Решение № 2277 от 20.5.2009 г. на Софийски градски съд по дело № 4255/2008 г.

Предявен е иск от К. З. против „У.К. Б. банк ” АД с правно основание чл. 425 от ТЗ във връзка с чл. 420 от ТЗ / съгласно – правната квалификация на процесния спор – направена от САС / за сумата 7 500 щатски долара / частична претенция от обща такава в размер на – 200 000 щатски долара/. Съображенията на страните са изложени по делото. Представените по делото доказателства удостоверяват, че: На 18.08.98г. – органи на полицията са иззели принудително от К. З. – 200 000 щатски долара. Сумата е била иззета – с оглед / във връзка / с повдигане на обвинение срещу ищеца – за извършено престъпление от общ характер и е била внесена на негово име при ответника по сметка № ••••••••••. С определение от 04.03.03г. /постановено при условията на чл. 304 от НПК отм./ – СРС е разпоредил – горната сума да бъде върната на К. З.. Определението на СРС е потвърдено от СГС - на 09.05.05г. и е влязло в сила на същата дата. Ищецът е отправил искане до ответника – средствата по сметката да му бъдат върнати. Ответника е отказал да стори това. Горните обстоятелства са надлежно удостоверени по делото със събрания доказателствен материал. Същите сочат, че в процесната хипотеза са налице фактическите и правни предпоставки на чл. 425 от ТЗ във връзка с чл. 420 от ТЗ – исковата сума да бъде присъдена / върната / на ищеца: Описаната фактическа обстановка дава основание / в този смисъл са и категоричните мотиви – изложени в съдебния акт на САС / да се направи извод, че – в процесната хипотеза между страните по делото е възникнало влогово правоотношение – при условията на чл. 425 от ТЗ: процесната сума /200 000 щатски долара/ е била внесена от държавен орган по разследването в полза / по сметка / на ищеца /който се явява именно трето лице – титуляр на сметката /, т.е. – това е лицето, което може да се разпорежда с паричните средства по сметката. В случая обаче – разпореждането с паричните средства е било поставено в зависимост и от едно допълнително условие – наличие на надлежен акт на съдебен орган – който да позволи разпореждане със средствата от титуляра. Именно такъв акт – са определенията на СРС и СГС / посочени по-горе / - с които на практика титуляра на сметката / ищецът / е бил овластен от съда да получи средствата по банковата сметка. Изложеното сочи, че в процесната хипотеза са били настъпили всички факти /и условия/ – даващи право на ищеца да получи средствата по процесната банкова сметка. Обстоятелството – дали ищецът е действителен собственик на паричните средства по сметката е – ирелвантно досежно правото му да получи тези средства / спор за собственост на паричната сума – следва да бъде разрешен евентуално в рамките на друг съдебен процес – наказателен или граждански, като до разрешаването на такъв спор – с влязъл в сила съдебен акт - няма пречка титулярът на дадена сметка да се разпорежда с нея – освен ако не е налице забраняващ акт на надлежен орган; такъв акт – не е бил налице – към момента на издаване на определенията на СРС и СГС от 04.03.03г. и от 09.05.05г. и - след това /. Именно предвид това - следва да се приеме, че за банката не е било налице основание да откаже изплащане на сумата по влога – в полза на ищеца. По изложените съображения, съдът