Решение № 4139 от 5.9.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 10306/2022 г.

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на „168 часа“ ЕООД срещу НП № 6 ПВР от 22.07.2022 г., издадено от ръководителя на звено „Правна дейност“ към дирекция „Администрация“ в ЦИК, с което на дружеството- жалбоподател за нарушение на чл. 205, ал. 5 от ИК на основание чл. 475, ал. 1 от ИК е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева. От страна на въззивника (посредством неговия процесуален представител) се иска отмяна на постановлението, като се твърдят конкретни нарушения на процесуалния и материалния закон, както се претендира и присъждане на разноски, респективно – претендира се намаляване на евентуално присъдените в тежест на жалбоподателя разноски до съответния минимум. Административно-наказващият орган (чрез процесуалния си представител - юрисконсулт) претендира потвърждаване на НП и присъждане на разноски, като излага практически лишени от конкретика доводи за материална и процесуална законосъобразност на НП. Жалбата е неоснователна. В тази връзка: Изключвайки приложеното заверено копие на решение на ЦИК касателно опреД.е на членове на комисията, които да я представляват, което при постановяване на настоящото решение се преценява от съда като ирелевантно за делото, от писмените доказателствени материали (ангажирането и на гласни не е задължително – арг. от чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, а в случая не е и необходимо за разкриване на обективната истина, като именно предвид уредбата по чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не изхожда от някаква предварително установена доказателствена сила на АУАН), в това число от писменото възражение срещу процесния АУАН (в което практически се потвърждава публикуването на процесната информация в Интернет на сайт, стопанисван от нарушителя) се установява – освен опреД.ето (въз основа на писмена и подписана от председателя на ЦИК заповед) на актосъставителя да замества председателя на ЦИК (да осъществява правомощията му поради отсъствие на председателя във връзка с ползван отпуск) на датата на съставяне на процесния АУАН (виж съответната приложена заповед!) - еднозначно, безспорно и без наличие на каквито и да било логически основания за съмнение още и фактическата обстановка по НП касателно съответното публикуване на информация (забрана за каквото препращане като начин на ИЗЛАГАНЕ НА УСТАНОВЕНАТА ОТ СЪДА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА /съобрази изрично, че такава се сочи в настоящото решение макар и посредством препращане към друго съдържание, с което, обаче, страните са запознати!/ липсва в релевантната нормативна уредба), включително това, че тази информация е била публикувана на сайт, стопанисван от въззивника, както и включително оправомощаването на наказващия орган съгласно посоченото в самото НП (виж съответната приложена заповед!), както и се установява съставянето на процесния АУАН въз основа на решение на ЦИК (съгласно посоченото в самия акт). Съществени нарушения на процесуалните правила съобразно чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН при всяко положение не са налице, в това число имайки предвид реално упражненото процесуално право на защита от страна на въззивника посредством излагане на конкретна аргументация досежно приложението на материалния закон. Вън от въпроса за това, че смисълът на разпоредбата на чл. 496а от ИК (чисто логически) е свързан именно с това, че АУАН може да не бъде съставен в присъствие на нарушителя (включително негов представляващ), което очевидно е обвързано с краткия (макар и според настоящия съдебен състав инструктивен) срок по чл. 496, ал. 1 от ИК, при всяко положение по арг. от чл. 52, ал. 2 от ЗАНН (която разпоредба определено не предвижда прекратяване на производството) съставянето на акта в отсъствие на нарушителя не представлява основание за неиздаване на НП, респективно за отмяна на издаденото вече такова, щом АУАН е бил в крайна сметка надлежно предявен на същия нарушител и той е могъл да упражни правата си по чл. 44 от ЗАНН, както е станало в случая (видно от съответното приложено писмено възражение). Също така при всяко положение липсват нередовности при съставянето на АУАН, които да не попадат в хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. АУАН е съставен не от лице, комуто е делегирана неправомерно компетентност от председателя на ЦИК, а от лице, което е замествало същия председател, т. е. от лице, което действа в качеството на председател на ЦИК към съответната дата. НП е издадено от надлежно оправомощено съобразно чл. 496, ал. 3 вр. чл. 475, ал. 1 от ИК длъжностно лице (липсва нормативно установено изискване доказателства за подобно оправомощаване да се представят на нарушителя при връчването на преписа от НП или пък преди това, нито пък например в срока за обжалване на постановлението). Отделен е и въпросът за това, че поначало дори самото удостоверяване в обжалваното постановление на длъжностното качество на издаващия го орган и на неговото оправомощаване със съответната заповед е достатъчно по същия начин, по който поначало достатъчно се явява удостоверяването на длъжностното качество на съдията с настоящото решение. Към НП е налице подробна мотивировка, като отделен е въпросът за това, че от уредбата по чл. 57 от ЗАНН е видно, че извън реквизитите по посочената разпоредба законодателят не изисква излагането на други нарочни мотиви, включително относно възражението срещу АУАН. Това, че процесната информация представлява публикувани резултати от допитвания до общественото мнение при преценка на материалите по делото във връзка с постановяване на настоящото решение се явява очевидно. Логически (житейски) абсурд е да се приеме каквото и да било по-различно като извод от това, че публикуването на актуални към конкретни сутрешни/предобедни (за територията на Република България) часове данни за най-търсени професии „летци“ и „професори“ в процентно изражение (и при сбор на посочените проценти 100) при положение, че е общоизвестно, че в съответните избори за президент на съответния тур опоненти са бивш военен пилот и професор, представлява иносказателно (за да се намери формален повод за избягване на административно- наказателна отговорност) – но напълно еднозначно (включително за широката публика) като действителен смисъл - представяне на аудиторията на данни – извън съхраняваните и обработваните от избирателните комисии - за упражнен вот от лица (до които е направено съответното допитване) в полза на единия или другия опонент (отделен е въпросът, че професия „професор“ изначално няма и в тази връзка е абсурдно да се мисли, че това може да бъде втората най-търсена професия). Излишно е да се излагат каквито и да било други аргументи в тази връзка. Отделен е въпросът за това, че – вън от наличието на каквото и да било предходно предупреждение – административното нарушение не разкрива практически никакви особености спрямо обикновения случай на нарушения от съответния вид (в който ред на мисли определено не е налице хипотеза на маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН, имайки предвид и това, че смисълът на иносказателно представената информация е изключително очевиден за широката публика), още повече при положение, че става дума за ноторно популярен сайт за новини. Наложената имуществена санкция е минималната допустима от приложимата санкционна разпоредба и е напълно пропорционална на извършеното административно нарушение. Следва изрично да се поясни още, че правото на търсене и получаване, респективно на разпространяване, на информация съгласно второто изречение на разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от КРБ търпи рестрикции, когато с упражняването му се засяга общественият ред, както е в случая. В обобщение: При извършената и служебно, включително и вън от доводите от страна на жалбоподателя, цялостна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, съдът не намери причини за изменение или за отмяна на атакуваното НП, респективно съобразно чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН същото следва да бъде потвърдено, при който изход на делото правно основание за присъждане на разноски в полза на въззивника изначално липсва, а на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН (с уточнението, че разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН следва да се тълкува корективно, доколкото действителният й смисъл не отговаря напълно на буквалния й текст – очевидно е, че разумът на закона не е свързан с изключване от приложното поле на тълкуваната разпоредба на масовия случай на участие в съдебното производство като страна на органа, издал акта по чл. 58д, т. 1 от ЗАНН – съобрази и чл. 61, ал. 1 от ЗАНН!) вр. чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 37 от ЗПрПом вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се присъди в тежест на жалбоподателя и в полза на ЦИК юрисконсултско възнаграждение (имайки предвид наличието на действително участвал процесуален представител – юрисконсулт) в размер, явяващ се минимума по последната посочена разпоредба, отчитайки и конкретната степен на фактическа и правна сложност на делото (която не е значителна), а именно в размер на 80 лева. Мотивиран от всичко изложено, съдът