Решение № 120 от 4.5.2022 г. на Апелативен съд - София по дело № 131/2022 г.

Производството е по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Образувано е по искане на осъденото лице Й. Р. П., за възобновяване на производството по нохд №16815/2018г. на СРС и внохд №4346/2020г. на СГС. Делото е изпратено на САС съгласно решение №60245/08.02.2022г., постановено по н.д. №953/2021г. на ВКС, в което е посочено, че делото се изпраща за преценка и произнасяне по искането на осъдения на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК. С влязлата в законна сила присъда по нохд №16815/2018г. П. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.3, пр. последно, б.“а“, пр.2 във вр. с ал.1, б.“б“, пр.2, чл.342, ал.1, пр.3, като на основание същите текстове, чл.343г и чл.54 от НК, му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години при първоначален строг режим и „Лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 2 /две/ години. Решението на СГС по внохд №4346/2020г., с което присъдата е потвърдена, е влязло в законна сила на 10.06.2021г. В искането на П. е посочено, че са нарушени правата му при задочното осъждане, подобно е обяснено по какъв начин се е интересувал от движението на делото, но не е узнал датата на насроченото открито съдебно заседание, оспорват се експертизите, възразява се срещу правдивостта на показанията на пострадалата относно обстоятелствата дали на местопроизшествието е имало други хора или коли. П. твърди, че е оказал помощ на пострадалата, както и че наложеното му наказание е инквизиция, в отделна молба изтъква несправедливост на наказанието. Иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция. В решение №60245/08.02.2022г., постановено по н.д. №953/2021г. на ВКС, е посочено, че в пледоарията си служебният защитник на осъдения се е позовал на нарушения на процедурата по призоваване за последното съдебно заседание пред първата инстанция, а в писменото искане на П. се съдържат оплаквания, свързани с основанията по чл.348, ал.1 от НПК, затова делото е изпратено на САС, след произнасяне по чл.423, ал.1 от НПК, с което е отказано възобновяване на производството, тъй като е прието, че не са допуснати нарушения при задочното разглеждане. Предвид съдържането на искането и след съобразяване на материалите по делото, Софийският апелативен съд прие, че е налице влязъл в сила съдебен акт, срещу който е подадено искане за възобновяване от осъдения, имащ право да сезира съда за произнасяне по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК. От влизане на присъдата в сила на 10.06.2021 година, до внасянето на искането на осъдения в СРС на 16.09.2021 година, както и до провеждане на съдебното заседание пред ВКС, в което основанията за възобновяване са били допълнени от служебния защитник, не е изтекъл шестмесечният срок по чл.421, ал.3 от НПК. Компетентен да разгледа искането е Софийският апелативен съд, тъй като актът по чл. 419 от НПК е постановен от районен съд, намиращ се в апелативния район на САС и не е бил проверен по касационен ред. По основанието по чл.423, ал.1 от НПК вече има произнасяне и делото е изпратено с указания от ВКС за произнасяне на САС по компетентност във връзка с останалите наведени основания за отмяна. В съдебно заседание служебният защитник на осъдения П. поддържа искането по съображенията, изложени в него, да се отменят актовете на СРС и СГС и да се постанови решение, с което да се възобнови производството и делото да се върне за ново разглеждане, тъй като е нарушена процедурата по призоваване и неправилно делото е било разгледано в отсъствие на подсъдимия. Твърди, че подсъдимият не е посещавал САЩ, както и че наказанието е несправедливо. Представителят на САП изразява становище, че искането е неоснователно, тъй като липсват посочените в него нарушения, а възраженията са били направени и отхвърлени като неоснователни по вече проведеното наказателно производство, както и от ВКС. Осъденото лице поддържа становището на защитника си и допълва доводите си в насока, че е нарушен материалният закон, тъй като е признат за виновен по чл.343, ал.3 от НК, че е напуснал местопрестъплението, извършил деянието след употреба на алкохол или наркотици, а това не е установено по делото. Твърди, че се е явявал на съдебни заседания, след което не могъл да разбере за коя дата е насрочено делото пред втората инстанция, не е известяван и по телефон. В последната си дума иска производството да бъде възобновено, за да се защити и да отстоява правата си, не е вярвал, че може да му бъде наложено такова наказание. Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по настоящото производство, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимирана за това страна, в установения от закона срок и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1 от НПК.Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения: За да се произнесе по същество, настоящият състав взе в предвид следното: С присъда по нохд №16815/2018г. на СРС, потвърдена с решение по внохд №4346/2020г. на СГС, Й. Р. П. е бил признат за виновен за това, че на 27.04.2018г. в гр.София, при управление на МПС – лек автомобил м.“Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.№••••••••, по ул.“Цар Шишман“, в посока на движение към ул.“Иван Вазов“ и в района на кръстовището с ул.“Ген.Гурко“, при извършване на завой наляво към ул.“Г.С. Раковски“, нарушил чл.119, ал.1 от ЗДвП, като не пропуснал преминаващата пешеходка Н. Ц. Б. по обозначена пешеходна пътека, сигнализирана с пътна маркировка М 8.1 от ППЗДвП, пресичаща пътното платно отдясно-наляво спрямо посоката на движение на автомобила и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.1 от НК, изразяваща се в счупване на страничния кондил на големия пищял на лявата подбедрица, наложило извършване на оперативна интервенция за наместване на костните фрагменти и поставяне на метална остеосинтеза, с което е било трайно затруднено движението на левия долен крайник за срок повече от 30 дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека. Престъплението е квалифицирано по чл.343, ал.3, пр. последно, б.“а“, пр.2, във вр. с ал.1, б.“б“, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, за което на основание същите текстове, чл.54 и чл.343г от НК е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2/две/ години при първоначален строг режим, както и наказание „Лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 2/две/ години.На основание чл.59 от НК е приспаднато времето на предварително задържане и временно лишаване от правоуправление по административен ред. Мотивите на първоинстанционния съд да приеме, че е извършено престъплението, са свързани с наличието на всички обективни признаци от състава на престъплението по чл.343, ал.3, пр. последно, б“а“, във вр. с ал.1, б.“б“ и чл.342, ал.1 от НК, от доказателствата е установено от обективна страна, че П. е осъществил състава на престъплението, като при управление на МПС, на пешеходна пътека, е нарушил разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП, не е пропуснал пресичащата пешеходка, ударил я и й причинил средна телесна повреда, а от субективна страна е сторил това, тъй като не я е видял, въпреки че имал обективна възможност да я забележи, да види пътната маркировка, като същевременно се е движил със скорост, която е давала възможност да спре и са предотврати настъпването на удара. Осъденият е съзнавал, че с действията си нарушава правилата за движение, а като водач е бил длъжен и е могъл да предвиди общественоопасните последици от поведението си, затова е прието, че престъплението е извършено виновно, при форма на вината непредпазливост. След деянието осъденият е останал да чака с пострадалата идването на линейка, но фактически не е направил нищо, за да й помогне. Тези изводи на първостепенния съд са базирани на обективен и пълен анализ на гласните и писмени доказателства, както и на доказателствените средства и способи. Въззивният съд е извършил самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност и е потвърдил фактическите констатации на първоинстанционния съд. На конкретните възражения относно липсата на законосъобразна оценка на доказателствата – експертните заключения и показанията на пострадалата Б., следва да се противопостави направеният от първоинстанционния и въззивен съд пълен анализ на всички доказателства, включително и оспорените. При доказателствения анализ не се установиха нарушения на процесуалните правила, напротив, пълно и подробно са обсъдени всички значими за правилното установяване на фактите доказателствени източници. В мотивите към присъдата и във въззивното решение е даден мотивиран отговор на възраженията на защитата защо поведението на подсъдимия е прието за съставомерно, липсва основание да се приеме, че е допуснато нарушение на чл.13 и чл.14 от НПК, тъй като доказателственият анализ е обективен и пълен. По отношение на първоначалната АТЕ съдилищата по същество обосновано са посочили, че следва да се изключи от доказателствената съвкупност и са кредитирали, като пълно и отчитащо всички значими за фактическата обстановка обстоятелства, заключението на повторната АТЕ. От всички тях е установено, че осъденият П. е блъснал пресичащата на пешеходна пътека пострадала Б. поради това, че не я е видял своевременно или не е реагирал своевременно, ако е забелязал, че тя пресича, като същевременно ударът е бил предотвратим при установената скорост на движение, като в резултат й причинил средна телесна повреда. Фактите са били установени чрез законосъобразно събрани и обсъдени доказателства, поради което възраженията, че неправилно са кредитирани експертно заключение и показанията на пострадалата, които вече са били отхвърлени от двете съдебни инстанции, не могат да бъдат уважени и приети като основание за възобновяване на производството, още повече, че необосноваността не е сред посочените в чл.422, ал.11 т.5 от НПК основания за възобновяване. Доводите на осъдения за неправилно приложение на закона, защото е осъден за престъпление по чл.343, ал.3 от НК, без да е употребил алкохол или наркотични вещества преди извършване на деянието, а също и не е избягал от местопроизшествието, също са неоснователни, тъй като по същия законов текст се наказва и извършеното на пешеходна пътека престъпление по транспорта. След като по безспорен начин е установено, че ПТП е реализирано на пешеходна пътека, правната квалификация е точна и материалният закон е приложен правилно. Възражението, че двете инстанции са нарушили съществено процесуалните правила, тъй като са разгледали делото в отсъствие на подсъдимия, без да има основание за това, вече са били обсъдени от ВКС, така че твърденията, че в последното съдебно заседание пред първоинстанционния съд, проведено на 03.09.2020 година, не е следвало да се дава ход на делото, не може да бъдат приети за основателни. Няма допуснати нарушения при призоваването на осъденото лице, П. е бил призован по телефон, а при разговор на полицейски служител с баща му, той е заявил, че П. е в САЩ, така че за последното съдебно заседание са били налице основанията да се разгледа делото в отсъствие на подсъдимия. Искането за възобновяване, което е основано на твърдения за несправедливост на наказанието, също е неоснователно, тъй като при индивидуализацията на същото правилно е било прието, че са налице предпоставките по чл.54 от НК като отегчаващи вината обстоятелства да се приемат характерът и тежестта на извършеното и предходните осъждания на дееца, общо 21 на брой, както и че липсват смекчаващи вината обстоятелства. Конкретно относно липсата на оказана помощ, противно на твърденията на осъдения, са събрани достатъчно доказателства, че той не е направил нищо след удара, само е предложил да откара пострадалата в болнично заведение, но намерението да помогне не може да се приравни на реално действие в тази насока. При това положение не са били налични основания да се приложи разпоредбата на чл.55 от НК, а опреденото наказание е под средния размер /3г и 6 м./, въпреки липсата на смекчаващи вината обстоятелства, т.е. не е допуснато нарушение при индивидуализацията му и то не е несправедливо. Тъй като престъплението е извършено преди осъденото лице да е било реабилитирано по съдебен ред или по право, дори в срока на изтърпяване на общо определеното наказание „Пробация“ по нохд №20490/2016г. и №8043/2017г. на СРС, не може да се приеме, че с оглед обществената опасност на дееца, наказанието не съответства на целите по чл.36 от НК. , С оглед гореизложеното, искането на осъдения П., основано на твърдения, че са допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, както и че наказанието му е несправедливо, е неоснователно. Същите възражения са направени пред двете редовни съдебни инстанции, те са обсъдени подробно и са отхвърлени след обоснован и законосъобразен отговор, затова не са налице предпоставките за възобновяване на наказателното производство. Предвид изложените съображения САС намира, че направеното искане за възобновяване следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, САС, НО, 5-ти състав