Решение № 345 от 26.11.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 372/2025 г.

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за започването му е изходяща от ЗАД „ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615, гр. София, бул. „Д-р Г.М. Димитров“ № 1 въззивна жалба против постановеното по т. дело № 609/ 2023 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, решение, рег. № 97 от 28.02.2025 г. в частите, с които ЗАД „ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615, гр. София, бул. „Д-р Г.М. Димитров“ № 1 е осъдено да заплати:

• на Н. В. А., ЕГН ••••••••••, действащ лично и със съгласието на своя законен представител М. П. С., ЕГН ••••••••••, ••• сумата от 120 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, вследствие получени травми в резултат на пътно транспортно произшествие, настъпило на 04.07.2022 г. на АМ Тракия, в района на 140+500 км. по вина на водача В.С. А., ЕГН ••••••••••, при управление на товарен автомобил марка „И.“, модел „С.“, рег. № •••, за което е съставено влязло в сила наказателно постановление №•••, издадено от ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив, и за което превозно средство е сключена застрахователна полица № ••• и сумата от 14 892, 64 лв., която представлява, обезщетение за имуществени вреди - направени разходи за медицински консумативи, такси и лекарства настъпили в резултат на същото ПТП и двете ведно със законната лихва от 11.07.2023 г. до окончателното им изплащане, - на адвокат Я.Д.Д., ЕГН ••••••••••, •••, адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за осъществено процесуално представителство на Н. В. А. пред Пловдивския окръжен съд в размер на 4 930, 43 лв.

• по сметка на Пловдивския окръжен съд държавна такса съобразно уважената част от исковете в размер на 5395, 71 лв., както и направените по делото разноски за сметка на съда в размер на 836 лв.

В жалбата са изложени съображения за нищожност, респ. неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваните части, поискана е прогласяване на нищожността му, респ. отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо исковете за тези размери.

Насрещната страна счита, че жалбата е неоснователна.

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 16.10.2023 г. в Пловдивския окръжен съд е постъпила изходяща от Н. В. А., ЕГН ••••••••••, действащ лично и със съгласието на своя законен представител М. П. С., ЕГН ••••••••••, с. С., обл. Пловдив искова молба против ЗАД „ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615, гр. София.

В обстоятелствената част на същата се говори, че на 04.07.2022 г., около 19, 30 ч. на АМ Тракия, в района на км. 140+500 настъпил пътен инцидент между товарен автомобил „И.“, модел „С.“, рег. № •••, управляван от В.С. А., ЕГН •••••••••• и товарен автомобил „МАН“, модел „ТГЛ 12.250 Б“, рег. № •••, управляван от Н. Н.Т., ЕГН ••••••••••. Твърди се, че камионът на А. се движел в посока от гр. Бургас към гр. София в северното платно на магистралата с несъобразена скорост с оглед характера и интензивността на движението. По тази причина навлезнал частично в аварийната пътна лента и блъснал спрелия в същата камион управляван от Н. Т.. Във връзка с така реализираното ПТП бил издаден АУАН № ••• г., а от произшествието пострадал возещия се като пътник в товарен автомобил „Ивеко“, модел „С.“ ищец.

Той бил откаран от екип на ЦСМП в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, гр.

Пловдив с оплаквания за силна болка и невъзможност за движения в дясно бедро, дясна подбедрица и десен глезен, с видим оток и деформация. След проведени изследвания му била поставена диагноза - пертрохантерна и субтрахентарна фрактура на десен фемур и фрактура фибуле декстра ин. п. дистадис. ет сублукацио АТС декстра.

С оглед на същата той бил хоспитализиран в периода 05.07. 2022 г. - 11.07. 2022 г. Още на 05.07.2022 г. му били извършени две операции под обща анестезия за открито наместване на счупванията, при което същите били фиксирани с плаки и винтове.

На 29.08. 2022 г. се наложило ищецът отново да постъпи в УМБАЛ „Св.

Георги“ ЕАД с оплаквания за остри болки и зачервяване в дясната глезенна става и локална температура на същата. Веднага бил опериран за отстраняване от костта на имплантирани уреди. Бил изписан на 01.09.2022 г. В периода 14.12. 2022 г. до 18.12.2022 г. ищецът отново бил хоспитализиран в горната болница за инсерция на стимулатор на костния растеж във фемура.

Споменава се за ново постъпване в болница на 22.03.2023 г. Лечебното заведение било УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД. В него му провели хирургично лечение при животозастрашаващи инфекции на меките и костни тъкани. Бил опериран на 23.03.2024 г. Споменава се за поредна хоспитализация на 01.05.2023 г. в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД. Причина за същата била несрастването на фрактурата. На 10.05.2023 г. след извършени прегледи и рентгенографии му направили поредна операция.

Тя не била последната като той бил опериран още два пъти при хоспитализации в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД на 27.06.2023 г. и 14.08. 2023 г. за оперативно лечение. С последното отново била направена репозиция на фрактурата чрез плака и винтове.

По- надолу в ИМ се сочи, че травмите и лечението им са причинили на ищеца болки и страдания със значителен интензитет, които продължавали и към днешна дата. Травматичните увреждания довели до трайни затруднения в движението му. То било съпътствано с остри болки, които не изчезвали дори и в покой, а и при прием на обезболяващи. Всичко това принуждавало ищеца да бъде в легнало положение повече от една календарна година. За задоволяване на ежедневните му нужди (хранене, обличане, тоалет) той разчитал на семейството си, което допълнително засилвало чувството за безпомощност и уязвимост.

Травмите, бавното възстановяване от същите и крехката възраст на ищеца довели до значителни негативни промени в психическото състояние на ищеца, които щели да се проявяват и занапред в живота му. Той загубил съня си, станал неспокоен и унил. Затворил се в себе си, не желаел да комуникира дори и с близките си, чувствал се в тежест на грижещите се за него.

Твърди се и че във връзка с лечението до предявяване на исковата молба били направени разходи на обща стойност 12 017, 39 лв.

В обобщение е направен извод, че претърпените неимуществени и имуществени вреди следва да бъдат обезщетени от виновния за ПТП-то водач.

По този повод е посочено, че за управлявания от него автомобил е имало валидна сключена застраховка за риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество и с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ обезщетението можело да се търси от него.

В тази връзка до него по пощата на 11.07.2023 г. била изпратена писмена застрахователна претенция за обезщетяване на претърпените имуществени и неимуществени вреди. Произнасяне в определения в КЗ срок не последвало.

На тази база е направен извод, че интерес от предявяване на искове пред съда за заплащането им е налице. Отправено е искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди от 26 000 лв. ведно със законна лихва от 11.07.2023 г. като част от общо дължимото му се такова от 250 000 лв.

Поискано е и осъждането на застрахователя да заплати на ищеца и обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в размер на 12 017, 39 лв. ведно със законната лихва от 11.07.2023 г. Тук за пълнота е нужно да се спомене, че тези искове претенции са увеличени в хода на производството. Тази за имуществени вреди е увеличена на 14892, 64 лв. като изменението на иска е допуснато в съдебното заседание на 29.04.2024 г. Искът за неимуществени вреди е увеличен на 250 000 лв. като изменението е допуснато в заседанието от 27.01.2025 г. В отговора на исковата молба по същество е изложено становище за неоснователност на исковата претенция, бе да се оспорва наличието на валидно сключена застраховка за товарния автомобил „Ивеко“ и това, че водачът му е от кръга на застрахованите лица.

В подкрепа на доводите за неоснователност е оспорен механизма на ПТП-то като е заявено, че такова при описания в ИМ механизъм не е настъпвало. Оспорени са и твърденията за вина и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил. Относно вината е заявено, че същата не е установено с влязла в сила присъда и може само да се презюмира, а за противоправното поведение се сочи, че той не е нарушил правилата за движение по пътищата. Заявено е също, че не е налице причинно следствена връзка между между посочените в ИМ телесни увреждания, промените в психичното здраве на ищеца и ПТП-то. За имуществените разходи е посочено че не не могат да се третират като необходими и разумни с оглед нормата на чл. 493 от КЗ.

