Решение № 14 от 4.7.2025 г. на Районен съд - Етрополе по дело № 35/2025 г.

Производството е по чл. 60, вр. чл. 58д ЗАНН, като е образувано по повод подадена жалба от Н. П. С., с ЕГН •••••••••• с постоянен адрес в гр. •••••••••• – чрез нейния пълномощник адв. Д. К. Ш. от САК, срещу Наказателно постановление № 14/09.04.2025 г., издадено от Началника на РУ – Етрополе при ОД МВР – София. В жалбата се твърди, че хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са свързани най – вече с нарушаването правото на защита на жалбоподателя, като аргументите за това са следните: че в текстовата част на оспорваното наказателно постановление е посочено, че жалбоподателката е продала кутия цигари на „НЛ“ на име Н. НЕ В., като това съкращение поставя същата в невъзможност да разбере за какво точно нарушение е наказана; че въпросното лице, на което е продала цигарите не е посочено с три имена и ЕГН, като в оспорвания административен акт само е визирано, че е родено на 20.05.2025 г. /дата, следващата тази на издаването на постановлението/; че правната квалификация на вмененото й административно нарушение, в цифровата й част е посочена като чл. 5Б от ЗЗД, с оглед на което за жалбоподателката отново не става ясно по кой точно законов състав е привлечена към наказателна отговорност – по Закона за задълженията и договорите или по Закона за закрила на детето /визиран с абревиатура ЗЗДТ/; че в наказателното постановено е посочено основание чл. 53 ЗААН, а такъв закон не съществува. Наред с това жалбоподателката посочва, че е налице липса на материална компетентност на органа, който е издал оспорвания административен акт, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1 ЗЗДТ предписва, че нарушенията по чл. 45, ал. 1, т. 1-4 и 16, се установяват с акт на полицейските органи, а наказателното постановление се издава от директора на областната дирекция на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице. С оглед всичко гореизложено се прави искане процесното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и в полза на процесуалния представител на жалбоподателката да бъде присъдено възнаграждение в размер на 500, 00 лева за оказаната от него безплатна правна помощ на жалбоподателката. В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се явява лично и с пълномощника си – адв. К.И. В. от САК, като двамата поддържат жалбата, по основанията, визирани в нея и допълват аргументите си относно допуснатите в хода на административното производство нарушения, заявявайки, че в АУАН е посочено, че жалбоподателката е нарушила разпоредбата на чл. 58, ал. 3 ЗЗД, която предвижда хипотеза на неоснователно обогатяване, а ако се приеме, че все пак става въпрос за Закона за закрила на детето – то в този закон няма такава разпоредба, доколкото последната му такава е чл. 46. Заявяват също така, че са установили дописвания в акта, след като препис от него е бил връчен на жалбоподателката, а именно акт № 14. Въззиваемата страна – Началника на РУ – Етрополе, редовно призован, се явява, като оспорва подадената жалба, заявявайки, че в хода на делото безспорно е установено извършеното от страна на жалбоподателката административно нарушение, както въз основа на писмените доказателства, така и въз основа на показанията на свидетелите. Навежда доводи, че в хода на делото се установява, че това нарушение е системно извършено от нея, тъй като в рамките на десет минути е извършила две такива нарушения. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебното заседание по делото, като писмени доказателства по него са приобщени следните документи: заверено копие на докладна записка с № УРИ 263р-3876/28.04.2025 г.; АУАН, бл. № 779201/10.03.2025 г. и номер по регистъра на РУ – Етрополе № 14/25 г. – в оригинал; Наказателно постановление № 14/09.04.2025 г., на Началник РУ – Етрополе, към ОДМВР – София, съгласно Заповед с УРИ № 517з-409/30.01.2025 г. на Директора на ОД МВР – София – в оригинал; заверено копие на докладна записка с № УРИ 263р-2192/10.03.2025 г.; заверено копие на обяснение от Недка П. С.; заверено копие на сведение от Н. В.; заверено копие на протокол за доброволно предаване с рег. № УРИ 263р-2238/10.; 03.2025 г. с приложено към него заверено копие на трудов договор № ТД -01- 25/24.02.2025 г., сключен между РПК Етрополе и Н. П. С.; заверено копие на заповед № 517з-409/30.01.2025 г. на Директора на ОД МВР – София. документи относно подаването на жалбата; адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие. В съдебното заседание по делото са разпитани в качеството на свидетели Д. Р. Д., В. М. В. и М. К. С. /полицейските служители, извършили проверката, по повод която е образувано административнонаказателното производство/, които излагат възприетите от тях факти и обстоятелства по повод извършената проверка и установяването на административното нарушение. Районен съд - Етрополе, след като се запозна с жалбата и изложените в нея твърдения на жалбоподателя, както и след обстоен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, намира за установено, от фактическа страна, следното: На 07.03.2025 г. свидетелите Д. Р. Д., В. М. В. и М. К. С. /и тримата - полицейските служители при РУ – Етрополе/ взели участие в специализирана полицейска операция за противодействие продажбата на тютюневи изделия и спиртни напитки на малолетни и непълнолетни лица, съгласно утвърден от началника на районното управление план за провеждането й с рег. № УРИ 263р-2114/2025. Същият ден, вечерта, около 21, 20 часа полицейските служители извършили проверка на търговски обект „Джин и Тоник“, находящ се в гр. Етрополе, бул. „Руски“ № 65, стопанисван от „РПК Етрополе“, с ЕИК 000745097 и седалище и адрес на управление в гр. Етрополе, пл. „9-ти септември“ № 6. По същото време на работа там била жалбоподателката Н. П. С., която, към този момент, заемала длъжността продавач консултант /съгласно трудов договор № ТВ – 01 – 25/24.02.2025 г./. Свидетелите Д. и В. влезли вътре в търговския обект, а св. С. останала да ги изчака отвън, пред него, в служебния им автомобил. Малко след влизането на двамата полицейски служители вътре, те се насочили към касата на магазина. По същото време там имало още 4-5 лица, едното от които непълнолетния Н. В., роден на 20.05.2010 г. /тогава на четиринадесет годишна възраст/. При приближаването му към касата, той поискал от жалбоподателката да му продаде една кутия цигари, марка „TEREA IQOS ILUMA“. Тя го попитала на колко години е и Н. В. заявил, че е на 15 години и че купува цигарите за неговата сестра. Тогава Н. С. му заявила, че ще му продаде цигари, но това е за последен път и повече да не ходи да си купува, защото обикалят проверяващи цивилни служители и ще я хванат в нарушение. След това жалбоподателката продала на непълнолетния Н. В. една кутия цигари от посочената по – горе марка. Всичко това било възприето от свидетелите Д. и В., които, след извършването на продажбата, излезли от търговския обект, за да извикат св. С., която да продължи работата с непълнолетния Н. В.. Междувременно, при връщането им в обекта, свидетелите Д. и В. станали свидетели на още една продажба на цигари на непълнолетно лице – Х. М. М.а от страна на жалбоподателката. Тогава полицейските служители се легитимирали пред последната и й обяснили, че е извършила административни нарушения по Закона за закрила на детето, с оглед на което ще й бъдат съставени актове. След това на нея, Н. В. и Х. М. били снети сведения. За случая било докладвано на Началника на РУ – Етрополе, за което, от страна на св. В. В. била изготвена докладна записка с № УРИ 263р- 2192/10.03.2025 г. Във връзка с тази докладна записка, на 10.03.2025 г., П. К. В. /полицейски инспектор при РУ - Етрополе/ съставил на жалбоподателката, акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, с бл. № 779201/10.03.2025 г., за извършено от нея нарушение, с цифрово означение чл. 5б, ал. 3 ЗЗД. Според описателната част на акта нарушението било извършено от С., на 07.03.2025 г., около 21, 20 часа, в гр. Етрополе, бул. „Руски“ № 65, в магазин за алкохол и цигари „Джин и тоник“, стопанисван от фирма „РПК – Етрополе кооперация“, с ЕИК 000745097, като в качеството й на продавач – консултант в търговския обект, назначена с трудов договор № ТД–01-25/24.02.20252 г., е извършила продажба на една кутия цигари „TEREA IQOS ILUMA“ на непълнолетното лице Н. Н. В. от гр. Етрополе, роден на 10.05.2010 г. В акта изрично било посочено, че се съставя във връзка с преписка с рег. № 263р- 2192/10.03.2025 г. Като веществени доказателства, които се изземват с акта били посочени: л.к. № ••••••••• и преписка с рег. № 263р-2192/2025 г. Актът бил подписан от свидетелите Д. Д. и В. В., с отбелязване, че са присъствали при установяването на нарушението, както и от жалбоподателката, без възражения. Препис от акта бил връчен на последната. В последствие на така съставения акт бил даден и съответен пореден номер от регистъра, воден в РУ – Етрополе, а именно № 14/2025 г. Въз основа на съставения АУАН, на 09.04.2025 г. Началникът на РУ – Етрополе, издал оспореното НП № 14/09.04.2025 г., в текстовата част на което било посочено, че жалбоподателката се наказва по административен ред за това, че на 07.03.2025 г., около 21, 20 часа, в гр. Етрополе, бул. „Руски“ № 65, в магазин за алкохол и цигари „Джин и тоник“, стопанисван от фирма „РПК – Етрополе кооперация“, с ЕИК 000745097, като в качеството й на продавач – консултант в търговския обект, назначена с трудов договор № ТД–01- 25/24.02.20252 г., е извършила продажба на 1 /една/ кутия цигари „TEREA IQOS ILUMA“ на НЛ Н. Н. В. от гр. Етрополе, роден на 20.05.2025 г. В цифровата му част било посочено, че с това деяние жалбоподателката е нарушила чл. 5б, ал. 3 ЗЗД, поради което и на основание чл. 53 ЗААН и чл. 46, ал. 1 ЗЗД, и чл. 45, ал. 1 ЗЗД, й била наложена глоба в размер на 2000, 00 лева. При съставянето на посоченото НП, като основание за издаването му, бил посочен друг АУАН, по преписка с УРИ № 263р-2192/2025 г. по описа на РУ – Етрополе. На 25.04.2025 г. посоченото наказателно постановление било връчено лично на жалбоподателката Н. П. С.. Същата подала жалба срещу него 08.05.2025 г. – чрез нейния пълномощник адв. К. И. В., която била подадена чрез ССЕВ и постъпила в деловодството на административнонаказващия орган на 09.05.2025 г. Горната фактическа обстановка се извежда въз основа на събрани по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите Д. Д., В. В. и М. К., както и от приобщените по делото писмени доказателства, подробно описани по – горе. Показанията на посочените свидетели са ясни, пълни, точни и задълбочени, последователно възпроизвеждат непосредствените впечатления на възприетите от тях факти и обстоятелствата по време на проверката. Независимо от тяхната служебна ангажираност към структурата, към която принадлежи и административнонаказващият орган, съдът не намира аргументи, с които да обоснове недостоверност на съдържащата се в предадената от тези свидетели информация. Писмените доказателства по делото, надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по него напълно подкрепят кредитираните от съда свидетелски показани и спомагат за по-пълното и цялостно изясняване на фактическите обстоятелства по делото. С оглед на това, съдът, преценявайки фактите по делото и доводите на страните, приема за установено от ПРАВНА СТРАНА следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения й в закона суспензивен и деволутивен ефект. Разгледана по съществото си тя се явява и основателна, с оглед на което оспорваното наказателно постановление ще следва да бъде отменено поради следните съображения: Съдебният контрол, предвиден по отношение на издадените от административните органи наказателни постановления се съсредоточава основно върху тяхната законосъобразност и правилност, т.е. дали извършените нарушения са правилно квалифицирани съобразно материалния закон и дали при издаването на оспорените административни актове и проведеното административнонаказателно производство са спазени съответните процесуалните правила. Във връзка с това съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като служебно изследва пълно, обективно и всестранно всички обстоятелства по делото, в това число и процедурата по издаването на съответното оспорено наказателно постановление. В настоящия случай, по делото е приложено заверено копие на Заповед № 517з-409/30.01.2025 г. на Директора на ОД МВР – София, по силата на която същият оправомощава началниците на районните управление към поверената му дирекция, да издават наказателни постановления на основание чл. 46, ал. 1, вр. чл. 45, ал. 1, т. – 16 от Закона за закрила на детето. В този смисъл се явяват неоснователни възраженията на жалбоподателката, че оспорваното НП е издадено от некомпетентен орган. Съдът приема за неоснователни и възраженията относно дописването на допълнителен рег. № 14/2025 г. на акта, за което, с оглед изложеното по – горе, а и предвид възприетите стандарти за обработка на този вид документи в съответните поделения на МВР, се установява по безспорен начин, че е извършено след формалното изготвяне на акта и връчването на препис от него на жалбоподателката, съобразно изискванията на чл. 43, ал. 5 ЗАНН. Наред с горното, обаче, основателни се явяват останалите възражения, направени с жалбата. На първо място съдът приема, че с посочването на абревиатурата „ЗЗД“, както в съставения АУАН, така и в издаденото във връзка с него НП, на жалбоподателката е създадено затруднение да разбере за какво точно нарушение и по кой точно законов текст е наказана по административен ред. В правната теория и практика с посочената абревиатура се обозначава Закона за задълженията и договорите, а не Закона закрила на детето, за който общоприетата абревиатура е ЗЗакрД /съществуват и други като ЗЗДт, ЗЗакрДет/. Никога този закон, обаче, не е обозначаван като ЗЗД, именно с оглед използването на тази абревиатура за друг закон, в който са уредени съвсем различни обществени отношения. В този смисъл настоящият съдебен състав счита за напълно основателни възраженията на жалбоподателката относно това, че посочването на означението ЗЗД, както в съставения АУН, така и в оспорваното НП, нарушават правото й на защита и най – вече това да разбере какво е административното нарушение, за което е наказана. Тук съдът счита за нужно изрично да уточни, че не счита за основателни въведените от жалбоподателката възражения относно незаконосъобразността на процесното НПК, касаещи посочването на чл. 58, ал. 3 /в АУАН/ и чл. 53 от ЗААН /в НП/. В първата хипотеза е налице своеобразна почеркова особеност на изготвилия АУАН полицейски служител, което създава известни затруднения в разчитането на точната цифрова и буквена квалификация, а във втория случай – допусната техническа грешка. Същите, обаче, сами по себе си /само те/ не водят до порочност на тези два административни акта. Съдът счита, че основателни се явяват и твърденията на жалбоподателката за това, че от текстовото съдържание на административнонаказателното обвинение, с оглед способа, който е използван, не може по безспорен начин да се установи, за какво точно /от фактическа страна/ деяние се наказва. Никъде в правната теория и практика, за обозначаването на понятието непълнолетно лице, не се ползва абревиатурата „НЛ“. С оглед на което за съда /а и за жалбоподателката очевидно/, не става ясно, защо това означение е използвано в текстовата част на оспорваното НП, още повече, че в АУАН изрично е изписан текста „непълнолетното лице“. Предвид на това, както и с оглед посочената дата на раждане на това лице /20.05.2025 г./, която, между другото, е такава – следваща датата на издаването и подписването на процесния административен акт, създават съществени затруднения за жалбоподателката да разбере за какво точно е наказана, респ. грубо се нарушава правото й на защита. Тук следва също така да се посочи, че наред с това, в оспорваното НП, не са посочени и никакви други индентификационни данни за лицето Н. Н. В. /като ЕГН и възраст/, от които по някакъв друг начин да се изходи, че означението „НЛ“ означава непълнолетно лице. Във връзка с всичко гореизложено съдът счита, че при изготвянето на наказателното постановление са допуснати нарушения на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, които са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателката. Наред с това, с оглед безспорното сходство на административнонаказателното производство с наказателното такова, по аналогия, в конкретния казус, следва да се приложат и задължителните постановки на Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н.д. №2/2002г., ОСНК на ВКС, където изрично е посочено: „…допуснатите на предварителното производство нарушения на процесуалните правила са съществени, само ако са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и неговия защитник………“; „…. Допуснатото на предварителното производство съществено нарушение на процесуалните правила се отстранява чрез законосъобразното повтаряне на процесуалното действие“; „ …….Процесуалното нарушение е неотстранимо, когато е обективно невъзможно законосъобразното му повтаряне …….“; „…..Чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган. Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точна извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита…...“ В този смисъл, с непълното изписване на посочването на друго място на извършване на деянието за първи път в наказателното постановление представлява съществено процесуално нарушение, което е пречка за законосъобразното развитие на производството и дава основание на съда да върне делото в предходния стадий, като изрично се посочва, че този пропуск може да се преодолее, чрез съставяне на ново наказателно постановление, което, обаче, следва да бъде сторено преди делото да бъде внесено в съда. Това, съобразено със спецификата на административнонаказателното производство, е налагало АНО да прояви необходимата прецизност при изготвянето на оспорваното НП и да изпише пълно и коректно нормативния акт, в който е посочено нарушението, извършено от жалбоподателката, както и да посочи възрастта, ЕГН и коректна дата на раждане на лицето Н. В.. В случая АНО не е извършил тези действия, като е пристъпил към издаване на НП, посочвайки, като нарушена разпоредба от закон, обозначен с абревиатура, традиционно и трайно ползвана за обозначаването на Закона за задълженията и договорите, който урежда съвсем различни обществени отношения. Също така не е бил прецизен и точен, и при изписването на текстовата част на административнонаказателното обвинение. Настоящият съд счита, че това са съществени пороци на обжалваното НП, които не могат да бъдат „санирани“ или отстранени в хода на съдебното производство, поради което санкционният акт е издаден незаконосъобразно. За пълнота на изложението настоящият съдебен състав счита за нужно да посочи, че при изготвянето на наказателното постановление, АНО не се е произнесъл по въпроса относно приобщените в хода на произвоството веществени доказателства - л.к. № 650989537 и преписка с рег. № 263р- 2192/2025 г. Дори да се приеме, че по грешка при съставянето на АУАН тези документи са посочени като веществени доказателства /съдът счита, че именно това се е случило/, то, на основание чл. 57, ал. 1, т. 11 ЗАНН, наказващия орган дължи изрично произнасяне по този въпрос. В случая такова не е налице, което води до още един порок на оспорваното НП. С оглед на всичко гореизложено се установява, че при издаването на процесното наказателно постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, във връзка с което, настоящият съд, счита, че същото се явява неправилно и незаконосъобразно и, като такова, следва да бъде отменено. Предвид изхода на делото съдът следва да се произнесе и по въпроса за разноските по делото. Такива се претендират от процесуалния представител на жалбоподателя за осъществена от него защита по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, в размер на 500, 00 лева. Съгласно ал. 2 на същия законов текст ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от същата наредба за процесуално представителство, защита и съдействие по административна дела, с определен материален интерес до 1000, 00 лева до 10 000, 00 лева, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 400, 00 лева плюс 10 % за горницата над 1000 лв. В настоящия случай материалния интерес по делото е наложената по отношение на жалбоподателката глоба, която е в размер на 2000, 00 лева. С оглед на това минималния размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по дело се равнява на 500, 00 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото и приключването му в рамките на едно съдебно заседание, настоящият съд счита, че размерът на разноските следва да бъде съобразен именно с посочения минимален размер на адвокатското възнаграждение, а именно 500, 00 лева. В този смисъл съдът приема за неоснователно възражението за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски, направено от страна на АНО. Водим от горното съдът