РЕШЕНИЕ

№ …

гр. София, 08.03.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ при участието на секретаря И.К., като разгледа гр.д. №8969 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съгласно правомощията й в чл.186 ал.3 ГПК и правата по чл.379 и сл.ГПК Комисията за защита на потребителите е предявила срещу „Ф.Б. „ ЕООД ••• ЕИК ••••••• колективни искове:

• за прогласяване за нищожна като неравноправна на основание чл.148 ал.1 т.4 ЗЗП във вр.чл.143 ЗЗП на чл.7.2 от Общи условия за предоставяне на услугата Ferbuy;

• да се разпореди на основание чл.187 т.2 пр.2 ЗЗП ответникът да отстрани неравноправната клауза от Общите условия и да преустанови прилагането й;

• да задължи на основание чл.187 т.1 ЗЗП ответникът да огласи по подходящ начин за своя сметка съдебното решение или част от него.

Ищецът извежда правния си интерес от качеството си на държавен орган за потребителска защита, който извършва проверки и дава препоръки за отстраняване на неравноправни клаузи в договори с общи условия или други типови договори в определени отрасли или сектори. Твърди, че клаузата на т.7.2 от Общи условия за предоставяне на услугата Ferbuy е неравноправна клауза по чл.143 т.19 ЗЗП, тъй като представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до неравновесие в правата между потребителя и ответника-търговец. Съгласно чл.10а ал.2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия свързани с усвояване и управление на кредита вкл.разходи за уведомления.

Ответникът оспорва исковете и твърди, че във връзка с преписката с ищеца е предприел значителни промени в ОУ – дал е възможност на потребителите да изберат – или да плащат навреме, или да се възползват от допълнителната услуга – удължаване на просроченото задължение. Счита, че на основание чл.10а ал.1 от Закона за потребителския кредит може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги свързани с договора за потребителски кредит. Твърди, че към настоящия момент / т.е. на отговора/ няма сключени договори между него и клиенти за процесната услуга Ferbuy при неравноправните условия.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

С писмо от 08.02.2016 г ответникът представя изменени Общи условия /ОУ/, като чл.7.2 е променен в следния смисъл:

Чл.7.2 „Ако Клиентът забави плащане, по която и да е Сума по кредита, предоставена при условията на Договора за кредит, Дружеството има право:

Чл.7.2.1 между 1 и 3 ден от закъснението да изпрати на Клиента напомнително писмо за дължимото плащане и уведомление, че в случай, че това плащане не бъде извършено до 8-мия ден от падежа, ще се счита, че клиентът желае удължаване на падежа с 13 дни, за което на 9-тия ден от падежа ще следва да заплати такса за ползване на допълнителна услуга – Удължаване на просрочено задължение до 13 дни в размер уговорен в Тарифата;

Чл.7.2.2 между 9 и 11 ден от закъснението да изпрати на Клиента напомнително писмо за дължимото плащане и уведомление, че в случай, че не извърши това плащане до 13-тия ден от първоначално уговорения падеж, ще се счита, че клиентът желае удължаване на падежа от 14-тия до 19-тия ден на първоначално уговорения падеж, за което на 14-тия ден от първоначално уговорения падеж и в допълнение на таксата за ползване на допълнителна услуга по „7.2.1“ по-горе, ще следва да заплати такса за ползване на допълнителна услуга – Удължаване на просрочено задължение от 14 до 19 дни в размер уговорен в Тарифата;

Чл.7.2.3 между 14 и 16 ден от закъснението да изпрати на Клиента напомнително писмо за дължимото плащане и уведомление, че в случай, че не извърши това плащане до 19-тия ден от първоначално уговорения падеж, ще се счита, че клиентът желае удължаване на падежа от 20-тия до 29-тия ден на първоначално уговорения падеж, за което на 20-тия ден от първоначално уговорения падеж и в допълнение на таксата за ползване на допълнителна услуга по „7.2.1“ и „7.2.2“ по-горе, ще следва да заплати такса за ползване на допълнителна услуга – Удължаване на просрочено задължение от 20 до 29 дни в размер уговорен в Тарифата. „ Съгласно предходната редакция на процесната разпоредба от ОУ ответникът дължи такса за уведомяване за забава съответно на 9, 14 и 20 ден от закъснението.

С писмо от 05.04.2016 г ищецът уведомява ответника, че процесната клауза от ОУ продължава да е неравноправна клауза по смисъла на чл.143 т.19 ЗЗП и чл.10а ал.2 от Закона за потребителския кредит.

Ответникът представя разпечатка от електронна система на дружеството, че не са налице потребители ползващи услугата FERBUY, освен тестващи служители.

В становище от 21.10.2016 г ищецът счита, че и измененият текст на т.7.2 от ОУ на ответника представлява неравноправна клауза и именно той е предмет на исковете съгласно протокол №6 от 12.03.2016 г на КЗП.

С молба от 17.01.2017 г ищецът представя доказателства за разгласяване на исковете.

Искания за участие по делото по реда на чл.383 ГПК от потребители, потребителски организации или други заинтересовани лица не са заявени.

При така събраните доказателства съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на исковете Исковете са допустими като предявени съгласно правомощията на КЗП по чл.186 ал.3 ГПК във вр. чл.379 и сл.ГПК /колективен иск/.

Неоснователен е доводът на ответника, че липсва правен интерес от предявяване на колективните искове. Въпреки дадените указания в определение от 14.02.2017 г ответникът не представи доказателства, че са липсвали, липсват и ще липсват клиенти за услугата Ferbuy. Разпечатката от електронната система на дружеството-ответник, че липсват потребители за въпросната услуга е частен свидетелстващ документ. Същият дори не е подписан, а и да беше подписан не доказва фактите, които са предмет на направеното изявление, нито датата и мястото на съставянето на документа. В този смисъл са решение № 57 от 29.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 354/2012 г., IV г. о., ГК, ; решение № 748 от 17.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 801/2009 г., IV г. о., ГК; решение № 506 от 8.09.10 г. по гр. дело № 705/09 г. на IV г. о. и р ешение № 261 от 22.01.2014 г по гр. д. № 2354/2013 г на ВКС ІІІ г.о. Отделно, дори към определен момент да са липсвали потребители на въпросната услуга, това не означава, че такива няма да се появят към следващ момент.

Разгледани по същество исковете са основателни Налице е противоречие на процесната разпоредба от ОУ с посочените от ищеца чл.143 т.19 ЗЗП във вр.чл.10а ал.2 от Закона за потребителския кредит; както и с други разпоредби за потребителска защита. При преценка за неравноправни клаузи и прилагане на закона съдът не е ограничен от доводите на ищеца, а и служебно следи за тях - решение №23 от 07.07.2016 г по т.д.№3686/14 г на ВКС, I ТО и решение №237 от 20.01.2017 г по т.д.№2927/15 г на ВКС, I ТО. Правната квалификация на ищеца и доводите му на кои точно разпоредби на ЗЗП и ЗПК противоречи процесната разпоредба не обвързват съда.

Съгласно чл.143 ЗЗП н еравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя; а с аргумент от чл.143 т.19 ЗЗП изброяването не е изчерпателно, а примерно / т.нар.“черни“ и „сиви“ списъци на примерни неравноправни клаузи по Директива 93/13 ЕС/.

Ищецът се позовава освен на ЗЗП, също и на чл.10а ал.2, 3, 4 от Закона за потребителския кредит, според който к редиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие. Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

Ответникът се позовава на чл.10а ал.1 от Закона за потребителския кредит и твърди, че има право да събира такси за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. На потребителите е дадена възможност да изберат – или да плащат навреме, или да се възползват от допълнителната услуга – удължаване на просроченото задължение.

От двете тълкувания на посочените норми съответства на закона тълкуването на ищеца. „Удължаване на просрочено задължение“ не представлява „допълнителна услуга“ по смисъла на чл.10а ал.1 от Закона за потребителския кредит. „Допълнителни услуги“ по чл.10а ал.1 ЗПК са такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните – предоставяне на парична сума и връщане на същата /заедно с възнаградителна лихва/ на определен падеж. Допълнителни услуги са, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение или за добросъвестното поведение на клиента. Не е допълнителна услуга удължаването на сроковете за плащане срещу заплащане на едностранно определена от ответника „такса“. Категорично става въпрос за забранената от чл.10а ал.2 ЗПК такса за действия свързани с управлението на кредита; или още по-лошо - за скрита наказателна клауза, в произволно определят от ответника размер.

Съгласно чл.33 ал.1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Недопустимо е под формата на „такса“ да се начисляват и други дължими суми на потребителя.

Налице е противоречие и с чл.143 т.5 ЗЗП, тъй като процесната разпоредба задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо – спрямо срока на забавата - обезщетение. За период само от 29 дни потребителят се оказва задължен да заплати 3 /три/ различни такси, и то за една и съща забава.

Налице е противоречие с логиката на чл.143 т.8, 13 ЗЗП, защото процесната разпоредба фингира мълчаливо съгласие на потребителя за изменение на договора, но при по-тежки условия. В потребителското право е напълно изключен принципа на търговското право, че в определени случаи мълчанието може да е равно на съгласие. По ЗЗП и ЗПК, както и по всички директиви за потребителска защита на ЕС е абсолютно недопустимо - под каквато и да е форма - от мълчание на потребител да следва неблагоприятна последица и най-вече задължение за плащане. В този смисъл е освен чл.143 т.8 ЗЗП, също така и чл.143 т.8а ЗЗП.

Като цяло с процесната разпоредба са нарушени множество нормативни актове, както и фундаментални принципи на потребителската защита. Поведението на ответника е недобросъвестно - същият цели по всякакъв начин да събира от потребителите неправомерни такси. Формално се променя „основанието“ на таксата, но не и присъщото й икономическо съдържание. Ако не е такса „за управление“, ответникът формулира такса „за уведомяване“; ако не е такса за уведомяване – то ще е такса „за удължаване „.

Исковете са основателни и трябва да бъдат уважени; като се прогласи нищожност на клаузата; осъди се ответника да я премахне от ОУ и да преустанови за в бъдеще нейното прилагане; както и да публикува диспозитива на решението.

С оглед изхода на спора в тежест на ответника са деловодни разноски на ищеца от 791, 20 лева /разноски за държавна такса, за публикуване в ежедневник и юрисконсултско възнаграждение/.

Водим от горното, СЪДЪТ