Решение № 1150 от 13.11.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 1719/2024 г.

Производството е по реда на чл.463, ал.2 ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 43828 от 15.04.2024г. по описа на Софийски градски съд, подадена от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, универсален правоприемник на „Банка Пиреос България” АД, ЕИК 831633691, прекратена без ликвидация поради преобразуване чрез вливане в „Юробанк България” АД, чрез адв. Д. Д., срещу решение № 1779 от 26.03.2024г., постановено по въззивно гражданско дело №20241100500563 по описа за 2024 година на Софийски градски съд, Ч – I - Д, с което е отменено разпределение от 06.12.2023г., извършено по изпълнително дело №20229230400206 по описа на ЧСИ Г. Н., с рег. № ••• на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, като вместо него е постановено:

Разпределя постъпилата от публична продан на недвижим имот, находящ се в гр.София, Столична община, район Връбница, в жилищна сграда с гаражи и магазини, изградена в югоизточната част на УПИ 11-1289, 1289-а, 1289-6 от кв.47 по плана на град София, м.бул. „Сливница“, а именно Магазин №4 и Гараж № 3 сума в размер на 1 269 381, 88лв., както следва:

I. Вземания по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД - вземания за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение:

I.1- Разноски на взискателя „Ви паркет“ООД - 2 005, 20лв.

1.2- Такси към ЧСИ в изпълнението:

-т.31-допълнителни разходи - 67, 42лв.;

-т.5 - четиридесет броя съобщения - 960, 00лв.;

-т.13 - изготвяне и предявяване на разпределение - 36, 00лв.;

-т. 20 - неплатена такса опис – 18 709, 74лв.;

-т. 26 от ТТЗЧСИ - 33 070, 81лв. с ДДС;

Общо разпределена сума в размер на 54 849, 17лв.

II. Вземания по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД: Вземания на държавата за данъци върху недвижимия имот, от стойността на имота:

1.-10185, 94лв.-данък недвижим имот за магазин 4;

2.-320, 11лв.-данък недвижим имот за гараж 3, Общо разпределена сума в размер на 10 506, 05лева за взискателя СО - Район Надежда /Връбница, Отдел Общински приходи./;

III.Вземания, обезпечени с ипотека - от стойността на заложените или ипотекирани имоти по чл.136, ал.1 т.3 от ЗЗД;

• вземанията на „Юробанк България“ АД по договор за кредит 033/2007, както следва:

• главница -389 411, 03лв.;

• законна лихва от 26, 07, 2012год. изчислена към датата на разпределението - 06, 12, 2023год. в размер на 457 568, 56лв.;

• мораторна лихва в размер на 482, 69лв.;

• вземания по изпълнителен лист от 13, 03, 2020год., издаден по т.д.№2424/2013год.

СГС в размер на 19 413, 00лв.;

• вземания по изпълнителен лист от 17, 09, 2021год. издаден по т.д№2101/2013год. на СГС в размер на 12 354, 88лв.;

• вземанията на Юробанк България АД по договор за кредит №032/2007год. са погасени до размер на сумата от 324 796, 50лв., от които:

• 285, 00лв. - нот.такси;

• такса 1 430, 29лв.;

• 382, 54лв.-наказателна лихва;

• 11522, 65лв.-възнаградителна лихва;

• част от законна лихва в размер на 311 176, 02лв./ от общо 403369, 69лв./;

IV. Съгласно чл.136, ал.1, т.4, т.5, т.6 от ЗЗД и чл.137 от ЗЗД суми не се разпределят;

Жалбоподателят твърди, че постановеното решение е незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, по изложени съображения. Неправилно е възприета от съда фактическата обстановка по изп.дело, не са анализирани в пълнота всички факти и законови разпоредби относими към обжалваното разпределение, и не са обсъдени всички изложени в жалбата до съда възражения относно неправилността на направеното разпределение по изпълнителното дело.

Неправилно първоинстанционния съд приел, че от таксата по т.26 ТТЗЧСИ не следва да бъде приспадната таксата по т.20 от ТТЗЧСИ, предвид забележка 5 към т.26 от ТТЗЧСИ, като не е взета в предвид приложимата норма на чл.73, ал.5 ГПК. В този смисъл обжалваното решение и направеното разпределение на сумата от публични продани в общ размер на 1 269 381, 88 лв. е неправилно, като от таксата по т.26 от ТТЗЧСИ в размер на 33 070, 81 лв. следва да бъде приспадната такса опис в размер на 18 709, 74 лв. и на ЧСИ Н. следва да бъде разпределена сума в размер на 14 361, 07 лв. по т.26 ТТЗЧСИ, а сумата от 18 709, 74 лв. следва да бъде разпредена на Банката за погасяване съразмерно на вземанията по двата договора за банков кредит, обезпечени с ипотека.

Счита, че решението е неправилно в частта, с която се прави разпределение и се погасяват първо изцяло задълженията по Договор за кредит №033/2007г. и анексите към него, а с остатъка задължения по Договор за кредит №032/2007г. и анексите към него. Неправилно съдът приема, че тъй като по реда на чл.136, т.3 ЗЗД е налице само един взискател, към който длъжника има няколко задължения, и доколкото постъпилата сума е недостатъчна да покрие всички задължения следва да приложи нормата на чл.76, ал.1, изр.2 ЗЗД, а не нормата на чл.76, ал.1, изр.3 ЗЗД. Твърди се, че в случая двете задължения по двата издадени в полза на Банката изпълнителни листа за дължими суми по Договор за кредит №033/2007г. и анексите към него и Договор за кредит №032/2007г. и анексите към него са еднакво обременителни и погасяването на вземанията на Банката следва да се извърши съобразно нормата на чл.76, ал.1, изр.3 ЗЗД, като в тази насока са изложени подробни съображения.

Според жалбоподателя, неправилен е изводът на съда и относно нормата на чл.136, ал.3 ЗЗД, тъй като в нея е посочено, че вземания от един и същи ред се погасяват по съразмерност, като никъде в закона не е разписано, че когато е един кредитор с няколко вземания, разпределението не се извършва по съразмерност.

Не са разгледани направени възражения от страна на Банката, че съдебния изпълнител не се е съобразил с условията на учредената в полза на Банката ипотека с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №80, том I, рег.№2317, дело 61/2008 на нотариус Л. Л., с район на действие - района на Софийски районен съд, вписана под 0151 в регистъра на Нотариалната камара, който акт е вписан в Агенция по вписванията. Служба по вписванията - София с вх.№11843/2008г., акт №103, том X, дело №7589/2008г., надлежно подновено в законоустановения срок, която е учредена за обезпечаване на вземанията на Банката по Договор за кредит №032/2007 от 16.01.2008г., за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело №36218/2012г. по описа на Софийски районен съд, 75 с-в, и Договор за кредит №033/2007 от 16.01.2008г., за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело №36219/2012г. по описа на Софийски районен съд, 66 с-в, в размер на кредитите до 270 000 евро по Договор за кредит №032/2007 от 16.01.2008г., съответно до 150 000 евро по Договор за кредит №033/2007 от 16.01.2008г., ведно със съответните лихви и разноски, включително и по последващи анекси в случай на разсрочване на кредитите, което е довело до неправилност на извършеното разпределение.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК, във вр. с чл.463, ал.2 ГПК, „РОС ИНВЕСТМЪНТ” ЕООД, ЕИК: 202073771, „РОС ПАРКЕТ“ ЕООД с ЕИК 130934546, „ЕВРО ПАРКЕТ“ ЕООД с ЕИК 175455027, „ЛУКС ПАРКЕТ“ ЕООД с ЕИК 201256912, „ВИП ПАРКЕТ“ ЕООД, ЕИК 201617469 – всичките длъжници по изпълнително дело № 20229230400206 по описа на ЧСИ Г. Н. с рег.№••• при КЧСИ, и Р. Ж. Б., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. •••, ул. „•••“ 101 вх. • ет. • ап. •, са подали отговор на жалбата, в който поддържат становището за недопустимост, евентуално неоснователност на жалбата, съответно за правилност на постановеното решение, по подробно изложени съображения.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК, във вр. с чл.463, ал.2 ГПК, „Ю Ес Джи Груп“ЕООД, ЕИК 200829405, и „ВИ ПАРКЕТ“ ООД, ЕИК 201440823, взискатели по изпълнително дело № 20229230400206 по описа на ЧСИ Г. Н. с рег.№••• при КЧСИ, чрез адв. С. П., са подали отговор на жалбата, в който поддържат становището за недопустимост, алтернативно неоснователност на жалбата, съответно за правилност на постановеното решение, алтернативно се иска при отмяна на решението и постановяване на решение, с което да бъде изготвено ново разпределение в полза на двете дружества да бъдат разпределени пропорционално в тяхна полза дължимите им се суми от подлежащата на хирографарно разпределение сума в размер на 382 578, 06лв. по подробно изложени съображения.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от страна в производството, имаща право и интерес от обжалването, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, и е съобразена с чл.260 ГПК, във връзка с чл.275, ал.2 ГПК.

Неоснователно е възражението за недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес, тъй като се обжалва изцяло решението и искането към съда е да изготви ново разпределение, което съдът следва да направи ако приеме жалбата за основателна.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Производството по в.гр.д.№20241100500563 по описа за 2024 година на Софийски градски съд, ЧЖ – I - Д е образувано е по частна жалба вх.№4888 от 11.12.2023г. по описа на ЧСИ Г. Н. с рег.№•••, подадена от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, универсален правоприемник на „Банка Пиреос България” АД, ЕИК 831633691, прекратена без ликвидация поради преобразуване чрез вливане в „Юробанк България” АД, чрез адв.Д. Д., срещу разпределение от 06.12.2023г., изготвено и предявено на 06.12.2023г. по изпълнително дело №20229230400206 по описа на ЧСИ Г. Н. с рег.№••• при КЧСИ, за което на е съставен протокол за предявяване на разпределение от 06.12.2023г./л.895/, с което е разпределена сума в общ размер на 1 269 318, 88лв. от проведени публични продани на недвижими имоти, описани в разпределението и съставения протокол, бивша собственост на длъжника „Рос Инвестмънт“ЕООД, ЕИК 202073771.

Жалбоподателят е поддържал, че извършеното разпределение е неправилно, по подробно изложени съображения, като искал същата да бъде отменено и да бъде направено нова разпределение, съобразно нормата на чл. 136 ЗЗД.

Софийският градски съд е описал фактическата обстановка по процесното изпълнително производство, страните участващи в производството и извършените от съдебния изпълнител действия, по което по същество не се спори, поради което на основание чл.272 ГПК настоящият състав на съда препраща към мотивите на първоинстанционния съд в тази им част.

Съдът е приел жалбата за допустима, но разгледана по същество за основателна, по следните съображения:

Съдът е констатирал присъединените по право взискатели -ТД на НАП за публични задължения, кредитори с предходно наложени възбрани върху имота да са включени в разпределението, но вземанията им не са удовлетворени. Ето защо и предвид липсата на жалба срещу разпределението съдът не преценява законосъобразността на разпределението по отношение на тях, а що се отнася до вземанията на ТД на НАП същите биха попаднали в реда на чл.136, т.6 ЗЗД, за който суми не са разпределяни. Изложените в жалбата от ипотекарният кредитор възражения за неправилност на разпределението касаят неправилно изчисление на таксата по т.26, както и реда на разпределение по чл.136, т.3 от ЗЗД. Тъй като таксата по т.26 от ТТЗЧСИ по същество е относима към чл.136, т.1 от ЗЗД, то евентуалната основателност на възражението би определила и обема на подлежащата на разпределение сума в следващите редове, доколкото принципът е, че не се пристъпва към удовлетворяване на вземания от следващ ред, ако не са погасени суми от предходен.

Съдът е наМ.л за основателно релевираното оплакване в жалбата за неправилно изчисление на таксата по т.26 от ТТЗЧСИ. Същата е дължима върху събраната сума, съобразно стойността на вземането. Съгласно забележка 1 към т.26 от ТТЗЧСИ при частично събиране на паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума. Таксата, събрана при частичните плащания, трябва да е равна на изчислената върху общо събраната сума. Т.е. същата следва да се определи върху вземането общо в размер на 1 881 921, 54лв. съобразно удостоверение за дълг от 09.08.2023г. или същата е в размер на 40 858, 43лв. Съответната на събраната сума в размер на 1 269 381, 88лв. такса е в размер на 27 559, 01лв. или 33 070, 81лв. с ДДС, доколкото ЧСИ е задължено лице по ЗДДС. Неправилно таксата е посочена във втори и трети ред, тъй като същата е задължение към ЧСИ, а не сума за получаване от взискателите. За неоснователни са приети доводите на жалбоподателя, че от същата следва да се приспадне таксата по т.20 от ТТЗЧСИ, тъй като съгласно забележка 5 към т.26 от ТТЗЧСИ е посочено, че от таксата за изпълнение на парично вземане се приспадат всички пропорционални такси за сметка на длъжника или взискателя, надвишаващи една десета от вземането. В този случай начислената такса по т.20 не надвишава 1/10 от дълга.

При съобразяване на таксата по т.26 в ред първи по чл.136, т.1 от ЗЗД общата сума по чл.136, т.1 ЗЗД е 54 849, 17лв., от които 21 778, 36лв. - начислени от ЧСИ такси и 33 070, 81лв. - такса по т.26 от ЗЗД;

Ето защо остатъкът за разпределение по чл.136, т.2 от ЗЗД е 1 214 532, 17лв.

С разпределена сума в полза на Столична община - 10 506, 05лв.-дължими данъци за недвижим имот магазин и гараж, остатъкът за разпределение по чл.136, т.3 ЗЗД е сума в размер на 1 204 026, 66лв.

За неоснователни са приети релевираните доводи от жалбоподателя свързани с неправилно разпределение по чл.136 т.3 ЗЗД. Действително в хипотезата на инициирано принудително изпълнение настоящият състав намира да е неприложима нормата на чл.79, ал.1 от ЗЗД за избор на длъжника да посочи кое задължение погасява. Въпреки това, тъй като по реда на чл.136, т. 3 от ЗЗД е налице само един взискател, към който длъжникът има няколко задължения, и доколкото постъпилата сума е недостатъчна да покрие всички задължения, то спазвайки реда по чл.76, ал.1, изр.2 от ЗЗД ЧСИ следва да приложи нормата като подлежи на погасяване най - обременителното задължение. Касае се за еднородни парични задължения, всяко от които лихвоносно, с начисляване на лихва от една и съща дата - 26, 07, 2012год., ето защо по-обременително е задължението, което генерира по - голяма лихва или това е задължение по договор за кредит №033/2007год. с по- висок размер на главницата. Видно от данните по делото задължението по договор за кредит №032/2007год. включва и наказателна и възнаградителна лихва, но те не са лихвоносни, поради което правилно е погасено задължението по договор №033/2007год. Съдът не споделил доводите на жалбоподателя да се нарушава реда на привилегията, тъй като в производството по чл.463 ГПК съдът не преценява наличието на ипотечно право на кредитора. Тъй като отделните вземанията са от един ред, но спрямо един кредитор разпределението не се извършва по съразмерност съобразно чл.136, ал.3 ЗЗД.

С посочения остатък в този ред се погасяват задължения по договор за кредит с №033/2007 за мораторна лихва - 482, 69лв., законна лихва в размер на 457 568, 56лв. и главница - 389 411, 03лв. или задължението е погасено изцяло.

С остатъкът от 356 564, 38лв. в поредността по чл.76, ал.2 ЗЗД се погасяват задължения за разноски -19 413, 00лв. и разноски в размер на 12 354, 88лв.

С остатък в размер на 324796, 50лв. се погасяват частично задължения по договор №032/2007год. за нот.такса в размер на 285, 00лв., такса -1430, 29лв., нак.лихва в размер 382, 54лв., 11 522, 65лв. - възнаградителна лихва и част от законната лихва в размер на 311 176, 02лв.

Спорните въпроси са: как в случая следва да бъде изчислена таксата по т.26 ТТЗЧСИ и следва ли от нея да бъде приспадната таксата по чл.20 ТТЗЧСИ, съответно намира ли приложение нормата на чл.73, ал.5 ГПК; как в случая следва да бъдат погасени задълженията по Договор за кредит №033/2007г. и анексите към него и задълженията по договор за кредит № 032/2007г. и анексите към него - като се приложи нормата на чл.76, ал.1, изр.2 ЗЗД, нормата на чл.76, ал.1, изр.3 ЗЗД; как следва да бъде приложена нормата на чл.136, ал.3 ЗЗД предвид факта, че кредиторът е един, с няколко вземания, като сумата, която се разпределя, не може да погаси всички вземания на кредитора; следва ли да бъдат съобразени и как се отразяват на направеното разпределение, възраженията на условията на учредената в полза на Банката ипотека с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №80, том I, рег.№2317, дело 61/2008 на нотариус Л. Л., с район на действие - района на Софийски районен съд, вписана под 0151 в регистъра на Нотариалната камара, който акт е вписан в Агенция по вписванията. Служба по вписванията - София с вх.№11843/2008г., акт №103, том X, дело №7589/2008г., надлежно подновено в законоустановения срок, която е учредена за обезпечаване на вземанията на Банката по Договор за кредит №032/2007 от 16.01.2008г., за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело №36218/2012г. по описа на Софийски районен съд, 75 с-в, и Договор за кредит №033/2007 от 16.01.2008г., за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело №36219/2012г. по описа на Софийски районен съд, 66 с-в, в размер на кредитите до 270 000 евро по Договор за кредит №032/2007 от 16.01.2008г., съответно до 150 000 евро по Договор за кредит №033/2007 от 16.01.2008г., ведно със съответните лихви и разноски, включително и по последващи анекси в случай на разсрочване на кредитите.

Настоящият състав на съда възприема мотивите на първоинстанционния съд по спорните въпроси, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

Предвид възраженията в жалбата следва да се има в предвид следното:

Таксите по съдебно изпълнение, събирани от частните съдебни изпълнители са установени в чл.78, ал. 1 и ал.2 Закона за частните съдебни изпълнители и Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители.

С Решение № 120 от 22.02.2024г. на ВКС по к.гр.д.№ 741/2023г., е прието, че съгласно чл.2, ал.1 ЗЧСИ частен съдебен изпълнител е лице, на което държавата възлага принудително изпълнение на частни притезания, като обстоятелството че държавата е възложила на частния съдебен изпълнител упражняването на една от своите функции, а именно тази на принудително изпълнение на изискуеми граждански притезателни права, не отменя характера на частния съдебен изпълнител на частно лице. Поради това, че е частно лице, таксите които събира частният съдебен изпълнител, макар и наречени такси, не са държавни такси. Те са възнаграждение за извършените от него процесуални действия, т.е. таксите, които се събират от частните съдебни изпълнители, са възнаграждение за положения от тях труд, и по отношение на тях е приложима нормата на чл.86, ал.1 ЗЗД.

При изчисляване на дължимата пропорционална такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, определена в размер на 33 070, 81лв., не е допуснато твърдяното нарушение. В случая начислената такса по т.20 ТТЗЧСИ в размер на 18 709, 74лв. не надвишава 1/10 от дълга, по което страните не спорят, поради което същата не следва да бъде приспадната от таксата по т.26 ТТЗЧСИ, предвид забележка 5 към същата точка, според която – от таксата за изпълнение на парично вземане се приспадат всички пропорционални такси за сметка на длъжника или взискателя, надвишаващи една десета от вземането. Не може да бъде споделено становището на жалбоподателя, че следва да бъде взета в предвид нормата на чл.73, ал.5 ГПК, в която изрично е посочено, че „от таксата за изпълнение на парично вземане се приспада пропорционалната такса за опис, която не може да надвишава с повече от една втора нейния размер, определена към момента на извършване на описа“, тъй като това се отнася за държавните такси, каквито не са таксите по т.20 и т.26 от ТТЗЧСИ, предвид цитираната практика на ВКС.

От изложеното следва, че е неоснователно възражението, основано на твърдения, че от таксата по т.26 от ТТЗЧСИ в размер на 33 070, 81 лв. следва да бъде приспадната такса опис в размер на 18 709, 74 лв. и на ЧСИ Н. следва да бъде разпределена сума в размер на 14 361, 07лв. по т.26 ТТЗЧСИ, а сумата от 18 709, 74 лв. следва да бъде разпредена на Банката за погасяване съразмерно на вземанията по двата договора за банков кредит, обезпечени с ипотека.

Не се спори относно държимостта и размера на вземания на държавата за данъци върху недвижимия имот, от стойността на имота, съгласно чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД – 10 185, 94 лв. - данък недвижим имот за магазин 4; 320, 11лв.-данък недвижим имот за гараж 3, общо разпределена сума в размер на 10 506, 05лв. за взискателя СО - Район Надежда /Връбница, Отдел Общински приходи./. В този насока не са въведени възражения с жалбата пред градския съд, а и със жалбата пред апелативния съд, поради което съдът не дължи преценка предвид Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022г. на ВКС по т.д.№2/2021г., ОСГТК, и чл.269 ГПК.

Неоснователно е и възражението, че при извършеното разпределение е допуснато нарушение на чл.76 ЗЗД, като поддържаното от жалбоподателя - взискател е, че същото следва да бъде извършено по реда на чл.76, ал.1, изр.3 ЗЗД, а не по реда чл.76, ал.1, изр.2 ЗЗД.

Според мотивите към Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022г. на ВКС по т.д.

№2/2021г., ОСГТК, нормите на чл.136 ЗЗД, независимо че се намират в материален закон, са процесуални по своя характер, тъй като уреждат привилегиите като ред на удовлетворяване на вземанията на кредиторите в изпълнителния процес. Доколкото тези норми не са материалноправни, за тях са неотносими задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които за правилното приложение на императивна материалноправна норма съдът следи служебно. Привилегията е процесуално право на кредитора, функционално свързано с вземането му, тъй като обезпечава неговото удовлетворяване. Ето защо, предвидените в чл.136, ал.1, т.1 - 6 ЗЗД привилегии създават за съответните кредитори право на предпочтително удовлетворяване, но единствено от волята на взискателя зависи дали да защити това свое процесуално право.

Не се спори, че длъжникът има няколко еднородни парични задължения към взискателя „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, произтичащи от Договор за кредит №033/2007г. и анексите към него и по Договор за кредит № 032/2007г. и анексите към него, обезпечени със договорна ипотека, подробно индивидуализирана в разпределението извършено от съдебния изпълнител, като събраната сума, предмет на разпределението, не е достатъчна да погаси всичките.

Съдебният изпълнител е назначил икономическа експертиза, според заключението на която /л.848 от изп.д./ - вземанията на кредитора по договор за кредит № 033/2007г. са по – обременителни за длъжника спрямо вземанията на кредитора по договор за кредит №032/2007г., което съдът е съобразил, и е извършил разпределението при съобразяване на разпоредбата на чл.76, ал.1, изр.2 ЗЗД, погасявайки първо вземанията на „Юробанк България“ АД по договор за кредит 033/2007, в посочените разМ. изцяло, и частично вземанията на „Юробанк България“ АД по договор за кредит №032/2007год. до размер на сумата от 324 796, 50 лв.

В жалбата се поддържа, че двете задължения по двата издадени в полза на Банката изпълнителни листа за дължими суми по Договор за кредит №033/2007г. и анексите към него и Договор за кредит №032/2007г. и анексите към него са еднакво обременителни и погасяването на вземанията на Банката следва да се извърши съобразно нормата на чл.76, ал.1, изр.2 ЗЗД.

Първоинстанционният съд, след като е обсъдил доказателствата по делото съвкупно, е приел, че разпределението следва да бъде извършено по реда на чл.76, ал.1, изр.2 ЗЗД. В подкрепа на този извод е и изготвената експертиза в изпълнителното производство, която не е оспорена от страните в изпълнителното производство, а и в съдебното производство, като в тази насока липсват възражения. В случая изводите на съда са съобразени със заключението на приетата експертиза, в което вещото лице, въз основа на специалните си знания, е дало еднозначен отговор, като е посочило по обременителното задължение, а възраженията на жалбоподателя не са подкрепени от доказателствата по делото, поради което са неоснователни.

Възражението, че при извършеното разпределение е допуснато нарушение на реда по чл.136, ал.3 ЗЗД, не може да обоснове твърдяната неправилност.

Длъжникът има няколко еднородни парични задължения към взискателя „Юробанк България“ АД, произтичащи от Договор за кредит №033/2007г. и анексите към него и по Договор за кредит № 032/2007г. и анексите към него, подлежащи на удовлетворяване по реда на чл.136, ал.1, т.3 ГПК, като събраната сума, предмет на разпределението, не е достатъчна да погаси всичките.

В случая първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като не е обжалвано от друга страна, и след като само жалбоподателят получава останалата сума за разпределение, извън сумите по предходните редове, не може да се приеме, че е налице твърдяната неправилност на решението, основана на нарушение на разпоредбата на чл.136, ал.3 ГПК - в случая няма друг кредитор, с който взискателят да се конкурира, а евентуално ново разпределение би влошило положението на жалбоподателя, тъй като не може да бъде получен по - добър резултат за него, което е процесуално недопустимо, предвид разпоредбата на чл.271, ал.1, изр. последно ГПК.

По същите съображения, при съобразяване с разпоредбата на чл.271, ал.1, изр.последно ГПК, неоснователно е и възражението, основано на твърдения, че следва направеното разпределение, не е съобразено с възраженията на Банката, че не са съобразени условията на учредената в нейна полза ипотека с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №80, том I, рег.№2317, дело 61/2008 на нотариус Л. Л., с район на действие - района на Софийски районен съд, вписана под 0151 в регистъра на Нотариалната камара, който акт е вписан в Агенция по вписванията. Служба по вписванията - София с вх.№11843/2008г., акт №103, том X, дело №7589/2008г., надлежно подновено в законоустановения срок, която е учредена за обезпечаване на вземанията на Банката по Договор за кредит №032/2007 от 16.01.2008г., за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело №36218/2012г. по описа на Софийски районен съд, 75 с-в, и Договор за кредит №033/2007 от 16.01.2008г., за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело №36219/2012г. по описа на Софийски районен съд, 66 с-в, в размер на кредитите до 270 000 евро по Договор за кредит №032/2007 от 16.01.2008г., съответно до 150 000 евро по Договор за кредит №033/2007 от 16.01.2008г., ведно със съответните лихви и разноски, включително и по последващи анекси в случай на разсрочване на кредитите.

В допълнение към изложеното, следва да се посочи, че тези възражения са бланкетни, доколкото не става ясно, в какво се изразява несъобразяването от страна на съда с условията по посочената ипотека и как това би се отразило на крайният резултат от разпределението, съответно на правата на жалбоподателя, което обосновава тяхната неоснователност.

При съвпадане на крайните изводи на градския и апелативния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд