Решение № 230 от 26.3.2025 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 376/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК. Образувано е по жалбата на С. Д. М. ЕГН ••••••••••, с адрес: •••••, Д. Г. М. ЕГН •••••••••• с адрес: •••• и П. Г. М. ЕГН •••••••••• с адрес: •••••, в качеството им на наследници на Г. Д. М.- управител на „ФЕНИКС ГАРАНТ“ ООД с ЕИК 102001988, подадена против Разпореждане с изх. № 3466/22, 01.2025г., постановено по изп. дело №407/2024г. по описа на ЧСИ Делян Николов с per. № 804, с което е постановен отказ за частично спиране на принудително изпълнение спрямо поземлен имот с идентификатор №07079.605.276, по съображения, черпени от чл.442а от ГПК. В жалбата разпореждането се сочи за неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се аргументи във връзка с правилното приложение на разпоредбата на чл.442а, ал.1 от ГПК, изискваща наложените от съдебния изпълнител обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи да са съразмерни с размера на задължението, като отчитат всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено.Намират, че обжалваното произнасяне на ЧСИ Д.Николов е противно на цитираната разпоредба, т. к. той е предприел изпълнителен способ върху недвижимо имущество на стойност четири пъти и половина по-голяма от дълга по изпълнително дело №407/2024г., ведно с обезпечение на бъдещ иск.Дългът по делото, ведно с обезпечението на бъдещ иск бил в размер на 965 000 лева, а възбранените и описани недвижими имоти са оценени по експертна оценка, възложена от същия ЧСИ на 4 274 000 лева.Касаело се за имущество, включващо поземлен имот и изградените в него осем промишлени сгради, всяка от които се сочи за годен за експлоатация самостоятелен обект, захранен с всички необходими комуникации и се акцентира, че изпълнението би могло да бъде насочено само върху сградите, предвид факта, че дори тяхната обща стойност надхвърля дълга по делото с приблизително 120 000 лева. Възразяват срещу становището на ЧСИ, че като длъжник по делото не са предложили изпълнение на задължението, противопоставяйки изразеното по- горе желание за насочване на същото само спрямо част от имуществото на дружеството. Твърдят, че обслужват на вноски задълженията си по другите цитирани от ЧСИ изпълнителни дела, които са за малки вземания. Счетат, че евентуална продажба на цялото имущество на дружеството ще доведе до прекратяване дейността му и няма да спомогне за погасяване на задълженията към взискателите.Представят доказателства за заличаване на установената от съдебния изпълнител ипотека, наложена в полза на „Банка ДСК“ АД върху имотите. Твърдят, че кредиторът не я бил заличил своевременно след погасяването на обезпеченото задължение в пълен размер.Считат необосновано твърдението на ЧСИ, че има вероятност задълженията им към взискателите да не бъдат погасени след като са наложени възбрани върху цялото имущество на длъжника, осигуряващо свръх обезпечение на дълга.Според тях поради доброто местонахождение на имотите и доброто им фактическо състояние те ще бъдат продадени още на първи търг и при надвишаващи тръжните оценки стойности. Оспорват и останалите съображения на ЧСИ за отказа, продиктуван от лошото състояние на имотите и др. под. Считат, че електронният търг по реда на чл.501 а и сл. от ГПК, като нов способ със специфични изисквания за участие, ограничава потенциалните купувачи, което можело да доведе до постигане на цена, по-ниска отколкото при търг с явно наддаване на основание чл.487 и сл. от ГПК, което би ощетило всички страни в изпълнението. Молят за постановяването на съдебен акт, отменящ като незаконосъобразно обжалваното Разпореждане с изх. №3466/22.01.2025г. по изпълнително дело №407/2024г., по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№804 Делян Николов и БОС да разпореди постановяването на частично спиране на принудителното изпълнение спрямо поземлен имот с идентификатор №07079.605.276, както и да публичната продан да бъде проведена по реда на чл. 487 и сл. от ГПК, за осемте сгради, находящи се в имота. Постъпило е становище по горната жалба, подадено от Г. Н. М. с ЕГН •••••••••• в качеството му на цесионер на вземането на взискател К. Ч. от 03.10.24г., конституиран като взискател на 09.10.24г. от ЧСИ, при заличаване на първоначалния такъв на същата дата. В горното жалбата се сочи за недопустима, т.