Решение № 4315 от 27.9.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 6567/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на А. Б. Г. срещу наказателно постановление №687410- F681609/19.01.2023 г. на изпълнителния директор на НАП, с което й е наложена глоба на основание чл. 274 ДОПК в размер на 500 лв. за нарушение на чл.112 ал.1 ДОПК вр. чл. 113 ал. 1 т. 4 ДОПК. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност, поради допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до пряко накърняване на правото на защита на жалбоподателката, а именно неспазени срокове по чл.34 ЗАНН. Липсва конкретика относно дата на откриване на нарушителя, датата на издаване на първата заповед на изпълнителния директор на НАП №822/13.05.2022 г., с която е започнала проверката по отношение на жалбоподателката, следващата заповед с №3-ЦУ- 1304/14.07.2022 г., датата на която са изискани писмения обяснения от нея като служител на НАП. Твърди се и несъставомерност на извършеното нарушение, тъй като PA №Р-22220520002563-091-001/21.01.2020 г. са установени задължения за ДДС на дружеството, той не е бил обжалван и е влязъл в законна сила.. В случая, глобата е по реда на чл. 274 ДОПК уреждащ „Незаконна ревизия“, но в конкретния случай не се касае за незаконна ревизия по смисъла на така посочената разпоредба, защото е налице Заповед за възлагане на ревизия, на второ място, че ревизионното производство е извършено от определените в заповедта служители. Относно определените задължения в размер на 2 695, 74 лв. за периода от 05.09.2019 г. до 19.09.2019 г. - ревизионният акт в тази му част е нищожен, но доколкото ревизираното лице не е поискало прогласяване на нищожност на РА в тази част, то същият е породил правният си ефект. В с.з. процесуалния представител на жалбоподателката - адв. Калоян М.-САК поддържа жалбата. Предлага на съда да отмени НП като незаконосъобразно. Представя писмени бележки и претендира адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт Пенчева, която оспорва жалбата и моли обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на това на жалоподателката. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за установено следното: Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, като мотивите за това са следните: По делото е установена следната фактическа обстановка: Въз основа на Заповед на изпълнителният директор на НАП с №3-ЦУ- 1304/14.07.2022 г., обективирана с доклад изх. №11-02-198 #8/13.09.2022 г., била извършена проверка на дейността на жалбоподателката от Инспектората на НАП. При проверката било установено, че А. Б. Г. като орган по приходите е извършила ревизия на дружество „АБИЛДЕКО" ЕООД, с ЕИК 205720395, по ЗДДС за периода от 20.09.2019 г. до 04.11.2019 г., съгласно ЗВР №Р-22220520002563-020- 001/07.05.2020 г. С ревизионен доклад №Р-22220520002563-092-001/30.09.2020 г. и ревизионен а к т №Р-22220520002563-091-001/21.10.2020 г. Г. е предложила и е установила задължения и за ДДС в размер на 2 695, 74 лв. по 9 бр. фактури в периода 05.09.2019 г. до 19.09.2019 г., който не е включен в обхвата на ревизията. По този начин, Г. е извършила ревизия на „АБИЛДЕКО" ЕООД, с ЕИК 205720395 за периода 05.09.2019 г. до 19.09.2019 г. по ЗДДС, без да й е изрично възложена по реда на чл. 112 ал. 1 ДОПК. За този период с ревизионен доклад №Р- 22220520002563-092-001/30.09.2020 г. и ревизионен акт №Р-22220520002563-091- 001/21.10.2020 г. Г. предложила и определила задължения за ДДС в размер на 2 695, 74 лв. по 9 бр. фактури, издадени в посочения период. Контролните органи на въззиваемата страна приели, че жалбоподателката Г. е осъществила нарушение по смисъла на чл.112 ал.1 ДОПК вр. чл. 113 ал. 1 т. 4 ДОПК – в качеството си на орган по приходите е нарушила чл. 112 ал. 1 ДОПК, като е извършила ревизия за периода от 05.09.2019 г. до 19.09.2019 г. без да й е възложена по реда на ДОПК със заповед за възлагане на ревизия. Посоченото по-горе нарушение е установено при проверката от инспектората на НАП и намерило отражение в доклад изх. №11-02-198 #8/13.09.2022 г. За място на извършване на нарушението контролните органи приели - ТД на НАП-София с административен адрес гр. София, ул. "Аксаков" №31. Свидетелката П. Б. Русинова заемаща длъжността главен инспектор при ЦУ на НАП съставила и връчила надлежно на жалбоподателката АУАН №F681609/17.10.2022 г. Жалбоподателката се е възползвала от възможността, предоставена й с разпоредбата на чл.44 ал.1 ЗАНН /въпреки неправилно отразяване в НП, че не го е сторила/, като изложила доводи, идентични с тези в жалбата. Наказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка отразена в акта и издал атакуваното наказателно постановление, като приел, че е налице извършено нарушение. При обсъждане приложението на чл.28 ЗАНН е отразил в НП неправилно, че тъй като санкцията в чл. 274 ДОПК е в абсолютен размер, не е налице необходимост от обсъждане на смекчаващи/отегчаващи обстоятелства. Въз основа на изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл.283 НПК /Заповед за възлагане на ревизия №Р-22220520002563-020-001/07.05.2020 г., Ревизионен доклад №Р- 22220520002563-092-001/30.09.2020 г. и Ревизионен акт №Р-22220520002563-091- 001/21.10.2020 г., доклад изх. №11-02-198#8/13.09.2022 г., Заповед на изпълнителният директор на НАП с №3-ЦУ-1304/14.07.2022 г., заповеди за компетентност на жалбоподателката, на наказващия орган и на актосъставител, Постановление на СГП от 28.04.2022 г./, както и от гласните доказателствени средства – показанията на свидетелката П. Б. Русинова, които съдът кредитира с доверие, тъй като същата е очевидец на нарушението и няма данни за нейна заинтересованост от изхода на делото. Съдът намира, че безспорно се установява качеството на жалбоподателката А. Б. Г. като орган по приходите – тя е заемала длъжността главен инспектор по приходите отдел „Ревизии” дирекция „Контрол” към ТД на НАП-София. /л.17 от делото/. Безспорно се установява, че в това й качество със Заповед за възлагане на ревизия №Р-22220520002563-020-001/07.05.2020 г. /л.88 от делото/ на нея и трето лице – Георги Александров Проданов им е възложена ревизия на дружество „АБИЛДЕКО" ЕООД, с ЕИК 205720395 по ЗДДС за периода от 20.09.2019 г. до 04.11.2019 г. Факт е, че с Ревизионен доклад №Р-22220520002563-092-001/30.09.2020 г., /л.96 от делото/, двамата данъчни служители-ревизори Проданов и Г. са предложили и установили задължения на дружеството за ДДС в размер на 2 695, 74 лв. по 9 бр. фактури в периода от 05.09.2019 г. до 19.09.2019 г., който обаче не е включен в обхвата на ревизията. Впоследствие под контрола на жалбоподателката е издаден и Ревизионен акт №Р-22220520002563-091-001/21.10.2020 г. /л.91 от делото/. С посочените действия жалбоподателката е изпълнила от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл.112 ал.1 ДОПК вр. чл. 113 ал. 1 т. 4 ДОПК – със заповедта за възлагане на ревизията се определя и ревизираният период, като чл. 274 ДОПК е категоричен, че „Който, като орган по приходите, извърши ревизия, без да му е възложена, или продължи извършването на ревизия извън определения срок, освен когато този срок е продължен по установения ред, се наказва с глоба от 250 до 500 лв., а при повторно нарушение - с глоба от 500 до 1 000 лв.”. Въпреки безспорно установеното нарушение обаче в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване правото на защита на санкционираното лице. На първо място в АУАН и НП липсва посочена дата на нарушението от страна на жалбоподателката и това съществено нарушава нейните права. Ако се приеме, че датата на извършеното от нея нарушение е датата на изготвяне и входиране на Ревизионен доклад №Р-22220520002563-092-001/30.09.2020 г. – 30.09.2020 г., в който се съдържат данни, че тя неправомерно е разширила периода на ревизията, то още на тази дата наказващият орган с оглед заеманата от жалбоподтелката длъжност е бил наясно, както за извършеното нарушение, така и кой е неговият автор. Абсолютно ненужно е било друга инстутиция, в случая Софийска градска прокуратура /арг. Постановление на СГП от 28.04.2022 г./ да инициира каквато и да било проверка, което тя всъщност не е сторила, тъй като прокурорът от СГП е дал указания на директора на НАП-София да извърши повторна данъчна ревизия на съвсем различно дружество от посоченото в АУАН и НП и то само по отношение на обвиняемия по ДП - Георги Александров Проданов. Тук съдът е длъжен да уточни, че наказателнотото производство по ДП №114/2022 г. по описа на ГДБОП-МВР, пр.пр. №8630/2022 г. по описа на СГП е водено именно срещу– Георги Александров Проданов /колега на жалбоподателката/, а не срещу нея, за да се приеме например, че сроковете по чл.34 ЗАНН не текат. Въпреки, че нарушението от страна на жалбоподателката е обективирано не само в Ревизионния доклад №Р-22220520002563-092-001/30.09.2020 г. изготвен от нея, но и в издадения впоследствие Ревизионен акт №Р-22220520002563-091- 001/21.10.2020 г., АУАН срещу нея е съставен едва на дата 17.10.2022 г. или след изтичане на едногодишния срок. Сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни, като с изтичането им се погасява възможността наказващият орган да реализира административнонаказателната отговорност, съобразно постановеното в ТР № 1/27.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г, ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС. Тримесечният срок започва от деня, в който органът, който е овластен да състави акта, е узнал кой е нарушителят. Бездействието на контролните органи в конкретния случай повече от три месеца /две години/ от откриване на нарушителя е пречка за съставяне на акта и изключва отговорността на нарушителя. Същевременно, тримесечният срок е в отношение на поглъщане с едногодишния срок от извършване на нарушението, при което най-късният момент, до който АУАН в случая е могъл да бъде съставен е 30.09.2021 г. Доколкото процесният АУАН е съставен извън рамките на едногодишния срок от извършване на нарушението, атакуваното постановление подлежи на отмяна поради незаконосъобразното образуване на административнонаказателното производство. Направеното възражение в тази надока е основателно и се споделя от настоящия докладчик. Това налага цялостна отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, въззиваемата страна ще следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., което е съобразено с Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Tака мотивиран и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът