Решение № 539 от 6.2.2025 г. на Административен съд - Плевен по дело № 1034/2024 г.

Производството е по реда на чл. 251 от ЗОВСРБ и чл. 145 и сл. от АПК Производството по делото е образувано по жалба подадена от А. Г. К. от [населено място], против Заповед № ЗРД -850/27.11.2024г., на командир в.ф.38220-Плевен, с която на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание „Строго мъмрене“, затова че е нарушила изискванията на чл. 324 т.2 от Устава на войсковата служба на въоръжените сили на РБ. Твърди се, че на 23.10.2024г., в качеството си на дежурен по КПП „С.“ във войскови район 1163-Плевен, и редник Т. С. в качеството му на „помощник дежурен“ на КПП С. са давали 12 часов наряд. Твърди се, че през това КПП предимно влизат и излизат военнослужещи с личните си автомобили, за които имат издаден пропуск. Твърди се, че всеки ден, в 15 ч. преди съответния наряд се извършва инструктаж на наряда относно правата и задълженията на дежурен и помощник дежурен наряд КПП от Началник щаба на войсковия район 22160 Плевен. Твърди се, че към 07, 50 преди застъпване на наряда и на 23.10.2024г. Началник щаба на ВФ38220-Плевен, е инструктирал застъпващите наряда, като всеки инструктиран / дежурен и помощник дежурен/ подписва книгата за извънреден инструктаж. Твърди се, че в 08.30 ч. всеки ден има развод, който се води от оперативния дежурен на ВР 1163, който също ги е инструктирал какви са задълженията на дежурните, пом. дежурния на КПП и към 9.00 ч. при приемане на дежурството дежурен и пом.дежурния се подписват на план за работа на дежурния и пом. дежурния. Твърди се, че в изпълнение на горното на 24.10.2024г.- около 08.00 ч. жалбоподателката е започнала да подготвя документите за сдаване на наряда. Твърди, че малко след като е започнало работното време, в 08.05ч., малко след като е започнало работното време се е оказало, че един военнослужещ е закъснял и е дошъл на работа със своя личен автомобил през КПП-то. Твърди, че жалбоподателката е била в стаята и тъй като е оправяла документите за сдаване на наряда е разпоредила на помощник-дежурния, редник С., да излезе да отвори вратата на КПП „С.“ и извърши проверка на пропуска на МПС-то, която е нужна и съответно да продиктува необходимите данни, които жалбоподателката да запише в дневника.Твърди, че в момента данните на автомобила, който е пред вратата на КПП „С.“, които пом. дежурния и е съобщил и това което вижда съвпадат.Твърди, че пом. дежурният не е споменал за някакъв проблем, вкл. несъответствие или съмнение за написаното в пропуска и/или автомобила на влизащия във ВР 1163.Твърди, че впоследствие е разбрала, че за този автомобил редник 3 клас Св. К. не е имал пропуск. Р. К. е имал пропуск за друго МПС.Твърди, че в тази връзка е била извършена проверка и жалбоподателката е дала обяснения, че няма вина, но въпреки това е била наказана с дисциплинарно наказание „строго мъмрене“ Твърди, че при издаване на спорната заповед са допуснати нарушения, които водят до нейната незаконосъобразност. Твърди, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган, при неспазване на установената форма и реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 148 от ППЗОВСРБ, не е мотивирана относно обстоятелствата при които е извършено нарушението, не са посочени разпоредбите, които е нарушила и съответно задълженията, които не е изпълнила. Не са посочени и настъпилите вредни последици.Твърди, че в заповедта е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 324 т.2 от Устава, но не е описано, че реалната проверка а пропуска е извършена от пом. дежурния, в изпълнение на чл. 326 ал2 от Устава на въоръжените сили на РБ.Твърди се, че назначената комисия за проверка по случая и командира на ВФ 38220 Плевен, не са приели правилно нейните обяснения, както и не са оценили правилно развилите се действия, за да и вменяват неизпълнение на задължение- проверка на проверката, без да има данни за необходимост от такава.Твърди, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 247 от ЗОВСРБ и и е наказана за деяние, за което не носи отговорност. Прави искане да се отвени оспорената Заповед № ЗРД-850/27.11.2024г. на Командира на военно формирование 38220 Плевен, с която на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание строго мъмрене, като неправилна, незаконосъобразна и необоснова, противоречие с материалноправни и процесуалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Претендира разноски. Ответникът в дадения срок е представил писмен отговор, в който оспорва жалбата. Изразява становище, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. В съдебно заседание жалбоподателката не се явява. Представлява се от адв. П., която изразява становище, че поддържа жалбата. Претендира разноски. В съдебно заседание ответникът се представлява от майор Т.Д. –командир на военното формирование и юрк. С., който изразява становище, че жалбата е неоснователна и недоказана. Твърди, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма. При издаването и са спазени административнопроизводствените правила. Излага доводи, че на жалбоподателката е осигурено право на защита и са спазени всички законови срокове, както и че е съобразено изцяло с целта на закона. Излага доводи, че жалбоподателката в качеството и на дежурен на КПП не е проверила лично пропуска на редник К. при влизане във войсковия район 1163-КПП С., като е допуснала във военното формирование да влезе автомобил, който няма валидно издаден пропуск по съответния ред. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 326 ал.3 от Устава, помощник дежурния изпълнява задълженията само когато дежурният по КПП отсъства, обстоятелство което в случая не е налице. Твърди, че в раздел VI и раздел VII от Устава, регламентиращи правата и задълженията на дежурния и на помощник-дежурния по КПП е, че за помощник дежурния по КПП не фигурира такова задължение да проверява пропуските на автомобилите, така както постановява разпоредбата на чл. 324 ал.2 от Устава.Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като съобрази представените по делото доказателства, доводите на страните и закона, приема за установено от фактическа страна следното: На стр. 97 по делото е представена кадрова справка, от която е ввидно, че ст. сержант А.К. е назначена на длъжност зам. командир на взвод за разузнаване и управление в щабна рота на военно формирование 38220Плевен.Видно от представената на стр. 74 по делото заповед № ЗЛС-98/25.03.2024г.е, че майор Т. Д. е назначен за командир на военно формирование 38220 Плевен. Видно от представената по делото Заповед № ЗРД-850/27.11.2024г. издадена от Командира на военно формирование 38220 е, че на осн. чл. 244 т.3 от ЗОВСРБ на А. Г. К., затова че е нарушила изискванията на чл. 324 т.2 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България е наложено дисциплинарно наказание „строго мъмрене, затова че на 24.10.2024г. като дежурен по КПП „С.“ във ВР 1163-Плевен, пропуска редник 3-ти клас С. К.- шофьор-санитар в медицински пункт на военно формирование 38229 Плеве, да влезе във ВР 1163 Плевен, с личен автомобил, за който няма издаден пропуск за влизане във войскови район 1163 – Плевен, с което нарушава изискванията на чл. 324 т.2 от „Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България“. Видно от удостоверяването /на стр. 33 гръб/, жалбоподателката е уведомена за издадената заповед на 28.11.2024г. По делото е представена заповед № ЗРД № 766-31.10.1013г., от която е видно че командира на военно формирование 38220 майор Т.Д. е назначил комисия в състав Кап. Кр.В., и членове С Н.И. и Д., които в срок до 22.11.2024г., да извършат служебна проверка за установяване на причините довели до нарушаване на бл. 324 т.2 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на РБ, от старши сержант А. Г. К. –зам. командир на взвод за разузнаване и управление в щабна рота на военно формирование 38220 Плевен и редник 3 клас Т. С.- мл. оператор в 1-ви разчет на бойна машина в 3-та зенитно ракетна батарея на военно формирование 38220 Плевен, които като дежурен КПП С. и пом. дежурен на 25.10.2024г. в 8, 06 ч. са допуснали редник 3 клас Св. К., шофьор-санитар в медицински пункт на военно формирование 38229 Плевен, да влезе във ВР 1163 Плевен, с личен автомобил и без да представи необходимия за това пропуск за този автомобил, като изготви и представи протокол с резултатите от извършената служебна проверка. На стр. 38 от делото е представен протокол от извършена служебна проверка на военнослужещи от военно формирование 38220 Плевен, от който е видно че жалбоподателката е застъпила в наряд като дежурен по КПП „С.“ на 23.10.2024. На 24.10.2024г, около 08, 05 ч. редник 3-ти клас Св. К. се е явил през КПП „С.“ с автомобил Ситроен С 2, с рег.№ [рег. номер], за влизане във войскови район 1163 Плевен редник К. е представил на пом. дежурния по КПП „С.“ редник 3 клас Т.С. пропуск на автомобил БМВ с рег.№ [рег. номер]. Р. С. не е обърнал внимание, че пропуска не е за съответния автомобили извършва проверка на автомобила, а ст.сержант А. К. е вписала данните на автомобила в дневника за отразяване на автомобилния трафик през КПП С., след което са го пропуснали във войсковия район. Според комисията с действията си жалбоподателката А.К. и редник 3-ти клас Т. С. като дежурни длъжностни лица са нарушили установения пропускателен режим на автомобили във войскови район 1163 Плевен, а с действията си редник 3-ти клас К. е въвел в заблуда назначените дежурни длъжностни лица, изпълняващи задълженията си като дежурен и помощник дежурен на КПП „С.“ Комисията е приела, че ст. сержант А. К. не е изпълнила изискванията на чл. 324 т.2 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на РБългария.Комисията е направила предложение, на осн. л. 137 ал.1 от ППЗОВСРБ на ст. сержант А.К. да бъде наложено наказание строго мъмрене. На стр. 44 по делото са представени обяснения от жалбоподателката, от които е видно че на 23.10.2024г. е била назначена в наряд дежурен КПП „С.“ с помощник р-к Т. С.. На 24.10.2024г. сутринта, след големия трафик, към 08.05-08.10 ч. през КПП е преминал с личния си автомобил р-к К. от медицинския пункт, който е бил видимо притеснен, че закъснява и е споделил че има проблем с колата. Помощникът е проверил пропуска, направил е нужната проверка на автомобила, а жалбоподателката го е записала в дневника за автомобилния трафик.По делото са представени обяснения от Т.С., от които е видно, че при проверката е записал автомобила, че има пропуск, но впоследствие е разбрал, че К. ги е подвел с негов личен пропуск за друг автомобил със сходни номера.По делото на стр. 46 са представени обяснения от р-к Св. К., от които е видно че на 24.10.2024г. в 7, 30 ч. е констатирал, че автомобилът му БМВ с номер [рег. номер] не е в изправност и поради това че не е искал да закъснее за работа е тръгнал с друг автомобил- Ситроен. В 8.05 е бил пред КПП, и р-к Т.С. го е спрял за проверка на пропуска.К. му е показал пропуска за влизане на БМВ [рег. номер]. Спрял е автомобила и е влязъл в строя, като е искал да изкара автомобила след строяването. От представения по делото протокол за проведена беседа с военнослужещ от 27.11.2024г. е видно, че на 27.11.2024г командира на военното формирование майор Т.Д. е запознал жалбоподателката А.К. с протокола от работата на комисията за извършване на служебна проверка, назначена със заповед № 766/31.10.2024г.На беседата са присъствали к-н Кр.В. и к-н Г.К.. По делото не се спори, че на 23.10. 2024г.жалбоподателката А.К. е застъпила наряд на КПП С..Това се установява и от приложения на стр. 89 график.По делото е представена извадка от дневник, в който са отразени влизащите автомобили на 24.10.2024г., от който е видно че под № 3055 е записан лек автомобил Ситроен с ДКН [рег. номер], който е влязъл в 08.05 и е излязъл в 10, 35 ч. По делото е представена книга за инструктаж/стр.93/ на длъжностните лица от наряда на В.Ф. 38220на 23.10, 2024г. на ст. сержант К. е проведен извънреден инструктаж.По делото/ стр.96/ е представен план за дейността на дежурния по КПП „С.“, за времето от 09.00ч. на 23.10.2024г. до 09.00ч. на 24.10.2024г., , с дежурен по КПП С. ст.сержант К. и р-к С. от който е видно че по време на наряда ст.С. следва да инструктира помощника си и да контролира пропусквателния режим. По делото е приложена стр.98 Заповед на командира на 5 бригадно командване № ЗРД-802/18.12.2023г., от която е видно че влизането/излизането на личния състав във войскови район 1163-Плевен следва да се извършва само през КПП „С.“ Разпоредено е дежурните и пом. дежурните по КПП задължително да проверяват пропуските. За КПП „С.“ влизането/излизането на личния състав да става само с лични автомобил, като се проверяват пропуските на водачите на автомобилите и пасажерите. По делото са разпитани като свидетели Т. С.- пом. дежурен и Св. К.. От показанията на св.С. се установява, че на 24.10.2024г. са били заедно на дежурство с А.К.. Свидетелят твърди, че от 07.30.до 08.00 ч. е големият трафик на автомобили, а автомобилът за който става дума е влязъл някъде към 08.05-08.06ч. Свидетелят заявява пред съда, че преди всяко застъпване на дежурство са инструктирани какво трябва да правят на това КПП.Свидетелят заяви, че той е диктувал, а жалбоподателката е записвала. Свидетелят е диктувал това което вижда –регистрационния номер на колата и те минават и му показват пропуска. Твърди, че тогава не му е направило впечатление, че колата е с различен регистрационен номер от пропуска, още повече че се познават с човека.Според свидетеля, той е попитал служителя защо закъснява и той му е обяснил, че му е паднал акумулатора и е отишъл да вземе другата кола, тя била със спаднала гума и затова закъснял. Твърди, че е попитал служителя има ли пропуск, той му е казал че има, извадил е пропуска, показал го е и е влязъл. Свидетеля твърди, че той е диктувал, а К. е записвала. Свидетеля твърди, че е записан реалния номер, с който автомобила на К. е влязъл, но за този автомобил той не е имал пропуск, а съгласно правилата за да може да влезе през това КПП, служителят трябва да има пропуск за автомобила.Свидетелят в показанията пред съда твърди, че в правилата е записано, че дежурния отговаря изцяло, а пом. дежурният само когато дежурният отсъства, но К. му е разпоредила тя да проверява пропуските. От показанията на св. К. е видно, че е влязъл с друг автомобил- Ситроен, а не с този за който има пропуск - БМВ. Твърди, че знае правилата и не е казал на служителите на пропуска нищо. Твърди, че рег. номер на Ситроен, с който е влязъл е [рег. номер], а на БМВ е [рег. номер].Твърди, че в конкретния ден е закъснявал за работа и по тази причина е влязъл с другия автомобил. Свидетелят заявява, че Т.С. е бил по-близо до колата, а А. К. е била на 2-3 м. седнала на бюрото си. С. е погледнал пропуска и е продиктувал номера, а дали А. К. е погледнала номера не може да каже. Заявява че К. не е видяла пропуска. Съдът кредитира показанията на свидетелите, които са непротиворечиви и кореспондират помежду си и с представените по делото доказателства. Въз основа на горната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Съдът приема, че жалбата е депозирана в срока по чл. 149, ал.1 от АПК- видно от удостоверяването е, че оспорената заповед е връчена на жалбоподателката на/на стр. 33 гръб/, жалбоподателката е уведомена за издадената заповед на 28.11.2024г., а жалбата е подадена на 11.12.2024г., от легитимиран субект -адресат на заповедта за дисциплинарно наказание, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 258 от ЗОВСРБ дисциплинарните наказания се налагат от длъжностни лица, определени с правилника за прилагане на закона. В разпоредбата на чл. 137 от правилника за прилагане на закона, дисциплинарното наказание "забележка", "мъмрене" и "строго мъмрене" се налага от преките командири (началници). Съгласно разпоредбата на пар. 1 т. 16 от ДР на ЗОВС "Пряк началник" е началникът, на когото военнослужещите са подчинени по йерархическата структура на военното формирование, отразена в неговия щат, както и по йерархическата подчиненост между военните формирования. Съгласно чл. 137, ал. 1 ППЗОВСРБ дисциплинарното наказание "забележка", "мъмрене" и "строго мъмрене" се налага от преките командири /началници/. Съдът приема, че в случая заповедта е издадена от командира на военното формирование, т. е. от компетентен орган. Съдът намира, че в хода на дисциплинарното производство е допуснато съществено нарушение, кое то води до незаконосъобразност на издадената заповед. На основание чл. 142, ал. 1 от ППЗОВСРБ е назначена служебна проверка от командира на военно формирование. За дейността на комисията е изготвен протокол, който съдържа данните по чл. 143, ал. 1 ППЗОВСРБ. По делото не са представени доказателства наказващият орган – в случая командирът на военното формирование, да е изпълнил вмененото му от чл. 246, ал. 4 от ЗОВСРБ, респ. чл. 144, ал. 1, т. 2 от ППЗОВСРБ задължение преди налагане на дисциплинарното наказание, да изслуша военнослужещия или да приеме писмените му обяснения, освен когато по вина на военнослужещия той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Видно от представения по делото протокол за проведена беседа е, че предмет на беседата е единствено запознаване на жалбоподателката с протокола от работата на комисията, но няма данни на същата да е осигурена възможност да даде обяснения, респ. не е удостоверено че е отказала да даде обяснения, с оглед събраните от комисията доказателства и направените от нея констатации. Целта на изслушването и на приемането на обясненията от дисциплинарно наказващия орган по чл. 246, ал. 4 от ЗОВСРБ е да даде възможност на военнослужещия да изрази своето окончателно отношение към установените в хода на дисциплинарното производството обстоятелства и направените изводи за съставомерност на нарушениетж. Посочените разпоредби са императивни и неспазването им лишава дисциплинарно наказаното лице от възможността адекватно да реализира защитата си, респ. съставлява съществено нарушаване на процесуалните правила. С оглед изложените съображения, безспорно установената липсата на изслушване на санкционираното лице или снемане на писмени обяснения по смисъла на чл. 246, ал. 4 от ЗОВСРБ и чл. 144, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ППЗОВСРБ, обосновава извода за сериозно нарушаване правото на защита на дисциплинарно наказаното лице, респ. за издаване на атакуваната заповед при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е достатъчно основание за отмяна на същата като незаконосъобразна. При този изход на делото искането за разноски на жалбоподателя е основателно и следва да бъде уважено в размера на доказаните такива по делото в общ размер на 810 лв. (10 лв. ДТ и 800 лв. съгл.договор за правна защита и съдействие. Водим от горното, и на осн. чл. 172, ал.2 от АПК, съдът