Решение № 224 от 1.10.2020 г. на Апелативен съд - София по дело № 1054/2020 г.

Производството е по реда на чл. 345, ал. 1, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 440 НПК и е образувано по жалба на служебноназначения защитник на осъдения А. Н. С. срещу определение от 8.9.2020 г. на Софийски градски съд (СГС), Наказателно отделение, 10. състав, по н.ч.д. № 3190/20 г. С определението е оставена без уважение молбата на осъдения да бъде освободен от изтърпяване на останалата част от наказанието му. В законоустановения 7 – дневен срок за обжалване (жалбата е подадена по 14.9.2020 г.) адвокат М. Д. е депозирала частна жалба, с която иска определението да се отмени. Защитникът акцентира върху данните за престъплението, твърдейки, че осъденият е санкциониран с наказание лишаване от свобода за срок от шест години и един месец за кражба на мобилен телефон с калъф, като стойността на предмета на престъплението 227.48 лева. Отбелязва, че престъплението е било извършено под въздействие на употребения от осъдения наркотик. Намира, че осъденият се е поправил и доказателствата за това са, че: режимът на изтърпяване на наказанието е променен от строг на общ; лишеният от свобода е преместен от затвора в затворническо общежитие; Сингх е работил като гладач за срок от 1 година 1 месец и 19 дни; средната оценка на риска от рецидив при него възлизала на 50 точки. Като аргумент в подкрепа на искането за условно предсрочно освобождаване е изтъкнато и здравословното състояние на осъдения – изкривен гръбначен стълб, болни бъбреци, операция на белите дробове. Накрая е посочено и това, че становището на администрацията, че осъденият не се е поправил за срок от 5 години и 4 месеца, но се очаква да се поправи за останалите девет месеца, не разкрива логика. Като съобрази жалбата и доказателствата по делото, съдът прие следното: Жалбата е допустима – с нея се обжалва акт от категорията на обжалваемите, подадена е в срок и от лице с право на жалба. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови определението си, първостепенният съд е съобразил всички налични в досието на лишения от свобода документи, както и дадените становища от служители от затворническата администрация. Въз основа на доказателствата правилно е отчетена релевантната за изясняването на предмета на делото фактология, а именно: А. С. изтърпява наказание от 6 години и 1 месец лишаване от свобода, определено като общо най-тежко наказание по н.ч.д. № 12240/17 г. по описа на СГС измежду наложени с различни присъди наказания. Това наказание осъденият е започнал да търпи след 10.8.2017 г., а дотогава е търпял 11 месеца лишаване от свобода, наложено по н.о.х.д. № 18573/16 г. на СРС и приведено в изпълнение по реда на чл. 68 НК. Към момента на разглеждане на искането пред първата инстанция осъденият е изтърпял фактически 4 години 2 месеца и 1 ден, зачетени от работа – 1 година 1 месец и 19 дни, или общо изтърпяната част от наказанието възлиза в размер на 5 години 3 месеца и 20 дни. За изтърпяване са останали 9 месеца и 10 дни, от които именно осъденият иска да бъде освободен. В началото на корекционната работа с осъдения, постъпил в затвора на 30.10.2016 г., рискът от рецидив е бил определен на 59 точки. Впоследствие е бил снижен до 46 т., а към настоящия момент – завишен на 51 точки. Актуални проблемни зони продължават да са: умения за мислене и злоупотреба с наркотици, дефицитите в които не са преодолени. Осъденият е бил наказван заради установени наркотични вещества в организма му, а също и за отклоняване от работното място. Рискът за вреди за обществото е среден, а този за персонала, за другите лишени от свобода и за самия осъден – нисък. Досието на осъдения разкрива, че той е бил и награждаван за периодите на добро поведение. Престъплението, за което търпи сегашното наказание е за кражба, извършена в условията на опасен рецидив. А. С. е осъждан многократно и е изтърпявал и преди наказания лишаване от свобода. Все още не е предложено настаняване в затворническо общежитие от открит тип, тъй като е отчетена колебливост и непоследователност в постигнатите резултати. От плана за препланиране на присъдата (изготвен през месец февруари 2020 г.) е видно, че е предвидена корекционна работа в зоните умения за мислене, трудова заетост и взаимоотношения. При тези факти се налага извод, че предният съд обосновано е заключил, че е налице първата от кумулативно предвидените в чл. 70 НК предпоставки за предсрочно освобождаване, тъй като осъденият е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното му наказание, но не е налице втората - доказателства за поправянето му. Във връзка с наведения от защитника довод за естеството на престъплението и отмереното наказание, съдът отбелязва, че те поначало не са сред обстоятелствата, подлежащи на преценка дали да се постанови условно предсрочно освобождаване. Друг е въпросът, че в разглеждания случай осъденият търпи едно общо най-тежко наказание между наложените с отделни присъди, а не за кражбата в условията на опасен рецидив (за която е бил санкциониран с пет години лишаване от свобода). Софийски градски съд с основание се е фокусирал върху факта, че А. С. не търпи за първи път наказание лишаване от свобода. В случаи като процесния, за да се приеме, че по- нататъшният престой на лишения от свобода в затвора е ненужно ограничение, е необходимо да има висока степен на сигурност, че осъденият не представлява риск за обществото и че целите на наказанието са изпълнени. Поведението на осъдения не бележи изключителност в насока на поправянето му, отличаващо се от дължимото спазване на правилата в местата за лишаване от свобода. Положителна промяна е налице и осъденият е бил надлежно поощряван да я следва, като е бил награждаван. Проблемът в зоната с наркотичната злоупотреба обаче очевидно не е преодолян, а той е съществен, защото се явява рисков фактор, предпоставящ бъдещи криминални прояви. Досегашният превъзпитателен процес все още не е дал основания за изпълнение на наказанието в условията на лек режим, за да се проследи поведението на осъдения в по-слабо контролирана среда. Безпокойство създава и обстоятелството, че рискът от рецидив е завишен след първоначалното му снижаване. Възможността за условно предсрочно освобождаване не е абсолютна и не се предоставя само заради изтичането на определен срок. Нужно е осъденият да е дал доказателства за поправянето си, а в случая не са налице достатъчно такива, доколкото не е налице устойчива линия на положително поведение. За да се постигне надеждност в прогнозата за очакваната успешна ресоциализация на осъдения, усилията за поправянето му следва да продължат. Дали това е постижимо в рамките на оставащите девет месеца е отделен въпрос, който обаче не може да обуслови позитивен извод за предсрочно освобождаване. От съществено значение за поправянето на лишения от свобода е осъзнаването, осмислянето и формирането на адекватно отношение към деянието, за което е осъден, на причините, обусловили престъпен начин на живот и на формиране на действително желание за промяна в поведението, постижима чрез решимост за законосъобразно препитаване и зачитане на правата на останалите членове на обществото. Данните за здравословното състояние на осъдения също не са от кръга обстоятелства, подлежащи на преценка в това производство. Затворническата администрация има ангажимент при влошаване в здравословното състояние на лишените от свобода да предприеме нужните мерки за осигуряване на преглед и лечение; тежкото здравословно състояние може да е основание и за прекъсване на изпълнението на наказанието, но то не може да се третира като доказателство за поправяне на осъдения. А и в случая няма данни за влошаване в здравословното състояние на осъдения. Сочените от защитника заболявания са отбелязани като такива при постъпване на Сингх в затвора, а за сегашното му здравословно състояние е отбелязано, че е добро. Мотивиран от изложените съображения, съставът на апелативния съд намери, че обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Ето защо и на основание чл. 345, ал. 1 НПК, Софийски апелативен съд