Решение № 287 от 23.2.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 167/2024 г.

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/. Образувано е по жалба, подадена от Сдружение „С.НА Н.Ч.” срещу отказ № 20240112194421/ 15.01.2024 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да впише в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел по партида на сдружението на промяна в обстоятелствата, изразяващи се във вписване на нови лица за членове на управителния съвет на сдружението. В чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ в редакцията на разпоредбата съгласно измененията обн. в ДВ, бр. 105 от 2020 г., които са в сила от 15.12.2020 г., е предвидено, че жалбата срещу постановен от длъжностното лице по регистрация отказ се подава чрез Агенция по вписванията, която изпраща незабавно на съда подадената жалба, заедно с приложенията към нея, постановения отказ, заявлението и приложенията към него, както и доказателства за връчването му, като агенцията може да подаде и отговор по жалбата с писмени доказателства по нея. При тълкуване на тази правна норма съдът намира, че в нея е уредено едно право за Агенция по вписванията, която е органът, който е компетентен да се произнесе по направено искане за вписване, обявяване и заличаване в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, да подаде становище по постановения отказ, с което да допълни мотивите си, които по правило следва да са изложени в пълнота в съдържанието на самия акт. Въпреки че законът е използвал терминът „отговор на жалбата“, не може да се приеме, че Агенцията по вписванията има право да подаде писмен отговор на подадената жалба срещу отказа. Това е така, защото такова право възниква само за страната в едно производство, което се развива пред гражданския съд, но не и за правен субект, който няма качеството на страна в това производство, а още по-малко за органа, който е постановил акта, който се обжалва пред съда и подлежи на проверка за допустимост и правилност. Регистърното производство, което се развива пред Агенция по вписванията по реда на ЗТРРЮЛНЦ, по своя характер е охранително гражданско производство, поради което при неговото провеждане важат както специалните правила, предвидени в този закон, така и общите правила на гражданския процес, регламентирани в ГПК, към които е налице и изрично препращане в някои от нормите на ЗТРРЮЛНЦ. В нито един от отделните видове граждански процеси, които са уредени в ГПК, не е предвидено органът, който е постановил един акт да участва като страна в производството по неговото обжалване, да има право да подаде писмен отговор на подадена срещу неговия акт жалба, както и да има право на жалба срещу решението на съда, с което се отменя неговия акт. С оглед на това и предвид факта, че в ЗТРРЮЛНЦ няма изрична правна норма, с която да е предвидено, че Агенция по вписванията участва като страна в производството по обжалване на откази, постановени от длъжностни лица от нейния състав, което би противоречало на общите принципи, върху които е изграден гражданският процес, то трябва да се приеме, че тя няма това качество. Освен изложеното, следва да се посочи и това, че охранителното производство по своя характер е едностранно такова, в което участва само едно лице и това е молителят, който търси съдействие от компетентния за това орган и в него не участва насрещна страна. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че Агенция по вписванията няма качеството на страна в производството чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и следователно не разполага с право да подава писмен отговор. Тя има предоставена съгласно чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ възможност да подаде единствено становище по жалбата, какъвто характер има и представения по делото отговор по жалба. Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното: Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Предмет на регистърното производство, образувано по заявлението на Сдружение „С.НА Н.Ч.”, по което е постановен обжалвания в настоящото производство отказ, е вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел по партидата на това сдружение на промяна във вече вписаните обстоятелства, изразяващи се във вписване на нови лица от състава на управителния съвет на сдружението. При подаване на заявление за вписване на определени обстоятелства в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел длъжностното лице, което е компетентно да извърши вписването, съответно да постанови отказ, извършва проверка както на редовността на подаденото заявление – дали то изхожда от оправомощено лице и е изготвено при спазване на предвидените в закона форма и ред, а също така и за това дали от представените от заявителя документи се доказва, че заявените за вписване обстоятелства съществуват, както и че те съответстват на закона, т.е. че не противоречат на императивни законови норми /чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ/. С оглед на това и предвид обстоятелствата, чието вписване се иска, а именно нови членове на управителния орган на юридическото лице с нестопанска цел, то в случая проверката, която следва да извърши длъжностното лице включва и това дали заявителят е представил документи, удостоверяващи, че от компетентния за това орган на юридическото лице с нестопанска цел са взети решения относно обстоятелствата, чието вписване се иска, както и дали тези решения са взети законосъобразно - в съответствие с установените в закона и устава правила за това. На първо място, съдът взема предвид, че учредяването и статута на юридическото лице, по чиято партида е направено искане за вписване на промени, което е Сдружение „С.НА Н.Ч.”, са уредени в Закона за народните читалища /ЗНЧ/. В чл. 4в, ал. 1 ЗНЧ е предвидено, че Съюзът на народните читалища е национално представителната организация на читалищата, която се основава на принципа на взаимопомощ и осъществява дейността си в обществена полза. Съгласно чл. 9б, ал. 5 ЗНЧ тази организация има качеството на юридическо лице, което придобива от момента на вписването му в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. С оглед на това трябва да се приеме, че Съюзът на народните читалища е юридическо лице с нестопанска цел. В ЗНЧ е регламентирано, че това юридическо лице се учредява на конгрес, на който участват народните читалища чрез делегати, като е предвидено, че този конгрес освен при учредяването на юридическото лице се провежда и на всеки три години. При съобразяване на това и на правомощията, които има учредителния конгрес съгласно чл. 9б, ал. 2 ЗНЧ, съдът намира, че конгресът е върховен орган на Съюза на народните читалища. По останалите въпроси относно дейността на това юридическо лице, на неговия върховен и управителен орган в ЗНЧ няма специални разпоредби, поради което и на основание препращащата норма на чл. 30 ЗНЧ приложение намира ЗЮЛНЦ. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЮЛНЦ в компетентността на върховния орган на юридическото лице с нестопанска цел е както избирането, така и освобождаването на членовете на управителния съвет. Решенията за избор и за освобождаване на членове, които участват в състава на колективния управителен орган, по своята същност представляват такива, с които определени лица се овластяват да извършват действия по управление и представителство на юридическото лице съответно тяхното овластяване да сторят това се оттегля. Предвид този характер на описаните решения тяхното приемане е възложено в закона като правомощие на волеобразуващия орган на юридическото лице, като е предвидено изрично, че то не може да се делегира на друг негов орган /чл. 25, ал. 2 ЗЮЛНЦ/. Следователно за да се приеме, че е налице взето решение от компетентен орган за избор на нови членове на управителния орган на юридическото лице С.НА Н.Ч. трябва да се докаже, че то е прието от неговия върховен орган. Както беше посочено, в ЗНЧ е регламентирано, че върховен орган на това юридическо лице е Конгресът. В съответствие със законовите разпоредби е и чл. 17 от устава на С.НА Н.Ч., в която клауза също е предвидено, че негов върховен орган е Конгресът. Съгласно чл. 26, ал. 1 от устава управителен орган на юридическото лице е Върховният читалищен съвет. Следователно компетентният орган на Съюза на народните читалища, който може да приеме решение за избиране на нови лица за членове на неговия управителен орган, е Конгресът. Такова решение не може да се приеме от Върховният читалищен съвет, който е управителният орган, чийто състав се попълва, защото съгласно императивната норма на чл. 25, ал. 2 ЗЮЛНЦ правомощието по избор на негови членове не може да се делегира на орган, различен от върховния орган на юридическото лице, нито с разпоредба от устава, нито по какъвто и да е друг начин. В устава на Съюза на народните читалища се съдържат клаузи, които възлагат в правомощие именно на управителния орган Върховен читалищен съвет да приема решения за избор на лица за негови членове в конкретни хипотези, които са чл. 26, ал. 2 и ал. 4 от устава. Тези клаузи обаче противоречат на императивната разпоредба на чл. 25, ал. 2 ЗЮЛНЦ, поради което са нищожни и не пораждат правни последици. В производството не са представени никакви доказателства за това, че от Конгреса на Съюза на народните читалища са приети решения за избор на лицата Д. Н., С.Б., С.Б. и Д.П. за членове на Върховния читалищен съвет на Съюза. Установява се, че решения за това са взети от самия управителен орган Върховен читалищен съвет, който обаче не е компетентен да направи това. Следователно от представените от заявителя доказателства не се установява, че от върховния орган на Съюза на народните читалища са взети валидни решения за избиране на нови лица за членове на управителния орган на това юридическо лице. Това е основание за постановяване на отказ от длъжностното лице да извърши исканите вписвания по отношение на персоналния състав на управителния съвет на Съюза на народните читалища, както е направено в случая, поради което жалбата срещу отказа трябва да се остави без уважение. Агенция по вписванията е направила искане за присъждане в нейна полза на направените в съдебното производство разноски, което съдът счита за неоснователно. Правото на разноски в гражданския процес, какъвто характер има и регистърното производство, възниква само за това лице, което има качеството на страна в производството. Това произтича от общите правила за възникване и разпределение на отговорността за разноски, предвидени в чл. 78 ГПК, съгласно които право на разноски възниква само за страната в гражданския процес, в полза на която е решено делото. Агенция по вписванията няма качеството на страна в производството чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ по вече изложените в решението мотиви, поради което и този правен субект няма право на разноски при неговото приключване. Освен това правото на разноски на едно лице може да бъде упражнено само срещу насрещната страна в производството, която неоснователно е въвела първата в спора пред съда, т.е. само при двустранните производства, каквото обаче не е регистърното производство, което е едностранно и направените в него разноски не могат да се възлагат за заплащане по правилата на чл. 78 ГПК, а си остават за страната, която ги е сторила. Така мотивиран съдът