Решение № 1860 от 11.6.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 107/2022 г.

Производството е образувано по жалба на „Е.С.“ ЕООД с ЕИК., със седалище и адрес на управление: Б., [улица], представлявано от управителя Е. С. В., срещу Заповед № 2715/16.12.2021 г. на Кмета на Община Благоевград, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено на оспорващия да премахне доброволно и за своя сметка незаконен строеж „Масивен търговски обект“, изграден в имот с идентификатор 04279.612.222 по кадастралната карта на Благоевград, по плана на ЦГЧ, Благоевград.

В жалбата се твърди, че атакуваната заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена при неспазване на изискванията за форма, допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие с материално-правни разпоредби и в несъответствие с целта на закона – отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 2 – т. 5 от АПК. Сочи се, че е налице пълно несъответствие между описанието на строежа в обстоятелствената част на заповедта и в разпоредителната й такава, както и че липсва яснота и конкретика по отношение на предмета на задължението за премахване. Навеждат се доводи, че в оспорения акт не са посочени собствениците на отделните обекти, доколкото в мотивите на акта е прието, че се касае за група обекти. Твърди се, че не е съставен по надлежния ред констативен протокол и че са нарушени разпоредбите на чл. 36, ал. 3 от АПК, чл. 35 от АПК, чл. 34 от АПК. Иска се отмяна на заповедта или прогласяването й за нищожна. Претендира се и присъждане на сторените в производството разноски.

Оспорващото дружество, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в същата доводи, доразвити в депозирана по делото писмена защита.

Ответникът – Кметът на Община Благоевград, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и претендира отхвърлянето й. Доводите в тази посока са развити в депозирана по делото писмена защита. Претендира се и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Релевира се възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани за присъждане от жалбоподателя при съответния изход от спора.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Изслушано е заключение от съдебно-техническа експертиза, което е приобщено към доказателствения материал по делото.

Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

При извършена на 10.11.2021 г. проверка от служители в Общинска администрация – Благоевград е установено, че в имот с идентификатор 04279.612.222 по КК на Благоевград /публична общинска собственост – АПОС на л. 11 от делото/, е изграден „Масивен търговски обект“, отразен по КК на Благоевград като 4 /четири/ броя самостоятелни сгради, както следва: 1. Сграда с идентификатор 04279.612.222.5 с функционално предназначение „Магазин за закуски“ и отразена площ по графика – 39.50 кв.м., със собственик/ползвател „Ел. с.“ ЕООД; 2. Сграда с идентификатор 04279.612.222.6 с функционално предназначение „Козметичен салон“ и отразена площ по графика – 66.70 кв.м., със собственик/ползвател „Е. с.“ ЕООД; 3. Сграда с идентификатор 04279.612.222.7 с функционално предназначение „Магазин за сортови семена“ и отразена площ по графика – 63.20 кв.м., със собственик/ползвател „Е. с.“ ЕООД и 4. Сграда с идентификатор 04279.612.222.8 с функционално предназначение „Магазин за кафе-машини“ и отразена площ по графика – 52.45 кв.м., със собственик/ползвател „Е. с.“ ЕООД. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен акт № 11 -1 от 10.11.2021 г. /на л. 20 – л. 22 от делото/. В същия е посочено още, че: строежът е извършен от Д. С. В. /починал/, както и че няма запазени проекти и Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво. Отразено е, че е налице Разрешение за строеж № 120 -2 от 25.03.1991 г., издадено от Общински народен съвет /на л. 9 от делото/ за временен обект на основание чл. 197 от Закона за териториално и селищно устройство /ЗТСУ отм./ Според посочения констативен акт, строежът представлява масивна сграда с носещи елементи – основи, стоманобетонови греди и колони, ограждащи и преграждащи стени от тухли, с приблизителни размери на сградата 19.42 м/11.55 м и средна височина около 3.50 м, като има вътрешни ел. и ВиК инсталации, свързани към електропреносната и водопроводната и канализационна мрежи. Отразено е в акта, че масивната сграда е пристроена допълнително без необходимите строителни книжа и документи върху инженерно съоръжение – корекция на р. Бистрица, както и че са налице редица нарушения при изграждането на строежа, а именно: без одобрени инвестиционни проекти от Главния архитект на общината; без издадено разрешение за строеж от Главния архитект; без съгласувана от Главния архитект скица-виза; без протокол за строителна линия и ниво; без отстъпено право на строеж от собственика на имот с идентификатор 04279.612.222 – Община Благоевград и в несъответствие със ЗРП, одобрен със Заповед № 323/05.09.1994 г. на Кмета на Община Благоевград.

Съставен е и Констативен акт № 11 -2 от 10.11.2021 г. /на л. 23 – л. 24 от делото/. Проверката е извършена в отсъствие на собственика на строежа и констативните актове са връчени на същия на 26.11.2021 г., като дружеството е подало възражение срещу актовете – вх. № В-00-52/02.12.2021 г. /на л. 14 – л. 16 от делото/. В същото е посочено, че невярно в констативните актове е отразено, че дружеството е собственик на обектите „Магазин за сортови семена“ и „Магазин за кафе-машини“, а на практика „Ел. с.“ ЕООД е собственик на другите два обекта, както и че разполага със следните документи: Разрешение за строеж 120 2 /25.03.1991 г. по чл. 197 от ЗУТ; скица, одобрена от всички служби, одобрени проекти от Община Благоевград; договори с ВиК и Енергоснабдяване, както и че за обекта е подадено заявление по § 16 от ПР на ЗУТ, както и по § 184 и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

Като доказателство по делото е прието Становище № 125/12.11.2021 г. на арх. П. Г., оправомощена със Заповед № 541-ЧР/27.10.2021 г. на Главния архитект на Община Благоевград /на л. 18 от делото/, в което са направени следните изводи: за строежа липсват валидно издадени строителни книжа и същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ /чл. 55 от ЗТСУ отм./; строителството е извършено в нарушение на чл. 137, ал. 3, чл. 144, ал. 1, чл. 148, ал. 1 и ал. 5, чл. 182, ал. 1 от ЗУТ и обектът представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ; с оглед характеристиките на строежа /размери, вид, местоположение, година на изграждане и др./ и предвид факта, че за същия не са подавани заявления по реда на § 16, ал. 1 и ал. 2 от ПР на ЗУТ, § 184 и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, не са налице предпоставки за определяне на строежа като търпим, поради което строежът следва да бъде премахнат по реда на чл. 225а от ЗУТ.

По отношение на описаното становище, е открито производство по оспорването му.

Въз основа на гореописаните констатации, е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № 2715/16.12.2021 г. на Кмета на Община Благоевград /на л. 7 – л. 9 от делото/, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, е наредено на оспорващото дружество да премахне доброволно и за своя сметка незаконен строеж „Масивен търговски обект“, изграден в имот с идентификатор 04279.612.222 по кадастралната карта на Благоевград, по плана на ЦГЧ, Благоевград.

По делото е извършена съдебно-техническа експертиза, в заключението от която, прието от съда /на л. 339 – л. 352 от делото/, вещото лице-архитект е достигнало до следните изводи:

• Действащият ЗРП за поземлен имот с идентификатор № 04279.612.222 по КККР на гр. Благоевград, е одобреният със Заповед № 323 от 05.09.1994 г. на Кмета на Община Благоевград. ПИ с идентификатор № 04279.612.222 не е отразен в този план и съответно липсват номер, площ и граници на имота. Според предвиждането по отношение на ПР и ПЗ за имота по действащите застроителен и регулационен план, не е посочено отреждане, но по графика е „за озеленяване“. Теренът, предвиден „за озеленяване“, граничи с коритото на р. Бистрица на югоизток, бул. „Джеймс Баучер“ на югозапад и ул. „Даме Груев“ на северозапад;

• Предходно действащият ЗРП, засягащ терена, в който попада поземлен имот с идентификатор № 04279.612.222 по КККР на гр. Благоевград, е ЗРП на ЦГЧ на гр. Благоевград, одобрен със Заповед № 2199 от 15.04.1976 г., издадена от първия заместник-министър на строежите и архитектурата. В тях е обозначен кв. 51, парцел I /без планоснимачен номер/ с отреждане „за озеленяване“;

• За терена, върху който е изпълнен обектът, предмет на заповедта, са одобрявани архитектурни проекти за сградите, които са изградени в имота - проектите за процесната сграда са одобрени на 15.03.1991 г. и е издадено Разрешение за строеж № 120 2 /25.03.1991 г. За сградата, която е разположена на югозапад от процесния строеж, са одобрени проекти на 10.12.1990 г. и е издадено Разрешение за строеж № 16 2 /15.01.1991 г. Също така е одобрен и работен проект „Благоустрояване и озеленяване“ от 1993 г., който се отнася за благоустрояването и озеленяването на терена около сградите;

• От направените справки в общината е установено, че няма изработен застроителен план за имота. В одобрения общински работен проект „Благоустрояване и озеленяване“ от 1993 г. е дадена информация за разположението на сградите на терена, като процесният обект, предмет на заповедта, е отразен в чертеж „Ситуация“ /на л. 212 от делото/ под № 6 - канцелария на ЕФ „Е. С.“, като чертеж „Ситуация“ би следвало да се изработи върху извадка от действащ застроителен план и да отразява съществуващото и новопредвидено застрояване. Сградата на „Е. С.“ ЕООД е показана и като петно на съществуваща сграда и на други два чертежа – „Трасировка и посадъчен чертеж“ и „Благоустрояване и озеленяване“ /на л. 213 - л. 214 от делото/;

• „Масивен търговски обект“ по обжалваната заповед, представлява едноетажна масивна сграда с пристройка и се състои от четири отделни самостоятелни обекта. Изпълнена е с монолитна стоманобетонна носеща конструкция с колони, греди и плочи, външни ограждащи и вътрешни стени от керамични тухли, и плосък покрив. Сградата стъпва върху стоманобетонови ивични основи и е трайно свързана със земята. Пристройките към отделните обекти са изградени с монолитна носеща конструкция, ограждащи стени от бетонни тухли, изпълнени върху подпорната стена на коритото на реката и едноскатен покрив с дървена конструкция;

• Отразяването му в кадастралната карта на Благоевград е неточно, като 4 /четири/ броя самостоятелни сгради с идентификатори 04279.612.222.5, 04279.612.222.6, 04279.612.222.7 и 04279.612.222.8, както следва: Сграда 04279.612.222.5, ул. „Даме Груев“ № 7, вид собственост Частна, функционално предназначение „Сграда за търговия“, брой етажи 1, застроена площ 38 кв. м.; Сграда 04279.612.222.6, ул. „Даме Груев“ № 7, вид собственост Частна, функционално предназначение „Сграда за търговия“, брой етажи 1, застроена площ 65 кв. м.; Сграда 04279.612.222.7, ул. „Даме Груев“ № 7, вид собственост Частна, функционално предназначение „Сграда за търговия“, брой етажи 1, застроена площ 66 кв. м. и Сграда 04279.612.222.8, ул. „Даме Груев“ № 7, вид собственост Частна, функционално предназначение „Сграда за търговия“, брой етажи 1, застроена площ 55 кв. м.;

• При проверка на собствеността по партидата на сградата в КККР, собственик на изброените по-горе самостоятелни обекти е „Е. С.“ ЕООД, като за основание за записа е вписано – „други № 120 -2 от 25.03.1992 г.“;

• Изпълненият на място строеж, представлява едноетажна масивна сграда с пристройка и се състои от пет отделни обекта, както следва: обект с идентификатор 04279.612.222.5 /Помещение 1 от Констативен акт № 11 -1 от 10.11.2021 г./ - празно помещение, ползвано като „Магазин за закуски“, с външни размери около 3.40-3.50/6.80-6.90 м и площ около 24.20 кв.м. и вътрешни размери 3.15/6.50 м. Стените са масивни, изпълнени от керамични тухли с дебелина 25 и 12 см. Напред, към ул. „Даме Груев“, пред масивната фасадна част е изпълнена лека конструкция - остъкляване с дограма, която излиза пред фасадата с около 1.20 м, като това пространство е приобщено към обекта. Светлата височина в помещението средно е 2.85 м. Средната височина по фасадата спрямо прилежащия терен към ул. „Даме Груев“ е 3.90 м до горния ръб на борда. Покривът е плосък със стоманобетонна плоча и хидроизолация;

• В кадастралната карта обектът е нанесен неправилно, тъй като „Магазин за закуски“ заема само предната част към ул. „Даме Груев“ от сграда с идентификатор 04279.612.222.5 и не е свързан функционално с допълнителните пристройки;

• Обект с идентификатор 04279.612.222.6 /Помещение № 2 от Констативен акт № 11 -1 от 10.11.2021 г./. Обектът в момента е разделен на две части с различни функции. Първата част, разположена в югозападната част на обекта, в момента се ползва като шивашко ателие и е с външни размери около 3.50/7.35-7.40 м, с площ около 25.90 кв.м. Състои се от работно помещение с вътрешни размери 3.15/5.45 м, санитарен възел с размери 1.20/1.60 м и складово помещение с размери около 1.60/2.20 м. Помещенията са със светла височина около 2.88 м. Складът е разширен към задното помещение, без да е функционално свързан с него, като е изградена лека преградна стена от гипсокартон между двете помещения. Стените са масивни, изпълнени от керамични тухли с дебелина 25 и 12 см, като само стената, изградена при разширяването на склада, е от гипсокартон. Напред пред масивната фасадна част, в посока към ул. „Даме Груев“, е изпълнена лека конструкция и остъкляване с дограма, която излиза пред фасадата с около 0.90 м, като пространството е приобщено към обекта. Средната височина по фасадата спрямо прилежащия терен към ул. „Даме Груев“, е 3.90 м до горния ръб на борда. Покривът е плосък със стоманобетонна плоча и хидроизолация;

• Втората част от обекта в момента е неизползваема, като последно се е ползвала като офис и частта, която заема от процесната сграда, е приблизително с „Г“-образна форма с площ около 73.80 кв.м. Външните размери са около 2.80-4.10/7.35-7.40 м на частта от одобрения проект и около 4.60/9.40 м на изпълненото в периода 1994-1995 г. допълнително пристрояване. Състои се от работно помещение с вътрешни размери 2.60-3.80/7.10-4.10 м, коридор с размери 1.80/2.20 м, санитарен възел с размери 1.40/1.15 м, помещение за котелно с приблизителни размери 2.80/2.80 м, второ работно помещение с размери 2.80/3.40 м, от което чрез врата е достъпно друго работно помещение с размери 3.20/4.40 м и светла височина около 2.85 м. Стените са масивни, изпълнени от керамични тухли с дебелина 25 и 12 см, като само стената, изградена при разширяването на склада към шивашкото ателие, е от гипсокартон;

• Напред пред масивната фасадна част, в посока към ул. „Даме Груев“, е изпълнено остъкляване с дограма, която излиза пред фасадата с около 0.90 м, като пространството е приобщено към обекта. Средната височина по фасадата спрямо прилежащия терен към ул. „Даме Груев“ е около 3.90 м до горния ръб на борда. Покривът е плосък със стоманобетонна плоча и хидроизолация, а на допълнителното пристрояване е едноскатен, с дървена покривна конструкция и покритие от ламарина;

• В кадастралната карта и този обект е нанесен неправилно, „функционално“ заема освен площта на обект с идентификатор 04279.612.222.6, а и частта от допълнителното пристрояване към реката, включено към обект с идентификатор 04279.612.222.5, и част от площта на обект с идентификатор 04279.612.222.7;

• Обект с идентификатор 04279.612.222.7 /Помещение 3 от Констативен акт № 11 -1 от 10.11.2021 г./ - помещение, ползвано като „Магазин за сортови семена“, с външни размери около 5.40-4.25/11.70 м и площ около 53.10 кв.м. Състои се от търговско помещение с вътрешни размери 3.95/4.30 м, склад и санитарен възел. Стените са масивни, изпълнени от керамични тухли с дебелина 25 и 12 см. Напред, към ул. „Даме Груев“, пред масивната фасадна част, е изпълнено остъкляване с дограма, която излиза пред фасадата с около 0.90 м, като това пространство е приобщено към търговското помещение. Светлата височина в помещението средно е 2.80 м. Средната височина по фасадата спрямо прилежащия терен към ул. „Даме Груев“, е 3.90 м до горния ръб на борда. Покривът е плосък, със стоманобетонна плоча и хидроизолация, а на допълнителното пристрояване е едноскатен, с дървена покривна конструкция и покритие от ламарина;

• В кадастралната карта не е нанесен коректно. Границата между „Магазин за сортови семена“ /обект с идентификатор 04279.612.222.7/ и „Офис“ /част от обект с идентификатор 04279.612.222.6/, е определена неправилно и част от площта му би трябвало да е към обект с идентификатор 04279.612.222.6;

• Обект с идентификатор 04279.612.222.8 /Помещение 4 от Констативен акт No 11 -1 /10.11.2021 г./, в момента е неизползваем, като последно е ползван като „Магазин за кафе машини“. Не е осигурен достъп по време на огледа;

• Във всички обекти в процесната сграда има изградени ВиК и Електрическа инсталации, които са функциониращи и се ползват и към момента;

• Видно от представената по делото справка по кадастрална карта за имот с идентификатор 04279.612.222, издадена от СГКК - Благоевград и проверка в портала за електронни услуги към Агенция по геодезия, картография и кадастър КАИС, в имота са заснети 11 броя сгради с идентификатори: 04279.612.222.1, 04279.612.222.2, 04279.612.222.3, 04279.612.222.4, 04279.612.222.5, 04279.612.222.6, 04279.612.222.7, 04279.612.222.8, 04279.612.222.9, 04279.612.222.13 и 04279.612.222.14. Девет от обектите с идентификатори от 04279.612.222.1-9 са разположени свързано един спрямо друг, а на разстояние от тях в североизточна посока са разположени други два обекта с идентификатори 04279.612.222.13 и 04279.612.222.14, свързани помежду си;

• При огледа на място и запознаване с представените по делото проекти, вещото лице е установило, че информацията, отразена в кадастралната карта, съдържа неточности и самостоятелни обекти в съществуващите на терена сгради, са нанесени като отделни сгради;

• С Разрешение за строеж № 120 2 /25.03.1991 г. от Община Благоевград, на името на Д. С. В. се разрешава да изгради временен търговски обект, върху площ от 94.50 кв.м. съгласно одобрени на 15.03.1991 г. проекти от Главния архитект на общината арх. К. Х., „да извърши предвидените в проекта строително-монтажни работи по дадена строителна линия от техническа служба при ОбНС, при условие строителството да се изпълни по стопански начин, съгласно чл. 197 от ЗТСУ /отм./;

• На базата на одобрени на 15.03.1991 г. проекти от Главния архитект на общината и разрешението за строеж, издадено на основание на чл. 197 от ЗТСУ /отм./ за временен търговски обект, върху площ от 94.50 кв.м е построен масивен строеж на един етаж с основи и носеща конструкция от стоманобетон и ограждащи стени от керамични тухли;

