Решение № 394 от 17.11.2023 г. на Административен съд - Враца по дело № 482/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) – Берковица против Решение № 59 от 08.06.2023 г., постановено по АНД № 110 по описа на Районен съд – Мездра за 2023 г., с което е отменено, като незаконосъобразно, издаденото от него Наказателно постановление № 253/16.03.2023 г. С последното, на Х.Ц.Й. •••, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право на ловуване за срок от 3 /три/ години, на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД, за нарушение на чл. 84, ал. 1 пр. 1, вр. с чл. 23, ал. 1, вр. с чл. 23а ал. 1, т. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД ). В касационната жалба са изложени доводи, че решението на първата съдебна инстанция е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. с ал. 2 и ал. 3 от НПК. Иска се отмяната му и потвърждаване на НП. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, представлява се от гл. юрисконсулт И.М., която поддържа жалбата. Ответникът Х.Ц.Й. •••, редовно призован не се явява и не се представлява. Чрез процесуалният си представител адв. С.Г. ангажира отговор за неоснователност на жалбата. Участващият в касационното производство прокурор от Окръжна прокуратура – Враца, дава заключение, че касационната жалба е допустима, а също така и основателна. Моли съда да уважи касационната жалба, а решението на районния съд, като незаконосъобразно и неправилно, следва да се отмени, съответно се потвърди издаденото НП. По делото не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания. Настоящият касационен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, субект на правото на оспорване, в съответствие с установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 253/16.03.2023 г., издадено от Директора на РДГ - Берковица, с което за извършено административно нарушение на чл. 84, ал. 1 пр. 1, вр. с чл. 23, ал. 1, вр. с чл. 23а ал. 1, т. 1 от ЗЛОД, на Х.Ц.Й. •••, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право на ловуване за срок от 3 /три/ години, на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД. Санкциите са наложени за това, че на 29.01.2023 година, в териториалния обхват на РДГ – Берковица – община Мездра, землището на с. Руска Бела, горска територия извън населено място, в качеството си на лице, с придобито право да ловува, извършва ловуване, като участва в групов лов на хищници, вписан в т. 14 на Разрешително за групов лов Серия СЗ № 072572/11.01.2023 г., без да притежава редовно заверен билет за лов за 2023 г., без да е убил или уловил дивеч. За са постанови оспореното решение районният съд, след възприемане изцяло на отразената в АУАН и НП фактическа обстановка, въз основа на показанията на свидетелите, разпитани в хода на съдебното следствие, както и въз основа на приобщените по делото писмени доказателства, в резултат на извършената служебна проверка за законосъобразност на обжалвания акт, съобразявайки доводите на страните, констатира допуснати съществени процесуални нарушения на административно - наказателната процедура, опорочаващи законосъобразността на обжалвания административен акт и обосноваващи отмяната му на такова основание. Прието е в решението, че при съставяне на процесния АУАН и издаване на НП не са спазени установените към съдържанието им изисквания на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Никъде в обстоятелствената част на АУАН, респективно НП не е отразено в какво се изразява упражняване правото на лов от страна на жалбоподателя, т. е вмененото обвинение е непълно, неточно и неясно и води до накърняване правото на защита на нарушителя да узнае в какво точно е обвинен и на база какви доказателства. Първоинстанционният съд е счел също, че липсва съответствие между посочената правна квалификация и изложените обстоятелства по нарушението. Настоящата инстанция счита, че решението е неправилно, поради което следва да го отмени и решавайки делото по същество, да потвърди НП. При издаване на наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, посочени в чл. 52 - 58 от Закона за административните нарушения и наказания. Посочено е точното време и място на извършеното нарушение, подробно е описана фактическата обстановка. Касационният състав намира преценката на РС – Мездра за неправилна и в противоречие с доказателствата по делото. По доводите в жалбата – пределите на дължимата съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН касационна проверка: Основателно е оплакването на касатора за неправилни изводи на решаващия първоинстанционен състав касателно допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на процесното наказателно постановление. Обстоятелствено предявено с АУАН на наказаното лице, настоящ ответник, впоследствие възприето и от наказващия орган е, че на 29.01.2023 година, на посоченото място – извън населено място, в качеството му на лице, придобило право да ловува, извършва ловуване, като участник в групов лов на хищници. Наложено на ответника по касация е административното наказание, предвидено в санкционната разпоредба на чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЛОД, съгласно която, се наказва с налагане на „глоба“ в размери от 50 до 400 лева, който без да е убил или уловил дивеч, ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов. Следва да се приеме, че съобразно формулировката си, диспозицията на разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД има т. нар. мълчаливо препращащ състав, при който признаците, дадени в административно- наказателната правна норма се допълват и специфицират чрез признаци, съдържащи се в друг материалноправен текст от същия закон – що се отнася до понятието ловуване, както и до осъществяването правото на ловуване. Така съгласно чл. 21 от ЗЛОД правото на лов включва право на ловуване и придобиване на дивеч, ловни трофеи и дивечови продукти, както и задължение за опазване на дивеча. Според чл. 23, ал. 1 от ЗЛОД, правото на ловуване се упражнява от лица, които притежават членска карта и билет за лов, заверени за съответната година, както и разрешително за лов. Съответно съгласно нормата на чл. 57, ал. 1 от ЗЛОД, за провеждане на лов се издава писмено разрешително при условия и по ред, определени в правилника за прилагането на закона, след заплащане на такса за издаването му по тарифа, одобрена от Министерския съвет. Ловуване, съгласно чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД е включително престой или движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 16 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗЛОД „право на ловуване“ е правото да се убива, улавя или преследва и наранява дивеч, да се взема, пренася, превозва намерен, ранен или убит дивеч или разпознаваеми части от него, да се събират яйца от птици – обект на лов, както и правото да се престоява или да се осъществява движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не. Без съмнение цитираните разпоредби не са част от посочените за нарушени законови разпоредби нито в АУАН, нито в НП, с изключение на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗЛОД. Без съмнение признаците на състава на мълчаливо препращащата правна норма на чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД, следва да се съобразят и с признаците, съдържащи се във визираните други материалноправни норми, но не съществува изискване това непременно да стане чрез цифрово препращане. Достатъчно е такова препращане да се извърши чрез описване на признаците, съставляващи елементите на съставите, описани в нормите, към които се препраща. Т. е. чрез включването в състава на нарушението на тези признаци при описанието му в АУАН и НП, каквото в случая е сторено. Независимо, че в АУАН и НП не са посочени всички цитираните по-горе разпоредби, регламентиращи осъществяването на правото на лов и понятието за ловуване, в двата акта са описани изчерпателно и конкретно елементите от фактическия състав на нормите, към които се препраща в приложената санкционна разпоредба. Описано е извършеното от ответника по касация и наказано лице, а именно: че в качеството му на лице, придобило право да ловува, ловува без да притежава притежаващо редовен билет. С това на привлеченото към административно - наказателна отговорност лице са предявени всички елементи от състава на процесното нарушение, поради което не е ограничено правото му на защита, тъй като същото не е лишено от правото да узнае фактите, срещу които следва да реализира гарантираното му от процесуалния закон право на защита. Съответно не е препятствано и правото на нарушителя, във всеки етап на производството да прави възражения и да представя доказателства. Поради изложеното, извода на РС – Мездра, че вмененото обвинение е непълно, неточно и неясно и води до накърняване правото на защита на нарушителя да узнае в какво точно е обвинен и на база какви доказателства е неправилен. Безспорно е установено по делото, че лицето не притежава редовно заверен билет за лов за 2023 г., какъвто се изисква съгласно чл. 23, ал. 1 и чл. 23а, ал. 1, т. 1 от ЗЛОД, като доказателства в обратна насока не са представени по делото. Това от своя страна налага извода, че към момента на деянието Й. не разполага с право на лов, което се упражнява само при наличие на предпоставките визирани в чл. 23, ал. 1 от ЗЛОД. С оглед на изложеното следва да се приеме, че е налице и субективният елемент от състава на нарушението. Независимо от липсата на мотиви в тази насока, настоящият състав намира НП за съобразено с критериите по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, наказанието за нарушението е определено в среден размер, далеч под максимума на предвидената в закона санкция от 400 лева. По отношение на административно наказание „лишаване от право“, наложено на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД: При безспорната установеност и доказаност на извършеното от ответника по касация нарушение по чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЛОД, липсва законова възможност, както да бъде отменено НП в частта, с която е наложено кумулативно предвиденото в чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД административно наказание „лишаване от право“ на ловуване, така и да бъде намален неговият фиксиран от законодателя срок от три години. Изложеното обосновава отмяна на решението на районния съд поради наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се прецениха доводите в жалбата, и решаване на делото по същество посредством потвърждаване на наказателното постановление като законосъобразно. Относно разноските: С оглед изхода на делото претенцията за присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на касатора за двете съдебни инстанции се явява основателна. Такива следва да бъдат присъдени на основание чл. 63д, ал. 4 и 5 от ЗАНН, като съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото, размерът им се определя общо на 160 (сто и шестдесет) лева – по 80 (осемдесет) лева за всяка от двете съдебни инстанции. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и чл. 222, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Враца