Решение № 493 от 18.7.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 1037/2022 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх. №72465/02.11.2022 година от „Студентски столове и общежития“ ЕАД срещу решение №1138/14.10.2022 година, постановено по т.д.1784 по описа за 2021 година на Софийски градски съд, ТО, VI-23 състав, с което са отхвърлени предявените срещу „Банка ДСК“ АД искове с правно основание чл.55, ал.1 и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 60017, 24 лева неправомерно начислени и удържани банкови такси, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба – 27.08.2021 година до окончателното заплащане, както и 9514, 96 лева лихва за забава и е осъдено да заплати разноски в размер на сумата от 1860 лева. Твърди се във въззивната жалба, че решението е неправилно, тъй като съдът при формиране на изводите си погрешно е кредитирал заключението на ССЕ.По делото не са представени доказателства, че е налице различен характер на двете такси, както и, че банката е предоставила различен тип услуги или, че е направила извънреден разход във връзка със съхранението на сумата. Нормативно уреден е само разхода за определения от БНБ годишен размер на разходите за свръхрезерви. Неправилен е извода, че не се установява относимост на характера на средствата, тъй като сумите, предоставени от държавния бюджет не се облагат с такси. Не е налице и условието да се начислява годишна такса, тъй като сумите са били по сметката два месеца, а не една година, поради което не е възникнало основанието за заплащане на такава такса. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго, с което уважи предявения иск. Въззиваемата страна „Банка ДСК“ АД е депозирала писмен отговор, с който моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд. Съдът по предмета на спора съобрази следното: Предявени са искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. В исковата си молба от 27.08.2021 година ищецът „Студентски столове и общежития“ ЕАД излага, че е акционерно дружество с едноличен собственик на капитала министърът на образованието и науката, а дейността на дружеството е експлоатация и стопанисване на студентски столове, общежития, бюфети, клубове и други заведения за обществено хранене, търговия и културен отдих и отдаване под наем на дълготрайни активи. Основно задължение на дружеството е да поддържа предоставените му за стопанисване студентски общежития и столове, като средствата за извършване на основни ремонти и обзавеждане на сградите се осигуряват от държавния бюджет. На 12.10.2020г. с ПМС № 720, Министерският съвет е приел да предостави финансови средства в размер на 32 млн. лева, предназначени за разплащане на извършените ремонти и обзавеждане на студентските общежития, като сумата е била преведена чрез МОН на 20.10.2020г. В изпълнение на законовите изисквания на чл. 28, ал. 1, т. 1 от ППЗПП, нетната експозиция на средствата на дружеството е трябвало да се разпределят в четири обслужващи финансови институции. На 06.11.2020г. една четвърт от финансовите средства в размер на 8 000 000 лева са внесени по сметка при ответника, правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД. Сметката е била открита въз основа на рамково споразумение за открИ.е и обслужване на разплащателна сметка от 15.10.2013г. В споразумението са били посочени и дължимите се такси. След проведен конкурс са подписани договори с други банки, което наложило на 20.01.2021г., да се закрие банковата сметка при ответника, при което се е установило, че върху внесената сума от 06.11.2020г. банката е начислила такси - за месец ноември 2020г. такса наличност от 5 568. 01 лева, начислени на 04.12.2020г., за месец декември 2020г. такса наличност в размер на 8 649. 61 лева, начислени на 05.01.2021г., и 45 799. 62 лева, такса да съхранение на финансовите средства към 31.12.2020г., начислени на 04.01.2021г., общо 60 017. 24 лева. В останалите банки, на които през месец ноември 2020г. са били преведени суми, не е била начислявана такъв размер такса за съхранение, а такса наличност е начислила за един месец само една от банките. От 01.12.2020г. ответната банка е променила тарифата си без да бъдат информирани клиентите. Банката не се е съобразила с основен факт, че преведената сума е от републиканския бюджет и има специално предназначение. В уведомлението на сайта на банката е било записано, че считано от 01.12.2020г. влиза в сила промяна в тарифата за бизнес клиенти с прилагане на месечна такса наличност от 1.25% годишно върху левовата равностойност на сумарното дневно салдо от платежни сметки на ниво клиент за дните, в които това дневно салдо надвишава 1 млн. лева. Банката е начислила недопустимо с обратно действие таксата за м. ноември 2020г., а за месец декември таксата е била начислена върху цялата сума, а не на сума над 1 млн. лева. Банката е въвела нов тип годишна такса, приложима за бизнес клиенти, определена като обхват и дефинирана като размер – такса за съхранение на парични средства в края на годината – за сумарното салдо по всички сметки на ниво клиент към 31.12., приложима върху горницата над 1 млн. левова равностойност в размер от 0.65%. Таксата се явява веднъж тип годишна и втори път се прилага към 31.12. Сумата, която ищецът е превел, е била налична по сметката по-малко от 2 месеца. Новата такса е годишна, а не месечна. Не е било налице съхранение на паричната сума в продължение на цяла календарна година. След като новата такса е годишна, не е обосновано заплащането на таксата в пълен размер. Банката не е спазила Общите условия за предоставяне на платежни услуги, в сила от 23.11.2020г. С оглед изложеното ищецът иска от съда да бъде постановено решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от неправомерно начислените и удържани банкови такси от 5 568. 01 лева, 8 649. 61 лева и 45 799. 62 лева, общо 60 017. 24 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба (27.08.2021г.) до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 9 514. 96 лева, представляваща обезщетение за забава от датата на неправомерното удържане до предявяване на исковата молба, съответно върху сумата от 5 568. 01 лева, от 04.12.2020г. до 27.08.2021г. - 412. 96 лева; върху сумата от 8 649. 61 лева, от 05.01.2021г. до 27.08.2021г. – 1 440 лева; върху сумата от 45 799. 62 лева, от 04.01.2021г. до 27.08.2021г. – 7 658. 71 лева, както и да се присъдят направените по делото разноски. В срока по чл.131 ГПК ответникът „Банка ДСК“ АД е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че е налице подписано Рамково споразумение № 18/28.10.2013г., по силата на което страните са сключили Договор за банкова платежна сметка споразумение „Добро дошли“ и банката е разкрила „Разплащателна сметка фирми“ в лева IBAN ••••••••••. Други специални условия относно разкрИ.ето и обслужването на разплащателната сметка не са били договаряни. След влИ.ето на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД бизнес клиентите са били уведомени, че считано от датата на оперативното влИ.е ще се прилага Тарифата за бизнес клиенти на „Банка ДСК“ АД и Общи условия към договорите за открИ.е и обслужване на разплащателни сметки на бизнес клиенти и за предоставяне на платежни услуги по тях при ответника. На всички бизнес клиенти е била предоставена възможността да се запознаят с Тарифи и Общи условия в интернет портала на банката и в офисите й. Клиентите на банката са били уведомени изрично, че ще се счита, че приемат промените, ако не уведомят банката преди влизане в сила на промените. Бизнес клиентите са разполагали с възможност в случай, че не приемат извършените промени, да се откажат от сключените договори, без да се дължи обезщетение или неустойка. Ищецът не се е възползвал от предоставената възможност да се откаже от използването на откритата от негово име разплащателна сметка, при което банката е продължила да предоставя услугите. Ищецът е използвал услугите на банката до средата на 2021г. На 20.11.2020г. е била променена Тарифата на банката, влизаща в сила на 01.12.2020г. Бизнес клиентите са били уведомени за предстоящите изменения. Очакваните промени са били публикувани в интернет страницата на банката, както и са били поставени информационни материали в предвидените за това места в банковите салони. На 01.12.2020г. е било изпратено и електронно съобщение на имейл адреса на изпълнителния директор на ищцовото дружество с информация за настъпващите промени в Тарифата. На клиента е било обяснено, че считано от 01.12.2020г. приложимият процент за такса наличност се промяна от 1% на 1.25% при запазване на действащия праг от 1 млн. лева. Подробно е било обяснено и че се въвежда нова тарифна позиция за таксуване на клиенти, обявена като „такса за съхранение на парични средства в края на годината“, определена в размер на 0.65%. Таксата се е прилагала при ресурсна експозиция в банката към 31.12.2020г. над 1 млн. лева, като се е таксувала горницата. В съобщението е било посочено, че таксата наличност и таксата за съхранение на парични средства в края на годината са независими една от друга такси. На 05.12.2020г. банката е начислила и събрала дължимата за месец ноември такса наличност съгласно предходната и действаща към месец ноември Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага по извършвани услуги на бизнес клиенти от 13.10.2020г. в размер на 5 568. 01 лева (т. 9.1, Раздел І) – за всеки ден, в който общото дневно салдо надвишава 1 000 000 левова равностойност в размер на 1% на годишна база върху цялото салдо. На 04.01.2021г. банката е начислила и събрала дължимата годишна такса съхранение съгласно т. 11 от Раздел І от влязлата на 01.12.2020г. в сила Тарифа в размер на 45 799. 62 лева. Сумата се е дължала върху паричните средства в края на годината – за сумарното салдо по всички сметки на ниво клиент към 31.12., приложима върху горницата над 1 млн. обща левова равностойност и възлизаща в размер на 0.65%. На 05.01.2021г. банката е начислила и събрала дължимата за месец декември такса наличност, съгласно влязлата в сила тарифа – т. 9.1 от Раздел І – за всеки ден, в който общото дневно салдо надвишава 1 000 000 левова равностойност в размер на 1.25% на годишна база. На 20.01.2021г. по искане на ищеца от разплащателната сметка са били преведени 7 991 000 лева по негова сметка в „УниКредит Булбанк“ АД. На 27.01.2021г. от банката е получена молба на ищеца, съдържаща възражение за размера на начислените от банката такси. В отговор банката е обяснила, че е спазила всички законови изисквания и уговорки, договорени между страните, при начисляването и събирането на таксите. Ищецът е дължал такса наличност по разплащателната сметка за месец януари 2021г. – 5 283. 24 лева, дължима на 05.02.2021г. Удържана е била сума от 597. 39 лева наличност по сметката и е дължима сума от 4 685. 85 лева. Поради неплащане на дължимите такси по разплащателната сметка на 18.05.2021г. сметката е била закрита. Сметката на ищеца в ответната банка е обикновена разплащателна сметка, без специално предназначение и страните не са се договаряли при постъпване на средства със специално предназначение да бъдат прилагани различни от установените в тарифата на банката условия. Прави се възражение за прихващане на претендираните суми с остатъка от задълженията на ответника за такса наличност за месец януари 2021г., възлизаща в размер на 4 685. 85 лева, както и присъждане на направените разноски. Лихвите се оспорват и по размер. Ответникът поддържа направеното възражение за прихващане. Във връзка с естеството на начислените и събрани процесни такси от банката е заявено, че с оглед настоящата регулаторна и финансова обстановка, която се характеризира със свръхликвидност в банковата система, „Банка ДСК“ АД, както и другите търговски банки, опериращи в България, са задължени да плащат определени суми към БНБ под формата на отрицателни лихви върху минималните задължителни резерви, като тези суми се увеличават с увеличаване на размера на средствата, които клиентите държат по сметките си в банката. Т.е. за банката възникват обективни разходи, свързани с държането на клиентски средства в по-големи размери. Поради това, с цел да отрази допълнителните разходи, които възникват за нея във връзка с услугата, банката начислява съответните такси. За да не засегне увеличената цена всички ползватели на услугата, включително тези, които държат малки наличности, банката е въвела диференцирано увеличение на цената чрез обособяването на две допълнителни такси, които да са единствено от клиенти, които ползват разплащателната си сметка за държане на по-големи суми, съобразно с техния размер (над 1 000 000 лева). Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното от фактическа страна: Доколкото разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК ограничава обхвата на дейността на въззивният съд, действуващ в хипотезата на ограничено въззивно производство, същият може да приеме за установен факт, който не е приет от първоинстанционният съд или че не приет за установен факт, който се е осъществил само при наведено оплакване във въззивната жалба, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен. Ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят до установяване на фактическата страна на спора /така т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС/. Предвид липсата на оплаквания относно фактическата установеност на спора, въззивният съд възприема следната фактическа обстановка, установена от първоинстанционния съд. Ищецът е акционерно дружество с едноличен собственик на капитала Министерство на образованието и науката, на който с Решение № 720 от 12.10.2020г. на Министерски съвет /л.13/, по реда на чл. 13 и чл. 15, ал. 1 от ЗПП, е било дадено съгласие за увеличение на капитала на дружеството чрез парична вноска в размер на 32 000 000 лева, като част от тази сума в размер на 8 000 000 лева е преведена на 06.11.2020 година от ЦКБ АД в Банка ДСК ЦУ, което се установява от представеното платежно нареждане /л.20/. Установява се, че към 31.12.2020г. наличността е била общо от 8 046 095. 62 лева, както и, че открИ.ето на сметката е било през 2013г., в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД („Експресбанк“ АД), търговско дружество (банка), която се е вляла в „Банка ДСК“ АД от 30.04.2020г. (вписване 20200430152842 в търговския регистър). Не е спорно, а и се установява, че между ищеца и „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД („Експресбанк“ АД) е съществувало валидно облигационно правоотношение по Договор за банкова платежна сметка споразумение „Добре дошли“ от 28.10.2013г. (за разкрИ.е на разплащателна сметка в лева) и Рамково споразумение № 18/28.10.2013г. като паричните средства на ищеца по сметката при ответника (7 991 000 лева) са били изцяло прехвърлени на 20.01.2021г. по сметка в друга банка - „УниКредит Булбанк“ АД. От 01.04.2020г., във връзка с извършваното преобразуване при „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и „Банка ДСК“АД, на сайта на „Банка ДСК“ (интернет страница www.dskbank.bg) е било публикувано уведомление до бизнес клиентите и лица свободни професии на „Експресбанк“ АД – че от датата на оперативното влИ.е, планирано за началото на месец май, независимо дали е било извършено вписване в търговския регистър или не, спрямо бизнес клиентите, които не ползват индивидуално уговорени условия, ще се прилага Тарифата за бизнес клиенти на „Банка ДСК“ АД, както и приложимите при „Банка ДСК“ АД Общи условия – включително Общи условия към договори за открИ.е и обслужване на разплащателни сметки на бизнес клиенти и за предоставяне на платежни услуги по тях. Също в уведомлението е било посочено изрично, че ако клиент не приеме промените, има право да се откаже писмено от сключените договори, по силата на който ползва банкови услуги, преди датата на влизане в сила на промените, без да дължи обезщетение или неустойка, като няма представени доказателства, че ищецът е упражнил това свое право. Не е спорно, че сумата от 60 017, 24 лева е изтеглена от сметката на ищеца, като основанието е Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които „Банка ДСК“ прилага, както следва: при паричната наличност по сметката на ищеца за месец ноември 2020г. съгласно действалата Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които „Банка ДСК“ прилага по извършвани услуги на клиенти (бизнес клиенти), е била начислена такса наличност в размер на 5 568. 01 лева и сумата удържана на 04.12.2020г. (25 дни за наличност 8 017 939. 68 лева, съответно 1% такса), а при прилагане на измененията от 01.12.2020г. - за месец декември 2020г., при съществуващата наличност (31 дни и 1.25% такса), е била начислена такса наличност в размер на 8 649. 61 лева, удържани на 05.01.2021г. Била е начислена и такса съхранение върху сумарното салдо по сметката на ищеца към 31.12.2020г. (за сума над 1 000 0000 лева при 8 046 095. 62 лева наличност, съответно 0.65% такса) - 45 799. 62 лева, удържани на 04.01.2021г. Не се установява от страна на ищеца да са правени възражения по Общите условия на „Банка ДСК“ АД или той да се е отказал писмено от договора от 28.10.2013г. Съгласно т. 26.1 от Общите условия, банката е уведомявала титулярите за всички промени в Общите условия, лихвения бюлетин и Тарифата на банката, включително отнасящи се до промени в предоставяните платежни услуги, и за датата, на която промените влизат в сила, чрез съобщение на определени за това места в банковите салони, както и чрез публикуване на промените в интернет страницата на банката; променените условия титулярът е можел да получи при поискване на хартиен носител в офис на банката. Според действалата към 06.11.2020г. Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които „Банка ДСК“ прилага по извършвани услуги на клиенти (бизнес клиенти), е била дължима, освен другото, месечна такса наличност по платежни сметки на клиент (разплащателни, особени, ескроу, ликвидационни) за бизнес клиенти, които не са финансови институции – за всеки ден, в който общото дневно салдо надвишава 1 000 000 левова равностойност – 1% на годишна база върху цялото салдо. От 01.12.2020г. тази такса по Тарифата е била вече 1.25%, както и е била въведена (т. 11 от Тарифата) нов тип годишна такса, приложима за бизнес клиенти, определена като обхват и дефинирана като размер като такса за съхранение на парични средства в края на годината – за сумарното салдо по всички сметки на ниво клиент към 31.12. (включително депозити и сметки на трети лица), приложима върху горницата над 1 млн. левова равностойност – 0.65%. За тези промени в тарифата на банката за бизнес клиенти е било направено уведомление на 01.12.2020г. в Интернет страницата на банката. За обстоятелството се представя извлечение от страницата. Не се оспорва, че уведомлението е било и в банковите салони на ответната банка. Не се установява ищецът да е възразил по измененията в тарифата. Съобщение за изменението е било изпратено и на електронната поща на С. М. на 02.12.2020г. от специалист „Връзки с корпоративни клиенти“ при ответника с добавен и линк към интернет страницата на банката. От заключението на вещото лице по назначената ССЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че в резултат на постъпилата на 06.11.2020г. сума в размер на 8 000 000 лева по банковата сметка на ищеца при ответника, за „Банка ДСК“ АД е възникнало задължение за заплащане на разходи, които са нормативно определени в Наредба № 21 на БНБ от 26.11.2015г. за задължителните минимални резерви, които банките поддържат при Българска народна банка, Закона за гарантиране на влоговете в банките и Закон за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, респективно са възникнали задължения към Фонда за преструктуриране на банките и Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Начислената месечна такса наличност от ответника е била на база определения от БНБ годишен размер на разходите за свръх резерви на банките за 2020г – 0.70 %, разделен на 360 дни, като полученият дневен 9 лихвен процент формира дължимата сума за съответния ден за свръх резерви от ответника към БНБ. Годишната такса за съхранение от 0.65% върху крайното салдо е била формирана въз основа на разходите на банката към ФГВБ върху гарантираната част от привлечените клиентски средства и разходите на банката към ФПБ за негарантираната от ФГВЛ част от привлечените клиентски средства. Формираният общ размер на разходите на „Банка ДСК“ АД към ФГВБ и ФПБ върху наличността на парични средства по банковата сметка на ищеца е била 499. 94 плюс 70 158. 80 лева., съответно формираният общ размер на нормативно признатите разходи на банката, дължими върху постъпилата наличност на парични средства по банковата сметка на ищеца от 8 000 000 лева за месеците ноември и декември 2020г. са били в размер на 79 400. 12 лева. Вноските на банката във ФГВБ, дължими за 2020г., са били в общ размер на 34 642 190 лева, а вноските във ФПБ за 2020г. – общо 22 281 177 лева. Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи: От твърденията в исковата молба е видно, че е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, връщане на сумата, като платена без основание. Разпределението на доказателствената тежест при предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД се определя от въведените в процеса твърдения на страните, които са обуславящи за съществуването или за отричането на претендираните права на страните. Ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на плащането на паричната сума, а ответникът следва да докаже основанието за задържане на полученото. По делото между страните липсва спор относно факта на предаването на паричната сума, както и относно валидността на облигационното правоотношение, което първоначално е било между ищеца и „Сосиете женерал Експресбанк“ АД, а понастоящем с „Банка ДСК“ ЕАД, по силата на извършеното правоприемство, чрез влИ.е, не се спори и относно факта, че сумата е удържана съобразно предвидените в Тарифата такси. Спорът се концентрира относно това приложими ли са таксите по отношение на сумите, предоставени от ищеца при подържано от него становище, че същите са бюджетни средства и таксата е недължима, както и относно това предоставена ли е услуга от страна на банката срещу тази такса, обуславящо възражение за нищожност на същата. Установява се по делото, че по силата на действащите Общи условия банката е длъжна да уведоми клиентите си за промени, чрез публикуване на интернет страницата и поставяне в банковите салони, като ги уведоми за датата, на която промените влизат в сила, така и за възможността да направят възражения, като ищецът не е възразил в предвидения за това срок, поради което таксите са дължими и приложими за него. Съгласно т. 11 от тарифата на ответника след изменението й от 01.12.2020г., относимо е било наличието на парични средства по сметката на ищеца в края на годината – за сумарното салдо по всички сметки на ниво клиент към 31.12. на съответната година. В този смисъл е и заключението на вещото лице – че дължимата годишна такса за съхранение се определя на база наличности с размер над 1 000 0000 лева на парични средства в края на деня на 31.12.2020г. по сметките на клиентите на банката. Не се установява по отношение на ищеца да важи изключение на тази такса, тъй като дружеството е търговско дружество, а разплащателната сметка е обикновена, без специално предназначение. Съгласно представеното решение на МС 720/12.10.2020 година с тази сума се увеличава капитала на дружеството срещу увеличаване дела на едноличния собственик, т.е. от момента на вписването в търговския регистър на увеличението на капитала средствата са капитал на търговското дружество. Не може да бъде споделено възражението, че двете такси касаят предоставянето на една и съща услуга и начисляването им на едно и също основание, както и, че такава такса е въведена само в тази банка, а не и при другите търговски банки – възражение за нищожност. С оглед възприетото от фактическа страна няма основание такса от тарифата на ответната банка, предмет на делото, да бъде приета като такава в нарушение но чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Уреждането на правилата за нищожност в търговското право сочат ясен стремеж да се съхранят възникналите правни отношения, макар и с цената на ограничаване на приложното поле на нищожността на сделките и нейните последици, включително и на противоречащите на закона и на добрите нрави сделки. По–голямата свобода на договаряне и идеята за съхраняване на търговските отношения водят до по-тясно приложно поле на основанията за нищожност, включително тези по чл.26, ал.1 ЗЗД.Така например чл.293, ал.3 ТЗ не допуска страна да се позовава на нищожност поради неспазена форма на предпоставките, уредени в тази хипотеза. Чл.297 ТЗ не допуска унищожаване поради крайна нужда. Чл.301 ТЗ въвежда презумпция за потвърждаване на действията на представител на търговец без представителна власт, ако последният не се противопостави веднага след узнаването. Противоречието с добрите нрави представлява основание за нищожност, закрепено наред с повелителните норми, за да се подчертае неразривната връзка на морала с правото, като добрите нрави са субсидиарен източник на гражданското право, от който се извличат правила за поведение тогава когато законът препраща към тях. По своята същност добрите нрави са правила за поведение, които наред в хармония с правните норми регулират обществените отношения. Общественият морал е първопричината за съществуването на добрите нрави, като те са негова проекция и представляват модели за поведение, които са съобразени с морала. Добрите нрави имат неформален характер и са неписани правила за поведение, които всички или почти всички гражданскоправни субекти споделят, като са свързани с основните човешки права и свободи, основополагащите принципи на пазарната икономика и гражданското общество, общочовешките ценности и се приемат за правилни и етични от преобладаващото мнозинство правни субекти. В сферата на сделките, които уреждат търговски отношения нарушаването на добрите нрави има тясно приложение и следва да се прилага само когато се засягат основните принципи на пазарното стопанство, уредени в Конституцията и свободата на участие в стопанския живот, при равни възможности, каквито в посочения случай не са нарушени. Съгласно чл.5, ал.1 на Наредба 21 на БНБ свръхрезерви е превишението на наличностите, държани в резервни активи по чл.4 от Наредбата над изискуемия размер на задължителните минимални резерви, като банките заплащат лихва по задължителните минимални резерви и свръхрезерви, а лихвения процент се определя от УС на БНБ, съгласно чл.6, ал.1 на Наредба 21 на БНБ, който за 2020 година е 0, 70 годишно. Съгласно Закон за възстановяване и преструктириране на кредитните институции и инвестиционни посредници определеният от БНБ индивидуален размер на годишната вноска „Банка ДСК“ АД за Фонд за преструктуриране на банките за 2020 година е 9146 577 лева. Върху горницата над гарантирания размер на влоговете /над 196 000 лева/ банките заплащат разходи към Фонд за преструктуриране на банките, който е създаден през 2015 година като национална схема за финансиране на преструктурирането. Той се управлява от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, който приема решения за текущото му управление. През 2020 година, в резултат на установеното тясно сътрудничество с Европейската централна банка и присъединяването към Единния механизъм за преструктуриране се прилага централизиран механизъм за преструктуриране, като финансирането се осъществява чрез Единния фонд за преструктуриране, средствата, в който се набират от институциите, в обхвата на ЕМП. Налага се извода, че таксите са въведени от банката, в изпълнение на нормативно уредените и задължения за заплащане на суми, поради което въведените такси са резултат от цялостната политика в банковия сектор и не обосновава нищожност на въведените такси. С оглед гореизложеното, предвид наличието на основание исковете следва да бъдат отхвърлени, както се отхвърлят и акцесорните искове за заплащане на обезщетение за забава. Поради съвпадане на крайните правни изводи на двете инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено. Направено е искане за разноски, поради което, с оглед изхода на спора „Студентски общежития и столове“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на „Банка ДСК“ АД сумата от 540 лева.