• Върху чертеж „Ситуация“ /лист 15 от материалите по преписка УРИ № 244000-28865/2021 г./, е посочено петно за застрояване с ширина 5.40 в югозападната му част, а в североизточната 6.45 и дължина 16.05 м., а на чертеж „Разпределение“ /на л. 16 от същата преписка/, който е без печат „Одобрявам“, се вижда план на сграда със същите размери, на този лист са изобразени и „Покривни линии“, „Вертикален разрез“ и „Предна фасада“ на същата сграда;

• В проекта за благоустрояване и озеленяване от 1993 г. в чертеж „Ситуация“ под № 10 като „предстоящо строителство“ е отразена допълнителна площ, свързваща двете сгради за временни търговски обекти на „Е. С.“ ЕООД и „ХИИТ“ /на л. 212 от делото/, а в чертеж „Благоустрояване и озеленяване на кв....“ /на л. 214/, същата е отбелязана като „новопредвидено застрояване“ под № 2;

• Архитектурният проект за това допълнително застрояване с печат „Одобрявам“ от 10.06.1993 г., са чертежите „Разпределение“, „Фасада запад“, „Разрез А-А“ „Фасада изток /от към реката/“ и „Покривни линии“ /л. 18 от материалите по преписка вх. № 9994/2021 г. по описа на Районна прокуратура - Благоевград/, като сградата е с размери 6.50/6.00 м;

• Въпросното допълнително застрояване е изобразено и на „Ситуация“, съгласувана с „ХЕИ“, „ВиК“ и „КАТ“, предоставена от Община Благоевград /на л. 72 от делото/;

• При огледа на място е установено, че строеж „Масивен търговски обект“, находящ се в имот с идентификатор 04279.612.222, Централна градска част, гр. Благоевград, в сегашния си вид, не отговаря на одобрените на 15.03.1991 г. и на 10.06.1993 г. архитектурни проекти. По проект одобрените сгради са с размери дължина 16.05 и ширина 5.40-6.45.м и допълнително застрояване с размери 6.50/6.00 м. Част от строежа е запазена, по отношение на размерите си и разполагането му върху терена, но е изпълнен огледално спрямо ситуирането и плана от одобрените проекти. На място съществува сграда с размери приблизително 19.40/11.70-10.70 м с включени остъклявания пред самостоятелните обекти. По одобрения проект от 15.03.1991 г., пространството между сградата и река Бистрица, е проектирано като алея с озеленяване и с изглед към реката, като самата тя е разположена на разстояние около 4.50-5.00 м от коритото й, а на място с югоизточната си стена строежът стъпва върху самата подпорна стена на коритото на реката;

• Разминаванията в изпълненото на място и одобрените проекти, се дължи на допълнително изградени площи без одобрени строителни книжа в посока към реката и остъклявания пред обектите към ул. „Даме Груев“;

• Допустимо е запазване на частта от строежа в площта и границите съгласно одобрените на 15.03.1991 г. проекти и разрешението за строеж, ако той получи траен градоустройствен статут и отстъпено право за строеж върху общинска земя;

• Строежът, предмет на обжалваната заповед, не попада в класификацията на „търпим“ строеж;

• С разрешение за строеж № 120 2 /25.03.1991 г., издадено от Община Благоевград на името на Д. С. В., е разрешен временен търговски обект с площ от 94.50 кв.м., съгласно одобрени на 15.03.1991 г. архитектурни проекти. На място е построена едноетажна масивна сграда с пристройки. Сградата е изпълнена с монолитна стоманобетонна носеща конструкция с колони, греди и плочи, външни ограждащи и вътрешни стени от керамични тухли, и плосък покрив, основите са стоманобетонови, ивични и е трайно свързана със земята. Пристройките към отделните обекти са изградени с монолитна носеща конструкция, ограждащи стени от бетонни тухли, изпълнени върху подпорната стена на коритото на реката и едноскатен покрив с дървена конструкция. Издаденото разрешение за строеж за временен търговски обект, не съответства на изградената на място сграда по вид, местоположение и площ;

• Строежът в сегашния си вид не отговаря на одобрените на 15.03.1991 г. и на 10.06.1993 г. архитектурни проекти. В проекта са одобрени сгради с размери дължина 16.05 и ширина 5.40-6.45.м и допълнително застрояване с размери 6.50/6.00 м. Съществуващата на място сграда е с размери приблизително 19.40/11.70-10.70 м с включени в площта и изпълнени остъклявания пред самостоятелните обекти;

• Търговският обект, който е изграден на място, представлява масивна сграда на един етаж с основи и носеща конструкция от стоманобетон и ограждащи стени от керамични тухли. Сградата съгласно § 5, т. 38 от ЗУТ, е строеж, трайно свързан с терена и не може да бъде преместен, без да се наруши неговата цялост;

• Сградата, отразена в Приложение 1 /на л. 22 от делото/ към Констативен акт № 11 -1 /10.11.2021 г., стига до подпорната стена на коритото на река „Бистрица“, като е показана и ширината на стената. При огледа на място вещото лице е установило, че основната масивна сграда, изградена по разрешението за строеж, не засяга подпорната стена на коритото на реката, а югоизточната стена на пристройка, изградена към нея на по-късен етап /в периода 1994-1995 г./ и изпълнена с бетонови тухли и дървена покривна конструкция, стъпва директно върху самата подпорна стена;

• При направената проверка в общината от служители в отдели „Инвестиционни проекти и контрол по строителството“ и „Общинска собственост“, е декларирано устно, че не е отстъпвано право на строеж за масивния търговски обект, който е изграден на място и не е подписван договор за отстъпено право на строеж. Не е установено и наличието на протокол за строителна линия и ниво за обекта, предмет на заповедта, няма и издадени акт за узаконяване, удостоверение за търпимост или удостоверение за заварен строеж от главния архитект на Община Благоевград по реда на ЗУТ или по реда отменения ЗТСУ;

• В кадастралната карта на Благоевград масивният търговски обект е отразен неправилно като 4 /четири/ броя самостоятелни сгради с идентификатори 04279.612.222.5, 04279.612.222.6, 04279.612.222.7 и 04279.612.222.8;

• След запознаване с представените по делото проекти и направения оглед на място, експертът е установил, че информацията, която е отразена в кадастралната карта, е неточна и вместо сграда със самостоятелни обекти в нея, всичките самостоятелни обекти са нанесени като отделни сгради. Освен това границите между отделните самостоятелни обекти не са нанесени коректно. Обекти с идентификатори 04279.612.222.5 и 04279.612.222.6 не би трябвало да стигат до поземлен имот с идентификатор 04279.614.1 /коритото на река Бистрица/, а границата между обекти с идентификатори04279.612.222.6 и 04279.612.222.7, е определена неправилно като местоположение, тъй като входното пространство на „Магазин за сортови семена“ /Помещение 3 от Констативен акт № 11 -1 /10.11.2021 г./, заема само част от площта на помещението, ползвано за офис /част от Помещение 2 от същия констативен акт/;

• В проекта пространството между р. Бистрица и всички съществуващи търговски обекти, е показано като пешеходна алея с елементи на благоустрояване - тротоар към ул. „Даме Груев“, зелени площи и полукръгли конзолни тераси към коритото на реката, а между самите обекти са предвидени места за проходи за връзка между югоизточната страна на групата сгради и реката;

• При сравняване с проекта за благоустрояване и озеленяване от 1993 г. и изпълненото на място, се вижда, че с незначителни разлики от графиката в одобрения проект, е изпълнен единствено пешеходният тротоар към ул. „Даме Груев“.

По делото е разпитан свидетеля Е. М., който е посочил, че е съсед на процесната сграда и разликата между двата обекта, като строителство и като документи, е няколко месеца. На 10.12.1990 г. имали одобрени проекти. Сградата била една цяла и била построена от М. В. и от П. Х.. Никога през цялото време - повече от 30 години - никой друг не е ползвал тази сграда. Едната – лявата половина била на П. Х., а дясната - на М. В., която е от страната на обекта на свидетеля. Между двете сгради имало обща плоча, която била изградена заедно с М. В.. Датата на въвеждане в експлоатация на обекта на М. била 06.07.1993 г. Тогава общата плоча между двата обекта била направена, както и двете общи помещения. Строителството било извършено през 1991 г. - 1992 г. Магазинът за сортови семена бил от страната на П. Х., а магазинът за закуски - от страната на М. В.. От тези четири търговски обекта, два са строени и се стопанисват от „Е. С.“ – магазинът за закуски и козметичния салон, които са от страната на М.. Другите два обекта – магазинът за сортови семена и магазинът за кафе- машини, се стопанисват и са построени от П. Х.. Свидетелят е посочил, че има одобрен проект за благоустрояване и озеленяване от 11.03.1993 г. от Община Благоевград.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Подадената жалба е допустима, доколкото с оспорената заповед безспорно се засягат права на оспорващото дружество. Правото на защита на последното е упражнено в предвидения от закона 14-дневен срок. Не са налице и пречки по чл. 159 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна, по следните съображения:

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ във вр. с чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, при спазване на установената писмена форма.

Съгласно чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, при констатиране на строеж от четвърта до шеста категория или на част от него, незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, от служителите по чл. 223, ал. 2 се съставя констативен акт, който се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Заповедта за премахване на незаконния строеж се издава от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице след изтичането на срока за възражения.

Съдът намира, че оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с материалния закон и целта на закона. Съображения:

Оспореният акт е издаден в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК – при неизяснени факти и обстоятелства от значение за спора и без да е изпълнено задължението за служебно събиране на относимите доказателства. Видно от ангажираните по делото доказателства, процесният строеж е изграден въз основа на одобрени проекти от 15.03.1991 г. и издадено Разрешение за строеж № 120 2 /25.03.1991 г. на основание чл. 197 от ЗТСУ /отм./, поради и което е безспорно, че се касае за такъв с временен характер. Съгласно § 50а ПЗР на ЗИД на ЗТСУ /отм./ „Разрешенията за строеж и одобрени проекти за постройки, изградени върху държавни и общински терени, без да са предвидени по действащите подробни градоустройствени планове, но са били допустими като временно строителство по реда на отменената ал. 4 на чл. 120 от Правилника за приложение на Закона за териториално и селищно устройство /Постановление № 500 на Министерския съвет от 1997 г., ДВ, бр. 6 от 1998 г./ към момента на разрешаването им, губят действие по право след изтичането на срока, за който са разрешени, но не по-късно от три години от влизането в сила на изменението и допълнението на Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство /ДВ, бр. 6 от 1998 г./“, а съгласно ал. 2 на този параграф „Строежите по ал. 1 се премахват по реда на чл. 160“ на ЗТСУ /отм./“, т.е. по реда за премахването на незаконни строежи. Тази разпоредба обаче е била действаща до 2001 г. до влизането в сила на ЗУТ, когато съдържанието й е възпроизведено в § 17 от ПР на ЗУТ. Т.е. § 50а ПЗР на ЗИД на ЗТСУ е бил приложим, съответно редът по чл. 160 от ЗТСУ до момента на действие на тази разпоредба, а след това е приложима разпоредбата на § 17 от ПР на ЗУТ в сила от 02.01.2001г., с която е допуснато предвиждането на траен градоустройствен статут на такива обекти при определени условия, както и редът за евентуалното им премахване.

С разпоредбата на чл. 197 от ЗТСУ /отм./ се е давало възможност за разполагане на обществени места на други съоръжения, които не са строежи по смисъла на чл. 315 ППЗТСУ /отм./ - павилиони, будки, бунгала и други, за които не се е изисквало издаване на строителни книжа. Наличието на издадени строителни книжа, както е в настоящия случай, въпреки посочената разпоредба, обуславя извод, че е разрешен строеж от вида на тези по чл. 315 от ППЗТСУ /отм./. За такива строежи, които са незаконни и при действието на ЗУТ, редът за премахването им е по чл. 225, ал. 1 /в този смисъл Решение № 5008 от 09.04.2013г. по адм.д. № 2427/2013г. на ВАС/. В случая именно това обстоятелство не е установено по безспорен начин, тъй като при издаване на заповедта административният орган не е установил всички относими към спора факти и обстоятелства, за да установи дали спорният строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 1 вр. ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ.

На следващо място, жалбоподателят, ведно с други лица с подобни обекти, са започнали процедура по § 17, ал. 2 от ПР на ЗУТ, във връзка с което е налице и постановено съдебно Решение № 13 от 20.07.2010 г. по адм.д. № 491/2004 г., с което е отменен мълчалив отказ за произнасяне по заявленията за придаване на траен градоустройствен статут за обекта и други такива в съседство, което съдебно решение не е изпълнено и по отношение на което искане и в момента са налице висящи съдебни спорове, а именно - адм.д. № 1041/2022 г. и адм.д. № 1143/2022 г. /след отмяна и връщане на друг състав - адм. дело № 626/2024 г./ по описа на Административен съд – Благоевград относно мълчаливи откази за изменение на действащия ПУП в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че при постановяване на оспорената заповед, административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за спора, не е взел предвид наличието на стартирали производства във връзка с поисканото изменение на действащия ПУП за придаване на траен градоустройствен статут на обектите и съответно наличието на висящи съдебни спорове в тази връзка, както и не е събрал относимите доказателства във връзка с приложимостта на § 17 от ПР на ЗУТ, която разпоредба пък е относима към установяването или не на наличието на правното основание по чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Посоченото представлява съществено нарушение на административно-производствените правила, довело и до неправилното приложение на материалния закон. В този смисъл са и постановените по идентични казуси Решение № 4687/03.05.2023 г. по адм. дело № 1811/2023 г. и Решение № 4133/19.04.2023 г. по адм. дело № 1658/2023 г., и двете по описа на ВАС, Второ отделение.

Извън горното, следва да се вземат предвид и следните обстоятелства:

• „Масивен търговски обект“ по обжалваната заповед, представлява едноетажна масивна сграда с пристройка и се състои от четири отделни самостоятелни обекта. Отразяването му в кадастралната карта на Благоевград е неточно, като 4 /четири/ броя самостоятелни сгради с идентификатори 04279.612.222.5, 04279.612.222.6, 04279.612.222.7 и 04279.612.222.8;

• От показанията на разпитания свидетел се установи, че оспорващото дружество е собственик и ползва само два от обектите - „Магазин за закуски“ и „Козметичен салон“, като не е собственик на обектите „Магазин за сортови семена“ и „Магазин за кафе-машини“, както е прието в мотивите на оспорената заповед;

• В мотивите на заповедта е посочено, че процесният строеж е изпълнен в нарушение на чл. 197 от ЗТСУ /отм./, регламентиращ „разполагане на павилиони, будки, рекламни витрини, сергии и др. във връзка с разносната търговия“;

• Налице е несъответствие между обстоятелствената част на оспорената заповед и нейния диспозитив. В обстоятелствената част е прието, че строежът е изпълнен в нарушение на чл. 197 от ЗТСУ /отм./, като изложените мотиви са относими към хипотезата по чл. 195 от ЗУТ, а с диспозитива е разпоредено премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, като посочените две производства са специални и различни, осъществяват се по различни процедури и при наличието на различни предпоставки;

• Налице е противоречие между обстоятелствена част и диспозитива на заповедта и от гледна точка на описанието /индивидуализацията/ на процесния обект. С диспозитива е разпоредено да бъде премахнат като незаконен строеж „Масивен търговски обект“ в ПИ с посочен идентификатор - т.е. един строеж, една сграда;

• В обстоятелствената част е прието от фактическа страна от административния орган, че на място обектът е разделен на 4 броя помещения: Помещение 1 - „Магазин за закуски“; Помещение 2 - „Козметичен салон“; Помещение 3 - „Магазин за сортови семена“и Помещение 4 - „Магазин за кафе машини“, като тези помещения са обособени в заповедта като отделни обекти - с посочване на наименование, дадени приблизителни размери, местонахождение и пр. В случая тази липса на яснота и конкретизация по отношение на предмета на задължението за премахване на строежа, е самостоятелно основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. В този смисъл е и константната практика на ВАС;

С оглед изложеното, съдът счита, че са допуснати съществени нарушения на разпоредбите на чл. 36, ал. 3 от АПК и чл. 35 от АПК, съгласно които всички събрани доказателства се преценяват и проверяват от административния орган и индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. В случая такава цялостна, пълна и всеобхватна проверка на всички относими обстоятелства, факти и доказателства, преди издаване на оспорената заповед, от страна на административния орган не е била извършена.

Оспорената заповед е издадена и в противоречие с материалния закон: Съображения:

С разпоредбата на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ законодателят е въвел принципа на законоустановеност на основанията, на които административният орган би могъл да разпореди премахване на строеж или част от него като незаконен. Същите са посочени изчерпателно и стриктно в цитираната норма. Хипотезите на чл. 225, ал. 2, т. 1 и на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ са различни, същите включват и различни материално-правни предпоставки, които не следва да бъдат смесвани. От страна на административния орган е налице неправилно приложение на материалния закон - разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ.

С процесното разрешение за строеж, на Д. С. В., е разрешено, в съответствие с одобрените /съгласувани/ проекти на 15.03.199 1г. от арх. К. Х., да извърши предвидените в проекта строителни работи за търговски обект.

Очевидно, че се касае до разрешение за извършване на строително - монтажни дейности, при което процесният обект /чието премахване като незаконен е разпоредено с обжалваната заповед/ не е незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Изпълнението на строително-монтажните работи /строителството/ на „Масивен търговски обект“, е надлежно разрешено при действието на ЗТСУ и въз основа на одобрени /съгласувани проекти и дадени линия и ниво. Като такъв, обектът не е незаконен, като неправилно административният орган, издавайки оспорения административен акт, е приложил нормата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. В случая трябва да се прилага принципът, че естеството и правните последици на актовете се определят в зависимост от тяхното съдържание, а не от наименованието им. В случая административният орган е приел от правна страна, че за обекта не са издавани разрешение за строеж и не са одобрявани проекти. Очевидно, че изпълнението на СМР е разрешено, като за същия са били изготвени и одобрени /съгласувани на посочена дата проекти. А след като обектът е разрешен по установения ред, след като същият е въведен в експлоатация по надлежния ред, като е разрешено неговото ползване по правилата по ЗТСУ, не е необходимо при действието на ЗУТ издаване на други, нови строителни книжа.

С оглед на изложеното дотук, съдът счита, че издадената заповед е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. В случая не са налице основания за прогласяването й за нищожна.

Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените от него в производството разноски, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК – в общ размер на 2 893.45 лева, от които: 50.00 лева – за внесена държавна такса /вносна бележка на л. 31 от делото/; 843.45 лева – за възнаграждението на вещото лице / разписка на л. 218 от делото за 300.00 лева и разписка на л. 402 от делото за 543.45 лева/ и 2 000.00 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение /договор за правна защита и съдействие на л. 39 от делото за 900.00 лева и договор за правна защита и съдействие на л. 429 от делото за 1 100.00 лева/.

Съдът намира за изцяло неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от оспорващото дружество и претендирано за присъждане предвид изхода от спора, доколкото същото не е изключително завишено спрямо минималния размер, предвиден в ч. 8, ал. 2, т. 1, предл. първо от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /1 250.00 лева/, от една страна и от друга, като се вземат предвид действителна фактическа и правна сложност на делото, както и броят на проведените по същото открити съдебни заседания /10 на брой/.

Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд - Благоевград