Решение № 1787 от 25.4.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1313/2023 г.

Жалбата до съда е подадена от името на Регионално сдружение на общините „Марица“ на 01.12.2023г., чрез МРРБ.

Решението е получено от жалбоподателя на 20.11.2023г.

Следователно е спазен законовоустановеният срок за обжалване. Актът е с адресат Регионално сдружение на общините „Марица“, поради което страната се явява такава със засегнати права и с правен интерес от обжалването му. Жалбата е редовна, а разгледана по същество – неоснователна.

В чл.146 АПК са посочени изчерпателно всички основания за оспорване на административните актове, като дори и жалбоподателят да не се е позовал на някои от тях, съдът дължи служебно произнасяне по всички.

Компетентността в административноправния смисъл обхваща както кръга от въпроси, с които административният орган е оправомощен да се занимава, така и правомощията, с които органът разполага за решаването на тези въпроси. Тя може да произтича от изрична нормативна разпоредба, както и от делегация на по-горестоящ орган.

В случая оспорения акт е издаден от компетентен орган.

Съгласно чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган. Съгласно чл.29, ал.1, т.4 от Устройствения правилник на МРРБ, функциите на Национален орган за програмите за трансгранично сътрудничество по вътрешните граници на ЕС 2014 - 2020 (между Република Румъния и Република България и Република Гърция и Република България), се изпълняват от дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“. Според чл.5, ал.1, т.11 от Устройствения правилник на МРРБ, в съответствие с Конституцията на Република България и в изпълнение на международните договори и законите министърът организира, координира и контролира дейността на Националния орган по програмите за териториално сътрудничество с участието на Република България за периода 2014 - 2020 г. (ИНТЕРРЕГ V-A Република Гърция - Република България 2014 – 2020). На основание чл.9, ал.1 и ал.2, във връзка с чл.2, ал. 2, т. 6 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, със Заповед № РД-02-14-684/28.06.2023г. (л.15) Министърът на регионалното развитие и благоустройството е възложил на директора на дирекция УТС в МРРБ да ръководи и организира и дейността на Национален орган (НО) по програмата (т.I.1, буква „б“), включително да издава административните актове по ЗУСЕФСУ (т.3), какъвто е процесното решение.

По делото са представени доказателства, въз основа на които се формира извод за валидността на електронния подпис на издателя на акта към датата, на която е подписан. Видно е от приложения към писмо вх.№1375/19.02.2024г. 1 бр. CD, съдържащият се на този носител електронен документ, представляващ оспорения акт, е бил подписан с валиден електронен подпис (валиден от 20.10.2023г. до 19.10.2024г.) от издателя на акта М. С. О.. Във връзка с възраженията на жалбоподателя следва да се посочи още, че връчването на АА в хартиен формат не обосновава извод за нищожност на акта, след като се удостоверява по несъмнен начин пред съда, че на датата на издаването му този е акт е бил подписан с валиден квалифициран електронен подпис.

Неспазването на установената форма е второто основание за оспорване на индивидуалните административни актове. Когато актът се издава в писмена форма, трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, т.е да е мотивиран. В чл.59 АПК изчерпателно е посочено съдържанието на индивидуалния административен акт, за да се приеме, че е спазена неговата форма, като в случая и с нормата на чл.73, ал.1 от специалния закон – ЗУСЕФСУ, се въвежда изискване за мотивиране на решението. Атакуваният пред настоящия съд административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, даващи възможност на неговия адресат да разбере по какви причини се налага финансовата корекция, как е формирана тя в процентно изражение, и в тази вр. какъв метод е приложен и по коя формула е изчислена сумата.

Третото основание за оспорване е същественото нарушение на административнопроизводствените правила. Същите се явяват спазени, доколкото преди произнасяне на НО, съобразно чл.73, ал.2 ЗУСЕФСУ на бенефициера е била предоставена възможност да възрази писмено срещу налагането на финансовата корекция и срещу нейния размер и подаденото възражение е обсъдено в оспореното решение.

По отношение съответствието на акта с разпоредбите на материалния закон, съдът намира следното:

В чл.2, ал.2 от ЗУСЕФСУ националният законодател е предвидил, че при управлението на средствата от ЕФСУ не се допуска конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018г.

