Решение № 2542 от 23.7.2024 г. на Административен съд - Плевен по дело № 397/2024 г.

Производството е по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК. С Решение № 168 от 2.04.2024 г., постановено по анд № 20244430200141/2024 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 23-0938-003428/14.11.2023 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Плевен, с което на И. М. И., [ЕГН], от гр.София, ул.П. •••, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 12.10.2023 г. в 13, 42 часа в община Плевен, на път Втори клас № ВП-35 (ПП-3/Гривица-Плевен-Троян-Кърнаре) при км.22.340, с посока на движение към град Плевен, като водач, управлява лек автомобил БМВ ••• с регистрационен номер •••, който е с временна регистрация с изтекъл срок на валидност до 8.10.2023 год. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от И. М. И., чрез адвокат Б. П. от Адвокатска колегия – Плевен, който счита същото за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита, че въпреки събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд е постановил неправилно и необосновано решение, дължащо се на лаконичен от страна на съда анализ на събраните доказателства, както и на формирана грешка в представите на съда относно действителното фактическо положение, както и неправилно приложение на материалния закон от АНО. Твърди, че при разглеждане на дела по оспорени НП, районния съд е винаги инстанция по същество - чл. 63, ал.1 от ЗАНН, което означава, че следва да се провери законността на обжалвания акт, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата - арг. от чл. 314, ал.1 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, което в конкретния случай не е сторено от разглеждащия делото съдебен състав. Намира, че без нужния анализ от страна на съда е останал факта, че обжалваното наказателно постановление от 14.11.2023г. е издадено от страна на АНО без да е налице Акт за установяване на административно нарушение, поради което обжалваното НП, се явява неправилно и незаконосъобразно, като е допуснато грубо процесуално нарушение, изразяващо се в това, че за констатираното нарушение не е съставен АУАН. Сочи, че административно-наказателният процес е строго регламентирана и нормирана дейност, която съгласно правилата на чл. 36, ал. 1 ЗАНН започва по правило със съставяне на АУАН, който акт има едновременно констативна, обвинителна и сезираща функции, тоест чрез съставянето на АУАН едновременно се установява административното нарушение, повдига се официално обвинение за извършване на правонарушение и се сезира съответен държавен орган, разполагащ с правомощия да реализира административно-наказателна отговорност чрез налагане на предвидено в закона административно наказание. Навежда доводи, че именно поради тези функции на АУАН, към издаването му са въведени точно определени изисквания, свързани с издаване в писмена форма, конкретно съдържание, задължителни реквизити, визирани в чл. 42 ЗАНН и др. Едновременно с това, и поради установеното законодателно, в т. ч. и в чл. 6 от ЕКЗОПСЧ основно право на защита всяко лице да узнае в какво е обвинено и какво наказателно/административно-наказателно обвинение е повдигнато спрямо него, за да организира защитата си в пълен обем, са въведени и последващи законодателни изисквания относно съставянето и връчването на АУАН по чл. 43-44 ЗАНН, обезпечаващо правото на излагане на възражения, представяне на доказателства и пр. Посочва, че в чл. 36, ал. 2 от ЗАНН се въвежда изключение от общото правило на ал. 1, допускайки издаване на НП, без съставен АУАН, в изрично уредените случаи на прекратено друго наказателно производство със съответен съдебен или прокурорски акт или в случай на отказано от прокурора образуване на друго наказателно производство за същото деяние, с препращане на материалите на компетентния наказващ орган, като в този случай АНО може да издаде директно НП по реда на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, без съставяне на АУАН в случаите, когато е сезиран със съответно прокурорско постановление - за прекратяване на образувано ДП или за отказ за образуване на ДП, но само когато тези прокурорски актове съдържат изрични констатации за надлежно извършено правонарушение откъм време, място начин, субект, предмет и средство на извършване, степен на обществена опасност на извършеното и съответна форма или липса на вина, както и изрични констатации за това, че макар и да не представлява престъпление по НК, констатираното правонарушение осъществява състав на административно нарушение по съответния закон, за което следва да се реализира отговорност по реда на ЗАНН. Счита, че съдържанието на прокурорското постановление следва да покрива в достатъчна степен задължителните реквизити на редовен АУАН, съгласно чл. 42, ал. 1 от ЗАНН, доколкото го замества като иницииращ и правопораждащ административно - наказателното производство акт, в отклонение на редовната процедура по чл. 36, ал. 1 ЗАНН. Намира, обаче, че в случая не е налице нито една от хипотезите, предвидени с чл. 36, ал. 2 ЗАНН, защото спрямо жалбоподателя е било образувано ДП за това, че той е управлявал МПС, нерегистрирано по надлежния ред, но в същото време по това производство настоящият жалбоподател е имал само качеството на свидетел, но не и на обвиняем, на който е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, видно от данните по прокурорското постановление по пр. пр. № 7082 / 2023г.на РП - Плевен. Счита, че при липсата на издадено Постановление от страна на РП - Плевен, с което да е имало повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, спрямо жалбоподателя, то и органите на МВР не биха могли да се ползват от разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, защото изначално е следвало да съставят АУАН за това, понеже спрямо жалбоподателя не е имало повдигнато обвинение за управление на нерегистрирано МПС. Твърди, че в конкретния случай и според съдържанието на прокурорското постановление същото не представлява годен титул за иницииране на административно - наказателно производство по обвинение - за управление на нерегистрирано МПС по реда на чл. 36, ал. 2 от НК, поради което и АНО е следвало да започне административно - наказателното производство по реда на редовната процедура на чл. 36, ал. 1 ЗАНН, щом като е счел, че са налице основания за ангажиране отговорността на конкретното лице - жалбоподател. Намира, че административно - наказващият орган, като не е издал АУАН за претендираното нарушение, а е издал директно обжалваното НП, е допуснал съществено процесуално нарушение от категорията на "абсолютните" и неотстранимо чрез друг способ, освен чрез отмяна на НП само на това формално основание. Счита за недопустимо едва за първи път чрез НП да се повдига административно обвинение спрямо жалбоподателя, защото това нарушава правото му на защита, понеже НП са строго формални актове, реда за издаването на които и производството, досежно същите, са строго регламентирани в ЗАНН. За това неспазването от страна на административнонаказаващия орган на изискването на нормите на ЗАНН и издаването на Наказателно постановление в противоречие на същите води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП, доколкото PC в производство по обжалване на НП по реда на чл. 59-63 ЗАНН, следва да установи съществуването или несъществуването на описаното в НП административно нарушение и съответно съпоставянето на фактически установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната законова норма, регламентираща същото като административно нарушение. Според касатора установяването в хода на съдебното производство на съществуването или не на описаното в НП административно нарушение предпоставя индивидуализация на съответното административно нарушение съобразно всички изисквания на чл. 57 от ЗАНН и макар, че законът в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН дава възможност на административнонаказващия орган да издаде НП, дори и в акта за установяване на административното нарушение да е допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася до издаденото НП, при което административнонаказващият орган е следвало да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и тези по чл. 36, ал. 1 по чл. 42 и по чл. 57, ал. 1, от ЗАНН, като неспазването на тези изисквания води до незаконосъобразност на НП и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание. На следващо място сочи, че PC - Плевен неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства е приел, че И. М. И. е автор на нарушението по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Посочва, че управляваният от него лек автомобил БМВ Х4 М40Д с ДК № •••, е предмет на договор за оперативен лизинг на пътно превозно средство, сключен па 04.08.2023г, между „УниКредит лизинг“ ЕАД, в качеството му на лизингодател и „Евробулпроджект“ ЕООД, ЕИК 201801960 - лизингополучател, със срок на договора от 04.08.2023г. до 14.08.2028г. Счита, че е известен факта, че оперативният лизинг е форма на договор за финансиране, при който срещу заплащане на месечни наемни вноски се използва актив за определен срок, или с други думи към момента на извършената проверка, както и към настоящия момент, водачът на лекия автомобил не е бил собственик на автомобила, поради което не може да му се вмени във вина нарушение, че управлява лек автомобил с изтекла регистрация. Намира, че в конкретния случай деянието, вменено на доверителя му, е несъставомерно от обективна страна, защото към датата, приета за момент на извършване на нарушението, все още не са били настъпили правните последици по прекратяването на регистрацията на процесния лек автомобил - БМВ Х4 М40Д с ДК № •••. Навежда доводи, че прекратяването на регистрацията, включително в хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, представлява принудителна административна мярка, която от своя страна е индивидуален административен акт, който е в пряко нарушение на забраната по чл. 90, ал. I от АПК и е изпълнен преди да са изтекли сроковете за неговото оспорване. Счита, че фактите ясно илюстрират, че прекратяването на регистрацията не настъпва ех lege, а почива на волеизявление на компетентен държавен орган. Твърди, че по силата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България волеизявлението за служебно прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство подлежи на обжалване пред съда, като по този начин се гарантира правото на собственика на превозното средство на съдебна защита. Счита, че доколкото е налице индивидуален административен акт - волеизявление за служебно прекратяване на регистрацията на лекия автомобил, то съществува и правен интерес от оспорването му. Сочи, че относно правната природа на служебното прекратяване на регистрацията на МПС по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП има формирана последователна практика на Върховния административен съд - Определение № 2785 от 01.03.2021 г. по адм. д. № 1828/2021 на ВАС; Определение № 14092 от 16.11.2020 г. по адм. д. № 9510/2020 на ВАС., Решение № 160 от 26.01.2021 г. по к. а. н. д. № 3303/2020 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив; Решение № 265 от 09.02.2023 г. по к. а. н. д. № 3157/2022 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив; Решение № 1166 от 20.06.2023 г. по к. а. н. д. № 943/2023 г. на Административен съд - Пловдив. Счита, че към приетата в наказателното постановление за дата на извършване на нарушението - 12.10.2023 г., от правна страна не е правомерно настъпил фактът на прекратяване на регистрацията на автомобила, независимо от фактическото действие по отбелязване в автоматизираната информационна система. Твърди, че само по себе си фактическото действие по отбелязването в системата, щом е извършено в изпълнение на един все още неподлежащ на изпълнение административен акт, не е равносилно на настъпване на окончателните правни последици - прекратяване на регистрацията, затова и предприети фактическите действия по неговото изпълнение чрез отбелязване на прекратяването на регистрацията на автомобила в АИС са недопустими и не могат да породят съответните правни последици. Според касатора не може да се приеме, че срокът за обжалване е започнал да тече и без ИАА да е връчен на жалбоподателя, а последният по силата на закона да се счита за уведомен за издаването на ПАМ, защото нормативната уредба не регламентира подобна фикция, поради което е недопустимо по тълкувателен път да се извеждат подобни ограничения и задължения за лицата. Напротив, индивидуалният административен акт е следвало да бъде съобщен по изрично предвидения за това ред по чл. 61, ал. 1 вр. с чл. 18а от АПК, което не е сторено. За жалбоподателя не съществува предвидено задължение да предполага в кой точно момент и дали въобще ще бъде постановено служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, за да може да упражни правото си на обжалване. По тези съображения връчването и обжалването на принудителната административна мярка - служебно прекратяване на регистрацията на МПС, се осъществява по общите правила на АПК. Касаторът счита, че в настоящото производство съдът не е лишен от възможността да прецени дали има надлежно извършено прекратяване на регистрацията на превозното средство, защото не се упражнява инцидентен контрол върху принудителна административна мярка, а единствено се преценява дали тя е влязла в сила, тоест дали е породила правно действие, което е допустима преценка за настоящото производство. Твърди, че в случая по делото липсва представено уведомление до собственика на автомобила за прекратяване на регистрацията на автомобила, както и че няма спор, че регистрационните табели на автомобила са били поставени, до собственика не е изпращано уведомление за прекратяване на регистрацията, а водачът не е и собственик на МПС. Намира, че задължението на Сектор "Пътна полиция" за изпращане до собственика на уведомление за прекратяване на регистрацията произтича от изричната разпоредба на чл. 143, ал. 10 ЗДвП и липсата на знание у собственика за прекратяване на регистрацията изключва умисъла за извършване на нарушението и вината на собственика на автомобила. Сочи, че уведомяването на собственика е предвидено като част от състава за служебно прекратяване на регистрацията на автомобила и липсата му води до липса на вина, като цитира съдебна практика в този смисъл. Счита, че в конкретния случай, няма как да се установи посоченото обстоятелство за знание предвид липсата на уведомително писмо от Сектор "Пътна полиция" до собственика на автомобила за прекратяване на регистрацията, а МПС е било с поставени регистрационни табели. Сочи, че с тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС се приема, че в случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно. Под уведомяване по поставения въпрос следва да се има предвид узнаване по какъвто и да е друг начин, не само по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, като узнаването подлежи на доказване с всички доказателства и доказателствени средства и е необходимо във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на административното нарушение, включително вината. Твърди, че изрично се приема в посоченото Тълкувателно постановление, че не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закопа за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. Счита, че в случая по делото липсват такива доказателства, от които да се направи извод, че е уведомен собственикът на МПС за прекратената регистрация, а съответно няма как такова уведомяване да е достигнало и до водача. С оглед на изложеното според касатора се налага верния извод, че вмененото на жалбоподателя деяние е несъставомерно по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като регистрацията не е надлежно прекратена, а отбелязването в системата АИС-КАТ е направено в нарушение на чл. 90, ал. 1 от АПК, без да са налице изключенията по чл. 90, ал. 2 от АПК, което налага обжалваното наказателно постановление да бъде отменено поради издаването му при неправилно приложение на материалния закон. Счита, че PC - Плевен е постановил съдебен акт, в който е оставил без нужния процесуален анализ решението си, без задълбочено да изследва законосъобразността на обжалвания акт, равнозначно на липсата на мотиви, а това от своя страна е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до отмяната на акта. Твърди, че изложеното в жалбата налага извод, че обжалваният съдебен акт е порочен, постановен при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и съществено нарушение на материалния закон и необоснованост, което обуславя правния интерес от търсената защита. В заключение моли съда да отмени изцяло решението и наказателното постановление. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.П.с пълномощно по делото, който поддържа жалбата на заявените в нея основания, развива подробни съображения за нейната основателност, по същество моли съда да отмени решението и потвърденото с него НП, претендира разноски. В съдебно заседание ответникът, Началник сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР – Плевен не се явява и не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима. По основателността на жалбата съдът съобрази следното: С обжалваното наказателно постановление №23-0938-003428/14.11.2023 год. е ангажирана административно-наказателната отговорност на И. М. И. за това, че на 12.10.2023 г. в 13, 42 часа в община Плевен, на път Втори клас № ВП-35 (ПП-3/Гривица-Плевен-Троян-Кърнаре) при км.22.340, с посока на движение към град Плевен, като водач, управлява лек автомобил БМВ ••• с регистрационен номер •••, който е с временна регистрация с изтекъл срок на валидност до 8.10.2023 год. Наказателното постановление е издадено от Началник ГРУПА в сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Плевен В. К.. По жалбата срещу горното НП е образувано анд 20244430200141/2024 год. год. в РС-Плевен. При съдебното разглеждане на жалбата срещу НП по това дело, като страна-ответник в производството е призован и участвал Началник СЕКТОР Пътна полиция при ОД на МВР-Плевен - арг.Разпореждане №701/7.03.2024 год. на л.27 от въззивното дело, призовка на л.32, протокол на л.33, разписка за обявяване на решението на л.39. Съгласно чл.61 ал.1 от ЗАНН в редакцията обн.ДВ бр.109/2020г., в сила от 23.12.2021г., при разглеждане на делото пред районния съд се призовава наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д т.4 от ЗАНН. Т.е. в съдебните производства по обжалване на НП, започнали в районните съдилища след 23.12.2021г., като ответник следва да бъде призован наказващият орган, като в конкретния случай това е Началник група в сектор Пътна полици при ОД на МВР-Плевен. Единствено когато се обжалва електронен фиш /това е актът по чл.58д т.4 по смисъла на чл.61, ал.1 от ЗАНН/, като ответник се призовава учреждението. От изложеното се налага извод, че с участието на ненадлежна страна в производството пред районния съд е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързано с надлежното конституиране на страните, което налага обезсилване на решението и връщане на делото на друг състав на РС-Плевен за ново разглеждане и произнасяне по жалбата на И., при съобразяване с всички изменения на ЗАНН, приложими от 23.12.2021г. за съдебните производства пред районните съдилища, в т.ч. свързани с надлежното конституиране на страните. Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.3 от АПК, съдът