РЕШЕНИЕ

№ 988

гр. ••••••, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ••••••, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М.а К. Тодорова Досева при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от М.а К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20234430105765 по описа за 2023 година Делба втора фаза по извършването.

С решение № 247/06.03.2024, съдът е допуснал, на основание чл. 344, ал.1 от ГПК, във вр. с 34 ЗС, чр.чл.69 ЗН да се извърши съдебна делба между Д. Й. С., ЕГН••••••••••, ••••••, Д. Й. Д., ЕГН••••••••••, ••••••, М. А. Ц., ЕГН••••••••••, ••••••, И. А. Ц., ЕГН••••••••••, •••••• и В. Й. Н., ЕГН••••••••••, ••••••, на следните недвижими имоти:

••••••, с идентификатор ••••••, находящ се в гр.••••••, първи етаж на жилищна сграда с идентификатор ••••••, разположена в поземлен имот с идентификатор ••••••, с адрес на имота: ••••••, състоящ се от ДВЕ СТАИ, ХОЛ и КУХНЯ, КЛОЗЕТ-БАНЯ, МАЗЕ и ТАВАН, СЪС ЗАСТРОЕНА ПЛОЩ ОТ 93 КВ.М. /деветдесет и три квадратни метра/ с обща кубатура 447, 01 куб.м., ЗАЕДНО с принадлежащите му 8, 67% идеални части от общите части на сградата, КАКТО И 8, 28%идеални части от правото на строеж върху държавна земя, /по нотариален акт парцел VI в стр.кв. 185 по плана на гр.••••••/, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ••••••.4; под обекта - няма; над обекта: ••••••.6 и ••••••.9 при следните делбени квоти:

Д. Й. С., ЕГН••••••••••- 14/40 идеални части, Д. Й. Д., ЕГН••••••••••- 2/40 идеални части, М. А. Ц., ЕГН••••••••••- 11/40 идеални части, И. А. Ц., ЕГН••••••••••- 11/40 идеални части и В. Й. Н., ЕГН••••••••••- 2/40 идеални части.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Съдът възприема заключението на съдебно-техническата експретиза като обективна, обоснована, компетентна, безпристрастна и неоспорена от страните. От него се установява, че •••••• с идентификатор ••••••, находящ се в гр. ••••••, първи етаж на жилищна сграда с идентификатор ••••••, разположена в поземлен имот с идентификатор ••••••, с адрес на имота: ••••••, състоящ се от две стаи, хол и кухня, клозет-баня, мазе и таван, със застроена площ от 93 кв.м., с обща кубатура 447, 01куб.м., заедно с принадлежащите му 8, 67% ид.части от общите части на сградата, както и 8, 28% ид.части от правото на строеж върху държавна земя със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ••••••.4, под обекта- няма, над обекта- ••••••.6 и ••••••.9 е 218100, 00лв. Жилището е неподеляемо при определените от съда квоти.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

Съсобствеността в тази втора фаза на съдебната делба се ликвидира посредством един от следните способи: посредством теглене на жребий, чрез разпределение на имотите от съда по реда на чл. 353 от ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 от ГПК или чрез изнасяне на публична продан - чл. 348 от ГПК. При избор на най-подходящия способ, съдът е длъжен да съобрази следното: дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите; да се съпостави стойността на имотите с дела на всеки един съделител от делбената маса; да се прецени налице ли са предпоставки за възлагане на неподеляем имот; има ли обстоятелства, които правят тегленето на жребий невъзможно или много неудобно, както и всякакви други обстоятелства, които биха имали значение за извършване на делбата посредством един от възможните способи. Когато допуснатите до делба имоти са достатъчни, за да може всеки от съделителите да получи дял в натура, каквото е изискването на чл. 69, ал.2 от ЗН, основният способ за извършването й е жребието по чл. 350 и чл. 352 от ГПК, а само ако съставянето на дялове и тегленето на жребие е невъзможно или много неудобно, съдът може да разпредели имотите на основание чл. 353 от ГПК.

В настоящия случай, видно от приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, делбения имот е неподеляем. Съгласно чл. 348, ал. 1 ГПК, допуснатите до делба недвижими имоти се изнасят на публична продан, когато същите са неподеляеми и не могат да бъдат поставени в дял. В случая, от имота не могат да бъдат обособени самостоятелни дялове, за да може всеки от съделителите да получи дял в натура. Това препятства прилагането на останалите способи за извършване на делбата- чрез разпределение на имотите между съделителите, тъй като в случая от делбеният имот не могат да се обособят реални дялове съобразно броя на съделителите. По същите съображения е неприложимо и тегленето на жребие, тъй като не се обособяват достатъчен брой дялове, поради което следва делбата да бъде извършена на основание чл.248 ГПК чрез изнасяне на публична продан на делбения имот.

Върху придобитото в дял имущество всеки един съделителите ще следва да заплати държавна такса, както следва: Д. Й. С., ЕГН••••••••••- 3053, 40лв., Д. Й. Д., ЕГН••••••••••- 436, 20 лв., М. А. Ц., ЕГН••••••••••- 2399, 90 лв., И. А. Ц., ЕГН••••••••••- 2399, 90 лв. и В. Й. Н., ЕГН••••••••••- 436, 20 лв. за държавна такса съгласно чл.355 ГПК.

Разноските по настоящото производство са поети както следва: депозит за ВЛ, внесен от Д. С. в размер на 400 лв. Направените по делото разноски следва да бъдат разпределени между съделителите съобразно правилото на чл.355 ГПК. Общия размер на направените по делото разноски е в размер на 400 лв., поради което в тежест на Д. С. следва да бъдат останат разноски съобразно дела му в съсобствеността в размер на 140, 00 лева, а в тежест останалите съделители следва да бъдат възложени останалите разноски за експертиза съобразно дела им в съсобствеността- Д. Д.- 20 лв., М. Ц. -110 лв., И. Ц. -110 лв. и В. Н. -20 лв., които суми следва да бъдат осъдени да ги заплатят на направилия разноските съделител Д. С.. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищците такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответниците съразмерно с уважената част на иска. Поначало, ищците имат право да искат от ответниците да им заплатят направените разноски, ако те са предизвикали нуждата от делото. Отговорността за разноски е правото на едната страна да иска и задължението на другата да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. От друга страна, действията на всяка една от страните в настоящото производство е насочена към една цел - ликвидиране на съсобствеността върху съсобствена вещ, която е неделима по закон. С оглед това съдът счита, че на основание чл.355 от ГПК следва всяка от страните да поеме разходите относно събирането на доказателства с оглед своите дялове, а разходите за възнаграждение за упълномощените от страните адвокати следва да се поемат също от тях и не следва да се компенсират от другата страна. В този смисъл са и указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в т.9 на Постановление №7/1973г. на Пленума на ВС. Становище в този смисъл е изразено в определение №4/06.01.2011г., постановено по гр.д.№542/2010г. от тричленен състав на Второ ГО, както и в определение №252/11.07.2014г., постановено по гр.д.№2024/2014г. от тричленен състав на Първо ГО на ВКС, определение №692/29.09.2014г. по гр.д.№4283/2014г., постановено от тричленен състав на Трето ГО на ВКС, определение №373/09.02.2013г. по гр.д.№1242/2013г., постановено от тричленен състав на Първо ГО на ВКС, определение №255/09.10.2013г. по гр.д.№563/2012г., постановено от тричленен състав на Първо ГО на ВКС, определение №83/24.04.2014г. по гр.д.№948/2012г. на тричленен състав на Второ ГО на ВКС. По тези съображения, не следва да бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от изложените съображения и на основание чл.348 от ГПК, съдът