Решение № 4951 от 12.9.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 9253/2024 г.

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК. Образувано е по жалба от К. Н. Н., И. И. Н. и Р. Н. Н. – длъжници по изп.д. №20188560401436, срещу разпореждане от 14.06.2024 г. на съдебния изпълнител, с което е отказал да прекрати изпълнителното производство по изп.д. №20188560401436. Жалбоподателите поддържат, че произнасянето е неправилно, тъй като са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК – в продължение на период, превишаващ 2 години – от 2018 г. не са искани и извършвани изпълнителни действия. Твърдят че последното изпълнително действие, извършено спрямо длъжника Н.Ц.Н., е запор на бакова сметка и опис на движими вещи от 2018 г. Длъжникът е починал на 19.03.2020 г. и поради това считат, че всички последващи молби от взискателя за предприемане на изпълнителни действия, не спират и не прекъсват давността, тъй като са насочени спрямо несъществуващ субект, а с разпореждане на съдебния изпълнител от 05.10.2020 г. изпълнението е спряно поради настъпила смърт на длъжника. Посочват, че са конституирани в правата на починалия длъжник и изпълнението е възобновено с разпореждане на съдебния изпълнител от 14.06.2024 г., но към този момент е изтекъл преклузивния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК и производството подлежи на прекратяване поради перемирането му. Взискателят оспорва жалбата. Позовава се на спиране на течението на сроковете в периода от 13март 2020 г. до отмяната на извънредното положение на основание Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, изм. ДВ бр. 34 от 09.04.2020 г., както и на своевременно предприети изпълнителни действия по почин на взискателя за събиране на вземането – от образуване на изпълнителното дело през 2018 г. и наложеният тогава запор върху пенсия и в последствие – с молби от 21.10.2019 г., 16.04.2020 г., 08.06.2022 г. и 24.01.2024 г. Позовава се и на спиране на изпълнението по силата на закона от момента на смъртта на длъжника до конституиране на наследниците му, през който период срокове не текат. В мотивите си съдебният изпълнител поддържа, че не са налице условията по чл.433, т.8 ГПК, тъй като са поискани и извършени изпълнителни действия през периоди, по-кратки от 2 години – на 10.07.2018 г. е образувано изпълнителното дело, на 17.08.2018 г. са наложени запори върху сметки и вземания на длъжника, с молби от 21.10.2019 г. и 16.04.2020 г. взискателят е искал извършване на изпълнителни действия. На 05.10.2020 г. с разпореждане съдебният изпълнител е прогласил спиране на изпълнителното производство и е събрал информация за наследниците на починалия длъжник. Връчил е на наследниците съобщения на всички наследници за прнзоваването им към наследяване и въпреки, че съобщенията са получени, наследниците не са направили изявления за приемане или отказ от наследство. С молби от 08.06.2022 г. и 24.01.2024 г. взискателят отново иска предприемане на изпълнителни действия за събиране на вземането. След повторни съобщения до наследниците една от тях (К.Н.М.) е уведомила съдебния изпълнител за извършен отказ от наследство, а останалите наследници – жалбоподателите – са направили изявление, че са приели наследството. Позовава се на спиране на течението на сроковете, настъпило по силата на закона със смъртта на длъжника, включително срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК и възобновяване на производството, съответно – на срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, считано от 14.06.2024 г. и 21.06.2024 г. – когато са конституирани наследниците на длъжника. Въззивният съд намира следното: Процесното изпълнително производство е образувано по молба на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД за събиране на съдебно установени вземания срещу длъжника Н.Ц.Н.. Изпълнителният лист, приложен към молбата, е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение. Молбата за образуване на изпълнителното производство е входирана при съдебния изпълнител на 10.07.2018 г. Установява се от приложеното изпълнително производство, че след извършени справки със запорни съобщения от на 09.08.2017 г. със запорни съобщения от 17.08.2018 г. са наложени запори върху вземания на длъжника изх.№30719 е наложен запор върху вземанията на длъжника за пенсия и по банковите му сметки. С молба от 21.10.2019 г. взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия – запор върху трудово възнаграждение/пенсия и опис на движими вещи. С молба от 16.04.2020 г. взискателят е поискал отново извършване на изпълнителни действия – запор върху трудово възнаграждение/пенсия и по сметки в банки и опис и изнасяне на публична продан на движими вещи. Междувременно от справка от регистрите на населението е установена смъртта на длъжника на 19.03.2020 г. и с разпореждане от 05.10.2020 г. съдебният изпълнител е спрял производството по делото и е изискал удостоверение за наследници на длъжника. Такова е постъпило по делото на 15.10.2020 г. и препис от него е връчен на взискателя, с указание, че следва в шестмесечен срок да посочи правоприемници на длъжника. С молба от 11.11.2020 г. взискателят е поискал наследниците по закон на първоначалният длъжник да бъдат конституирани като длъжници в производството. Със съобщения, изпратени до наследниците по закон на починалия длъжник съдебният изпълнител им е дал тримесечен срок да заявят приели ли са наследството на починалия длъжник или са се отказали от него. Съобщенията са редовно връчени в периода 26.11-30.11.2020 г. и в указани срок изявление от наследниците не е постъпил по делото. С молби от 08.06.2022 г. и 24.01.2024 г. взискателят отново е поискал извършване на изпълнителни действия – запор върху пенсия, опис и оценка на недвижими имоти и движими вещи и изнасянето им на публична продан. След повторни съобщения към длъжниците в периода 21.03.2024 г. – 22.03.2024 г. са постъпили изявления от наследниците – от К.Н.М. – за отказ от наследство, а от К. Н. Н., И. И. Н. и Р. Н. Н. – че са приели наследството на Н.Ц.Н.. С молба от 10.06.2024 г. длъжниците са поискали прекратяване на изпълнителното дело поради изтичане на срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. С обжалваното разпореждане от 14.06.2024 г. съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство по изп.д. №20188560401436 Съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. С ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Прието е още, че прекъсващо течението на срока е „предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.“ С т. 3 на ТР №2/2023 г. на ОСГТК на ВКС се разяснява, че перемпцията представлява санкция за кредиторовото бездействие, засягаща конкретното процесуално правоотношение. В настоящият случай не е налице бездействие на взискателя, продължила през период, превишаващ две години, от което бездействие да настъпят неблагоприятните за него последици – прекратяване не изпълнителното производство поради перемпция. Молби с искане за пристъпване към изпълнение и посочване на конкретни изпълнителни действия са подавани своевременно – на 21.10.2019 г., 16.04.2020 г., 08.06.2022 г. и 24.01.2024 г. (като се съобрази спиране на процесуалните срокове в периода на обявено извънредно положение заради ковид епидемията). Отделно от това, със смъртта на длъжника и по силата на настъпилото по силата на закона спиране на производството по делото, на основание чл.61 ГПК спират и всички започнали да текат, но неизтекли срокове – до конституиране на наследниците на длъжника. Ето защо съдът приема, че не е настъпило прекратителното основание по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателите, че действията, извършени от взискателя след смъртта на длъжника до конституиране на наследниците му, са невалидни поради липса на дееспособна страна-длъжник. Както бе посочено по-горе, със смъртта на страна в производството, същото спира по силата на закона и последицата от това е спиране на всички започнали да текат и неизтекли срокове - чл.61, ал.1 ГПК. Законът не е предвидил като последица от спирането невалидност на извършени от страните действия/изявления в рамките на спряно производство. По изложените съображения жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. По изложените мотиви, съдът