Според член 61, параграф 3 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета, за целите на параграф 1 конфликт на интереси съществува, когато безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник или друго лице, посочено в параграф 1, е опорочено по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес, а в параграф 1 от същия член е предвидено, че лицата предприемат подходящи мерки за предотвратяване на конфликт на интереси във функциите, за които носят отговорност и за справяне със ситуации, които обективно могат да бъдат възприети като конфликт на интереси.

Нормата на чл.70, ал.1, т.1 от ЗУСЕФСУ гласи, че финансова подкрепа със средства от ЕФСУ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция, когато по отношение на бенефициента е налице конфликт на интереси по смисъла на чл.61 от Регламент (ЕС) 2018/1046.

Видно от текстове от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата), конфликтът на интереси представлява една от видовете нередности.

Според легалната дефиниция по член 2, т.36 от Регламент №1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година, „нередност“ е всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза.

В случая се установява и не е спорно между страните, че Р. Г. Й. е член на УС на Регионално сдружение на общините „Марица“ и в същото време е член и на УС на сдружение „Бизнес център - Марица“, като А. С. Н.-П. също е член на УС на последно посоченото сдружение към момента на възлагане на дейности с гражданския договор от 02.05.2023г.

Тази фактическа обстановка мотивира съдът да приеме, че към посочената дата Р. Й. свързано лице с Н.-П.. Последната, в качеството й на член на управляващия орган на жалбоподателя, е участвала във вземането на решението от Общото събрание на Регионално сдружение на общините „Марица“ от 28.07.2022г., с което е било прието да бъдат сключвани договори за управление, изпълнение и отчитане на дейностите по проекти, с външно финансиране на Регионално сдружение на общините „Марица“ с няколко лица, сред които е и А. Н.-П.. Във връзка с горното е нужно да се има предвид, че по делото не се установява безспорно, че Р. Й. е гласувала „въздържал се“ при приемане на посоченото решение, доколкото към административната преписка са представени преписи-извлечения от протокол от заседанието от 28.07.2022г. – л.39 и л.55, които са с очевидно различно съдържание в частта относно лицата, които са присъствали и гласували, и начина, по който са гласували за приемане на дневния ред на заседанието, като следва да се конкретизира, че заседанието е водено именно от г-жа Р. Й., а протокола е бил воден от А. Н.-П.. В представените протоколи за заседанието на Общото събрание на жалбоподателя липсва отразяване, че Р. Й. е гласувала „въздържал се“. Отразен е брой на делегатите, които са гласували и приели единодушно дневния ред – в единия протокол (л.39) 7 гласа „за“, а в другия (л.55) – 6 гласа „за“, като в двата протокола не са отразени гласове „против“ и „въздържал се“. Същото така, в протокола на л.39 е посочено, че на събранието са присъствали 9 души, а в този на л.55, че са били 8 души. При това положение не може да установи в действителност дали Р. Й. е гласувала на съответното общо събрание. Независимо от това, следва да се отбележи, че дори гласът на Й. да бъде премахнат от общия брой гласове, с които е прието направеното предложение, то решението е взето с мнозинство 2/3 от всички членове с право на глас.

Следва да се отбележи, че решението от 28.07.2022г. е принципно, то не касае сключването на договори за изпълнение, управление и отчитане на дейности по проекти с външно финансиране. Не са посочени конкретни дейности или сфери, за които да се сключват договорите за изпълнение, нито има данни да е съобразена професионалната квалификация на лицата.

Съществуването на коментираната връзка обуславя наличието на интерес, който опорочава безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник в изпълнението на бюджета на Съюза, като следва да се допълни, че частният интерес, който възниква, води до облага от материален характер (получаване на парична сума – чл.6 от гражданския договор) за свързаното с бенефициера лице. Пристрастността е установена само въз основа на обективно положение, като не може да се изисква да се докаже, че бенефициерът е действал пристрастно. В тази връзка неоснователно е твърдението, че трябва да са налице други факти, за да се приеме, че безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник, е опорочено. Така установените по делото факти са обективни обстоятелства, които съответстват на съдържанието на понятието икономически интерес по смисъла на член 61, параграф 3 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046.

Изложените факти обосновават извода, че частният интерес на бенефициера, който възниква в следствие на облага от материален характер за свързаното с него лице, съставлява достатъчно основание за наличието на конфликт на интереси. Жалбоподателят като партньор по проекта с член на УС Р. Й. е сключил договор със свързано с него лице, а именно – с А. Н.-П.. За изпълнението на договора ще бъдат разходвани (и получени от бенефициера) средства именно по проекта, в който той е партньор. Същият трябва да разходва получените средства от ЕСИФ законосъобразно, т.е. средствата, платени по договорите, да бъдат в съответствие с приложимото право и в частност с член 61 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046. Безспорно е налице конфликт на интереси по отношение на бенефициера, тъй като конфликтът е възможен и се установява именно във връзка с разходването на получените от него средства.

Съдът намира, че Р. Й. е упражнила правомощията си в частен интерес на свързано с нея лице – А. Н.-П., което по същество представлява проява на конфликт на интереси, осъществен при действия на партньор по проекта – Регионално сдружение на общините „Марица“, по повод сключване на граждански договор със Н.-П.. Последната е придобила качеството на експерт по проекта след директно възлагане на дейностите, като както вече се посочи няма данни същата да е с уникална експертиза. Несъмнено за нея е налице личен икономически интерес да получи сумата на възнаграждението по договора в размер на 13 377 лева, а с действията си Р. Й. е спомогнала това да се случи. С други думи, установената свързаност на лицата е повлияла на безпристрастността и независимостта при избора на бенефициера партньор за изпълнител.

Не се споделя становището на жалбоподателя, че евентуален конфликт на интереси следва да бъде разгледан по смисъла и дефинициите на ЗОП, както и че липсва квалификация на нарушението по смисъла на член 61 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046. Пряко приложим за държавата-членка е именно посоченият регламент, а на национално ниво приложимо право е ЗУСЕФСУ, поради което анализът за наличието на потенциалната ситуация на конфликт на интереси следва да бъде извършен съобразно дефиницията по член 61 от Регламент (Е, Евратом) 2018/1046, както и действащите към посочения момент разпоредби на ЗУСЕФСУ.

Неоснователно е възражението за неправилна правната квалификация на финансовата корекция. Установената фактическа обстановка е предвидена в хипотезата на т.1 от Приложение № 2 към чл.2, ал.3 от Наредбата, съгласно която при нарушение, представляващо конфликт на интереси по смисъла на чл.61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 се налага финансова корекция 100 на сто.

Не може да се приеме доводът на жалбоподателя, че е неразбираемо кои са засегнатите разходи и какъв е размерът на финансовата корекция, тъй като било неясно за кой отчет и в какъв размер били отчетени разходи по засегнатия договор. Начинът на изписване на корекцията в АА и посоченото в мотивите му дават пълна яснота за визираните за сдружението обстоятелства, като същите се установяват и доказателствата по делото.

Не е налице смесване на две различни процедури – тази по верификация на разходи и тази по определяне на финансова корекция, тъй като чл.5, ал.3 от Наредбата ясно посочва, че финансовата корекция се извършва, като процентният показател, посочен в приложения № 1, 1а и 2, и се отнася към сумата на допустимите, засегнати от нарушението разходи, които са поискани от бенефициента за възстановяване. В този смисъл е и нормата на чл.72, ал.2 от ЗУСЕФСУ, съгласно която размерът на финансовата корекция трябва да е равен на реално установените финансови последици на нарушението върху изразходваните средства – допустими разходи. Следователно, основа за финансовата корекция са допустимите разходи, които са финансирани от ЕСИФ по конкретния договор, както е приел и административният орган в процесното решение.

По изложените съображения крайният извод на настоящия съдебен състав е, че оспореното решение не страда от пороци, обосноваващи отмяната му, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, на основание чл.143, ал.3 АПК във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.24, изр. второ, вр. с чл.25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на МРРБ, в структурата, на което е органът, издател на оспорения акт, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.