Решение № 1032 от 12.6.2023 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 5266/2022 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е наказателно постановление№ 36-0000390 издадено на 21.06.2022г. от Д.Р. С., и. д. Директор на РД „Автомобилна администрация” гр.Пловдив, с което на „Н и Н ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА“ АД ЕИК: 202244560, представлявано от С. М. е наложено административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 3 000 лв./три хиляди/ на основание чл.96г ал.1 пр.2 от Закона за автомобилните превози за извършено нарушение на чл.58 ал.1 т.3 от Наредба №11/31.10.2002г на МТС. По съображения изложени в жалбата си „Н и Н ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА“ АД, чрез законния си представител прави искане за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, при нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява. Не се явява и процесуалният му представител – адв. А.. Постъпила е писмена молба от защитника, с искане за отмяна на НП и становище по същество на делото. Претендират се разноски. За административно - наказващия орган – Директор РД „Автомобилна администрация” - Пловдив, редовно призован, не се явява, не се представлява. Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. От фактическа страна: На 04.02.22г актосъставителят К. С. К. е съставил АУАН№316175, за това, че при извършена проверка, след направена справка в единната информационна система на ИА „Автомобилна администрация“ гр. София било установено, на 01.11.2021г, в село Ягодово, обл. Пловдив, бул. Цариградско шосе, база МАН сервиз, седалище и адрес на управление на „Н и Н Транспорт Логистика“ АД, като лице с предмет на дейност международен превоз на товари по шосе, притежаващо лиценз на Общността № 5151 е извършило следното нарушение: Превозвачът допуска извършването на международен превоз на товари с товарен автомобил „МАН ТГХ“ с рег.№ •••••, категория N3 и полуремарке „Кроне“ с рег.№••••• категория О4 и двете пътни превозни средства собственост на „Н и Н Транспорт Логистика“ АД с водач Ю. Х. И. ЕГН: ••••••••••, извършващ превоза с международна товарителница(CMR) от 02.11.2021г от Република България до Република Турция, като водачът не притежава валидно удостоверение на психологическа годност. АУАН бил съставен в РД Автомобилна администрация – гр.Пловдив, след приключване на комплексна проверка. Същият е връчен на законния представител на ЮЛ на 04.02.22г., подписан без възражения. Нарушението е възведено под нормата на чл.58 ал.1 т.3 от Наредба №11/31.10.2002г на МТС вр.чл.96г ал.1 пр.2 от Закона за автомобилните превози. Въз основа на така съставения акт, било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на „Н и Н Транспорт Логистика“ АД е наложено административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 3 000лв. на основание чл.96г ал.1 пр.2 от Закона за автомобилните превози. Разпитан в съдебно заседание, актосъставителя К. поддържа съставения АУАН и сочи, че констатациите са на база извършена проверка на дружеството. Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, хронологични, съответстващи на събрания доказателствен материал. Към административната преписка са приложени и приети – справка в регистър на психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване на лицето Ю.Х.И. ЕН••••••••••, проведено на 11.12.2021г; международна товарителница от 02.11.2021г; работна карта на Y. D.; заповед РД-08-30/24.01.20г на Министъра на транспорта информационните технологии и съобщенията, за компетентност по издаване на НП; СУМПС •••, издадено в Р. Турция на лицето Y. D., работна карта на Y. D.. В АУАН и издаденото НП ясно и недвусмислено е посочено, че на 01.11.2021 г. дружеството е допуснало водача Ю. Х. И. да извърши международен превоз на товари, който не отговаря на изискванията за психологическа годност, поради което избраният от актосъставителя и наказващия орган начин на формулиране на нарушението не поставя съмнение датата и мястото на нарушението. Следва да бъде посочено, че независимо от факта, че превозът е реализиран извън страната, място на извършване на нарушението е седалището на съответното дружество, на което е издаден лиценз на Общността за извършване на международен превоз на товари. Отговорността на дружеството се ангажира в качеството му на автомобилен превозвач, като организирането на международен превоз без спазване на предвиденото с тази разпоредба изискване е именно седалището на дружеството, от където се осъществява оперативната дейност по организирането на превози, каквато е трайната съдебна практика, напр. в Решение № 267 от 24.10.2019 г. на Административен съд Кюстендил по к. н. а. х д. № 229/2019 г. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС "лицата по чл.2 ал.1 от същата наредба, а именно еднолични търговци и търговски дружества, които притежават лиценз на Общността и заверени копия от лиценза, издаден от министъра на транспорта или упълномощени от него длъжностни лица и могат да извършват международен превоз на пътници и товари, допускат до управление на превозните средства за международен превоз на пътници и товари само водачи, които са психически годни. Жалбоподателят, като лице притежаващо лиценз на общността за извършване на международен превоз, се явява задължено лице по смисъла на чл. 57, ал. 1 от Наредбата. В конкретния случай на 30.11.21г. при извършена проверка от инспектори на РД "Автомобилна Администрация " – Пловдив е установено, че дружеството-жалбоподател, като превозвач, притежаващ лиценз на Общността за извършване на международен превоз е допуснал на 01.11.2021 на територията на Турция да се извърши международен превоз на товари с МПС от категория N 3 товарен автомобил Ман ТГХ с рег. № •••• и полуремарке „Кроне“ с рег.№ •••, управляван от водача Ю. Х. И., за който е прието от проверяващите, че към датата на превоза /02.11.21г, съгласно ЧМР/ е без валидно удостоверение за психологическа годност. За доказване на оспорените фактически твърдения в АУАН по преписката са приложени международната товарителница от 02.11.2021г. от която се установява, че действително на тази дата МПС с рег.№ •••• се е намирало в Република Турция. От същата, както и от останалите приложени документи към нея – справка годност на водача И. от 11.12.2021г, както и работна карта на лице, с изписано на турски език име Y. D. не може да се обоснове, че именно цитирания в АУАН водач И. е управлявал на 02.11.2021г товарен автомобил Ман ТГХ с рег. № ••••• и полуремарке „Кроне“ с рег.№ ••••. По делото е представено извлечение от картата на лицето Y. D., различно от водача, за когото в АУАН и НП се сочи, че е осъществил превоза, поради което така представените доказателства, установяват по безспорен начин, че на процесната дата с посочения автомобил, собственост на жалбоподателя е извършен превоз на територията на Република Турция, придружен от ЧМР, но не и кое е лицето, водач на товарния автомобил. На практика не може да се направи извод за наличие на съставомерност, касателно нормата на чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАП Разпоредбата на чл.96 ал.1 пр.2 от ЗАП, гласи - “.. Който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв“. Съдът намира, че както в АУАН, така и в НП, неясно е отразено изпълнителното деяние на нарушението, вменено на дружеството- жалбоподател. Изпълнителното деяние, наказуемо по посочения санкционен състав чл.96г, ал.1, предложение второ от ЗАвт.П се изразява в допускане от страна на превозвача, водачът, да управлява превозното средство, без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата. В атакуваното НП наказващият орган е посочил като изпълнително деяние следното: "… превозвачът допуска извършването на международен превоз на товар… с водач Ю.Х. И. ЕГН••••….“, което лице по никакъв начин не може да се свърже обстоятелството, че е бил водач товарен автомобил и, че на 02.11.21г като такъв е преминал границата България – Република Турция. На практика, няма извършено деяние от обективна страна, превозвачът да е допуснал именно конкретното лице – И. да осъществи превоза и това да е сторено от него. Не е установена фактическа или правна връзка И. да е назначен на работа по някакво правоотношение с превозвача, представената работна карта, касае друго лице, гражданин на Турция - Y. D., в т.ч. и приложената към жалбата на жалбоподателя като писмено доказателства СУМПС на чуждестранен гражданин Y.D., което лице няма отношение към фактическите констатации в АУАН и НП. При това положение, е без значение дали лицето Ю. Х. И. е преминал тест за психологическа годност и от кога, тъй като превозвачът нито е допускал нито е назначавал това лице като водач за осъществяване на превоз по международна товарителница от 02.11.2021г до Република Турция. Така описаното деяние в обстоятелствената част на НП не отговаря на санкционната разпоредба, приложена в диспозитива му и са нарушени императивните реквизити по издаване на НП – чл.57 т.5 от ЗАНН, както и чл.42 т.4 от ЗАНН при съставяне на АУАН. Тези съществени процесуални нарушения винаги водят до ограничаване правото на защита на наказаното лице, същото не може адекватно да осъществи защитата си и като такива са абсолютно основание за отмяна на НП като незаконосъобразно. По разноските: Предвид императивната норма на чл.63 ал.3 от ЗАНН настоящият състав дължи произнасяне по направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото – отмяна на атакуваното НП и съгласно приложените от пълномощник и списък с разноски въззиваемата страна - Директор РД „Автомобилна администрация” гр.Пловдив следва да бъде осъден да заплати на Н и Н Транспорт Логистика АД ЕИК: 202244560, представлявано от законния представител С. М. М. разноски в размер на 960.00 лв., представляващи възнаграждение за процесуално представителство от адвокат. Мотивиран от гореизложеното, Пловдивски районен съд – VІІ наказателен състав, постанови решението си.