Решение № 932 от 2.6.2025 г. на Административен съд - Перник по дело № 157/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Образувано е по жалба на А. Р. Е., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], срещу Отказ рег. № 1920з-168 от 11.03.2025 г., на началника на Първо районно управление (РУ) на Областна дирекция на министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Перник, с който на А. Р. Е. е отказано издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие за граждански цели – лов. Жалбоподателят счита, че оспореният административен акт e незаконосъобразен – издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Твърди, че неправилно административния орган е приел наличието на обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Счита, че само по себе си предоставеното, с нормата на чл. 56, ал. 4 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД), право на подборно ловуване с късоцевно нарезно оръжие, представлява основателна причина, по смисъла на чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ, обосноваваща издаването на разрешение. Пледира, че в проведеното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, поради несъобразяване на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВП, като счита, че органът, е бил длъжен да разпореди отстраняване на непълнотите по реда на чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ с конкретни указания. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалвания отказ. Ответникът – началникът на Първо РУ към ОДМВР – Перник, не застъпва становище по повод жалбата. В проведеното на 15.05.2025 г. съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат С. Д. от АК – Перник, негов пълномощник, който поддържа жалбата по изложените в същата доводи. Претендира присъждане на направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение в минимален размер. В проведеното на 15.05.2025 г. съдебно заседание, ответникът по жалбата – началникът на Първо РУ към ОДМВР – Перник, редовно призован, не се явява, представлява се от главен юрисконсулт З. В.. Процесуалният представител оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за валидност, процесуална и материална законосъобразност на проведеното производство. Счита, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за издаване на исканото разрешение, тъй като в заявлението не е посочен видът на оръжието, за да се извърши преценка, дали същото отговаря на регламентирания тип - за ловни цели, тъй като не всяко късоцевно огнестрелно оръжие е подходящо за такива. Пледира, че издаването на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие за граждански цели е предоставено в оперативна самостоятелност на органа, относно преценката по разрешаването му. Счита в тази връзка, че въпреки представените към заявлението документи, удостоверяващи правото на лицето да практикува посочената дейност, както и че съществува съответна регламентация, за административния орган не е налице задължение да се произнесе с позитивен за заявителя акт, ако не е счел, че са спазени изискванията освен за законосъобразност, също и за целесъобразност, заложени в чл. 58 от ЗОБВВПИ. В тази връзка, твърди че са налице и данни за криминални регистрации на заявителя, въпреки че същият не е осъждан и оспорения отказ не е обоснован в този смисъл. Счита, че неиздаването на процесното разрешение, не препятства осъществяване от страна на заявителя на конкретна дейност, тъй като лицето разполага с разрешение за притежаване и ползване на дългоцевно оръжие за ловни цели. Иска от съда да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема следното: По допустимостта на жалбата: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, адресат на издадения административен акт, разполагащо с правен интерес по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК да оспори същия по съдебен ред, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се дължи разглеждането ѝ. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. От фактическа страна: Със заявление с вх. № 1884 от 31.01.2025 г., депозирано пред началника на Първо РУ към ОДМВР – Перник (л. 5), настоящият жалбоподател заявява желание да му бъде издадено разрешение за придобиване на „… един брой късоцевно огнестрелно оръжие съгласно чл. 77, ал. 4 от ЗОБВВПИ…“ Като причина за исканото разрешение сочи необходимост за „ловни цели“. Към заявлението са приложени следните документи: копие на документ за самоличност – лична карта на заявителя; копие на удостоверение за завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие № 3106 от 19.12.2024 г., от което е видно, че жалбоподателят е положил успешен изпит на 19.12.2024 г.; копие на билет за лов № 441657, презаверен за 2025 г., издадено от ДГС – Трън; копие на удостоверение за подборно ловуване с № 102626 от дата 31.07.2024 г., за видове дивеч: благороден елен, елен лопатар, сърна, муфлон, дива коза, дива свиня, глухар; разрешение № 20230869621 от 11.01.2023 г. за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, ведно с приложение към същото, валидно за огнестрелно оръжие – надцевка, IZH, калибър 12, № Т11970 (л. 6) и разписка за заплатена по банков път, в полза на ОДМВР – Перник, такса за придобиване на оръжие в размер на 20.00 лв. (л.7). По повод образуваната преписка е изготвена Докладна записка рег. № 1920р-3070 от 14.02.2025 г. (л. 4) на мл. полицейски инспектор „КОС“- А. К., видно от която към депозираното заявление са приложени необходимите документи, като е предложено материалите по преписката да бъдат предоставени за разглеждане от комисия. На докладната записка е положена резолюция от началника на Първо РУ към ОДМВР – Перник, с дата 14.02.2025 г., със съдържание „отказ“. Производството приключва с Отказ рег. № 1920 – 168 от 11.03.2025 г., издаден от началника на Първо РУ към ОДМВР – Перник, предмет на настоящия съдебен контрол, с който на основание чл. 21, ал. 1, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, е отказано издаването на исканото разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие за ловни цели. Административният акт е мотивиран от фактическа страна с липса на уточняване в заявлението на вида на оръжието (пистолет или револвер), калибър и конкретно, за какво е необходимо. Според административния орган, пропускът да се установи видът на оръжието, е пречка да се прецени, дали същото е подходящо за ловни цели, предвид изричното му изключване в чл. 56, ал. 2 от ЗЛОД от кръга на ловните огнестрелни оръжия, конструктивно пригодени за тази цел. Според административния орган, не става ясно от заявлението и за кой именно дивеч, от разрешените за подборно ловуване животни, е необходимо именно късоцевно огнестрелно оръжие, съответно по каква причина същият иска да ползва такова. Във връзка с изложеното, в административния акт е прието, че А. Е. разполага с възможността да ловува подборно с притежаваното законно ловно оръжие – ловна гладкостенна пушка „ИЖ-27“, калибър 12, № Т11970, тъй като същото може да се използва освен със сачми, така и с куршум, тип „бренеке“, поради което правото на лицето да осъществява подборно ловуване не се ограничава с постановяване на процесния отказ. Отказът е съобщен лично на жалбоподателя на дата 18.03.2025г., като жалбата срещу административния акт е подадена чрез органа на дата 27.03.2025г. Като доказателство по делото, в хода на съдебното дирене, се приобщи и Служебна бележка УРИ № 313р-7832 от 23.04.2025 г. (л. 20), издадена от началник сектор КАПОЧР при ОДМВР – Перник, удостоверяваща, че към дата 11.03.2025 г. издателят на процесния административен акт – В. Г. М., изпълнява длъжност „началник“ на Първо РУ към ОДМВР – Перник, която длъжност изпълнява и към момента на издаване на служебната бележка – 23.04.2025 г., При така установените факти, настоящият състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи: Административният акт е издаден от компетентен орган. По делото няма спор, че производството, в което е постановен процесния отказ е такова, по чл. 77, ал. 4 от ЗОБВВПИ – за издаване на разрешение за придобиване на друго огнестрелно оръжие и боеприпаси на лице по чл. 76, ал. 1 от същия закон. Съгласно цитираната разпоредба, лицата предоставят писмено или по електронен път заявление до директора на ГДНП, съответно до началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянен адрес. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят – заявител в процесното производство, е с постоянен адрес: [населено място], [улица], попадащ в територията, обслужвана от Първо РУ към ОДМВР – Перник (територията на централната част на [населено място]). В тази връзка, компетентен да се произнесе по искането му, е именно началникът на Първо РУ към ОДМВР – Перник, т.е. актът е издаден от материално и териториално компетентен орган. Не се констатира наличие на основанието за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК. Обжалваният отказ е издаден в писмена форма, мотивиран е съгласно изискването на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ и съдържа необходимите реквизити съгласно чл. 59 от АПК, включително фактически и правни основания за постановяването му. Доколко посочените в акта фактически основания са подведени под съответстващите им правни норми, респективно дали предпоставките за постановяване на отказ за издаване на разрешение са били налице, е въпрос на материалната законосъобразност на акта, който въпрос подлежи на разглеждане в съответната част от мотивите на настоящия съдебен акт. Не са налице основания за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК. Административнопроизводствени правила: Съгласно чл. 77, ал. 4 от ЗОБВВПИ, лицата по чл. 76, ал. 1 и 2, притежаващи огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, за които имат издадени разрешения за съхранение и/или носене и употреба и срокът им не е изтекъл, могат да придобият друго огнестрелно оръжие и боеприпаси за него след получаване на разрешение за придобиване. Лицата представят писмено или по електронен път заявление до директора на ГДНП на МВР, съответно до началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянен адрес, в което се посочват видът и количеството огнестрелни оръжия и боеприпасите за тях, и документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12. Съгласно чл. 77, ал. 3 от ЗОБВВПИ, при кандидатстване за разрешение за придобиване на късоцевно нарезно оръжие, за ловни цели, физическите лица представят и удостоверение за подборно ловуване. Според чл. 77, ал. 2 от ЗОБВВПИ, физическите лица, кандидатстващи за придобиване на огнестрелни оръжия за ловни цели представят и заверен билет за лов съгласно ЗЛОД. Според чл. 83, ал. 1 от ЗОБВВПИ, при постъпване на документите по „… чл. 77….“, началникът на РУ на МВР, оценява пълнотата и съответствието на подадените документи с изискванията за издаване на разрешение и извършва при необходимост проверка на обектите за съхранение. Съгласно ал. 2 на същия член, при констатиране на непълноти или несъответствия с изискванията на този закон органът по ал. 1 уведомява писмено или по електронен път заявителя и дава указания и 30-дневен срок за отстраняването им. Анализът на цитираните нормативни разпоредби, води на извод за допуснато в хода на производството съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Безспорно се установи, че административното производство е започнало във връзка с подадено от жалбоподателя на дата 31.01.2025г. заявление до началника на Първо РУ към ОДМВР – Перник. Заявено е искане за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие – „..късо огнестрелно оръжие за ловни цели….“, като същото е направено в срока на действащо – до 10.01.2028 г., разрешение за притежаване, носене и употреба на огнестрелно оръжие за ловни цели и боеприпаси за него. Изложените в оспорения акт фактически обстоятелства, обосновали постановения отказ, се състоят на първо място в това, че в заявлението не е уточнен видът на късото огнестрелно оръжие и неговият калибър, което е видно и от съдържанието на подаденото заявление. Пропуск с такъв характер, представлява несъответствие на подаденото заявление с изискването на чл. 77, ал. 4 от ЗОБВВПИ, в частта на нормата, изискваща в заявлението да се посочат видът и количеството огнестрелни оръжия и боеприпасите за тях. т.е. свързан е с редовността на заявлението, която се установява в хода на дължимата по силата на разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗОБВВПИ проверка, а не с неговата основателност. При констатирането на такъв вид пропуск, за административния орган възниква задължението по чл. 83, ал. 2, във вр. с ал. 1 на ЗОБВВПИ – да уведоми заявителя за това, като му предостави и 30-дневен срок за отстраняването на непълнотите/несъответствията. Като не е процедирал по посочения начин, административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като евентуалното отстраняване на непълнотата на заявлението, касателно изискването в същото да се посочат видът и количеството огнестрелни оръжия и боеприпасите за тях, би могло да обуслови различен изход на производството, т.е. би могло да доведе до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. Във връзка с горното, при извършената служебна проверка за наличие на основанието по чл. 146, т. 3 от АПК, съдът установи наличието и на други пропуски в хода на проведеното производство. От документите, съставляващи преписката, по издаване на оспорения отказ, не се установява в хода му да са изискани или служебно приложени, доказателства, въз основа, на които да е извършена проверка за липсата на пречки за разрешаване на дейности с огнестрелни оръжия, вън от липсата на основателна причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Проверката на установените императивно изисквания, по чл. 58, ал. 1, т. 2, 3, 4, 5 и 8 от ЗОБВВПИ, е дължима във всяко производство за разрешаване на дейности по реда на ЗОБВВПИ, независимо дали първоначално, в срока на действащо разрешение или такова – за подновяване, тъй като всяка една от посочените хипотези може да се прояви във всеки един момент, в срока на действащо разрешение, т.е. и след датата на издадено разрешение, в случая след дата 11.01.2023г. В резултат на това, по преписката не се съдържат доказателства, удостоверяващи по безспорен начин, че към датата на депозиране на процесното заявление, по отношение на заявителя не са налице посочените законови пречки за разрешаване на дейности по ЗОБВВПИ. За отсъствието на всички тези обстоятелства органът дължи проверка включително в производството по чл. 77, ал. 4 от ЗОБВВПИ. Така констатираните пропуски също съществено опорочават производството. Административният орган е дължал уведомяване на заявителя, по реда на чл. 83, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗОБВВПИ, с даване на указания и срок за представяне на доказателствата, свързани с отсъствието на пречките по чл. 58, ал. 1, т. 4, 5 и 8 от ЗОБВВПИ, както е дължал и служебното приобщаване на доказателствата, свързани с отсъствие на пречките по чл. 58, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗОБВВПИ. Процедиране по посочения ред, също е възможно да обуслови друг изход на производството, съответно да доведе до постановяването на акт с различно съдържание. Във връзка с горното, съдът приема, че в хода на производството по издаване на постановения отказ са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, с оглед на което e налице основаниe за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Материалният закон: С оглед пороците на производството, довело до непълно установена фактическата обстановка, се препятства преценката относно приложението на материалния закон, в това число и за наличието на конкретното правното основание за постановения отказ – чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. За пълнота обаче, следва да се отбележи, че съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, не се издава разрешение за дейности с оръжия, включително за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях на лице, което няма основателна причина, в случая „ловни цели“, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Смисълът на така въведеното законово изискване е пред органа по разрешаването да са посочени/удостоверени, факти и обстоятелства, от които да може да се направи извод, че за конкретното лице е налице „основателна причина“, явяваща се цел на исканото разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие – за лов. Мотивирането на оспорения административен акт, от фактическа страна, с липсата на посочване в заявлението на вид на оръжието и калибър, действително са свързани, освен с проверката по чл. 83, ал 1 от ЗОБВВПИ, също и с проверката за отсъствие на пречката по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, доколкото от съдържанието на заявлението не може да се установи, за каква конкретна цел на заявителя е необходимо придобиването на късо огнестрелно оръжие, независимо че е посочено „за ловни цели“. Заявлението, въпреки приложеното удостоверение за право на подборен лов, не съдържа посочване, за каква именно „ловна цел“ е необходимо придобиването на късо огнестрелно оръжие за ловни цели, тъй като същото може да се използва за лов само при наличието на допълнителни предпоставки (чл. 56, ал. 4 от ЗЛОД). Тази нередовност на заявлението обаче, както вече се посочи, е в нарушение на административно производствените правила. Предвид изложеното не може да се установи и наличие на основанието по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ за постановяване на процесния отказ, свързано с мотивите за липса на посочване в заявлението на вид и калибър на огнестрелното оръжие. Такъв може да се обоснове единствено след процедиране по реда на чл. 83, ал. 2, във вр. с ал. 1 на ЗОБВВПИ, в случай на неотстраняване на нередовностите. Следва да се отбележи също, че мотивирането на административния акт, с липса на уточнение в заявлението, кой дивеч от изброените в удостоверението за подборно ловуване, лицето смята да ловува, с късоцевно огнестрелно оръжие, не кореспондира с материалноправните предпоставки относно разрешителния режим. Това обстоятелство се установява по силата на удостоверението за подборен лов, приложено към заявлението, в което изрично са изброени разрешените за този тип лов животни. Не съществува нормативно установено изискване, в случай на издадено по надлежния ред удостоверение за подборен лов, в заявление за придобиване на огнестрелно оръжие допълнително да бъдат уточнявани вида на предвидените за ловуване животни. Мотивирането на процесния отказ и с липсата на уточнение в заявлението, по каква причина заявителят смята да използва исканото за придобиване късо огнестрелно оръжие, при положение че има ловно дългоцевно огнестрелно оръжие, също противоречи на приложимия материален закон. По делото не се спори, което се установи и от приобщените доказателства, съставляващи преписката по издаване на оспорвания акт, че жалбоподателят притежава към датата на подаване на заявлението разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие – надцевка, IZH, калибър 12, № Т11970, валидно до 10.01.2028 г. Не се спори, макар конкретно такива доказателства да липсват по делото, че това оръжие е ловно, дългоцевно, гладкостенно, с което, както е посочено в мотивите на административния акт, може да се ловува освен със сачми, също и с куршуми (тип „бренеке“). Без съмнение, по силата на разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗЛОД, ловуването може да се извършва с гладкоцевно, дългоцевно нарезно огнестрелно ловно оръжие и късоцевно нарезно огнестрелно оръжие за ловни цели. Чл. 56, ал. 4 от ЗЛОД обаче регламентира и правото на подборно ловуване по смисъла § 1, т. 6 от ДР на ЗЛОД. Действително, такъв вид ловуване – подборно, също може да се извършва с дългоцевно нарезно ловно оръжие, късоцевно нарезно оръжие за ловни цели или с гладкоцевно ловно оръжие с куршум (чл. 56, ал. 4, изр. първо от ЗЛОД). За придобиването обаче на дългоцевно нарезно ловно оръжие и на късоцевно нарезно оръжие за подборен лов, законът изисква допълнителна квалификация по чл. 26 (чл. 56, ал. 4, изр. второ от ЗЛОД), с каквато разполагат само лица, освен придобили право на лов, също със стаж като ловци не по-малък от 2 години, успешно положили изпит и за подборно ловуване, притежаващи за това и удостоверение по образец. Съответно, такава квалификация не се изисква в случаите на осъществяване на подборно ловуване с гладкоцевно ловно оръжие с куршум. Т.е. законът, въпреки че дава възможност за подборен лов и с притежаваното от жалбоподателя като вид ловно оръжие – гладкоцевно, дава възможност за осъществяването на този вид лов да се придобие и нарезно оръжие, което очевидно е свързано с възможностите на съответния вид оръжие, но при квалифициращи условия. Удостоверение за подборен лов е приложено към заявлението. Въпреки, че самото заявление не съдържа обосновка в тази посока за целта на исканото придобиване, наличието на цитирания документ индикира целта на исканото разрешение. При това положение, въпреки че принципно административният орган не е задължен да дава указания към заявителя, с какви конкретни мотиви да обоснове искането си, предвид приложеното удостоверение за подборен лов, като не е счел това доказателство за достатъчно ясно мотивиращо вида лов, за който се иска разрешение за придобиване на късоцевно оръжие, органът е бил длъжен да го изясни с представяне на допълнителни разяснение, свързани с това писмено доказателство. С оглед на горното необоснован в достатъчна степен се явява и извода за наличие на основанието по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, за отказ от издаване на исканото разрешение, което представлява основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. По изложените съображения оспорваният отказ следва да се отмени като незаконосъобразен, в условията на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Доколкото характерът на нарушенията и естеството на акта не позволяват произнасяне на съда по същество, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да се върне на административния орган за отстраняване на констатираните нередовности, по реда на чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Относно разноските: Предвид изхода на спора жалбоподателя има право на разноски. Искането за присъждането им е направено своевременно, като същите са заявени в минимален размер, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на това ответника следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в общ размер на 1010 /хиляда и десет/ лева, от които 10 /десет/ лева платена държавна такса за образуване на производството (разписка л. 13) и 1 000 /хиляда/ лева, платено адвокатско възнаграждение, по договор за правна защита и съдействие (лист 12). На основание чл. 143, ал. 1 във вр. с § 1, т. 6 т ДР на АПК, разноските следва да бъдат възстановени от ОД на МВР – Перник, юридическото лице, в чиято структура се намира административния орган издал оспорения акт.