Решение № 1851 от 2.11.2017 г. на Районен съд - Плевен по дело № 2574/2017 г.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от «В.-Т»ООД-Плевен против К. В.К. за вреди в размер на 6721, 42лв. по чл.145 от ТЗ, за периода, през който е бил управител на дружеството.Твърди се, че на 12.03.2014г. ответника с решение на ОС е бил избран за управител, като това обстоятелство е вписано на 26.03.2014г. в ТР.Твърди се, че с оглед задълженията на управител, да управлява и стопанисва имущество на дружеството, е правил разплащания на различни задължения, като в началото на всеки месец заявал за необходимите средства.Твърди се, че съгласно приетия начин за работа в дружеството, заявените средства от управителя се превеждат по разплащателна сметка на дружеството и управителя се разплаща по банков път или в брой.Твърди се, че изтеглените средства, разплащани в брой, счетоводно се отрязяват като отпуснати аванси по дебита на сметка 422 и се кредитират при извършване на съответнините разплащания в брой.Посочва се, че за всеки месец се изготвят отчети на база на предоставени от управителя разходни документи.Твърди се, че че през септември 2016г. е установена разлика в отпуснатите и разходени средства от ответника.Посочва се, че тъй като са установени такива несъответствия при проверка и през други месеци, е взето рашение на ОС, проведено на 08.03.2016г. да се освободи управителя.Твърди се, че е установено, че са неотчетени суми в размер на исковата претениция и на решение на ОС на 17.02.2017г. е взето решение за търсене на отговорност по чл.145 от ТЗ.Претендира се заплащане на посочената сума, причинени вреди на дружеството от противоправното и виновно поведение на управителя, ведно със законната лихва, като и направените разноски по делото. В срокът по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, като оспорва по допустимост и основателност иска. Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, и становищата на страните, намира за установено следното: По отношение на допустимостта, съдът се е произнесъл, при изготвяне на доклада по чл.140 от ГПК-л.57. Не е спорно, че ответника е бил управител на дружеството за периода м. март 2014г.- март 2016г.Не е спорно и че е бил и касиер. Основанието за търсене на имуществена отговорност по чл. 145 ТЗ от управителя на дружество е ограничена отговорност се изразява в наличие на имуществени вреди на дружеството, причинени от виновно и противоправно поведение на неговия управител, изразяващо се в неизпълнение на поети към дружеството зад ъ лж е н и я. Отговорността на управителя предпоставя негово противоправно, вредоносно и виновно поведение (действие или бездействие). Вредите могат да бъдат претърпени загуби и пропуснати ползи, и да бъдат причинени от управителя, както при осъществяването от него оперативно корпоративно (вътрешно дружествено) управление, така и при представителството на ООД. С оглед на спорния въпрос дали е причинена вреда на дружеството от действие на управителя, е допусната СИЕ. От заключението на ВЛ, се установява, че управителя е теглил пари от банката, като е установило, че няма документи за част от сумите и същите по партида 422-16, по която се отчитат паричните средства, са в размер на 6721.42лв. От показанията на св.С., който води счетоводството на дружеството / като счетоводна къща/ по времето, когато управител е бил ответникът, преди и след това, се установява, че когато е започнал да управлява и представлява дружеството, К. е имал партида, организирана, като на подотчетно лице, отделно от всички други предишни управител.Заявява, че ответника не е приемал нищо под опис и е започнал „на чисто“.Посочва, че е установил неотчетени суми и от предишни управители, които не влияят на установената липса от ответника.Свидетелят посочва, че е осчетоводявал само документите, които му е предоставял управителя и че са му били предоставяни хаотично, като не е бил спазван реда на счетоводното обслужване, въпреки че му е напомнял периодично. Свид. Е.П. е заявила, че е имало разходи във връзка с дейността на дружеството, не знае точно какви и като суми и че не са отчетени документално.Знае, че само той се разпореждал със средствата на дружеството. Въз основа на събраните доказателства, съдът приема, следното: Като управител на ответникът е следвало да организира дейността на дружеството и да следи за законосъобразното разходване на средствата на дружеството. Като подотчетно лице, което единствено е боравило със средства от касата на дружеството, същият е следвало да отчита всички парични средства, които е получавал със съответните разходно оправдателни документи или периодично по опис д а отчита направените разходи, както му е било изисквано от фирмата, която е водела счетоводството на дружеството. Поведението му е виновно, доколкото противоречи със задълженията му на управител и със ЗСч, тъй като се е разпореждал с парични средства, без да се отчита. По този начин ответникът е нанесъл имуществени вреди, изразяващи се в липси за дружеството от неотчетените и предоставени средста в размер на 6721.42лв. С оглед изложеното следва да се уважи предявения иск като основателен и доказан. Останалите възражения и доказателства не следва да се обсъждат, като неотносими към спора. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер общо на 1602лв. По така изложените съображения, Плевенският районен съд