РЕШЕНИЕ

№ 35

гр. Велико Търново, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Членове: МАЯ НЕДКОВА, ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20244000500559 по описа за 2024 година С Решение № 143/11.04.2024 г. по гр. д. № 478/2023 г. Русенският окръжен съд осъдил „ЗК Лев инс“ АД - гр.София, да заплати на М. П. Л. от гр. Русе, сумата от 40 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на ПТП, както и сумата от 1 019.58 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите от 29.03.2023 г. до окончателното плащане.

Отхвърлил като неоснователни иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в останалата му част над сумата 40 000 лв. до размер на 100 000 лв. и иска за заплащане на лихва за забава за периода 18.02.2023 г.-29.03.2023 г. Осъдил М. П. Л. да заплати на „ЗК Лев инс“ АД сумата от 618 лв. разноски за производството.

Осъдил „ЗК Лев инс“ АД да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на адв. П. К. адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., а по сметка на РОС - ДТ в размер на 1 600 лв.

Решението е постановено

при участието на Община Русе като трето лице - помагач на страната на „ЗК Лев инс“ АД.

С Определение № 964/05.09.2024 г., постановено по същото дело в производство по чл. 248 от ГПК, съдът оставил без уважение искането на адв. П. К. – пълномощник на ищеца М. П. Л., за изменение на Решение № 143/11.04.2024 г. в частта за разноските.

Въззивна жалба против решението в частта, с която е отхвърлен предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 40 000 лв. до 100 000 лв. – частичен иск от 170 000 лв., ведно със законната лихва върху нея от 23.12.2019 г. до окончателното изплащане, е подадена от ищеца М. П. Л. чрез адв. П. К.. Счита, че обезщетението е присъдено в изключително занижен размер, който не съответства на претърпените от ищеца морални вреди, противоречи на принципа за справедливост и на съдебната практика при компенсиране на подобен тип вреди. Твърди допуснати от съда процесуални нарушения. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо това да присъди допълнително още 60 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 23.12.2019 г. до окончателното изплащане, като присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА с начислен ДДС. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Представена е писмена молба със становище от адв. К.. Не е постъпил отговор от въззиваемия „ЗК Лев инс“ АД.

Не е постъпил отговор от третото лице – помагач на страната на ответника – Община Русе.

Частна жалба против Определение № 964/05.09.2024 г., постановено по същото дело в производство по чл. 248 от ГПК, е подадена от адв. П. К., като пълномощник на ищеца, с искане същото да бъде отменено и вместо това, искането й за изменение на решението в частта за разноските да бъде уважено, като бъде увеличено определеното й възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ГПК с още 4 232 лв. до общия дължим размер от 4 632 лв. с ДДС.

Не са постъпили отговори на частната жалба от въззиваемото дружество и от третото лице-помагач.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

Решението в обжалваните части е валидно и допустимо, но е частично неправилно.

Ищецът М. П. Л. е предявил против „ЗК Лев инс“АД искове с правно основание чл. 432 от КЗ за заплащане на сумата от 100 000 лв. – частично от 170 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от телесни увреждания, получени при ПТП на 10.02.2023 г., причинено от Д. И. И., при управление на л. а. „Фолксваген“, марка „Пасат“ с рег. № Р 80••••, чиято „Гражданска отговорност“ е застрахована при ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва от 18.02.2023 г. до окончателното изплащане и на сумата от 1 019.58 лв. обезщетение за имуществени вреди от същия деликт, ведно със законната лихва от 18.02.2023 г. до окончателното изплащане.

В частите, с които исковете за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. и за имуществени вреди в размер на 1 019.58 лв., ведно със законната лихва от 29.03.2023 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която е отхвърлена претенцията за законна лихва върху обезщетенията от 18.02.2023 г. до 29.03.2023 г., решението не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

С оглед предмета на обжалване и въведените в жалбата оплаквания, на осн. чл. 269 от ГПК въззивният съд обсъжда и се произнася само относно доказаните в производството неимуществени вреди, претърпени от ищеца и справедливия размер на обезщетението, което следва да ги репарира, при това за разликата над 40 000 лв. до 100 000 лв. – частично от 170 000 лв., без да обсъжда въведеното от ответника възражение по чл. 51, ал. 2 от КЗ за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.

Установено е следното от фактическа страна:

Безспорно е по делото, че ПТП е настъпило на 10.02.2023 г. в гр. Русе. Ищецът е бил пътник на дясна седалка в лек автомобил „Фолксваген Пасат“ c peг. № P 80••••, управляван от Д. И., който се е движил по бул. „Христо Ботев“ с около 80-100 км/ч, напуснал е платното за движение косо надясно, преминал е върху десния тротоар и се е ударил с централната си предна част в стълб oт тролейбусната мрежа. При произшествието е загинал водачът, а ищецът е получил следните увреждания, които се установяват от представените медицински документи (епикризи) и заключението на комплексната автотехническа и съдебномедицинска експертиза, назначена пред първата инстанция: разкъсно-контузна рана на главата, в дясно – тилно, счупване на осмо и девето ребра в дясно, охлузвания пo предновътрешната повърхност на лява подбедрица, счупване на тибиалния малеол на лява глезенна става, счупване с изкълчване тип Лисфранк на ляво ходило (счупване на четвърта предходилна кост, счупване на латералната и средната клиновидни кости), което е наложило артродеза, остеопластика и метална остеосинтеза. Класифицирани по медико-биологичен признак, счупванията в областта на левия долен крайник представляват трайно затрудняване на движенията му за срок повече от 30 дни. Останалите увреждания според вещото лице представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

На 11.02.2023 г. ищецът е бил приет в „УМБАЛ Канев“ АД – гр. Русе, Отделение „Обща, гнойно-септична, детска и еднодневна хирургия“, където уврежданията са диагностицирани и са извършени съответните изследвания. Изписан е на 14.02.2023 г. и на същия ден е приет в Клиниката по ортопедия и травматология в същата болница, където на 20.02.2023 г. са извършени остеосинтезис металика, артродеза и остеопластика. Приложено е медикаментозно лечение. Ищецът е изписан на 24.02.2023 г. в добро общо състояние. Левият крак е имобилизиран в гипсова шина. На 26.04.2023 г. отново е бил приет в Клиниката по ортопедия и травматология, където е извършено отстраняване на част от имплантите в лявото ходило - К-игли на 4- ти и 5-ти лъч. Изписан е на 29.04.2023 г. В периода 21.06.2023 г. – 28.06.2023 г. ищецът е провел физиолечение и рехабилитация в „УМБАЛ Медика Русе“ ООД.

В периода от 11.02.2023 г. до 28.07.2023 г. e бил в отпуск поради временна неработоспособност, видно от приложените болнични листи. Към този период той е работил като оператор в „Ирим“ ООД – гр. Русе.

Според вещото лице ищецът е имал обективно изразени бoлки след травмата, след оперативните интервенции, при извършване на манипулации и раздвижването на крайника. Основната функция на крайника е възстановена. Травматичното увреждане на клиновидните кости е наложило оперативно унищожаване на полуподвижни стави на ходилните кости, водещо дo слабо изразени нарушения на биомеханиката.

От представените във въззивната инстанция амбулаторни листи и Епикриза от 19.05.2024 г., издадена от „МБАЛ Авис-Медика“ ООД – гр. Плевен, се установява, че в периода 16.05.2024 г. – 19.05.2024 г. ищецът е бил приет на болнично лечение и на 17.05.2024 г. е извършена оперативна интервенция за отстраняване на останалите импланти. Ищецът е изписан с добре зарастваща оперативна рана и без значими субективни оплаквания. За периода от 16.05.2024 г. до 18.06.2024 г. е бил в отпуск поради временна неработоспособност, видно от представения болничен лист.

Като свидетели по делото са разпитани Г. Н. Л.а – майка на ищеца и А. П. Л. – негов брат. Обадили им се по телефона и веднага отишли на мястото на катастрофата. Разрязали колата и извадили М. от нея. Целият бил в кръв, неадекватен, не можел да говори. Имал спукани глава и ребра, счупен крак. За 14 дни бил обездвижен, на легло, с катетър. Гледал в една точка, плачел. Оплаквал се, че го болят главата, ребрата, гърба и крака. Имал световъртежи. Приемал болкоуспокоителни, дори и след изписване от болницата. В къщи не можел да се обслужва и за него се грижели свидетелите, както и баща му. В продължение на четири месеца не трябвало да стъпва на крака си, лежал, използвал патерици, за да отиде до тоалетната и да се изкъпе с помощта на близките си. Кракът му бил с гипсова шина, която махнали след четвъртия месец. След това му правили компреси, за да зарасне раната. През м. юли започнал да става и да се учи да ходи. Ползвал помощни средства до м. август – септември 2023 г., а до м. октомври – началото на м. ноември ползвал канадка. Два-три дена след инцидента носел шийна яка. Още не се е възстановил напълно, има болки в крака при натоварване и промяна на времето. Кракът му се надува и започва да куца. Ползва ортопедична подметка. М. бил футболист, имал планове да тренира в австрийски отбор, но след катастрофата спрял да спортува. Станал по-нервен и затворен, сънувал кошмари, бързо се ядосвал.

Има неголеми белези на ходилото и на капачката на коляното. Не е пълноценен за себе си и за близките си. Сега изпитва страх при пътуване с автомобил. Върнал се на същата работа като машинен оператор. Оплаквал се, че върши нещата по-бавно, след 2-3 часа работа кракът му отича. Отново започнал да ходи на фитнес, но тренира по различен начин.

