Решение № 15 от 26.1.2024 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 243/2022 г.

Окръжен съд - Благоевград26.01.2024 г.докладчик Надя Узунова

Диспозитив

Осъжда Община Благоевград да плати на „Б.“ЕООД, ЕИК•, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул.“Ц.И.Ш., представлявано от К.Т. сумата от 26 177, 50 лв., /двадесет и шест хиляди сто седемдесет и седем лева и 50 ст./, представляваща стойността на извършени строително монтажни работи въз основа на Договор № 98-00-18/31.01.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.11.2022 г. до окончателното й изплащане; на сумата от 4 922, 83 лв. /четири хиляди деветстотин двадесет и два лева и 83 ст./, представляваща размера на законната лихва върху неизплатеното парично задължение от 26 177, 50 лв. за периода от 21.1.2021 г. до 28.11.2022 г. вкл., както и на сумата от 4 937, 39 лв., представляваща направени разноски по делото. Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд. Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________

Мотиви

Производството е образувано по предявен иск „Б." ЕООД против Община Благоевград за плащане на сумата от 26 177 лв, представляваща стойността на извършените строително монтажни работи, ведно със законната лихва вурху сумата от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане и по иск за заплащане на на сумата от 4 922, 83 лв., представляваща размера на законната лихва върху неизплатеното парично задължение от 26 177, 50 лв., за периода от 21.1.2021 г. до предявяване на исковата молба, предявени на основание по чл. 194 и сл. от ЗОП във вр. с чл. 79 ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД. Ищецът сочи, че е сключен Договор № 98-00-18/31.01.2019 г. между Община Благоевград и гр. дружество С.М. – 2015. Гр. дружество е създадено на 27.02.2015 г. с Договор за създаване на обединение /консорциум/ сключен между „С." ООД, и „Б." ЕООД. С Допълнително споразумение № 3 от 19.11.2018 г. към Договора за консорциум от 27.02.2015 г. участниците в консорциума е уговорено разпределението на дяловете между партньорите в обединението и участието в дейностите конкретно за процесната обществена поръчка на община Благоевград. Договорът 98-00-18/31.01.2019 г. сключен между общината и гр. дружество е с предмет „Възстановяване на хоризонтална пътна маркировка по пътищата и уличната мрежа на територията на община Благоевград за 2019 г. 2020 г. и 2021 г." Съгласно чл. 1, ал. 1 от Договора Обединението се задължава, по възлагане от Община Благоевград, да извършва възстановяване на хоризонталната пътна маркировка, предмет на Договора. Съгласно чл. 7, ал. 1 във връзка с чл. 3, ал. 4 от Договора Община Благоевград се задължава да заплати договореното възнаграждение, в срок от 30 работни дни, след представяне на фактура иподписване на приемо-предавателен протокол за извършената услуга. За извършените услуги на 10.12.2020 г., между Община Благоевград и ДЗЗД „С.М. - 2015" е подписан Протокол N 8/10.12.2020 г. за установяване завършеното и за заплащане на натурални видове строителни и монтажни работи към 08.12.2020 г. За извършената работа е издадена Фактура № 25/10.12.2020 г. Към настоящия момент Общината не е заплатила изпълнените и описани в Протокол № 8/10.12.2020 г. и Фактура № 25/10.12.2020 г. СМР-та. С подписването на Протокол 8/10.12.2020 г. и представянето на Фактура N2 25/10.12.2020 г., към 10.12.2020 г. е настъпила изискуемостта на паричното вземане, а с изтичането на срока от 30 работни дни, Общината е изпаднала в забава на 21.01.2021г. По изложените съображения в ИМ, ДИМ и писмената защита моли исковете да се уважат. Претендира и заплащане на разноските по делото. Ответникът депозира отговор. За неоснователни счита твърденията на ищеца, че е правно ирелевантен в отношенията с трети лица. фактът, дали от участниците в гражданското дружество е избран представляващ или управляващ съдружник. Сочи, че според Допълнително споразумение № 3 ог 19.11.2018 г. към договора за създаване на обединение, участниците в дружеството са се договорили във връзка с представителната власт на ДЗЗД, а именно съгласно чл. 3.1 са определили за водещ партньор на обединението „С." ООД. Сочи, че с цитираното допълнително споразумение. „С.” ООД е упълномощен да извършва всички правни и фактически действия, свързани с участието на обединението в процедура и с изпълнението на договора. Ищецът не удостоверявал представителна си власт и не се установявал упълномощаване от съдружника определен за водещ партньор в дружество Счита, че съдружниците в Обединението имат парични вземания от Община Благоевград до размера на дяловото им участие съобразно споразумението за учредяване на обединението. Изтъква, че с допълнително споразумение № 3 от 19.11.2018 г.. участниците в дружеството са постигнали съгласие да участват от името ДЗЗД в обществена поръчка с горецитирания предмет, като съгласно същото са разпределили участието си в изпълнение на дейностите, предмет на обществената поръчкакато „С." ООД - ще изпълнява строително- монтажните работи, предмет на обществената поръчка, а „Б." ЕООД - ще извършва всички дейности свързани с подготовка на документацията за изпълнение на строителните дейности и всички административни дейности, съпътстващи изпълнението на поръчката, както ще извършва и доставка на необходимите материали. Т.е. всеки съдружник се е ангажирал в общата дейност да извърши определени и конкретно възложени му работи. А това не кореспондира с твърдението в ИМ, че ищецът е извършил СМР-тата. Обръща внимание, че избраният за изпълнител след успешно проведена обществена поръчка, е определен за спечелил процедурата участник, именно въз основа на представената оферта и разпределените дейности между участниците в обединението. Според ответникът, плащането на сумата, единствено и само на ищеца, би довело до необоснована намеса във вътрешните отношения между страните по договора за създаване на обединение, което би способствало за неоснователното обогатяване на един от участниците. Твърди, че след извършена проверка в отдел „Счетоводство“, Дирекция „Финанси“, не се установява наличие на представена фактура, в оригинал, както и процесната не е начислена и не е подадена в ДДС дневник.Представяне на копие от фактурата не води до възникване на задължение за плащане, тъй като същото не е годно основание, предвид, че Общината разходва публични средства. Счита, че вземанията за възнаграждение по процесния договор са средства, които са собственост на отделните съдружници, поради което не са дължими, в пълен размер, на ищеца и същият не следва да се третира като титуляр на спорното право. Поемането на задължение за заплащане на гражданското дружество не е достатъчно за формиране на извод за уговорена активна солидарност между съдружниците. Подробни съображения, освен в отворите по ИМ и ДИМ, излага и в писмена защита. От събраните по делото доказателства при съобразяване тезите на страните и закона съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна: Ищецът „Б." ЕООД е участник в гражданско дружество по ЗЗД с наименование „С.М. – 2015“. Гражданското дружество е учредено с Договор за създаване на обединение /консорциум/ сключен на 27.02.2015 г. между „С." ООД и „Б." ЕООД с цел, видно от чл. 1, т.1.1. от договора - участие в процедури за възлагане на обществени поръчки и представяне на обща конкурентна оферта, съгласно изискванията на обявените от възложителя конкретни условия за участия в конкретна процедура. С т. 1.1 от Допълнително споразумение № 3 от 19.11.2018 г. към Договора за консорциум от 27.02.2015 г. участниците в консорциума се споразумяват да участват от името на ДЗЗД „С.“ в процедура с предмет „Възстановяване на хоризонтална пътна маркировка по пътищата и уличната мрежа на територията на община Благоевград за 2019 г., 2020 г. и 2021 г." и възложител Община Благоевград; като в т.2.1 се споразумяват разпределението на дяловете между партньорите в обединението и участието в дейностите конкретно за процесната обществена поръчка на община Благоевград да е по 50%. ДЗЗД „С.“ в качеството на изпълнител сключва с Община Благоевград, в качеството й на възложител Договор № 98-00-18/31.01.2019 г., с който на гражданското дружество според чл. 1, ал. 1 от Договора се възлага да извърши „Възстановяване на хоризонтална пътна маркировка по пътищата и уличната мрежа на територията на община Благоевград за 2019 г., 2020 г. и 2021 г." Според чл. 7, ал. 1 във връзка с чл. 3, ал. 4 от Договора Община Благоевград се задължава да заплати договореното възнаграждение, в срок от 30 работни дни, след представяне на фактура и подписване на приемо- предавателен протокол за извършената услуга. Установява се, че з а извършените услуги, чието заплащане се претендира с настоящия иск на 10.12.2020 г. е подписан между Община Благоевград и ДЗЗД „С.М. - 2015" Протокол N 8/10.12.2020 г. за установяване завършеното и за заплащане на натурални видове строителни и монтажни работи към 08.12.2020 г. Въз основа на протокола з а извършената работа е издадена Фактура № 25/10.12.2020 г., в която за услуга е вписана „Направа на хоризонтална пътна маркировка по Договор № 98-00-18 от 31.01.2019 г., съгласно Протокол № 8/08.12.2020 г." на стойност 26 177.50 лв. с ДДС. Фактурата също е подписана от служител на Общината. Към настоящия момент Общината не е заплатила изпълнените и описани в Протокол № 8/10.12.2020 г. и Фактура № 25/10.12.2020 г. СМР-та. С подписването на Протокол 8/10.12.2020 г. и представянето на общината Фактура № 25/10.12.2020 г., към 10.12.2020 г. – датата на която е подписана от служител на общината, съдът счита, че е настъпила изискуемостта на паричното вземане, а с изтичането на срока от 30 работни дни, Общината е изпаднала в забава на 21.01.2021 г. От съдебно-счетоводната експертиза се установява, че Фактура № 25/10.12.2020 г. е осчетоводена в счетоводните книги на ДЗЗД „С. “; отразена е в дневника за продажби за м. декември, 2020 г. и в СД по ЗДДС за същия месец; както и че не е осчетоводено погасяване на вземанията по нея. Констатирало е вещото лице, че при Община Благоевград фактурата не е осчетоводена респ. не е отразена в дневниците за продажби и в СД по ЗДДС, нито е извършено плащане по нея, както и не е ползван данъчен кредит. Това обаче според съда не променя приетото за дължимостта на сумата за стойността на изпълнените СМР-та. Експертът е изчислил, че законна лихва върху неплатената стойност по фактурата от 26 177, 50 лв. за периода от 21.1.2021 г. до 28.11.2022 г. възлиза на 4 922, 83 лв. С оглед на така изложените, при eти за установени факти, съдът счита предявените искове на основание чл. 194 и сл. от ЗОП във вр. с чл. 79 ЗЗД и на основание чл. 86 от ЗЗД за основателни. Установи се, че ДЗЗД „С. “ е изправна страна по процесния договор, сключен с Община Благоевград, тъй като е изпълнило поетите задължения за извършване на СМР-та, които след извършването им в съответствие с договореното са приети от Общината с двустранно подписан протокол, в който фигурира и стойността на сторените СМР-та, за размера на които е издадена фактура 24/10.12.2020 г., също подписана от служител на общината. Общината не оспорва, че не е платила стойността на СМР-тата, като аргументите й за неплащането съдът не споделя. Общината счита, че съдружниците в гражданското дружетво /в Обединението/ имат парични вземания от н е я до размера на дяловото участие на участниците от гражданското дружество съобразно споразумението помежду им за учредяване на обединението. Според съдебната практика на ВКС, обобщена в Решение № 50171 от 9.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 1738/2021 г., II т. о., ТК при отговор на допуснатия до касация правен въпрос: Относно условията за установяване наличието на активна солидарност, възникнала на основание сключен договор между длъжника и кредитори-съдружници в гражданско дружество, учредено на основание чл. 357 от ЗЗД и предпоставките за освобождаване на длъжника от задълженията по отношение на всички кредитори, имащ отношение по настоящото дело при преценка тезата на Общината, се посочва следното: Гражданското дружество не представлява правен субект. Сключеният договор за гражданско дружество между участниците в него, регулира правата и задълженията по отношение на постигане на общата цел. Когато е сключен договор за изработка, с възложител и изпълнители - участници в гражданско дружество, страна по договора, изпълнител са отделните правни субекти, тези, които са страни по договора за гражданско дружество. При изпълнение на задълженията по договор за изработка, когато не са разграничени отделните работи и дължимото съответно възнаграждение, всички права и задължения са общи на съдружниците в гражданското дружество. Само