Решение № 648 от 5.6.2025 г. на Районен съд - Горна Оряховица по дело № 1040/2025 г.

Производството е по реда на чл. 12 и следващите от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/. Делото е образувано по молба за защита от домашно насилие подадена от И. Т. И. и Л. Д. И. срещу синът им Д. Л. И.. За конкретния акт на домашно насилие се твърди следното: На 16.04.2025 г., около 17: 15 ч. молителите били в дворът на къщата си, находяща се в гр. Л., ул. •••, когато пред пътната врата към домът им спрял лек автомобил. От него слязъл синът им и неговия приятел И.А.. Поискал да му дадат ключ от апартамента им, находящ се в гр. Л., ул. •••. Молителите му отказали и му съобщили, че са прехвърлил имота си на техния племенник Я.Н. срещу задължение за издръжка и гледане. Това ядосало ответника, който започнал да крещи и да ги заплашва, че ще ги запали. След това поискал да остави багажа си в старата къща. Уплашена от действията на сина си молителката се отдалечила и сигнализирала в полицията. Видяла приятелят на ответника да изнася чанти от старата им къща, а след това чула, че автомобилът се отдалечил. Отишла при съпругът си, който и се оплакал, че Д. го пребил. Разказал й, че след като се отдалечила от тях ответникът започнал да го обижда, като му казал: „Мършо, ще те убия!“, след което се нахвърлил върху него и започнал да го удря с плесници по лицето. Блъснал го с ръце в гърдите, при което молителя залитнал и паднал. Ударил се в дръжката на ръчната количка. Изпитал силна болка. Докато бил на земята ответникът продължил да го рита с крака. За случилото молителката И. И. и молителя Л. И. подали жалба чрез Началника на РУ-МВР гр. Горна Оряховица, от където е изпратена преписката по случая. В съдебно заседание молителите се явяват лично и с процесуалния си представител – адв. С. И. от АК В. Търново. Искат от съда да уважи молбата като основателна и доказана. Ответникът Д. Л. И. се явява лично в съдебно заседание, заедно с упълномощения от него адвокат А. Д.. Оспорват предявената молба, като намират, че изложените в нея твърдения не били истина. Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна: В подкрепа на молбата от И. и Д. И.и е представена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от 16.04.2025 г., съдържаща подробно описание на процесния акт на домашно насилие. От приложените по делото справки за съдимост и справка от гражданско деловодство на РС - Г. Оряховица се установява, че ответникът е осъждан. Видно от писмо на Център за психично здраве - Велико Търново, страните не се водят на психиатричен отчет. Приети като доказателства по делото са копия на материалите по преписка № 268-000-4409/17.04.2025 г. по описа на РУ на МВР – Г. Оряховица, включително и приложените фиш за спешна медицинска помощ издаден на Л. И. и рентгеново изследване, от които е видно, че е получил фрактура на 11-то ребро в дясно, белодробен паренхим разгънат до аксиларните извивки на ребрата. От показанията на свидетеля Я. Я. се установява, че в средата на м. април 2025 г. по телефона му се обадила И. И., която му се оплакала, че синът им Д. е дошъл до домът им. Сдърпали се. Набил баща си Л., който се оплакал че го болели ребрата в дясно. Закарал го до болницата, където след преглед и рентгеново изследване се установило, че има супено ребро. Забелязал, че дядо му имал зачервявания от шамарите, които му бил ударил ответника. Посочва, че знае, че и преди това е имало инциденти между Д. и родителите му. През м. октомври 2024 г. молителите му се оплакали, че били бити. Счита, че оттеглят сигналите си, защото били добри хора и все се надявали синът им да се поправи. Съдът кредитира показанията на свидетеля като ги намира за логични, последователни и обективни, непротиворечащи помежду си и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. От показанията на свидетеля И. А. се установява, че на 16.04.2025 г. бил заедно с ответника И.. С него отишли до домът на родителите му, за да си остави багаж. Смъкнал саковете от колата си и ги оставил в стая от къщата. Видял Д. да говори с родителите си, докато вършел това. Посочва, ориентировъчен час на случилото се 13-16 часа. Заявява, че не е виждал Д. да удря нито майка си, нито баща си. Съдът намира, че не следва да кредитира показанията на водения от ответника свидетел. От една страна в същите има противоречие с останалия събран по делото доказателствен материал. Според него случилото се е било между 13-16 часа, а от всички доказателства по делото се установява, че домашното насилие над молителите се е случило след 17 часа. Ето защо, съдът приема, че поради противоречие и непоследователност в показанията му, не следва да ги цени като достоверни в частта, че не е виждал ответникът да посяга на родителите си. При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: Чл. 2 от ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени от и спрямо определена категория лица, в която попадат молителите и ответникът. От дефиницията, дадена в чл. 2 от ЗЗДН, следва, че целта на закона е да се изследва поведението на ответника не абстрактно и изобщо, а конкретният акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита. В настоящия случай молбата е подадена от и срещу легитимирани по закон лица, с оглед разпоредбите на чл. 3, т. 4 от ЗЗДН и предвид това, че страните по делото са родители срещу техния син. Също така, основана на твърдения за осъществени по отношение на молителите актове на физическо и психическо насилие на 16.04.2025 г. съдът приема, че молбата е депозирана в предвидения по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН преклузивен срок. Поради горното, същата е допустима за разглеждане. Преценена по същество, съдът намира подадената молба за основателна: Доказано в хода на производството е осъщественото от ответника поведение, което поведение съдът намира, че е подведимо под предвидените в чл. 2 от ЗЗДН форми на домашно насилие и представлява физическо и психическо такова спрямо И. Т. И. и Л. Д. И.. За този си извод съдът кредитира приложената от молителката И. И. декларация от 16.04.2025 г. за осъществено спрямо нея и мъжът й домашно насилие. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН, е предвидена като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно насилие декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е предоставен улеснен за молителя, търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства, съдът следва да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. В този случай, в доказателствената тежест на ответника при направено оспорване, че е извършил акт на домашно насилие, е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена сила. Действително, съобразно нормата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, но по изложените по – горе съображения в това спорно производство ответникът не установи липсата на действия, които могат да се квалифицират като домашно насилие. Законът за защита от домашното насилие изрично предвижда провеждането на спорно съдебно производство по реда на чл. 12, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН с възможност за събиране на доказателства от страните, съгласно чл. 13 от ЗЗДН. Точно по този начин е защитено и правото на защита на ответника в производството, който има възможността да опровергае доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, установена изрично в чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, чрез представяне на съответни доказателства. В конкретния случай в съответствие със заявената от него процесуална позиция, оспорваща молбата за защита от домашно насилие и изложените в нея факти и обстоятелства, ответникът не проведе успешно доказване, с което да опровергаване доказателствената стойност на декларацията. Във връзка с изложеното настоящият съдебен състав приема, че представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от 16.04.2025 г. съставлява доказателство, доколкото същата не е опровергана от насрещни доказателства на ответника. Константна е практиката, че обвързващата доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е задължителна за съда, само ако няма други доказателства, които я оборват. Видно от горното, в конкретния случай не бяха ангажирани доказателства, които да оборят обвързващата доказателствена сила на декларацията. В случая изложеното в декларацията от 16.04.2025 г. за психическите и физически актове на насилие на 16.04.2025 г. се подкрепя и от доказателствата по делото – както писмени такива, така и гласни доказателства, събрани посредством разпита на свидетеля Я. Я., който подробно описва и нараняванията, които е получил ответника Л. И. и които са отразени и в приложената към полицейската преписка документация. По изложените съображения за съда не е налице основание да не даде вяра на декларираното от И. Т. И. и Л. Д. И. и да не приеме, че на 16.04.2025 г., синът им Д. Л. И. е упражнил спрямо нея психическо насилие, а спрямо И. – физическо – нападнал го и му счупил ребро. Съвкупно от изложеното, съдът намира, че е налице необходимост от постановяване на мерки на защита, съобразени с фактическите отношения между страните, характера на упражненото насилие, степента на въздействие върху лицето и евентуалните последици. Въз основа на посочените критерии, съдът намира, че по отношение на ответника следва да се наложат предвидените в чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН мерки, а именно да се въздържа от извършването на домашно насилие по отношение на И. Т. И. и Л. Д. И., да се отстрани от съвместно обитаваното с молителите жилище, да бъде забранено на извършителя да приближава молителите, тяхното жилище, месторабота и местата за социални контакти и отдих, както и забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалите лица под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация. Тези мерки съдът намира, че ще дадат пълна защита на молителите и ще накарат ответника да преосмисли поведението си към тях. Налагането на мерките за закрила, предвидени в закона, не е самоцелно, а следва да е адекватно и в зависимост от проявлението на домашното насилие, като същевременно следва да се държи сметка да не се навлиза необосновано в правната сфера на ответника. Преценката на съда досежно срока на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН следва да е в рамките на предвидения от закона такъв /от три до осемнадесет месеца/, като в случая следва бъдат наложени за срок от осемнадесет месеца, при приспадане на срока на действие на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН предвид издадена заповед за незабавна защита п о чл. 18 от ЗЗДН, т. е. считано от издаването на заповедта за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН на 17.04.2025 г. Съдът намира, че така определения срок от осемнадесет месеца, за който са наложени мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН, съответства на целта за превенция на евентуални предстоящи насилствени прояви от страна на ответника. При определяне вида на мерките, както и срока на мерките, съдът съобразява, че извършените от ответника действия спрямо молителите не са се ограничили до проява на вербална агресия, а до дръзка физическа такава, изразяваща се в нанасянето удари многократно по различни части от тялото на пострадалия Л. И., че са извършени повече от един акт на домашно насилие, че са налице данни за продължаващо в годините психическо и физическо насилие, упражнявано от ответника над молителите, вкл. и изнудване за пари, което е ескалирало с осъществяване на процесните актове. Обстоятелството, че ответникът е предприел също и действия, с които е искал от тях да прекратят производството и да не водят свидетели в насроченото съдебно заседание, също е фактор, завишаващ риска от последващ акт на насилие. При определяне на вида на мерките и срока, за който се определят, съдът съобрази разпоредбата на чл. 15, ал. 4 ЗЗДН, както и глава шеста от Правилник за прилагане на ЗЗДН - Методика за оценка на риска по чл. 15, ал. 4 от ЗЗДН /нова - дв, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г. /. Наложените мерки съдът намира, че ще дадат пълна защита на молителите, както и че ще въздейства в достатъчна степен върху личността на ответника и ще го мотивира към спазване на дължимото поведение, предписано от нормите на закона и морала. По разноските: Съобразно изхода от спора и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд Горна Оряховица държавна такса в размер на 25 лева.