РЕШЕНИЕ

№ 205

гр. Кюстендил, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова при участието на секретаря Симона Р. Цикова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Гражданско дело № 20221500100255 по описа за 2022 година С. М. Г., с ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „•••“, бл.••• чрез пълномощника си адв. В. П. от АК- Кюстендил е предявила срещу „•••“ ЕООД, с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр. •••, район •••, бул. „•••“ № 55, ОБЩИНА Кюстендил с ЕИК •••, с адрес: гр. Кюстендил, пл. „•••“ № 1 и „НОВА ДЕНИЦА“ АД с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр. •••, район ••• ж.к. „•••“, ул. „•••“ № 34, ет. 6 обективно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, които солидарно да заплатят следните суми: 30000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се във физически болки и душевни страдания, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата; 4 102.55 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в закупуването на медицински пирон, на сет за ортопедична операция, на медицински стол, за избор на екип и за болнична стая, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите. Претендира и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че на 15.02.2021 г., около обяд пред магазин „•••" в гр.Кюстендил, вървейки в посока към намиращия се в непосредствена близост паркинг, в края на „тунела" на сградата, ищцата се е подхлъзнала и е паднала поради непочистен сняг, лед и киша. При падането, изпитала много силна и остра болка в областта на дясното бедро и на дясната тазобедрена става. Била е закарана в ЦСМП – Кюстендил, откъдето е насочена към МБАЛ „••• - гр.Кюстендил. В болницата й е била направена рентгенография, от която се е установило, че има фрактура на бедрената кост на десния крак и се налагала операция. По нейно желание е била транспортирана до •••" ЕАД, гр. •••, където е била оперирана под пълна анестезия като й е бил поставен медицински пирон. Сочи се, че в болницата е останала единадесет дни на легло и е била напълно неподвижна, със силни болки в крака. Не е можела да се обслужва сама и е била напълно зависима от персонала на болничното заведение и от близките си. При болничния престой е поела част от разходите в общ размер на 3 890 лева. На 26.02.2021 г. е била изписана от болничното заведение и се е прибрала в дома си в гр. Кюстендил. Продължила да е напълно неподвижна, на легло. След седмица състоянието се е влошило, поради което на 04.03.2021 г. е била приета отново за лечение в болницата в гр. Кюстендил. На следващия ден е била откарана отново в •••" ЕАД- гр.•••, като на 11.03.2021 г. е била изписана и се е прибрала в дома си в гр. Кюстендил с продължаващи болки в крака и без да може да се обслужва сама в обикновените, всекидневни дейности. Придвижвала се е с помощта на инвалиден стол за баня и тоалет, който закупила за 212.55 лева. Няколко дни след това с нея е започнал работа рехабилитатор. Постепенно заменила инвалидния стол с други помощни средства за придвижване - проходилка, патерици, бастун. След второто й изписване от болницата е получила и възпаление на пикочните пътища, съпроводено с болка. Обобщава се, че претърпените неимуществени вреди се изразяват във физически и душевни болки и страдания при счупването, при последвалата операция и по време на възстановителния процес, в резултат на обездвиждането затруднения в движението, в самообслужването, в поддържането на хигиена и в ежедневните дейности, дискомфорт, неудобство, стрес, неприятни и негативни емоционални преживявания заради безпомощното състояние, в което се е намирала и заради необходимостта да ползва чужда помощ. Заявява се, че ищцата е претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в заплатените от нея парични средства за закупуването на медицински пирон, на сет за ортопедична операция, на медицински стол, за избор на екип, и за болнична стая, и възлизащи общо на 4 102.55 лева Според ищцата тримата ответници отговарят за причинените й вреди при условията на солидарна отговорност: "•••" ЕООД - гр.••• като наемател на самостоятелния обект, в който се намира магазин „•••"; . Община Кюстендил като е собственик на цялата сграда, в която се намира магазина, както и на поземлен имот с идентификатор ••• по КККР на гр. Кюстендил, в който поземлен имот се намира сградата, а "НОВА ДЕНИЦА" АД като ползвател с учредено вещно право на ползване върху цялата сграда, в това число и върху магазина, за срок от 70 години. Твърди се, че „тунелът" пред входа на магазина е пространство, което принадлежи към сградата, в която се намира магазина. Заявява се, че тротоарната площ откъм западната страна на сградата, където е бил непочистения сняг, като част от съседния поземлен имот с идентификатор ••• по КККР на гр.Кюстендил е публична общинска собственост, а сградата, в това число и „тунелът" в същата, както и поземленият имот, в който се намира сградата, са частна общинска собственост. Мотивира се, че общината, като собственик на сградата, в това число и на „тунела" в същата, е длъжна да полага грижи за снегопочистването. Позовава се на разпоредбите на чл. 140 от КРБ и чл. 11, ал.1 от ЗОС, чл.15, ал.1 и ал. 2 и чл. 16 от действащата на територията на община Кюстендил Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Допълва се, че съгласно чл.31, т.2 от Наредбата за обществения ред на територията на Община Кюстендил търговските дружества, кооперациите, едноличните търговци, предприятията, учрежденията, организациите и гражданите, също са длъжни да почистват от сняг и лед тротоарите и/или прилежащите части към имотите, които ползват или на които са собственици, а съгласно чл.26, ал.10 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, поддържането и текущите ремонти на имотите и вещите - частна общинска собственост се извършват от наемателите и ползвателите им. Твърди се, че пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на ответниците, изразяващо се в бездействие и неизпълнение на задълженията си по цитираните правни разпоредби и неполагане дължимата грижа за снегопочистването на „тунела" в сградата и за осигуряването на нормалното и безопасно придвижване на пешеходците в „тунела" на сградата, а общината и на пешеходната зона около сградата, са настъпилите травматичните увреждания на ищцата и претърпените в резултат на това имуществени и неимуществени вреди.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „•••“ ЕООД, в който се оспорват предявените искове. Твърди се, че по силата на договор за наем с „Нова Деница“ АД е наемател на помещение с площ от около 716 кв.м., представляващо реална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ••• по КККР на гр. Кюстендил, който се намира в сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор •••. Наемодателят „Нова Деница" АД разполагал с вещно право на ползване върху сградата, в която се намира наемният обект. Според дружеството за него не е съществувало договорно задължение за поддръжка на търговския център или обособени части от него, извън конкретното помещение, в което то оперира в т.ч. и поддръжка на коридора в търговския център. Счита се, че по делото не са предоставени доказателства, позволяващи да се установи точното място на настъпване на злополуката. Заявява се, че местоположението, посочено от ищеца като място на настъпване на инцидента е частна собственост, която следва да се поддържа от нейния собственик. Твърди се, че липсва виновно поведение от страна дружеството или негови служители за описания инцидент, обуславящи ангажиране на отговорността на същото. В случай на преценка от страна на съда, че предявените искове са основателни, то се моли да бъде намален размерът на всеки от тях, както следва: на иска за имуществени вреди - само до размера на доказаните разходи, които са били направени като пряка и непосредствена последица от инцидента; на иска за неимуществени вреди- до определен от съда по справедливост размер. Оспорва се като неоснователен и акцесорния иск за законна лихва за забава.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Община Кюстендил, в който се оспорват исковете като неоснователни. Сочи се, че сградата, част от която е въпросния „тунел", е частна общинска собственост на Община Кюстендил, върху която от 30.12.1991 г. е учредено вещно право на ползване в полза на третия ответник - „Нова Деница" АД, поради което общината е била лишена от възможността да ползва сградата, респ. не е била и длъжна да я обезопаси като почиства и подсушава „тунела", където е станало увреждането на ищцата. Навеждат се съображения, че солидарна отговорност за причинените на ищцата неимуществени вреди като съпричинители при условията на чл. 53 ЗЗД би възникнала за „Нова Деница" АД, като титуляр на вещното право на ползване на сградата и евентуално като наемодател на търговското помещение и „•••" ООД, като наемател, стопанисващ магазина, аргументирайки се с разпоредбите на чл.230, ал.3 ЗЗД и чл.14, ал.1 от ЗБЗУТ. Оспорва се твърдението в исковата молба, че по тротоара от западната страна на сградата е имало навалял и непочистен сняг. Подчертава се, че инцидентът е станал в „тунела" на сградата в посока на тротоара от западната й страна, който тротоар се явява прилежаща територия към сградата. Акцентира се на чл. 17, ал. 1 от Наредбата за поддържане и опазване на •••та на територията на община Кюстендил /НПОЧТОК/, като се твърди, че задължението за почистване на снега от тротоарите, прилежащи към сградите е за съответните физически и юридически лица, стопанисващи и експлоатиращи сградата. Допълнително се позовава на чл. 15, ал. 1, т, 1, т.2 и т. 3 и чл. 15, ал. 2, т. 3 от НПОЧТОК. Оспорва се процесната травма да е получена по начина и на мястото, описано в исковата молба. Заявява се, че ако в действителност се е случило твърдяното от ищцата падане, то се е дължало на собственото й неправилно поведение като пешеходец. В условията на евентуалност, се прави възражение за съпричиняване от нейна страна, доколкото ищцата сама е допринесла за настъпването на вредата и нейните собствени действия се явяват пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. Оспорва се искът за неимуществени вреди и по размер, тъй като същият не отговарял на реално претърпените от ищцата такива, като се приема, че претендираният размер е силно завишен, неотговарящ на принципа на справедливост, очертан в чл. 52 от ЗЗД. Оспорва се като неоснователно искането за заплащане на законна лихва за забава върху претендираните суми, считано от датата на увреждането до окончателното плащане. Оспорва се исковата претенция за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди като неоснователна и недоказана като се счита, че претендираните от ищцата имуществени вреди не са в резултат на неправомерно действие или бездействие на общината.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Нова Деница“ АД. В него се излага становище за недопустимост на предявените срещу дружеството искове поради липса на пасивна материална и процесуална легитимация, предвид обстоятелството, че след като магазинът, пред който ищцата е паднала и е претърпяла злополуката, е отдаден под наем и се стопанисва от „•••" ЕООД, то „Нова Деница" АД - като дружество с учредено от Община Кюстендил вещно право на ползване, не следвало да отговаря за задължения, свързани с използването на имота. Алтернативно, в случай, че съдът приеме, че исковете са допустими, се оспорват исковете като неоснователни. Изразено е становище, че дружеството не е осъществило противоправно поведение, довело до имуществени и неимуществени вреди за ищцата. Твърди се, че не носи отговорност за твърдените от ищцата вреди, доколкото грижата на добрия стопанин е отговорност на лицето, което ползва и стопанисва имота - „•••" ЕООД. Навеждат се съображения, че увреждането на ищцата е настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на работник или служител при „•••" ЕООД, който не е изпълнил задълженията си да обезпечи сигурното и безопасното преминаване на клиентите през посочения опасен участък на магазина, като отговорност носело дружеството, което е възложило работата на служителя, от която са произлезли вредите. Аргументирайки се с разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС, вр. с § 7 от ПЗР на ЗМСМА, чл. 140 КРБ и чл. 11, ал.1 ЗОС и чл. 8 от ЗНА, се излага становище че в случая са налице предпоставките да бъде ангажирана гаранционно[1]обезпечителна отговорност на Община Кюстендил, която като възложител е следвало да осъществява контролните си функции и да предприеме всички мерки за безопасно придвижване на гражданите в условията на снеговалеж.

С Определение №804/07.11.2022 г., постановено по настоящото дело съдът е конституирал като трето лице помагач в процеса на страната на ответника „•••“ ЕООД- Застрахователна компания „Уника“ АД. В постъпилото от него становище се изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове.

В съдебно заседание представителите на „•••“ ЕООД и Община Кюстендил са изразили становище за отхвърляне на предявените срещу тях искове. Ответникът Нова Деница“ АД и третото лице помагач Застрахователна компания „Уника“ АД не са изпратили представители, които да вземат становище.

От фактическа страна, въз основа на събраните по делото доказателства се установява следното:

В показанията си свид. Ц. Д. твърди, че на 15.02.2021 г. докато плащала на каса в „•••“, в магазина връхлетяла жена /свид. М. М./, която търсела управителя, за да разговаря с него, тъй като не било почистено през магазина и майка й била паднала. Когато свидетелката излязла навън, видяла възрастна жена да седи пред магазин откъм паркинга на „•••“ на стол и да пъшка, че много я боли. До нея имало мъж, а две млади момчета предупреждавали хората да не минават пред магазина, защото било много хлъзгало, а по земята имало бабунки лед. Свидетелката изчакала да дойде линейката. Същата е медицински работник и затова й направило впечатление, че кракът на пострадалата бил перпендикулярен на тялото, поради което предположила, че ищцата е получила много тежко счупване. Тази свидетелка заявява също така, че по тротоара между „•••“ и паркинга е било много кишаво, както и че пред този магазин е било много хлъзгало и е нямало поставени противохлъзгащи постелки, както и предупредителен надпис „Хлъзгав под“. Свид. Д., уточнява, че не е видяла как е паднала ищцата, както и че инцидентът е станал в тунела- между магазин „•••“ и гърба на магазина за обувки.

