Решение № 1776 от 25.2.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2252/2024 г.

Производството по чл. 63в от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК. Образувано е по касационна жалба от заместник - министър на земеделието и храните, чрез директора на дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“ при Областна дирекция „Земеделие“ – Бургас против решение № 846/20.10.2024 година по н.а.х.д. № 3107/2024 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е отменено наказателно постановление № НП-289/05.07.2024 година на заместник - министър на земеделието и храните (НП). С НП, на Г. Д. Д. от [населено място], за нарушение на чл. 2 ал. 3, във връзка с ал. 1 и ал. 2 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) и чл. 3 ал. 2, изречение първо от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи (ППЗОЗЗ), на основание чл. 41 ал. 1 т. 2 от ЗОЗЗ, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 5 000 лева. Касаторът оспорва решението с твърдения, че същото е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на материални закон, нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на решението и потвърждаване на НП. Ответникът по касация – Г. Д. Д., чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Иска решението на РС да бъде оставено в сила. Прокурорът пледира неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С НП Д., е наказан за това, че на 12.04.2024 година използва земеделска земя (ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Созопол, с площ 7 589 кв. м, земеделска земя от трета категория и 75 бонитетен бал, неполивна) за неземеделски нужди, без разрешение за промяна на предназначението и, като е „…построен обект/започнато строителство на: „Построен е навес – дървена конструкция върху бетонова основа, като са поставени контейнери с приблизителна обща площ на обекта – 70 кв. м, частично имота е насипан с чакъл, паркирани са каравани – 5 бр.““. Посочено е, че гореописаният имот е собственост на Г. Д. Д.. За да постанови решението си, съдът е преценил, че в производството по установяване на нарушението и налагане на наказанието са допуснати множество съществени процесуални нарушения, в резултат на което не са изяснени обстоятелствата относно компетентността на актосъставителя (материална и териториална) и относно съставомерността на деянието (в какво се изразява нарушението на материалноправните норми, описани от наказващия орган). Съдът е приел, че допуснатите нарушения е било засегнато правото на защита на жалбоподателя Д., както и че нарушението не е доказано в производството пред РС, поради което е отменил НП. Съгласно чл. 63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава дванадесета от АПК. Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно. Обжалваното съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно, като същото не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. При постановяването му съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на санкцията. В хода на съдебното следствие са събрани доказателства, които заедно с възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно. Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и преобладаващата част от направените въз основа на нея правни изводи. В административнонаказателното производство от наказващия орган не са представени никакви доказателства, обосноваващи компетентността на актосъставителя да установява нарушение като процесното. Съгласно чл. 44 ал. 1 от ЗОЗЗ, нарушението се установява с акт на длъжностни лица, определени от министъра на земеделието и храните, а в случаите на нарушения за земи от общинския поземлен фонд, както и в случаите по чл. 41а, ал. 1 - от длъжностни лица, определени от кмета на общината. По делото пред РС не са представени доказателства за оправомощаването на инж. Т. Д. – главен експерт в Областна дирекция „Земеделие“ – Бургас, да съставя АУАН по ЗОЗЗ. Т. доказателство (заповед, разпореждане или др. подобен акт с конкретен номер и дата) не е дори описано в съставения АУАН на Д., за да бъдат изискано и проверено от РС. В акта инж. Д. е посочена единствено с длъжностното си качество - „гл. експерт и секретар на Комисията по чл. 17 ал. 1 т. 1 от ЗОЗЗ“, но от него (като главен експерт и като председател на комисия) по никакъв начин не произтича правомощие да установява административни нарушения по ЗОЗЗ. За целта е необходимо изрично оправомощаване от министъра, съобразно нормата на чл. 44 ал. 1 от ЗОЗЗ, а такова липсва(лист 24 от приложеното н.а.х.д. № 3107/2024 година на РС). Отделно от изложеното, в заповед № РД-10-83/03.04.2024 година на областния управител, с която е разпоредено създаването на междуведомствена комисия за извършване на проверки в конкретни имоти около морските плажове в Бургаска област, е посочено обобщено, че следва да участват „Представители на ОД „Земеделие“ - Бургас“, а в нея липсва поименно посочване на инж. Д., като лице, излъчено от областната дирекция (лист 57 от приложеното н.а.х.д. № 3107/2024 година на РС). В този смисъл, настоящият състав споделя извода на РС, че остава неясно защо именно инж. Д. от ОД „Земеделие“ – Бургас е съставила АУАН, при условие, че няма никакви доказателства да е длъжностно лице, определено от министъра на земеделието, за такива случаи. Недоказаността на компетентността на актосъставителя да установява нарушението обуславя извод за недоказаност на констатациите в АУАН, а оттам – на констатациите в НП. Частично се споделят мотивите на РС относно неточността в правната квалификация на нарушението по НП. Съгласно чл. 2 ал. 1 от ЗОЗЗ, земеделските земи са основно национално богатство и се използват само за земеделски цели. Според чл. 2 ал. 2 от ЗОЗЗ, предназначението на земеделските земи е за производство на растителна продукция и паша на добитък по начин, неувреждащ почвеното плодородие и здравето. Нормата на чл. 2 ал. 3 от ЗОЗЗ предвижда, че промяната на предназначението на земеделските земи се допуска само по изключение при доказана нужда и при условия и по ред, определени с този закон. Съответно чл. 3 ал. 2 изр. първо от ППЗОЗЗ постановява, че без промяна на предназначението на земеделските земи върху тях не може да се извършва строителство на обекти, несвързани с ползването на земеделските земи, с изключение на случаите, посочени в чл. 2 ал. 4 от ЗОЗЗ, когато земите са включени в обхвата на подробния устройствен план или виза за проектиране. При анализ на приложените правни норми се установява, че от тях само нормата на чл. 3 ал. 2 от ППЗОЗЗ вменява конкретно правило за поведение, което да има за адресат ползвателите или собствениците на земеделски земи и чието нарушаване би могло да бъде санкционирано по реда на чл. 41 ал. 1 т. 3 от ЗОЗЗ. Сама по себе си, тази материална норма е достатъчна, за да обоснове установеното (фактически) нарушение на забраната, постановена с нея. За да е съставомерно деянието, квалифицирано по чл. 3 ал. 2 от ППЗОЗЗ, допълнително в административнонаказателното производство е следвало да бъде обсъден и въпросът, дали (не) е налице изключението, свързано със случаите по чл. 2 ал. 4 от ЗОЗЗ. Т. обсъждане липсва в НП. От друга страна, съгласно санкционната разпоредба на чл. 41 ал. 1 т. 2 от ЗООЗ, с глоба от 500 до 5000 лева се наказва физическо лице, което използва земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението й. По мнение на касационния състав, тази норма, в съчетание с чл. 3 ал. 2 от ППЗОЗЗ, е достатъчна за привличането на нарушителя към административнонаказателна отговорност, защото съдържа в себе си всички необходими елементи от фактическия състав. В този смисъл, посочването от наказващия орган на допълнителни норми за пълна правна квалификация на деянието не е било необходимо, но не съставлява нарушение, имащо за последица отмяната на НП. Настоящият състав не споделя мотивите на РС, че от АУАН и НП не може да се установи със сигурност какви са били параметрите на констатираната дейност в поземления имот, защото не е било изяснено кой конкретно го е използвал към датата на установяване на нарушението, какви са били размерите на установената конструкция - навес, кой е разположил караваните в него, както и защото собствениците на имота не са били поканени да присъстват на извършената проверка. Напротив. В АУАН изрично е описано какво е изградено и разположено в имота – навес (дървена конструкция върху бетонова основа) с контейнери, на площ от около 70 кв. м, насипване с чакъл и разполагане на пет каравани, а Г. Д. е определен изрично като „ползвател“ на поземления имот – констатация, срещу която в акта той е написал „нямам възражения“ и срещу която не възразява в жалбата до РС. В започналото административнонаказателно производство Д. не е посочил трето лице като фактически ползвател на имота. За сметка на това, той е посочен от останалите съсобственици като единствен ползвател. Така описаните факти са достатъчни, за да се приеме, че е налице използване на земеделска земя от Д. за неземеделски нужди. Не се споделя и извода на РС, че едва в хода на съдебното следствие се е посочило, че в поземления имот е имало табела за „къмпинг“ и целта, за която се е ползвала земята, е била къмпингуване, т.е. настаняване на туристи. В НП, с което Д. е санкциониран, при описанието на фактите по извършена проверка, отразена в констативен протокол, изрично е отбелязано (след описанието на обектите - навес, насипан чакъл и разположени каравани), че в имота е установена поставена табела „Къмпинг „Тополи““, с която е обявено отдаването на места за каравани и кемпери, като е посочен и телефон за връзка. Това обстоятелство не е изолирано от останалите – установени при проверката – а ги допълва. От всички описани факти се установява по несъмнен начин, че земеделският имот се използва за неземеделски нужди от конкретно определено лице – Г. Д. Д.. Като краен резултат, решението на РС следва да бъде оставено в сила. Изначалната липса на компетентност на актосъставителя е опорочила до степен на негодност констатациите в съставения АУАН, а именно той е основанието за започване на производството по налагане на административно наказание, завършило в отмененото НП. С оглед изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът