Решение № 3406 от 28.11.2022 г. на Софийски градски съд по дело № 7284/2022 г.

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК. Образувано е по жалба на Й. Ц. Т. чрез адв. П.Г. срещу Разпореждане от 21.06.2022г. съдържащо отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение по отношение на жалбоподателя-Й. Т. по изпълнително дело №20158600400011 на ЧСИ В.М. рег. №860, р-н на действие СГС. Жалбоподателят намира обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че по отношение на Й. Т. не е проведено производство по чл. 51 ЗН, в което да й е определен срок за приемане на наследството. Твърди, че по изпълнителното дело е представен отказ от наследство от Й. Т. на наследодателя Т.М. и тя не следва да отговаря за нейните задължения. Поддържа, че изпълнителното производство следва да бъде прекратено по отношение на жалбоподателя. Взискателят по изпълнителното дело, редовно уведомен, депозира отговор на частната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Твърди, че изпълнителното производство е започнало въз основа на изпълнителен лист издаден срещу 3-ма солидарни длъжници, един от който е именно жалбоподателката Й. Т.. Поддържа, че съдебният изпълнител няма право да ревизира издадения изпълнителен лист, като длъжник по него е и жалбоподателят. До момента на обезсилване на изпълнителния лист съдебният изпълнител е длъжен да извършва действията по принудително изпълнение срещу посочените лица в изпълнителния лист. Съдебният изпълнител по изп. д. №20158600400011 е изложил мотиви по обжалвания акт, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК. Счита жалбата за неоснователна. Поддържа, че жалбоподателят е длъжник в лично качество и липсват данни задължението да произтича или да е преминало към длъжниците по наследство. Сочи, че в периода на изпълнителното дело не е настъпило събитие, при което основен длъжник да е починал, от когото жалбоподателят, в качеството на наследник, да е приел дълга. Сочи, че длъжниците са осъдено солидарно да заплатят дълга към взискателя. Моли, обжалваният акт да бъде потвърден. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. На 13.01.2015 г. по молба на взискателя БАНКА ДСК ЕАД и въз основа на изпълнителен лист издаден на 29.04.2014 г. на основание Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена по гр. д. № 13 887/2014 г. по описа на СРС, второ ГО, 79-ти с-в, е образувано изп. д. №20158600400011 срещу длъжниците Й. Ц. Т. с ЕГН ••••••••••, С. Ц.Т. с ЕГН •••••••••• и Н. Ц.Т. с ЕГН ••••••••••. Длъжниците са осъдени при условията на солидарност за следните суми: 4 736.42 лева-главница, такса в размер на 60 лева, лихви в размер на 315.66 лева за периода 23.09.2013 година до 13.03.2014 година, наказателна лихва 87.46 лева и 399.98 лева- разноски. На 21.03.2016 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение при отказ. На 01.06.2022 г. по делото е депозирано искане от длъжника с вх. № 26556, с което е поискано прекратяване на изпълнителното дело по отношение на длъжника Й. Т., като е приложено съдебно удостоверение издадено от СРС, 117-ти с-в по гр. д. № 26175/2022 г. за отказ от наследство на длъжника от наследодател Т.Г.М. с ЕГН ••••••••••, вписан в книга в съда под № 1020/20.05.2022 година. С разпореждане от 21.06.2022 г., съдебният изпълнител е оставил без уважение молбата за прекратяване на изпълнителното дело по отношение на длъжника Й. Т.. Процесуалната легитимация в изпълнителния процес се определя от изпълнителния лист, като взискател може да бъде лицето, което изпълнителният лист сочи като кредитор по вземането, а длъжник може да е само лицето, което изпълнителният лист сочи като длъжник. В разпоредбата на чл. 429 ГПК е предвидено приемство в изпълнителния лист след издаването му, като в този случай надлежни страни в изпълнителния процес са субекти, които не фигурират в изпълнителния лист, но притежават надлежна легитимация. В този смисъл следва да бъде изрично посочено, че съдебният изпълнител няма право да установява различно материалноправно положение спрямо страните по правоотношението в сравнение с установеното от съда, освен в случаите на правоприемство, настъпило след постановяване на съдебния акт. Съгласно чл. 429, ал. 2 ГПК, издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те не установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. В случая изпълнителният лист е издаден срещу длъжниците Й. Ц. Т. с ЕГН ••••••••••, С. Ц.Т. с ЕГН •••••••••• и Н. Ц.Т. с ЕГН ••••••••••. В случая не се установява да е налице хипотезата на чл. 429, ал. 2 от ГПК, тъй като няма данни за настъпило правоприемство в хода на изпълнителното дело. Евентуално твърдяното обстоятелство за настъпило правоприемство е настъпило преди образуване на същото, както и преди издаване заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. В случая е налице изпълнителен титул - изпълнителен лист, издаден на годно изпълнително основание, който не е обезсилен по съответния ред. Самият изпълнителен лист задължава съдебния изпълнител към безусловно съобразяване с изпълнителния лист. Съдебният изпълнител не разполага с възможност да прави преценка относно материално правните предпоставки за допустимост на изпълнителния процес, както и надлежните страни по него, извън случаите на чл. 429 от ГПК. При тези твърдения длъжникът разполага с възможността да оспори изпълнението по реда на чл. 439 от ГПК. Евентуалният положителен съдебен акт по такъв иск е основание за прекратяване на изпълнителното производство. С оглед гореизложеното жалбата се явява неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена. Така мотивиран, Съдът