Свид. В. П. твърди, че е станала очевидец на инцидента. Тя заявява, че е била напазарувала в „•••“ и е изляза навън. Застанала между тунела и паркинга, за да изчака сина си, който да я прибере с автомобил вкъщи. Видяла е, че от същия магазин излезли мъж и жена, които бавно пристъпвали, както и че жената се е подхлъзнала и е паднала по гръб. Според свидетелката тежестта при падането е била основно на дясната страна. Свид. П. заявява, че на помощ й се притекли две млади момчета, за да вдигнат. През това време дошъл синът на свидетелката с автомобила и тя се качила в него. Според свид. П. пред магазина в тунела нямало поставени противохлъзгащи постели, както и предупредителни надписи, както и че никъде не било почистено, както и в самия тунел. От грайферите на обувките на преминаващите, бил изпопадал сняг, който станал на каша, като на мрамора замръзва и било станало много хлъзгало. Свидетелката уточнява, че падането на ищцата станало по средата- между входа на „•••“ и изхода на тунела.

В показанията си свид. М. М.- дъщеря на ищцата, сочи, че на 15.02.2021 г. майка й била отишла да пазарува в магазин „•••“. Около 13: 00 ч. по телефона се обадил баща и от него разбрала, че ищцата е паднала пред „•••“. В рамките на 2-3 минути свидетелката е отишла на място. Видяла е, че майка седи на стол в тунела пред магазина, а до нея имало две млади момчета и една друга жена /свид. Д./. Свидетелката сочи, че ищцата трудно говорела, изпитвала силни болки. Обяснила й, че излизайки от магазин „•••“ се е подхлъзнала и е паднала. Тогава свид. М. забелязала, че на влизане в тунела откъм паркинга пред магазина имало на места буци лед, които не се били разтопили и се били превърнали в кишата, а основната настилка на същия- мрамора, се била превърнала в „стъкло“. Според свидетелката тротоарът между тунела и паркинга на магазина не бил почистен. Сочи също така, че в тунела нямало поставени противохлъзгащи постелки, по които да минават хората, а също и надписи, които да предупреждават за хлъзгав под или лед.

Свидетелката се качила с майка си в линейката. Били закарани в спешния център, откъдето пострадалата била пренасочена към ортопедия и травматология. Била е направена снимка и се оказало, че има счупване на бедрото. Лекарят бил категоричен, че трябва да се направи операция. Свид. М. избрала тя да се направи в болница „•••“ гр. •••. До гр. ••• ищцата е била транспортирана с линейка. През цялото време е изпитвала много силни болки, особено при преминаване през дупки, както и по паветата на бул. „•••“. В „•••“ е била извършена операцията на ищцата. По време на престоя в болницата, ищцата е била изцяло неподвижна, не е можела дори да се изправи на леглото без чужда помощ. Това състояние е породило необходимостта свидетелката да пътува всеки ден до •••, за да обгрижва майка си. Във връзка с проведеното лечение в „•••“ се е наложило да бъдат заплатени някои консумативи, които не се поемали от Здравната каса и болницата. Бил е заплатен болничния престой, избор на екип и някои материали- към 4 000 лв.

След изписването ищцата се е прибрала в гр. Кюстендил. Лекарите били забранили да стъпва на крака, което е наложило закупуването на инвалиден стол. Ищцата не е можела да се изправя, за да сяда в стола, поради което свидетелката ходила да я вдига. През този период майка е изпитвала силни болки, не е можела да спи, трябвало е да лежи само по гръб, заради операцията, поради което е започнал да я боли гърбът.

След около седмица късно вечерта, бащата на свидетелката се обадил, за да я уведоми, че майка се „тресе“ цялата. Свид. М. отишла в дома на родителите си и установила, че ищцата е с висока температура. Извикала линейка и я настанили в болницата, откъдето отново я транспортирали до болница „•••“, където престояла още една седмица. При този си престой с нея е започнал да работи рехабилитатор.

След като ищцата се прибрала в гр. Кюстендил, се е появил проблем с пикочните канали. В резултат на дългия престой, през който е била на катетър, се било получило възпаление.

Свид. М. заявява, че към настоящия момент острите болки на майка са отминали, но е останало накуцване с десния крак. Близо година не е излизала от вкъщи, не е можела да се движи на дълги разстояния. Според свидетелката ищцата е била много притеснена от това, че не може да върши нищо свързано със себе си и с домакинството, чувствала се е неловко и неудобно. В периода, през който била на памперси е изпитвала неудобство дори и от дъщеря си.

Свид. А. С., която работи като инспектор в ответната община, твърди че е проверила и не е установила за 15.02.2021 г. да са били съставени констативни протоколи за задържане на сняг по тротоара на магазин „•••“.

Свид. К.К., която работи като организатор ••• към ОП „•••“ сочи, че при снеговалеж над магазин „•••“ и под него снегът се почиствал механично със снегорин, а след това се чистело ръчно. Според свидетелката се почиствали обходите към стълбите или към паркинга, правели се пътеки, а след това се хвърлял айсмелт. Тази свидетелка сочи, че тунелът е частна собственост, поради което нямали право да го чистват.

Свид. Т.М., която работи като чистач в ОП „•••“ също твърди, че не почиства тунела, тъй като не е общински. Сочи, че при снеговалеж отваря пътеки от тунела до паркинга на „•••“ и хвърля айсмелт, когато е необходимо.

По делото са представени 2 бр. епикризи, издадени от •••“ ЕАД гр. •••, от които се установява, че в периода от 15.02.2021 г. до 26.02.2021 г. и от 05.03.2021 г. до 11.03.2021 г. ищцата е постъпвала за лечение в болницата, поради пертрохантерно счупване- закрито- дясно и усложнение от механичен произход след вътрешно фиксиране на други кости.

От представената фактура №37984/16.02.2021 г. се установява, че ищцата е закупила медицински материали на обща стойност 1 890 лв., а от фактури №300630736/16.02.2021 г. и № 300632370/26.02.2021 г. се установява, че е заплатила съответно: сумата от 900 лв. за избор на екип и сумата 1 100 лв. за самостоятелна стая. С фактура № 1800042751/ 01.03.2021 г. се удостоверява, че е закупила комбиниран стол за баня и тоалет на стойност 212.55 лв.

От съдебно- медицинската експертиза, изпълнена от вещото лице д-р Е. Л. се установява, че ищцата е получила пертрохантерно в областта на трохантерния масив счупване на дясна бедрена кост в областта на ТБС. Описаното счупване би могло да бъде получено по време и начин, описан в исковата молба. Оздравителният процес се състои в оперативно лечение с поставяне на остеосинтезен материал в областта на фрактурата и ТБС, с цел наместване на счупването, костта да бъде фиксирана и задържана в правилната позиция. След извършването на операцията се налага провеждането на рехабилитация. Според вещото лице първите няколко месеца ищцата не е можела да се обслужва и придвижва самостоятелно, което е изисквало непрекъснато да има някой, който да помага и за елементарни нужди- хранене, обличане, къпане и др.. Възстановяването на костта става за около 6- 8 месеца, като пълното възстановяване и раздвижване на областта на ТБС е около 8- 12 месеца, като през този период пострадалият изпитва силни болки преди няколко месеца след оперативното лечение, които постепенно след това започват да намаляват. Движението на ТБС в началото са силно болезнени, с постепенно намалява и след около година се възстановява в пълен обем.

В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че материалите закупени от ищцата са задължителни за възстановяването ѝ и същите се заплащат от пациентите.

По делото са представени схеми на самостоятелни обекти в сграда с идентификатори: •••, •••.1.2, •••.1.3, •••.1.4, •••.1.5, •••.1.6, •••.1.7 и •••.1.8, както и скица са сграда с идентификатор •••.

От представения Акт № ••• от 13.03.2014 г. за частна общинска собственост се установява чу Поземлен имот с идентификатор ••• с площ 1706 кв.м., ведно на намиращите се в него: сграда •••.1, със застроена площ 1140 кв.м. на четири етажа с предназначение: за търговия и сграда •••.2 със застроена площ 333 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: за търговия, са актувани като частна общинска собственост.

С Акт № •••/22.02.2016 г. е поправен посочения по- горе акт за частна общинска собственост. В същия е вписано решение на СГС за вписване право на ползване за 70 години върху сградите в полза на „Аско Деница“АД, преобразувано в „Нова Деница“АД.

Представен е Акт № •••/08.11.2001 г., от който е видно, че площадното пространство- ларго с площ 4 550 кв.м. е общинска публична собственост. Приложена е скица за имота- •••.

С Решение от 30.12.1991 г., постановено по ф.д. № 7283 на СГС са регистрирани промени в състава на АД с чуждестранно участие, действащо под фирма „Аско Деница“ АД гр. •••, а именно вписване на нови съдружници, в т.ч. „Нармаг“ АД, Кюстендил и увеличаване на капитала в пари и внасяне на апорт- вещно право на ползване върху търговски обекти, в т.ч. и „Нармаг“ АД, Кюстендил.

Видно от Договор за наем, с нотариална заверка на подписите рег. № 790/16.05.2016 г. сключен между „Нова Деница“ АД гр. ••• като наемодател и „•••“ ЕООД гр. ••• като наемател е, че са предоставени за временно и възмездно ползване около 716 кв.м., представляващи реална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••, с адрес на обекта: гр. Кюстендил, ул. „•••“ № 10, ет.1, който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в ПИ •••. С този договор са наетата реална част е индивидуализирана по граници и съседи, както е изчертан и ситуционен план.

От съдебно- техническата експертиза изпълнена от вещото лице инж. Д. Х. се установява, че според кадастралния регистър ПИ с идентификатор ••• е собственост на Община Кюстендил. Сграда с идентификатор •••.1 е също записана като собственост на ответната община, като за нея са учредени и прехвърлени вещни права на „Нова Деница“АД с Нотариален акт № 189 от 06.10.2016 г., т.12, рег. 3791, с който вещното право на ползване е учредено за 70 години, считано от 30.12.1991 г. Самостоятелните обекти, находящи се в посочената сграда са собственост на Община Кюстендил, с право на ползване от „Нова Деница“АД. В партидите са вписани и носителите на други вещни права както следва: ••• за отдаване под наем в полза на „•••“ЕООД за срок от 10 години; •••.1.2, •••.1.3, •••.1.4, •••.1.5, •••.1.6, •••.1.7 и •••.1.8- право на ползване в полза на „Нова Деница“; ПИ с идентификатор ••• е собственост на Община Кюстендил. Вещото лице сочи, че след извършени от него справки в СГКК- Кюстендил е констатирало, че „тунелът“ е заснет и отразен в кадастралната карта на гр. Кюстендил като част от контура на сграда с идентификатор •••.1 С оглед така установената фактическа обстановка, Окръжен съд- Кюстендил намира, че предявените искове са частично основателни срещу „Нова Деница“ АД и неоснователни срещу „•••“ ЕООД и Община Кюстендил. Съображенията за това са следните:

Отговорността по чл.49 от ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно- обезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответник по посочената разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала деликтна отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа.

В настоящия случай исковете са предявени срещу „•••“ ЕООД, Община Кюстендил и „Нова Деница“ АД при поддържано основание за солидарност.

По отношение на солидарната отговорност на ответниците следва да се посочи, че в хипотезата на деликт тя възниква при регламентираните от чл.53 от ЗЗД предпоставки, а именно – вредите да са причинени от неколцина. В случая в исковата молба не са изложени твърдения, които да обосновават извод за солидарност между ответниците. Твърди се, че първият от тях е отговорен, доколкото е наемател на самостоятелен обект от сградата, в която е станал инцидента, вторият- е отговорен, доколкото е собственик на сградата, а третият- доколкото в негова полза е учредено право на ползване върху цялата сграда. Следователно липсва изложение за извършването на такива действия, с които всеки един от ответниците да е съпричинил крайния вредоносен резултат. В този смисъл отговорността им не е солидарна, поради което съдът следва да се произнесе поотделно за присъждане на дължимите обезщетения в рамките на общо заявените суми.

В контекста на изложеното и предвид събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че исковете са частично основателни по отношение на „Нова Деница“ АД. Съображения:

От събраните по делото доказателства - Акт № •••/22.02.2016 г. за поправка на акт за частна общинска собственост, Решение от 30.12.1991 г., постановено по ф.д. № 7283 на СГС и съдебно- техническата експертиза се установява, че към датата на настъпване на инцидента- 15.02.2021 г. в полза на ответника „Нова Деница“ АД е било учредено право на ползване за срок от 70 години от собственика на сградата- ответника Община Кюстендил. Вещното право на ползване е уредено в чл. 56 и сл. от ЗС. С учредяването му, собственикът се лишава от две от правомощията, включени в правото на собственост, а именно от правомощието да ползва вещта и да получава добивите от нея. Титулярът на вещно право на ползване, ползва вещта и получава добивите от нея, а съгласно чл. 57, ал.1 от ЗС е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването, както и да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел и да я върне на собственика след прекратяване на правото на ползване. Разпоредбата на чл. 17 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ предвижда задължение за ползвателя- в случая „Нова Деница“ АД, да поддържа, ремонтира и осигури безопасното ползване на имота. С оглед на посочената разпоредба „Нова Деница“ ЕАД е пасивно легитимирана да отговаря по исковете с правно основание чл. 49 от ЗЗД.

Предвид посоченото, съдът намира, че задължението да осигури безопасното и безпрепятствено ползване на сградата, респ. в частта, където са настъпили вредите за ищцата не е на собственика Община Кюстендил, а на ползвателя „Нова Деница“ АД, на което е прехвърлено правото на ползване на имота. При твърденията на ищцата, че същата е паднала поради непочистен от сняг, лед и киша в участък, който е част от сградата, върху която безспорно се установи, че е учредено право на ползване в полза на „Нова Деница“ АД, то отговорността за настъпилите от нея вреди следва да се търси от този ответник, тъй като той е имал задължение да почиства и обезопаси сградата и да осигури безопасно преминаване през „тунела“, за който безспорно се установи, че е част от същата.

В настоящия случай съдът намира, че е осъществен фактическия състав на чл.49 от ЗЗД. От показанията на свидетелите В. П., Ц. Д. и М. М. безспорно се установява, че на 15.02.2021 г. ищцата се е подхлъзнала и е паднала в „тунела“ на процесната сграда. Свид. П. твърди, че е очевидец на случая, а свид. Д. и М. са присъствали на място непосредствено след инцидента. От показанията на посочените свидетели се установява, че в „тунела“ пред магазин ••• е било много хлъзгало и е нямало поставени противохлъзгащи постелки, както и предупредителен надпис „Хлъзгав под“. Съдът кредитира показанията на свид. П., която е в близки роднински връзки с процесуалния представител на ищцата- адв. В. П. и на свид. М., която е дъщеря на ищцата, тъй като техните показания не са противоречиви, логични и последователни са и съответстват, както се допълват с показанията на свид. Д., която е без родствени връзки с ищцата. От друга страна показанията им се подкрепят и от останалите събрани по делото доказателства. Така от съдебномедицинската експертиза безспорно се установява механизмът на получаване на увреждането. Вещото лице е посочило, че счупването в областта на дясната бедрена кост би могло да се получи по време и начин, описан в исковата молба. Преценени всички тези доказателства в тяхната съвкупност, водят до извода, че на процесната дата ищцата е претърпяла инцидент- в резултат на непочистената от сняг и киша част от сградата, чийто ползвател е „Нова Деница“ АД, в т.нар. „тунел“, е паднала, в резултат на което е получила описаните в епикризите и съдебномедицинската телесни увреждания. От неоспореното заключение на медицинската експертиза, се установява и причинно- следствената връзка между падането на ищцата и причинената вреда.

Съдът счита, че е налице бездействие на служителите на ответното дружество „Нова Деница“ АД, които не са изпълнили задължението си, произтичащо от нормата на чл. 17 от ЗОС, а именно да почистят процесната част от сградата от натрупалия се сняг и киша и по този начин, да осигурят безопасното ѝ ползване.

Доколкото е установено бездействие на служителите на посоченото ответно дружество и доколкото от това са последвали вреди за ищцата, то „Нова Деница“ АД отговаря по чл.49 ЗЗД и следва да бъде ангажирана гаранционно – обезпечителната му отговорност за причинените вреди.

Претърпените от ищцата неимуществени вреди са в пряка причинна връзка с процесния деликт и представляват неблагоприятно засягане на лични блага, поради което следва да бъдат обезщетени, съобразно критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД, вземайки предвид вида и обема на причинените травматични увреди и начина на настъпване на увреждането, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото (в този смисъл разясненията, дадени в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС). В настоящия случай по делото е установено, че ищцата е получила пертрохантерно / в областта на трохантерния масив счупване/ на дясната бедрена кост в областта на ТБС, което се лекува оперативно с поставяне на остеосинтезен материал за стабилизиране на фрактурата. Съдът съобразява при определяне на конкретния размер на обезщетението тежестта на уврежданията, възрастта на пострадалата – същата е била на 74 години към момента на увреждането, настъпилите усложнения по отношение на травмата и извършените две операции, както и продължителността на възстановителния процес, който е бил по- дълъг, поради характера на травмите и настъпилите усложнения около 8-12 месеца. През целия този период ищцата е търпяла силни болки преди и няколко месеца след оперативното лечение, както и движенията в ТБС в началото са били силно болезнени. Първите няколко месеца ищцата не е можела да се обслужва и да са придвижва самостоятелно, което е изисквало непрекъснато да има някой до нея в т.ч. и при хранене, обличане, събличане, къпане и пр. Прогнозата е, че при промяна на времето и при натоварване болката в ТБС ще се засилва. Съобразявайки всичко изложено по- горе съдът намира, че справедливото по размер обезщетение за търпените неимуществени вреди възлиза на 26 000 лв. Искът за разликата до 30 000 лв. като завишен по размер следва да се отхвърли.

Претенцията за претърпени имуществени вреди за сума в общ размер на 4 102.55 лв., изразяващи се в направените от нея разходи: 1890 лв. за закупуване на реконструктивен къс бедрен пирон и сет за ортопедична операция, 900 лв. за избор на екип, 1 100 лв. за самостоятелна стая за престоя на ищцата в болницата, 212.55 лв. за закупуване на комбиниран стол за баня и е изцяло основателна, с оглед представени доказателства и обясненията дадени от експерта, изготвил СМЕ в о.с.з.на 19.01.2023 г., които сочат на необходимост от извършените разходи.

Определените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди се дължат ведно с претендираната законна лихва от деня на инцидента- 15.02.2021 г. до окончателното им изплащане.

Съдът счита, че предявените искове по чл. 49 от ЗЗД са неоснователни по отношение на ответниците „•••“ЕООД и Община Кюстендил. По отношение на първия ответник съдът не констатира по силата на представения по делото договор за наем това дружество да е поело задължение и за почистване на т.нар. „тунел“, намиращ се пред магазина, а отговорността втория ответник като собственик на сградата не може да се ангажира, тъй като не са установени неправомерни действия на негови длъжностни лица. Освен това, както бе посочено и по- горе нормата на чл.17 от ЗОС предвижда задължение за лицето, на което е учредено право на ползване върху процесната сглада да я поддържа, ремонтира и обезопасява, в т.ч. и на „тунела“, който представлява част от застроената площ на отдадената за ползване сграда.

По разноските: Ищцата на основание чл.83, ал.2 от ГПК е освободена от държавна такса. Видно от договора за правна защита и съдействие адвокат В. П. е осъществявала безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, поради което се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 3 440 лв., изчислено съгласно Наредба 1/2004 г. за двата иска поотделно: за обезщетение за неимуществени вреди (2 730 лв.) и за обезщетение за имуществени вреди (710 лв.).

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът „Нова Деница“ АД следва да заплати на ищцата деловодни разноски: възнаграждения за вещи лица в размер на 530 лв., съгласно уважената част от исковете.

На основание чл.78, ал. 6 от ГПК ответникът „Нова Деница“ АД следва да заплати по сметка на ОС- Кюстендил държавна такса в размер на 1 204 лв.

Мотивиран от горното, окръжен съд