във вътрешните отношения между съдружниците, те са еднакви или съразмерни на дяловете им в дружеството, с оглед разпоредбите на чл. 359, ал. 1 и 2 ЗЗД. Активна солидарност може да възникне само, ако е уговорена. Установяване на активна солидарност изисква установяване от съдържанието на договора, действително поетите задължения. Когато се установи, че възложителят се задължава спрямо изпълнителя, като изпълнението е поето от всички посочени страни – участници в гражданското дружество (без разграничаване на отделни дейности да се изпълняват от всеки съдружник), поетото задължение от възложителя да заплати възнаграждение за изпълнението на работата общо, на всички изпълнители, означава уговорена активна солидарност. По настоящото дело няма разграничение на отделни дейности по които възложителят Общината да дължи съответно само за тях възнаграждение т.е. такова разграничение в договора с Общината няма. Затова след като договорът с Общината е сключен от гражданското дружество „С.М.-2015“ т.е. от името на съдружниците, то е налице активна солидарност, произтичаща от уговореното между страните, че участниците в гражданското дружество, общо са поели задължение за изпълнение на задълженията, липсва разграничение на задълженията им, съответно имат право да получат уговореното възнаграждение общо. Затова и уговореното между участниците в гражданското дружество, в чл. 3.1 от Допълнителното споразумение № 3 за водещ партньор „С.“, ООД има значение в отношенията между участниците в гражданското дружество и е без значение в отношенията на всяко от тях с Общината, поради наличие на уговорена помежду им активна солидарност. Отношенията между съдружниците, дори и известни на длъжника, не могат да обусловят извод за задължение на длъжника да престира само на посочен от тях, след като такова уговорено задължение, което да е поето от Общината като възложител със сключения договор с гражданско дружество няма. Затова и тезата на Общината, че съдружниците в Обединението имат парични вземания от нея до размера на дяловото участие на участниците от гр. дружество съобразно споразумението за учредяване на обединението, съдът счита за несъстоятелна. Поради доказване изпълнението на възложените СМР-та от гражданското дружество, в което участник е ищеца, които СМР-та приети, но неплатени от възложителя ответник, и поради неоснователността на доводите на ответника за недължимостта им именно на ищеца, то иска за заплащане на стойността им в размер на 26 177, 50 лв. е основателен и съдът го уважава. Ще следва да се отбележи, че твърдението на Общината за непредставяне на фактурата в оригинал е недоказано, а и не е основание за различен от направения извод. Основателен е иска по чл. 86 от ЗЗД. Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД, при забава на парично задължение длъжникът дължи на кредитора обезщетение в размер на законната лихва върху неизпълненото в срок парично задължение. Обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД се дължи от момента на забавата и има акцесорен характер, доколкото предпоставя валидно възникнал паричен дълг, който не е погасен от длъжника в уговорения за това срок.Установи се съобразно уговореното, че ответникът не е изпълнил задължението си да плати след 30 работни дни от датата на представяне на фактурата, което предвид подписването й от служител на общината на 10.12.20 г. следва, че Общината е изпаднала в забава на 21.1.2021 г., от когато до предявяване на исковата молба т.е. до 28.11.2022 г. вкл., дължи лихва в претендирания размер от 4 922, 83 г., съвпадащ с изчисления такъв от вещото лице. Затова съдът уважава иска за лихва в претендирания размер С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца направенените разноски по настоящото дело, които възизат в размер на 4 937, 39 лв. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 3480 лв. е несъстоятелно предвид, че по предявените исковете възнаграждението е уговорено под минималните размери, визирани в чл. 7, ал. 2 т. 2 и 4 от Наредба № 1/9.7.2004 г. при събразяване фактическата и правна сложност на делото. Водим от изложеното и на основание чл. 194 и сл. от ЗОП във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, БлОС

Цитирани разпоредби

13