Решение № 1525 от 29.12.2025 г. на Районен съд - Варна по дело № 2010/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано e по жалба, подадена от В. Н. К., ЕГН ••••••••••, срещу незаконосъобразното му фактическо задържане от полицейски орган при Трето РУ при ОД на МВР гр. Варна, обективирано във волеизявление- издадена в устна форма заповед за задържане от М. Ч. – младши разузнавач при Трето РУ-Варна, с което е било ограничено правото на свободно предвижване на жалбоподателя от 23: 00ч. на 13.05.2024г. до 09: 30ч. на 14.05.2024г. В жалбата се твърди, че на 13.05.2024г., пътувайки с автомобил в посока Варна, около 20: 00ч. на входа на с. Приселци жалбоподателят бил спрян за проверка от служители на Гранична полиция. Служителите са проверили документите му и са го уведомили, че е издирван от Трето РУ при ОД на МВР-Варна и следва да бъде отведен в управлението. В. К. бил отведен в ГПУ- Варна, където му е бил извършен личен обиск, а впоследствие и повикан медицински екип.Към 22: 30ч. жалбоподателят бил отведен в Трето РУ и предаден на служител, като са били върнати и личните му вещи. От служители той е научил, че следва да остане до сутринта, за да изчака разследващ полицай за разпит. Твърди, че за осъщественото задържане, не му е връчена заповед или друг документ. На следващия ден жалбоподателят бил разпитан и освободен. Поради множеството нередовности в жалбата на К., на същия многократно са давани указания за тяхното отстраняване, като му е указвано да посочи какъв акт и на кой орган обжалва, какви са исканията му. В уточнение от 09.09.2024г. /л.34 от делото/ и уточнение от 21.11.24г. /л.59 от делото/ жалбоподателят сочи, че предмет на жалбата му е фактическо задържане вследствие на издадена на 13.05.2024г. в устна форма заповед за задържане от М. Ч. – младши разузнавач при Трето РУ-Варна, с което е било ограничено правото му на свободно предвижване на жалбоподателя от 23: 00ч. на 13.05.2024г. до 09: 30ч. на 14.05.2024г. Жалбоподателят иска задържането му да бъде обявено за незаконосъобразно и да бъде отменено. Счита, че задържането м у е незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не му била връчена заповед за задържане по реда на ЗМВР и спрямо него не били извършени никакви неотложни действия. С тези аргументи формулира искане съдът да прогласи нищожността на изразеното с действие волеизявление на полицейските органи, осъществено чрез фактическото задържането на В. К. от 23: 00ч. на 13.05.2024г. до 09: 30ч. на 14.05.2024г., вследствие на издадена на 13.05.2024г. в устна форма заповед за задържане от М. Ч. – младши разузнавач при Трето РУ-Варна. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от своя процесуален представител- адв. Г. Г., който поддържа жалбата. Моли да се уважи жалбата на посочените в нея основания. В пренията си по съществото жалбоподателят чрез своя процесуален представител поддържа жалбата. Моли да се уважи жалбата, да се отмени и обяви задържането за незаконно, тъй като правото на свободно предвижване на жалбоподателя е било ограничени за над 12 ч. Претендира се и за присъждане на сторените в настоящото производство разноски. Ответникът по жалбата – Полицейски орган – мл. разузнавач при Трето РУ при ОД на МВР гр. Варна М. Ч., чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата. Счита, че от събраните както в административната преписка, така и в настоящия съдебен процес доказателства не се установява лицето да е задържано. Твърди, че лицето е доведено в сградата на Трето РУ при ОД на МВР – Варна, където е обяснена причината за довеждането му и защо следва да изчака пристигането на разследващ полицай. Предвид така изложеното, моли за решение в тази насока, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: Към месец май 2024 г. в Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна се провеждало разследване в рамките на ДП № 505/2023 г. по описа на Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна, водено за престъпления по чл. 313, ал. 1 от НК. ДП било образувано на основание чл.212, ал.1 от НПК, с постановление на прокурор при ВРП, за това, че на 02.10.2023г. В. Н. К. е потвърдил неистина в писмена декларация пред органите на Сектор „ПП“-ОД на МВР-Варна за удостоверяване на истинността на обстоятелства относно притежаване на СУМПС от друга държава членка на ЕС-престъпление по чл.313, ал.1 от НК. Разследването се провеждало от ст. разследващ полицай при ОД на МВР-Варна Я. П.а. В хода на разследването било установено, че за К. има отразен в регистъра на населението един единствен адрес на територията на Р България- гр.Варна, ул.“Одрин“ №7, на който не пребивава, като опитите на разследващия орган за призоваване на К. на този адрес не дали резултат. Призовките за К. били върнати с докладна записка от 11.04.24г. на полицейски орган при Първо РУ-Варна. В нея било посочено, че при посещение на адреса там била установена лелята на К.- К.К., която заявила, че К. е регистриран на адреса, но не живее там. От последната органите на полицията се сдобили с телефонен номер на майката на К., като в разговор със същата последната посочила, че няма информация къде се намира синът й. На 30.04.2024 г. разследващ полицай П.а изготвила искане до Началника на Трето РУ при ОД на МВР-Варна за обявяване на общодържавно издирване на жалбоподателя В. К. за нуждите на разследването по горепосоченото ДП и принудителното му довеждане при установяване и задържането му. Едновременно с това на същата дата разсл.полицай П.а издала и постановление за принудително довеждане на обвиняем, в който вписала, че К. следва да бъда доведен принудително при нея. В постановлението разследващия полицай посочила, че К. е бил редовно призован за 17.04.24г. в 10: 00ч. в Сектор „ПП“-Варна, но не се е явил за привличане и разпит в качеството на обвиняем за престъпление по чл.313, ал.1 от НК. Вписано било още, че той няма постоянно местоживеене. С телеграма № 11394/08.05.2024г. К. бил обявен на ОДИ от компетентните служби на МВР с мярка „Установяване на местоживеене“ и „Принудително довеждане“ при установяването му. На 13.05.2024 г., около 20: 45 часа, на временен КПП, разположен на главен път Е-87, в района с. Приселци до бензиностанция „Бенита“, посока гр. Варна, полицаи от ГПУ Варна- свидетелите П. Г. и М. П. спрели за извършване на полицейска проверка л.а. „Ситроен“ черен на цвят с ДК № 8AF6647, чешка регистрация, управляван от жалб.В. Н. К.. От справките, извършени от полицейските органи, било установено, че жалб. К. е обявен за общодържавно издирване с мярка „принудително довеждане“ във връзка с разследване по ДП № 505/2023г. по описа на сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР-Варна, за престъпление по чл. 313, ал.1 от НК. Била осъществена връзка със заложителят на сигнала за издирване на К., като било потвърдено, че същият се издирва. На жалб.В. Н. К. било обяснено, че е обявен на издирване с марка „принудително довеждане“. Той бил отведен в ГПУ, където не бил задържан на основание чл. 11, ал.б, т.1 от Инструкция 81213 - 78 / 24.01.2015 г. за задържане на лица в структурите на МВР. В ГПУ му бил извършен личен обиск на осн.чл.80 от ЗМВР, обективиран в протокол № 6100р -9001/13.05.2024г. Предоставена му била за попълване и декларация за правата на задържано лице, в която К. посочил, че желае адвокатска защита по негов избор и за негова сметка, както и че не желае адвокатска защита от служебен защитник. Декларирал, че има здравословни проблеми /сърдечни проблеми/ и желае медицински преглед от лекар. Такъв преглед бил осъществен от екип на ЦСМП с лекар д-р Т., който в часовия интервал от 22: 05ч. до 22: 15ч. извършил преглед на К. в ГПУ –Морска администрация. За прегледа бил изготвен фиш №19794/13.05.24г., в който било вписано, че К. се оплаква от изтръпване на пръстите на ръцете и от сухота в устата. Прегледът дал заключение, че той е с нормално дишане и сърдечна честота 140/90, както и че при него е налице невростения. Травматични увреждания не били установени. След приключване на прегледа в ГПУ към 22: 30ч. мл.оперативен дежурен при ГПУ издал Заповед за конвоиране №6100з-159/13.05.2024г. на К. и жалбоподателят бил отведен и в Трето РУ-Варна, където с Разписка от 23: 00ч. на 13.05.24г. той бил предаден от служителите на ГПУ и приет от мл. разузнавач при Трето РУ – ОД на МВР-Варна М. Ч.- дежурен в РУ. Били предадени и вещите на К.. При предаването присъствал и св.А. Г.- мл.инспектор, който бил дежурен по това време на пост 1 в Трето РУ. Ответникът по жалбата М. Ч., разяснил на жалбоподателя К., че спрямо него има издадено Постановление за принудително довеждане от 30.04.2024 г. от ст. разследващ полицай Я. П.а по ДП № 505/2023 г. по описа на сектор „Пътна полиция" при ОД МВР - Варна и следва да остане в сградата на Трето РУ - Варна до пристигане на разследващия полицай за извършване на процесуално следствени действия. Жалбоподателят не се възпротивил, след което бил настанен в приемната на Трето РУ, където бил поставен под постоянно наблюдение на дежурния на пост № 1 - св. А. Г.. На К. били върнати личните вещи и мобилният телефон и същият го ползвал, докато изчаквал пристигането на разследващия орган. Жалбоподателят К. не е отказал и по никакъв начин не се е възпротивил да изчака пристигането на разследващия полицай за извършване на необходимите процесуални действия, като спрямо него не била издадена заповед за задържане по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР и не бил въвеждан в помещения за задържани лица. На 14.05.24г., в часовия интервал от 09: 30ч. до 10: 15ч., ст. разследващ полицай Я. П.а провела с В. Н. К., в присъствието на упълномощения му защитник адв.Г.Г., съответните действия по разследването — повдигане на обвинение, разпит на обвиняем и предявяване на материали, след което го освободила. С Писмо рег. № 819р18108/14.05.2024 г. до началник Трето РУ - Варна, ст. разследващ полицай П.а уведомила, че е отпаднала необходимостта от общодържавно издирване на В. Н. К. и отправила искане за снемането му от издирване. След приключване на разследването със заключително мнение на водещия разследването, с постановление от 30.05.2024г. прокурор от ВРП прекратил наказателното производство по ДП № 505/2023 г. по описа на сектор „Пътна полиция" при ОД МВР -Варна на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК- поради недоказаност на обвинението. Постановлението било обжалвано от В.К., като с Определение № 1690/23.10.2025г. по ЧНД №3110/2025г. на ВРС, 2-ри състав било потвърдено. В хода на съдебното следствие бяха приобщени следните писмени доказателства: писмо на Началника на ГПУ-Варна до Районен съд-Варна рег. № 6100р-16887/17.09.2024 г., писмо до Началника на Трето РУ-Варна от ст. разследващ полицай Я. П.а, жалба срещу Заповед за задържане за срок от 24 часа от 13.05.2024г. издадена в устна форма и изложените в нея твърдения и аргументи за незаконосъобразност, копие от фиш за спешна медицинска помощ на името на В. К., копие от протокол за личен обиск на лице от 13.05.2024г., копие от декларация от 13.05.2024г. подписана от В. К., уточнение по жалба от В. К. с вх. № 52202 от 27.06.2024г., копие от вносна бележка от 27.06.2024г. за сумата от 10 лева, отговор от В. К. с вх. № 71715 от 09.09.2024г., писмо от Трето РУ при ОД на МВР – Варна с вх. № 73097 от 13.09.2024г., писмо от ГПУ – Варна с вх. № 74943 от 19.09.2024г., копие от писмо от ОД на МВР - Варна до Трето РУ при ОД на МВР – Варна с дата на изготвяне 30.04.2024г., втори екземпляр от фиш за спешна медицинска помощ на името на В. К., протокол за личен обиск на лице от 13.05.2024г., декларация от 13.05.2024г. подписана от В. К., писмо от ГПУ – Варна до РДГП Бургас – ОД с рег. № 6100р- 9000/13.05.2024г., заповед за конвоиране на лице № 6100з-159-13.05.2024г., разписка подписана от М. Ч. от 13.05.2024г., молба от В. К. с вх. № 94208 от 21.11.2024г., молба от мл. експерт М. Ч. с вх. № 99723 от 09.12.2024г. ведно със заверени за вярност копия от: пълномощно от мл. експерт М. Ч. към Б. Й. – главен юрисконсулт в „Правно обслужване“ при ОД на МВР – Варна, постановление за принудително довеждане на обвиняем от 30.04.2024., призовка за явяване в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 505/2023г., по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна изпратена до В. К., докладна записка относно връчване на призовка до В. К., справка относно обявяването на ОДИ на лицето В. К., писмо от Трето РУ при ОД на МВР – Варна до Началника на сектор ПП – Варна, карта за издирвано лице, словесен портрет на издирвано лице, писмо от ОД на МВР Варна – отдел Разследване до Началника на Трето РУ – Варна, карта за прекратяване издирването на лице, извадка от книга за пропускателния режим на пост 1 започната на 21.03.2024г. и завършена на 26.06.2024г. и удостоверение с дата на издаване 03.12.2024г., писмо от Трето РУ при ОД на МВР – Варна № 439000-16201 от 17.06.2025г. ведно с копия от писмо от ОДП – Полицейско разследване до Началника на Трето РУ, постановление за принудително довеждане на обвиняем от 30.04.2024г., призовка за явяване в качеството на обвиняем по ДП № 505/2023г. по описа на сектор „ПП“ при ОД МВР – Варна изпратена до В. К., докладна записка относно връчване на призовка от 11.04.2024г. и справка относно обявяването на ОДИ на лицето В. К. от 30.04.2024г., както и писмо от РП – Варна № 17859/2023г. от 19.06.2025г. ведно със заверени за вярност копия от: писмо от ОДП – Полицейско разследване до Началника на Трето РУ, писмо от ОД МВР – Варна – отдел Разследване до Началника на Трето РУ – Варна от 14.05.2024г., писмо от Трето РУ – Варна до Началника на сектор ПП – Варна подписано от Главен инспектор С. Х., протокол за предявяване на разследване от 14.05.2024г. и документ издаден от Испания, заверено за вярност копие от постановление за прекратяване на ДП от 30.05.2024г., писмо от Трето РУ при ОД на МВР – Варна УРИ 439000-20494 от 29.07.2025г. ведно с копия от: писмо от Трето РУ при ОД на МВР – Варна № 439000-16201 от 17.06.2025г., писмо от Трето РУ при ОД на МВР до Началника на сектор ПП, подписано от Главен инспектор С. Х., справка за издирвано лице касателно В. Н. К., писмо от ОД на МВР, полицейско разследване до Началника на Трето РУ от 30.04.2024г. и постановление за принудително довеждане на обвиняем от 30.04.2024г., заверени за вярност копия от материалите по ДП № 505/2023г. по описа на сектор „ПП“ при ОД МВР – Варна, ведно с Определение № 1690/23.10.2025г. по ЧНД №3110/2025г. на ВРС, 2-ри състав, извлечено от ЕИСС и други. Съдът кредитира изцяло приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират със събраните гласни такива. Видно от писмо да Началника на сектор на ПП-Варна от Трето РУ при ОД на МВР- Варна лицето В. Н. К. е обявено за ОДИ с тел. № 11394/08.05.2024г., по описа на ГДНП, КИЛ № 439р-12740/07.05.2024г. по описа на Трето РУ – Варна с мярка, Установяване на местоживеене“ по ДП № 505/2024г. по описа на ОД на МВР-Варна. С Постановление от 14.05.2024г. В. К. е информиран и привлечен като обвиняем по ДП № 505/2024г. По делото са изслушани показанията свидетелите А. Г., П. Г., М. П. и И.Н.. Установено е, че св.А. Г. е бил нощна смяна на пост 1 към Трето РУ-Варна във вечерта, когато полицаи са довели жалбоподателя К.. Твърди, че Гранична полиция е довела лице, за което е съобщено, че е с постановление за принудително довеждане, свидетелят е уведомил дежурния офицер М. Ч. и лицето е било вписано в дневника за пропускателния режим. Разяснено му било, че следва да остане в районното управление до пристигане на разследващия полицай, като за същия не е била издадена заповед за задържане. Жалбоподателят не е поискал да си тръгне, личните вещи също се намирали у него. Свидетелят споделя още, че пред него не са връчвани документи или призовки, както и че не е бил ограничаван в придвижването си. Свидетелят П. Г. сочи, че заедно с М. П. са изпълнявали задълженията си и са изградили КПП на с. Приселци, бензиностанция „Бенита“, като са спрели за проверка л.а. Ситроен, с чужда регистрация. При проверката е установено, че жалбоподателят К. е обявен за ОДИ. Двамата свидетели са го отвели в ГПУ-Варна, била изготвена необходимата документация и извършен обиск на лицето. Сочат, че е пристигнал и медицински екип, който да прегледа лицето по негово желание, а след това са го отвели към Трето РУ – Варна. Твърдят, че лицето не се е съпротивлявало, придружило е органите на реда и те не са използвали помощни средства във връзка с отвеждането му. Разпитан е и свидетелят И.Н., който твърди, че се познава с жалбоподателя и на 13.05.2024г. са имали уговорка да се видят. Вечерта получил съобщение от В. К., че го водят в Трето РУ и помолил свидетеля да дойде, за да го прибере след 3 часа. Свидетелят сочи също, че докато го е чакал е получил съобщение от жалбоподателя, да не го чака и че няма да бъде пуснат същата вечер. Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели А. Г., П. Г. и М. П., както и И.Н.. Техните показания изцяло кореспондират помежду си, допълват се взаимно и се подкрепят от останалите кредитирани от съда писмени и гласни доказателства. Няма нито едно доказателство, което да хвърли съмнение в безпристрастността на органите на реда по конкретния казус. Същите последователно и непротиворечиво изложиха своите възприятия за развилата се ситуация при пътната проверка на ГПУ-Варна и в сградата на Трето РУ-Варна в процесния ден по повод данните за обявяването на В. К. за ОДИ с мярка „Принудително довеждане“ и последващите действия във връзка с изпълнението на това постановление. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните, от правна страна приема следното: Жалбата на В. Н. К. е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР задържаното лице има право да обжалва пред съда законността на задържането. Доколкото в случая се твърди осъществено спрямо В. К. фактическо задържане от полицейски орган при Трето РУ при ОД на МВР гр. Варна, обективирано във волеизявление- издадена в устна форма заповед за задържане от М. Ч. – младши разузнавач при Трето РУ- Варна, при ограничаване правото на жалбоподателя на свободно придвижване от 23: 00ч. на 13.05.2024г. до 09: 30ч. на 14.05.2024г., задържаното лице има право да обжалва пред съда законността на задържането. А дали и доколко лицето е било задържано по смисъла на чл. 72 от ЗМВР е въпрос на основателност, а не на допустимост на подадената жалба. С оглед на което оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, имащо правото и интереса да оспори обжалвания акт, доколкото оспорващият е адресат на същия и с него са засегнати негови права, свободи и законни интереси, в законово установения срок и против акт на полицейски орган, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Предмет на проверка за законосъобразност е ограничаването на правото на свободно придвижване на лицето, което ограничаване може да бъде извършено и без съответна писмена заповед. Поради това следва да се приеме, че неиздаването на писмен акт не е равнозначно на липса на разпореждане за задържане, ако правото на свободно придвижване е ограничено от полицейски орган. В този смисъл е и трайната съдебна практика. 3адържането по реда на чл.72 от ЗМВР се осъществява съгласно Инструкция № 8121з- 78/24.01.2015г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи. „Задържани лица“ по смисъла на чл.4 от Инструкцията са тези, на които е ограничено правото на свободно придвижване при условията и реда на ЗМВР, а в чл.5, ал.1 са изброени помещенията, които се обособяват в структурите на МВР за наставяне на задържаните лица: помещения за задържане; специални помещения за задържане на непълнолетни лица и обслужващи помещения - помещения за водене на разпит, помещения за свиждане и срещи с адвокат, санитарно-хигиенни помещения, помещения за приемане на лица и обработка на документацията по задържане. За всяко задържано лице се издава заповед за задържане на лице от полицейския орган, ограничил правото на свободно придвижване на лицето, която се подписва от полицейския орган и от задържаното лице - чл.11, ал.1 от Инструкцията. – така и Решение по КНАХД №500/2021 на Административен съд – Варна. Видно от представените материали по делото, безспорно се установява, че заповед за задържането по чл.74 от ЗМВР на жалбоподателя В. К. не е издадена. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, дейността на МВР е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението нормата, като сред основните дейности на МВР са оперативно - издирвателната дейност и дейността по разследване на престъпления /чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗМВР/. Съгласно чл. 8 от ЗМВР оперативно-издирвателната дейност представлява съвкупност от явни и тайни действия на оперативно-издирвателните органи на МВР, които имат за цел: превенция и разкриване на престъпления, заплахи за националната сигурност и нарушения на обществения ред; издирване на лица, които се укриват от привличане към наказателна отговорност или са се отклонили от изтърпяване на наказание по дела от общ характер, както и издирване на безследно изчезнали лица; издирване на вещи, които са предмет или средство за извършване на престъпление или могат да послужат за доказателство; изготвяне и съхраняване на веществени доказателствени средства и предоставянето им на съответните органи на съдебната власт. Чл. 9 от същия закон регламентира основанията за извършване на оперативно-издирвателна дейност, сред които са и искания, направени от органите на досъдебното производство и съда. Средствата за извършване на оперативно - издирвателната дейност са регламентирани в чл. 10 от ЗМВР и включват: 1. разузнавателна беседа; 2. лично издирване; 3. оперативна комбинация; 4. оперативно разпознаване; 5. доброволно сътрудничество с граждани; 6. оперативно внедряване, чрез разследване със служител под прикритие; 7. доверителна сделка; 8. контролирана доставка; 9. оперативен експеримент. В случая от доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че към 13.05.2024 г. жалбоподателят В. Н. К. е бил обявен за ОДИ с телеграма № 11394/ 08.05.24 г. с мярка „принудително довеждане“ по ДП № 505/2023 г. по описа на ОД на МВР-Варна, като поводът за издирването му е бил необходимост от привличането му в качеството на обвиняем и разпит в това качество по горепосоченото ДП, и невъзможност за откриването на жалбоподателя на адреса, известен на органите на реда. Безспорно и издирването е било инициирано от орган на досъдебно производство - разследващ орган - разследващ полицай по ДП 505/2023 г. по описа на Сектор „ПП“-ОД на МВР-Варна. В рамките на постановеното издирване, жалбоподателят е бил установен на 13.05.2024 г., от полицейски служители на Гранична полиция, в близост до с. Приселци, при извършване на рутинна проверка. Полицейските органи са действали съгласно служебните си задължения и са го отвели за изпълнение на последващи действия. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да призовават в служебните помещения граждани за изпълнение на определените им с този закон правомощия. В изпълнение на техните задължения полицейските служители на Гранична полиция – Варна са го отвели в сградата на Трето РУ при ОД на МВР – Варна по повод обявеното му издирване с мярка – принудително довеждане, като тези действия са били законосъобразни, извършени са от полицейски органи в изпълнение на функционалните им задължения и при упражняване на правомощията по чл. 64, ал. 1 във вр. с ал. 2, чл. 69, ал. 1 от ЗМВР във вр. с чл. 4 и чл. 6 от ЗМВР. Действията са предприети и извършени в условията на неотложност във връзка с провеждани оперативно-издирвателни мероприятия, като са били насочени към установяване на В. К. като лице, което е следвало привлечено като обвиняем ида бъде разпитано, което е реализирано във връзка с осъществяваната оперативно-издирвателна дейност. Не са налице данни, от които може да се направи заключение, че лицето се е съпротивлявало, както и изрично или чрез конклудентни действия не е посочило своето несъгласие с действията на органите. От друга страна полицейските служители, видно от дадените показания в хода на съдебното производство, не са използвали физическа сила или помощни средства, жалбоподателят не е бил поставен в арестно помещение. Личните му вещи са били върнати, както свидетелства за това и св.И.Н., имал е достъп до телефона си и го е използвал, макар да е изчаквал в сградата на Трето РУ разследващ полицай във връзка с извършване на следващи действия по разследването. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи /Инструкцията/, за всяко задържано лице се издава заповед за задържане на лице от полицейския орган, ограничил правото на свободно придвижване на лицето.Но в разпоредбата на чл. 11, ал. 6 от цитираната Инструкция е въведено изключение - заповед за задържане не се издава на лица, за които е постановено принудително довеждане или са задържани по реда на Наказателно- процесуалния кодекс. В разпоредбата е уточнено, че в тези случаи, лицата, за които е постановено принудително довеждане, се записват в книгата за пропускателния режим, като се отбелязват номерът и датата на постановлението, с което е разпоредено принудителното довеждане, органът, който го е постановил, кой служител ще работи с лицето, както и точният час на влизане и напускане на лицето на структурата на МВР; същите се настаняват в помещения, различни от помещенията за задържане, и им се осигурява непрекъснат контрол и наблюдение. Следователно, в случая, съдът дължи да провери дали при задържането на К. в Сградата на Трето РУ са изпълнени посочените условия. Видно от материалите по делото безспорно е установено издаденото постановление от 30.04.2024 г. на старши разследващ полицай Я. П.а от Сектор ПП при ОД на МВР-Варна по ДП № 505/2024 г. по описа на Сектор ПП-ОД на МВР-Варна, въз основа на което жалбоподателят на 08.05.2024г. е обявен за общодържавно издирване с мярка "принудително довеждане" и въвеждането на съответната телеграма в АИС "Издирвателна дейност и НМАП" в 09: 00 часа на 08.05.24г. Към датата на оспореното задържане на К., постановлението не е било обжалвано или отменено, като не е било постановено и снемане от издирване на К.. В случая следва да се подчертае, че предмет на настоящето производство не е законосъобразността на постановлението, което се обжалва по реда на чл. 200 от НПК, а единствено на предприетото въз основа на него фактическо задържане на К. от полицейски орган при Трето РУ-Варна. Именно поради съществуването на изричен акт на разследващ орган по висящо ДП, законът предвижда да не се издава заповед за задържане в случаите на задържане за изпълнение на постановено "принудително довеждане". В този случай, полицейския орган, задържал лицето, няма оперативна самостоятелност да преценява дали да ограничи правото му на свободно придвижване, а е длъжен да изпълни акта на разследващия орган, прокурора или съда. В случая полицейския орган следва единствено да уведоми лицето за причината за задържането, а именно постановеното ОДИ с мярка "принудително довеждане" и да заведе задържания до указаното място – в случая до сградата на Трето РУ –Варна, където се помещава и инициаторът на издирванет, видно от отбелязването в постановлението на разсл.полицай П.а. Настоящият съдебен състав намира, че полицейските органи на ГПУ са изпълнили законосъобразно своите задължения, като след установяването на К., са го задържали във връзка с искането на разсл.орган, извършили са нужните действия по ЗМВР- личен обиск, предоставили са за попълване декларация за задържано лице, конвоирали са го до Трето РУ- Варна, където са го предали на дежурния по това време в РУ полицейски орган М. Ч., назначен на длъжност „мл.разузнавач“ в Сектор „Криминална полиция“ към Трето РУ-ОД МВР-Варна / видно от удостоверение на началника на сектор „Човешки ресурси“ при ОД на МВР-Варна – л.80 от делото/. Последният в изпълнение на постановлението на разследващия полицай и в изпълнение на разпоредбите на Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи е вписал данните на К. в книгата за пропускателния режим, като е отбелязват номерът на телеграмата, с която е изпълнено разпоредено принудителното довеждане. В посочената книга е вписан и точният час на влизане и напускане на лицето на структурата на МВР- Трето РУ. Изпълнено е било и следващото изискване на чл.11 от Инструкцията – К. е настанен в помещение, различно от помещенията за задържане- а именно във фоайето на РУ, където му е осигурен непрекъснат контрол и наблюдение от дежурният на първи пост. Самоличността на задържания напълно съвпада с данните за издирваното лице и не е установено друго обстоятелство, което да е препятствало изпълнението на постановената мярка за принудително довеждане. В случая следва да се подчертае, че полицейският орган не е бил задължен да състави и представи на задържания други документи или да информира задържания за допълнителни причини за неговото задържане, нито да преценява целесъобразността на задържането, именно защото действа в изпълнение на издадено и необжалвано постановление на разследващ орган и регистрирана и неотменена телеграма в АИС „Издирвателна дейност и НМАП“. Съдът намира, че и продължителността на задържането на К. от полицейски орган на Трето РУ не може да се възприеме за прекомерна и неоправдано нарушаваща правата му. Видно от отбелязванията в книгата за пропускателния режим, той се е намирал в сградата на Трето РУ-Варна, съвпадаща със сградата на Сектор ПП-Варна, за времето от 23: 00ч. до 10: 55ч., което време е било необходимо за организирането на предаването му на инициаторът на издирването и принудителното довеждане, а именно разследващия полицай. Последната е отишла в сградата на РУ в работно време – на 14.05.24г., като в 09: 30ч. е повдигнала обвинение на К. и непосредствено след него е разпитала същият в качеството на обвиняем. Тук следва да се посочи и че съгласно разпоредбата на чл.138 от НПК, разпитът на обвиняем се провежда през деня. В този смисъл съдът приема, че не е неоправдано нарушено правото на свободно придвижване на лицето. Това му право е било ограничено за определен срок / 12 ч./ с оглед обществения интерес от срочно разследване на престъпление и изпълнение от органите на МВР на издадени в хода на ДП постановление за обявяване на лице за ОДИ и принудителното му довеждане. Следва да се подчертае и обстоятелството, че К. не живее на известните на органите на МВР адреси в страната. На посочения от него като постоянен адрес в националната база данни, не живее лице което може да приема книжата за същия, което е станало причина и за обявяването на ОДИ, съответно случайното му установяване от органите на гранина полиция при инцидентна проверка на пътя. Доводите на жалбоподателя, свързани с целесъобразността на мярката биха имали отношение единствено при обжалване на самото постановление от 30.04.2024 г. по реда на чл. 200 НПК. В този смисъл, обстоятелството, че непосредствено след задържането на К. не са извършвани действия по разследването е ирелевантно. В случая полицейският орган при Трето РУ-Варна не е имал правото да извършва такива действия, а е изпълнил указаното му в постановлението от 30.04.2024 г. – предал е К. на разследващия орган, който е и компетентен по образуваното ДП. А дали на 13/14.05.2024 г. вечерта е съществувала необходимост от провеждане на следствени действия по ДП с жалбоподателя, също е въпрос, който попада извън предмета на делото. Доколкото постановлението за принудително довеждане на К. и съответно предложението за неговото снемане от издирване, изхождат от разследващ орган от Сектор ПП при ОД на МВР-Варна, ако се твърди незаконосъобразно тяхно действие или бездействие, то защитата на тези права на жалбоподателя не е по реда на настоящето производство, в какъвто смисъл са му дадени указания и от настоящия съд преди насрочване на делото. С оглед изложеното, съдът намира за неприложима и практиката на националните съдилища във връзка с описанието на основанието за задържане на лицето в заповедта по чл. 72, ал. 1 ЗМВР, както и Решение от 24.06.2014 г. на ЕСПЧ по делото П. и Профиров срещу България или Директива 2012/13/ЕС на ЕП и Съвета относно правото на информация в наказателното производство, доколкото те се отнасят преди всичко за задържане на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Поради всичко изложено, съдът намира, че в конкретния случай е изпълнено и изискването на чл. 15, ал. 1 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г., която задължава органите по задържането да информират задържаното лице за причините за задържането му. Жалбоподателят е бил наясно с фактическото основание за своето задържане, а именно във връзка с постановено от разследващ орган принудително довеждане, като полицейският орган при Трето РУ-Варна е действал законосъобразно и е изпълнил предписаните в чл. 11, ал. 6 от Инструкцията действия и е вписал именно това основание в книга за задържаните лица. На задържания са разяснени и правата му, за което е попълнил декларация. Извършените от полицейските органи действия по задържането на жалбоподателя са само и единствено в изпълнение на издаденото постановление за принудително довеждане, което подлежи на оспорване по НПК, но подадената жалба не спира неговото изпълнение /чл. 202, ал. 1 от НПК/, поради което същите не могат да се квалифицират като фактически действия по смисъла на АПК и не подлежат на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност /В този смисъл определение № 10126 от 05.07.2013 г. по адм. д. № 9208/2013 г. на ВАС, V отд., определение № 10453 от 07.10.2016 г. по адм. д. № 10029/2016 г. на ВАС, V отд., определение № 5408 от 20.07.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 6547/2020 г. и др./.Постановлението на разследващ орган по чл. 199 от НПК, с което е наложена мярка"принудително довеждане" във връзка с образувано досъдебно производство не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК. В този смисъл актът, който е засегнал правната сфера на лицето, е именно това постановление за принудително довеждане, което обаче не подлежи на оспорване по реда на АПК. Предвиденият в него специален ред за оспорване – чл. 200 от НПК изключва приложението на АПК. Действията на полицейските органи по задържането му са именно в изпълнение на това постановление за принудително довеждане. В обобщение на гореизложените доводи, съдът приема, че в конкретния случай не е налице незаконно задържане на жалбоподателя /фактическо задържане от полицейски орган при Трето РУ при ОД на МВР гр. Варна, обективирано във волеизявление- издадена в устна форма заповед за задържане от М. Ч. – младши разузнавач при Трето РУ-Варна/ за посочения от него период в жалбата - от 23: 00ч. на 13.05.2024г. до 09: 30ч. на 14.05.2024г.Това обуславя неоснователност на жалбата и като такава тя следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на спора, по на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, искането за присъждане на разноски на жалбоподателя е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. В този смисъл се явява основателна и претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. По делото като представител на ответника в проведените съдебни заседания е участвал юрисконсулт от ОД на МВР-Варна и съдът е отхвърлил жалбата. Съдът намира, че в случая производството е с по-висока сложност от правна страна, поради липсата на издадена заповед за задържане, като са проведени седем съдебни заседания, поради което и следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в максимален размер на 190, 00 лева. Същото следва да бъде заплатено от жалбоподателя в полза на ОД на МВР-Варна. Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение четвърто от АПК, съдът