Решение № 209 от 23.12.2021 г. на Районен съд - Асеновград по дело № 2762/2021 г.

Производство по реда на чл.62, ал.7 и сл. от ЗКИ. Постъпила е молба от Л.К. - инспектор в инспекторат към Висшия съдебен съвет, с която твърди, че ЯС. Д. Ш. заемала длъжността прокурор в Апелативна прокуратура Пловдив и е подала декларация по чл. 175а, ал. 1, т. 1 от ЗСВ. Във връзка с това е необходимо да се установят наличностите по банковите сметки (съгласно приложена справка) на същата към 10.08.2021 г., поради което моли да се постанови решение с което да се допусне разкриване на банкова тайна. След като разгледа постъпилата молба, съдът намира за установено следното: ЯС. Д. Ш. е подала декларация пред инспектората към Висшия съдебен съвет по чл. 175в, ал. 3 от ЗСВ, тъй като е заемала длъжност прокурор в Апелативна прокуратура Пловдив. Същата има постоянен адрес в гр. Асеновград. От справка от НБД Население е видно, че няма съпруг и ненавършили пълнолетие деца. Тя е титуляр на банкови сметки, посочени в приложените справки. Съгласно разпоредбата на чл. 175б, ал. 1, т. 3 ЗСВ, съдиите, прокурорите и следователите подават декларация за имущество и интереси в страната и в чужбина, в която декларират изчерпателно посочените данни, между които и: парични суми, в т. ч. влогове, банкови сметки и вземания на обща стойност над 10 000 лв., включително в чуждестранна валута. В тримесечен срок след изтичането на срока за подаване на декларацията Инспекторатът към Висшия съдебен съвет извършва проверка за достоверността на декларираните факти, като съгласно разпоредбата на чл.175е ЗСВ същата се извършва чрез съпоставяне на декларираните факти с получената информация. В чл. 175д ЗСВ е посочено, че Инспекторатът към Висшия съдебен съвет може да получава информация от Информационната система за паричните задължения на клиентите по чл. 56 и 56а от Закона за кредитните институции. Главният инспектор и инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет могат да искат разкриване на банкова тайна от районния съд, в чийто район е постоянният адрес на лицето, с изключение на случаите, когато е дадено съгласие по чл. 62, ал. 5, т. 1 от Закона за кредитните институции. В настоящото производство няма данни такова съгласие да е дадено. В случая искането за разкриване на банкова тайна на магистрат е направено от легитимирано лице и в законовата форма, като нито Законът за кредитните институции, н и т о Законът за съдебната власт съдържат д р у г и допълнителни предпоставки за постановяване на исканото разкриване на сведения, а необходимостта от това е обоснована с извършваната проверка за достоверността на декларирано имущество в декларация по чл. 175а, ал.1, т.1 ЗСВ. В случая инспекторът е предпочел да получи исканата информация чрез разрешение на съда, а не след получаване на съгласие на проверяваното лице, каквато възможност е дадена в чл. 62, ал. 1, т. 1 от Закона за кредитните институции. С оглед на горното съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 62, ал.6, т.4, от ЗКИ – искането е направено от компетентен орган, наличностите и операциите по сметките и влоговете на клиентите на банката са банкова тайна, както и че титулярът на същите е лице по чл. 175а от ЗСВ. Ето защо и на основание чл. 62, ал.7 от ЗКИ, във вр. с чл. 62, ал.6, т.12 от ЗКИ, във вр. с чл.175д, ал.6 от ЗСВ съдът