к. не се изтъкват действия на съдебния изпълнител, които да подлежат на инстанционен контрол на нито едно от основанията, визирани в чл. 435 ГПК, а и като се повдига въпросът за представителството на дружеството- длъжник, чийто управител Г.Д.М. е починал през м. февруари 2025г., като издаденото от него пълномощно, възлагащо правомощия на жалбоподател П. М. се прекратява съгласно чл.32 от ГПК, а нов управител на дружеството няма избран. Жалбата се посочва и за неоснователна, т.к. в нея хаотично са изложени факти от изпълнителното дело и твърдения на жалбоподателите, неотговарящи на хода на изпълнението.Страната счита, че с искането си проданта да бъде спряна спрямо терена, върху който са построени осемте сгради на дружеството, жалбоподателите целят последните да станат негоден и неатрактивен актив за продан. Счита, че ако принудителното изпълнение се насочи само срещу сградите, не и спрямо поземления имот, това ще доведе до занижаване на цената от проданта.Поддържа, че ЧСИ в случая е съобразил разпоредбата на чл. 442а ГПК извършвайки необходимата преценка каква част от имуществото на длъжника да засегне, като съобрази както процесуалното му поведение, така и възможността вземането да остане неудовлетворено.Счита за обосновано и целесъобразно проданта да се осъществи спрямо сградите и терена, в който са изградени, защото иначе е възможно проточване на удовлетворяването на взискателя във времето заради недостатъчност на цената на сградите след няколко неуспешни публични продажби, като намира, че и поземленият имот като самостоятелен актив би бил неатрактивен обект за продан. Намира, че разделянето на имуществото при проданта би довело до занижаване цената на недвижимите имоти на дружеството, че дружеството длъжник не е изпълнявало дори частично дълга си в последната година и оценява исканията му за домогващи се до шиканьозно забавяне на изпълнението чрез различни предвидени в закона механизми. Окачествява това поведение като недобросъвестно, като намира, че усвоилата го страна не може да черпи права от него, т.к. това е в противоречие с основен принцип на правото.Намира съображенията за ЧСИ за отказа за правилни и обосновани от наличието и на други изпълнителни производства срещу длъжника, от вписаната в полза на Банка ДСК ипотека, заличена едва по-късно-на 03.02.2025г., дванадесет дни след издаване на Разпореждането, което бъдещо действие ЧСИ е нямало как да прецени, при това има възможност, ако неподновяването на ипотеката след изтичането на 10 годишния й срок е резултат от пропуск на кредитора, той да бъде поправен. Счита за недопустимо разглеждането в това производство на възражението срещу провеждането на публичната продан по реда на чл.501а и сл. от ГПК чрез електронен публичен търг и не споделя изразените от длъжника резерви.По същество не намира пречка проданта да се проведе по реда на чл.487 от ГПК.Моли жалбата да бъде оставена без разглеждане, респективно без уважение, като неоснователна.Не ангажира доказателства. Взискател НАП не е ангажирал становище. Не е представено становище и от присъединен по чл.459 от ГПК взискател с обезпечено вземане С. В. Ч. с ЕГН ••••••••••. Постъпили са мотиви на частен съдебен изпълнител ДЕЛЯН Н. по жалбата на С. М., Д. М. и П. М.. В горните се изразява становище, че е неоснователна.Излагат се подробни съображения в тази насока.Моли се тя да бъде оставена без уважение. Бургаски окръжен съд, при извършената проверка по чл.436, вр. чл.260-262 ГПК намери жалбата за редовна и допустима, като подадена от надлежна страна, в рамките на визирания в закона срок, срещу акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол и пред компетентния да се произнесе по нея съд. Неоснователни са възраженията за недопустимост, поради липсата на основание, визирано в чл.435 от ГПК.Касае се до постановен с разпореждане на ЧСИ Д.Николов отказ да спре по изп.д. №20248040400407 по описа си изпълнението, насочено спрямо недвижим имот с идентификатор 07079.605.276 по КККР на гр.Бургас, което е визирано като правна възможност на длъжника в чл.435, ал.2т.6 от ГПК. На следващо място съдът съобразява, че жалбоподателите са се посочили за наследници на един от двамата покойни съдружници в дружеството длъжник по изпълнението, които имат интерес от обжалване на действията, предприети спрямо имуществото на дружеството, в което са наследили в съответни според правилата на чл.5 и чл.9 от ЗН дяловете на общия си праводател, на когото първата се явява преживяла съпруга, а останалите – преки низходящи- негови деца.Те не са предявили жалбата като представители на дружеството, каквито в действителност не са.Нито представителството на дружеството, нито членственото правоотношение в същото са наследими, а и пълномощното за представляване на юридическото лице, дадено на един от жалбоподателите- наследник на управителя М., е прекратено със смъртта на упълномощителя, на осн. чл.41 от ЗЗД. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, а съображенията за това са следните: От фактическа страна: Първоначално изпълнителното производство е било образувано от К. В.Ч. за събиране на парично вземане против дружеството „Феникс Гаранат“ООД пред ЧСИ Илко Бакалов, наложил възбрана на поземлен имот с идентификатор 07079.605.276, както и на построените в него сгради с идентификатори № 07079.605.276.1; 07079.605.276.2; 07079.605.276.3; 07079.605.276.4; 07079.605.276.5; 07079.605.276.6; 07079.605.276.7 и 07079.605.276.8. Извършен е бил и опис от ЧСИ Бакалов на посочените сгради, без поземления имот, след което е била предявена оценка на длъжника, срещу която последният е подал възражение. След продължаването на делото от ЧСИ Делян Николов, взискателят е поискал опис и на поземлен имот с идентификатор 07079.605.276, насрочен за 02.10.2024 г. На 25.09.2024 г. е постъпило възражение от длъжника “ФЕНИКС ГАРАНТ" ООД, съдържащо оплаквания за наличие на несъразмерност на наложените обезпечения, както и искане за отлагане на насрочения за 02.10.2024 г. опис, което с разпореждане от 30.09.2024 г. съдебният изпълнител е отказал с подробни аргументи. По искането за отчитане на несъразмерност на обезпечението, съдебният изпълнител е отложил произнасянето си, докато по делото не постъпят данъчни оценки и оценки на вещи лица относно процесните недвижими имоти. На 02.10.2024 г. е бил извършен опис на поземления имот, за което е съставен протокол. На 16.10.2024 г. е постъпила оценка от вещото лице Даниел Хаджиатанасов, оспорена от дружеството длъжник “ФЕНИКС ГАРАНТ” ООД, в резултат на което е постъпила нова оценка от вещото лице Тодор Димитров Ангелов на 15.11.2024 г. На 15.11.2024 г. по изпълнителното дело е депозирана обезпечителна заповед срещу длъжника, издадена в полза на С. Ч., издадена от Бургаски окръжен съд по т. д. № 340/2024 за сумата от 364 269.00 лева, с която се налага възбрана на описания имот № 07079.605.276 ведно с построените в имота осем сгради, вписана в имотния регистър на 01.11.2024 г. Посоченото вземане се счита за присъединено по делото по силата на закона и следва да се отчете при евентуално извършване на разпределение на суми по делото, тъй като е с еднакъв ред с вземането на взискателя. От справка в регистъра на заведените изпълнителни дела са установени от ЧСИ и множество други висящи изпълнителни дела срещу длъжника при други съдебни изпълнители, а именно - изп. дело № 1043/2019 при ЧСИ Ивелина Божилова, изп. дело № 209/2019 при ЧСИ Илко Бакалов, изп. дело № 121/2019 при ЧСИ Г. Пеев, изп. Дело № 24/2019 при ЧСИ Г. Пеев, изп. дело № 472/2017 при ЧСИ Трифон Иванов, изп. дело № 297/2024 при ЧСИ Станимира Н.а. От справка в имотния регистър също така ЧСИ е установил вписана ипотека върху описания имот и сгради в полза на Банка ДСК АД, която до момента на произнасянето с обжалваното разпореждане не е заличена. Тя обезпечава вземане за сумата от 200 000 евро. Ипотеката не е подновена в срок, но взискателят има право по силата на ЗЗД да впише подновяване и след 10-годишния срок, ако това е резултат от пропуск. След снабдяване с данъчни оценки и оценки от вещи лица, съдебният изпълнител е издал допълнително разпореждане от 10.12.2024 г., с което е възложил на вещо лице да даде становище относно това как е по-икономически целесъобразно да се изнесат на публична продажба недвижимите имоти - заедно или поотделно. На 16.01.2025 г. е постъпило становище от вещото лице Даниел Хаджиатанасов, с което експертът заявява, че според него поземленият имот би носил най-голяма икономическа изгода за неговия собственик, съответно вероятността да бъде продаден би била много по-голяма, ако сделката се извършва с включените в него сгради. С обжалваното разпореждане от 22.01.25г.ЧСИ е отразил, че отказва частично спиране на изпълнението спрямо терена, върху който са построени осемте сгради, собственост на дружеството- длъжник в приложение на правилото, визирано в чл. 442а, ал. 1 ГПК, като е счел наложените дотук обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи за съразмерни с размера на задължението, отчитайки всички данни и обстоятелства по делото, наличието на други изпълнителни дела срещу същия длъжник, общия размер на всички вземания спрямо него, за които е образувано делото, процесуалното поведение на длъжника- неплащал в продължение на над шест месеца и възможността вземането да остане неудовлетворено, ако изпълнението не се насочи спрямо сградите ведно с терена, върху който са построени. Други съображения на ЧСИ са, че след извършения на 02.10.2024 г. опис на поземления имот се установява на място лошо състояние на процесните сгради, които трудно биха били продадени отделно от терена. Преценено е, че данъчните оценки и оценките на вещи лица формират начална цена, която е по-висока от дълга по изпълнителното дело, но ЧСИ е приел, че евентуална публична продажба само на сградите, при установеното им на място лошо състояние, би създала предпоставки за невъзможност да се реализира публичната им продан, което пък ще направи невъзможно удовлетворяването на взискателя. Това становище се споделя и от вещото лице в изразеното от него становище. Освен това съдебният изпълнител е установил големи задължения на длъжника и към НАП- в размер на около 120 000 лева, които са с привилегия по чл. 136 ЗЗД пред вземането на взискателя по делото. От данните по делото се установявало и че общият известен дълг на длъжника към взискателя по делото, към НАП и към С. Ч., е в размер над 965 000 лева, освен това имало незаличена ипотека в размер на 200 000 евро и шест висящи в момента изпълнителни дела при други ЧСИ с неустановен размер на дълга. Предлаганото от длъжника изпълнение само върху сградите, започнало като първа продажба от начална цена 1 085 000 лева общо за всички тях, при положение че всяка трябва да се продава поотделно, е счетено за нецелесъобразно, т.к. при този способ има реална опасност вземането на взискателя по делото да остане частично неудовлетворено, заради лошото състояние на сградите и необходимостта евентуалните им купувачи да договарят суперфиции със собственика на земята за преминаване на нови комуникации (ток, канал, газ или други), както и заради необходимостта от учредяване на други ограничени вещи права за ползване на земята около сградите, което затруднявало успешната им продажба на първа публична продан.Приел е още, че в случай на последващи продажби, по силата на разпоредбите на ГПК те следва да се извършват на по-ниска цена, а от друга страна всички вземания били лихвоносни с ОЛП плюс 10 % и увеличавали дълга по размер всеки ден. Видно от горното е, че всички съображения на ЧСИ Николов да постанови отказа за спиране с обжалваното разпореждане, са по целесъобразност и изводими от правомощията му възложени с разпоредбата на чл. 442а от ГПК. При тези факти, БОС прави следните правни изводи: Съгласно изричната разпоредба на чл. 441, ал. 2 от ГПК, когато съдебният изпълнител е наложил обезпечения, които са явно несъразмерни с размера на задължението по изпълнителното дело, осъщественото принудително изпълнение се счита за незаконосъобразно. Съразмерност на наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи с размера на задължението налага и ЗИДГПК /обн.ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г. /с новата разпоредба на чл. 442а, ал. 1 ГПК, въвеждаща изрично изискване за посочената съразмерност, но при отчитане на всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено. Т.к. такова изпълнение е незаконосъобразно, нормата на чл.442а ал.2 от ГПК предвижда като защита на длъжника възможност да подаде възражение до СИ, на база което съответната мярка да бъде вдигната. По прекомерността СИ следи и служебно, тъй като той е натоварен от държавата с функцията да води законосъобразен изпълнителен процес, съответно възлагаща му и да съблюдава всички законови разпоредби от значение за законосъобразното му протичане, като такава определено е и разпоредбата на чл. 442а ГПК. По причина обаче, че самият чл.435 от ГПК, императивно определящ лицата с право на жалба в изпълнението и актовете, срещу които тя може да бъде подадена, не включва такава хипотеза на обжалване, следва да се заключи, че обжалване на акта по чл.442а от СИ би било недопустимо, респективно недопустимо би било в контекста на жалбите по чл.435 от ГПК разглеждането и на съображения, изводими от неправилното приложение на цитираната норма, макар и само като мотивиращи други подлежащи на самостоятелен инстанционен контрол процесуални актове на съдебния изпълнител. Преценката за основателността на въведеното от длъжника възражение за несъразмерност и свръхобезпеченост на дълга е в правомощията именно и само на съдебния изпълнител и не подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435 ГПК, доколкото липсва изрично предвидена регламентация за това както в чл. 442а ГПК, така и сред фактическите състави на чл. 435 ГПК. Ето защо практиката на съдилищата по прилагането на горната норма сочи, че срещу неправилното приложение на разпоредбата на чл. 442а от ГПК, длъжникът разполага само с възможността да дири обезщетение от причинени му вреди по реда на чл.45 и чл.74 от ЗЧСИ, респективно – по чл.49 от ЗЗД, когато се касае до действия на държавен СИ, освен че СИ носи и дисциплинарна отговорност по чл.70 и сл. от ГПК за допуснатите незаконосъобразни действия. Ето защо, т.к. в случая едно формално допустимо обжалване на отказ да се допусне частично спиране на изпълнение е мотивирано от ЧСИ изцяло и само със съображения за целесъобразност, изводими от правомощията му по чл.442а от ГПК, които не подлежат на съдебен контрол, жалбата се оказва неоснователна без изложените доводи да бъдат разгледани по същество(като недопустими) и без те да бъдат преценявани откъм законосъобразност от настоящия съдебен състав. Доводите за приложение на способа - осребряване на имуществото чрез публична продан, но не по ел. път, а по реда на чл.487 и сл. от ГПК, също са неоснователни, т.к. преценката за това кой от двата начина на провеждането на търга да използва е по целесъобразност и е отново само в прерогатива на съдебния изпълнител, т.е. не може да бъде контролиран от съда по реда на жалбите. Не могат да се черпят от жалбоподателите и съображения, свързани с дейността на търговеца, т.к. те са само наследници на дялове, но не и членове на дружеството- длъжник, следователно нямат пряко отношение към осъществяваната от него дейност. Т.к. не само не се въвеждат други съображения срещу отказа за спиране на производството, освен свръхобезпеченост и несъразмерност на дълга с имуществото, срещу което е насочено изпълнението, но и съдът не установява наличието на предпоставки измежду визираните в чл.432 от ГПК, налагащи спирането на производството по изпълнителното дело, включително частично, съставът на БОС приема, че следва да остави като неоснователна без уважение жалбата на С. Д. М., Д. Г. М. и П. Г. М. – всички от гр. Бургас, в качеството им на наследници на Г. Д. М. (управител на „ФЕНИКС ГАРАНТ“ ООД с ЕИК 102001988), подадена против Разпореждане с изх. № 3466/22, 01.2025г., постановено по изп. дело №407/2024г. по описа на ЧСИ Делян Н. с per. № 804, с което е постановен отказ за частично спиране на принудително изпълнение спрямо поземлен имот с идентификатор №07079.605.276. Мотивиран от горното, Окръжен съд-Бургас