Решение № 478 от 12.7.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 39/2023 г.

Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца в първата инстанция „БРОБЕТ ЛИМИТЕД“ – дружество, регистрирано съобразно законодателството на Република Малта чрез пълномощника му адв.Ю. Д. против решение №1143 от 14.10.2022 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-19 състав, постановено по т.д.№ 1066/2021 г., с което са отхвърлени предявените от дружеството сещу „ЕФБЕТ ПАРТНЕРС“-ООД обективно съединени искове с правно основание чл.116, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за марките и географските означения за установяване на факта на нарушението и осъждане на ответника да преустанови да извършва нарушение на правата на регистрирани търговски марки, както следва:

1) комбинирана търговска марка, със словен елемент "efbet", регистрирана с per. № 00080548 в Патентно Ведомство на Република България, със срок на действие на регистрацията до 19.01.2031г.;

2) комбинирана търговска марка, със словен елемент "efbet", регистрирана с per. № 010818748 в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост, със срок на действие на регистрацията до 18.04.2022 г.;

3) комбинирана търговска марка, със словен елемент "ефбет", регистрирана с per. № 017570979 в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост, със срок на действие на регистрацията до 07.12.2027г., които права се притежават от „БРОБЕТ ЛИМИТЕД“, Република Малта, като прекрати използването в търговската си дейност на словен знак "ЕФБЕТ", който знак е сходен с процесните марки, което използване се изразява в действия по използване на знака като част от фирменото наименование на ответника.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, както и съществено нарушение на процесуалните правила. Жалбата е подробно мотивирана. Моли за отмяна на решението и уважаване на предявените искове.

Препис от жалбата е връчен на ответника „ЕФБЕТ ПАРТНЕРС“- ООД, но в срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор не е подаден.

Софийският Апелативен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледано обаче по същество е неправилно. Фактическата обстановка е правилно установена, но правните изводи на съда противоречат на закона.

От събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства се установява от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове на „БРОБЕТ ЛИМИТЕД“- дружество, регистрирано в Република Малта срещу ответника „ЕФБЕТ ПАРТНЕРС“-ООД с правно основание чл.116, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за марките и географските означения за установяване факта на нарушаването от страна на ответника на правата върху марки - комбинирана марка, регистрирана в Патентното ведомство на РБ с рег.№ 00080548 със словестно наименование „efbet“ („ефбет”), марка на Европейския съюз с рег.№ 010818748 с наименование „efbet“ и марка на Европейския съюз с рег.№ 017570979 и словестно наименование „ефбет“, както и за осъждането му да преустанови нарушението, като прекрати ползването на словната част на горепосочените марки в търговската си фирма „Ефбет Партнерс“ и в търговската си дейност.

Ищецът твърди, че е носител на изключително право върху: -комбинирана марка със словно наименование „efbet” („ефбет“), за която е подадена заявка за регистрация на 19.01.2011 г. в Патентното ведомство (ПВ) на Република България и е регистрирана на 10.05.2012 г. с рег.номер 00080548 за класове 9, 16, 28, 35, 38 и 41 и срок на действие до 19.01.2031 година;

-марка на Европейския съюз с per. номер 010818748 и словно наименование „efbet”, регистрирана на 05.12.2012 г. за класове 9, 16, 28, 35, 38 и 41, със срок на действие 18.04.2022 година;

-марка на ЕС с per. номер 017570979 и словно наименование „ефбет”, регистрирана на 18.04.2018 г. и със срок на действие до 07.12.2027 г., която се ползва със закрила за класове 9, 16, 28, 35, 38 и 41.

Над първата буква „е“ в наименованията на марките в полудъга са разположени три петолъчни звезди.

Твърди, че ответното дружество „ЕФБЕТ ПАРТНЕРС“ ООД осъществява всички елементи от фактическия състав на нарушението по чл.13, ал.1, т.3 от ЗМГО поради следните обстоятелства:

1. Наличие на сходство между регистрираната търговска марка и знака, използван от ответника: а) фонетична идентичност - идентично звучене на общия за всички елемент „ефбет“/„efbet”, което има определящ характер при цялостното възприемане на марките и знака, тъй като словният елемент е доминиращ, б) визуално сходство: - при марка с регистров номер 00080548 и марка на Европейския съюз с per. номер 010818748 се дължи на еднаквата дължина на думите „efbet” и „ефбет“, графичното съвпадение на изписване на буквата „е“ на кирилица и на латиница, сходствата при изписването на буквите „б“ и „Ь”, „т“ и, , t” на кирилица и на латиница; наличие на доминиращ и съществен словен елемент „efbet”, като словната част от регистрираните марки на ищеца е изцяло включена в състава на знаците на ответника; - при марка на ЕС с p e r. номер 017570979 със словно наименование „ефбет“ има графично съвпадение между изписването на марката и на доминиращия елемент от наименованието на ответното дружество, като и двете са на кирилица;

1. Наличие на смислово сходство, определящо се от доминиращия характер на думата „efbet”;

1. Изписването на първата част от името на ответното дружество на латиница, което е посочено по партидата му в ТРРЮЛНЦ - „EFBET PARTNERS“, напълно съвпада със словната част от процесиите марки.

Ищецът счита, че по описания начин ответното дружество използва като търговска фирма наименование, сходно на регистрираните от него марки, без да има права върху тези марки и без разрешение от ищеца. Счита, че съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2, т.4 ЗМГО използването на съответния знак като търговско или фирмено наименование представлява използване в търговската дейност по смисъла на чл.13, ал.1 ЗМГО, което е забранено без съответното съгласие.

Твърди, че в нарушение на чл.7, ал.5 от ТЗ ответникът използва фирмено наименование, което е сходно с горепосочените защитени търговски марки, без да има права върху тях.

Сочи, че търговските марки „efbet“ се ползват с известност на територията на Република България и покриват всички критерии за степен на известност по чл.12, ал.10 ЗМГО. Излага, че под търговските марки „efbet” оперират над 50 игрални зали за игри с игрални автомати на територията на България в София, Пловдив, Плевен, Варна, Петрич, Пазарджик, Хасково, Русе, Шумен и др., което обуславя разпознаваемостта на марката сред потребителите на хазартни услуги и сред деловите кръгове, ангажирани с хазартните услуги (чл.12, ал.10, т.1 ЗМГО).

Твърди, че марка с рег.№ 00080548 и марка на ЕС с рег.№ 010818748 се използват повече от десет години и са добили широка разпознаваемост в обществото, както и че под марките „efbet” се осъществяват хазартни услуги и извън българския пазар-в Румъния, Сърбия, Испания и Италия.

Сочи, че марката е широко рекламирана на територията на Република България върху билбордове, рекламни флагове и върху сградите на игралните зали, които оперират под марките и под това наименование се осъществява спонсорство на множество спортни отбори-български национален отбор по волейбол, българска волейболна лига, българска баскетболна лига, баскетболните клубове Левски, Берое, Балкан Ботевград, както и че се осъществява генерално спонсорство на описани в исковата молба футболни отбори.

Счита, че са налице предпоставките по чл.12, ал.10 от ЗМГО, за да се считат марките „efbet” за известни по смисъла на чл.13, ал.1, т.3 ЗМГО. Излага подробни доводи, че използването без основание на знака от ответника води до увреждане на известността на марката. Сочи, че съдружници в ответното дружество са търговските дружества „НОВЕ ИНТЕРНАЛ“ ЕООД, „ГЛОБУС ТРАВЕЛ“ ЕООД, и „ЕВКЛИД“ ЕООД, чиито еднолични собственици на капитала са съответно В. К. Б., А. Й. Т. и Б. Б. - обвинени за участие в организирана престъпна група. Излага, че на 02.06.2021 г. Службата за контрол на чуждестранните активи (Office of Foreign Assets Control - OF AC) към Министерството на финансите на САЩ (U.S. Department of the Treasury) е наложила санкции на В. Б. и свързани с него дружества. Сочи, че по силата на решение на Министерския съвет на РБ е създадена и функционира работни група, която да предприема фактически действия - съставяне и поддържане на списък в отговор на наложените санкции от Службата за контрол на чуждестранните активи на САЩ. Излага, че НАП публикува на интернет страницата си въпросния списък на дружества, в който под номер 13 е посочено ответното дружество „ЕФБЕТ ПАРТНЕРС“ ООД. Намира, че поради това е вероятно ищецът и участващите в него физически лица да бъдат погрешно асоциирани като „свързани лица“ с ответното дружество.

Счита, че изложените обстоятелства относно посочените физически и юридически лица са публично известни и това води до увреждане на марките на ищеца, като се създава асоциация, че тези лица са свързвани с ищцовото дружество, респ. регистрираните от него марки, което представлява последният елемент от фактическия състав на нарушението по чл.13, ал.1, т.3 ЗМГО. Намира, че ползването на фирменото наименование „ЕФБЕТ ПАРТНЕРС“ от ответника е недобросъвестно, тъй като в противоречие с добросъвестната практика ответникът употребява наименованието „ефбет“ с добавката „партнерс“ (от английски - партньори), стремейки си да въведе в заблуждение потребителите, че е свързан с марката на ищеца.

В отговора на ИМ ответникът „ЕФБЕТ ПАРТНЕРС“ ООД, оспорва предявените искове като неоснователни и моли за отхвърлянето им. Твърди, че видно от партидата на „ЕФБЕТ ПАРТНЕРС“ ООД в ТРРЮЛНЦ, предметът на дейност на дружеството не включва извършване на услуги, свързани с хазартни игри в казина, осигуряване на услуги в зали с игрални автомати и хазартни игри, а процесните марки са регистрирани за различен вид стоки и услуги, които не попадат в обхвата на дейност на ответника.

Поддържа, че страните по делото оперират на различни пазари, респ. тяхната дейност е насочена към различни потребители, поради което следва да се изключи вероятността от объркване на потребителите и увреждане на интересите им. Сочи, че за периода от учредяването на ответното дружество през 2017 г. до 2020 г. включително дружеството не извършва и не е извършвало търговска дейност, няма нает персонал.

Намира, че не е налице възможност за свързване на фирменото наименование на ответника с марката, както и че не е налице вероятност от объркване на потребителите и увреждане на интересите им. Твърди, че е използвал знака EFBET като част от търговско име, като последното е надлежно регистрирано в ТРРЮЛНЦ и не се касае за противоправно използване в търговската дейност на знак, идентичен или сходен на регистрираната марка и за идентични или сходни стоки и услуги (чл.13 ЗМГО).

Излага, че търговската марка и търговското име /фирмено наименование/ са самостоятелни обекти на правото на индустриална собственост. Намира, че не би могло да се противопоставя правото за изключително ползване на търговското име на правото на регистрирана марка дори и при наличие на словна идентичност или сходство. Твърди, че с разпоредбата на чл.16, ал.1 т.1 от ЗМГО се ограничава правото върху марката, като счита, че правото на марка не може да се упражнява от ищеца по начин, създаващ пречки за ответника да ползва търговското си наименование.

Оспорва като недоказано твърдението за общоизвестност на марката (§1, т.3 от ДР на ЗМГО). Счита, че не може да се разширява правото на маркопритежателя до степен да има право да забранява на трето лице да регистрира фирма, която ще осъществява дейност в различна област от тази, за която са стоките и услугите, за които се отнася регистрацията на марката му.

Твърди, че не може да се направи извод за сходство между марката и фирменото наименование на ответника, което да доведе до възможност за въвеждане в заблуждение на потребителя. Намира и че ищецът не е доказал недобросъвестността му, тъй като не установява, че ответникът е желаел или допускал настъпването на противоправни последици - объркване на потребителя.

За да отхвърли обективно кумулативно предявените искове на „БРОБЕТ ЛИМИТЕД“, първоинстанционният съд е приел, че макар да е налице сходство между процесните марки на ищеца, от една страна, и фирмата на ответното дружество, от друга, не е налице нарушение по чл.116, ал.1, т.1 и т.2 от ЗМГО, тъй като в случая не се установява нарушение на правата на притежателя на марките. Според съда, за установяването на нарушение не е достатъчно регистрирането на търговско наименование, съдържащо знак, идентичен или сходен с регистрирана по-рано търговска марка, а е необходимо използването на фирменото наименование да може да засегне основната функция на марките, която е да гарантира на потребителите произхода на стоките или услугите. Съдът е направил извод, че в производството не са събрани доказателства да е осъществен един от елементите на фактическия състав, при който е налице нарушение на правото върху търговска марка – използването на знака да е от такова естество, което би довело до увреждане на известността на марката.

Въззивният съд намира горния извод за неправилен и противоречащ на материалния закон.

От събраните в производството писмени доказателства е установено, че по подадена на 19.01.2011 г. заявка е направена регистрирация с № 00080548 на комбинирана търговска марка, състояща се от словния елемент "efbet", в който буквите "е" и "f' са изписани с по-голям размер и са с удебелен шрифт. Над първата буквата "е" в полукръг са изобразени три черни звезди.

Видно от представеното от ищеца удостоверение, издадено от Патентното ведомство на РБ, на 18.04.2016г. в Държавния регистър на марките е вписано прехвърлянето на правото върху марката от ЕВРОФУТБОЛ Лимитед, Малта, на „Евро Изток” ЕООД. Според вписванията в ТРРЮЛНЦ, на 28.04.2016г. последното е променило наименованието си на „ЕФБЕТ” ЕООД. От приложените по делото преписки на ПВ се установява, че на 21.11.2017г. в държавния регистър на марките е вписано прехвърлянето на марката от „ЕФБЕТ”-ООД в полза на „ЕВРОФУТБОЛ Лимитед”, Малта. Видно от приложените към исковата молба документи, издадени от Бизнес регистъра на Малта, ЕВРОФУТБОЛ ЛИМИТЕД е променило наименованието си на БРОБЕТ ЛИМИТЕД.

От представените по делото извлечения от база данни TMview на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост, както и от направените от съда служебни справки, в посочената база данни е видно, че е извършена регистрация на марка "efbet" с рег. № 010818748, по подадена заявка от 18.04.2012 г., със срок на действие на регистрацията до 18.04.2032 г„ както и на марка "ефбет", с per. № 017570979, по подадена заявка от 07.12.2017 г., със срок на действие на регистрацията до 07.12.2027г., като и при тези две марки над първата буква "е" в полудъга са разположени три звезди. Като притежател на марките е посочено дружеството „БРОБЕТ ЛИМИТЕД“, Малта.

С молба от 27.01.2022г. ищецът е представил доказателства, че ответникът е направил искане пред Патентното ведомство на РБ да бъде отменена регистрацията на марка „efbet” с per. №80548, което е уважено частично, но е отхвърлено относно дейностите по организиране на лотарии, онлайн залагания, услуги в областта на хазартните игри и др. и марката продължава да ползва защитата си относно същите.

От приложената по делото преписка от ПВ се установява, че на 26.11.2019г. ответното дружество е подало заявка за регистрация на словна марка „ЕФБЕТ EFBET”, като след подадена опозиция от страна на ищеца регистрацията е отказана с Решение на ПВ от 16.06.2021г.

В чл.111, ал.2 от ЗМГО е предвидено, че марката на Европейския съюз има действие на територията на Република България и притежателят й се ползва с правата по ЗМГО.

Словните елементи по принцип са по-отличителни от фигуративните (които в случая са трите звезди над буквата „е”). Словната част и на трите регистрирани марки на ищеца се произнася по един и същи начин и са идентични във фонетично отношение. Първата част от фирменото наименование на ответника „Ефбет Партнерс“-ООД е идентична във фонетичено и семантично отношение със словните елементи на търговските марки ("efbet" и „ефбет”), поради което следва да се направи извод за наличие на сходство между процесните търговски марки и първата част от фирменото наименование на ответника.

Ответното дружество е регистрирано в ТР на 01.11.2017г., т.е. правото върху двете търговските марки със словен елемент efbet, изписан на латиница, съответно на ПВ на Република България и на Европейския съюз, е възникнало преди правото на фирмата „ЕФБЕТ ПАРТНЕРС”. От приложените към отговора на исковата молба ГФО на „ЕФБЕТ ПАРТНЕРС” ООД се установява, че последното не е извършвало търговска дейност през периода 2017г.- 2020г.

При така установените факти се налагат следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1, т.3 от ЗМГО, правото върху марка включва правото на притежателя й да забрани на трети лица да използват в търговската си дейност всеки знак за стоки и/или услуги, който е идентичен или сходен на марката, независимо дали е използван за стоки или услуги, които са идентични, сходни или не на тези, за които марката е регистрирана, ако марката се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би ги увредило.

Според чл.13, ал.2, т.4 от ЗМГО, използването в търговската дейност на знак е налице и в случаите, когато този знак представлява част от фирмено наименование.

Според разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗМГО, използването на знак по смисъла на чл.13, ал.1-4 без съгласието на притежателя на марката, съставлява нарушение на правата на последния. Защитата срещу такова нарушение е предоставена от закона чрез исковете по чл.116 от ЗМГО.

Въззивният съд намира, че всички елементи от фактическия състав на чл.116, ал.1, т.1 и 2, във вр. чл.113, ал.1, вр. чл.13, ал.1, т.3 от ЗМГО са надлежно доказани от ищеца, с оглед на което предявените искове са основателни.

Между страните не е спорно и се установява от писмените доказателства, че марките на ищеца се ползват със защита, като същите са регистрирани преди регистрацията на ответното дружество, т.е. преди последното да придобие право върху фирмата си.

Безспорно със събраните по делото доказателства, в т.ч. със заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че процесните марки се ползват с известност, в който смисъл са и изводите на съда.

Безспорен е също факта, че е налице сходство между притежаваните от ищеца БРОБЕТ ЛИМИТЕД марки и използвания от ответника знак - фирмата му „ЕФБЕТ ПАРТНЕРС“.

Обратно на приетото от съда обаче, въззивният съд намира за надлежно доказан факта, че ответникът използва знака „ЕФБЕТ ПАРТНЕРС“, който е сходен с регистрираните по-рано марки, в търговската си дейност.

Видно от разпоредбата на чл.13, ал.2, т.5 от ЗМГО, използването на даден знак като търговско наименование е приравнено по силата на закона на използване на знака в търговската дейност. Безспорно е също така, че това използване става без съгласието на притежателя на марките - ищеца БРОБЕТ ЛИМИТЕД.

Нарушението не е преустановено дори и след отправената покана до ответника, за което обстоятелство в първоинстанционното производство са ангажирани доказателства.

По делото са приложени множество писмени доказателства (преписки от Патентно ведомство на Република България, представени въз основа на издаденото на ищеца удостоверение по чл.186 ГПК), от които се установяват конкретни предприети от ответника действия във връзка с марките на ищеца.

Видно от чл.13, ал.1, т.3 от ЗМГО, ирелевантно е дали знакът е използван за стоки или услуги, които са идентични, сходни или не на тези, за които марката с регистрирана, с оглед на което използването на знака в търговската дейност е достатъчно, за да се приеме, че е налице нарушение по смисъла на чл.113, ал.1 от ЗМГО.

Освен това, разпоредбите на ЗМГО следва да бъдат тълкувани систематично и във връзка с императивната норма на чл.7, ал.5 от ТЗ, според която фирмата на търговеца не може да бъде идентична или сходна със защитена марка, освен ако търговецът има права върху нея. Очевидно е, ч е установената в ТЗ забрана не е поставена под условие търговецът да осъществява каквато и да било дейност, още по-малко тази дейност да е свързана със стоките или услугите, за които регистрираните марки ползват закрила. В случая ответното дружество безспорно няма права върху защитените марки на ищеца, с оглед на което на последния следва да се предостави защита по реда на ЗМГО.

Използването на знака (фирмата „ЕФБЕТ ПАРТНЕРС“) от страна на ответника уврежда известността на процесните марки, което обстоятелство също е доказано в първоинстанционното производство.

Въззивният съд не споделя изводите на първата инстанция, че реномето на марките не се увреждало от публично достъпната информация относно действителните собственици на „ЕФБЕТ ПАРТНЕРС“ ООД. От служебна справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че съдружници в „ЕФБЕТ ПАРТНЕРС” ООД са „Нове Интернал” ЕООД, „Глобус Травел” ООД и „Евклид” ЕООД, в които като собственици на капитала фигурират съответно В. Б., А. Т. и Б. Б.. Общоизвестни са обстоятелствата в резултат на широкото медийно отразяване, че срещу тези лица е възбудено наказателно преследване за извършването на редица престъпления. Широкото медийно отразяване на тези обстоятелства и асоциирането на марките на ищеца с действителните собственици на „ЕФБЕТ ПАРТНЕРС“ ООД недвусмислено уврежда известността на марките.

Не без значение е и факта, че на 02.06.2021 г. Службата за контрол на чуждестранните активи (Office of Foreign Assets Control - OFAC) към Министерството на финансите на САЩ е наложила санкции на В. Б. и свързани с него дружества, едно от които е въззиваемата страна. Самият факт, че дружеството е санкционирано (който факт също е широко отразен в медийното пространство) от МФ на САЩ, а фирмата му се асоциира с услугите, за които са регистрирани процесиите марки на БРОБЕТ ЛИМИТЕД, е достатъчен, за да се приеме, че известността на марките на последния е увредена и че са накърнени основните им функции. Затова неправилни се явяват изводите на съда, че не можело да се очаква, че средният потребител на услугите, предоставяни под процесните марки на БРОБЕТ ЛИМИТЕД ще извършат проверки в търговския регистър и ще установят кои са действителните собственици на „ЕФБЕТ ПАРТНЕРС“ ООД. Подобна проверка не е необходима, доколкото ответното дружество е санкционирано от МФ на САЩ и това обстоятелство е публично разгласено и доведено до знанието на широката общественост.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че действителното увреждане на известността на марките не е елемент от фактическия състав по чл.13, ал.1, т.3 от ЗМГО - достатъчно е използването на знака без основание да би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или да би ги увредило. В същия смисъл е разпоредбата на чл.116, ал.1, т.2 от ЗМГО, от която недвусмислено е видно, че е допустима и защита срещу дейност, която не е извършена, респ. не е нанесла вреди, но ако бъде извършена, би представлявала нарушение. С други думи, достатъчно е да е налице възможност от хипотетично увреждане при използването на марката, каквато в случая безспорно е налице.

Необоснован е изводът на съда, че за установяване на нарушение на правото на търговско наименование, съдържащо идентичен или сходен с регистрираната по-рано търговска марка знак, е необходимо използването на фирменото наименование да може да засегне основната функция на марките, която е да гарантира на потребителите произхода на стоките или услугите. Законът не предвижда наличието на такава предпоставка за упражняването на правото по чл.13, ал.1, т.3 от ЗМГО да се забрани използване на знак, идентичен или сходен с по-рано регистрирана марка. Различен извод не следва от цитираното от съда Решение № 154/08.12.2009 г., постановено по т.д. № 194 по описа за 2009 година на ВКС, II т.о., което разглежда различна от процесната хипотеза и е постановено при действието на отменения ЗМГО от 1999 г., който не съдържа разпоредби, аналогични на чл.13, ал.1, т.3 и чл.13, ал.2, т.5 от сега действащия закон.

Следва да се отбележи, че фактическият състав на чл.13, ал.1, т.3 от ЗМГО не предполага наличието на недобросъвестно използване на регистрирано фирмено наименование или наличието у притежателя на фирменото наименование на намерение да увреди притежателя на марките.

Само за пълнота обаче следва да се отбележи, че използването на знака от страна на ответното дружество е недобросъвестно, доколкото марките на ищеца са регистрирани преди придобиването на правата на ответника върху фирменото му наименование. С оглед публичността на регистъра на марките и обстоятелството, че вписването на марка в регистъра има и оповестително действие, следва да се приеме, че съществуването на марките е било известно и следвало да бъде съобразено при регистрацията на ответното дружество под фирмата ЕФБЕТ ПАРТНЕРС. В същия смисъл е разпоредбата на чл.7, ал.5 от ТЗ, която е в сила много преди регистрацията на ответното дружество, която в случая е нарушена.Както бе посочено по-горе, тази разпоредба не установява изрично изискването и за недобросъвестност, като елемент на законоустановения фактически състав на нарушението, т.е. забраната е обективна, а след регистрацията на марката и в срока й на зашита тя е и абсолютна. Правото на регистрираната марка е противопоставимо на всяко лице, още повече на търговец, който, доколкото марката е регистрирана, следва да се счита, че е знаел или е бил длъжен да знае за правата на маркопритежателя, както и безусловно да ги зачете при осъществяването на собствената си търговска дейност в случаите и в обема, установени от закона в защита на марката.

Изложените до тук съждения на база анализа на доказателствения материал във връзка с нормите на ЗМГО и ТЗ, относими към казуса, сочат на извод, че предявените искове за установяване факта на нарушението по чл.116, ал.1, т.1 и за преустановяването му по т.2 са основателни и доказаниу поради което следва да бъдат уважени. Това налага отмяна на първоинстанционното решение.

По разноските: За настоящото производство жалбоподателят претендира единствено внесената държавна такса в размер на 240 лева, която следва да му бъде присъдена с оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд