Решение № 48 от 14.2.2019 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 888/2018 г.

Производството е по реда на чл. 145 от АПК. Делото е образувано по жалба на Щ.А.Д. и Я.А.Д., •••, подадена чрез адв. С.В., против Уведомление изх. № 24-19240/29.08.2018 г. на началника на СГКК –Пазарджик, с което е отказано на жалбоподателите да се отстрани грешка в картата чрез заличаване на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56277.503.243.1.3. от КККР на гр. Пещера. В жалбата се изразява недоволство от посоченото уведомление за отказ да се поправи грешката в кадастралната, карта като се заличи идентификаторът на избения етаж. Иска се от съда да отмени отказа на ответника. Ответникът – началникът на СГКК Пазарджик, редовно призован, заявява чрез процесуалния си представител адв. Л., в съдебно заседание и в писмени бележки, становище за неоснователност по жалбата. Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства и със становищата на страните, намира от фактическа страна следното: Административното производство е започнало със заявление рег. № 05-8636/19.06.2018 г., с което жалбоподателите Щ.А.Д. и Я.А.Д. са поискали да бъде отстранена допусната грешка, с оглед на чл. 23, т. 3 и чл. 26, ал. 1 от ЗКИР, която следва да бъде поправена по реда на чл. 54, ал. 1 от същия закон. Жалбоподателите са посочили, че са съсобственици на дворно място в гр. Пещера, като в дворното място е построена двуетажна жилищна сграда върху площ от 90 кв. м. с, по едно жилище на всеки от етажите. Къщата е проектирана и изпълнена и с избен етаж със складово помещение, който е вкопан на 0, 80 м. в земята и около 1 метър над прилежащия терен, със светла височина 1, 8 м. Според жалбоподателите избеният етаж няма и не може да има статут на самостоятелен обект на собственост, а е принадлежност към редовните жилища. Към заявлението са приложени два броя пълномощни, копие от съдебнотехническа експертиза, представена по изпълнително дело, нот. акт № 28/30.12.1997 г., нот. акт № 83/16.06.1978 г., удостоверение за наследници, архитектурен проект за надстройка на втори етаж и съдебно решение от 17.05.2014 г. по гр. д. № 235/2003 г. на Районен съд – Пещера. С обжалваното уведомление от 29.08.2018 г., във връзка с постъпилата молба за отстраняване на грешка в картата чрез заличаване на СОС с идентификатор 56277.503.243.1.3 по КККР на гр. Пещера, жалбоподателите са били уведомени за следното. След запознаване с искането и представените документи, както и след извършена справка по имотната партида, се оказва, че върху описания СОС е наложена възбрана. По преписката е постъпило уведомление на 22.08.2018 г. от А. Д. С. в качеството му на заинтересовано лице с приложено към уведомлението постановление за възлагане на недвижим имот. Административният орган е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, непълнотата или грешката се допълва или поправя от СГКК въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на КККР на недвижимите имоти. Административният орган изрично е посочил, че предвид на гореизложеното, исканата услуга по заличаване на обекта, не може да бъде изпълнена. Въз основа на така описаната фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Жалбата е подадена от лица, които имат правен интерес от оспорването, в предвидения от закона срок и следователно се явява допустима. Разгледана по същество същата е основателна, поради следните съображения: Постъпило е искане за поправка на допусната грешка по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР. Административният орган, видно от обжалваното уведомление, е пристъпил към разглеждане на искането по същество и събиране на доказателства. Изрично е посочил, че непълнотата или грешката се попълва или поправя от СГКК, въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на КККР. Административният орган изрично е изразил воля за отказ да извърши исканата услуга, като е посочил, че във връзка с изложените мотиви в уведомлението, исканата услуга по заличаване на СОС не може да бъде изпълнена. В жалбата си до съда, жалбоподателите изрично са посочили, че обжалват отказ да се извърши исканата поправка. В съдебно заседание от 15.01.2019 г. процесуалният представител на жалбоподателите е посочил, че обжалва отказ на административния орган да се произнесе по същество, защото може би се придобивало впечатление, че обжалват административен акт, какъвто всъщност липсва. Съдът намира, че в настоящото производство се обжалва отказ по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК – поискано е нанасянето на поправка в кадастъра и органът е отказал да извърши поправката. Не е налице изричен отказ на административния орган да разгледа по същество отправеното до него искане. Напротив, видно от мотивите на обжалвания акт, административният орган го е разгледал, обсъдил е представените му доказателства и е изразил воля за отказ да извърши исканата услуга. Тъй като отказът да се издаде исканият административен акт е административен акт, съгласно цитираното законово определение, то жалбата срещу същия следва да бъде разгледана по реда на дял трети, глава десета от АПК. Настоящият съдебен състав намира, че така формулираният и обжалван в настоящото производство отказ е незаконосъобразен. Това е така, поради следните съображения: В уведомлението (отказа) е посочено, че грешката се поправя въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на КККР на недвижимите имоти, каквито очевидно не са представени със заявлението от 19.06.2018 г. Като е отказал да се извърши услугата по този начин, административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. След като е пристъпил към разглеждане на искането, административният орган е следвало да изпълни процедурата по чл. 30, ал. 2 от АПК. Ако искането не удовлетворява останалите изисквания на закона, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. Административният орган е пристъпил към постановяване на отказ, без да изпълни тази съществена процедура. Действително в мотивите на уведомлението се сочи, че заявлението не удовлетворява част от изискванията на специалния закон – чл. 54, ал. 1 от ЗКИР. От друга страна, следва да се посочи, че не са указани изрично последствията от неотстраняване на недостатъците, както и че те следва да бъдат отстранени, не е указан и срок за това. От изложеното следва, че при издаване на обжалвания отказ, административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което е налице отменителното основание на чл. 146, т. 3 от АПК. По изложените съображения отказът следва да бъде отменен и делото върнато като преписка на административния орган за решаване на въпроса по същество със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. С оглед изхода на делото, основателно е искането на процесуалния представител на жалбоподателите за присъждане на сторените по делото разноски в размер на 610 лева от Я.А.Д., от които 10 лева платена държавна такса и 600 лева платен адвокатски хонорар, както и 10 лева платена държавна такса от Щ.А.Д.. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав,