Решение № 2266 от 15.2.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 63662/2021 г.

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК. Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 299 от ЗЕС и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че за ищеца „•••••••“ ЕАД (предишно наименование „•••••••“) съществува правото на парично вземане по отношение на ответника С. К. Т. за сумата от 517, 41 лв., представляваща сбор от сумата 35, 34 лв. - неплатени абонаментни такси и използвани услуги по договор за мобилни услуги №619308601/12.01.2018 г. за номер •••••••• за общ отчетен период 15.09.2018- 14.11.2018г., с 52, 47 лв. за неустойка, начислена за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната; сумата 17, 66 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги по договор за мобилни услуги №619694529/03.03.2018г., ведно с допълнително споразумение от 21.05.2018г. за номер •••••••••• за общ отчетен период 15.09.2018-14.11.2018г., с 47, 83 лв. за неустойка, начислена за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната; с 147, 19 лв. за неустойка по договор за предоставяне на мобилно устройство от 21.05.2018 г. - ••••• 3157 7 4G ••••••••, начислена за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната и представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща му ценa; 17, 66 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги по договор за мобилни услуги №620032769/07.06.2018г. за номер •••••••••• за общ отчетен период 15.09.2018- 14.11.2018г., с 47, 38 лв. за неустойка, начислена за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната; с 151, 88 лв. за неустойка по договор за предоставяне на мобилно устройство от 07.06.2018 г. - •••• ••••• 3157 7, начислена за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната и представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща му ценa; ведно със законна лихва от 31.08.2020 г. до изплащане на вземанетo, удостоверено в заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр. дело № 41569/2020 г. по описа на СРС. Ответникът, чрез работодател получил препис от исковата молба с приложенията на 28.10.2022 г., в законоустановения едномесечен срок не е подал отговор на искова молба В съдебно заседание ищецът прави искане по чл. 238, ал.1 от ГПК. Ответникът, редовно призован за съдебно заседание не се явява, не изпраща представител и не взима становище по спора. Съдът, като взе предвид процесуалното поведение на ответника – не представя в срок отговор на искова молба, редовно призован- не се явява и не се представлява в първото по делото съдебно заседание, не прави искане за разглеждането му в негово отсъствие, не изпраща представител, и е предупреден за последствията от това, предвид искането на ищеца по чл. 238, ал.1 от ГПК, както и приетите по делото доказателства, намира предявения иск за вероятно основателен и са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Ето защо, съдът постановява настоящото решение по искане на ищеца, като не е необходимо да излага допълнителни мотиви, на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК. При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се пресъдят сторените съдебни разноски за заповедно и исково производство за сумата общо 770 лв. за платени държавни такси и възнаграждение на адвокат. Съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК, настоящото решение не подлежи на обжалване. Предвид горното, съдът