Решение № 2262 от 14.6.2024 г. на Районен съд - Варна по дело № 15134/2023 г.

Производството е образувано по предявен от К. М. К. срещу „ЗД "Б.И."“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ за заплащане на сумата от 1878, 25 лв. (след допуснатото изменение на иска чрез увеличение на неговия размер по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в о. с. з. на 17.05.2024 г.), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а. „Пежо 307“, с рег. № В7753ВВ, при настъпването на застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност” с полица № BG/02/123000512348, а именно при ПТП на 11.04.2023 г. в гр. Варна на път 2008 до сервиз „Стимо“, причинено по вина на водача на л.а. „Мерцедес ЦЛК“, с рег. № В8458ТН, застрахован при ответника, ведно със законната лихва от 27.06.2023 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Твърди се в исковата молба, че на 11.04.2023 г. около 18, 10 часа в гр. Варна на път 2008 до сервиз „Стимо“ възникнало ПТП между л.а. „Мерцедес ЦЛК“ с peг. № В8458ТН, управляван от Иван Тодоров Манов, и л.а. „Пежо 307“ с peг. № В7753ВВ, управляван от К. М. К.. Във връзка с пътното произшествие бил издаден Протокол за ПТП № 1864772/11.04.2023 г. по описа на Сектор „ПП“ при ОДМВР, според който причина за възникване на инцидента е поведение на водача на л.а. „Мерцедес“, който поради движение с несъобразена скорост, поднася на пътното платно, след което се удря в големи преградни гуми, поставени като ограничение на намиращия се в близост двор, вследствие на което една от гумите изхвърча на пътното платно и в нея се удря челно л.а. „Пежо 307“ с peг. № В7753ВВ. Сочи се, че при инцидента са причинени щети и по двата автомобила. Навежда се довод, че лекият автомобил на виновния водач бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ от при ответното дружество по полица №BG/02/123000512348 валидна от 14.02.2023 г. до 13.02.2024 г. Излага се, че ищецът завел щета пред ответника под № 2310012205/19.04.2023 г. При проведените описи по щета от 25.04.2023 г. и 02.05.2023 г. по автомобила били констатирани следните увредени детайли: броня предна, решетка в пр. броня, лайсна л. в пр. бр., лайсна д. в пр. бр., греда под р-ри, фар ляв, водач пр. бр. л., подкалник PVC пр.л., кора над р-ри, фар десен, радиатор воден, рамка р-р PVC, абсорбер пр. бр., основа пр.бр., р-ка р-ри лява, р-ка р-ри дясна, клаксон ляв, стойка клаксон, маслен ф-р. Според работна карта № 5438/15.05.2023 г. на „Спийд авто“ след извършена диагностика било установено, че няма връзка с управляващия модул на ABS-a в модула на двигателя и таблото има записани грешки с номер С1208 и Р0500, които гласят, че няма информация за скоростта на автомобила - ABS модул за смяна. По повод заведената щета ответното застрахователно дружество изплатило общата сума от 841, 75 лв. на 27.06.2023 г. След извършено проучване сред сервизи за стойността на ремонта, необходим за отстраняване на описаните щети, ищецът установил, че необходимата сума е по-голяма от размера на така изплатеното обезщетение – 3900 лв., като на репарация подлежи и сумата от 60 лв. за заплатена диагностика в полза на „Спийд авто“ или общо стойността на щетата възлиза на 3960 лв. Така дължимата от застрахователя според ищеца сума след приспадане на платеното от застрахователя възлиза на 3118, 25 лв. При тези съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „ЗД Б.И.“ АД, в който се изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ л.а. „Мерцедес ЦЛК“, с рег. № В8458ТН, обективирана в полица № BG/02/123000512348, както и механизма на настъпване на ПТП. Оспорва се предявения иск по размер, като ответникът твърди, че исковата претенция е силно завишена и не отговаря на действителния размер на щетите, съгласно разпоредбата на чл. 386 КЗ. Сочи, че липсват доказателства за пазарно проучване, оферти, предложения и ценоразписи от сервизи за ремонт на автомобили, за извършен ремонт на автомобила, фактура или друг разходен документ и автомобилът не е бил в гаранция, а е в експлоатация повече от 21 години към датата на ПТП, поради което обезщетението следва да бъде определено съобразно методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на МПС, приета с Наредба по чл. 504. ал. 2, т. 2 от КЗ. В тази връзка счита, че не се налага възстановяването на автомобила да бъде в официален сервиз, при цени на предоставяните там услуги значително надвишаващи средните за пазара. Оспорва преди настъпването на ПТП увреденият автомобил да е бил в добро състояние и без щети и счита, че претендираните вреди се дължат предимно на амортизационни процеси, които са били предпоставка за по-лесно увреждане на вещта, тъй като към датата на настъпване на процесното ПТП увреденото ППС е било в експлоатация от 21 години. Навежда довод, че действителната вреда не може да надвишава действителната (при пълна увреда) стойност или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, поради което в случай че цената на ремонта на автомобила надвишава със 70 на 100 действителната стойност на процесното МПС, обезщетението следва да се определи при условията на „тотална щета“ по смисъла на чл. 390, ал. 2, т. 2 КЗ, от което следва да се приспадне стойността на запазените части на увредения автомобил. Сочи, че не са описани изрично запазени и годни части на автомобила, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Наредба № 24/2006 г., т.е. да се приемат за запазени 25% от действителната стойност на МПС. В този смисъл моли за отхвърляне на предявния иск, а в условията на евентуалност да бъде намален размера на претендираното обезщетение с оглед наведените възражения. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, както и заключенията по назначената първоначална и повторна съдебна автотехническа експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното: От представения Протокол за ПТП № 1864772/11.04.2023г. по описа на Сектор „ПП“ при ОДМВР, се установява, че на посочената дата около 18, 10 часа в гр. Варна, до сервиз „Стимо“ е настъпило ПТП, между лек автомобил л.а. „Мерцедес ЦЛК“ с рег. № В8458ТН, управляван от Иван Тодоров Манов, и л.а. „Пежо 307" с рег. № В7753ВВ, управляван от К. М. К.. Установява се също така от посочения Протокол за ПТП, че причина за възникване на инцидента е поведението на водача, управлявал л.а. „Мерцедес“, който поради несъобразена скорост е поднесъл управлявания от него автомобил, в следствие на което автомобилът се е ударил в преградните гуми, поставени като ограничение на намиращия се в близост двор, при което една от посочените преградни гуми навлиза в пътното платно и удря челно л.а. марка „Пежо 307 “ с рег. № В7753ВВ. Видно от представеното Свидетелство за регистрация Част I (л. 9 от делото), собственик на лек автомобил „Пежо 307“ с peг. № 7753ВВ е ищецът К. М. К.. Между страните е обявено за безспорно с Определение № 05.02.2024 г., в което е обективиран проект на доклад по делото, приет за окончателен в о. с. з. на 05..04.2024 г., че между водача на л.а. „Мерцедес ЦЛК“, с рег. № В8458ТН и ответника – „ЗД Б.И.“ АД към датата на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” с полица № BG/02/123000512348, както и че е била заведена щета № 2310012205/19.04.2023 г., по която застрахователят е платил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 841, 75 лв. Установява се от представените Уведомление за необходими документи по щета № 2310012205, Описи по щета № 2310012205/19.04.2023 г. – 3 бр., Ремонтна карта № 5438/15.05.2023г, че ищецът е уведомил ответното дружество за настъпването на процесното застрахователно събитие, като на посочените дати са извършени огледи на автомобила от представител на застрахователя, при който са констатирани следните повреди: броня предна, решетка в пр. броня, лайсна л. в пр. бр., лайсна д. в пр. бр., греда под р-ри, фар ляв, водач пр. бр. л., подкалник РУС пр.л., кора над р-ри, фар десен, радиатор воден, рамка р-р РУС, абсорбер пр. бр., основа пр.бр., р-ка р-ри лява, р-ка р-ри дясна, клаксон ляв, стойка клаксон, маслен ф-р. От допусната първоначална САТЕ, извършила изследване въз основа на представените по делото доказателства, се установява, че общата стойност за възстановяване на автомобила съгласно опис на застрахователя и въвеждането му в експлоатация по средни пазарни цени за части, труд и боя е 4 501, 60 лв. с ДДС, докато общата стойност за възстановяване на автомобила съгласно методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, приета с Наредба по чл.504, ал.2, т.2 от КЗ е 2 048, 37 лв. Според заключението на вещото лице общата стойност за възстановяване на автомобила, съгласно опис на застрахователя и въвеждането му в експлоатация по средни пазарни цени за труд, боя и алтернативни части, възлиза на 2 988, 71 лв. с ДДС. Посочва се също така, че средната пазарна цена за труд в автосервизи, които не са официален представител на определена марка автомобили е 30, 60 лв. с ДДС. Вещото лице е достигнало до фактическия (доказателствен) извод, съобразно характеристиките на автомобила и извършеното проучване, че действителната стойност на лек автомобил „Пежо 307“ с ДК№ В 7753 ВВ към датата на събитието 11.04.2023 г е била 3 006, 75 лв. В заключението по назначената първоначална САТЕ експертът е заявил, че не може да бъде определена стойността на запазените части на автомобила. Изяснява се от приетото по делото заключение по назначената и неоспорената от страните повторна САТЕ, че уврежданията на автомобила съответстват на тези, посочени описа на застрахователя. Посочва се, че общият размер на пазарната стойност на необходимите разходи за възстановяване на увредените детайли на л.а. „Пежо 307“ с рег. № В7753ВВ, като се направи проучване за извършване на ремонта в автосервизи притежаващи сертификат за качество и такива които не притежават такъв сертификат и се определи средна пазарна стойност за извършване на ремонта към датата на възникване на застрахователното събитие, е в размер на 4222, 12 лв., а съгласно методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на МПС, приета с Наредба по чл. 504, ал. 2, т. 2 от КЗ – 2 027, 49 лв. Установява се, че общият размер на разходите за отстраняване на щетите върху процесния автомобил по средни пазарни цени към датата на ПТП с алтернативни части, възлиза на 2 944, 44 лв. Изчислено е също така, че стойността за труд и части по средни пазарни цени без да включва тези на оторизирани сервизи на марката и оторизирани сервизи на други марки, е в размер на 2 574.86 лв. Установява се от заключението на повторната САТЕ, че действителната стойност лек автомобил „Пежо 307“, рег. № В7753ВВ, към датата на процесното застрахователно събитие – 11.04.2023 г. възлиза на 3200 лв. Заключението на в.л. Ал. В. е основано на подробно пазарно проучване след обобщаване на събраната информация от различни източници на информация, съобразно техническите параметри и състояние на процесния автомобил. Експертът посочва, че стойността на разходите за необходимия ремонт (в икономически най-изгодния вариант), които са в размер на 2 574, 86 лв., надвишават 70 на сто от действителната му стойност, която е 3 200 лв. и са 80, 46% от нея. Според заключението на в.л. не е наличен единен ценоразпис за продажба на резервни части втора употреба, поради което собственикът като физическо лице не е оторизиран да извършва демонтиране на детайли и тяхната продажба, нужно е място за съхранение на автомобила в неопределен период от време, лица с технически умения да извършват демонтирането на детайлите. В тази връзка експертът е достигнал до извода, че процесното МПС е възможно да бъде изкупено за скрап на цена от 442, 26 лв., а конкретно дружество „Екометал Инженеринг“, развиващо търговия с отпадъци от черни и цветни метали, би закупило автомобила при цена от 480 лв. При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните по делото доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна: Правната норма, регламентирана в чл. 432 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност” виновно да е увредил ищеца, като му е причинил сочените имуществени вреди в заявения размкер, които от своя страна да са в пряка причинно- следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател. Вината съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага. Ищецът следва да докаже, че е представил на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния водач документите, с които разполага и които са свързани със застрахователното събитие и причинените вреди. Както бе изяснено по-горе, безспорно е по делото, че през релевантния период е било налице застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на лек автомобил „Мерцедес ЦЛК“, с рег. № В8485ТН, и ответника – застраховател. От събраните писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице по назначената САТЕ, категорично се установява настъпването на процесното застрахователно събитие, механизмът на увреждането и причинените вреди на автомобила. По несъмнен начин се доказа и че процесният вредносен резултат е необходима, закономерна, естествена последица от настъпването на релевантното ПТП. Деянието на водача на лек автомобил „Мерцедес ЦЛК“, с рег. № В8485ТН, е противоправно, защото е извършено в противоречие с изискванията на правилата, уредени в чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 20, ал. 2 ЗДвП, тъй като се е движил с несъобразена скорост и е загубил управление над моторното превозно средство, с което е причинил имуществени вреди на автомобила на ищеца. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумпция не бе опровергана в настоящото производство чрез обратно доказване от ответника. В този смисъл настоящата съдебна инстанция счита, че всички елементи на фактическия състав, пораждащ деликтната отговорност на делинквентът, обезпечена от ответника-застраховател по договора за застраховка „Гражданска отговорност”, са осъществени в обективната действителност. При претенция за заплащане на имуществени вреди релевантна за действителната стойност на автомобила е средната пазарна стойност на увреденото имущество към момента на настъпване на застрахователното събитие – в този смисъл Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т.о., ТК; Решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т.о., ТК; Решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586 /2013 г., II т.о., ТК. Според константната съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, Решение № 165/24.10.2013 г., по т. дело № 469/2012 г. по описа на ВКС, Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о. и др., при определяне на обезщетението по Кодекса за застраховането прилагането на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди не е задължително, а при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – по пазарни цени към датата на ПТП, като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката. Съгласно разпоредбата на чл. 390, ал. 2 КЗ „тотална щета“ на моторно превозно средство представлява увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70% от действителната му стойност. Съдът възприема изцяло направените от вещото лице Ал. Х. доказателствени (фактически) изводи досежно разходите за ремонт на увредения автомобил и средната пазарна стойност на МПС към датата на застрахователното събитие, тъй като повторната експертиза е изготвена компетентно и добросъвестно, като вещото лице е изследвало пълно и задълбочено представените по делото доказателства, извършило е подробно пазарно проучване и убедително е отговорило на поставената задача, предмет на допуснатата повторна САТЕ. При тези съображения съдът намира, че дължимото от застрахователя застрахователно обезщетение следва да се определи при условията на „тотална щета“ по см. на чл. 390, ал. 2 КЗ, тъй като съгласно заключението на повторната САТЕ размерът на разходите за необходимия ремонт дори в най-икономически изгодния вариант в неоторизирани и в оторизирани на други марки автомобили сервизи (2574, 86 лв.) надвишава 70% от действителната стойност на увредения автомобил, определена като пазарната му стойност към датата на ПТП (3200 лв.), а именно възлиза на 80, 46%. Доколкото именно действителната стойност на повредения автомобил е възприета като горна граница и в специалната норма, уреждаща обезщетението в полза на трето увредено лице при тази задължителна застраховка – арг. чл. 499, ал. 2 КЗ, претенцията на ищеца не може да надхвърли така установената от експерта действителна стойност на МПС по пазарна цена към момента на застрахователното събитие, а именно 3200 лв. От същата следва да се приспадне стойността на запазените части, респ. стойността на целия увреден автомобил за скрап – 480 лв., която съставлява имуществена облага за ищеца, т. нар. „ползи от вредите“, за да не се допусне неоснователно обогатяване на увредения – арг. чл. 51, ал. 1 ЗЗД. (В този смисъл – Р ешение № 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и Решение от 09.11.2018 г., постановено по в.т.д. № 1369/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна). Следователно, дължимото застрахователно обезщетение възлиза на сумата от 2720 лв. – действителната стойност на увредения автомобил, след приспадане на остатъчната му стойност. Безспорно е между страните, че застрахователят е платил доброволно на ищеца сумата от 841, 75 лв., поради което дължимият остатък от застрахователното обезщетение се равнява на сумата от 1878, 25 лв. В този смисъл предявеният иск с правно основание чл. 432 КЗ се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло. Съгласно чл. 390, ал. 1 от КЗ, преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. Според константната съдебна практика на ВКС по искове на увредения срещу застрахователя по застраховка „Каско“, законна лихва се дължи считано от датата на представяне пред застрахователя на доказателства за прекратяване на регистрацията на автомобила. В случая е предявен иск от увреденото лице срещу застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач, поради което законна лихва по иска с правно основание чл. 432 КЗ се дължи след уведомяване на застрахователя (независимо дали от застрахования или от увредения, съотв. от предявяване на претенцията от увредения като релевантна е най-ранната дата) на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, вр. с чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ, тъй като застрахователят покрива спрямо увредения отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията пред него, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ при липса на произнасяне и плащане, дължи законна лихва върху обезщетението за собствената си забава, като дължимостта на лихвата не е поставена в зависимост от наличието на допълнителни обстоятелства. В този смисъл Определение № 50513/24.07.2023 г. по т.д. № 858/2022 г. на ВКС, I т.о. Следователно, доколкото ищецът е подал уведомление до застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и е претендирал заплащане на обезщетение, но такова му е изплатено в недостатъчен размер, застрахователят, който не е определил справедливото обезщетение, дължи законна лихва върху главницата от датата на предявяване на претенцията – 19.04.2023 г. С оглед принципа на диспозитивното начало, лихвата за забава следва да бъде присъдена от началната дата, посочена от самия ищец – 27.06.2023 г. (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК, предписващ, че предметът на делото и обемът на дължимата защита се определят от страните). По разноските: При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него съдебни разноски, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и приложените доказателства за реалното им извършване, в размер на сумата от 846, 33 лв., представляваща сбор от заплатени държавна такса, депозит за САТЕ и за адвокатско възнаграждение. Съдът преценява за неоснователно своевременно релевираното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от ищеца в размер на 610 лв., съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, по което са проведени две открити съдебни заседания с активно участие на процесуалния представител на ищеца по делото и са допуснати и проведени две САТЕ. Същевременно следва да се отчете, че заплатеният от ответника адвокатски хонорар от 840 лв. (700 лв. без ДДС) надвишава претендираният от ищцовата страна размер на заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, Районен съд – Варна