Мотиви към Решение № 383 от 17.6.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 1859/2024 г.

Производството е по реда на чл. 14 и сл. от Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/. Съдебното производство е образувано по искане на Софийска градска прокуратура /СГП/, във връзка с получена във Върховна прокуратура /ВП/ за изпълнение молба на заместник-главен прокурор на Руската Федерация за екстрадиция на лице с руски имена А. М. А. (А.А.) и с турски имена Ч.А. (C.A.). В искането се посочва, че на 27.03.2024 г. във Върховна прокуратура на Република България, отдел „Международен” е изпратена от Министерство на правосъдието на Република България постъпилата на 26.03.2024 г. официална молба на заместник-главния прокурор на Руската Федерация до министъра на правосъдието на Република България, с която се иска екстрадиция на руския гражданин А. М. А., в съответствие с чл. 12 от Европейската конвенция за екстрадиция ЕКЕ/, придружена с превод на български език и с приложенията към нея. В искането на СГП се посочва, че на исканото за екстрадиция лице А. е повдигнато на 25.12.2017 г. обвинение по наказателно дело № 11702450023000107 на Главно следствено управление, следствен комитет на Руската Федерация и на 25.06.2021 г. е издадена Заповед за арест от съдия при Басмански районен съд – гр. Москва, за извършено на 17.11.2017 г., на територията на Руската Федерация, престъпление съставомерно по раздел 2, чл. 213 НК на Руската Федерация – хулиганство /нападение и малтретиране/, състоящо се в това, че А. А. е влязъл в конфликт с Я. Д., К. П., И. А., Т. К., А. Г., по време на който отправил думи и неприлични изрази срещу последните, след което ги удрял с ръце в лицата и торса, в резултат на което им причинил различни по тежест увреждания на здравето, което престъпление е наказуемо с максимално наказание „лишаване от свобода” в размер на 7 /седем/ години. В искането се сочи, че описаното в Заповедта за задържане, издадена по отношение на А. А., деяние е съставомеро и по българския Наказателен кодекс, а именно по чл. 325, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ в размер до пет години. Посочва се, че молбата за екстрадиция на руските съдебни власти отговаря на изискванията на ЗЕЕЗА и ЕКЕ и се моли за нейното изпълнение. Представителят на Софийска градска прокуратура поддържа искането в съдебно заседание, пред настоящия съд. Посочва, че производството е образувано във връзка с получена молба от руските съдебни власти, а именно от заместник-главен прокурор на Руската Федерация до Министъра на правосъдието на Република България, с която се иска екстрадиция на руския и турски гражданин А. М. А. или Ч.А., с цел провеждане на наказателно преследване спрямо него по образувано наказателно дело с № 11702450023000107 на Главно следствено управление на следствен комитет на Руската Федерация. Прокурорът посочва, че спрямо исканото за екстрадиция лице А. е повдигнато обвинение на 25.12.2017 г., за престъпление по чл. 213, т. 2 НК на Руската Федерация, извършено на 17.11.2017 г., в гр. Москва, за което е образувано дело на 18.11.2017 г.. Твърди, че исканото за екстрадиция лице А. е обявен на 25.01.2019 г. за федерално издирване, а на 25.06.2021 г. е обявен за международно издирване по каналите на Интерпол, във връзка с издадена заповед за арест на 25.06.2021 г. от съдия от Басмански районен съд – гр. Москва. Прокурорът се позовава на справка от 17.03.2023 г. на руските власти, в която е посочено, че на същите не е известно исканото за екстрадиция лице да има турско гражданство, както и че не им е известно същото да има подадени уведомления по местоживеене за наличието на друго гражданство. Прокурорът счита, че приемането на турско гражданство през 2022 г. е индиция за укрИ.ето на исканото лице А., т.к. руските власти от 2017 г. са предприемали активни издирвателни действия и регулярно са извършвани действията по разследването спрямо лицето за неговото установяване. Заявява, че от последното постъпило в съдебната фаза по делото писмо се установява, че делото в Руската Федерация, по което се издирва исканото за екстрадиция лице А. е приключило по отношение на установените лица, които са осъдени с влязла в сила присъда, а спрямо А. продължават издирвателните мероприятия, във връзка с необходимостта от приключване на наказателното преследване и спрямо него. На следващо място прокурорът посочва, че от страна руските власти са предоставени гаранции по чл. 14 ЕКЕ за това, че ще бъде зачетен принципа на особеността и че исканото за екстрадиция лице А. ще бъде привлечен към наказателна отговорност единствено за посоченото престъпление, за което се иска неговата екстрадиция. Също така, прокурора сочи, че от страна на руските власти са предоставени и други гаранции за това, че наказателното преследване срещу исканото за екстрадиция лице А. няма за цел политически мотиви, че не е във връзка с расова принадлежност, вероизповедания и политически възгледи, както и сочи, че са дадени гаранции за това, че Руската Федерация ще предостави всички възможности за защита на исканото за екстрадиция лице А., в това число и адвокатска помощ, като няма да бъде подложен на мъчения и унижаващи достойнството действия и третиране, съгласно Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г. Прокурорът сочи още, че в конкретния случай, съгласно разпоредбата на чл. 4 ЗЕЕЗА, приложното поле за настоящото производство е Европейската конвенция за екстрадиция от 1957 г., независимо от това, че Руската Федерация вече не е член на Съвета на Европа и съответно е прекратено участието й във всички конвенции и протоколи на Съвета на Европа, в това число и Европейската конвенция за правата на човека, т.к. Европейската конвенция за екстрадиция не е денонсирана и продължава да я прилага като трета страна спрямо останалите страни. Прокурорът се позовава и на резолюция на Съвета за правосъдие и вътрешни работи в Брюксел, в която е посочено, че се оправдава избора на много държави-членки да не разглеждат искания от Русия и Беларус за сътрудничество по наказателно-правни въпроси във връзка с войната в Украйна, но се запазва правото за преценка на отделните държави за всеки конкретен случай, които заявява, че са и единствените препоръки към държавите членки и всеки случай следва да бъде разгледан индивидуално. Прокурорът заявява, че настоящия случай касае типично и единствено криминално деяние и макар исканото за екстрадиция лице А. А. да твърди, че е преследван, заради убежденията си, които се различали от официалната политика в Руската Федерация намира, че дори да има действително такива убеждения, то те не могат да оправдаят извършените от него криминални деяния, а в интерес на правосъдието е да бъде доведен до край наказателния процес за деянието, за което А. е преследван. Според прокурора посоченото от исканото за екстрадиция лице А. и от свидетелите Г. и К., че е преследван, заради политическите си убеждения, не е убедително, а сами по себе си твърденията им са противоречиви, защото семейството на исканото лице А. дълго време след случая, за който се издирва е живяло в гр.Москва необезпокоявано. Прокурорът сочи, че в случая е налице двойна наказуемост, защото деянието, за което исканото за екстрадиция лице А. е обвинен, е извършено на 17.11.2017 г., за времето от 19: 00 часа до 21: 00 часа в Московски международен бизнес център „Москва Сити“, квалифицирано е като хулиганство, изразяващо се в нападение и малтретиране, грубо нарушение към обществени ред, изразяващо явно неуважение към обществото, извършено на оживено публично място в гр.Москва при редица квалифициращи обстоятелства с използване на огнестрелно оръжие и други предмети, използвани като оръжие, от група лица по предварителен сговор и съучастие помежду им и е свързано със съпротива срещу длъжностни лица, упражняващи функции по охрана на обществения ред, при което пострадали са охранители на частна охранителна фирма „Г. 2“ - Я. Д.Г. и Т. К.А., на които са нанесени тежки телесни повреди, причинени чрез огнестрелни рани в главата и рани в корема от съучастниците на исканото за екстрадиция лице А., докато е охранявал периметъра на действията на им. Прокурорът заявява, че деянието, съставлява престъпление по чл. 213, т. 2 НК на Руската Федерация, налице е двойната наказуемост, за същото се предвижда наказание „лишаване от свобода” в размер до 7 години и до момента не е изтекла давността за наказателно преследване. Посочва още, че вината на исканото за екстрадиция лице А. не следва да се доказва в настоящото производство, макар в изпратените писмени документи да се съдържат данни, че извършители на деянието са И. М.И., Х. Е.М., А. С.И. и исканото лице А. А.М. заедно с други неустановени лица. Позовавайки се на постъпилата по делото информация заявява, че с изключение на исканото за екстрадиция лице А. и неустановените лица, то на останалите посочени три лица са предявени обвинения, както за опит за убийство, така и за хулиганство, а също така на тези лица са наложени съответните наказания „лишаване от свобода“. Прокурорът посочва, че исканото за екстрадиция лице А. не е български гражданин, поради което не може да се ползва от разпоредбата на чл. 6 ЗЕЕЗА, не разполага с убежище в Република България, нито е чужд гражданин с имунитет, както и че е наказателно отговорен. Посочва, че не са налице абсолютните основания за отказ, а именно, че престъплението е политическо, военно или че се разглежда от извънреден съд или се основава на раса, религия, гражданско състояние и политически убеждения, както и че за него не се предвижда смъртно наказание не само в Руската Федерация, но и в Република България. Също така заявява, че в Република България няма влязла в сила присъда по отношение на исканото за екстрадиция лице А. за същото деяние и това лице не е осъждано и на територията на Руската Федерация. Прокурорът счита, че не са налице и факултативните основания за отказ по чл. 8 ЗЕЕЗА, т.