Решение № 3827 от 17.12.2025 г. на Административен съд - Плевен по дело № 963/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 215, ал.1 от Закон за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по жалби от Д. И. М. от гр.Плевен, ул „Бяло море“ №49, ет.2, ап.2 и Й. П. Г. от гр.Плевен, ул „Бяло море“ №49, ет.1, ап.1, против Разрешение за строеж №353/24.09.2024 год., издадено в полза на Ц. К. П. от гр.Плевен, ул „Бяло море“ №49 за „Преустройство на част от таван в ателие за индивидуална творческа дейност в УПИ Х, кв.392 по плана на гр.Плевен“. В жалбите на М. и Г. се сочи, че издаденото разрешение е неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В кооперацията, в която живеят жалбоподателите в гр. Плевен, [улица] и са собственици на апартаменти, считано от декември 2020г., не е провеждано Общо събрание на собствениците за приемане на проект за преустройство на част от таван в ателие за индивидуална творческа дейност. През ноември 2023г. пред нотариус са подписали декларации, че дават съгласие на Ц. К. С., да извърши преустройство и промяна предназначението на собствените й таванска стая № 1 и таванска стая № 2, както и да се снабди с ток, вода и интернет. Не са давали обаче съгласие да превърне таванските си стаи в ателие за индивидуална творческа дейност. Текстът на декларацията бил предварително подготвен от нея, като жалбоподателите се подписали пред нотариуса със знанието, че същата иска да захрани имота си с ток, вода и интернет. Сочат, че превръщането на таванските стаи в ателие за индивидуална творческа дейност предполага извършване на стопанска дейност от Ц. С., което е несъвместимо с характера на кооперацията - за жилищни нужди. Това от своя страна би довело до влизане и излизане на неограничен брой лица в кооперацията. Считат, че ателието ще се ползва за всичко друго, но не и за жилищни нужди, което е несъвместимо със статута на кооперацията - за живеене. Влизането и излизането от кооперацията се извършва с регулиран достъп- специален ключ, който е предназначен за живущите в сградата, но не и за неограничен достъп на неживущи в нея. Това излага на риск собствеността на жалбоподателите от посегателства, а отделно от това и до замърсяване на междустълбищните пространства. Към настоящия момент всеки от собствениците е длъжен да почиства общите части пред своя апартамент, тъй като няма наета фирма или човек, който да почиства. Струпването на неограничени посетители при посещението в това ателие ще доведе до замърсяване на общите части, разрушаването им, шумово замърсяване – нещо, за което жалбоподателите не са давали съгласието си, респ. не са били уведомяван, че идеята на С. е не да живее в таванските стаи, а да превърне същите в ателие. Считат, че разрешението за строеж е издадено без спазване на задължителните изисквания на чл.38, ал.З от ЗУТ, а именно: липсва както решение на общото събрание на собствениците на жилища, взето по установения ред, така и изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици на жилиша - непосредствени съседи на обекта. Разпоредбата на чл.38, ал.З от ЗУТ изрично регламентира решението на общото събрание, взето по установения ред- по реда на Закона за устройство на етажната собственост, каквото решение не е вземано, както и нотариално заверено съгласие на всички собственици- непосредствени съседи на обектите. Твърдят, че не са давали съгласието си на С. да преустрои таванските си стаи в ателие, дали са единствено съгласие през 2023г. стаите й да бъдат захранени с ток, вода и интернет. Подобно е изискването и на чл.39, ал.2 от ЗУТ, която разпоредба също не е спазена, тъй като липсва изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици и носители на ограничени вещни права в съседни поземлени имоти. Жалбоподателите сочат още, че съгласно разпоредбата на чл.144, ал.1, т.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ „Инвестиционните проекти се съгласуват и одобряват след писмено заявление на възложителя и след представяне на: 1. документи за собственост, а за сгради на жилищностроителни кооперации - и влязло в сила решение на общото събрание за приемане на проекта". Твърдят, че не им е известно да е свиквано и провеждано общо събрание на собствениците на кооперацията, още по-малко да е вземано решение за приемане на проект за преустройство на таванските стаи във въпросното ателие. Процесното преустройство е станало известно едва с получаване на писмото от Община Плевен, в което се посочва, че е издадено разрешение за строеж за преустройство на част от таван в ателие за индивидуална творческа дейност. Твърдят, че в чл. 12 от ЗУЕС е описан реда и начина на свикване и провеждане на общо събрание за собствениците, като такова не е свиквано, провеждано, респ. не е приеман проект за преустройство на таван в ателие за индивидуална творческа дейност. В този смисъл не е изпълнено задължителното изискване на чл.38, ал.3, чл.39, ал.2 и чл.144, ал.1, т.1 от ЗУТ, а именно разрешението за строеж да бъде издадено при наличие на решение на общото събрание за приемане на проекта и нотарилано заверено съгласие от собствениците за преустройство на таванските стаи в ателие. Процедурата по свикване на общо събрание изисква писмена покана до собствениците за участие в общото събрание, с посочен дневен ред, ден, час и място на провеждането, като такава жалбоподателите не са получавали, нито виждали да бъде разлепена във входа/общите части на кооперацията. Ето защо считат, че проведената процедура не е спазена, допуснати са съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в липсата на изискуемите документи по реда на чл.38, ал.3 и чл.144, ал.1, т.1 от ЗУТ, поради което молят съда да отмени Разрешението за строеж като незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на процедурата по ЗУТ, респ. като нищожно поради наличието на особено тежък порок, който не може да бъде саниран. И двамата жалбоподатели са депозирали уточнения на жалбите си, чрез упълномощен адвокат Д., в които са посочили, че административната процедура по издаване на оспореното разрешение за строеж е опорочена още в началото, тъй като е започнала по инициатива на Ц. К. П. с подаване на заявление № ТСУ-94Ц-1761-1/12.07.2024 г. и последващо заявление ТСУ-94Ц-1761-2 за преразглеждане от 30.08.2024 г. Към 12.08.2024 г. заявителката не е собственик на самостоятелен обект в жилищната сграда- продала е на 11.12.2020 г. на единия жалбоподател жилище-ап. № 2, заедно с таванско помещение № 2. Видно от административната преписка, Ц. С. е приложила пред Община Плевен договор за прекратяване на съсобственост върху недвижим имот чрез продажба на общинската част от 24.09.2004 г., с който е придобила таванска стая № 1 и таванска стая № 2. Същият договор е посочен като приложение при изповядване на покупко-продажбата с купувач единия жалбоподател. Отделно от това складовите помещения - мази и тавани нямат самостоятелен правен статут- те имат обслужващо предназначение, представляват принадлежност към жилищата в сградата и следват главната вещ. Таванските стаи не са самостоятелни обекти в сградата, нямат самостоятелно функционално предназначение и не съставляват самостоятелни обекти на правото на собственост. Затова считат, че заявителят не е имал процесуална легитимация за подаване на заявление за издаване на разрешение за строеж за преустройство на част от таван. Жалбоподателите считат още, че е нарушена разпоредбата на чл. 185, ал.2 ЗУТ- с оспорения акт е разрешеното преустройство на част от таван в ателие, с което се извършва промяна на предназначението по смисъла на § 5, т.41 от ДР на ЗУТ- не е налице решение на общото събрание, взето по установения ред. В административната преписка е приложен протокол от 02.08.2024 г от общо събрание на собствениците на жилища и тавани в сграда в гр. Плевен на [улица], който жалбоподателите оспорват с твърдения, че такова събрание не е свиквано и провеждано по предвидения в ЗУЕС ред. Считат, че съдържанието на протокола не отговаря на действителните факти. В протокола е посочено, че събранието е свикано от управител, като за управител в заключителната част е посочена Ц. К.- същото лице няма качество на управител на ЕС с редовен мандат и не е регистрирано като такъв. Липсва съобщение за протокола по реда на чл. 16, ал.7 ЗУЕС. Такова събрание с участие на жалбоподателите на посочената дата не е провеждано и не е подписван от тях протокол за общо събрание като явили се собственици. В протокола не се съдържат данни за идеалните части от етажната собственост. Отделно от това, в протокола не се съдържат данни за участие в общо събрание на всички етажни собственици- не е участвал собственикът на ап. 3, етаж 0. Дори и да бъде установено провеждане на общо събрание, е нарушен изискващия се кворум -участие на лица, притежаващи 100% от общите части за вземане на решение по чл. 17, ал.2, т.1 ЗУЕС. Жалбоподателите считат, че с разрешеното преустройство се засягат и се променя предназначение на общи части от таванския етаж- застроената площ на предвиденото по приложен проект ателие е 21, 30 кв.м., която надхвърля площите на тавански стаи 1 и 2 - съобразно придобивен акт обща площ на двете стаи е 17, 20 кв.м. Считат, че не е налице и втората предпоставка по чл. 185, ал.2 ЗУТ. Сочат още, че подписаните от жалбоподателите декларации-съгласие, са заверени нотариално на 07.11.2023 г., заявлението на Ц. К. П. за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти, по които се издава разрешение за строеж, е подадено по- късно - на 12.07.2024г., а приложените проекти са одобрени на 24.09.2024 г. Съгласието е дадено предварително, без знание за съдържанието одобрените по-късно инвестиционни проекти, както и без яснота над кое помещение в жилището на единия жалбоподател ще попада санитарното помещение на ателието според предвижданията на проекта. Нарушено е правото на участие на жалбоподателите като засегнати от предвиденото строителство лица, които не са запознати с одобрения проект за преустройство. Поддържат оплакване за незаконосъобразност на одобрения инвестиционен проект като неразделна част от обжалваното разрешение за строеж - чл. 148, ал.1, т. 8 ЗУТ. Същият е изготвен в нарушение на материалноправни норми и на подзаконови правила и нормативи за строителство. Не са спазени изискванията на Наредба № 4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Графичната част на проекта-част архитектура, съдържа заснемане на втори етаж, чиито собственик е единия жалбоподател, без той да е давал достъп и да е имал знание за извършено заснемане, като заснемането е неточно. Нарушени са нормите по чл. 40, ал.2 ЗУТ и чл. 110, ал.З от Наредба № 7/22.12.2003 г., установяващи забрана за разполагане на санитарни помещения над жилищни помещения, кухня или килер за хранителни продукти с изключение на жилището, което обслужват. Проектирано е преустройство на две тавански стаи с посочена в обяснителна записка обща застроена площ 21, 30 кв.м., която не съответства на площта по документ за собственост, съответно таванска стая 1 с площ 10, 80 кв.м. и таванска стая № 2 с площ 6, 40 кв. м. Общата застроена площ на двете тавански стаи възлиза на 17, 20 кв.м. Затова считат, че надвишената площ по проекта от 4, 10 кв.м. съставлява обща площ от таванския етаж на сградата, като са засегнати и други общи части по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС. В заключение молят съда да отмени оспореното разрешение за строеж, претендират направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателите се представлява от адв.Д. с пълномощни на л.145-146 от делото, която поддържа жалбите на заявените в тях основания. Представя писмени бележки, в които излага подробни съображения за незаконосъобразност на издаденото разрешение за строеж, моли за неговата отмяна, претендира разноски. Ответникът – главен архитект на община Плевен, в придружителното писмо, с което административната преписка е изпратена в съда, поддържа становище за неоснователност на жалбите, моли съда да ги отхвърли, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание се представлява от юрисконсулт С. с пълномощно на л.11 от делото който оспорва жалбите, излага подробни съображения за тяхната неоснователност, моли съда да ги отхвърли, претендира разноски. Заинтересованата страна Ц. К. П. в съдебно заседание се представлява от адв.Ю. С. с пълномощно на л.147 от делото, която оспорва жалбите, моли съда да ги отхвърли, претендира разноски. Представя подробни писмени съображения за неоснователност на жалбите. Заинтересованата страна Д. А. К. в качеството си на майка и законен представител на малолетната Д. Д. С., в съдебно заседание не се явява и не се представлява и не взема становище по жалбите. Административен съд гр. Плевен, пети състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт и съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: Заинтересованата страна Ц. К. П. се легитимира като собственик на 48/415 ид.ч. от застроено дворно място, цялото от 430 кв.м., съставляващо УПИ Х-5201, кв.392 и две тавански стаи: №1 с площ 10, 80 кв.м. и №2 с площ 6, 40 кв.м., заедно с 1/12 ид.ч. от общите части и общите помещения на сградата, с договор за прекратяване на съсобственост върху недвижим имот чрез продажба на общинската част от 24.09.2004 год., Заповед №РД-10-670/3.08.2004 год. на кмета на община Плевен и Решение №184/6.07.2004 год. на Общински съвет-Плевен. На 12.07.2024 год. П. е депозирала до главния архитект на община Плевен заявление с вх.№ТСУ-94Ц-1761-1, с което е поискала да бъдат съгласувани и одобрени проекти за преустройство на част от таван в ателие за индивидуална творческа дейност в УПИ Х, кв.392 по плана на гр.Плевен, с адрес гр.Плевен, ул „Бяло море“ №49, и едновременно с това издаване на разрешение за строителство Към заявлението е приложила проект за преустройство на част от таван в ателие за индивидуална творческа дейност, протокол от проведено общо събрание на собствениците на жилища и тавани в жилищна сграда, 2 бр. декларации от жалбоподателите за съгласие за извършване на преустройство и промяна на предназначението на тавански стаи, скица, документи за собственост на таванските стаи. Видно от приложения на л.29-30 от делото Протокол №29 от заседание на ЕСУТ, е констатирано следното: по част „Архитектура“-не е приложено съгласие от непосредствени съседи на преустроявания обект; правни изисквания – Няма съгласие от непосредствените съседи, каквото се изисква при преустройство; по част ОВ-няма ОВ; по част „Електро“-Становище от ЕРМ Запад за присъединяване на обекта; по част ВиК-р.29/25.07.2024 год. Със следващ Протокол №31 от заседание на ЕСУТ, по част ВиК е отбелязано-т.31/8.08.2024 год. До Ц. П. е изпратено от главния архитект на община Плевен приложеното на л.26 от делото писмо, с което същата, във връзка с подаденото от нея заявление от 12.07.2024 год., че с решение по т.9 от Протокол №31/8.08.2024 год. ЕСУТ не приема ТИП за преустройство на част от таван в ателие в УПИ Х, кв.392 по плана на гр.Плевен, със следните мотиви: ТИП не отговаря на изискванията на чл.40, ал.2 от ЗУТ; лицето, подало една от декларациите за съгласие, не фигурира в справката за собствеността; да се представи решение на общото събрание на етажната собственост във връзка с преустройството съгласно чл.38, ал.3 от ЗУТ. На л.24-25 от делото е приложено следващо Заявление с вх.№ТСУ-94Ц-1761-2/30.08.2024 год. за преразглеждане на вече постъпилото предходно заявление. Видно от решение по протокол №36, т.6, по част „Архитектура“ е посочено, че забележки 1 и 2 от Протокол №31/8.08.2024 год. са отстранени, по правните изисквания: представен е нотариален акт от Й. Г.-собственик и подал декларация –съгласие от 12.09.2024 год.; част ВиК –пр.36/12.09.2024 год.; част ОВ-няма ОВ. Издадено е оспореното в настоящото производство Разрешение за строеж №353/24.09.2024 год., с което е разрешено на заинтересованата страна Ц. К. П. в качеството й на възложител, да извърши строително-монтажни работи в съответствие с ПУП-ПР, последно изменен със Заповед № РД 15-2002/25.11.1994 г., виза за проектиране от 18.12.2023 г. и съгласно технически инвестиционни проекти, съгласувани и одобрени на 24.09.2024г. от Главния архитект на Община Плевен по части: Архитектура с КС, Конструктивно становище и на основание чл.142, ал.1, ал.4, ал.6 т.1, чл.145, ал.1 т.1 във връзка с чл.144 от ЗУТ и чл.38 ал.З от ЗУТ за строеж: „Преустройство на част от таван в ателие за индивидуална творческа дейност“ в УПИ X, кв. 392 по плана на гр.Плевен“ код 510, Пета категория - съгласно чл.137, ал.1, т.5, б. "г“ от ЗУТ, в ПИ с идентификатори 56722.659.389 в УПИ Х-5201, квартал 392, по плана на гр. Плевен, с административен адрес: гр. Плевен, [улица]. Разрешението за строеж е издадено на основание: чл.148, ал.1, ал.2, ал.4, чл.152, ал.1, чл.153, ал.2-ал.11 от ЗУТ. Посочено е в разрешението, че се издава въз основа на заявление на възложителя с вх.№ ТСУ 94Ц-1761- 2/30.08.2024 г. придружено от документите по чл.144, ал.1, т.4, ал.2, чл.144, ал.1, т.3; Присъединен към мрежите на експлоатационните дружества: чл.144, ал.1, т.4; чл.144, ал.З, т.2; - чл.145, ал.1, т.1. Разрешението за строеж е връчено на двамата жалбоподатели на 30.09.2024 год., видно от разписките на л.18 от делото, а жалбите са подадени съответно на 8.10 и 9.10.2024 год. Установява се още от административната преписка, че в нея се съдържа обяснителна записка по част „Архитектура“, в която е описан инвестиционния проект. Посочено е, че сградата представлява четириетажна постройка с два надземни етажа, един подземен етаж - мази и един тавански етаж. Като с проекта е предвидено преустройство на тавански стаи 1 и 2 в Ателие за индивидуална творческа дейност. Стая № 1 и Стая №2 са с обща застроена площ 21.30 m2. Двете помещения, предмет на проекта, се намират северно от стълбището и представляват две функционално свързани стаи. През Стая 2 минават вертикалните щрангове за вода и канал от баните на долните етажи и собственикът е монтирал мивка, свързана към тях. Изпълнен е окачен таван в двете помещения, с който е скрита дървената покривна конструкция. С проекта за преустройство не се премахват зидове, не се нарушава покривната конструкция на сградата, не се променя площта на помещенията. Ще се изпълни лека преградна щендерна стена, с която ще се обособят санитарен възел и малко складово помещение в ниската част на Стая 2. В Стая 1 не се предвиждат никакви конструктивни или инсталационни намеси, а само подвижно обзавеждане, свързано с дейността на собственика. Стаи №3 и 4 запазват предназначението си. Не се предвиждат строително монтажни работи, а само довършителни дейности като изпълнение на подови настилки, лека преградна щендерна стена на стая №2. В чертеж „Заснемане" е показано наличието на съществуваща мивка и канал, минаващ през стая №2, който е разположен в ъгъла на помещението и съществуващ вентилационен отвор, находящ се зад вратата, в ъгъла на стаята. Видно от проектното решение се оформя санитарен възел, в който освен мивката се поставя и тоалетна чиния непосредствено до съществуващ канал, преминаващ през това помещение. По делото са изслушани две съдебно-технически експертизи, от които се установява следното: От заключението, изготвено от ВЛ С. се установява, че се касае за преустройство на Таванска стая №1 и Таванска стая Ne2 в Ателие за индивидуална творческа дейност, находящи се на таванския етаж в двуетажна жилищни сграда, с приземен етаж. В конкретния случай се касае за преустройство, при което се променя предназначението на две тавански стаи в ателие за творческа дейност. Няма промяна в площите и височината на помещенията. Няма изграждане на нови тухлени зидове, няма надстрояване на съществуващи зидове. Изграждат се само леки преградни щендерни стени за обособяване на санитарно помещение. Таванска стая №1 е със светли размери 3, 6/2, 98 м или е с полезна площ 10, 73 кв.м. По документ за собственост таванът е с площ 10, 80 кв.м. Таванска стая №2 е със светли размери 3, 6/2, 12 м, или е с полезна площ 7.63 кв.м. По документ за собственост таванът е с площ 6, 40 кв.м. Таваните са със скосяване, като в най-високата си част са с височина 2, 3м, а в най- ниската 1, 2м. ВЛ С. е посочило, че в конкретния случай при стая №1 и стая №2 няма голямо разминаване между площите по документ за собственост и тази от замерванията. При огледа не е констатирано ново строителство /нови зидове/ и разликата в площите по документ за собственост и замерване не се дължи на приобщаване на допълнителна площ към таваните. Според писменото заключение с преустройството не се засягат общи части и съседни тавански помещения. Не се изместват зидове, не се променят отвори. Стои №1 и №2 са преходни. От общо антре се влиза в Стая №1, от която се влиза в Стая №2. В стая №2 се предвижда изграждането на санитарен възел с помощта на леки преградни щендерни стени. Санитарният възел е ситуиран над баня с тоалетна на Апартамент №2 на втория етаж. В стая №2 влиза канализационна тръба Ф110, обслужваща апартаментите по вертикала, както и ПВС водопроводна тръба. В стаите има изградена ел.инсталация. Посочено е още, че с проекта не се променят стени между тавански помещения и не се предвиждат промени в други общи части по смисъла на чл.38 от ЗС. Стая №1 има монтирана табакера на тавана, която осветява помещението, височината е 2, 30м в най-високата си част. В стоя №2 се предвижда обособяване на санитарен възел, склад и коридор, които не се нуждаят от естествено осветление. До таванския етаж се стига по двураменно ст.бетоново стълбище. Преустройството на двете стаи в ателие за индивидуална творческа дейност не предполага по-голямо шумова или друго замърсяване от това на апартамент. При разпита си в съдебно заседание ВЛ е пояснило, че банята и тоалетната в преустройваното таванско помещение се намира над кухненския бокс на апартамента на долния етаж-ап.2. В кухненския бокс има канализация, която не е заснета коректно в представения проект. Разяснило е, че щендерните стени са гипсокартон с метален профил- лека, немасивна стена, преградна стена, прави се от гипсокартон и специални профили метални, това е система на Кнауф, която ще прегради част от помещението. А табакерата е на покрива, представлява отвор, който е със стъкло и може да се отваря- това е вид прозорец за осветление – табакера, който се отваря. ВЛ е пояснило, че ел.захранването в таванските помещение е свързано към стълбищната клетка и черпи ток от нея, като, за да се захранят тези тавански стаи с електроенергия, за да стане самостоятелен обект, следва да бъде включен към главното табло и към главната водопроводна мрежа на сградата. И в този случай ще се премине през общи части на сградата и ще бъдат засегнати общи части. Съдът е възложил на ВЛ да допълни заключението, като отговори на въпрос: Как е разрешен въпроса с изграждането на ВиК и ел. инсталацията в процесните две тавански помещения и по какъв начин те се включват в общите водопроводна мрежа и ел. инсталация на сградата, в това число при свързването на конкретната ВиК и ел. инсталация на таваните /ателие/ с общите инсталации на сградата засягат ли се, отнемат ли се общи помещения и/или площи, и/или части от тях, изменят ли се съществено общи части на сградата, свързват ли се вътрешни инсталации с общи мрежи, вкл. преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос? Прекарва ли се нова инсталация през обща част, коя и тя засяга ли помещения на отдели собственици? ВЛ С. е изготвило писмено заключение, в което е посочило, че на база архитектурно заснемане на апартамент №2 на втория етаж и заснемане на таванския етаж от вещото лице, е констатирано следното: Разпределението на ап.№2 е следното: входно антре, дневна-трапезария-кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна и две тераси. Таванска стая №2 е ситуирана на кухненския бокс на апартамент №2. Таванска стая №1 е ситуирана над част от спалнята, част от антрето и изцяло над банята. Предвиденото в проекта санитарно помещение е част от таванска стая №2 и е ситуирано над кухненския бокс. От направения оглед на място ВЛ е констатирало същото. Ел. инсталацията на целия тавански етаж и конкретно на отделните тавански помещения е изпълнена преди години, при надстрояването на къщата. Същата се явява час от общата инсталация на стълбището и се измерва с отделен електромер. Инсталацията е скрита под мазилката. Ел. инсталацията е осветителна и силова с неуточнено сечение на захранващите кабели. Към техническия проект няма изготвена част ЕЛ, с която да се определят начина на ел. захранване на ел. мрежа на стая №1 и №2 и отделянето й от общата стълбищна мрежа, с цел индивидуално мерене на ел. потреблението. В таванска стая №2 има изведена ПВС водопроводна тръба със спирателен кран и тръба Ф110 за канал. Водопроводната тръба и тръбата за канала имат хоризонтален участък до включването в общите вертикални ВиК мрежи, обслужващи баните на ап. 1 и ап. 2. Хоризонталните тръби са скрити с циментова замазка и не се виждат. Изпълнени са от предишните собственици на ап. №2. Към техническия проект няма изготвена част ВиК, като е прието за даденост наличието на водопровод и канал. Поради липсата на ВиК и Ел. проекти не може да се отговори дали новите инсталации ще засегнат помещения на отделните собственици. При разпита си в съдебно заседание на 8.05.2025 год. ВЛ С. е заявил, че в представения технически инвестиционен проект за процесното преустройство няма разработка за части „Електрическа“ и „ВиК“. Посочил е, че електрическата инсталацията е една за целия тавански етаж, а той включва и други тавански помещения и е част от общата инсталация на стълбището. Индивидуално захранване и мерене на ел. енергията за проектираното ателие изисква първо да се отвори партида в главното ел. табло, да се сложи електромер и да се пусне линия до апартаментно ел. табло и до таван №1 и таван №2. Сочи, че ел. таблото е в приземния етаж и ел. захранването за преустройваното помещение, за да стигне до тавански стаи №1 и №2, следва да мине през стълбищната клетка. Може открито, може и скрито под мазилка, по- скоро скрито трябва да се извърши това. В този случай захранването ще мине през общи части. ВЛ сочи, че ел.инсталацията в таванските помещения е съществуваща, има контакти, има и осветителна ел. инсталация, която е с цел осветяване на помещенията. Ел. инсталацията е обща за всички тавански помещения и разходите за ел.енергия се отчитат общо, ведно с общия ток на входа. Мокрото помещение, банята, която е предвидена в таванското помещение, попада в таванско помещение № 2, под което се намира кухненския бокс на ап. № 2. Пояснява, че на етаж 2 има едно голямо помещение, което ВЛ е определило като кухненски бокс-трапезария-дневна. То е общо помещение. Не е със стени, а е общо, има архитектурно разширение, и банята в таванското помещение е ситуирана върху част от кухненския бокс. Сочи, че за преустройваното помещение няма изграждане на нови вертикални щрангове, вертикалният щранг е съществуващ и в него се зауства новоизградената предвидена баня, включва се чрез хоризонтален участък с някакъв лек наклон. Сградата е захранена по някакъв начин с електро кабел, който дава ток на сградата. Той влиза в общо ел. табло, от което тръгват различни трасета за захранване на 1-вия етаж, на приземен етаж, защото тази сграда има и приземен етаж. По делото е изслушано и прието като доказателство и заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено от ВЛ С. С.. От писменото заключение се установява, че в таванска стая №1 и таванска стая №2 има изградена електроинсталация, състояща се от лампени и контактни излази и по точно: в таванска стая №1- един контакт, един ключ и едно осветително тяло; в таванска стая №2-един контакт, един ключ и едно осветително тяло. Съгласно проекта по част електро се предвижда промяна на електроинсталацията в двете тавански помещения, като в таванска стая №1 се предвижда изграждане на два двойни контакта, един единичен и един четворен с изводи за интернет, ново разпределително табло, две осветителни тела и един двоен ключ, а в тав.стая №2 се предвижда изграждане на два единични контакта, бойлерно табло, три осветителни тела, един единичен и един двоен ключ. Захранването ще стане от съществуващо кабелно трасе, разположено в стълбището, което е обща част. Към монета на огледа ВЛ С. е установила, че в таванска стая №2 съществува водопроводна тръба 01/2“, с водомер и канализацинни тръби 0 110 и 050. Съгласно проекта по част ВиК не се предвижда изграждане на нови водопровод и канал до таванските стаи, а се използват съществуващите в тавана, като се измества местоположението на санитарното оборудване и се предвижда изграждане на нова канализационна инсталация за санитарните прибори в помещението, както и водопроводна инсталация за топла и студена вода. ВЛ е посочило, че с предвиденото преустройство по част ВиК не се засягат общи части на сградата. С предвиденото преустройство се променя предназначението на таванските помещения и се предвижда ново захранване на електроинсталацията на ателието през съществуващ кабел в стълбището, което е обща част. Посочило е ВЛ в заключителната част, че има изградена електроинсталация в таванските помещения, както и в двете тавански стаи с №1 и №2. Преустройството на тавански стаи №1 и №2 в „Ателие за индивидуална творческа дейност“, предвижда промяна на елекроинсталацията в двете помещения, като захранването на новото разпределително табло ще стане от съществуващо кабелно трасе, разположено в стълбището, което е обща част. В случай, че ще се засегнат общи части на сградата при промяна на изградената електрическа инсталация, няма техническа възможност това да стане без да се засягат тези общи части от сградата, тъй като захранващият кабел е разположен в стълбищната клетка. Санитарният възел в таванска стая №2 е съществувал и преди внасяне на проект за: „Преустройство на част от таван в ателие за индивидуална творческа дейност". Съгласно проекта по част ВиК не се предвижда изграждане на нови водопровод и канал до таванските стаи и не се засягат общи части на сградата. С предвиденото преустройство по част ВиК не се засягат общи части на сградата. Предвиденият санитарен възел е съществувал и остава на същото място над кухнята на апартамента на етаж 2, собственост на Д. И. М.. Единствено с предвиденото захранване по част електро, което ще стане от съществуващо кабелно трасе, разположено в стълбището, се засягат общи части. При извършване на разрешеното преустройство са налице хипотезите в чл.185, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ЗУТ. При разпита си в съдебно заседание ВЛ С. е уточнила следното: Предназначението на двете помещения преди предвиденото преустройство-те представляват тавански стаи – таванска стая № 1 и таванска стая № 2. Те са тавани, обслужващи помещения, прилежащи към съответно жилище в сградата. Като таванско помещение, трябва да е прилежащо към съответно жилище. След като бъде извършено предвиденото преустройство, ако бъде реализирано това преустройство, тези две тавански помещения ще станат ателие за творческа дейност, което представлява помещение, в което ще се извършва някаква творческа дейност. Съобразно архитектурния проект е предвидено да има санитарен възел, както и стая за творческа работа с бюро. В този случай е налице промяна на предназначението на преустройваните помещения, защото се превръщат от склад в ателие, в нещо, което ще се използва с друга цел. ВЛ С. сочи, че основно ще има промяна в електроинсталацията, тъй като ще се използва захранване от съществуващ кабел в стълбището и ще се направи ново табло с нов отделен електромер за този обект и това става в стълбищната клетка, така, както е посочено по проект. Този захранващ кабел минава в стълбищната клетка. Захранването за таванските помещения, за да се включи в общото захранване, ще премине през общи части, ще засегне общи части. Защото след промяната ще има нов самостоятелен обект, за който следва да има отделен електромер с отделно захранване. По част „ВиК“ има изпълнен водопровод и канал. Не е ясно как са свързани със съществуващата инсталация в сградата, но факт е, че има такива изпълнени в едното помещение и по твърдение на живущите там и на собственичката, това е съществувало така от години, този канал и този водопровод. ВЛ сочи, че е необходимо още да се монтира нов водомер, монтирането на какъвто обаче няма да доведе до въздействието на общи части. ВЛ сочи, че от ответника допълнително са изискани проекти по част „ВиК“ и част „Електро“, които са представени от заинтересованата страна, но не са одобрени от Главния архитект, което одобрение става, като се внесе и бъде разгледано от ЕСУТ, като в процесния случай разрешението за строеж е издадено на база на одобрени проекти само по част „Архитектура“ и конструктивно становище. Документи по част „Електро“ и част „ВиК“ не са взети предвид при произнасянето от главния архитект с издаденото разрешение. В самото разрешение за строеж е записано, че се издава на база само проекти част „Архитектура“ и конструктивно становище. По отношение на електроинсталацията в проекта, който е представен, има становище за условия за начина на присъединяване на конкретния обект, от 20.05.2024 година, в което се посочва как ще се присъедини измервателното устройство към съществуващо ел. табло, да се оборудва поле „мерене“ с автоматичен еднополюсен предпазител, да се прореже отвор за предпазителя, поле „мерене“ да се присъедини след главният прекъсвач на таблото преди меренето на другите клиенти. ВЛ съобщава, че се има предвид присъединяване на таблото на преустройвания обект към общото разпределително табло на стълбището, трябва да има прекъсвач и след това има разпределително табло. Това общо разпределително табло е част от общата електроинсталация на сградата. Поради което като цяло част „Електро“ засяга общи части. По част „ВиК“ се предвижда изграждане вътре в самия обект на нова водопроводна инсталация, но не се предвижда ново захранване към съществуващите централни канал и водопровод, с които се довежда водата и канала до съответния таван. В самия таван има промяна на ВиК инсталацията, това е описано, че се предвиждат нови тръби, с които да се захрани бойлера и новото санитарно оборудване за топла и студена вода. Това е хоризонтална инсталация. Тя не засяга централната вода, като новите тръби ще минат по преградните, делителните стени между таван №2 и съседния таван, собственост на друго лице. Като сочи, че тази вътрешна делителна стена е обща част по смисъла на чл.38 от ЗС. А хоризонталните тръби, които трябва да стигнат до мивката, според проекта ще се вкопаят в канал и в този смисъл ще има въздействие върху общите части. Според ВЛ предвиденото в проекта част „ВиК“ в точка 3.2 проектиране на нова канализационна инсталация за битово-фекални води, за санитарните прибори в ателието, която ще се включи към съществуващ вертикален клон за битово-фекални отпадъчни води, представлява реконструкция на съществуващата ВиК инсталация в тавана, но не представлява реконструкция на сградната инсталация. Към съществуващият канал, който е в тавана ще се прекара допълнителна тръба, която ще отвежда водите от тоалетната към този съществуващ канал. Това ще се направи в самия таван. И това не променя вертикалния канализационен щранг, а се свързва канал, прави се нов хоризонтален участък към канала, но не е изяснено този хоризонтален участък къде ще мине. В проекта в част „ВиК“ се предвижда да се свърже към съществуващ канал с дължина 30 см., това всъщност е мека връзка, към тоалетната, която ще се сложи с новото санитарно оборудване. Последното е показано на страница 274 от делото - дължината е 30 см., Ф110. Няма някаква нова канализационна тръба. При поставянето на тази мека връзка не се налага да се осъществи някакво въздействие върху пода. Съгласно отразеното на проекта по част „Архитектура“ на страница 48 от делото, не пише чертежа какъв е, какво представлява. Санитарният възел и разположението на санитарното оборудване съответства на това, което е показано в проекта по част „ВиК“ на страница 273 от делото. ВЛ съобщава, че не е допустимо по ЗУТ и по наредбите по приложението му, разположение на санитарен възел над жилищно помещение и над кухненски бокс, рзположението на санитарен възел трябва да бъде над друг такъв или над друго мокро помещение. Към настоящият момент съществуващият санитарен възел попада върху кухнята на етаж 2. За да стане преустройваното помещение отделен самостоятелен обект, трябва се постави и да има отделен електромер, за да може да съществува като такъв. За да съществува отделен самостоятелен обект, който не е прилежащ към друг самостоятелен обект, който не е складово помещение, трябва задължително да има отделни партиди към разпределителните мрежи по част „ВиК“ и по част „Електро“. А за да има отделна партида, трябва да се монтират отделни електромер и водомер. Съществено се изменя електроинсталацията, която е обща част. ВЛ допълнително писмено е отговорило на въпроси, на които е пропуснало да отговори писмено в предходно изготвеното заключение. Съобразно представеното писмено допълнение, ВЛ е посочило, че има изградена електроинсталация в таванските помещения, както и в двете тавански стаи с №1 и №2. В одобрения проект по част архитектура и конструктивното становище във връзка с инициираното преустройство, не се предвижда промяна на съществуващата електроинсталация. В одобрения проект по част архитектура и конструктивното становище не е показано къде ще бъде поставен нов електромер, за да може да се обособи „Ателие за индивидуална творческа дейност“. Съгласно Наредба №3 се препоръчва контролните измервателни уреди да се разполагат в сухи помещения, удобни за обслужване и достъпни за проверка и отчитане. Съгласно наредба №4/17.06.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации, при реконструкция на съществуващи сградни водопроводни и канализационни инсталации се спазват изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 4 и 5 и чл. 186, ал. 1 ЗУТ. Санитарният възел в таванска стая №2 е съществувал и преди внасяне на проект за: „Преустройство на част от таван в ателие за индивидуална творческа дейност“. Съгласно проекта по част архитектура не се предвижда изграждане на нови водопровод и канал до таванските стаи. Предвижда се ново местоположение на мивката и тоалетната, което води до изграждане на нова хоризонтална водопроводна инсталация, която ще засегне преградната стена между таваните на оспорващия Й. П. Г. и заинтересованата страна Ц. К. П., както и преградната стена между общия коридор в таваните и тавана на Ц. К. П.. С проекта по част архитектура не е показан начина на изграждане на хоризонталната водопроводна инсталация и в този смисъл с преустройство по част ВиК не се нарушават функционалността, достъпа или целостта на общи части. Предвиденият санитарен възел е съществувал и остава на същото място над кухнята на апартамента на етаж 2, собственост на Д. И. М.. ВЛ е отговорило, че при извършване на разрешеното преустройство се променя предназначението на съществуващите тавански помещения; се прекарва нова инсталация през обща част, която не засяга помещения на отделни собственици - ако не се съобрази проекта по част Електро и ВИК; се променя предназначението на съществуващите тавански помещения; се свързват вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос; се прекарва нова инсталация през обща част, която не засяга помещения на отделни собственици - ако се съобрази проекта по част Електро и ВИК. При така установените факти съдът прави следните правни изводи: Жалбите са процесуално допустими като подадени в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, от надлежни страни по смисъла на чл.149, ал.2, т.4 от ЗУТ, против индивидуален административен акт по смисъла на чл.214, т.1 от ЗУТ, който подлежи самостоятелно на съдебен контрол, по аргумент от отменената разпоредба на чл.216 от ЗУТ, съгласно която преди изменението процесуална предпоставка за оспорването на РС пред съда беше да е проведен задължителен административен контрол. По същество жалбите са основателни. Оспореното разрешение за строеж за преустройство на таванско помещение в ателие за индивидуална творческа дейност е издадено от главния архитект на община Плевен съобразно произтичащата от закона материална и териториална компетентност съгласно чл. 148, ал. 2 ЗУТ, в съответната писмена форма, съдържаща фактическите и правни основания за издаването му и в този смисъл е мотивирано. Доколко изложените правни и фактически съображения са в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на закона, е въпрос, по който съдът ще вземе отношение при обсъждане на материалната законосъобразност на оспореното разрешение. Обжалваното разрешение за строеж е издадено при съществено нарушение административно производствените правила и в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Административната процедура е отпочната с подаване на заявление с вх. № ТСУ 94Ц-1761 -2/30.08.2024г. от Ц. К. П., като към заявлението е била приложена проектна документация по части „Архитектура“ и конструктивно становище и съпътстващи документи: нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №113 том IV per.№4525 дело №900 от 2020г.; договор за прекратяване на съсобственост върху недвижим имот чрез продажба на общинска част; Заповед № РД 10-670/03.08.2024г. за прекратяване на съсобственост; Решение № 184/06.07.2024г. на Общински Съвет -Плевен за прекратяване на съсобственост върху недвижимия имот на [улица]гр.Плевен; протокол от проведено общо събрание на етажна собственост от 2.08.2024г.; 2 бр. декларации за съгласие за извършване на преустройство и промяна на предназначение на тавански стаи; скица с виза за проектиране от 18.12.2023г., издадена от Главния архитект на Община Плевен; обяснителна записка по част „Архитектура". Извършена е оценка за съответствие по чл.144, ал.З, т.2 от ЗУТ чрез разглеждане от ЕСУТ съгласно изискванията на чл.142, ал.6, т.1. Проектът е приет с решение по т.6 с Протокол №36 от 12.09.2024г., въз основа на което проектната документация е съгласувана и одобрена от Главния архитект на гр. Плевен. От приложените документи към заявлението, поставило началото на административното производство обаче, се установяват следните обстоятелства: Заинтересованата страна Ц. П. е придобила 48/415 ид.части от застроено дворно място, цялото от 430 кв.м., съставляващо УПИ Х-5201, кв.392 по плана на гр.Плевен, заедно с реална част от трети етаж на триетажна жилищна сграда, представляваща четири тавански стаи с обща полезна площ 37, 94 кв.м., заедно с 1/6 ид.част от общите части и общите помещения на сградата, с договор за прекратяване на собственост върху недвижим имот чрез продажба на общинската част, сключен между Община Плевен и з.стр. на 24.09.2004 г.-л.42 от делото. Заинтересованата страна Ц. К. П. е притежавала, но е продала с нотариален акт №102/2026 год. / л.152-153 от делото/, АПАРТАМЕНТ № 2 (две), находящ се в град Плевен, в жилищна сграда на [улица], на етаж 2, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56722.659.389.1.2, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта- 1/едно/, състоящ се от две стаи, кухня, баня с тоалетна, със застроена площ от 62, 70 кв.м., заедно с принадлежащото на апартамента ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 2 (две) с площ от 8, 70 кв.м., както и припадащите се на жилището 1/3 идеална част от общите части на сградата и общите помещения от 34, 50 кв.м., и правото на строеж върху 92 кв.м., който самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор 56722.659.389.1, брой надземни етажи: 3, предназначение: жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 56722.659.389, а съгласно документ за собственост - дворно място, цялото от 415 кв.м. (четиристотин и петнадесет квадратни метра), съставляващо парцел X, пл.№ 5201, в стр.квартал 392 по плана на град Плевен; 48/415 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в град Плевен, на улица ’’Бяло море” № 49, съставляващ поземлен имот с идентификатор 56722.659.389, целият с площ от 419 кв.м. по кадастрална скица, а съгласно документ за собственост- 48/415 ид.части от застроено дворно място, цялото от 430 ке.м., съставляващо УПИ Х-5201, кв.392. Изрично е записано в цитирания нотариален акт, че в предмета на настоящата сделка не се включват и не са предмет на продажба ДВЕ ТАВАНСКИ СТАИ, обозначени съгласно документ за собственост под № 1 (едно) с площ от 10, 80 кв.м. и под №2 (две) с площ от 6, 40 кв.м., заедно с 1/12 (една дванадесета) идеална част от общите части и общите помещения на сградата, находящи се на трети (тавански) етаж от триетажна жилищна сграда в град Плевен, на [улица], построена в дворно място, цялото от 430 кв.м., съставляващо УПИ Х-5201, кв. 392 по плана на град Плевен, които тавански стаи са подробно описани в Договор за прекратяване на съсобственост върху недвижим имот чрез продажба на общинската част, сключен с Община Плевен на 24.09.2004г. Налага се извод, че когато заинтересованата страна П., в полза на която е издаденото оспореното в настоящото производство Разрешение за строеж, е подала първоначалното заявление с вх.№ТСУ-94Ц-1761-1/12.07.2024 год, с което е поискала да бъдат съгласувани и одобрени проекти за преустройство на част от таван в ателие за индивидуална творческа дейност в УПИ Х, кв.392 по плана на гр.Плевен, с адрес гр.Плевен, ул „Бяло море“ №49, и едновременно с това издаване на разрешение за строителство, както и последващото заявление с вх.№ТСУ-94Ц-1761-2/30.08.2024 год. за преразглеждане на вече постъпилото предходно заявление, Ц. П. вече не е била собственик на самостоятелен обект в сградата, защото още през 2020 год. е продала собствения си апартамент на един от двамата жалбоподатели, а е била собственик единствено на двете преустройвани тавански помещения, обозначени като №1 и №2. Съгласно чл. 40 от ЗУТ: „Всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най- малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него.” В този смисъл е и разпоредбата на чл.110, ал.1 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, според която всяко жилище трябва да има най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и най-малко едно складово помещение във или извън жилището. А съобразно чл.37 от Закон за собствеността, етажи или части от етажи, заедно с придадените към тях помещения в тавана или зимника, могат да принадлежат на отделни собственици - държавата, общини и други юридически или физически лица. От цитираните разпоредби се налага извод, че таванските помещения, макар да са отделени физически и пространствено от жилището, тези помещения са част от него и не представляват самостоятелен обект. Таванът е именно такова складово помещение към жилището, което, дори и извън него, е част от жилищния обект. Таванът, извън притежаваното жилищно помещение, няма самостоятелен правен статут, то има обслужващо предназначение, представлява принадлежност към съответното жилище и следва главната веш, в който смисъл е и разпоредбата на чл.98 от ЗС. Т.е. заинтересованата страна е инициирала процедурата по преустройсдтво на процесните тавански помещения през 2024 год., когато е била собственик единствено на таванските помещения, без да притежава собственост върху апартамент в качеството му на самостоятелен обект в сградата. По този начин отпочнатото административно производство по издаване на оспореното разрешение се е явило опорочено от самото му начало. На първо място следва да се посочи, че нито в подадените заявления, нито в издаденото разрешение е индивидуализиран обектът на преустройство. И в двете подадени заявления, и в издаденото разрешение, е посочено че се иска и съответно-разрешава преустройство на „част от таван“-нито е посочено кой таван- кой от двата притежавани от П. тавана, или кои части от единия и/или от другия таван. Това е съществен порок, тъй като е пречка да се провери законосъобразността на разрешеното преустройство от гл.точка на неговите пространствени параметри и от гл. точка на обема на правото на собственост, разположението и спазването на изискванията по отношение на другите съседни на преустройвания обект помещения. На следващо място, наред с другите посочени в оспореното разрешение правни основания за издаването му, е посочено, че то се издава на основание чл.38, ал.3 от ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба, в съществуваща жилищна сграда с режим на етажна собственост се допуска преустройство и промяна на предназначението на жилищно помещение или на самостоятелно жилище в кабинет за здравни нужди, за офис или за ателие за индивидуална творческа дейност, свързани с достъп на външни лица в сградата, ако обектите се намират на първия или на полуподземния етаж, преустройството им е съобразено със санитарно-хигиенните, противопожарните и другите технически изисквания и въз основа на изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици на жилища - непосредствени съседи на обектите. По изключение може да се допусне разполагане на посочените обекти и на други надземни етажи само въз основа на решение на общото събрание на собствениците на жилища, взето по установения ред, и с изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици на жилища - непосредствени съседи на обекта. Видно е от цитираната разпоредба, че преустройство и промяна на предназначението при условията на тази разпоредба се допуска само ако преустройваният обект съставлява жилищно помещение или самостоятелно жилище. Тогава е допустимо обектът да се преустрои в някое от посочените помещения, сред които е посочено и ателие за индивидуална творческа дейност. След като двете притежавани от П. тавански стаи /още по-малко части от тях/ не съставляват нито жилищни помещения, нито самостоятелни жилища, е недопустимо да се преустройват и/или да се променя тяхното предназначение в нещо друго, при условията на чл.38, ал.3 от ЗУТ. На същото основание, предвид че таванското помещение по принцип съставлява част от жилище, негова принадлежност и няма самостоятелно функционално предназначение и не представлява самостоятелен обект за нежилищни нужди, в случая не е приложима и нормата на чл. 38, ал. 5 от ЗУТ, на която се позовава пълномощникът на заинтересованата страна П.. Съгласно чл.38, ал.5 от ЗУТ "Самостоятелни обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена сграда, могат да се преустройват и да променят предназначението си по общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, при условие че се спазват изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 – 4 и не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. Както вече съдът посочи, таванските помещения не съставляват самостоятелни обекти за нежилищни нужди. На следващо място с преустройство на таван в ателие за индивидуална творческа дейност се променя предназначението на обекта. Съгласно § 5, т. 41 от ДР на ЗУТ "Промяна на предназначението" на обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане. В конкретния случай кодовете за основните кадастрални данни са тези, заложени в Приложение № 4 към чл. 16, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, с които е разграничено предназначението и съответно са посочени различни кодове относно предназначението на обекти. При определяне на предназначението на даден обект се изхожда от начина на ползване съгласно съответните кодове за кадастралните данни. В настоящия случай видно от събраните по делото доказателства процесните помещения-тавани, са обслужващи такива, не съставляват самостоятелен обект на кадастъра. Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗУТ при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях в случаите извън тези по ал. 1 (в т. ч. и при промяна на предназначението им) се изисква решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред, и изрично писмено съгласие на всички собственици – непосредствени съседи на обекта. Следователно за издаването на процесното разрешение за строеж са били необходими две кумулативно изискуеми от закона предпоставки – прието решение на общото събрание съгласно ЗУЕС и изрично писмено съгласие на заинтересованите съседи на обекта. В случая по делото първоначално е било приобщено като доказателство решение на общото събрание на етажните собственици, обективирано в протокол на л.37/38 от делото. Протоколът от една страна обаче, е бил подписан от трима от общо четиримата собственици на имоти в етажната собственост-двамата жалбоподатели, които притежават самостоятелни обекти-апартаменти и заинтересованата страна П., която притежава двете процесни тавански помещения. В етажната собственост обаче има още един собственик на апартамент- малолетната Д. Д. С., собственик на апартамент в гр.Плевен, ул "Бяло море" №49, ет.0, ап.3, която в настоящото съдебно производство се представлява от нейната майка и законен представител Д. А. К., конституирана като страна в съдебното производство с Определение №4339/16.12.2025 год. Приложеният протокол от общо събрание не е бил подписан от този етажен собственик на ап.3. От друга страна, с Определение №1775/20.05.2025 год., приложеното на л.37/38 от делото копие на протокол от общо събрание на етажните собственици, е изключен от доказателствата по делото, поради непредставяне на неколкократно изискания от съда оригинал на протокола, на основание чл.183, ал.1 от ГПК вр. чл.144 от АПК. Поради което не са налице доказателства, че е проведено общо събрание, на което е взето валидно решение, за даване на съгласие за извършване на процесното преустройство. Формално изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици – непосредствени съседи на обекта / в случая това са собствениците на ап.1 и ап.2/, за извършване на преустройство е дадено, видно от приложените на л.160 и л.161 от делото декларации, но в самите тях не е описано изрично за преустройство на двете тавански помещения в какъв обект се дава съгласие. По-конкретно не е посочено, че след преустройството процесните тавански стаи ще функционират като ателие за индивидуална творческа дейност. Ето защо не е налице първата от предпоставките на чл. 185, ал. 2 от ЗУТ - решение на общото събрание на собствениците в етажната собственост. А в представените нотариално заверени декларации от собствениците на обекти-непосредствени съседи на преустройваните такива, не става ясно за какво преустройство дават своето съгласие, поради което съдът приема, че формално и втората предпоставка на нормата на чл.185, ал.2 от ЗУТ не е изпълнена. С оглед на това следва да се направи извод, че не са изпълнени изискванията на чл. 185, ал. 2 от ЗУТ, тъй като липсва необходимото решение на общото събрание на собствениците в етажната собственост и липсва изрично писмено съгласие на собствениците – непосредствени съседи на обекта, за извършване на конкретното преустройство, поради което процесното разрешение за строеж е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. На следващо място, от заключенията и на двете изслушани по делото съдебно-технически експертизи се установява, че съществуващата ел. инсталация на таванския етаж сега се захранва от стълбището и не се измерва с отделен електромер. Установява се, че към одобрения технически проект няма съгласувана и одобрена част електро, в която да се посочи начинът на ел. захранване на ел. мрежата на тавански стаи 1 и 2 и отделянето от стълбищната мрежа. Но с оглед на необходимостта от индивидуално измерване на ел. енергията в обекта след преустройството, е необходимо да се монтира нов електромер в ел.таблото на приземния етаж и да се пусне кабелно трасе от електромера до апартаментното табло на таван 1 и таван 2, като при това се засягат общи части. Вещото лице [населено място] пояснява при разпита си в съдебно заседание, че за да съществува отделен самостоятелен обект, трябва задължително да има електромер и водомер и отделни партиди към разпределителните мрежи по част ВиК“ и по част „Електро“. Това налага, освен да се монтира нов електромер в общото табло, което е обща част на сградата, да се направи нова ел. инсталация с нов захранващ кабел към съответния нов самостоятелен обект, който ще премине през общи части. Тази промяна според вещото лице [населено място] е съществена, тъй като има изграждане на допълнителна електроинсталация, като съществено се изменя електроинсталацията, която е обща част. Когато се касае до преустройства на собствени самостоятелни обекти, помещения или части от тях в случаите, когато се променя предназначението и се изменят съществено общи части на сградата, разпоредбата на чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1, т.3 от ЗУТ също изисква взето по установения ред решение на общото събрание на етажните собственици и изрично писмено съгласие на собствениците - непосредствени съседи на обекта. Липсата на решение на общото събрание на собствениците, изискващо се на основание чл. 185, ал.2: вр. с чл.185, ал.1, т. 3 от ЗУТ, е достатъчно основание да се приеме за незаконосъобразно издаденото разрешение да строеж. Следва да се посочи, че са основателни оплакванията за нарушаване на разпоредбата на чл. 40, ал.2 ЗУТ, установяваща забрана за разполагане на санитарни помещения над жилищни помещения, кухня или килер за хранителни продукти с изключение на жилището, което обслужват. В преработеното заключение на ВЛ С., след оглед в сградата е установено, че предвиденото по проекта санитарно помещение е ситуирано над кухненския бокс на апартамент № 2. Вещото лице [населено място] сочи, че предвиденият в проекта санитарен възел е съществувал и остава на същото място над кухнята на апартамента, собственост на Д. М.. Последното съставлява нарушение както на разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗУТ, така и на тази на чл. 110, ал. 3 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Недопустимо е изграждането на мокро санитарно помещение в таванските стаи, над сухо, жилищно помещение, каквато е кухнята, след като двете помещения са собственост на различни лица. В този смисъл е основателно оспорването от страна жалбоподателите на верността на съдържанието на съгласуваното и одобрено на 24.09.2024 год. заснемане на втори етаж, в което некоректно е посочено разположението на някои от помещенията на втори етаж, собственост на Д. М.. Основателно е и оспорването досежно обема на правото на собственост на заинтересованата страна върху двете преустройвани помещения, който в съгласувания и одобрен архитектурен проект е показан като 21, 30 кв-м., а по документи за собственост - двете тавански стаи, обозначени съгласно документ за собственост № 1 (едно) - с площ от 10, 80 кв.м. и под №2 (две) - с площ от 6, 40 кв.м. Което сочи на още едно несъответствие, обосноваващо незаконосъобразност на оспорения акт като краен такъв, одобрил представения проект в този вид. На всички тези основания оспореното разрешение за строеж се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено. При този изход на делото и с оглед направеното искане от двамата жалбоподатели, следва да им се присъдят сторените в производството разноски както следва: 20 лева за заплатени държавни такси-л.58, адвокатско възнаграждение в размер на 1250, 00 лева съобразно договор на л.145 от делото депозит за назначената СТЕ в размер на 550 лева-квитанции на л.207 и л.254 от делото. Воден от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Плевен, пети състав