Решение № 23 от 2.4.2021 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 158/2021 г.

Окръжен съд - Ловеч02.04.2021 г.докладчик ИВАН ИВАНОВ

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от А. Т. Н., чрез адв. Ч.Н. по Изпълнително дело 20168790400386 с вх. № 05136/09.02.2021 г. против постановление на ЧСИ от 07.01.2021г., с което е отказал да прекрати изпълнителното производство като неоснователна. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Производство по чл. 435, ал.2 от ГПК.

Постъпила е жалба от адв. Ч. Н. Д.- пълномощник на А. Т. Н., с адрес за кореспонденция: Гр. София, кв. Симеоново, ул. 82, № 2, жк Св. Мария Магдалена, къща № 22, с правно основание: чл. 435 ал. 2 т.6, а именно срещу отказ на ЧСИ да прекрати изп. дело на основание чл. 433 ал. 1, т.8 ГПК.

В жалбата се сочи, че с молба от 07.01.2021 г. са поискали от ЧСИ Велислав Петров с район на действие ОС Ловеч да прекрати изп. д. № 20168790400386 образувано при него на основание чл. 433 ал.1, т. 8 ГПК Със съобщение връчено им на 02.02.2021 г. ЧСИ Велислав Петров отказал да прекрати изпълнителното дело, като в Постановлението липсват каквито и да било мотиви за отказа, според жалбоподателите, и дори не са посочени дати на изпълнителни действия, които да спрат сроковете по чл. 433 ал. 1, т.8 ГПК.

Позовават се на Тълкувателно решение на ВКС № 2/13 т.10 постановено на 26.06.2013 г., като считат че изпълнителното дело е прекратено по силата на закона а извършените изпълнителни действия се заличават с обратна сила от дата на прекратяването му.

Обосновават се с това, че в периода 2016-2018 г. ЧСИ Велислав Петров не е извършвал изпълнителни действия и не са уведомявани за наличието на такива. Считат, че към 2018 г. изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, дори и ЧСИ Велислав Петров да не го е прекратил с постановление.Считат, че в мотивите на т.10 от горецитираното тълкувателно решение подробно са посочени, кои действия са изпълнителни, но в посоченият по горе период няма такива, според жалбоподателя.Само извършените изпълнителни действия могат да бъдат основание за спиране на двугодишните срокове по реда на чл. 433 ал. 1 т.8 ГПК.Мотивират се с това, че при инициирането на изпълнителният процес взискателят е субекта, който следва да проявява активност в действията си и да инициира пред съдебният изпълнител предоставените му от закона изпълнителни действия, посредством приложението, на които в крайна сметка да постигне успешно удовлетворяване на изпълняемото право за цялото вземане в рамките на двугодишен период.

Същевременно считат, че тази процесуална норма съставлява и санкция за онзи кръг кредитори, които за един сравнително дълъг период от време (2 години) бездействат, като не полагат необходимите усилия за успешна реализация на съдебно признатите и допуснати до принудително изпълнение права.

Приемат, че жалбоподателя в продължение на повече от 4 години не е получавал съобщения за извършване на изпълнителни действия.

Сочат, че на основание чл. 434 ал. 2 ГПК за всяко извършено изпълнително действие съдебният изпълнител съставя протокол, в който посочва деня и мястото на извършването му, направените от страните искания и заявления, събраната сума и направените разноски по изпълнението. Такъв протокол по делото липсва, според жалбоподателя, и не е приложен към отказа за да удостовери изпълнителните си действия ЧСИ Велислав Петров.

В продължение на повече от 4 години взискателят по изпълнителното дело е бездействал, като едва през м. декември 2020 г. са предприети изпълнителни действия по опис и оценка на недвижим имот и е насрочена публична продан на 16.02. 2021 г. пет години по късно.

Предвид гореизложеното считат, че по силата на закона изпълнителното дело е прекратено на основания чл. 433 ал. 1, т. 8 ГПК още през 2018 г., а всички изпълнителни действия следва да бъдат обезсилени с обратна сила.

С оглед посочените съображения, молят Окръжен съд-Ловеч да извърши обстойна проверка на образуваното изпълнително дело предмет на жалбата, като отмени постановлението на ЧСИ Велислав Петров, с което е отказал да прекрати изп. дело № 20168790400386 образувано пред него и да постанови Решение, с което да укаже на ЧСИ Велислав Петров на основание чл. 433 ал. 1, т.8 ГПК да прекрати изп. дело № 20168790400386.

Моли съдът, с постановяване на Решението и в случай, че приеме, че жалбата им е основателна да укаже на ЧСИ Велислав Петров да обезсили всички изпълнителни действия извършени след 2018 г.Моли, всички съдебни книжа във връзка с настоящето изпълнително дело да бъдат изпращани на адрес: гр. София, кв. Симеоново, ул. 82, № 2, жк Св. Мария Магдалена, къща № 22.

Постъпило е и възражение срещу жалбата от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, ЕИК 000694959, представлявано от Теодор Маринов -изпълнителен директор и Светла Атанасова Георгиева - изпълнителен директор, чрез пълномощника им Елица Георгиева - юрисконсулт в Дирекция "Събиране на проблемни вземания", съдебен адрес за призоваване: гр. Плевен, пл. „Свобода" №25А, тел. 0879 65 85 09, Elitsa.Georqieva@ubb.bq Във възражението се сочи, че във връзка със съобщение изх. №6295/17.03.21 г. по ИД 386/16г. по описа на ЧСИ Велислав Петров, получено от ОББ АД на 18.03.21г., в указания срок подават възражение срещу подадената жалба от длъжника А. Т. Н. с ЕГН ••••••••••, чрез адв. Ч.Д.. Считат, че подадената жалба срещу действията на ЧСИ е неоснователна и недоказана.Приемат, че длъжникът действително е претендирал настъпването на условията на чл.433, ал. 1 т.8 от ГПК, което се явява неоснователно и ЧСИ Велислав Петров правилно е преценил, че не са налице предпоставките, на които длъжникът се позовава. Възражението на длъжника, че съдебният изпълнител следва само да прокламира настъпилата по силата на закона т.нар. „перемпция", когато тя е настъпила, са неоснователни. ЧСИ според тях не е длъжен да я прокламира, ако не са налице факти, които да я доказват или основание, което да я обоснове, въпреки твърденията на длъжника. Също така ЧСИ не е длъжен да прогласява настъпването на факти съобразно всяко искане на длъжник, без право на преценка дали е законосъобразно, и дали е обосновано на фактическата действителност.

Считат на първо място, че ЧСИ Велислав Петров не е длъжен да изброява мотиви в отказа си за прекратяване на изпълнителното дело, тъй като единственият мотив за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е липсата на изпълнителни действия, т.е. с отказа си, ЧСИ е преценил, че такива действия има. Мотивират се с това, че ЧСИ не е длъжен да изброява изпълнителните действия, които прекъсват този срок, тъй като длъжникът и процесуалният му представител могат повсяко време да направят проверка по досието на делото и да преценят правилността на преценката на ЧСИ Петров.

Съгласно задължителната съдебна практика на ВКС, изразена в тълк. решение, постановено по тълк. дело 2/201 Зг. на ОСГТК на ВКС, давността и срокът за перемиране се прекъсват не само с налагането на изпълнителни действия, които са изброени, но и с молбата за тях от страна на взискателя.

Безспорно по изпълнителното дело, през целия период от образуването му са искани и налагани изпълнителни действия, но конкретно през посочения от длъжника период 2016г. - 2018г. са изброените действия, като не е изчерпателно:

  • 26.02.2016г. - запори върху банкови сметки в 27 банки;
  • 23.03.2016г. - вписана възбрана;
  • 09.12.2016г.-запор върху МПС;
  • 19.06.2018г. - запор върху пенсия, получавана от НОИ;
  • 19.06.2018г. - запор върху банкови сметки в Сосиете Женерал Експресбанк АД и Инвестбанк АД;
  • 28.02.2020г. - молба за опис на движими вещи;
  • 28.10.2020г. - опис на недвижим имот;

На следващо място, обръщат внимание на съда, че съществуването на задължението е признато с влезли в сила решение № 16/08.01.2018г. по търг.дело 581/16г. на ОС Варна и решение №196/26.07.18г.по в.търг.дело 265/18г. на Апелативен съд Варна, постановени в полза на ОББ АД.

Предвид на тези съображения молят Окръжен съд-Ловеч да остави жалбата на длъжника без уважение като неоснователна и недоказана.

Постъпили са и мотиви от ПЧСИ Глория Данчева при ЧСИ Велислав Петров, per. № 879.във връзка с постъпила Жалба с вх. № 05136/09.02.2021 г. от длъжника А. Т. Н. чрез адв. Ч.Н. по Изпълнително дело 20168790400386 по описа на ЧСИ Велислав Петров, per. № 879 в КЧСИ, на осн. чл. 436, ал. 3 от ГПК.

Посочено е че с молба с вх. № 00527/07.01.2021 г. /л.331/ длъжникът А. Т. Н. чрез адв. Ч.Н. иска изпълнителното производство по ИД № 20168790400386, по описа на ЧСИ Велислав Петров да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК, като твърди, че в продължение на повече от две години взискателят по делото „Обединена Българска Банка'" АД е бездействал.

Сочи, че с Постановление от дата 07.01.2021 г. /л.332/ е отказала прекратяването на посоченото основание, тъй като по делото не са настъпили законовите предпоставки на чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК.

Конкретизира, че Постановлението за отказ за прекратяване е връчен на длъжника А. Т. Н. чрез адв. Ч.Н. на дата 02.02.2021 г. /л.335/.

На 09.02.2021 г. постъпва Жалба с вх. № 05136/09.02.2021 г. от длъжника А. Т. Н. чрез адв. Ч.Н.. Предвид гореизложеното счита постъпилата жалба за допустима, депозирана в законоустановения срок, но по същество неоснователна.

Посочва, че съгласно Тълкувателно решение № 2/2013 г., т.10 „Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи...", изредени са конкретните изпълнителни действия, прекъсващи давността, а именно: "насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опне и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н." Съгласно разпоредбата на чл. чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК: ..Изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато: "... 8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка."В подкрепа на изложените съображения представя в хронологичен ред поисканите и предприети изпълнителни действия по дело № 2016, 8790400386, по описа на ЧСИ Велислав Петров, доказващи, че взискателят не е бездействал в продължение надве или повече години и липсва основание за прекратяване на производството, а именно:

Изпълнителното дело е образувано на 26.02.2016 г. по молба на взискателя „Обединена Българска Банка" АД в която са изрично посочени изпълнителните способи, чрез които да се обезпечи вземането.

Връчена е ПДИ на А. Т. Н. чрез адв. Ч.Н. на 01.03.2016 г./л.П/ Наложен е запор на вземането на длъжника от ЧСИ Веселка Любенова с дата на изх. № 26.02.2016 г./л 21/ Наложени са запори върху банковите сметки на длъжника от дата 26.02.2016 По молба на взискателя и с искане от 23.03.2016 г. е вписана възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника, /л.77/ По молба на взискателя и със запорно съобщение от 09.12.2016 г. е наложен запор върху МПС, собственост на длъжника, /л.108' По молба на взискателя с искане от 20.12.2016 г. е вписана възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника, /л.124/ По молба на взискателя с вх. № 20021/18.06.2018 г. е наложен запор върху пенсията от дата 19.06.2018 г. на длъжника А. Т. Н., /л.135/ По молба на взискателя с вх. № 20021/18.06.2018 г. е наложен запор върху банковите сметки от дата 19.06.2018 г., открити на името на длъжника А. Т. Н. в „Инвестбанк" АД и „Сосиете Женерал Експресбанк" АД.

С молба с вх. № 07819/28.02.2020 г. взискателят е поискал насрочване на опис на движимото имущество, собственост на длъжника по делото, /л. 157/ С молба с вх. № 09756/13.03.2020 г. взискателят иска извършване на справка за притежавани от длъжника МПС и налагане на запор, /л.161/ Предвид тези изпълнителни действия счита, че взискателят не е бездействал, действията и искането на извършването им е в период много по-кратък от предвидения двугодишен срок в разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, а постановлението на ЧСИ за отказ от прекратяване на изпълнителното производство на това основание приема за правилно и законосъобразно.

Предвид гореизложеното, моли Окръжен съд-Ловеч да остави подадената от А. Т. Н. чрез адв. Ч.Н. по Изпълнително дело 20168790400386 жалба с вх. № 05136/09.02.2021 г. без уважение като неоснователна.

Настоящата инстанция, като взе предвид възраженията в процесната жалба, съображенията изложени във възражението на взискателя, мотивте на ЧСИ и събраните по делото доказателства приема същата за процесуално допустима, предвид разпоредбата на чл.435, ал.1, т.6 от ГПК, подадена в законно установения срок в чл.436, ал.1 от ГПК, съгласно уведомително писмо и известие до жалбоподателя-л.334 и 335 от ИД., но разгледана по същество неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА Изпълнителното дело е образувано на 26.02.2016 г. по молба на взискателя „Обединена Българска Банка" АД в която са изрично посочени изпълнителните способи, чрез които да се обезпечи вземането.

Връчена е ПДИ на А. Т. Н. чрез адв. Ч.Н. на 01.03.2016 г./л.11/.

Наложен е запор на вземането на длъжника от ЧСИ Веселка Любенова с дата на изх. № 03448/26.02.2016Г./л 12/.

Наложени са запори върху банковите сметки на длъжника от дата 26.02.2016 със запорно съобщение С ИЗХ.№03451.

По молба на взискателя и с искане от 23.03.2016 г. е вписана възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника, /л.77/ По молба на взискателя и със запорно съобщение от 09.12.2016 г. е наложен запор върху МПС, собственост на длъжника, /л.108/ По молба на взискателя с искане от 20.12.2016 г. е вписана възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника, /л.124/ По молба на взискателя с вх. № 20021/18.06.2018 г. е наложен запор върху пенсията от дата 19.06.2018 г. на длъжника А. Т. Н., /л.135/ По молба на взискателя с вх. № 20021/18.06.2018 г. е наложен запор върху банковите сметки от дата 19.06.2018 г., открити на името на длъжника А. Т. Н. в „Инвестбанк" АД и „Сосиете Женерал Експресбанк" АД.

С Молба с вх. № 07819/28.02.2020 г. взискателят е поискал насрочване на опис на движимото имущество, собственост на длъжника по делото, /л. 157/ С Молба с вх. № 09756/13.03.2020 г. взискателят е поискал извършване на справка за притежавани от длъжника МПС и налагане на запор, /л.161/.

ОТ ПРАВНА СТРАНА Съгласно Тълкувателно решение № 2/2013 г., т.10 „Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи...", Посочени са и конкретните изпълнителни действия, прекъсващи давността, а именно: "насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н." Предвид посочените подробно по-горе и предприети с посоченото тълкувателно решение изпълнителни действия от ЧСИ, настоящата инстанция приема, че не са налице основания за прекратяване на делото, в който смисъл са направените искания в процесната жалба.Т.е.неоснователно е възражението на жалбоподателя, че ЧСИ в периода от 2016-2018г. не е извършвал изпълнителни действия, респективно, че взискателя не е искал извършването на такива действия.В този смисъл и не е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК: ..Изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато: "... 8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.".

Неоснователно в тази връзка е и възражението, че за тези действия не е уведомяван длъжника.По-точно на л.252 и 253 от ИД са приложени уведомления и покана за доброволно изпълнение до жалбоподателката, от една страна, от друга страна самото неуведомяване освен, че не попада в основанията за прекратяване на изпълнителното производство, а по скоро касае евентуални нарушения на ЧСИ, не е и предмет на разглеждане в настоящото производство.

С оглед всичко гореизложено, настоящата съдебна инстанция приема за неоснователна процесната жалба, подадена от А. Т. Н. чрез адв. Ч.Н. по Изпълнително дело 20168790400386 с вх. № 05136/09.02.2021 г. против постановление на ЧСИ от 07.01.2021г., с което е отказал да прекрати изпълнителното производство и като такава следва да се остави без уважение.

На основание чл.437, ал.4 от ГПК, съдът

Цитирани разпоредби

8