Решение № 3380 от 21.11.2024 г. на Административен съд - Русе по дело № 424/2024 г.

Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл. 118 от КСО. Образувано е по жалба на Х. И. А. от гр. Русе, против решение № 1040-17-24/26.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Русе, с което е отхвърлена жалбата ѝ по административен ред и е потвърдено изцяло разпореждане № РВ-3-17-01558047/21.03.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Русе. С потвърдения акт на жалбоподателката е разпоредено да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 31.03.2021 г. до 08.05.2023 г., в размер на 417.96 лева. В жалбата се сочи, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са необосновани, тъй като не кореспондират на фактическите констатации на органите по приходите в издадените на дружеството осигурител и на управителя му ревизионни актове. Основното възражение на жалбоподателката е, че има качеството на осигурено лице, тъй като е извършвала трудова дейност по трудово правоотношение с работодателя осигурител „Сентрал 13“ ЕООД, което обстоятелство можело да бъде установено и от справки за тези обстоятелства и от попълнените декларации на служители на дружеството при извършените проверки, в които е посочено, че същите полагат труд и работното им време. Изложени са съображения, че в известните ѝ ревизионни актове, съставени както на „Сентрал 13“ ЕООД, така и на С. С. Д., ТД на НАП приело, че дружеството е осъществявало търговска дейност, като е подавало справки-декларации по ЗДДС, изплащало е заплати, подавало е необходимите декларации обр. 1 и 6 за осигуряване на служителите, разполагало е с работещи и отчитащи касови апарати. Наведените в жалбата възражения се поддържат и в хода на делото по същество от процесуалния представител на жалбоподателката. Иска се отмяна на оспорваното решение, с което е потвърдено изцяло Разпореждане № РВ-3-17-01558047/21.03.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Русе. С жалбата се претендират направените по делото разноски. Ответникът – директор на ТП на НОИ Русе, чрез надлежно упълномощения си представител главен юрисконсулт Цв. Р., оспорва жалбата. В съдебно заседание и подробни писмени бележи, излага аргументи относно законосъобразността на обжалваното решение. Моли за отхвърляне на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното: Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Решението на директора на ТП на НОИ - Русе е изпратено на жалбоподателката по пощата и е получено от нея на 02.05.2024 г. (известие за доставяне на л.5 от преписката). Жалбата е подадена директно в деловодството на Административен съд - Русе на 13.05.2024 г., с което е спазен преклузивният 14-дневен срок по чл.118, ал.1, изр. първо от КСО. Изпълнена е задължителната процедура за оспорване на разпореждането пред ръководителя на ТП на НОИ Русе и на съдебен контрол подлежи не разпореждането, а потвърждаващото го решение на директора на ТП на НОИ Русе. От фактическа страна по делото се установява следното: По повод сигнал вх. № 1043-17-258/16.06.2022 г. на сектор „Краткосрочни плащания“ в ТП на НОИ – Русе, относно искане за извършване на проверка на осигурителя „Сентрал 13“ ЕООД, във връзка с подадени удостоверения-приложение № 9 съгласно Наредба за паричните обезщетения и помощи от ДОО към болнични листове № Е20222063009 и № Е20222063010, е извършена проверка относно правото за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност на С. С. Д., в качеството му на управител по трудов договор, а в последствие на мениджър продажби в дружеството осигурител. При извършване на проверката е направена справка в информационната система на НОИ – „Регистър на трудовите договори“, от която било установено, че от „Сентрал 13“ ЕООД, след 19.10.2016 г., са подадени уведомления по чл. 62, т. 5 от КТ за сключени/прекратени трудови договори с осем лица. Едно от тези лице е и жалбоподателката, посочена под номер 5 в Констативен протокол № КВ-5-17-01350580/11.05.2023 г. (от л. 9 до л. 12 от преписката). Посочено е също, че към момента на проверката няма действащи трудови договори. В подадените уведомления осигурителят е декларирал основна икономическа дейност с код по НКИД 4719 - търговия на дребно в неспециализирани магазини с разнообразни стоки. Представени са данни за лицата С. С. Д.; П. П. Д.; П. С. Д.; В. М. М.; Х. И. А.; И. Д. А.; С. Р. С. и К. Н. Б.. След проверка в информационната система на НОИ е установено, че дружеството „Сентрал 13“ ЕООД не е внесло осигурителни вноски за ДОО за посочените лица, независимо от факта, че те са с регистрирани трудови договори и подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода юни 2020 г. - юли 2022 г., а с Д. е сключен трудов договор на длъжност управител с промяна на длъжността на мениджър покупки продажби с основна работна заплата 2 600, 00 лева. По време на проверката на дружеството осигурител са извършени множество справки, а по искане от контролния орган е извършена проверка от НАП, резултатите от която са обективирани в Протокол за извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства (ППУФО) № П-03001822155760-073-001/05.12.2022 г., към който са приложени множество писмени доказателства. ППУФО ( от л. 48 до л. 64 от делото) приключва със следните изводи на органа по приходите: „В настоящата проверка по установяване на факти и обстоятелства няма представени документи, от които да се направи категоричен и неоспорим извод за стопанска дейност, реализирани приходи, даващи възможност за изплащане на високи трудови възнаграждения, способите за тяхното формиране, извършване на разходи съгласно счетоводното и данъчното законодателство, наличие на договори и документи за реално извършвана дейност с клиенти и доставчици и техните имена и за раплащания с персонала. В дружеството работят свързани и несвързани лица с различни по размери месечни трудови възнаграждения между 650 лв. и 2600 лв. Дружеството има декларирани фискални устройства, като само за едно от тях, това на [улица], безспорно е установено, че е било в работен режим и има за предмет на дейност - търговия с часовници, каишки за часовници. В информационните системи на НАП са отразени два търговски обекта за работа: гр. Русе, [улица] гр. Русе, [улица]. Няма данни за предметът на дейност в обект на [улица] гр. Русе. Проверяваното лице подава данни по чл.5, ал.4, т.1 ат КСО чрез квалифициран електронен подпис на името на търговецът „Сентрал 13" ЕООД. Към датата на настоящият протокол, проверяваното лице има невнесени данъчни и осигурителни задължения и лихви към тях. Лицето няма имущество, върху което да бъдат наложени обезпечителни мерки.“ Било установено, след проверка по партидата на осигурителя "Сентрал 13" ЕООД в търговския регистър, че на 19.10.2016 г. била вписана промяна в собствеността и управлението му. За едноличен собственик на капитала било посочено "Алфа" ООД - Велико Търново и съдружници П. П. Д. и С. С. Д.. За управител на "Сентрал 13" ЕООД бил посочен С. С. Д.. Седалището и адресът на управление били на адрес: гр. Русе, [улица]. С. П. П. Д. и С. С. Д. продали своите дялове на Л. А. С., като тази промяна била вписана в Търговския регистър на 21.09.2020 г. От информационната система на НАП/НОИ било установено, че Л. А. С. и С. С. Д. не са декларирали упражнявана дейност в "Сентрал 13" ЕООД, в качеството им на самоосигуряващи се лица и не са се осигурявали нито по договор за управление в "Сентрал 13" ЕООД, нито като самоосигуряващи се лица. Б. направени многократни опити за осъществяване на контакт с управителя на "Сентрал 13" ЕООД - Л. А. С., които били неуспешни. Използвано било и съдействието на ОД на МВР – Русе. При проведен със С. телефонен разговор той заявил, че е собственик на повече от 85 фирми, живее под наем в общинско жилище и се прехранва с „ровене по контейнерите и почасова работа“ (писмо от началника на Второ РУ – Русе до директора на ТП на НОИ – Русе на л.72 от делото). За извършената проверка контролният орган издал констативен протокол № КВ-5-17-01350580/11.05.2023 г. (л.9 от преписката), в който са обективирани резултатите от нея, а именно, че лицата, за които са подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и са с регистрирани трудови договори с дружеството осигурител, не са извършвали трудова дейност в „Сентрал 13“ ЕООД, за която да подлежат на осигуряване по реда на КСО. Освен това за нито едно от тези лица дружеството осигурител не е внасяло осигурителни вноски в приход на бюджета на ДОО от юни 2020 г. до момента на проверката. Установено било и че жалбоподателката има сключен трудов договор с това дружество: Трудов договор № 05-2021/04.01.2021 г. за длъжността „продавач-консултант“ (л. 25 - гръб от делото), с основна работна заплата 650 лв., който договор бил прекратен по взаимно съгласие, считано от 14.06.2021 г. Проверката установила също, че съгласно заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни административни услуги, предоставяни от НАП, от 30.01.2019 г. данните по чл.5, ал. 4, т. 1 от КСО били подавани по електронен път с КЕП с титуляр "Алфа" ООД и упълномощено лице С. С. Д., с ел. адрес: [електронна поща]. Съгласно заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни административни услуги, предоставяни от НАП от 10.09.2020 г. данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО били подавани по електронен път с КЕП с титуляр "Бет 66" ЕООД и автор в удостоверението за КЕП - Л. А. С., с ел. адрес: hronos4@abv.bg. След справки в информационната система на НАП било установено, че "Сентрал 13" ЕООД подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2020 г. и 2021 г. (от л.131 до л.138 от делото). От тях се установява, че за 2020 г. има декларирани приходи от продажби на стоки, разходи за заплати и осигурителни вноски на персонал, други разходи. За 2021 г. са декларирани приходи от продажби на стоки и други разходи, без отразени разходи за заплати и осигурителни вноски на персонал. В хода на извършената проверка по разходите на ДОО на „Сентрал 13“ ЕООД са установени обстоятелства, касаещи основанията за осигуряване на наетите по трудово правоотношение лица. В тази връзка към проверката по ДОО е приобщен и протокол № П-03001822155760-073-001/05.12.2022 г. от извършена проверка на ТД на НАП – Варна (от л. 48 до л. 64 от делото). Към него са приложени протоколи от извършени други проверки, както и ревизионен акт за задължения за ДДС на дружеството. Въпреки, че от "Сентрал 13" ЕООД са поискани конкретни документи, в това число фактури за доставки - покупки и продажби, касови и/или банкови документи за извършени разплащания с клиенти, доставчици и персонал, договори с клиенти и доставчици, документи за извършени разплащания с клиенти, доставчици и персонал, договори с клиенти и доставчици, присъствени форми за явяване/неявяване на работа, графици за полагане на труд на заетите лица и управителя и други доказателства, удостоверяващи реално извършвана дейност от дружеството, до приключване на проверката от приходната администрация, такива нe са били представени, поради което е направен извод, че такива няма. В резултат на извършената проверка органите по приходите са достигнали до заключение, по отношение на осигурените в дружеството лица като работещи по трудово правоотношение, в това число и жалбоподателката, че не са установени безспорни доказателства за упражнявана от тях трудова дейност в проверявания период. В хода на проверката от контролните органи на ТП на НОИ - Русе до наетите по трудово правоотношение лица в проверяваното дружество са изпратени покани за явяване в ТП но НОИ - Русе и попълване на декларация на основание чл.44-46 от АПК, с цел изясняване на факти и обстоятелства, свързани с възникването на осигуряването по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, т. 3 от ДР на КСО. С писмо с изх. № 1043-17-258#9/17.02.2023 г. главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ Русе е уведомил Х. А., че във връзка с извършвана проверка по посочен сигнал, на основание чл. 108, ал. 2 от КСО и чл. 44 – чл. 46 от АПК следва да се яви в ТП на НОИ за деклариране на сведения и факти, относно упражняването на трудова дейност. Посочени са място, дата и час на явяване и необходимите документи, които А. следва да носи със себе си. Предупредена е, че при неявяване ще се приложи чл. 349, ал. 1 от КСО. Писмото е връчено лично на нея на 21.02.2023 г., видно от обратна разписка (л.74 от делото). На 06.03.2023 г. Х. А. се явила в ТП на НОИ-Русе и декларирала, че е работила въз основа на трудов договор в „Сентрал 13“ ЕООД, работното ѝ място е било на адрес гр. Русе, [улица]. Не ѝ е било известно лицето, което представлява работодателя, не е знаела телефон, е-адрес на работодателя си. Лицето, с което е работила заедно е В.. Посочила е номер и дата на сключен трудов договор, длъжност „продавач-консултант“, размер на получавано трудово възнаграждение 650 лева и работното време 8 часа. Естеството на извършваната от нея работа било „часовници“.Лицето, което я е запознала с работата е В.. Не си спомняла ползвала ли е платен годишен отпуск и отпуск за временна неработоспособност. За свободното работно място е научила от бивша колежка. Същата декларирала, че е със средно образование с професионален опит. Причината за прекратяване на трудовия договор била поради здравословни проблеми. При явяването си е представила трудов договор и заповед за освобождаване. Заключенията и резултатите от проверката, обективирани в Констативен протокол № КВ-5-17-01350580/11.05.2023 г., послужили за фактическите основания довели на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37 от Инструкция № 1/03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт, контролният орган на НОИ да издаде Задължителни предписания № ЗД-1-17-01350590/11.05.2023 г., с които е задължил осигурителя „Сентрал 13“ ЕООД да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за лицата П. П. Д.; Х. И. А.; С. С. Д.; И. Д. А.; В. М. М.; С. Р. С.; К. Н. Б.; П. С. Д., за които са подавани данни с вид осигурен 01, декларация образец № 1. За всяко от лицата е посочен периода за който данните следва да бъдат заличени. За Х. А. (посочена под т. 2 в разпоредителната част на акта) този период е 06.01.2021 г. – 14.06.2021 г. Като мотиви за постановяване на предписанията е посочено, че лицата, за които са подавани данни на практика не са извършвали трудова дейност в дружеството, като независимо от факта, че имат сключени трудови договори те нямат качеството на осигурени лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО. Предписанията са връчени на осигурителя по реда на чл. 110, ал. 4, изр. второ от КСО - чрез поставяне на 19.05.2023 г. на съобщение на уведомителното табло в ТП на НОИ – Русе. Те не били изпълнени в указания в тях срок от 12 работни дни, не били обжалвани от осигурителя по реда на чл.117, ал.1, т.3 от КСО, респ. чл.38, ал.1 от Инструкция № 1 от 3.04.2015 г., поради което влезли в сила на 05.06.2023 г. Съобразно установеното в посочения констативен протокол, въз основа на горепосочените влезли в сила, но неизпълнени задължителни преписания № ЗД-1-17-01350590/11.05.2023 г., осигурителните данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО по отношение на жалбоподателката и останалите седем лица, с които дружеството осигурител има сключени трудови договори, били заличени. Административното производство по извършваната проверка на осигурителя „Сентрал 13“ ЕООД, в частта относно Х. И. А., приключила с разпореждане № РВ-3-17-01558047/21.03.2024 г., издадено от ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Русе (л. 7 от преписката). С посоченото разпореждане на жалбоподателката е разпоредено да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 31.03.2021 г. до 08.05.2023 г., в размер на 417, 96 лева. Разпореждането е връчено лично на Х. А. на 27.03.2024 г. с обратна разписка (л. 8 от преписката). С жалба, подадена до горестоящия административен орган с вх. № 1012-17-186/08.04.2024 г., Х. А. оспорила твърденията в разпореждането, че не е извършвала трудова дейност и не е възникнало право на парично обезщетение. Изложила съображения, според които с издадените ревизионен акт № Р-0300182005612-091-001/28.05.2021 г. по отношение на „Сентрал 13“ ЕООД и ревизионен акт № Р-03000323002324-091-001/22.02.2024 г. по отношение на С. С. Д., органите по приходите били установили, че през посочения период дружеството действително е осъществявало търговска дейност, като е подавало справки декларации по ЗДДС, заплащало е заплати, подавало е необходимите декларации за осигуряване на служителите. Във връзка с постъпилата жалба и въз основа на констативния протокол за извършената проверка било издадено и оспореното решение № 1040-17-24/26.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Русе. По делото са изискани и приложени ревизионните актове и доклади към тях по отношение на „Сентрал 13“ ЕООД за извършена ревизия за задължения за ДДС за данъчни периоди от 01.05.2020 г. до 24.08.2020 г., т.е. за периоди преди процесния – от 31.03.2021 г. до 27.04.2021 г., така и по отношение на С. С. Д. за ангажиране на отговорността му по чл. 19 от ДОПК за посочените в ревизионния акт видове задължения и периоди. По отношение на персонала на дружеството органът по приходите установил, че за периода, през който то се управлявало от С. Д., са назначени три лица на трудови правоотношения в „Сентрал 13“ ЕООД: С. Д. – управител; съпругата му П. Д. – оптик и дъщеря им П. Д. – продавач-консултант. В ревизионен доклад № Р-03000323002324-092-001/23.01.2024 г. (от л.193 до л.220 от делото), неразделна част съгласно чл.120, ал.2 от ДОПК от ревизионен акт №-03000323002324-091-001/22.02.2024 г., изрично е посочено, че лошото финансово състояние на дружеството се дължи на управлението на Д., тъй като същият е сключил неизгодни за „Сентрал 13“ ЕООД трудови договори със себе си, съпругата си и дъщеря си на заплати, няколкократно превишаващи минималния осигурителен доход, във връзка с които се декларират задължения по декларации обр.№ 6, които той избирал да не плати. Прието е, че Д., чрез изплащане на трудови възнаграждения на себе си, на дъщеря си и на съпругата си, едновременно извършва и скрито разпределение на печалбата като трупа публични задължения и води дружеството до неплатежоспособност. Записано е, че освен от получените трудови възнаграждения, във връзка с които не са внесени дължимия данък и ЗОВ, жалбоподателят се е облагодетелствал и от бюджета на НОИ, ползвайки обезщетения на база получените възнаграждения от „Сентрал 13“ ЕООД. Установената дейност в хода на приключило с издаването на РА № Р-03001820005612-091-001/28.05.2021 г., ревизионно производство на „Сентрал 13“ ЕООД е продажба на дребно на механични и електронни часовници, слънчеви очила, аксесоари и бижута - съгласно приобщени доказателствата и доказателствените средства събрани в хода на ревизията, документирано с Протокол КД-73 за присъединяване на документи от друго производство № П-03001822077327-ППД- 001/12.07.2022 г. По делото като свидетели са разпитани лицата С. С. Д. и В. М. М., които сочат, че жалбоподателката е работила като продавач-консултант в посочения от ответника период. При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи: Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Предмет на оспорване е Решение № 1040-17-24/26.04.2024 г., постановено от директора на ТП на НОИ Русе, с което се потвърждава Разпореждане № РВ-3-17-01558047/21.03.2024 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Русе, с което е разпоредено Х. А. да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 31.03.2021 г. до 08.05.2023 г. в размер на 417, 96 лева главница, като е посочено и при какви условия ще възникне задължение за лихва. Съдът намира, че решението е издадено от материално и териториално компетентен орган – от директора на ТП на НОИ – Русе. Според чл.117, ал.3 вр. ал.1, т.2, б.“д“ от КСО ръководителят на съответното териториално поделение на НОИ се произнася с решение по подадените жалби и срещу разпорежданията за възстановяване на неоснователно получени плащания по ДОО по чл.114, ал.3 от КСО. Легалната дефиниция на понятието "съответното ТП на НОИ" по § 1, т.1 от ДР на Инструкция № 1 от 3.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ гласи, че за физическите лица това е ТП на НОИ по постоянния им адрес. В случая няма спор, че жалбоподателката е с постоянен адрес в гр. Русе. Спазена е и изискуемата писмена форма като решението е мотивирано съобразно изискването на чл.117, ал.3 от КСО. Съдът констатира при неговото издаване допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са се отразили на материалната незаконосъобразност на оспорения акт. Според чл.114, ал.2, т.2 от КСО, в относимите части на разпоредбата, на каквото правно основание е издадено и оспореното по административен ред разпореждане № РВ-3-17-01558047/21.03.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Русе, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на случаите, когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Според разпореждането такъв нов документ, имащ значение за определяне на правото на жалбоподателката да получи изплатеното ѝ парично обезщетение в общ размер на 417, 96 лева, представляват и дадените, на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО, от контролния орган на ТП на НОИ – Русе задължителни предписания № ЗД-1-17-01350590/11.05.2023 г. на осигурителя „Сентрал 13“ ЕООД да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с декларация образец № 1, вид осигурен 01, за всяко едно от лицата, в това число и спрямо жалбоподателката (посочена под т.2 в разпоредителната част на акта) за периода от 06.01.2021 г. до 14.06.2021 г. Предписанията са връчени на осигурителя по реда на чл. 110, ал. 4, изр. второ от КСО - чрез поставяне на 19.05.2023 г. на съобщение на уведомителното табло в ТП на НОИ – Русе. Те не били изпълнени в указания в тях срок от 12 работни дни, не били обжалвани от осигурителя по реда на чл.117, ал.1, т.3 от КСО, респ. чл.38, ал.1 от Инструкция № 1 от 3.04.2015 г., поради което влезли в сила на 05.06.2023 г. Въз основа на този административен акт данните от подадените декларации образец № 1, между които и данните за жалбоподателката, били заличени служебно – по искане от ТП на НОИ – Русе до ТД на НАП Варна по реда на чл.4, ал.10, т.3, б.“а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Жалбоподателката не е била уведомена за посочените предписания, въпреки че има качеството на заинтересовано лице, тъй като по своята същност същите предписания я засягат пряко. Освен това тя не е била участник в производството, на което се позовава ответникът. Формално дори да са налице нови документи или данни по смисъла на чл.114, ал.2, т.2 от КСО, които имат значение за определяне на правото на парично обезщетение на жалбоподателката, като условие за издаване на административния акт по чл.114, ал.3 от КСО, то очевидно е, че издадените по отношение на работодателя – осигурител задължителни предписания за заличаване на осигурителните данни на жалбоподателката рефлектират неблагоприятно, и то пряко и непосредствено, в правната сфера на последната. Според константната практика на ВАС отношенията между осигурителя и НОИ, от една страна, и осигуреното лице и НОИ, от друга, са различни и самостоятелни и поради това, когато в контролните производства се проверява осигурителят, осигурените лица не могат да участват в административното и съдебно производство. Горното води до извод, че в контролното производство, а при оспорване на решението на директора на съответното ТП на НОИ, с което е потвърдено издаденото разпореждане по чл.114, ал.3 от КСО, и в съдебното производство, следва да бъдат установени всички факти по отношение на осигурителя и осигуреното лице, които имат значение за преценката на неговия статут като „осигурено лице“ по смисъла на § 1, т.3 от ДР на КСО и по – конкретно относно това дали то реално е извършвало трудова дейност (в този смисъл вж. решение № 7310/13.06.2024 г., постановено по адм.д. № 7445/2023 г., IV о. на ВАС), което не е сторено, но рефлектира върху правната сфера на оспорващата, тъй като ответната страна се позовава на документ – задължителни предписания, в производство, в което по повод на възможността за оспорване, жалбоподателката не е била уведомена, поради което позоваването на тези задължителни предписания, без да е извършена задълбочена проверка, представлява процесуално нарушение на правата на оспорващата страна. Настоящият съдебен състав счита, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане не съответстват на материалния закон. Централният спорен въпрос по делото е дали през процесния период – от 31.03.2021 г. до 27.04.2021 г. жалбоподателката е имала качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО и по-конкретно дали реално е упражнявала трудова дейност като една от императивно изискуемите предпоставки по смисъла на чл.10, ал.1 от КСО за възникване на осигурително правоотношение. Според легалната дефиниция на понятието „осигурено лице“, в приложимата ѝ редакция, това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Същевременно разпоредбата на чл.10, ал.1 от КСО гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. Според чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО Задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са: 1. работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на лицата по ал. 10 и по чл. 4а, ал. 1. Предвидено е в чл. 40, ал. 1, изречение първо от КСО, че Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. От така цитираната законова разпоредба се налага извод, че правото на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване възниква при следните две кумулативно дадени условия: 1. лицето да е осигурено за общо заболяване и майчинство и 2. да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за този риск. Наличието на втората предпоставка за отпускане на процесното обезщетение не е спорна между страните. Спори се между страните дали е налична първата предпоставка. Редът за упражняване на правото на обезщетение е регламентиран в НПОПДОО. Според чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО За всеки болничен лист осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси представят в НОИ удостоверение по образец съгласно приложение № 9 с данни относно правото на парично обезщетение. Страните не спорят, че за случаите, в които А. е била в отпуск поради временна неработоспособност са издавани болнични листове и съответно представяни изискваните удостоверения Приложение № 9. Фактическият състав, при чието проявление възниква осигуряването, включва упражняване на трудова дейност и внасяне/дължимост на осигурителни вноски. При така изложената нормативна база, едно от условията, на които е необходимо да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност. Лицето, освен че трябва да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, също така трябва и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение. Доказателствената тежест за установяване съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт, принципно е на административния орган – чл.170, ал.1 от АПК. Доколкото обаче неизвършването през процесния период на трудова дейност от страна на жалбоподателя е твърдение за отрицателен факт, то доказателствената тежест се носи от страната, която се ползва от кореспондиращия му положителен факт, а именно извършването на такава дейност, т.е. от жалбоподателката (така решение № 2524/18.02.2020 г., постановено по адм.д. № 12220/2019 г. на ВАС, VI о. и мн.др.). Видно от изложените факти и в изпълнение на задължението си по чл. 35 и чл. 36, в хода на административното производство органите на ТП на НОИ са събирали доказателства за изясняване на възникналия казус с полагането на труд от жалбоподателката А.. По искане на осигурителния орган същата е попълнила декларация по чл. 44-46 от АПК, в която декларирала, че въз основа на писмен трудов договор със „Сентрал 13“ ЕООД е изпълнявала длъжността „продавач-консултант“ на работно място, намиращо се в гр. Русе, ул. „Александровска. Разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от АПК урежда възможността на административният орган да изисква сведения от неучастващи в производството лица, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството и те не могат да бъдат установени по друг начин. По своята същност тези сведения представляват свидетелски показания. Чрез предоставяне на тези сведения, неучастващото в производството лице представя своите възприятия за фактите и обстоятелствата, относими към съответното производство и за чието установяване водещият орган е поискал тяхното представяне. Самата жалбоподателка е съдействала на осигурителния орган за събирането на необходимата информация, като се е явила да декларира необходимите данни. От събраните по делото доказателства се установява, че Х. И. А. е заемала длъжността „продавач-консултант“ при осигурителя „Сентрал 13“ ЕООД в периода 04.01.2021 г. – 15.06.2021 г., когато е прекратено трудовото ѝ правоотношение. А. е осигурявана върху трудово възнаграждение в размер на 650, 00 лева. Съдът посочва, че във всички налични доказателства, дружеството осигурител твърди, че осъществява икономическа дейност с код по НКИД 47.19 Търговия на дребно в неспециализирани магазини с разнообразни стоки, като тези стоки (съгласно данните от ППУФО) са от типа на кристална бижутерия; часовници; каишки за часовници; албуми; слънчеви очила; диоптрични рамки и други подобни. От разпита на посочените свидетели, работили заедно в „Сентрал 13“ ЕООД, става ясно, че Х. А. е работила от началото на януари до средата на лятото на 2021 г., 6 месеца на длъжност „продавач-консултант“, като естеството на извършваната от нея работа се е състояло в подреждане на стоката, както и продажбата на часовници и слънчеви очила. Била е на пълен работен ден в магазин „Алфа“ на [улица]. Според съда, независимо от допуснатите от страна на работодателя нарушения и пропуски в документирането на дейността, доказателствата по делото сочат еднозначно, че все пак дружеството е развивало търговска дейност през спорния период. При това положение допуснатите от работодателя нарушения и пропуски не следва да рефлектират върху правната сфера на жалбоподателката като осигурено при него лице, след като са налице достатъчно косвени доказателства, които в своята съвкупност водят до извод, че Х. А. е извършвала реално трудова дейност. Съвкупната преценка на посочените по-горе доказателства и установените въз основа на тях факти и обстоятелства води до различен от направения от органите по приходите извод. С оглед разпределената доказателствена тежест жалбоподателката доказа при условията на главно и пълно доказване в производството пред съда, че отговаря на дефиницията за осигурено лице, която е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 КСО. С оглед изложеното дотук съдът намира обжалваното решение за незаконосъобразно и като такова подлежащо на отмяна. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на оспорващата страна следва да се присъдят направените разноски по делото в размер на 10 лева за държавна такса (л. 14 и л. 15 от делото). Настоящото решение е постановено по жалба срещу решение на директора на ТП на НОИ – Русе срещу акт, визиран в чл.117, ал.1, т.2, б.“д“ от КСО – срещу разпореждане за възстановяване на неоснователно получени плащания по ДОО по чл.114, ал.3 от КСО в размер на 417, 96 лева, който размер не надхвърля границата от 1000 лева по чл.119 от КСО, поради което не подлежи на касационно обжалване. Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът