Решение № 602 от 28.2.2025 г. на Административен съд - Русе по дело № 951/2024 г.

Настоящото производство е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Делото е образувано по повод постъпила жалба от К. К. С. от [населено място], действаща чрез пълномощник адвокат В. Д. при АК Бургас. Жалбата е насочена изричен отказ за извършване на административна услуга, обективиран в писмо с регистрационен индекс 94К-9031-1#1 от 31.10.2024г., издадено от началник отдел „Гражданско състояние“ при Община Русе. Поисканата от С. услуга касае предоставяне от страна на община Русе на: 1. Заверен препис от акт за раждане на детето С. А. Ц.; 2. Заверен препис от акт за смърт на С. Н. Ц.; 3. Удостоверение за родствени връзки на посочените в акта за раждане рождени родители на молителката. В жалбата и в писмено становище, вх. №943/28.01.2024г. се релевират доводи за незаконосъобразност на оспореният акт поради издаването му при допуснати съществени нарушения на административно-производствени правила, нарушение на материалния закон и целта на закона. Излагат се доводи в подкрепа на направените оплаквания. Основно се акцентира върху незачитането от страна на АО на решение №366/17.09.2024г. по г.д. №320/2024г. по описа на ОС Русе. В диспозитива на същото е разпоредено да бъде предоставена на основание чл.105, ал.1 от Семейния кодекс информация на К. С. относно биологичния й произход и да получи достъп и издаване на преписи от гр. дела №224/1999г. и 1101/1999г., касаещи пълното и осиновяване, както и достъп до документите, намиращи се по гр. дело №320/2024г. по описа на Окръжен съд-Русе. Всичко това сочи на основанията за оспорване, разписани в чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Иска се отмяна на постановения отказ за издаване на търсените с молба, вх.№ 94К-9031-1 от 24.10.2024г. документи и връщане на преписката със задължителни указания към АО за спазване на закона и издаването на им. Претендират се направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса, за което се представят доказателства и списък. Ответникът по жалбата - началник отдел „Гражданско състояние“ при Община Русе, чрез своя процесуален представител изразява на първо място становище за недопустимост на жалбата на К. С. поради липсата на ангажирани доказателства от страна на жалбоподателя, свързани със спазването на срока по чл. 149, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс. На следващо, че оспореното писмо с изх. № 94К-9031- 1#1/31.10.2024 г. на началник отдел „Гражданско състояние“ при Община Русе не представлявало индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от Административнопроцесуален кодекс, а имало само уведомителен характер, поради това липсвал годен предмет на обжалване. По същество счита жалбата за неоснователна и недоказана. В обстоятелствен анализ на доказателства и на приложимите за казуса правни норми обосновава защо счита, че правилно е отказано издаването на част от поисканите от К. С. документи, като признава, че ако в настоящото съдебно производство се съберат доказателства, че действително по делата пред граждански съд сред кориците им липсва акт й за раждане с имената С. А. Ц.-имената на К. С. преди извършеното пълно осиновяване, то община Русе не се противопоставяла да й бъде предоставен препис от същия, след надлежно заплащане на желаната административна услуга. Иска се от съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърлите изцяло предявената жалба като неоснователна и недоказана. С оглед изхода на спора се претендират направените разноски по списък в размер на 240 лева, съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ. Русенският административен съд, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото доказателства и направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима. На първо място жалбата е подадена в законоустановения срок, който противно на твърдяната недопустимост от страна на процесуалния представител на АО не е този по чл.149, ал.1 от АПК, а удълженият срок по чл.140, ал.1 от АПК. Съгласно цитираната норма „Когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца “. И видно от съдържанието на писмо с регистрационен индекс 94К-9031-1#1 от 31.10.2024г., сме изправени именно пред тази хипотеза по чл.140, ал.1 от кодекса. Отделно от това, не бе доказано от АО, че оспореното писмо е изпратено по надлежния ред на заявителя за извършване на исканите услуги, съответно получено на определена дата и място, за да може съдът да извърши преценка за сроковете по чл.149 от АПК. Данни са налице само и единствено, че писмо с регистрационен индекс 94К-9031-1#1 от 31.10.2024г. е получено на 17.11.2024г., и то по твърдение на адв. Д., АК-Бургас, тъй като представените доказателства от АО - известие за доставяне на л.30 от делото, не доказват кога точно е получено писмото. Така или иначе, предвид разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК и съобразно датата на издаване на писмо с регистрационен индекс 94К-9031-1#1 - 31.10.2024г. и датата на входиране на жалбата в община Русе – 28.11.2024г., тя се явява подадена в законоустановения срок. Съдебното производство е процесуално допустимо и по съображения, свързани с наличието на годен за оспорване административен акт /отказ за издаването му/, отново в противовес на становището на процесуалния представител на АО. Касае се за отказ за издаване на административен акт. Това е по искане за извършване на административна услуга, попадаща в хипотезата на §1, т.2 от ДР на Закон за администрацията. На основание § 8 от ПЗР на АПК, за административните услуги се прилагат нормите в кодекса за издаване и обжалване на индивидуални административни актове. Издаването на поисканите документи с молба вх.№ 94К-9031-1 от 24.10.2024г. е издаване на вид удостоверителен административен акт на основание чл. 24, ал. 1 от ЗГР. С тези документи се удостоверяват факти с правно значение в резултат на проверка в регистрите на населеното място. По своята същност това е онзи вид административен акт, посочен от законодателя в чл.21, ал.3 от АПК, но не такъв по легалното определение на чл.21, ал.1 от АПК, както е записано в отговор на жалбата на л.22, съответно, л.52 (от надлежния АО) от делото. Жалбата е от лице, пряко засегнато от направения отказ за издаване на 1. Заверен препис от акт за раждане на детето С. А. Ц.; 2. Заверен препис от акт за смърт на С. Н. Ц.; 3. Удостоверение за родствени връзки на посочените в акта за раждане рождени родители на молителката, имащо право и интерес от оспорването му. Няма как да се приеме за основателно твърдението на ответника, че се касае не за отказ за издаване на исканите документи, т.е. за отказ за извършване на административна услуга, а само за писмо в уведомителен характер, тъй като във втората част на писмото било указано, че е налице възможност молителката да получи желаните документи посредством представяне на съдебно удостоверение. Видно от съдържанието на първия абзац от писмото (л.6 от делото), АО казва, че исканата информация „… не може да бъде предоставена, тъй като личните данни на лицата се ползват с правна защита…“. Това според съда следва да бъде определено като отказ за извършване на търсената от К. С. административна услуга. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна. Фактически и правни изводи: На 24.10.2024г., с вх. № 94К-90-31-1 от 24.10.2024 г. на Община Русе, К. К. С. е поискала, предвид влязлото в сила съдебно решение по гр. дело №320/2024г. по описа на ОС-Русе да и бъдат предоставени: 1. Заверен препис от акт за раждане на детето С. А. Ц.; 2. Заверен препис от акт за смърт на С. Н. Ц.; 3. Удостоверение за родствени връзки на посочените в акта за раждане рождени родители на молителката. Към молбата приложила копие на решение №366/17.09.2024.г по гр. дело №320/2024г. по описа на ОС-Русе, както и копия на решения №46/1999г. по гр. дело №224/1999г. по описа на Районен съд-Русе и решение №153 по гр. дело №1101/1999г. отново по описа на РРС. С оспореното в настоящото производство писмо с регистрационен индекс 94К-9031-1#1 от 31.10.2024г., началник отдел „Гражданско състояние“ при Община Русе посочил, че исканата информация „…не може да бъде предоставена, тъй като личните данни на лицата се ползват с правна защита, уредена в редица законови разпоредби и ратифицирани от Р България международни договори“. Указано било още в писмото, че за да се предоставят исканите документи, е необходимо заявителя да представи съдебно удостоверение за необходимостта от тях. Този отказ, материализиран в писмото до нея мотивирало К. С. да сезира съда чрез своя адвокат-пълномощник и да поиска отмяната на постановения отказ за издаване на търсените с молба, вх.№ 94К-9031-1 от 24.10.2024г. документи и връщане на преписката със задължителни указания към АО за спазване на закона и издаването на им. По делото като доказателства бяха приобщени гр. дело №320/2024г. по описа на ОС-Русе, както и преписи на решения №46/1999г. по гр. дело №224/1999г. по описа на Районен съд-Русе и решение №153 по гр. дело №1101/1999г. отново по описа на РРС, ведно със съдържащите се, след извършеното архивиране и унищожаване на част от документите по двете дела от 1999г. документи. Последните две дела по описа на РРС касаят извършеното през същата година – 1999г. пълно осиновяване на К. С., а с решението по гр. дело №320/2024г. по описа на ОС-Русе е допуснато да бъде предоставена информация на С. за биологичния й произход на основание чл. 105, ал. 1 от Семейния кодекс, чрез осигуряване на достъп и издаване на преписи от гр. дела №224/1999г. и 1101/1999г., касаещи пълното и осиновяване, както и достъп до документите, намиращи се по гр. дело №320/2024г. по описа на Окръжен съд-Русе. При така установените факти, съдът стигна до следните правни изводи: Оспореното писмо е издадено от административен орган с териториална и материална компетентност. Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.3 от ЗГР „Кметовете на общините са отговорни за гражданската регистрация на територията на общината“. Разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. пък гласи, че „Удостоверения въз основа на регистъра на населението се издават от кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица от общинската администрация “. В административното производство писмо с регистрационен индекс 94К-9031-1#1 от 31.10.2024г. е издадено от началник отдел „Гражданско състояние“ при Община Русе. Предвид и дадените от съда указания, по делото (л.54) бе представена заповед №РД-01-3413 от 13.11.2019г., от която е видно, че началник отдел „Гражданско състояние“ при Община Русе е оправомощен да издава удостоверения въз основа на регистъра на населението. Ето защо писмо с регистрационен индекс 94К-9031-1#1 от 31.10.2024г. е издадено от компетентен административен орган. По отношение на спазване на административно-производствените правила и материалния закон: Искането за издаване на посочените в молба, вх. № 94К-90-31-1 от 24.10.2024 г. на Община Русе е всъщност искане за извършване на административна услуга, попадаща в хипотезата на §1, т.2 от ДР на Закон за администрацията. На основание § 8 от ПЗР на АПК, за административните услуги се прилагат нормите в кодекса за издаване и обжалване на индивидуални административни актове. По смисъла на чл. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗГР гражданска регистрация е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите на актовете за гражданско състояние и вписване на лицата в регистъра на населението, като същата включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др. В регистрите на актовете за гражданско състояние, съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗГР се вписват събитията по чл. 1, ал. 2 за всички лица, които към момента на настъпване на събитието са български граждани, и за лицата, които не са български граждани, но към момента на настъпване на събитието се намират на територията на Република България. Налице са два вида регистри по ЗГР - по гражданско състояние, в който се вписват юридически събития - раждане, брак, смърт и регистър на населението, в който се вписват всички останали данни за лицето, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др. Родството на лицето, като съвкупност от права и задължения, е правоотношение на едно физическо лице с роднините по права и съребрена линия, подлежи на отразяване в регистъра на населението, а не в регистъра за гражданско състояние. Издаването на 1. Заверен препис от акт за раждане на детето С. А. Ц.; 2. Заверен препис от акт за смърт на С. Н. Ц.; 3. Удостоверение за родствени връзки на посочените в акта за раждане рождени родители на молителката е всъщност издаване на съответния вид удостоверителен административен акт на основание чл. 24, ал. 1 от ЗГР (Закон за гражданската регистрация), с който се удостоверяват факти с правно значение в резултат на проверка в регистрите на населеното място. Според нормата на чл.34, ал.1 от ЗГР „ Актовете за гражданско състояние на лицата са: акт за раждане, акт за сключване на граждански брак и акт за смърт “. Както виждаме, два от исканите от К. С. документи попадат сред определението, дадено в закона за актове за гражданско състояние на лицата. Удостоверение за родствени връзки се издава по реда на чл.15 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, издадена на основание чл. 24, ал. 2 от Закон за гражданската регистрация. Разпоредбата на чл.5 от ЗГР сочи, че „При гражданската регистрация на физическите лица в Република България се получават, обработват, съхраняват и предоставят данни, които: 1. определят тяхната самоличност; 2. определят родствените връзки между лицата по права линия от първа степен и по съребрена линия от втора степен; 3. отразяват постоянния и настоящия адрес; 4. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) отразяват семейното положение; 5. показват наличието на правни ограничения“. В самото производство по издаване на който и да е вид удостоверение по ЗГР и Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението (Наредбата), уреждаща детайлно процедурата по тяхното издаване е разписан ред и правила, който трябва да се спазват. Нормата на чл.3, ал.1 от Наредбата сочи, че „Въз основа на регистъра на населението се издават удостоверения по утвърдени образци за данните, поддържани по чл. 25 от Закона за гражданската регистрация. А според ал.2 на същата норма, по изключение могат да се издават удостоверения и в друг вид, в свободен текст, когато исканите данни не могат да бъдат удостоверени с удостоверение по утвърден образец“. В следващите текстове на Наредбата са посочени за кои данни могат да се издават тези удостоверения, както и кои има право да иска такива – чл.5, ал.1 от Наредбата „Удостоверения се издават на лицата, за които се отнасят, на законните им представители, на техните наследници. Според ал.2 на същата разпоредба „Удостоверения могат да се издават и на трети лица, когато са им необходими за изпълнение на техни законоустановени правомощия или когато същите са изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по ал. 1. Удостоверения се издават и по реда на Административнопроцесуалния кодекс, Гражданския процесуален кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс“. Според чл.6, ал.1 от Наредбата „Производството по издаване на удостоверения започва с подаване на писмено искане на хартиен носител или в електронна форма по образец съгласно приложение № 1 или приложение № 2 от лице по чл. 5, ал. 1 и 2. Подаденото писмено искане на хартиен носител или в електронна форма се регистрира с входящ номер и дата“. При така депозирана молба, която не отговаря на образеца, посочен в приложение № 1 или приложение № 2, при липсата на внесени за исканите удостоверения такси, изискуеми по Наредба № 16 за определянето и администрирането на местните такси, цени на услуги и права на територията на Община Русе, АО е следвало не да издава писмо с това съдържание, а да остави производството, образувано пред него без движение по реда на чл.30, ал.1-3 от АПК. Това важи за исканите три вида удостоверения. Следвало е да изиска от заявителя да попълни писмено искане на хартиен носител или в електронна форма по образец съгласно приложение № 1 или приложение № 2. Първото от исканите удостоверения безспорно касае именно и лично К. С., защото това е нейният акт за раждане преди да бъде осиновена. Вторият документ, както и третият такъв, които С. иска от община Русе са документи, касаещи трети лица, независимо, че преди осиновяването на К. С. това са нейните биологични родители. С факта на пълно осиновяване, както е разписано и в чл.101, ал.1 от СК „При пълно осиновяване между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя и неговите роднини - от друга, възникват права и задължения като между роднини по произход, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се прекратяват“. Съответно съдът постановява да се състави нов акт за раждане, в който осиновителят се вписва като родител. В случая неправилно АО е отказал издаване на заверен препис от акт за раждане на детето С. А. Ц.. Налице е съдебно решение на РОС, в което е разпоредено да бъде предоставена информация на С. за биологичния й произход, на основание чл. 105, ал. 1 от Семейния кодекс. Разпоредбата на чл.105, ал.4 от СК задължава държавните органи и органите на местно самоуправление „… които съхраняват информацията за дата, номер на дело и съд, постановил осиновяването…“, да я предоставят на поискалия информацията, за да упражни правото по чл.105, ал. 1 СК, както и информация за произхода на осиновения или касаеща лично него, „когато съдът е допуснал разкриването на данните със съдебно решение“. Безспорно, след като с решението на РОС е предоставена възможност на С. да се запознае с информация за биологичните и родители, сред тази информация попада и търсения от нея от акт за раждане на детето С. А. Ц., нейните имена преди пълното и осиновяване. Затова, макар и формално да не е спазила изискванията за форма на заявлението/молбата, и молбата й да не отговаря на образеца, посочен в приложение № 1 или приложение № 2 на Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, и при липсата на внесени за исканите удостоверения/документи такси, в тази му част АО е следвало след оставяне без движение за изправяне на нередовностите, и след тяхното изправяне да издаде заверен препис от акт за раждане на детето С. А. Ц.. Т. е и становището в приложения по делото писмен отговор от ответника(л.62), където се посочва, че администрацията на община Русе е готова да издаде акта, но след заплащане на дължимата по Наредба № 16 за определянето и администрирането на местните такси, цени на услуги и права на територията на Община Русе. Не така обаче стои въпросът с исканите от община Русе други два документа - заверен препис от акт за смърт на С. Н. Ц. и удостоверение за родствени връзки на посочените в акта за раждане рождени родители на С. А. Ц., сега К. С.. По отношение на заверен препис от акт за смърт на С. Н. Ц. и удостоверение за родствени връзки на посочените в акта за раждане рождени родители на С. А. Ц., сега К. С., АО е следвало да остави без движение искането и по други причини. Да поиска от заявителя освен попълването на заявление по образец и доказване на правен интерес от необходимостта от тези удостоверения, т.е. че са налице обстоятелствата по чл.5, ал.2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Отделно от това, с оглед наличието на лични данни по тези два вида удостоверения, извън горното да прецени това досежно биологичния баща на С. А. Ц., сега К. С. който към момента на подаване на искането е жив, и да приложи и разпоредбите на Закон за защита на личните данни, с оглед на това дали биологичният й баща е съгласен да се разкрият лични данни, касаещи пряко него, т.е. да се поиска неговото съгласие за разкриването им. Писмо с регистрационен индекс 94К-9031-1#1 от 31.10.2024г. безспорно има характеристиките на ИАА, т.е. отказ за издаването му, но е издадено в нарушение на посочените по-горе правни норми, при допуснати съществени нарушения на административно-производствени правила и в нарушение на материалния закон, но последното е само досежно отказа за издаване на заверен препис от акт за раждане на детето С. А. Ц.. Дали е нарушен материалния закон и целта на закона относно исканите заверен препис от акт за смърт на С. Н. Ц. и удостоверение за родствени връзки на посочените в акта за раждане рождени родители на С. А. Ц., сега К. С., съдът може да прецени едва след като административния орган изпълни задълженията си по чл.30, ал.1-3 от АПК. Началник отдел „Гражданско състояние“ при Община Русе следва да остави без движение искането, да укаже, че така подадената молба не отговаря на определените по приложение № 1 или приложение № 2 на Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. образци, съответно да подаде заявление по този образец, да укаже внасянето на дължимата такса за всеки един вид документ, както и да изпълни задължението си с указания за доказване от страна на К. С. на правен интерес от необходимостта от тези удостоверения, че са налице обстоятелствата по чл.5, ал.2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г., т.е. че са необходими за изпълнение на законоустановени нейни правомощия. Едва след преценка на дадените след указанията обяснения, доказателства и др., началник отдел „Гражданско състояние“ при Община Русе може да издаде или да откаже издаване на тези два документа, като при отказ следва да го мотивира и спази изкискванията на чл.59 от АПК за форма и съдържание на издадения от него акт и особено за наличието на фактически и правни основания. Такива в писмо с регистрационен индекс 94К-9031-1#1 от 31.10.2024г. липсват. Нарушението на чл.59, ал.2, т.4 от АПК прави писмото издадено при допуснати съществени нарушения на административно-производствени правила, което е самостоятелно основания за неговата отмяна. Това нарушение винаги е съществено, защото нарушава правата на адресата на акта и неговото