При така установеното съдът приема следното от правна страна:

Предявеният иск с правно основание чл. 432 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен, но определеният от първостепенния съд размер на обезщетението е занижен съобразно доказаните по делото болки и страдания, претърпени от ищеца в резултат от деликтното поведение на застрахования от ответника водач на МПС. Макар съдът да е изброил релевантните при определяне размера на обезщетението обстоятелства, не е отчел в достатъчна степен някои от тях, а именно – вида на травмите, получени от ищеца, приложеното лечение, възстановителния период, възрастта на пострадалия и социално- икономическата конюнктура към датата на деликта.

Според настоящия състав, получените от ищеца счупвания в областта глезена и ходилото на левия крак са причинили на ищеца най-значителни по обем и интензитет болки и страдания и като такива следва да бъдат отчитани с по-голяма тежест при определяне на обезщетението за неимуществените вреди. Двете две травми в левия крак – на глезена и ходилото, са наложили болнично лечение и оперативна интервенция веднага след получаването им, а след това – две такива интервенции за отстраняване на поставените импланти. Непосредствено след получаване на травмите и след операциите ищецът е изпитвал силни физически болки, освен болките от счупените ребра и раната в тилната част на главата. В период от четири месеца той е бил предимно на легло в къщи, с гипсова шина на крака, придвижвал се е с патерици до санитарните помещения, принуден да ползва помощта на своите близки в ежедневните си битови нужди. Възстановителният период е включвал медикаментозно лечение, физиотерапия и рехабилитация. Общият възстановителен период е в рамките на повече от 6 месеца, като последната интервенция по отстраняване на останалите в крака импланти е извършена повече от една година след инцидента. Вещото лице – съдебен лекар, е извършил преглед на ищеца и е установил, че основната функция на крака е възстановена, както и че са останали белези в областта на глезена и ходилото. Експертът е посочил също така, че има слабо изразени нарушения на биомеханиката, в резултат от оперативното унищожаване на полуподвижни стави на ходилните кости, наложено от увреждането на клиновидните кости.

От свидетелските показания се установява, че и към момента ищецът има болки в глезена и ходилото при натоварване, а това безспорно има значение при изпълнение на трудовите му задължения, отразява се и на социалния му живот.

Установяват се също промените в емоционалното и психично състояние на ищеца. Травмите са получени при внезапен и жесток инцидент, с оглед на което, житейски логично е да се приеме, а се установява и от свидетелите, че след този инцидент ищецът е станал затворен, раздразнителен, лабилен. Съществено обстоятелство е, че към датата на ПТП ищецът е бил на 23 години, в добра физическа кондиция, спортувал е активно, имал е възможности да се развива. След травмите животът му е значително променен в негативна посока, споменът от случилото се не е избледнял, а шокът все още не е преодолян.

Първостепенният съд не е оценил в достатъчна степен също социално- икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението към датата на деликта (към м. февруари 2023 г. минималната работна заплата е в размер на 780 лв., а средната работна заплата – над 2 000 лв.).

Като се съобрази всичко изложено по-горе, въззивният съд приема, че обезщетение в размер на 70 000 лв. е съответно на принципа за справедливост, въведен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е в максимална степен адекватно да репарира понесените от ищеца и установени по делото неимуществени вреди, причинени от деликтното поведение за застрахования от ответника водач на МПС.

Не са налице обаче основания за определяне на по-висок от този размер, предвид обстоятелството, че е настъпило възстановяване на ищеца от получените травми. Независимо, че ще продължи да изпитва физически неудобства и болки в травмирания крак, характерни за подобен вид увреждания, той е в млада възраст, няма други заболявания или усложнения, които да препятстват възможността да води обичайния за възрастта социален живот и да работи (напротив, установено е, че той работи по същото трудово правоотношение отпреди произшествието). Болките и страданията от останалите травми – на ребрата и в тилната част на главата, са отшумели за кратък период от време, освен че са с по-малък обем и интензитет. Ето защо, обосновано е да се приеме, че като млад човек ищецът има жизнения ресурс да преодолее с времето негативните последици от инцидента - физически, психически и емоционални, и да продължи живота си, следвайки своите желания и цели. По тези съображения, претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 70 000 лв. до исковата сума от 100 000 лв. – частично от общо 170 000 лв., е несъответна на принципа по чл. 52 от ЗЗД за справедливост при определяне на обезщетението и като такава е неоснователна.

При горните мотиви, обжалваното решение в частта, с която предявеният от ищеца иск с пр. осн. чл. 432 от КЗ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 40 000 лв. до 70 000 лв., ведно със съответната законна лихва, е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 52 от ЗЗД и следва да бъде отменено в същата част, вместо което, на осн. чл. 271, ал. 1 от ГПК, искът в този размер – за сумата от 30 000 лв. следва да бъде уважен, като се присъди и законната лихва от 29.03.2023 г. – датата на подаване на застрахователната претенция, до окончателното изплащане (посочената в жалбата дата – 23.12.2019 г., е погрешна, защото е няколко години преди настъпване на ПТП).

В останалата част, с която искът е отхвърлена за разликата над 70 000 лв. до 100 000 лв., ведно със законната лихва от 29.03.2023 г. до окончателното изплащане, решението следва да бъде потвърдено.

По частната жалба на адв. К. против Определение № 964/05.09.2024 г., постановено в производство по чл. 248 от ГПК:

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на пълномощника на ищеца за изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ГПК в общ размер на 4 632 с ДДС, или допълнително още 4 232 лв. с ДДС, освен присъдените с решението 400 лв.

Частната жалба е частично основателна.

Правилно съдът е приел, че не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Преценката за положения от пълномощника труд следва да се извърши съобразно фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от него действия, като се вземат предвид броя на страните и тяхното процесуално качество, предмета на правния спор, броя и вида на релевираните възражения, наличието или липсата на отклонение от типичното развитие на гражданския процес, вида и обема на търсената съдебна защита, вида и броя на извършените процесуални действия, вкл. броя и вида на съдебните заседания, в които процесуалният представител на страната е участвал, действително вложените процесуални усилия за защита на поддържаната от страната теза, броя и вида на фактическите твърдения, оспорвания, възражения, реплики и дуплики (Определение № 2388/11.09.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1499/2024 г., II т. о., ТК).

Неправилно обаче първостепенният съд е оценил положения от пълномощника на ищеца труд съобразно фактическата сложност на делото и вида и обема на търсената и осъществена защита. Заявената от ищеца претенция е в размер на 100 000 лв. – частично от 170 000 лв., като при разпределение на отговорността за разноски съобразно изхода на спора следва да се отчита заявената частична претенция. Разпоредбата на чл. 2, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. е приложима само в отношенията между представител и представляван, съответно - определеното по този начин възнаграждение не може да бъде възлагано в тежест на насрещната страна на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. С оглед вида и обема на търсената в производството защита – претенция по чл. 432 от КЗ в размер на 100 000 лв., определеното от първоинстанционния съд възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 400 лв. се явява занижено. Макар предимно писмено и по електронен път, пълномощникът е извършил необходимите процесуални действия за защита интереса на ищеца, въвел е релевантните факти и обстоятелства, направил е съответните доказателствени искания. Предвид това и като прави преценка на положения труд и защитавания материален интерес, и в същото време отчита явяването на пълномощника само в едно съдебно заседание, въззивният съд приема, че общото дължимо възнаграждение на адв. К. следва да бъде определено на 3 400 лв. с ДДС, съответно – обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която молбата по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските е оставена без уважение за сумата от 3 000 лв. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА и вместо това бъде присъдено допълнително възнаграждение в този размер. В останалата част – до размер на възнаграждението от 4 232 лв. с ДДС, определението, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, следва да бъде потвърдено.

По разноските пред въззивната инстанция:

Съобразно изхода на делото пред въззивната инстанция въззиваемият-ответник следва да бъде осъден да заплати допълнително ДТ върху уважената част на иска за производството пред двете инстанции в размер на 1 800 лв.

В полза на адв. К. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ГПК за осъществена безплатна защита на жалбоподателя пред двете инстанции съобразно уважената от настоящата инстанция част от иска. Съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004 г., както е изложено по-горе, а отчита по-ниската фактическа и правна сложност на делото пред въззивната инстанция, доколкото спорен пред нея е бил само размерът на справедливото обезщетение, липсата на въведени нови обстоятелства, на събрани нови доказателства, неявяването на пълномощника на жалбоподателя в съдебно заседание, както и адвокатското възнаграждение от 3 000 лв., платено от насрещната страна на нейния пълномощник, доколкото може да се счете, че същото отразява адекватно пазарната цена за извършена адвокатска услуга по същия правен спор и при същия материален интерес. При това, съобразно уважената част на жалбата (30 000 лв.) и материалния интерес (60 000 лв.), възнаграждението по чл. 38, ал. 2 от ЗА, което следва да бъде присъдено на адв. К., възлиза на 1 800 лв. с ДДС за двете инстанции.

На въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени разноски за защита срещу жалбата в размер на 1 500 лв. платено адвокатско възнаграждение съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и преводно нареждане от 16.12.2024 г., и съобразно отхвърлената част на жалбата (30 000 лв.).

Така мотивиран и на осн. чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът: