Решение № 1746 от 18.5.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 8856/2021 г.

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба от „А. М т.“ ЕООД с ЕИК •••, със седалище и адрес в гр. С., ул.“С. К.“ № •, ет. •, срещу Наказателно постановление N 42-0000933 от 05.04.2021г., издадено от директор РД“АА“, с което на жалбоподателя е наложена на основание чл. 105, ал. 1, т. 1 от ЗАП, имуществена санкция в размер на 200 лева за нарушение на чл. 23, ал. 3 от ЗАП. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. По делото са постъпили писмени становища, в които се излагат съображения в подкрепа на жалбата. Административнонаказващият орган – директор на РД „АА“-София, редовно призован, не се явява и не се представлява от упълномощено лице. Въз основа на доказателствения материал, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 17.03.2021г. св. Р.А. и ЮЛ. Б. – двамата инспектори в РД''Автомобилна администрация' извършили планова проверка на '„А. М т.“ ЕООД с ЕИК •••. Проверката се извършила по документи и за резултатите от нея бил съставен Констативен протокол за комплексна проверка № 11-01-1793/1/ 18.03.2021г. Проверката била извършена в присъствието на управителя на дружеството – жалбоподател – В. В. С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия А-2012 № 288408, съставен на 17.03.2021 г., св.А. констатирал, че „А. М т.“ ЕООД с ЕИК ••• е нарушило чл. 23, ал.3 от ЗАвтП, като: '' е извършил случаен превоз на 20 бр. пътници по маршрут Автогара София – ГКПП Калотина с автобус ''С.'' с рег. № ••• и водач В. В. с час на тръгване 19: 00ч. от Автогара София, видно от пътен лист № 386850 от 23.02.2021г. и проверен от екип на РД АА – София, в района бивш ресторант ''А.'', край гр. Д., като не е попълнил документ за превоза (пътническа ведомост за случаен превоз), преди започване на превоза, превозвачът представя пътническа ведомост за гореописания превоз в непълен вид – във ведомостта са записани 10 бр. пътници, а пътниците в автобуса са 20 бр., видно от доклад за проверка от Г. М. Г.-инспектор''. АУАН е изготвен в присъствието на ЮЛ. Б. и управителя В., който подписал акта без възражения. На 05.04.2021 г. въз основа на посочения АУАН, директор РД“АА“, издал обжалваното НП N 42-0000933 от 05.04.2021г. с което на жалбоподателя е наложена на основание чл. 105, ал. 1, т. 1 от ЗАП, имуществена санкция в размер на 200 лева за нарушение на чл. 23, ал. 3 от ЗАП. Фактическите констатации на съда са в резултат на оценка на доказателствения материал по делото, сред които са показания на св. В. И. И., както и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Въз основа на тях, съдът прави следните правни изводи. Жалбата е допустима, тъй като е подадена от правоимащо лице и в срок, съответно е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съдът намира, че АУАН е издаден от компетентен орган на основание чл. 20а, т.1, б. „а“ от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ във вр. с чл. 92, ал. 1, изр. 1 от ЗАвтП инспектор от РД „АА“ – София е компетентен да състави акт, с който да установи нарушение по ЗАвтП, каквото се явява нарушението на чл. 23, ал. 3 от същия нормативен акт. От своя страна, НП е издадено от административен орган, който е компетентен да наложи административни наказания за нарушения на ЗАвтП. Разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗАвтП сочи, че НП за налагане на административни наказания за нарушения на разпоредби от този нормативен акт се „издават от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни лица“. В Заповед № РД-08-30/24.02.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията изчерпателно са изброени длъжностните лица, които могат да издават НП за установени нарушения на ЗАвтП. В точка 6 от посочената заповед е делегирано на директорите на РД „АА“ да издават Независимо от изложеното, съдът намира, че процесното наказателно постановление е необосновано, недоказано с представените писмени и гласни доказателства и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Нито в АУАН, нито в НП е посочено кога е извършено нарушението, за което санкциониран жалбоподателя. Датата на извършване на нарушението е съществен реквизит, както на АУАН, така и на НП, а непосочването й нарушава правото на защита на обвиненото лице и прави невъзможен предмета на доказване в съдебната фаза на производството. Нарушението е неотстранимо в съдебната фаза на производството, доколкото нарушителят се защитава по фактите, а факт досежно дата на нарушението не му е предявен. На следващо място, нарушението, когато и да е извършено е недоказано. В хода на съдебното следствие, св. А. – актосъставител заяви, че е съставил процесния АУАН въз основа на извършена от него и колегата му Б. планова проверка по документи. Разпитан в хода на съдебното следствие, св. Г., по чиято докладна АНО твърди да е костатирано нарушението, заявява, че действително е участвал в проверка, но отрича да е констатирал фактите, които се твърдят от контролния и накзващия орган. Съдът служебн изиска от АНО да представи всички доказателства, свързани с извършените проверки и резултатите от тях(макар, че тежестта за доказване не е на съда), но беше предоставен само протокол от извършената планова проверка. Докладна от св.Г. така и не беше представена. Съдът няма задължение да извършва принудителни действия спрямо АНО с цел да установява описани от него факти и при положение, че последният очевидно не намира за нужно да доказва административното обвинение, то същото остана недоказано. Въз основа на изложеното по-горе, съдът намира, че НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал. 2, т. 1, вр. чл. 58д, ал. 1, т. 1 от ЗАНН съдът,