право на защита да разбере каква точно е причината за отказ за издаване на исканите от него удостоверения с характер на административен акт, посочен като такъв от законодателя в чл.21, ал.3 от АПК. Отделно по отношение на искането за издаване на заверен препис от акт за раждане на детето С. А. Ц. е налице и нарушение на материалния закон и целта на закона. При така установеното от правна страна, настоящият съдебен състав счита, че по искането, депозирано от К. С. за предоставяне от страна на община Русе на: 1. Заверен препис от акт за раждане на детето С. А. Ц.; 2. Заверен препис от акт за смърт на С. Н. Ц.; 3. Удостоверение за родствени връзки на посочените в акта за раждане рождени родители на молителката, АО се е произнесъл, като е издал писмо с регистрационен индекс 94К-9031-1#1 от 31.10.2024г., с което е отказал издаването им, при допуснати съществени нарушения на административно-производствени правила, а досежно отказа за издаване на заверен препис от акт за раждане на детето С. А. Ц. и в нарушение на материалния закон и целта на закона. Писмо с регистрационен индекс 94К-9031-1#1 от 31.10.2024г. следва да бъде отменено, а преписката - върната на началник отдел „Гражданско състояние“ при Община Русе, за ново произнасяне при изпълнение на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Такива са поискани и доказани в размер на 860 лева, от които 850 лева по заплатено адвокатско възнаграждение и 10 лева за внесена държавна такса за разглеждане на спора. Съгласно чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. „За процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лева“. Такъв е настоящия случай, но е налице и разминаване с цитираната норма, която говори за процесуално представителство, защита и съдействие. За да бъде присъдено исканото възнаграждение, следва кумулативно да са налице и трите действия, а по настоящото дело е налице само защита и съдействие. Ето защо съдът счита, че исканата сума относно адвокатското възнаграждение следва да бъде коригирана, като приложи разпоредбата на чл.9, ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно нормата на §1 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. „За непредвидените в тази наредба случаи възнаграждението се определя по аналогия“. В съдебното производство по адм. дело №951/2024г. по описа на Административен съд-Русе, К. С. не е била процесуално представлявана от адв. В. Д., БАК. Адвокат Д. като пълномощник е подписала жалбата, с която е сезиран съда, съответно на 28.01.2025г. е входирала по ел. поща в АС-Русе и писмено становище-защита, което в голямата си част повтаря записаното в жалбата до съда. На практика като пълномощник тя е изготвила жалба и писмено становище, не се е явявала в съдебна зала, не е участвала и давала становища по допускане и събиране на доказателства, т.е. липсва процесуално представителство. Това именно дава възможност на съда предвид и направеното възражение за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение, да приложи чл.9, ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., гласяща „За изготвяне на искова молба и писмен отговор по искова молба, на въззивна жалба и отговор по въззивна жалба, без процесуално представителство, както и за проучване на гражданско дело и приподписване на касационна жалба по чл. 284, ал. 2 ГПК, когато не е изготвена от приподписващия адвокат, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 400 лева“. Изчислението на 3/4 от възнаграждението по чл. 8 дава като резултат сумата от 750 лева. Предвид липсата на фактическа и правна сложност на повдигнатия спор и направеното възражение за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение, настоящият съдебен състав счита, че справедлива би била именно близо до минимално предвидената сума по чл.9, ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. С оглед защита на правата на страните по сключения договор за правна защита и съдействие /сключен за сума от 850 лева/, съобразно и изчислението на 3/4 от възнаграждението по чл. 8 - 750 лева и минималната такава по чл.9, ал.1 от Наредбата-400 лева, съдът я определя на 600 лева. Това е и сумата, която се присъжда за адвокатска защита и съдействие по настоящото дело. Тя се дължи от община Русе, в чиято структура е АО, издал отмененото от съда писмо с регистрационен индекс 94К-9031-1#1 от 31.10.2024г. Воден от горното, на основание чл.172 от АПК съдът