Решение № 5033 от 3.10.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 7863/2023 г.

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ.436 – 437 ВЪВ ВР. С ЧЛ.435 АЛ.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № на СГС 64810/07.07.2023 г. (вх. № 47072/28.06.2023 г. на ЧСИ С.Х., рег. № 863), подадена от Л. Г. Д., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. ••••, чрез адв. А. З. Д. - САК, със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. София, р-н „Средец“, ж.к. „Яворов“, ул. •••• 1, тел. ••••, със съдебен електронен адрес за призоваване: ••••@gmail.com, срещу действия на ЧСИ С.Х., рег. № 863 с район на действие СГС, изразяващи се в налагане на запор върху имущество на длъжника, извършен чрез запорно съобщение изх. № 087/запори/727695 по изп.д.№ 20188630403109. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваните действия на ЧСИ - налагането на запор върху банковата сметка на длъжника и извършените преводи, които произтичат от несеквестируем доход, а именно работна заплата. Жалбоподателят сочи, че длъжникът получава минимална работна заплата, поради което е несеквестируема. Твърди се в жалбата, че Л. Г. Д. работи по трудов договор с „А.“ ООД ЕИК ••••. Съгласно чл.5 ал.1 от трудовия му договор № 029/30.05.2014 г. уговореното трудово възнаграждение е в размер на минималната работна заплата за страната. С допълнително споразумение №7 към трудов договор № 029/30.05.2014 трудовото възнаграждение на Л. Д. е индексирано съобразно минималната работна заплата за 2023 г. и е в размер на 780 лева. ЧСИ С.Х., peг. № 863 е образувала срещу Л. Д. изпълнително дело № 20188630403109 за дълг в размер на 2 827.35 лева като е изпратила запорно съобщение Изх.№ 087/ЗАПОРИ/727695/13.06.2023 до „Уникредит Булбанк“ АД за налагане на запор върху банковата сметка на Л. Г. Д., със следните индивидуализиращи белези: ИМЕ НА СМЕТКА: ••••; ТИТУЛЯР НА СМЕТКА: Л. Г. Д.; IBAN: ••••. По тази банкова сметка постъпва само трудовото възнаграждение на жалбоподателя. След налагане на запора незабавно е бил информиран ЧСИ С.Х., че вземанията са несеквестируеми, като са приложени съответните за това доказателства. Направиено е искане за възстановяване на удържаните в нарушение на несеквестируемостта суми от банковата сметка на Л. Д., но запорът върху сметката не е вдигнат. Твърди се в жалбата, че на осн. чл.446 ал.1 във вр. с ал.2 ГПК във вр. чл.446а ал.1 и ал.3 ГПК във вр. с т.1 и т.13 от ТР № 2 от 2013 на ОСГТК на ВКС, вземанията които постъпват по банковата сметка на Л. Д. са несеквестируеми и върху тях не може да бъде насочвано принудително изпълнение, доколкото те са в размера на минималната работна заплата за страната. Съобразно задължителните разяснения дадени в т.1 от ТР № 2 от 2013 на ОСГТК, е незаконосъобразно налагането на запор върху трудово възнаграждение до размера на минималната работна заплата. Поради това се иска съдът да отмени действията на ЧСИ С.Х. по изп.д. № 20188630403109, представляващи насочване на принудително изпълнение чрез налагане на запор на 13.06.2023 г. върху несеквестируем доход на длъжника Л. Д. – трудово възнаграждение в размера на минималната работна заплата. Претендират се разноски за настоящото производство в размер на 400 лв. (480 лв. с ДДС). В срока по чл. 436 от ГПК е постъпило възражение от взискателя „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ••••, чрез пълномощник - старши юрисконсулт М.П., в което излага доводи за неоснователност на жалбата. Постъпилата сума вследствие на наложения запор в размер на 304, 31 лв. е придобила спестовен характер и по аргумент на чл. 446а от ГПК несеквестируемостта е отпаднала. Ако се отхвърли жалбата се претендират разноски за юристконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя, тъй като взискателят не е дал повод за настоящото дело с поведението си. ЧСИ С.Х., рег. № 863 с район на действие СГС изпраща по реда на чл.436, ал.3 ГПК подробни мотиви по обжалваните действия, в които счита жалбата за неоснователна. Съдът, след извършването на проверка, относно допустимостта и редовността на подадената жалба и с оглед данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства, намира следното: По допустимостта на частната жалба. Частната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице, в срок, срещу акт, който по силата на изричната разпоредба на чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК подлежи на обжалване с частна жалба. По основателността на частната жалба. Частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА, предвид следното: Изпълнително дело № 20188630403109 е образувано по молба на взискателя „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, седалище гр. София, въз основа на Изпълнителен лист от 17.05.2015 г., издаден по гр.дело № 61441/2014 г. по описа на СРС, 43-ти състав, срещу длъжника Л. Г. Д. от гр. София, за заплащане на описаните в изпълнителния лист суми, както и такси и разноски в изпълнителното производство. С молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят е възложил на ЧСИ правомощия по чл. 18 ал. 1 от ЗЧСИ. По изп. дело до Л. Г. Д. е изпратено съобщение за образувано изпълнително дело изх.№ 67645/06.12.2018 г. (връчено лично на 25.02.2019 г.). На осн. чл.507 ал.1 от ГПК, на 06.12.2018 г. са изпратени и запорни съобщения до „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА “АД за налагане на запори на сметки, банкови касетки и вземания, както и запорно съобщение до работодател, за налагане на запор на получавано трудово възнаграждение. Наложените запори са посочени в съобщение за образувано изпълнително дело. В запорните съобщения до банките изрично е включен текстът: „Запорът ДА НЕ СЕ счита наложен върху суми по банковите сметки на длъжника, постъпващи от Националния осигурителен институт или имащи характера на трудово възнаграждение, социални помощи и обезщетения, с изключение на суми, имащи горния характер, но оставени за съхранение в банката в период, предхождащ месеца на налагане на запора и обезщетение при пенсиониране.” В запорното съобщение до работодателя изрично е включен текста: „Удръжките се правят ежемесечно при спазване на правилата на чл.446 от ГПК.”. На 07.06.2023 г. с изх.№ 26388 е изпратено запорно съобщение до „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД, за налагане на запори на всички сметки, банкови касетки и вземания до размера на сумата 2 827.35 лв. С Уведомление от 20.06.2023 г., получено по електронен път банката, е наложила запор върху сумата 304.31 лв., която е постъпила по сметка на ЧСИ. По повод на постъпила молба от длъжника, до „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД е изпратено запитване с изх.№ 29691/21.06.2023 г., да уточнят дали преведената сума от 304.31 лева е формирана от преведеното на 09.06.2023 г. трудово възнаграждение за м. май 2023 г. на длъжника Л. Г. Д. в размер на 634.32 лева или същата представлява салдо от суми с характер на трудово възнаграждение, постъпили по сметката на длъжника по-рано от един месец преди налагане на запора. От „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД е постъпил отговор с вх.№ 46465/27.0б.2023 г., от който е видно, че извършеният превод е със средства от трудово възнаграждение, придобили характер на спестявания (т.е. налице е изключението в чл. 446а ал.1 от ГПК — сумите постъпили са по-рано от един месец преди налагане на запора). Въз основа на така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира от правна страна следното: Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Видно от разпоредбата, на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава (несъвместимо е) с несеквестируемостта - в този смисъл са и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 г., ОСГТК. В мотивите на Тълкувателното решение е прието, че несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг освен длъжникът. 3атова запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо (възнаграждение за труд или пенсия), наложеният запор обхваща само секвестируемата част. Отменяването на изпълнително действие, което нарушава (несъвместимо е с) несеквестируемостта е последица от уважаването на жалбата по нейния предмет и без да е направено искане за отменяване на отделни изпълнителни действия. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават (несъвместими са) с несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това: отменя се наложеният запор върху несеквестируеми потребими вещи, върху изцяло несеквестируемо вземане (като се указва за кои кредиторови вземания важи тя) или с е указва, как се определя секвестируемата част при частична несеквестируемост, без да отменя запора; отменя с е постановлението за назначаване на пазач или насрочването на публична продан на несеквестируема непотребима вещ. Съгласно чл. 446а, ал. 1 ГПК несеквестируемостта на доходите по чл. 446 ГПК се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, не по-рано от един месец преди налагане на запора. Когато от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че те представляват възнаграждения за работа, банката не изпълнява запора до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка (ал. 3). Банката превежда по сметка на съдебния изпълнител дължимите суми, като му съобщава в срока и по реда на чл. 508, ал. 1 ГП, че по запорираната сметка на длъжника постъпват доходи от възнаграждения за работа (ал. 4). В едноседмичен срок от получаване на съобщението по, ал. 4, съответно от възражението на длъжника за наличието на несеквестируем доход съдебният изпълнител уведомява банката за частта, която следва да се превежда съгласно чл. 446 ГПК. Разпоредбите на чл. 446а ГПК са въведени през 2017 г. (ДВ бр. 86/2017 г. ), но във връзка с тях е приложима т. 13 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 г., ОСГТК, според което задължение на съдебния изпълнител е да зачете несеквестируемостта, когато бъде уведомен от длъжника или от третото задължено лице и събере информация от банката или от работодателя, че средствата, върху които е наложен запор, представляват възнаграждение за труд, в който случай следва да върне на длъжника несеквестируемата част от преведената му сума. При тълкуване на посочената разпоредба, съобразявайки и задължителните указания, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, съдът намира, че несеквестируемият минимум от трудовото възнаграждение е определен в закона абсолютно и той е в размер на минималната работна заплата за страната, която за 2023 г. е в размер на 780 лв. съгласно ПМС № 497/29.12.2022 г. Освен това при анализ на това дали месечното трудово възнаграждение е по-ниско или по-високо от посочения праг, над който би могло да се насочи принудителното изпълнение към него, съдът следва да вземе предвид размерът на това възнаграждение на длъжника, който е изчислен след като от нетното възнаграждение се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски, в каквато насока е изричната норма на чл. 446, ал. 2 от ГПК, т.е. базата, от която се извършва сравнение между получавания доход и минималната работна заплата, е брутният размер на трудовото възнаграждение. В случая, от събраните по делото доказателства, в това число Трудов договор № 029/30.05.2014 г. и Допълнително споразумение № 7, което влиза в сила от 01.01.2023 г., приложено към трудовия договор, се установява, че жалбоподателят получава месечно трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата 2023 г., считано от 01.01.2023 г. Предвид размера на трудовото възнаграждение на жалбоподателя - минималната работна заплата за страната за 2023 г., същото изцяло несеквестируемо. Липсват данни по изпълнителното дело, а и такива не се съдържат в писмото на „Уникредит Булбанк“ АД, че по сметката на жалбоподателя постъпват и други суми – освен тези за трудово възнаграждение. Спорно в конкретния случай е обстоятелството, дали съдебният изпълнител е следвало да възстанови на длъжника сумата, приемайки че е несеквестируема като част от изплатена работна заплата в минимален размер, или същата не подлежи на връщане, тъй като има спестовен характер. Преценявайки наличните по делото доказателства съдът намира, че спестовният характер на сумата 304.31 лв. не е установен с оглед разпоредбата на чл.446а ал.1 от ГПК. В уведомлението на банката липсват данни кога е бил извършен превод на сума, която е с произход същата, тъй като не е била изтеглена един месец след постъпването й. Очевидно, че по отношение на извършения превод на 09.06.2023 г. на трудовото възнаграждение не е изтекъл едномесечният срок, след който вземането придобива спестовен характер. В уведомлението на банката липсват данни за по-рано преведени суми, които не са били изтеглени от жалбоподателя. Поради това не може да се направи извод, че сумата 304.31 лв. е придобила спестовен характер. Частният жалбоподател, позоваващ се на несеквестируемост на доходите му от заплата, е установил в обстоятелството, че изпълнението се насочва срещу несеквестируемо имущество, че сметка ••••, IBAN: •••• в „Уникредит Булбанк“ АД се използва единствено за превод на суми от трудово възнаграждение, представяйки на съдебния изпълнител документи, от които да е виден произходът на средствата и техният размер. Независимо, че по сметка на съдебния изпълнител в изпълнение на наложения запор е преведена сума, същата представява доход от трудово възнаграждение с несеквестируем характер ЧСИ не може да погасява задължения по изпълнителното дело с нея. С оглед на това и доколкото наложеният запор върху вземане на жалбоподателя е несъвместим с несеквестируемостта и я нарушава, то последният следва да бъде отменен от съда при произнасянето му по подадената от длъжника жалба (в този смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС. При този изход на спора, с оглед нормата на чл.10 ал.5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като взе предвид представения Договор за безплатна правна помощ по смисъла на чл.38 ал.1 вр. ал.2 от ЗА, и съобрази, че адв. А. Д. е регистриран по ДДС, намира, че следва на адвокат-пълномощника да бъде присъдена сума в размер на 480 лв. Водим от горното, СЪДЪТ