Решение № 1857 от 22.11.2017 г. на Районен съд - Бургас по дело № 3014/2017 г.

Производството е по реда на л.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на К.Д.Б., ЛНЧ ••••••••••, против наказателно постановление № 228569- F 232810/10.10.2016 г., издадено от директор на дирекция „Обслужване” към ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС на основание чл.1 81, ал.1 от ЗДДС му е наложено наказание „глоба” в размер на 500 лева. Жалбоподателят моли съдът да постанови решение, с което отмени наказателното постановление като изтъква довода, че той е чужд гражданин, който не разбира български език и издаденото наказателно постановление не му е било преведено на разбираем за него език, с което е нарушено правото му на защита. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Процесуален представител на наказващия орган не се явява в съдебно заседание. Съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок от лице, което има право да атакува наказателното постановление. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното: К.Д.Б. е регистрирано лице по ЗДДС лице от 14.06.2013 г. В резултат на извършена от служителите на НАП съпоставка на регистрираните по ЗДДС лица с тези, които са подали справки – декларации и информация от отчетните регистри към тях за данъчен период месец юни 2016 г., след изтичане на последния срок за подаването им, се установява, че жалбоподателят в качеството си на регистрирано по ЗДДС лице не е подал информация от отчетните регистри към справка-декларация за данъчен период месец юни 2016 г. до 14.07.2016г. На 15.08.2016 г. в отсъствието на жалбоподателя му е съставен акт за установяване на административно нарушение, в който като нарушена е посочена разпоредбата на чл.125, ал.5 от ЗДДС. На 15.08.2016 г. така съставения т АУАН бил връчен на В.Н.Щ. - упълномощено от жалбоподателя лице да го представлява в отношенията му с ТД на НАП. При така установените факти съдът намира от правна страна следното: Актът за установяване на административното нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентните за това органи. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН при съставянето им. В обстоятелствената част на АУАН, възпроизведена впоследствие в наказателното постановление, присъстват всички реквизити, предвидени съответно в чл. 42, респективно чл. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен в отсъствие на господин Б., но е предявен и е връчено копие от него на упълномощен от жалбоподателя представител В.Н.Щ. Санкционираното лице е чужд гражданин. Този факт, не означава, че жалбоподателят не разбира (писмено и/или говоримо) български език. Установява се, че приходната администрация е връчила чрез куриер препис от наказателното постановление лично на санкционираното лице, което не е възразило пред връчващото му писмото лице, че не разбира български. Следователно едва с жалбата се изтъква за първи път, че не разбира български език, поради което наказващият орган не е имал основание да превежда наказателното постановление. Санкционираното лице е подало жалба срещу наказателното постановление в срока по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и тя е подписана лично от него. Следователно липсата на превод не му е попречила да реализира в пълна степен правото си на защита. Жалбоподателят не се е възползвал от правото си да се яви в съдебно заседание, за да реализира лично защитата си, като в тази връзка поиска назначаване на преводач, който да извърши превод на наказателното постановление. Ето защо правото му на защита не е нарушено. По същество съдът намира, че жалбоподателят действително е нарушил задължението си по чл. 125, ал.5 от ЗДДС, съгласно която за всеки данъчен период регистрираното по ЗДДС лице е длъжно да подаде справка-декларация и информация от отчетните регистри включително и на магнитен носител в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Ето защо правилно е санкциониран на основание чл. 181, ал.1 от ЗДДС, като наложеното наказание „глоба” е в минимален размер. Съдът намира, че в конкретния казус извършеното деяние не съставлява „маловажен случай” по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Лицето е регистрирано по ЗДДС от 2013 г. и е наясно със задължението си. Предвид тези съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд