Решение № 29918 от 13.9.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 10527/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба от С. А. П., с адрес: [населено място], [жк], бл. 17, вх. „А“, ет. 4, ап. 12, чрез адв. И. Я., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №78 от 01.09.2024 г., издадена от служител в РУ Сандански при ОД на МВР – [населено място], с която на жалбоподателя е наложена ПАМ - прекратяване регистрацията за срок от шест месеца на МПС – лек автомобил с рег.№ [рег. номер] на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. В жалбата е посочено, че ЗППАМ е неправилна и незаконосъобразна.Издадена при неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон.Сочи се, че същата е и нищожна, поради липса на компетентност на издателя. Излагат се конкретни доводи и се иска от съда оспореният акт да бъда отменен. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Софийска градска прокуратура в съдебно заседание не се представлява и не изразява становище по жалбата. Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: На 01.09.2024г. около 02.19ч. в [населено място], бул. Европа, с посока на движение към АМ С., в района на ресторант „Хепи“ жалбоподателят управлява собствения си лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № [рег. номер], като водач на собствения си лек автомобил управлява същия с концентрация на алкохол 1, 37 промила на хиляда, установено с техническо средство „Дрегер Алкотест“ 7510, с фабричен номер ARВВ – 0032.Издаден му бил талон за медицинско изследване с № 0169255. За констатираното нарушение е съставен АУАН GA № 1327558 от 01.09.2024г. Въз основа на АУАН е издадена оспорената заповед, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ - прекратяване регистрацията за срок от шест месеца на МПС – лек автомобил с рег. № [рег. номер] на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП., на собственик, който управлява моторно превозно средство, за срок от 6 месеца, оспорена в настоящото производство. Като доказателства по делото са приети Заповед № 244з-2289/04.07.2024 г. и удостоверение за заеманата длъжност от издателя на акта М. Г. К., талон за медицинско изследване, спарвка за нарушител, изискано е и прието копие от изпълнена съдебно химикотоксилогична експертиза. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице по чл. 147, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административно-производствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона. Оспорената заповед е в предвидената писмена форма, подписана е от издателя й и е издадена от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Съобразно разпоредбата на чл. 23 от ЗАНН, органите, които налагат принудителните административни мерки се уреждат в съответния закон.Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП. принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Процесната заповед е издадена от лице, надлежно оправомощен да прилага с мотивирана заповед принудителни административни мерки по тази разпоредба.. С оглед на това, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му. Същата съдържа изискуемите от чл. 59, ал.2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта. Не се констатират допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Принудителните административни мерки по чл. 171, т.2а, б.“б“ ЗДвП се налагат „за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения“, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл.22, предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон – ЗДвП., на основание чл.2, ал.1 от АПК и във вр. с чл.23 от ЗАНН, се прилага редът на АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП. е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с акта за установяване на административно нарушение. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на административни нарушение имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая, е налице АУАН, с който е констатирано извършено административно нарушение. Въз основа на АУАН, е издадена и процесната ЗППАМ. Съгласно чл. 171, т. 2а, б. б от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик, който управлява моторно превозно средство: „ с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година“. В случая, за да приложи ПАМ по отношение на оспорващия, административният орган се е позовал на наличието на една от посочените в чл. 172, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП хипотези, а именно – водачът (и собственик) на МПС управлявал МПС с концентрация от 1, 37 промила на хиляда. Административният орган е приел за осъществена именно тази хипотеза, като е посочил в заповедта, че със съставения АУАН е установено, че на посочената дата и място жалбоподателят управлява собствения си лек автомобил с концентрация на алкохол 1, 37 промила на хиляда, установено с техническо средство при проверка чрез издишания от водача въздух.Това описание от фактическа страна е достатъчно ясно и точно да обоснове налагането на собственика на управлявания лек автомобил на ПАМ по смисъла на приложената правна норма и изцяло кореспондира с посоченото правно основание в заповедта за прилагане на ПАМ и доказателствата по делото. Издаден е бил талон за медицинско изследване. При наличието на предпоставките по чл. 171, т. 2а б. „б“ от ЗДвП. административният орган е длъжен да наложи предвидената ПАМ и няма право на самостоятелна преценка.В случая, е наложена ПАМ прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Продължителността на срока на мярката е определена от органа съобразно степента на обществена опасност на деянието и дееца. Не е налице неспазване на принципа за съразмерност, установен в чл. 6 от АПК. Органът е упражнил предоставеното му правомощие в съответствие с целта на чл. 22 от ЗАНН, във връзка с чл. 171 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водача, поради което ЗППАМ отговаря и на целта на закона. Видно от приетото по делото копие от изпълнена съдебно химикотоксилогична експертиза при кръвното изследване е установена по- висока стойност на концентрация на алкохол в кръвта. Така мотивиран и на основание чл.172, ал. 2 от АПК, Административен съд – София -град, ІІІ отделение, 36 състав