Решение № 132 от 12.7.2024 г. на Районен съд - Троян по дело № 598/2022 г.

Производството по делото е образувано по искова молба вх.№ 3794 от 10.08.2022г. /п.кл-мо 08.08.2022г./ от Д. Т. Г. и И. Т. Г., чрез адв. Н. И. П., срещу „ДИКС ГЕЙМИНГ" ЕООД, с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, ул. „•••" №184 и Д. П. Д. от гр. Троян, с която са предявени в условията на първоначално обективно и субективно кумулативно съединяване установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между ищците и всеки от ответниците - „ДИКС ГЕЙМИНГ" ЕООД и Д. П. Д., че към 10.08.2012 г. ищците са били собственици на описания в исковата молба недвижим, представляващ поземлен имот с идентификатор 53707.506.11, находящ се в село Орешак, общ. Троян, обл. Ловеч, с адрес на поземления имот: ул. „Първа" №13, с площ от 453 кв. метра, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване, при съседи - ПИ 53707.506.12, ПИ 53707.506.10, ПИ 53707.506.151 на основение Нотариален акт №61, том 0, дело №418, издаден от Районен съд - Троян, в който нотариален акт процесният имот представлява дворно място в с. Орешак, незастроено, съставляващо парцел VII -7 в квартал з по плана на селото(Вилната зона) с площ от 535 кв. метра и осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС, да бъдат осъдени ответниците да отстъпят собствеността и да предадат владението на ищците върху посочения в исковата молба недвижим имот. Като последица от положителния за ищците изход на спора, същите молят за постановяване на решение, с което бъде отменен на основание чл. 537, ал. 2, пр. ІІ ГПК съставеният Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение №97, том II, per. № 2682, дело №237 от 2012 год. по описа на нотариус Димитър Кънчевски, акт №69, том V, дело №762 от 2012 година. С разпореждане на съдията-докладчик по делото, исковата молба е оставяна многократно без движение, като на страната са давани указания да прецизира петитума на предявеният положителен установителен иск и акцесорната претенция, както и да формулират петитум съобразно заявената ревандикационна претенция. В изпълнение на даваните указания, страната депозира по делото молба-уточнение вх.№225/16.01.2013г. /п.кл-мо 12.01.2023г./ на ТРС, в която претендира да бъде осъден „ДИКС ГЕЙМИНГ" ЕООД да предаде на ищците владението на проц.недвижим имот, а с последваща молба-уточнение конкретизират, че установителната претенция по реда на чл.124 ГПК е по отношение на двамата ответника, а ревандикационната претенция не се поддържа по отношение на ответника Д. Д., а само по отношение на „ДИКС ГЕЙМИНГ" ЕООД, с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, ул. „•••" №184 В предвидения по реда на чл.131 ГПК срок, ответниците -Д. П. Д. и „Дикс Гейминг" ЕООД гр. Троян, ЕИК •••, адрес на управление: гр. Троян, ул. •••" № 184, чрез адв. С. Т. Т., Адвокатска колегия – Ловеч, депозират писмен отговор, в който излагат съображения за недопустимост, а по същество за неоснователност на заявените претенции. От съдържанието на искова молба вх.№3794 от 10.08.2022г. /п.кл-мо 08.08.2022г./ на ТРС – оставена без движение, искова молба вх.№4286 от 15.09.2022г. /п. кл-мо 13.09.2022г./ на ТРС и молба-уточнение вх. №225/16.01.2013г. /п.кл-мо 12.01.2023г./ на ТРС се установява, че ищците се легитимират като собственици на поземлен имот с идентификатор 53707.506.11, находящ се в село Орешак, общ. Троян, обл. Ловеч, с адрес на поземления имот: ул. „Първа" №13, с площ от 453 кв. метра, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване, при съседи - ПИ 53707.506.12, ПИ 53707.506.10, ПИ 53707.506.151 по силата на Нотариален акт №61, том 0, дело №418, издаден от Районен съд – Троян. Твърди се, че имота, съгласно цитирания нот.акт представлява дворно място в с. Орешак, незастроено, съставляващо парцел VII -7 в квартал 3 по плана на селото(Вилната зона) с площ от 535 кв. метра. Излага се, че никой не е оспорвал правото им на собственост и трети лица никога не са демонстрирали явно, че владеят имота им и на това основание оспорват правата им. Сочи се, че в началото на месец април 2022г. установили, че лицето Д. П. Д. въз основа на обстоятелствена проверка се е снабдил с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение №97, том II, per. № 2682, дело №237 от 2012 год. по описа на нотариус Димитър Кънчевски, който акт е вписан в СВ - Троян под акт №69, том V, дело №762 от 2012 год. Твърди се, че при извършването на обстоятелствената проверка нотариуса не е установил обективно кога и по какъв начин Д. П. Д. е установил владение върху имота на ищците, по същество не е проведен никакъв разпит на свидетелите, в постановлението е записано тяхно едно и също изявление и за тримата свидетели, като считат, че нотариусът се е отнесъл към своите задължения твърде формално и не е установил никакво правно основание въз основа на което да издаде КНА за собственост на гореописания недвижим имот от Д. П. Д., поради което намират, че към 10.08.2012 год. Д. не е бил собственик на имота. Излага се, че след като Д. П. Д. се снабдява с КНА, същият използва имота за обезпечаването на банковите кредите на юридически лица. Считат, че крайната цел на това обезпечаване е процесния имот да бъде възбранен, банката кредитор да иницира публична продан на същия и имота да бъде възложен на третото лице, което трето лице Л.В.М., в последствие е прехвърлило имота на „Дикс Гейминг" ЕООД с управител и едноличен собственик на капитала Д. П. Д.. В предвидения по реда на чл.131 ГПК срок, ответниците - Д. П. Д. и „Дикс Гейминг" ЕООД гр. Троян, ЕИК •••, адрес на управление: гр. Троян, ул. •••" № 184, чрез адв. С. Т. от ЛАК, депозират писмен отговор, в който излагат съображения за недопустимост, а по същество за неоснователност на заявените претенции. Считат, че описаният недвижим имот в Нотариален акт за дарение №61, том 0, дело №418 от 1971г. издаден от Районен съд – Троян, не може да бъде категорично идентифициран към настоящия момент с претендирания от ищците недвижим имот, предмет на КНА за давностно владение на първия ответник от 10.08.2012 г., съгласно представена скица на имота от 11.07.2012 г. Считат, че процесният имот, не може да бъде правилно индивидуализиран и същевременно не е абсолютно идентифициран с имота, който ищците претендират да са притежавали към 10.08.2012 г., съобразно издаденото удостоверение за идентичност на имот, издадено от Община-Троян, от което е видно, че имотът по предходен кадастрален план е идентичен с части от имоти с идентификатори 53707.506.11 и 53707.506.10 по КК на с. Орешак. Оспорват процесуалната легитимация на ищците с аргумент, че към момента на подаване на исковата молба в съда (10.08.2022 г.) ищците не са били собственици на процесният имот, тъй като те са загубили правото си на собственост още преди 10.08.2012 г., съобразно разпоредбата на чл. 99 ЗС, тъй като идентично по предмет и обем право на собственост е придобито от първия ответник, въз основа на първично придобивно основание (придобивна давност), а по-късно той е загубил правото на собственост върху процесния недвижим имот посредством придобиването на собствеността от трети лица, въз основа на деривативно придобивно основание - публична продан и покупко-продажби в нотариална форма. Твърди се, че предявените искове с основание чл. 108 ЗС и акцесорния по реда на чл.537 ал.2 ГПК са изцяло неоснователни със следните аргументи: Искът по чл.108 ЗС поради неидентифициране на процесния недвижим имот, така и поради липсата на активна и пасивна процесуална легитимация по него, като считат, че ищците са загубили правото на собственост, тъй като това право е придобито на оригинерно правно основание от първия ответник, който впоследствие го загубва и то е придобито деривативно от трето лице, което го прехвърля на втория ответник, който, от своя страна също не е пасивно легитимиран, тъй като се разпорежда с правото в неговата цялост преди подаването на исковата молба в съда; Искът по чл. 537, ал. 2 ГПК по отношение на констативният нотариален акт за собственост върху процесния имот въз основа на придобивна давност от 10.08.2022 г. твърдят, че не засяга правата на ищците и не подлежи на отмяна, тъй като с него валидно е установено възникнало в полза на първия ответник право на собственост, придобито на оригинерно правно основание. Твърди се, че с този КНА нотариуса, в длъжностно качество, издавайки постановлението по чл. 587, ал. 3 ГПК, което има качеството на официален удостоверителен документ и се ползва с присъщата на подобни документи материална доказателствена сила е признал валидно и законно собственост в полза на първия ответник върху процесния имот и е издал констативен нотариален акт. Излагат се аргументи, че ответниците не са пасивно легитимирани да отговарят по предявените искове по чл. 108 ЗС, съединен с иск по чл. 537, ал. 2 ГПК, тъй като по отношение на ревандикационната претенция не са налични в кумулативна даденост двете предпоставки: владение на процесния недвижим имот (упражняване на фактическа власт) към момента на предявяване на иска и неоснователност на упражняваната фактическа власт върху имота. Твърдението за осъществявано законно владение от страна на ответниците изключва едната предпоставка на пасивната легитимация на иска по чл. 108 ЗС. Твърди се, че ищците са се дезинтересирали от имота и до м.април 2022г. не са проявявали никакъв интерес към него – не са го посещавали, не са го стопанисвали, не са го опазвали, не са плащали и дължимите за имота данъци и ТБО в полза на Община-Троян за период над 20 години. Сочи се, че първият ответник и баща му са владели имота за период от повече от 30 години трайно, явно и непрекъснато, спокойно, несъмнително и с намерение да се държи веща като своя собствена, което владение е демонстрирано, установено и продължило за срок многократно надвишаващ срока за придобиването на имота по давност въз основа на недобросъвестно владение. Сочи се, че процесният имот е завладян от бащата на първия ответник още през 80-те години на XX век, като упражняваната фактическа власт върху имота е трайна и явна, без прекъсвания и с намерение за своене на същия, поради което са налице и двете предпоставки на владението, както е дефинирано в чл. 68, ал. 1 ЗС. Излага се, че имотът е присъединен към други съседни имоти (с идентификатори 53707.506.9 и 53707.506.10), собственост на праводателя на първия ответник (понастоящем собственост на първия ответник), и всички имоти са оградени още преди 2000-та година с една обща ограда, като така обособеният на място един общ имот, ограден с една ограда, включва имоти с идентификатори 53707.506.9, 53707.506.10 и 53707.506.11. Излага се, че посоченият на място обособен общ имот се е ползвал постоянно и явно от първия ответник, за което обстоятелство знаят обитаващите вилната зона на с. Орешак. Същият е стопанисвал имота първоначално заедно с баща си, а след неговата смърт -изключително сам и за себе си. Никой никога и по никакъв повод не е оспорвал правото на първия ответник да владее имота, вкл. и ищците. Счита, че на основание чл. 82 ЗС, първият ответник има възможност да присъедини към своето самостоятелно владение след смъртта на баща си и периода на съвместно недобросъвестно владение до 2001 г., като към 10.08.2012 г. (датата на снабдяване на първия ответник с КНА) до датата на подаване на исковата молба (10.08.2022 г.) е изтекъл нов 10-годишен период на придобивна давност. В хода на производството, с депозирана от ищците, чрез проц.представител молба вх.№ 2318/25.05.2023 год., ищците по делото правят искане за конституиране като ответник по делото К. М. Д. с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. Троян, обл. Ловеч, ул. „•••" №38, вх.Б, по отношение на който, както и на другите двама ответници е предявен положителен установителен иск по чл.124 от ГПК. Предявили са и акцесорна претенция по чл. 537, ал. 2 от ГПК - за отмяна на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 97/10.08.2012 год., том II, peг. № 2682, дело № 237/2012 год. на Нотариус Димитър Кънчевски, с peг. № 525 на НК, с район на действие: ТРС, вписан в Служба по вписванията - гр. Троян под № 69, том V, дело № 762/2012 година и ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС - само по отношение на К. М. Д., като същевременно са оттеглили предявеният от тях иск по чл. 108 от ЗС срещу ответника „ДИКС ГЕЙМИНГ" ЕООД. В предвидения по реда на чл.131 ГПК срок, ответникът Д., чрез адв.А. Ч. от ЛАК, депозира писмен отговор, в който излага аргументите си за недопустимост на предявените срещу ответникът Д. претенции, а по същество моли да бъде отхвърлена изцяло, поради изтекла в полза на ответника Д. ПРИДОБИВНА ДАВНОСТ по отношение на процесния имот, преди депозиране на исковата молба срещу него. В открито съдебно заседание, ищците се явяват лично и с упълномощен защитник- адв. Н. П. от САК, който поддържа становище за основателност и доказаност на заявените искови претенции по съществото на спора и в представена по делото писмена защита. В съдебно заседание, се явява Д. П. Д. лично и като представител и представляващ „ДИКС ГЕЙМИНГ" ЕООД, в едно с процесуалния си представител адв.С. Т. от ЛАК, който излага съображения за неоснователност на исковите претенции. Аргументите си адв.Т. поддържа в хода на производството и по съществото на спора. В съдебно заседание, ответникът К. Д., редовно призован не се явява, представлява се от упълномощен защитник – адв.А. Ч., който поддържа изложените в отговора на исковата молба съображения, доразвити в хода на производството и по съществото на спора. За установяване на спорните по делото обстоятелства, по искане на страните са събрани гласни доказателства, посредством разпит на свидетелите И.П.И., М.Д.Г., Г.В.В.а, Р.Й.А., Д.М.Д. и Д.Т.П., реализиран е оглед на проц.имот по реда на чл.204 ГПК и са допуснати три съдебно технически експертизи. По делото са приети като писмени доказателства следните относими към предмета на делото документи: заверено копие от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 61, том 0, дело № 418 от 19.10.1971 г. на Районен съд – Троян; заверено копие от Нотариален акт за собственост, придобит по давностно владение № 97, том ІІ, рег.№ 2682, дело № 237/10.08.2012 г. по описа на нотариус Димитър Кънчевски, рег.№ 525 на НК, с район на действие РС-Троян; заверено копие от Удостоверение за идентичност на поземлен имот № УД-УТ-178/14.04.2022 г. на Община Троян; заверено копие от Скица на поземлен имот № 20127/11.07.2012 г. с идентификатор 53707.506.11, издадена от СГКК-Ловеч; заверено копие от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 182, том ІІ, рег.№ 4098, дело № 324/08.10.2012 г. по описа на нотариус Борис Кожухаров, рег.№ 337 на НК, с район на действие РС-Троян; заверено копие от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 95, том ІІ, рег.№ 2466, дело № 237/05.07.2017 г. по описа на нотариус Маргарита Гладкова, рег. № 477 на НК, с район на действие РС-Троян; заверено копие от Постановление за възлагане на недвижим имот от 09.11.2020 г. по ИД № 52/2020 г. на ЧСИ Велислав Петров, рег.№ 879 на КЧСИ, с район на действие ОС-гр.Ловеч; заверено копие от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 77, том ІV, рег.№ 5035, дело № 623/30.12.2020 г. по описа на нотариус Димитър Кънчевски, рег.№ 525 на НК, с район на действие РС- Троян; Удостоверение за данъчна оценка изх.№ДО001888/07.06.2022 г. на Община Троян, отдел „Местни приходи”; Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 127, том ІІ, рег.№ 1848, дело № 281/05.05.2022 г. по описа на нотариус Борис Кожухаров, рег.№ 337 на НК, с район на действие РС-Троян; заверено копие от Скица на поземлен имот № 1501174920- 10.10.2022 г. с идентификатор 53707.506.11, издадена от СГКК-Ловеч; Удостоверение за данъчна оценка изх.№ ДО003589/13.10.2022 г. на Община Троян; заверено копие от Нотариален акт за собственост на придобит имот по закона за реда на прехвърлянето вещни права върху някой недвижими имоти № 96, том І, дело № 168/17.04.1969 г. на НС в гр. Троян; Писмо вх.№ 1927/28.04.2023 г. на Служба по вписванията гр. Троян; Удостоверение за данъчна оценка № ДО002054/30.05.2023 г. на Община Троян; Скица на поземлен имот № 15-584528-31.05.2023г. с идентификатор 53707.506.11, издадена от СГКК-Ловеч; Протокол от 10.08.2012 г. по н.д.№ 237/2012 г. на нотариус Димитър Кънчевски, както и изготвените от вещите лица заключения, по допуснатите съдебно-технически експертизи. От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа и правна страна следното: Доказателствената тежест в гражданския процес се разпределя съобразно правилото на чл. 154 от ГПК, като всяка страна носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си. При положителен установителен иск за собственост, ищеца следва да докаже правото си на собственост, породено на твърдяното основание и фактите, които изключват, унищожават или погасяват правото на ответника. Предявеният положителен установителен иск по чл. 124, ал.1 от ГПК се преценя от съда за допустим, тъй като ищците, претендирайки положително установяване на правото си на собственост върху недвижим имот, могат да предявят иск за защита на претендираното от тях право на собственост против лицето/лицата/, ползващо се от нотариален акт за собственост по отношение на същия имот, като видът и обемът на исковата защита е изцяло в преценката на ищеца. Правният интерес от воденето на предявения положителен установителен иск против ответникът Д. П. Д., ищците обосновават с издаването на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 97/10.08.2012 год., том II, peг. № 2682, дело № 237/2012 год. на Нотариус Димитър Кънчевски, с per. № 525 на НК, с район на действие: ТРС, вписан в Служба по вписванията - гр. Троян под № 69, том V, дело № 762/2012 год. В случая, ищците искат да се установят по отношение на ответниците, че те са собственици на описания в исковата молба имот, като предявявайки предявявайки положителен установителен иск, се стремят и целят да получат по-пълна по обем защита, тъй като в случай, че претенцията им бъде уважена, едновременно с признаването на претендираното от тях право на собственост, ще бъде отречено и правото на собственост на ответниците. Тежестта на доказване при този иск е на ищците по делото, които следва да установят правата си, които претендират върху имота. От своя страна ответниците Д. П. Д. и „ДИКС ГЕЙМИНГ" ЕООД могат само да отричат правото на ищците, като по предвидения процесуален ред, чрез възражения могат да сочат фактите, които опорочават твърдяното придобивно основание, като изключват възникването на правото. Не се спори по делото и това се установява от приобщените писмени доказателства, че на 10.08.2012 год., ответникът по делото Д. П. Д. се е снабдил с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 97/10.08.2012 год., том II, peг. № 2682, дело № 237/2012 год. на Нотариус Димитър Кънчевски, с peг. № 525 на НК, с район на действие: ТРС, вписан в Служба по вписванията - гр. Троян под № 69, том V, дело № 762/2012 година, който е оспорени от ищците. Ищците оспорват обстоятелството, че ответникът Д. Д. е упражнявал давностно владение върху имота в изискуемия от закона десетгодишен срок преди снабдяването си с Нотариален акт за собственост на 10.08.2012 год., като твърдят, че към 10.08.2012 год. той не е бил собственик на имота. Не се оспорва обаче обстоятелството, че ответникът по делото Д. Д. е владял процесния имот след 10.08.2012 год. – след снабдяването си с Нотариален акт за собственост за него. Спорен по делото е въпросът именно дали ответникът Д. Д. е упражнявал фактическа власт върху имота преди 10.08.2012 год. Представени са нотариални актове за учредяване на договорни ипотеки върху имота, от които се установява, че „ДИКС ГЕЙМИНГ" ЕООД, представлявано от Д. Д. – ипотекарен длъжник се е легитимирал като собственик на процесния имот, който недвижим имот в последствие е бил предмет на принудително изпълнение - именно във връзка с горепосочените ипотеки, като е бил изнесен на публична продан по изпълнително дело № 52/2020 год. по описа на Частен съдебен изпълнител Велислав Петров, с per. № 879 на КЧСИ, с район на действие: ЛОС. С Постановление за възлагане на недвижим имот, издадено на 09.11.2020 год., по изпълнително дело № 52/2020 год. по описа на Частен съдебен изпълнител Велислав Петров, с peг. № 879 на КЧСИ, с район на действие: ЛОС, вписано под Вх. peг. № 3747/08.12.2020 год., Акт № 178, том XIII, дело № 2771/2020 год. на Служба по вписванията - гр. Троян, процесният имот е бил възложен на явилият се на публичната продан купувач - Л.В.М., което постановление за възлагане е влязло в сила на 25.11.2020 година. Видно от представения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с вх. peг. № 3989/30.12.2020 год., Акт № 153, том XTV, дело № 2963/2020 год. на Служба по вписванията - гр. Троян, Л.В.М. е продал процесния имот на ответника по настоящето дело „ДИКС ГЕЙМИНГ" ЕООД. Представен е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с Вх. peг. № 1532/05.05.2022 год., Акт № 101, том VI, дело № 1206/2022 год. на Служба по вписванията - гр. Троян, от съдържанието а който се установява, че „ДИКС ГЕЙМИНГ" ЕООД е продало процесния имот на К. М. Д.. По делото са ангажирани гласни доказателства, посредством разпит на две групи свидетели- на ищците и ответниците. От показанията на свид. И.П.И. се установява, че от първият ищец знае, че има наследствен имот в с.Орешак. Сочи, че веднъж е посетил имота през 2008г., когато с ищеца Д. Г. тръгнали на екскурзия и „…. минахме, за да ми покаже, че има имот към манастира....“, не са влизали в него „….само ми го показа отвън, беше обрасъл, просто нямаше достъп. Видях го от оградата, не сме влизали вътре, защото беше целия в трънки….“.Не може да определи площа на имота, тъй като не е влизал в него. Няма други впечатления освен, че „… имотът се намира на улица и наоколо има къщи…“. Спомня си, че „Д.…“ споделил, че иска да строи в имота. От показанията на свид.М.Д.Г. /бивша съпруга на ищеца И. Г./ се установява, че имота е наследствен, намира се във вилната зона на с. Орешак, Описва имота като: „… едно пространство, заградено с телена мрежа, нестопанисвано, обрасло в храсти и тревна растителност….“. Спомня си, че свекър и - Тодор Г. в периода 2003г. – 2004г. споделял, че има проблеми със съседите за този имот, но не знае дали е предприемал действия за тяхното решаване. Търсеше варианти за нещо да се направи, планираха да изградят вила на това място, която да се ползва…“. Сочи, че в периода 2003- 2009 година с бившия си съпруг са посещавали веднъж годишно имота, нямали възможност за по-чести посещения, не са ангажирали хора, за да се грижат и поддържат имота, като не знае дали свекър и е поддържал имота. Знае, че от 2006г. Д. Г. и съпругата му „… поеха ангажимент и започнаха да посещават този имот. През 2008 г. беше деклариран от тях този имот, като собственици и на следващата година 2009 г. съм посетила този имот последно….“. От показанията на свид. Г.В.В.а се установява, че познава ищците – „… Д. от 2003 г., а И. от 2006 г. …“, знае, че имат имот в с.Орешак. Сочи, че през „.. 2009 г., края на зимата – пролетта, не мога да уточня точно времето, Д. ми беше на гости заедно със съпругата си и детето в Габрово и решихме да дойдем на Троянския манастир. Преди да стигнем на манастира се отбихме в една улица, където той ми показа едно място…“. Спомня си, че било оградено с телена мрежа, но в самото място не са влизали. Няма спомен дали имотът е бил ограден от всички страни, не може да определи площта, не е видяла овошки, но имало някакви храсти…“. Мисли, че ищците не са посещавали имота, „… но не съм на 100% сигурна….“ От показанията на свид. Р.Й.А. се установява, че познава ответникът Д. Д. от 17-18 години, знае, че има недвижим имот във вилната зона на с. Орешак. Има непосредствени впечатления за имота, от 2009г. - 2010г. ходил често да помага. Знае, че „…Д. отдавна го има този имот. Първо баща му го притежаваше този имот от много години, но след това знам, че си е на Д.…“. Описва имота както следва: „…В горната част се пада жилището, а отдолу се пада басейна и има поляна. В долната част се намира поляната…Целият имот е ограден изцяло. Ограден е от горната страна с масив – дувар и цигли наредени отгоре, а откъм комшиите донякъде с бетон, донякъде с мрежа. Откъм главния път е масивна оградата. По протежение на целия път имотът е ограден с такава масивна ограда….“. Не познава ищците, никога не ги е виждал. Сочи, че преди 2010 година помагал за извършване на изкопни работи в имота „… Канал правих на поляната, която обслужваше неговата сграда….“. От показанията на свид. Д.М.Д. се установява, че познава „… Д. Д. от 20 години….“, знае, че има имот в с. Орешак, близо „… до изложбата, в една уличка…“. Сочи, че много пъти посещавал имота. „… Една виличка има на два етажа, басейнче, поляна голяма с райграс и отдолу има една долчина, голям имот. Много пъти съм ходил, преди по-често, а сега поне един път в годината. …“. Не знае площта на имота, но я определя повече от декар. Твърди, че имотът е ограден, като дава следното описание: „…Откъм пътя има ограда – бетонна, иззидана, измазана. Като се влиза от големия вход отляво има някаква ограда, но не мога да се сетя каква беше. Ходили сме към вилата, която е вдясно като се влезе и басейна, там съм ходил повече. Имотът има лек наклон към дола. Откъм пътя е вилата. Като се влиза от голяма врата напред е поляната, вляво, а в дясно е вилата. Голямата врата е горе-долу по средата на имота. Поляната е в долната част на имота, като се влиза е вляво. Тази поляна според мен е около 200 кв.метра…“. Знае, че имота е продаден, но не знае точно кога. През годините не знае някой да е имал претенции към този имот. Сочи, че от 16-17 години е започнал да ходи в имота и винаги е бил в същото състояние, какъвто е в момента, винаги го възприемал го като един имот, „…. Има малко по-малка врата откъм виличката, а има и голяма врата, през която може да влезе лека кола или голям камион….“. Знае, че този имот е наследствен „…На Д. ….., от баща му …….Преди Д. Д., баща му го е владял имота…“. От показанията на свид.Д.Т.П. се установява, че познава ответникът Д. от повече от 40 години, знае, че има имот в с. Орешак, във вилната зона, от средата на 90-те години много пъти е ходил там „….особено лятно време, има басейн, черпим се там. Д. стопанисва имота. Преди това знам, че имотът е бил на неговия баща. Откакто ходим по Орешака, Д. си го стопанисва. Аз не знам някой да е имал претенции за собственост към този имот. Не е ставало на дума, че някой има претенции…“. Сочи, че никога не е виждал там ищците. Описва имота по следния начин: „….. къща на два, на три етажа, с една стая, с голям двор, басейн, барбекю и Къщичката е малка, с една стая. Самият имот не знам колко е голям, не е бил тема на разговор, предполагам декар. От пътя до оградата е около 25-30 метра, надолу 20 метра, не мога да преценя. Образно казано.Откъм пътя има дълга бяла ограда, като влезеш има 10-15 стъпала, голяма поляна, къщата където я споменах, басейн и гола поляна, дървета няма, поддържана поляна. Мисля, че има и един навес, като гараж. Аз колкото пъти съм ходил поляната е била перфектно поддържана, окосена…. Дългата бяла ограда не мога да кажа кога е построена. Преди 20-25 години, когато съм започнал да ходя там, не мога да кажа кога е била построена. Плътна ограда е, масивна, не мога да кажа от какво е изградена, сигурно е от тухли. Висока е колкото мен, даже и повече….“. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, като показанията на свид. М.Д.Г. /бивша съпруга на ищеца И. Г./ бяха преценени съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК, с оглед евентуална заинтересованост, но настоящят състав намира всичките за обективни, безпристрастни и непосредствено възприети, с изключение на показанията на свид. И.И. и свид. Г.В., които нямат непосредствени впечатления, свидетелстват за еднократно посещение на недв. имот, показан им от ищеца Д. Г. с твърдението, че е негов наследствен. По искане на ищцовата страна, по делото са допуснати и реализирани три съдебно-технически експертизи, по които вещите лица са изготвили заключения. Съдът счита, че изготвеното по делото заключение по допуснатата и приета съдебно техническа експертиза с вещо лице – лесовъд, не следва да бъде съобразявано от съда, при постановяване на своя съдебен акт, поради следните съображения: Експерта е изготвил заключение, отговаряйки на поставената от ищцовата страна задача: „След запознаване с представените от ищците ортофотоснимки да отговори, с каква растителност е залесен ПИ с идентификатор 53707.506.11 за всяка изготвена ортофотоснимка?“. Представените от ищцовата страна материали представляват 4 бр. аерофотоснимки на C D от 1982г., 1989г., 2010г. и 2014 г. от Военна географска служба гр.Троян и материали от Министерство на земеделието и храните - цифрови ортофото карти от 2006г., 2010г., 2014г., 2018г., 2020г. и 2023 г. При изслушване обаче на вещото лице в съдебно заседание на 21.05.2024г. същото поясни, че: „ Аз съм лесовъд, а не съм геодезист. Изучавал съм 2 години геодезия в университета, от които един семестър се учи дисциплина „фотограметрия”, която трябва да разчита аерофотоснимки. Аз нямам завършена такава специалност, за да разчитам аерофотоснимки. Имам познания, но това е квалификация на човек, който е завършил геодезия във ВИАС и трябва дълго време да е работил с аерофотоснимки, например специалисти, които са изготвили плана за земеразД.е, населени места и така нататък….“. Отделно от признатата от експерта липса на компетентност, свързана с „фотограметрия”, при разчитане на голяма част от снимковия материал, експерта изразява своите предположения: „…Предполагам, защото това съм го сравнявал и с други снимки, но това е басейнът вдясно, който в този момент може и да не е бил пълен. Нямаме информация кой точно месец е правена снимката…. Тогава е било възможно да е имало по-голяма част залесена с дървета, както и чак до северозападния край се вижда, че има тъмна страната….“, като известна категоричност в констатациите си заявява само за „….. долната, южната част…“, а именно: „…. дървета там бяха с височина над 20 метра и диаметър 30-34 сантиметра. Имаха вид на дървета от гора, повечето габър, цер, няколко липи имаше, зимен дъб, но те в случая са няколко единични дървета по южната граница на имота, а тогава може да са били и повече и по-голям брой….“. От заключението на вещото лице инж.К. К. се установява, че за процесният имот, първият кадастрален /вече недействащ/ и действащ регулационен план на вилната зона на с.Орешак са били одобрени със заповед № 124 от 19.02.1968 г., в който план „..парцел VII-7 в кв.З е бил записан на И. и Д. Тод.Г., съгласно нот.акт № 61/1971г. В този план между имотите няма нанесени имотни граници, а само регулационни граници, тъй като имота с пл. № 7 е бил много голям на ТКЗС „Балкан", от който са образувани много парцели. Кадастралната карта на с.Орешак за процесния имот е приета със заповед № РД-18-58 от 04.09.2006 година. При заснемане на имота и изготвяне на КККР на с.Орешак, между имот с идентификатор 53707.506.11 и имот с идентификатор 53707.56.10 е нанесена с линеен условен знак материализирана граница "масивна ограда“ – обща…“. Настоящият състав счита, че следва да приеме като доказателство по делото изготвеното от вещо лице К. заключение, което намира за обективно и безпристрастно и подкрепящо се от част от събрания по делото доказателствен материал - Нотариален акт №61, том 0, дело №418, издаден от Районен съд – Троян, с който ищците се легитимират като собственици на поземлен имот с идентификатор 53707.506.11, находящ се в село Орешак, общ. Троян, обл. Ловеч, с адрес на поземления имот: ул. „Първа" №13, с площ от 453 кв. метра, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване, при съседи - ПИ 53707.506.12, ПИ 53707.506.10, ПИ 53707.506.151. По делото е реализирана СТЕ с вещо лице инж.П. М., по която е изготвено заключение, като експерта е следвало да отговори на въпроса: „Кога е построена масивната ограда на имот с идентификатор 53707.506.11?“, съобразявайки доказателствата по делото, показанията на разпитаните свидетели и извърши оглед на процесния поземлен имот с идентификатор 53707.506.11 в с. Орешак, ул."Първа" № 13 във вилната зона на селото. Експерта е отразил, че „…за оградата на процесния имот 11 липсват каквито и да било строителни книжа, т.е. тя не отговаря на изискванията на ЗУТ за законност….“. Сочи, че за да отговори на поставения въпрос е използвал комбинирано информацията, придобита в съчетание от трите типа достъпни източници-приложените разпечатки на ортофотоснимките, представени от ищците и приети като доказателства от съда във вид на електронни документи; Извършеният оглед на имот 11 и на оградата му към улицата на 16.02.2024 година. Експерта е дал заключение, че „Масивната ограда на имот с идентификатор 53707.506.11 /специално направените от вещото лице проучвания на документите по делото, физическо обследване на оградата при огледа на място и съобразяване с показанията на свидетелите/ е построена в периода от време: лятото на 2009 г. до лятото на 2010 година. Вещото лице уточнява, че е извършил непосредственото сравнение на отделни строителни елементи и детайли по оградата, които е описал подробно, без да е използвал специални технически средства за вземане на проби от оградата с цел изпитване в лаборатория, както и, че е съобразил показанията на всички разпитани свидетели относно имотите и оградите. Настоящият състав намира, че заключението на вещото лице инж.П. М. не следва да бъде прието като доказателство по делото, поради следните съображения: В съдебно заседание, при изслушване на вещото лице се установи, че при изготвяне на заключението си, експерта е направил собствена интерпретация на показанията на свидетелите, посочвайки, че всеки от разпитаните свидетели е свидетелствал според него за конкретен имот /№10 или №11/, като от събраните по делото доказателства липсват данни, свидетелите да са правили подобна идентификация на имотите, а и това обстоятелство беше потвърдено от вещото лице в проведеното с.з. с обяснението, че свидетелите нямат „…тази компетентност…“ да индивидуализират имотите като „…имот № 10 и като имот № 11“, но независимо от това, вещото лице е успяло да ги „разтълкува“. На зададеният от адв.Ч. въпрос „Възможно ли е, втората група свидетели, която вие коментирате в заключението си, да е говорила не само за имот № 10, а и за имот № 11, като тези свидетели са възприемали двата имота, тъй като не разполагат с нужната компетентност, както посочихте, като функционално свързани?“, експерта отговаря, че по принцип е възможно, но според него „… това не е така ….“. В заключението си експерта е посочил, че е извършил анализ на „…облицовъчните плочки на цокъла, който при съседната ограда е доста по- тъмен и по-захабен, отколкото при имот 11, така и по образувания през годините от влагата мъх върху керемидите, който по съседната ограда е повече като количество и по-тъмен на цвят….“, като уточнява, че „….за да направя по-добро сравнение между тях си позволих да демонтирам ръчно по една керемида от всяка от двете огради /на имот 11 и имот 10/ …“, при което уановил, че керемидите са еднотипни, но са от различни марки- първата от оградата на имот 10 е тип „Марица", втората от оградата на имот 11 е тип „Betkers" EN 490. В тази връзка инж.М. извършил проучване и „…открих сайта на производителя на двата типа керемиди „СИМАТ" АД, Д.град, в който е налична много подробна информация както за историята на фирмата, така и за произвежданите от нея изделия…“, при което установил, че „….керемида Марица се произвежда от края на 80-те или от началото на 90-те години и до сега /защото я има в продуктовия списък/, а керемида Беткерс е регистрирана като марка през 2005 г., т.е. тя е доста по-нова като продукт от керемида Марица….“, което го мотивира да приеме, че „….масивната ограда към улицата на имот 11 е изградена в периода след 2005 г., но тъй като не се вижда на снимката от 2006 г, изводът е, че е изградена след 2006 г., т.е. най-рано през 2007 г., което съвпада и не противоречи с извода, направен по т.1….“. В проведеното открито с.з., експерта не отрича „…хипотетична възможност първоначално поставените керемиди впоследствие да са подменени с други керемиди, чието производство е след 2005 г.“…, но счита, че „… от строителна гледна точка няма логика…“. В т.1 от заключението си, в.л. М. е направил извод, че масивната ограда към улицата на имот 11 е изградена в периода от 2007 г. до 2009 г., позовавайки се на приобщения по делото снимков материал. При изслушването обаче на експерта в с.з., същият заяви: „…Аз съм строителен инженер гражданско и промишлено строителство. Изучавал съм предмет геодезия, но не съм специалист. Нямам претенции за геодезист…..Доколкото съм компетентен, аз съм разчел тези снимки. Учил съм като предмет фотограметрия, но не съм тесен специалист, държал съм изпит, нищо повече….“. Съгласно разпоредбата на чл. 77 от ЗС, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. За да се приеме, че едно лице притежава правото на собственост върху недвижим имот, следва да бъде установено по категоричен начин, че е придобило това право чрез един от изброените в закона придобивни способи, а ако съответният придобивен способ изисква осъществяването на определен фактически състав, следва да се установи наличието на всички елементи от този фактически състав. Според нормата на чл. 79 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. В настоящото производство не се оспорва обстоятелството, че ответникът по делото Д. Д. е владял процесния имот след снабдяването си с Нотариален акт за собственост за него на 10.08.2012 год. Спорен по делото е въпросът именно дали ответникът Д. Д. е упражнявал фактическа власт върху имота преди 10.08.2012 год. От събраните гласни доказателства се установи, че фактическата власт и намерението за своене върху имота, ответниците са демонстрирал чрез обработване, облагородяване и извършване на ремонтни дейности /прокопаване на канал/. Свидетелят Альошиев има непосредствени впечатления от 17-18г., свид. Д. от 17-18г., а свид.П. от 20-25години. От приобщените по делото писмени доказателства се установя, че ответникът Д. е манифестирал собственическото си отношение към имота след снабдяването си с Нотариален акт, ипотекирайки същият и учредявайки договорни ипотеки върху имота на 08.10.2012 год. и на 05.07.2017 год., които са били вписани в публичния Имотен регистър при АВ, като чрез тях ответникът Д. Д. е манифестирал собственическото си отношение към имота спрямо всички трети лица, в т.ч. и спрямо ищците по делото. Изложеното по- горе мотивира настоящият състав да приеме, че от 10.08.2012 год., когато ответникът Д. Д. се е снабдил с оспорения Нотариален акт за собственост, той е владял имота, като по делото липсват доказателства, че давността е била прекъсната от страна на ищците. Прекъсването на давността се изразява в извършване на действие по отстраняване на владелеца от имота, предявяване на права по съдебен ред или установяване на фактическа власт върху същия имот от трето лице. Само по този начин владението може да бъде обезпокоено, респ. прекъснато. Владението на ответникът Д. е било необезпокоявано от 10.08.2012година, когато е издаден оспореният по настоящето дело Нотариален акт за собственост, до 25.11.2020 година, когато третото лице Л.В.М. е придобило собствеността върху процесния имот, като в този период ответникът Д. Д. е упражнявал недобросъвестно владение върху имота - по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗС. В последствие, с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с Вх. per. № 3989/30.12.2020 год., Акт № 153, том XTV, дело № 2963/2020 год. на Служба по вписванията - гр. Троян, третото лице Л.В.М. е продало процесния имот на ответника по настоящето дело „ДИКС ГЕЙМИНГ" ЕООД, като в периода от 25.11.2020 год. до 30.12.2020 год. третото лице Л.В.М. е упражнявало добросъвестно владение върху процесния имот. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с Вх. per. № 1532/05.05.2022 год., Акт № 101, том VI, дело № 1206/2022 год. на Служба по вписванията - гр. Троян „ДИКС ГЕЙМИНГ" ЕООД е продало процесния имот на доверителя ми К. М. Д., като в периода от 30.12.2020 год. до 05.05.2022 год. „ДИКС ГЕЙМИНГ" ЕООД е упражнявало добросъвестно владение върху процесния имот. С оглед изложеното по – горе, съдът приема, че ищците не са провели пълно доказване на релевантните за спора факти, което безспорно налага извода, че предявения установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че са собственици на описания в исковата му молба недвижим имот, е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. По иска с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване владението на процесния недвижим имот, съдът съобрази следното: За да бъде уважен предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС, е необходимо по делото да бъде установено по безспорен начин наличието на определените в закона предпоставки, а именно: ищците да са собственици на процесния недвижим имот, на твърдяното в исковата молба придобивно основание, както и същият да се владее от ответника по делото към настоящия момент. Наличието на тези предпоставки следва да бъде установено по пътя на главното и пълно доказване, тъй като същите обуславят изхода на спорното правоотношение. В тежест на ответникът е да установи, че владее имота на правно основание или че е изтекла в негова полза придобивна давност. При съвкупната преценка на писмените и гласни доказателства беше установено, че считано от 10.08.2012 година, когато ответникът Д. Д. се е снабдил с оспорения Нотариален акт за собственост, до 25.05.2023година, когато е предявена ревандикационната претенция по отношение на ответникът К. Д., различни лица са упражнявали давностно владение върху процесния имот. Съгласно чл. 82 от ЗС, владелецът може да присъедини към своя срок на владение и срока на владение на праводателя си, като за да може да стори това, то между предишния владелец, респективно владелци и настоящия владелец следва да съществува правоприемство. При частното правоприемство, каквото в случая е настъпило по силата на горепосочените прехвърлителни сделки, владението може да бъде и нееднородно, които предпоставки са налице в настоящия казус: в периода от 10.08.2012 год. до 25.11.2020 год. ответникът по настоящето дело Д. Д. е упражнявал недобросъвестно владение по отношение на процесния имот по смисъла на чл.79 ал.1 ЗС. В периода от 25.11.2020 година до 30.12.2020 година Л.В.М. е упражнявал добросъвестно владение върху процесния имот, В периода от 25.11.2020 год. до 30.12.2020 год. третото лице Л.В.М. е упражнявало добросъвестно владение върху процесния имот, а в периода от 30.12.2020 година до 05.05.2022 година, „ДИКС ГЕЙМИНГ" ЕООД е упражнявало добросъвестно владение върху процесния имот, по силата на покупко- продажба на недвижим имот, а от 05.05.2022 год. до настоящия момент ответникът К. М. Д. е упражнявал добросъвестно владение върху имота, като добросъвестен купувач, закупил процесния имот преди завеждането на настоящето дело, При такава нееднородност на владението и при хипотезата на чл. 82 от ЗС, приложение намира срокът за придобиване на право на собственост по давност върху недвижим имот от десет години. Съгласно константната съдебна практика, законът не ограничава попълването на срока на владението само до това на непосредствения прехвърлител, като е достатъчно правоприемствата да са последователни във времето и да са основани на валиден правен акт. /Решение № 25 от 20.09.2022 г. по гр. д. № 1914 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение/. Тъй като при покупко-продажбата на недвижим имот, предаването на владението се презюмира с акта на покупко-продажбата, в случая следва да се приеме, че при всяка от горепосочените продажби, владението на имота е предадено своевременно от праводателя на приобретателя на имота, което е извършено с акта на съответната покупко-продажба, поради което, присъединявайки владението на предходните собственици на процесния имот към своето владение, в полза на ответника К. Д. е изтекла изискуемата от Закона десетгодишна придобивна давност - в периода от 10.08.2012 год. до 25.05.2023 год. Доказателства в обратната посока не бяха ангажирани от ищеца. Заплащането на данъци и деклариране на имота, не са елементи от фактическия състав на владението, поради което не прекъсват и не опорочават владението на ответника. Изложените по-горе съображения мотивират състава да приеме, че предявеният иск по чл.108 от ЗС е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Като естествена последица от неуважаването на иска и по аналогия на разпоредбата на чл. 537, ал.2 изр. последно от ГПК, не следва да се уважава и искането за отмяна на констативен Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 97/10.08.2012 год., том II, peг. № 2682, дело № 237/2012 год. на Нотариус Димитър Кънчевски, с per. № 525 на НК, с район на действие: ТРС, вписан в Служба по вписванията - гр. Троян под № 69, том V, дело № 762/2012 година. От нормата на чл. 537, ал.2 от ГПК следва, че отмяната на Констативен нотариален акт за право на собственост няма самостоятелно значение, а зависи от изхода по иска, с който е разрешен спора за удостовереното в него материално право. В настоящият случай отхвърлянето на предявения положителен установителен иск, съответно съединения с него иск по чл.108 от ЗС, като неоснователни и недоказани, обуславя отхвърлянето и на искането по чл. 537, ал.2 от ГПК за отмяната на издаденият констативен Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 97/10.08.2012 год., том II, per. № 2682, дело № 237/2012 год. на Нотариус Димитър Кънчевски, с per. № 525 на НК, с район на действие: ТРС, вписан в Служба по вписванията - гр. Троян под № 69, том V, дело № 762/2012 година. На основание чл. 78, ал.3 от ГПК следва да бъдат осъдени ищците да заплатят на ответниците направените по делото разноски, както следва: на ответниците Д. П. Д. и „Дикс Гейминг" ЕООД сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 /хиляда /лева, съобразно представен по реда на чл.80 от ГПК списък на разноските, а на ответника К. Д. – сумата от 2000.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предявените искове по чл.124 ГПК и чл.108ЗС, съобразно представен по реда на чл.80 ГПК списък на разноските. По изложените съображения, съдът