к. деянието не е подсъдно на български съд и в Република България не е налице висящо производство за същото престъпление за което се иска екстрадицията на А., поради което не са налице основания за постановяване на временна или отложена екстрадиция, а също така не е постановена и задочна присъда в Руската Федерация спрямо исканото за екстрадиция лице А., тъй като разследването на деянието, за което се иска екстрадицията му все още се намира в досъдебната си фаза. По изложените съображения, прокурорът намира, че са налице предпоставките за уважаване на молбата на руските съдебни власти за екстрадиция на исканото лице А. А. и моли да бъде допусната от българския съд неговата екстрадиция за Руската Федерация. В случай, че молбата бъде уважена, прокурора моли да бъде постановено задържането под стража на исканото за екстрадиция лице А. А. до фактическото му предаване на руските съдебни власти. Процесуалният представител на исканото за екстрадиция лице А. М. А., редовно упълномощения по делото адвокат Я. Р. моли да не бъде уважавано искането на руските съдебни власти по няколко причини, за което излага подробни съображения. Защитникът на първо място счита, че няма правно основание, на което искането да бъде уважено, защото Руската Федерация не е член на Европа, а Европейската конвенция за екстрадиция от 1957 г., на която се позовава Генералната прокуратура на Руската Федерация в искането си до Министъра на правосъдието е подписана от държавите-членки на Съвета на Европа, което я прави акт на Съвета на Европа. Позовава се на резолюция SIM/RES 2023 на Комитета на министрите на Съвета на Европа, съгласно която с прекратяването на членството на Руската Федерация в Съвета на Европа се прекратява и участието й във всички конвенции и протоколи на Съвета на Европа, което обстоятелство защитника заявява, че е изрично отбелязано и в приложеното по делото писмо на Министерство на правосъдието до Върховната прокуратура, но резолюцията е цитирана непълно. Защитата твърди, че неточно в тази връзка е била цитирана резолюцията и от прокурора в настоящото съдебно заседание, който е посочил, че Руската Федерация не е денонсирала ЕКЕ, защото Руската Федерация може да остане страна само по тези конвенции, които са отворени за присъединяване и от държави, които не са членки на Съвета на Европа, каквато е ЕКЕ, но само в случай, че Руската Федерация изрично заяви съгласие за това, докато в приложените по делото документи, защитата сочи, че такова сведение, за такова съгласие, не се съдържа. На второ място, защитникът на исканото за екстрадиция лице А. твърди, че въз основа на събраните по делото доказателствени материали е налице основанието по чл. 7, т. 4 ЗЕЕЗА за отказване на исканата екстрадиция, защото същата има за цел преследване или наказване на лицето на основание неговите политически убеждения. Твърди, че по делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез които се установява, че исканото за екстрадиция лице А. е изразявал многократно мнение против властническите органи в Руската Федерация и че това е причината за започнатото срещу него наказателно преследване. Според защитника, събраните по делото гласни доказателствени средства са последователни и достоверни, включително относно хронологията на събитията, включително за причината за започнатото срещу исканото лице наказателно преследване, след времето на изразяваните от него политически мнения и то по начин, по който те биха могли да достигнат до неограничен кръг лица. Обратно на установеното по делото защитата сочи, че са твърденията на руските власти за това, че наказателното преследване не се основава на политическите убеждения на исканото за екстрадиция лице А., които твърдения счита, че следва да бъдат оценявани твърде критично и предпазливо. Защитникът не се съгласява с твърдението на прокурора, че семейството на неговия подзащитен А. е пребивавало необезпокоявано на територията на Руската Федерация, защото намира, че по делото се е установило обстоятелството, че неговия брат е бил задържан за един продължителен период без да му бъде повдигнато обвинение, а освен това съпругата и децата му са осъществили няколкократни опити да напуснат Руската Федерация, включително в тази връзка са пребивавали за един продължителен период на територията на Република Турция, но по административни причини не са могли да продължат пребИ.ето си там. На трето място, защитникът счита, че екстрадицията следва да бъде отказана и на основание чл. 7, т. 5, пр. 2 ЗЕЕЗА, а именно за това, че ако исканото за екстрадиция лице А. бъде екстрадиран, то не са гарантирани неговите права, свързани с наказателното производство и изпълнението на наказанието, съгласно изискванията на международното право, защото в наказателното производство, което би било проведено срещу него не биха намерили приложение изискванията на ЕКПЧ. Заявява, че дори самото вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ на 25.06.2021 г. по отношение на неговия подзащитен А., независимо, че към този момент Руската Федерация е член на Съвета на Европа, е осъществено в противоречие с изискванията на чл. 5 ЕКПЧ, защото се касае до процесуален акт, с който е взета мярка „задържане под стража“ в отсъствие на обвиняемия А., за което с множество решения на ЕКПЧ Руската Федерация е осъждана за нарушаване правата на участници в наказателни производства. Защитникът моли да бъде взето предвид и становището, формулирано на заседание на Съвета по правосъдие и вътрешни работи от 3-ти и 4-ти март 2022 г., а именно, че действията на Русия представляват толкова сериозно нарушение на международното право и международните споразумения, че оправдават избора на много държави-членки да не разглеждат искания от Русия и Беларус за сътрудничество по наказателно-правни въпроси, като си запазват правото на преценка за всеки отделен случай. Моли съда да вземе предвид най-новата практика на българските съдилища по казуси относно искания постъпващи от Руската Федерация за екстрадиции на лица, твърдейки, че същата е изцяло в посочената от защитата насока, за което се позовава на решение № 277/06.11.2023 г. на Окръжен съд – Бургас по НЧД № 1338/2023 г., постановено въз основа на подробен и задължителен анализ на множество доклади на международни организации относно състоянието на защитата на човешките права в Руската Федерация, в които заявява, че се заключава, че: „В Руската Федерация всеки заподозрян в престъпление, задържан под стража в арест, е изложен на сериозен риск да бъде подложен на изтезания или нечовешко, или унизително отношение обичайно за изтръгване на самопризнания, но понякога и без никаква конкретна цел. Въпреки обстоятелството, че В. е издирван за криминално, а не за политически мотивирано престъпление, съдът намира, че самият факт, че ще бъде задържан като заподозрян в престъпление в такава ситуация дава достатъчно основания за страх, че той може да бъде изложен на сериозен риск да бъде подложен на отношение, което противоречи на чл. 3 от Конвенцията. Като се има предвид, че практиката на изтезания в местата за лишаване от свобода в Руската Федерация се описва от реномирани международни източници като организирана повсеместна и систематична, съдът не е убеден, че уверенията от руските власти предлагат надеждна гаранция срещу риска от малтретиране на В. в следствения арест.“ Защитникът се позовава се и на следните решения на българските съдилища, с които е постановен отказ от екстрадиция по искане на Руската Федерация, а именно: Решение № 130/25.08.2022 г. на Апелативен съд – Варна, по ВНЧД № 247/2022; Решение № 79/04.10.2022 г. на Апелативен съд – Бургас, по ВНЧД № 195/2022; Решение № 83/11.10.2022 г. на Апелативен съд – Бургас, по ВНЧД № 207/2022; Решение № 246/02.12.2022 г. на Окръжен съд - Бургас, по НЧД № 1333/2022; Решение № 85/28.03.2023 г. на Окръжен съд - Бургас, по НЧД № 311/2023; Решение № 400/29.06.2023 г. на СГС, по НЧД № 1911/2023; Решение № 225/09.08.2023 г. на Окръжен съд - Бургас, по НЧД № 901/2023 г. Цитира и решение № 130/25.08.2022 г. на Апелативен съд – Варна, в което твърди, че е посочено: „Съображенията на настоящия състав са съзвучни с решение на съдилища в страните-членки на Съвета на Европа, които отхвърлят искания за екстрадиция или международна правна помощ от Руската Федерация на основание липса на доверие във волята на тази страна да изпълни задълженията си по международното право, наличие на съмнение в спазване на принципа за върховенството на правото и невъзможност за наблюдение върху дадените гаранции“. На четвърто и последно място, защитникът счита, че е налице основанието за отказ по чл. 7, т. 5, пр. 1 ЗЕЕЗА, а именно, че исканото за екстрадиция лице А. би бил подложен на насилие и изтезания в Руската Федерация в случай на екстрадирането му. В тази връзка моли да бъде взето предвид здравословното му състояние, а именно, че има един бъбрек. Тук отново защитата се позовава на доклади на „Хюман райтс уоч“ за 2022/2023 г., касаещи Русия, цитирани в Решение № 400/29.06.2023 г. на СГС по НЧД № 1911/2023, в които се сочи, че „Мъченията и лошото третиране в затворите остават ендемични. Те не се преследват наказателно. Не се предоставя нужното медицинско лечение. Стандартите за справедливо разглеждане на дела са постоянно нарушавани, като се дават примери за присъди, постановени възоснова на самопризнания, изтръгнати с мъчения от обвиняеми, които са били преди това отвлечени.“ С оглед на изложеното, защитникът моли да бъде отказана екстрадиция по отношение на исканото за екстрадиция лице А. А.. Представителят на СГП, в правото си на реплика счита, че позоваването на различни политически убеждения от официалните източници не може да бъде използвано за избягване на наказателна отговорност за криминални деяния. Намира, че посочената практика на българските съдилища няма задължителен характер на първо място и в същото време тази практика се позовава на предположение за нечовешко отношение и за неспазване правата на човека в Руската Федерация. Ноторно е, че българската държава също нееднократно е осъждана за нарушаване правата на човека. Счита, че следва да се държи сметка и за реципрочността при осъществяване на наказателноправното сътрудничество, тъй като в Руската Федерация също има осъдени български граждани, които очакват своя трансфер в Република България. Исканото за екстрадиция лице А. А. поддържа казаното от своя адвокат и заявява, че няма какво да добави. В своята последна дума, на основание чл. 297, ал. 1 НПК, исканото за екстрадиране лице А. А. моли българския съд да не го предава на руските власти, тъй като има три малолетни деца, а в Русия няма международен съд, няма Европейска конвенция по правата на човека. Заявява, че не иска да отива на война, тъй като е ясно, че ще го изпратят веднага на фронта. В изпълнение на процедурата по чл.19, ал.1 ЗЕЕЗА, СЪДЪТ разясни на исканото за екстрадиция лице А. А., възможността за изразяване на съгласие за неговата незабавна екстрадиция. Исканото лице А. А. изрази становище, че не дава съгласие за провеждане на процедура за незабавна екстрадиция. СЪДЪТ разясни на исканото за предаване лице процедурата по чл. 61 ЗЕЕЗА. Исканото за екстрадиция лице заяви, че разбира принципа на особеността, който му е разяснен от съда, и не се отказва от него. Заявява, че желае, за делото пред българския съд, по което е задържан с мярка „Домашен арест”, да бъде уведомено посолството на Република Турция. СЪДЪТ уведоми исканото за екстрадиция лице, че в случай на неговото предаване на компетентните съдебни власти на Руската Федерация, съгласно Конвенцията за взаимопомощ по наказателни дела има право да се ползва от адвокат в Руската Федерация, както и във връзка с настоящото производство, който да подпомага българския адвокат по същото производство. Исканото за екстрадиция лице заяви, че разбира, че може да се ползва от адвокат в Руската Федерация, който да подпомага българския адвокат, но не желае да има адвокат в Руската Федерация и няма такъв там. СЪДЪТ след като съобрази събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства, наведените от страните доводи, възражения и искания в хода на съдебното производство, искането на СГП, инициирало образуването на настоящото производство по чл. 16, ал. 1 ЗЕЕЗА и въз основа на закона, намира за установено следното от фактическа страна: Исканото за екстрадиция лице с руски имена А. М. А. (А.А.) и с турски имена Ч.А. (C.A.) е роден на •••••••••• г., в Република Дагестан, село Учкент, Република 1 Дагестан, Русия, по националност „аварец“, руски и турски гражданин, неосъждан в Република България, Руската Федерация и Република Турция, с висше икономическо образование, съсобственик във фирма „В.М.“ ООД, регистрирана в Република Турция, гр. Истанбул, с предмет на дейност „доставка на медицински препарати и техника“, женен, без постоянен и настоящ адрес в Руската Федерация, с паспорт № ••••, издаден на •••• г. в Руската Федерация, валиден до •••• г., и с постоянен адрес в Република Турция, гр. Истанбул, район Умрание, ул. „••••, с паспорт № U ••••, издаден на •••• г. в Република Турция, валиден до •••• г., с персонален номер на турски гражданин № ••••. Исканото за екстрадиция лице с руски имена А. М. А. (А.А.) и с турски имена Ч.А. (C.A.) е задържан на 13.02.2024 г., в 21: 45 часа на ГКПП „Аерогара София” при влизане в Република България с полет от гр. Истанбул, Република Турция, с паспорт № U ••••, издаден на •••• г. в Република Турция, за което е съставена Заповед за задържане на лице № 8177зз-9/13.02.2024 г., по описа на ГПУ София. В отдел „Международен” при Върховна прокуратура е постъпило от ДМОС МВР писмо с рег. № А-2503/14.02.2024 г., в което се съдържа искането на съдебните власти на Руската Федерация, чрез Интерпол Москва за временно задържане на лицето с руски имена А. М. А. /А.А./ и с турски имена А.Ч. /А.С./, роден на •••••••••• г. Въз основа на писмо с рег. № А- 2503/14.02.2024 г. е образувана пр.пр. № 1779/2024 г. в отдел „Международен” при Върховна прокуратура. С постановление от 14.02.2024 г. на прокурор от отдел „Международен” при Върховна прокуратура, по образуваната пр.пр. № 1779/2024 г. и на основание чл. 16, ал. 4 от Европейската конвенция за екстрадиция от 1957 г., на основание чл. 13, ал. 5 ЗЕЕЗА и на основание чл. 64, ал. 2 НПК, е постановено задържане под стража за срок до 3 /три/ дни /72 часа/, считано от 21: 45 часа на 14.02.2024 г. на лицето с руски имена А. М. А. /А.А./ и с турски имена А.Ч. /А.С./, роден на •••••••••• г. В СГП е образувана пр.пр. № 6883/2024 г., въз основа на изпратени от отдел „Международен” при Върховна прокуратура писмени материали, във връзка с постъпило от ДМОС МВР писмо с рег. № А-2503/14.02.2024 г., с искане на съдебните власти на Руската Федерация, чрез Интерпол Москва, за временно задържане на лицето с руски имена А. М. А. /А.А./ и с турски имена А.Ч. /А.С./, роден на •••••••••• г. С постановление от 15.02.2024 г. на прокурор при СГП е наложена, на основание чл. 68, ал. 1 НПК, на лицето с руски имена А. М. А. /А.А./ и с турски имена А.Ч. /А.С./, роден на •••••••••• г., „Забрана за напускане на територията на Република България” без разрешение на прокуратурата. От представител на посолството на Руската Федерация в гр. София е донесена на 26.03.2024 г. на ръка в Министерство на правосъдието на Република България официална молба за екстрадиция № 81/3-1327-2021, изготвена по отношение на исканото за екстрадиция лице А. А., ведно със съпроводителни документи по чл. 12 от Европейската конвенция за екстрадиция /ЕКЕ/, които са със заверен превод на български език. Към съпроводителните документи по чл. 12 ЕКЕ са приложени следните документи – Наредба от 16.11.2017 г. за образуване на наказателно дело и приемането му за производство по дело № 11702450023000107 на Главна следствена дирекция на Следствен комитет на Руската Федерация за град Москва, за престъпление по част 3, чл. 30, параграф „а”, част 2 на чл.105 от НК на Руската Федерация и за престъпление по част 1, на чл. 222 от НК на Руската Федерация; Наредба от 11.05.2018 г. за отделяне на наказателно дело, с която са отделени в отделно производство материали по дело № 11702450023000107 срещу А.М. А. и А.а С.И., за престъпление по част 2 на чл. 213 НК на Руската Федерация; Наредба от 02.10.2018 г. за присъединяване на наказателни дела, с която са обединени наказателни производства, водени за деяние извършено на 17.11.2017 г. в гр. Москва в едно наказателно производство по дело № 11702450023000107; Наредба от 30.03.2022 г. относно намесването на Главен следствен отдел на Следствен комитет на Руската федерация, с която е постановено привличането като обвиняем по дело № 11702450023000107 на исканото за екстрадиция лице А. А. М., роден на •••••••••• г., за извършено престъпление по част 2 на чл. 213 НК на Руската Федерация; Наредба от 25.12.2017 г. относно издирването на обвиняемия А. А. М., роден на •••••••••• г., във връзка с повдигнато му обвинение за извършено престъпление по част 2 на чл. 213 НК на Руската Федерация; Наредба от 25.01.2019 г. относно обявяване на обвиняемия А. А. М., роден на •••••••••• г. за международно издирване, с цел арест и екстрадиция, във връзка с повдигнато му обвинение за извършено престъпление по част 2 на чл. 213 НК на Руската Федерация; Наредба от 25.06.2021 г. относно избора на мярка за неотклонение под формата на задържане под стража спрямо обвиняемия А. М. А., роден на •••••••••• г., във връзка с повдигнато му обвинение за извършено престъпление по част 2 на чл. 213 НК на Руската Федерация; Справка от служба за контрол на автоматизираната система за проверка на паспорти „руски паспорт”, със снимка на исканото за екстрадиция лице А. А.: Справка на министерство на вътрешните работи на Руската Федерация, относно придобито от исканото за екстрадиция лице А. А. руско гражданство; Справка, касаеща изтичане на давността за наказателна отговорност за престъплението по част 2 на чл. 213 НК на Руската Федерация, за което е привлечен към наказателна отговорност исканото за екстрадиция лице А. А. и Извадка от НК на Руската Федерация, касаеща законовите текстове на чл. 15, чл. 78 и чл. 213. С писмо № 99-Е-30/24/26.03.2024 г., Министерство на правосъдието на Република България е изпратило на Върховна прокуратура, отдел „Международен” официалната молба за екстрадиция № 81/3-1327-2021, издадена от заместник-главен прокурор на Генералната прокуратура на Руската Федерация по отношение на исканото за екстрадиция лице А. М. А., съпроводителните документи по чл. 12 от Европейската конвенция за екстрадиция /ЕКЕ/, ведно със заверен превод на същите на български език. С определение от 16.02.2024 г., постановено по нчд № 1035/2024 г. по описа на СГС, НО, 4 състав, по искане на СГП, е взета мярка за неотклонение „Домашен арест“ на исканото за екстрадиция лице с руски имена А. А. и с турски имена А.Ч.. Определението на СГС е отменено с определение от 27.02.2024 г., постановено по внчд № 279/2024 г. по описа на САС, НО, 3 състав и на исканото за екстрадиция лице е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” до 40 дни или до постъпване на официалната молба на Руската Федерация за екстрадиция на исканото за екстрадиция лице А. А. и разглеждането й от българския съд. С определение от 25.03.2024 г., постановено по нчд № 1780/2024 г. по описа на СГС, НO, 10 състав е взета на исканото за екстрадиция лице с руски имена А. А. и с турски имена А.Ч. мярка за неотклонение „Задържане под стража” за нуждите на екстрадиционното производство. Определението на СГС е отменено с определение от 02.04.2024 г., постановено по нчд № 418/2024 г. по описа на САС, НО и спрямо исканото за екстрадиция лице с руски имена А. А. и с турски имена А.Ч. е взета мярка за неотклонение „Домашен арест”. За установяване на самоличността на исканото за екстрадиция лице, с руски имена А. А. и с турски имена А.Ч., са приложени по делото и приети от съда като писмени доказателства убедителни писмени документи, от съдържанието на които се установява по несъмнен, категоричен и безспорен начин данни за самоличността на същото; установена е неговата идентичност с лицето, което на 13.02.2024 г. е задържано на ГКПП „Аерогара София“, във връзка с искането за неговата екстрадиция по молба на съдебните власти на Руската Федерация; както е установена такава идентичност и с лицето, което е представено на българския съд по настоящото дело. За установяване на самоличността на задържаното на 13.02.2024 г. лице с лицето, което се издирва с цел арест и екстрадиция по линия на Интерпол, с червена бюлетина, е изготвена експертна справка № 249/13.02.2024 г., от която се установява, че пръстовите отпечатъци на лицето с имена А.С., с паспорт № U ••••, издаден на •••• г. в Република Турция, са идентични по общи и частни признаци с пръстовите отпечатъци на издирваното от руските съдебни власти лице. Чрез изготвена експертна справка № 248/13.02.2024 г. е извършено лицево идентификационно изследване, при което се е установило, че задържаното лице, заснето на снимка, изготвена на ГКПП „Аерогара София“, и лицето на снимка от паспорт № ••••, издаден на •••• г. в Руската Федерация, на името на А.А., роден на •••••••••• г., са едни и същи идентични лица. Изготвена е и справка № 247/13.02.2024 г., за извършено лицево идентификационно изследване, при което се е установило, че лицето заснето на снимка, изготвена на ГКПП „Аерогара София“ и лицето на снимка от паспорт № U ••••, издаден на •••• г. в Република Турция, на името на А.С., роден на •••••••••• г., са едни и същи идентични лица. Ето защо за настоящият съд не са налице съмнения относно самоличността на исканото за екстрадиция лице с руски имена А. А. /А.А./, на което е издаден на •••• г. в Руската Федерация паспорт № •••• и което се иска да бъде предадено на съдебните руски власти, за провеждане на наказателно преследване, във връзка с издадена заповед за задържане от 25.06.2021 г. от Басмански районен съд, гр. Москва, Руската Федерация, по дело № 11702450023000107/2017, с лицето което е задържано на 13.02.2024 г. на ГКПП „Аерогара София“, пристигащо в Република България, с полет от гр. Истанбул, Република Турция, ползващо издаден на •••• г. паспорт № U •••• в Република Турция, на името на А.Ч. /А.С./, както и с лицето, което е представено пред българския съд по настоящото екстрадиционно производство с руски имена А. А. и с турски имена А.Ч.. В хода на съдебното производство, от страна на СГП, се представят допълнително изискани от руската прокуратура писмени документи, които са приети като писмени доказателства по делото, а именно: писмо с рег. № А- 8258 от 05.06.2024 г. на ДМОС и писмо с рег. № 11702450023000107/27.04.2024 г. на Следствен отдел на Руската Федерация, поради тяхната относимост към наказателното преследване, провеждано в Руската Федерация по отношение на исканото за екстрадиция лице с руски имена А. А. и с турски имена А.Ч.. Настоящият съдебен състав след като се запозна с писмените документи по чл. 12 ЕКЕ, приложени към официалната молба за екстрадиция на исканото за екстрадиция лице с руски имена А. А. и с турски имена А.Ч., както и с допълнително представените от страна на СГП в съдебно заседание писмени документи, установи от фактическа страна следното, касателно водено в Руската Федерация наказателно производство по дело № 11702450023000107 на Главно следствено управление, Следствен комитет на Руската Федерация: На 18.11.2017 г. е образувано наказателно дело № 11702450023000107, във връзка с възникнал не по-късно от 21: 50 часа конфликт между неустановени за разследването лице в сградата находяща се на адреса – гр. Москва, 1-ви Красногвардейски проезд, къща 21, сграда 2, при който неустановените лица, използвайки неустановено огнестрелно оръжие, както и предмети, използвани като оръжие, са произвели най-малко 15 изстрела, в резултат на което И. Д.А. получил огнестрелна рана в лявата ушна мида, Я. Д.И. е получил проникваща огнестрелна рана в коремната кухина, К. П.Н. повърхностна огнестрелна рана на дясното бедро, И. А.А. огнестрелна рана в лявото бедро, Т. К. множество рани на главата, вдлъбнато счупване на костите на черепа, контузия на мозъка, проникваща огнестрелна рана на гръдния кош вдясно и рана на десния бял дроб и пневмоторакс вдясно, както и на А. Г.А. е причинена проникваща прободна рана на коремната кухина. Така описаното деяние за което е образувано наказателното дело е квалифицирано като престъпление по част 3 на чл. 30, параграф „а“, част 2 на чл. 105 НК на Руската Федерация и като престъпление по част 1 на чл. 222 НК на Руската Федерация. С „Наредба от 25.12.2017 г. относно издирването на обвиняем“, обвиняемият А. А. е обявен за федерално издирване по дело № 11702450023000107 и е взето решение да му бъде повдигнато задочно обвинение в извършване на престъпление по част 2 на чл. 213 на Руската Федерация. С „Наредба от 11.05.2018 г. относно отделяне на наказателно дело“, са отделени в отделно производство материали по дело № 11702450023000107, за наказателното преследване срещу А.М.А. и А. С.И. за извършено престъпление по част 2 на чл. 213 НК на Руската Федерация. В мотивите на съставения акт са описани извършени на обществено място действия от исканото за екстрадиране лице А. А. на дата 17.11.2017 г., в периода от 21: 00 часа до 21: 40 часа на адреса в гр. Москва, 1-ви Красногвардейски пасаж, къща 21, сграда 1, при което се твърди, че са нарушени общоприети норми и правила на поведение, чрез изрази, с които се накърнява човешкото достойнство на жертвите А. А.Д. и Б. О.В. Описани са също и умишлено извършени от исканото за екстрадиране лице А. действия в съучастие с лицата Х. Е.М., И. М.И., А. С.И. и още най-малко две неустановени лица по същото време, с които се твърди, че са нарушени общоприетите норми и правила за поведение, като е демонстрирано пренебрежително отношение към К.А.Т., И. Д.А., Я. Д.Г., Б. О.В. и А. А.Д., при което са им нанесени и различни по степен на тежест телесни увреждания. Сочи се, че след деянието исканото за екстрадиране лице А. е избягал от разследването. На 02.10.2018 г. с „Наредба за присъединяване на наказателни дела“ са обединени образувани отделни наказателни дела в едно производство като наказателно дело № 11702450023000107. С „Наредба от 25.01.2019 г. за обявяване на обвиняемия за международно издирване“, обвиняемият А. А. е обявен за международно издирване по дело № 11702450023000107, с цел арест и екстрадиция. С „Наредба от 25.06.2021 г. относно избора на мярка за неотклонение под формата на задържане под стража“, който съдебен акт е постановен от съдия при Басмански районен съд, е избрана превантивна мярка спрямо исканото за екстрадиране лице А. А. под формата на задържане под стража за срок от 2 /два/ месеца, считано от момента на екстрадирането на А. А. на територията на Руската Федерация, с оглед обвинението му за извършено престъпление по част 2 на чл. 213 от Наказателния кодекс на Руската Федерация. В съдебния акт са изложени, от съдия при съответния Басмански районен съд, мотивите въз основа на които е взета превантивна мярка за неотклонение задържане под стража на исканото за екстрадиране лице А. А.. Посочено е, че съдебния акт подлежи на обжалване в 3-дневен срок, считано от вземане на мярката за неотклонение. В съдебния акт е вписано, че съдебното производство е проведено в открито съдебно заседание, а исканото за екстрадиране лице А. А. е било защитавано и представлявано от адвокат К. Ж.В. С „Наредба относно намесването от 30.03.2022 г.“, исканото за екстрадиране лице А. А. е привлечен задочно в качеството на обвиняем по дело № 11702450023000107, с твърдения за извършено от него престъпление „хулиганство“ по част 2 на чл. 213 НК на Руската Федерация. От описанието на фактите намерили място в акта, с който А. А. е привлечен към наказателна отговорност се установява, че се касае за деяние извършено на 17.11.2017 г. в гр. Москва, 1-ви Красногвардейски проезд, къща 21, сграда 1 (Око Кула), находяща се в Московски бизнес център „Москва-Сити“, за времето от 21: 00 часа до 21: 40 часа, където исканото за екстрадиция лице А. А.М. е извършил хулигански действия, изразяващи се в грубо нарушение на обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като същите са извършени с използване на оръжие и предмети, използвани като оръжие, от група лица - А. А.М. А.М., И. М.И., Х. Е.М., А. С.И. и други неидентифицирани лица, действали умишлено и по предварителен сговор, при което са извършили престъпление срещу лица, изпълняващи обществени задължения за пресичане на правонарушения и нарушения на обществения ред - К.А.Т., И.а Д.А., Я. Д.Г., като са причинили на последните различни по степен телесни увреждания, при формиран умисъл да извършат убийството им. Постановлението не е връчено лично на исканото за екстрадиране лице А. А.. От справка с дата 17.03.2023 г. се установява, че исканото за екстрадиране лице А. А. е придобил руско гражданство на гражданин на Руската Федерация, както и че в информационните регистри на Министерство на вътрешните работи на Русия липсва информация до 10.04.2023 г. за освобождаване на А. от руско гражданство. От приложената справка се установява, че от същия няма подадени уведомления по местоживеене за наличието на друго гражданство или разрешение за пребиваване или друг валиден документ, потвърждаващ правото му на постоянно пребиваване в чужда държава. При така установеното от фактическа страна, настоящият съд намира от правна страна, следното: Настоящият съдебен състав, в хода на разглеждане на настоящото дело по същество и при изготвяне на своите мотиви, послужили за постановяване на решението за уважаване на молбата за екстрадиция, издадена от заместник- главен прокурор на Руската Федерация, по отношение на исканото за екстрадиция лице А. А. ще използва за яснота понятието „Постановление”, при обсъждане на изпратените в изпълнение на чл. 12 ЕКЕ писмени документи от руските съдебни органи, вместо наименованието им „Наредба”. До това свое становище съдът достигна изхождайки от диспозитива на изпратените от страна на руските съдебни органи писмени документи, както и от съдържанието изложено в мотивите им, с които са предприети съответните, според юрисдикцията на издаващата държава – Руската Федерация, процесуално следствени действия по отношение на исканото за екстрадиция лице А. А.. Съдът съобразява обстоятелството, че екстрадиционното производство е специфично, формално производство, както и че при неговото провеждане се изключва възможността за компетентният съдебен орган на замолената държава /Република България/ да обсъжда и да извежда, както фактически, така и правни изводи относно основателността и доказаността на фактическите твърдения изложени, както в официалната молба на молещата държава /Руската Федерация/, в която се съдържа искане за екстрадиция на исканото лице А., така и в заповедта за задържане на исканото лице А., а също и в приложеното към документите по чл. 12 ЕКЕ. Преценката относно фактическата и правна основателност и доказаност на формулираното в писмените документи обвинение попада и се намира единствено в компетентността, прерогативите и юрисдикцията на решаващия съдебен орган на Руската Федерация. Ето защо замолената държава не притежава възможност за извършване на преценка за това, доколко и налице ли са доказателства за съпричастност на исканото лице А. А. към престъплението, чието осъществяване му е вменено, чрез привличането му в качеството на обвиняем на 30.03.2022 г., а именно по част 2 на чл. 213 НК на Руската Федерация или за което се иска неговата екстрадиция, с цел наказателно преследване. Това е така, именно поради съществуващата презумпция за наличие на основателна причина у издаващия орган за подаване на молба за екстрадиция, целяща значително ограничаване правата на свободно придвижване на едно лице. В екстрадиционното производство, съдът следва да съобрази единствено, налице ли са формалните предпоставки по чл. 5 и чл. 6 ЗЕЕЗА, за да бъде уважена молбата за екстрадиция; издадена ли е молбата за екстрадиция от компетентен орган; налице ли са основания за отказ от нейното изпълнение по чл. 7 и чл. 8 ЗЕЕЗА, както и има ли основания за отлагане на екстрадицията или за временна екстрадиция на исканото лице А. А.. На първо място е необходимо да се посочи, че при провеждане на екстрадиционната процедура, инициирана по молба на руската прокуратура до компетентните български власти, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да я опорочават или да водят до нейната незаконосъобразност и/или недействителност. Настоящият съд констатира, че изпратената официална молба за екстрадиция, издадена от заместник-главен прокурор на Руската Федерация е подадена по дипломатически път в съответствие с разпоредбата на чл. 9, ал. 2 ЗЕЕЗА. Официалната молба е предадена в Министерство на правосъдието, Република България /донесена на ръка/, в писмена форма, от посолството на Руската Федерация в Република България, а впоследствие е изпратена по компетентност на ВП. След получаване на писмената молба е образувана прокурорска преписка във ВП под № 1779/2024 г., а впоследствие молбата и материалите, във връзка с изпълнението й са изпратени на СГП, която прокуратура е инициирала настоящото съдебно производство пред българския съд. Съдът констатира, че официалната молба за екстрадиция на исканото лице А. А. е съобразена, от страна на компетентните руски съдебни органи, както с разпоредбата на чл. 9, ал. 3 ЗЕЕЗА, така и с разпоредбата на чл. 12, ал. 2 Европейската конвенция за екстрадиция. Това е така, защото в представените към официалната молба за екстрадиция на исканото лице А. писмени документи – заповед за избор на мярка за неотклонение на А., издадена на 25.06.2021 г. от съдия при Басмански районен съд на Москва, постановление от 30.03.2022 г., с което е привлечен към наказателна отговорност А. и постановленията, с които е обявен за федерално на 25.12.2017 г. и международно на 25.01.2019 г. издирване, а и в самата официална молба, се съдържа подробно фактическо описание на повдигнатото му обвинение и неговата правна квалификация, за което се иска екстрадицията на А.. От съдържанието на така посочените процесуални документи, съставени от съответните компетентни руски съдебни органи се установява, че екстрадицията на исканото лице А. А. е свързана с деяние, извършено, според руските съдебни власти, на 17.11.2017 г., в неустановено време, но не по-късно от 21: 50 часа, в гр. Москва, квалифицирано като престъпление по част 2 на чл. 213 НК на Руската Федерация, представляващо „хулиганство“, изразяващо се в грубо нарушение на обществения ред и явно неуважение към обществото, извършено с използване на оръжие и предмети, използвани като оръжие, умишлено, от група лица по предварителен сговор, и със съпротива срещу друго лице, изпълняващо задължения по предотвратяване на нарушение на обществения ред. Съобразявайки се с посоченото по-горе, настоящият съдебен състав констатира още, че към молбата за екстрадиция на исканото лице А. са приложени всички необходими документи в съответствие с чл. 9 ЗЕЕЗА и чл. 12, ал. 2 от Европейската конвенция за екстрадиция, които са в заверен превод от молещата държава Руската Федерация, поради което е и в този смисъл, съдът намира, че е изпратена цялата необходима информация, относима към екстрадиционното производство на лицето А.. С оглед представените на българския съд писмени документи, приложени към официалната молба за екстрадиция, изготвена от компетентните съдебни органи на Руската Федерация е видно, че посоченото деяние е свързано според фактическото му описание с исканото лице А. и се субсумира под състав на престъпление по част 2 на чл. 213 НК на Руската Федерация. В представените от руските съдебни власти, в подкрепа на официалната молба, писмени документи, а именно в съдържанието на постановлението от 30.03.2022 г., с което исканото за екстрадиране лице А. е привлечено в качеството на обвиняем, се съдържа подробно описание, както на мястото и времето на деянието, така и за начина и механизма на неговото извършване, според компетентните съдебни органи на издаващата държава, а така също се съдържа информация и за действията, които са установени в хода на воденото в издаващата държава разследване, че са извършени от исканото за предаване лице А. или такива, които го свързват с деянието, в което се твърди, че същия има участие с други установени и неустановени лица. От материализираното в постановлението за привличане, съставено на 30.03.2022 г. фактическо обвинение е видно, че деянието за което се иска екстрадирането на исканото лице А. е извършено на 17.11.2017 г., на територията на Руската Федерация, а именно в град Москва и свързва исканото лице с извършени от него непристойни действия умишлено, при предварителен сговор в организирана група, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, които действия са съпроводени със съпротива на представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред и се отличават с изключителен цинизъм и дързост, предвид използваното оръжие и нанесени различни по степен телесни увреждания на лицата опазващи обществения ред, поради което и в тази насока не е налице основание за приложение на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 НК. Официалната молба за екстрадиция, издадена спрямо исканото за екстрадиране лице А., отговаря и на разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 и т. 3 ЗЕЕЗА, защото същата е придружена и с допълнителна информация, от която изрично се установяват приложимите законови разпоредби от НК на Руската Федерация; предвидената давност за престъплението, за което се иска екстрадицията на лицето, както и данни за установяване на самоличността и гражданството на исканото лице А.. Това е така, защото в официалната молба за екстрадиция, издадена спрямо исканото за екстрадиция лице А., е посочена необходимата информация, касаеща вида и размера на наказанието, предвидено за престъплението по чл. 213, част 2 от Наказателния кодекс на Руската Федерация, за което се иска екстрадирането на исканото лице А., с цел провеждане на наказателно преследване, както и датата на която изтича давността за наказателното преследване за същото – 17.11.2027 г. Изпълнени в случая са и изискванията на чл. 5, ал. 1 ЗЕЕЗА, за уважаване на официалната молба за екстрадиция на молещата държава Руската Федерация, изготвена спрямо исканото лице А., защото от даденото в същата описание на деянието е видно, а и в постановлението за задържане и в постановлението за привличане на А., че същото се квалифицира, според наказателния кодекс на издаващата държава, като престъплението „хулиганство” по част 2 на чл. 213 от Наказателния кодекс на Руската Федерация, което е престъпление и по българския наказателен закон и съставлява престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. с ал. 1 от Наказателния кодекс на Република България, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ в размер до 5 години. При това положение са налице условията и основанията по чл. 5, ал. 1 и ал. 3 ЗЕЕЗА за допускане на исканата екстрадиция на лицето А. А. по молба на заместник-главен прокурор на Руската Федерация, защото деянието за което същия се иска, с цел провеждане на наказателно преследване, съставлява престъпление както по българския наказателен закон, така и по наказателния закон на молещата държава. За престъпленията, както в молещата, така и в издаващата държава, се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ не по-малко от една година. Ето защо в случая не е приложимо изискването за двойната наказуемост, което прави безпредметно допълнителното обсъждане, т.к. за престъпленията, за които се иска предаването, съществува аналог и в българското право. В подкрепа на изложеното и на изнесената в официалната молба и приложените към нея в изпълнение на чл. 12 ЕКЕ писмени документи информация, следва да намери приложение и изпратеното допълнително писмо с дата 27.04.2024 г. на Следствен комитет на Руската Федерация, представено на българския съд от българската прокуратура. От съдържанието на същото е видно, че лицата, с които се твърди, исканото лице А. да е извършил деяние на 17.11.2017 г., което съставлява престъпление по част 2 на чл. 213 НК на Руската Федерация, а именно Е.М.Х., М.И.И., С.И. А. и А.М. А. са осъдени на наказание „лишаване от свобода“, като разследването по дело № 11702450023000107 продължава, с цел установяване и на други съпричастни лица към престъплението. За престъплението, за което се иска екстрадирането на лицето А. не е изтекла предвидената в закона давност, изхождайки, както от инкриминираната дата – 17.11.2017 г., нито по българското наказателно право, нито по правото на молещата държава Руската Федерация. Това е така, защото от приложените законови разпоредби към официалната молба на издаващата държава е видно, че за престъплението по чл. 213, част 2 от НК на Руската Федерация, за което е привлечен към наказателна отговорност А. се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ в размер до 7 /седем/ години. Престъплението, за което е привлечен към наказателната отговорност А. е квалифицирано като тежко, съгласно част 4 на чл. 15 от НК на Руската Федерация, поради което и руските съдебни власти са посочили, че предвидената за същото давност, съгласно параграф „в”, част 1, на чл. 78 НК на Руската Федерация, е 10 години и тази давност за наказателно преследване ще изтече на 17.11.2027 г. На последно място в тази насока и с оглед представеното извлечение от приложимите законови разпоредби от Наказателния закон на Руската Федерация е видно, че за престъплението, за което се иска екстрадицията на исканото лице А. не се предвижда смъртно наказание, за да се искат гаранции в тази насока. Давността за наказателно преследване, за престъплението по чл. 325, ал. 2, вр. с ал. 1 НК НК на Република България също не е изтекла, т.к. изхождайки от датата на деянието – 17.11.2017 г. и предвидения за същото наказание „лишаване от свобода“ в размер до 5 /пет/ години, абсолютната давност, съгласно чл. 81, ал.3, вр. с чл. 80, ал. 1, т. 3 НК на Република България е 15 години, ще изтече на 17.11.2032 г. Настоящият съдебен състав намира, че в случая не са налице основанията и предпоставките да бъде отказана екстрадицията на исканото лице А. А., с цел провеждане на наказателно преследване спрямо него, и с оглед разпоредбата на чл. 7 ЗЕЕЗА, т.к от страна на компетентните руски съдебни власти са дадени всички съответни на изискванията по чл. 7 ЗЕЕЗА гаранции. Това е така, защото в конкретния случай са дадени, от руските компетентни съдебни власти, гаранциите с оглед изискването поставено за това, както в разпоредбата на чл. 7, т. 8 и чл. 8, т. 4 ЗЕЕЗА, така и гаранциите за спазване на принципа на особеността съгласно чл. 14 от Европейската конвенция за екстрадиция, в който смисъл е чл. 61 ЗЕЕЗА. Изрично в официалната молба с искане за екстрадиция на исканото лице А. А. са дадени гаранциите, от страна на руските съдебни власти, за това, че: престъплението, за което се иска екстрадирането на исканото лице А., с цел наказателно преследване, няма политически мотиви; че, не е свързано с расова принадлежност, вероизповедание, националност или политически възгледи; че на исканото лице А. ще се предоставят всички възможности за защита, в това число помощ на адвокати; че няма да се подлага исканото лице А. на мъчения, жестоки, безчовечни, унижаващи достойнството видове третиране или наказания съобразно изискванията на чл. 7 и чл. 14 от Международния пакт за граждански и политически права от 16.12.1966 г. На следващо място в официалната молба за екстрадиция на А. А. изрично е посочено, че от страна на Генералната прокуратура на Руската Федерация са дадени гаранциите по чл. 14 ЕКЕ от 13.12.1957 г., че А. ще бъде привлечен към наказателна отговорност само за това престъпление, във връзка с което се иска неговата екстрадиция и след завършване на наказателното преследване или съдебното разглеждане на делото, а в случай и на произнасяне на обвинителна присъда, ще може да напусне територията на Русия след излежаване на наказанието или при освобождаване от него. На последно място с официалната молба за екстрадиция на А. са дадени, от руските съдебни органи и гаранциите, че в случай на екстрадицията му в Русия, ще се задържа в учреждение, в което са зачетени стандартите, посочени, в частност в Пакта, както и че сътрудниците на посолството на Република България в Руската Федерация ще могат да посещават исканото за екстрадиране лице А. за целите на контрол върху спазването на гаранциите, които са дадени в официалната молба за екстрадирането му. При така дадените, от руските компетентни съдебни органи, гаранции, както и от съдържанието на изпратените в подкрепа на официалната молба писмени документи не може да се изведе извод за съществуването на риск за утежняване на положението на исканото лице А., в случай на неговата екстрадиция, поради възможността за настъпване на някое от по-горе посочените обстоятелства, касаещи неговото неблагоприятно положение на територията на Руската Федерация. Наведените от страна на защитата доводи, че в случая са налице основанията за отказ, съобразно нормата на чл. 7, т. 5 ЗЕЕЗА, съдът намира, че са неоснователни и като такива не следва да бъдат уважени. Това е така, защото от страна на руските съдебни власти са дадени, в изпратената официална молба за екстрадиция на исканото лице А. А., изрично и достатъчно гаранции, които са съобразени с чл. 14 ЕКЕ, чрез които се гарантира пред българските съдебни власти, че ще бъдат спазени по отношение на А. всички негови законови права, предвидени в международни конвенции и националното право, по които Руската Федерация е страна или в конкретния случай това са тези предвидени в ЕКЕ. По делото, с оглед наведените от страна на защита възражения, че в Руската Федерация има опасност да бъдат нарушени правата на исканото лице А., в случай на неговото екстрадиране, бяха събрани и гласни доказателствени средства, изразяващи се в показанията на допуснатите до разпит свидетели В. Г. и В. К.. От данните съдържащи се в показанията на двамата свидетели не се установява и не се изнася конкретна информация за политическата ориентация, действия и възгледи на исканото лице А., които да го свързват с извършвана от същото на територията на Руската Федерация политическа дейност в периода от 2014 г. до настоящия момент, която от друга страна да е насочена срещу политиката, поддържана от държавните институции и в частност от управляващия държавата президент предвид военните действия на Русия срещу Украйна, започнали след 24.02.2022 г. Необходимо е да се посочи, че данните в показанията на двамата свидетели, макар да са свързани с техни лични впечатления, то те касаят възприети за исканото лице А. впечатления, в период от преди 2 /две/ години, в условията на място, предназначено за отдих и почивка, както и в условия, при които тези двама свидетели и исканото лице А. са спортували заедно в хотелски комплекс на територията на Република България. Съдът намери, показанията на свидетеля К. за достоверни и незаинтересовани, независимо от липсата на информативност в тях, касателно релевантни за нуждите на делото факти и обстоятелства, както и с оглед твърдяната от защитата на исканото лице релевантна информация, обосноваваща наличие на предпоставки по чл. 7, т. 5 ЗЕЕЗА за отказ от екстрадиция на исканото лице А., защото от показанията на свидетеля К. се установи, че той не говори и не разбира добре руски език, поради което общуването му с исканото лице А. се е осъществявало чрез интернет приложението гугъл транслейт и чрез посочената от него „десетопръстната система”. От показанията на свидетелите Г. и К. не се установяват никакви данни за политическата ориентация на исканото лице А., както и данни за публикации, които исканото лице да е публикувало в социални мрежи, съдържанието на които лично и непосредствено да са възприели. От показанията на двамата свидетели не се установява и да са имали контакт с исканото лице през последните 2 /две/ години, считано от датата на техния разпит пред българския съд, защото както свидетеля К., така и свидетеля Г. заявяват, че от 1-2 години не са виждали исканото лице А., за който знаят че в този период е живял в Република Турция. В своите показания двамата свидетели излагат свои предположения за причините, поради които исканото лице се е намирало на територията на Република Турция, чиито гражданин е станал през 2022 г., както и предположения за причината, поради която е напуснал територията на Руската Федерация. Двамата свидетели добросъвестно посочват, че освен от исканото лице А., от друго лице не са чували за публикувани от А. мнения и публикации в социалните мрежи, както и информация за извършвана политическа дейност от исканото лице А., на територията на Руската Федерация, насочена срещу политиката водена от управляващите държавата. На следващо място двамата свидетели отново изхождайки от споделеното им от исканото лице А., заявяват, че неговото семейство живее в гр. Москва или на територията на Руската Федерация. Еднопосочни са показанията на двамата свидетели в частта, в която посочват, че брата на исканото лице А. е бил задържан от съответните власти на територията на Руската Федерация, но отново тази информация изхожда от споделеното им от А., като тези данни не се подкрепят и от друг представен на съда доказателствен източник по делото, за да бъде тази информация проверена. Ето защо съдът намира, че показанията на свидетелите К. и Г. се дават пред съда единствено с оглед нуждите на екстрадиционното производство или с цел да не бъде екстрадиран А. А., с оглед постъпилата молба на заместник-главния прокурор на Руската Федерация, но от същите не може да се изведе извод, че екстрадицията на исканото лице А. се иска в резултат на политическо извършено от него престъпление. Тук е мястото да се посочи, че и от страна на защитата на исканото за екстрадиция лице и от самото лице А. не се представят на българския съд никакви доказателства свързани със семейното положение на същия, както и за негови роднински връзки и данни за извършвани срещу негови близки родственици, твърдени репресии, на територията на Руската Федерация, които от своя страна да са свързани с отново с твърдените от защитата политически причини за иницииране на екстрадиционно производство пред българския съд, от страна руските съдебни власти. Тук е мястото да се посочи още, че в изпълнение на желанието на исканото за екстрадиране лице А., българският съд е уведомил посолството на Република Турция в Република България, за задържането на А. е воденото по отношение на него екстрадиционно производство, поради придобито от това лице турско гражданство през 2022 г., но от страна на посолството на Република Турция не е изискана информация за исканото лице А.. Действително, след решение на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 16.03.2022 г. Руската Федерация вече не е член на Съвета на Европа, но е приел Резолюция CM/Res (2022)3 относно правните и финансови последици от прекратяването на членството на Руската Федерация в Съвета на Европа, в която е посочено, че се прекратява единствено участието на Руската Федерация във всички конвенции и протоколи на Съвета на Европа, които са отворени за присъединяване само към неговите държави членки. Но, по отношение на онези международни договори, които допускат присъединяване на държави извън Съвета на Европа, Руската Федерация остава страна. Това включва конвенциите и протоколите към тях на Съвета на Европа в областта на съдебното сътрудничество по наказателноправни и гражданско правни въпроси, между които е и Европейската конвенция за екстрадиция, по която Руската Федерация е страна. В конкретния случай официалната молба на заместник-главния прокурор на Руската Федерация, касаеща искане за екстрадиция на исканото лице А. А. е съобразена и е изготвена в съответствие с изискванията на чл. 12 от Европейската конвенция за екстрадиция. Тук е мястото да се посочи още, че държавите членки на Съвета на Европа са изразили мнение на съвет „Правосъдие и вътрешни работи” от 3 и 4 март 2022 г. в Брюксел затова, че „действията на Русия представляват толкова сериозно нарушение на международното право и международните споразумения, че оправдават избора на много държави членки да не разглеждат искания на Русия и Беларус за сътрудничество по наказателноправни въпроси, като си запазват правото на преценка за всеки отделен случай”. Така изразеното мнение, на следващо място, е обусловено от изготвени доклади за състоянието на правата на човека в Руската Федерация след агресията срещу Украйна, започнала на 24.02.2022 г., както и с въведените редица ограничения според докладите, касаещи ограничения на редица права на човека и основните свободи в Руската Федерация, които са свързани със системните репресии на властите срещу организации и представители на гражданското общество, правозащитници, независими медии, журналисти, лица в уязвимо положение, лица, които принадлежат към малцинствени групи, адвокати, представители на политическата опозиция и други лица, които упражняват техните права на човека. Настоящият съдебен състав съобразявайки така посоченото по-горе, отразяващо отношението на световната общественост към състоянието на правата на човека и спазването на върховенството на правото в Руската Федерация, констатира, възоснова на събраната по настоящото дело доказателствена съвкупност, касаеща изпълнението на молба за екстрадиция, издадена от руските съдебни власти по отношение на исканото лице А. А., че конкретния случай не се отнася до извършено от исканото лице политическо престъпление. Това е така, защото по делото не се събраха никакви писмени доказателства, такива данни не се установиха и чрез приобщените гласни доказателствени средства, а дори не се събра и минимална по обем информация, въз основа на която да се направи несъмнен и категоричен извод, че исканото лице А. е лице, което е ограничено в свободата на изразяване на своето мнение на територията на Руската Федерация, както и на мирно сдружаване в организации на гражданското общество, в участие в правозащитни организации, в участие в независими медии, в участие в онлайн медии и вестници, както и, че е ограничено във възможността на достъп до информационна и комуникационна инфраструктура, каквото е и интернет свободното пространство, свързано с възможността за използване на различни социални мрежи, в които да се публикуват свободно мнения и да се критикува правителството на Руската Федерация или друга институция, при което да е бил цензуриран или да се е намирал под засилено кибернаблюдение за контрол на информацията, която твърди А., че е публикувал. Тук е мястото да се посочи още че, преди да се издаде от Басманския районен съд, гр. Москва, заповедта за задържане спрямо исканото лице А. са били проведени действия по установяването му на територията на Руската Федерация, данни за което се извличат от съдържанието на съставените от компетентните руски съдебни органи писмени документи, приложени към официалната молба за екстрадиция на исканото лице А. или в изпълнение на чл. 12 ЕКЕ, а именно постановленията, с които е образувано на 18.11.2017 г. воденото срещу А. наказателно дело за деяние извършено на 17.11.2017 г.; за обявяването на А. за федерално издирване на 25.12.2017 г.; за обявяването му за международно издирване на 25.01.2019 г.; за привличането му в качеството на обвиняем на 30.03.2022 г. на А., с твърдения за извършено престъпление по чл. 213, част 2 от НК на Руската Федерация. От информацията, събрана за исканото лице А. е видно, че същия с цел да се укрие и избегне воденото срещу него наказателно преследване е придобил турско гражданство през 2022 г., но официалните турски документи са му издадени на името на лице с имена А.Ч., а не на името с което е бил регистриран на територията на Руската Федерация А. А., поради което и в тази насока отново се налага извод, че исканото лице А. е положил усилия да промени своята самоличност, чрез издадени му от друга суверенна държава документи, с които да избегне възможността да бъде установен като търсеното от руските съдебни власти лице, спрямо което се води наказателно преследване за извършено криминално престъпление. От съдържанието на представените на българския съд писмени документи е видно още, че в резултат на проведените оперативно издирвателни мероприятия от руските органи е установено, че във връзка с воденото срещу исканото лице А. наказателно преследване за деяние извършено на 17.11.2017 г., съставляващо престъпление по част 2 на чл. 213 НК на Руската Федерация, същият се е укрил и на 05.12.2017 г. е пресякъл границата на Република Беларус с Република Литва, поради което не е било възможно да се установи неговото действително местонахождение, до датата на задържането му на 13.02.2024 г. на територията на Република България. Не на последно място следва да се посочи, че издирването на исканото лице А. е започнало с въвеждането му за издирване в Интерпол системата на 17.11.2017 г., или преди военните събития развили се между Украйна и Русия след 24.02.2022 г., с оглед на които събития е реагирала световната общност, чрез налагане на санкции на Руската Федерация, поради което и настоящия съдебен състав намира за неоснователни възраженията и доводите на защитата, направени в тази насока, че по политически причини следва да бъде постановен отказ от екстрадиция на А., защото в случая официалната молба на заместник-главния прокурор на Руската Федерация е издадена с цел наказателно преследване на А. за криминално престъпление. При това положение и в настоящия случай е неприложима практиката на българските съдилища, посочена от защитата на исканото лице А., защото същата е неотносима към конкретния случай или така, както е прието и от държавите членки на Съвета на Европа, които са изразили мнение на съвет „Правосъдие и вътрешни работи” от 3 и 4 март 2022 г. в Брюксел, че за всеки отделен случай следва да бъде извършвана преценка за уважаване или отказ на молба за международна правна помощ, отправена от Руската Федерация. Необходимо е да се посочи още, че въпроса за необходимостта от вземане на мярка задържане под стража на исканото лице А., във връзка с обвинението, за което е привлечен към наказателна отговорност, е бил разгледан в открито съдебно заседание, от съдия при Басманския районен съд, като правото на защита на исканото лице А. е било обезпечено, т.к. същия е бил представляван от професионален адвокат, който се е противопоставил на искането на руската прокуратура да му бъде определена тази мярка. От мотивите на съдебния акт, който е постановен на 25.06.2021 г., от съдия при Басманския районен съд, и с който е избрана превантивна мярка, спрямо исканото лице А. М. А., под формата на задържане под стража за срок от 2 /два/ месеца, считано от момента на екстрадирането на А. на територията на Руската Федерация или от момента на задържането му на територията на Руската Федерация, е видно, че са обсъдени подробно всички данни, относими към това производство, за които данни, от друга страна, са предоставени писмени процесуални документи, изготвени от руските съдебни органи, и на българския съд за нуждите на екстрадиционното производство. Видно е също така, че на исканото лице А. е предоставено правото да обжалва издадената спрямо него заповед за задържане на 25.06.2021 г., от момента, в който същата му бъде връчена. В тази връзка, българският съд не констатира липса на идентичност между информацията съдържаща се в официалната молба за екстрадиция, издадена от заместник-главния прокурор на Генералната прокуратура на Руската Федерация и информацията за деянието, участието на исканото лице в него, механизма и начина на извършване на престъплението, за което се иска екстрадирането на А. А., с цел наказателно преследване или че в случая целта на исканата екстрадиция на А. е свързана с твърдения за извършено от него криминално престъпление, а не политическо престъпление. Съдът констатира още, че в хода на съдебното производство по образуваното пред българския съд нчд № 1035/2024 г. по описа на СГС, НО, 4 състав или в съдебно заседание на 16.02.2024 г. е предявено на исканото за екстрадиция лице А. постановление от 25.06.2021 г. за избор на мярка за неотклонение във вид на задържане под стража, издадено от Басмански районен съд на град Москва, с което му е определена мярка за неотклонение „Задържане под стража”. Също така в хода на съдебното производство по настоящото дело на исканото за екстрадиция лице А. е разяснено от настоящия съдебен състав правото му да се ползва от адвокат в Руската Федерация, който да подпомага българския му адвокат, от което право на настоящия етап исканото лице А. е отказал да се ползва. По изложените съображения българския съд намира, че правото на защита на исканото за предаване лице А. е било обезпечено в съответствие с правата му, които има съгласно наказателния закон на Република България и приложимия специален такъв ЗЕЕЗА, а също така и съгласно наказателния закон на Руската Федерация и Европейската конвенция за екстрадиция, която не е денонсирана от Руската Федерация. Настоящия съдебен състав намира, че крайното му решение е съобразено с прието от държавите членки на Съвета на Европа, изразили мнение на съвет „Правосъдие и вътрешни работи” от 3 и 4 март 2022 г. в Брюксел, за необходимостта от преценка за изпълнение на искане за екстрадиция, отправено от Руската Федерация във всеки конкретен случай, защото в конкретния случай няма никакво съмнение, че случая за който се иска екстрадицията на исканото лице А. А., от страна на молещата държава Руската Федерация, не е свързан с политическо престъпление, а дадените гаранции от издаващата държава с оглед чл. 14 ЕКЕ, отнасящи се до забраната, по абсолютен начин на изтезания, нечовешко и унизително отнасяне, дори и в случаи, когато източника на риск произтича от фактори, които не могат да ангажират било пряко, било непряко отговорността на държавните власти, са достатъчни за уважаване на молбата за екстрадиция, още повече в случая са дадени и допълнително гаранции от руските съдебни власти за това, че исканото за екстрадиция лице може да бъде посещавано от сътрудниците на посолството на Република България в Руската Федерация, за да могат да осъществят контрол върху спазване на гаранциите, дадени в официалната молба за екстрадиция на А. А.. В настоящия случай, съдът намира, че не са налице и относителните, факултативни основания по чл. 8, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 ЗЕЕЗА, за да може да се откаже екстрадиция на исканото лице А.. Това е така, защото престъплението, за което се иска екстрадицията му не е подсъдно на българския съд по правилата на чл. 3, ал. 1 НК, т.к. не е извършено на територията на Република България, а е извършено на територията на молещата държава, видно от описанието на инкриминираната деятелност в изпратените на българския съд писмени документи; в Република България няма прекратено спрямо исканото лице А. наказателно производство за същото престъпление, за което се иска екстрадицията му от компетентните руски съдебни власти; срещу исканото лице А. няма висящо наказателно производство за същото престъпление, за което се иска неговата екстрадиция. Настоящият съдебен състав намира, че в случая не са налице основанията и предпоставките и на чл. 6 ЗЕЕЗА, при наличие на които не следва да се допусне екстрадицията на исканото лице А. А.. Това е така, защото исканото лице А. е пълнолетно и правоспособно лице; същият не е български гражданин; същият няма статут на постоянно пребиваващ в Република България или статут на временно пребиваващ; наказателноотговорно лице е съгласно българското законодателство; на същият не е предоставено убежище в Република България; същият е чужд гражданин, който не се ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България, поради което и настоящият съд не следва да обсъжда предпоставките по чл. 6 ЗЕЕЗА с оглед изискването на алинея 2 на същия член; по отношение на исканото лице А. няма висящо наказателно производство в Република България, което не е приключило и това обстоятелство да налага отлагане на фактическото предаване на същото на компетентните руски съдебни власти. По делото не се установи влошено за исканото лице А. здравословно състояние, което да налага неговото стационарно лечение, както и данни, че с оглед на същото не следва да бъде уважена молбата за екстрадиция. Твърдението, че исканото лице А. е с един бъбрек не се подкрепя от конкретни писмени данни. Установено е, че исканото лице А. е с един бъбрек по рождение, което не е попречило на неговото здраве и живот или по който въпрос вече е било взето отношение с постановление на прокурор при СГП. Ето защо, искането на защита да се откаже изпълнението на молбата за екстрадиция на това основание е неоснователно и не следва да бъде уважено. По изложените съображения настоящият съдебен състав намери, че молбата за екстрадиция на руските съдебни власти следва да бъде уважена, т.к. са налице всички законоустановени предпоставки за предаване на исканото лице с руски имена А. М. А. (А.А.) и с турски имена Ч.А. (C.A.) в изпълнение на официалната молба на заместник-главен прокурор на Генералната прокуратура на Руската Федерация, с която се иска екстрадицията му, във връзка с издадена на 25.06.2021 г. Заповед за арест от съдия при Басмански районен съд – гр. Москва, по наказателно дело № 11702450023000107 на Главно следствено управление, за извършено деяние на 17.11.2017 г., на територията на Руската Федерация, представляващо престъпление по раздел 2, чл. 213 НК на Руската Федерация, с цел провеждане на наказателно преследване. Настоящият съд взе спрямо исканото за екстрадиция лице с руски имена А. М. А. (А.А.) и с турски имена Ч.А. (C.A.) мярка за неотклонение „Задържане под стража“ до фактическото му предаване на компетентните съдебни власти на Руската Федерация, с оглед изискването, постановеното от законодателя в чл. 17, ал. 7, изр. 2 ЗЕЕЗА. Така мотивиран съдът постанови решението си. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.