На база изложеното е изразено становище за неоснователност на исковете.

Изложени са и евентуални доводи, които да се разгледат в случай, че съдът достигне до извод за наличие на предпоставки за ангажиране отговорността на деликвента, респ. застрахователя.Те са свързани с твърдения за прекомерност на претедираното обезщетение за неимуществени вреди. Изложени са и доводи за наличие на предпоставките за приложимост на чл. 51, ал.2 от ЗЗД поради съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца с оглед пътуването му без поставен обезопасителен колан. Възразено е също, че забавянето на възстановителния процес и получените усложнения са факт поради неспазване от ищеца на дадените първоначални лекарски предписания.

С ДИМ са оспорени защитните възражения на ответника. Отговор на ДИМ не е подаван.

Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване.

С него след анализ на събрания по делото доказателствен материал е прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за репариране на причинените на ищеца неимуществени и имуществени вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.

Изхождайки от получените травми, болките, страданията и причинените неудобства от личен, битов и социален характер и съобразявайки се с икономическата обстановка в страната е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000 лв. Имуществените такива на база представените документи удостоверяващи връчването им и връзката им с уврежданията са определени на 14 892, 64 лв.

Това и факта, че възражението за съпричиняване е намерено за неоснователно е станало причина застрахователят да бъде осъден да заплати на ищеца тези суми в пълния им размер ведно със законната лихва от 11.07.2023 г. Недоволен от същото е останал застрахователят и е подал жалбата станала причина за образуване на настоящето дело.

В нея се излагат доводи за нищожността му базиращи се на твърдения, че то било напълно неразбираемо за жалбоподателя. Те се аргументират с това, че в мотивите се говорело за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от 60 000 лв., а с диспозитива се присъждали 120 000 лв., т.е. за дружеството не можело да разбере каква е действително присъдената сума и какви са точните мотиви за определяне на същата.

Изложени са и евентуални доводи за неправилност на решението.

Същите в началото на жалбата се базират на общо твърдение за липса на правни и фактически основания за присъждане на двата вида обезщетения. Направено е и изявление оспорващо размерите им. Именно във връзка със същите са изложени и по-подробни съображения в жалбата. Те са базирани на твърдения за неправилност на изводите за липса на съпричиняване и на такива касаещи прекомерния размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди с оглед вида, характера на травмите и изживяванията на ищеца във връзка със същите.

С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.

По повод на тази преценка ПАС, намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища. За нищожност с оглед Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012 г. по т. дело № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС освен в горните случаи може да се говори и когато решението е абсолютно неразбираемо.

По конкретния случай, актът предмет на обжалване е постановен от лице имащо качество на съдия в съответния окръжен съд и в предвидения в разпоредбите на ГПК състав. Спазена е писмената форма и е подписан. Страни в производството не са лица посочени в чл. 18 от ГПК. Не може да се говори и за неразбираемост на решението. То е е изготвено съобразно изискванията на чл. 236, ал.1 от ГПК. Изложени са мотиви към него с оглед изискванията на чл. 236, ал.2 от ГПК. В същите накратко са пресъздадени съдържанието на исковите претенции, отговора на исковата молба и ДИМ. След това, е направен анализ на установената фактическа обстановка и на събрания по делото доказателствен материал. На база на същия първо е достигнато до условно заключение, че при травми от процесния тип с обичайно развитие на възстановителния процес размерът на обезщетението би бил от 60 000 лв. След този условно посочен размер на обезщетение обаче е споменато, че при ищеца възстановяването не е обичайно, а съпътствано от множество здравословни усложнения и допълнителни хирургични интервенции. По тази причина е посочено, че във връзка със същите, удължения възстановителен период и негативното им отражение върху начина на живот на ищеца дължимото му се обезщетение за неимуществени вреди се определя в размер на 120 000 лв., а претенцията до пълния предявен размер ще следва да се отхвърли. С оглед на така описаното съдържание на решението ПАС изключва възможността да се говори за каквато и да е неразбираемост на съдебния акт, т.е. на изразената от съдията воля.

Ето защо за нищожност на същия не може да се говори.

По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.

В случая за липса на право на иск в патримониума на ищцата от изложената фактическа обстановка не може и да се говори.

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.

В тази законова разпоредба е казано, че увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.

В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.

Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ се сочи, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя, сключил застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.

В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

Анализът на горните текстове води до извод, че допустимостта на исковата претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо да е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ да няма плащане на обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият обезщетение да не е доволен от размера му.

От представените по делото доказателства е видно, че на 11.07.2023 г. по пощата от ищеца е изпратена застрахователна претенция, която е получена от ответника на 14.07.2023 г. Във връзка със същата по делото липсват доказателства за произнасяне и изплащане на претендираните с нея застрахователни обезщетения за имуществени и неимуществени вреди. Това води до логичен извод, че пострадалият има интерес да търси същите по съдебен ред.

Гореизложеното и разглеждането на исковете от компетентния съд, който се е съобразил с изложените факти и обстоятелства прави постановеното решение допустимо.

Казаното сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл. 271 от ГПК следва да реши спора по същество, като потвърди или измени изцяло или отчасти обжалваното решение. При извършване на тази преценка той ще е обвързан от посочените в жалбите съображения за неправилност на същото.

От съдържанието на чл. 432, ал.1 от КЗ следва, че основателността на исковата претенция на първо место е обусловена от наличието на застрахователно правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност” между извършителят на деликта и ответното застрахователно дружество.

По силата на такъв договор съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.

В чл. 493, ал.1 от КЗ е посочено, че застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. В т.1 сред подлежащите на покриване вреди е посочено, че са неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт.

Това от своя страна води до извод, че отговорността на застрахователното дружество при наличие на сключен договор за застраховка гражданска отговорност е обусловена и от установяването на отговорност на застрахованото лице за причинено от него увреждане. Тя при непозволеното увреждане произтича от разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД.

Според нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Според чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Това предполага, че фактическият състав на непозволеното увреждане обхваща наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат, който да е пряка и непосредствена последица от увреждането.

От описаното по- горе съдържание на въззивната жалба следва да се направи извод, че от страна на застрахователя се оспорва наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на водача на застрахованото при него МПС.

В тази връзка следва да се посочи, че по делото за установяване механизма на произшествието и виновното за настъпването му лице са представени Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Наказателно постановление № •••• г., с което на водача на водача на товарен автомобил „Ивеко“ са наложени на основание чл. 179, ал.2, изр.1 от ЗДП и чл. 183, ал.1, т.1, изр. 2 от ЗДП административни наказания глоба в общ размер от 210 лв. във връзка със същото. Разпитан като свидетел е водачът на другия автомобил участвал в ПТП-то и е приета и изслушана КСМАТЕ.

От Констативния протокол, който с оглед момента на съставянето си няма пряка доказателствена сила за начина на настъпване на произшествието се установяват участвалите в него лица и превозни средства, пострадалите такива и респективно посочените от участниците и очевидци причини за настъпването му.

Наказателното постановление с оглед чл. 53 от ЗАНН има нужната доказателствена сила относно вината на лицето, на което е наложено съответното административно наказание и относно извършеното от него нарушение. Тя не обвързва съда, а следва да се преценява с всички събрани по делото доказателства. От това НП се вижда че причина за произшествието има А. поради движението му с несъобразена скорост.

Данни идентични с установеното в НП се съдържат и в показанията на разпитания по делото като свидетел водач на другия автомобил участвал в ПТП-то.

До извод, че именно А. с поведението си е причинил произшествието се достига и от съдържанието на приетата по дело КСМАТНЕ.

На база така изложеното следва логичен извод, че всички елементи обуславящи отговорността на А. са налице. Тук за пълнота следва да се посочи, че по въпросите за вината е приложима разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, а по делото ответникът не е ангажирал доказателства опровергаващи въведената с нея законова презумпция.

Това налага да се даде отговор за това какъв следва да е справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди и дали твърдените имуществени разходи са направени от ищеца и са в пряко причинно следствена връзка с инцидента и лечението на травмите.

Извършването на разходите в размер на 14 892, 64 лв. се установява от представените по делото писмени доказателства, а причинната им връзка от заключението на СМАТЕ, което приема, че всички те са свързани с лечението на ищеца.

По отношение на обезщетението за неимуществени вреди следва да се посочи, че в чл. 52 от ЗЗД е казано, че то се определя от съда по справедливост. Това съобразено и с ППВС № 4 от 1968 г. сочи, че размерът му зависи от вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган, което следва да е изградено на база събрания по делото доказателствен материал установяващ характера на увреждането начина, по който то се е отразило на духовното и психично състояние на увреденото лице и разбира се икономическата обстановка в страната. При преценка за отразяване на същото върху физическото състояние следва да се има предвид и периода, за който последното е било влошено.

От данните в приетата по делото КСМАТЕ е видно, че ищецът в резултат на настъпилото произшествие е получил закрито счупване на дясната бедрена кост в областта на въртелите, закрито счупване на дясната малкопищялна кост в долната трета и непълно изкълчване на дясната глезенна става. Всички те са довели до трайно затрудняване на движенията на десният долен крайник и имат характер на увреждани от средна степен.

Експертите споменават, че след процесното ПТП, пострадалият е бил приет на лечение в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр. Пловдив, където на 05.07. 2022 г. било извършено оперативно наместване и метална фиксация на счупената дясна бедрена кост, а след това оперативно наместване и метална фиксация на дясната малкопищялна кост и оперативно наместване на непълно изкълчената дясна глезенна става.

Така описаните увреждания според от медицинска гледна точка са налагали спазване на постелен режим за период от 2-3 месеца като първоначално ищецът не е могъл да се придвижва с помощни средства, но след това се е научил и към момента на прегледа във връзка с изготвяне на експертизата той ползва за предвижване две помощни средства - патерици.

Според заключението, а и според всички представени по делото писмени медицински документи лечението на пострадалия не е приключило със споменатите по- горе три оперативни интервенции извършени в един ден. Това е така поради факта, че са настъпили редица усложнения. Първоначално те са наложили да се направят нови общо операции в УМБАЛ „Св. Георги“ гр. Пловдив през август и декември на 2022 г. Едни от тях са били на дясната подбедрица и са били свързани с оперативно премахване на имплантираните при първоначалната операция стабилизатори поради появило се възпаление. Други са направени на дясното бедро с оглед проблем със срастването на костта, което е наложило присаждане на стимулатор.

Проблемите с бедрената кост са продължили, което е наложило ищецът на четири пъти да бъде приеман за лечение в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД през март 2023 г., май 2023 г., юни 2023 г. и август на 2023 г. поради тежко възпаление в травмираната област. Там му били извършени 4 операции на дясното бедро и едно наместване на изкълчена дясна тазобедрена става.

От медицинска гледна точка според експертизата ищецът първоначално е изпитвал умерени по сила и интензитет болки и страдания, които в хода на оздравителния и възстановителен процес постепенно са намалявали до степен, че към момента на извършване на прегледа във връзка с експертизата са само епизодични при сядане и ставане и при влошаване на времето. Към момента на извършване на прегледа от експерта е установено, че пострадалият не възстановен и се придвижва с помощта на две патерици. Направен е и извод, че той най-вероятно ще се възстанови напълно, но това зависи от много неща и най-важното, дали ще спазва дадените му указания от специалистите ортопеди.

Данни в изложения до тук смисъл за продължителността на процеса на възстановяване, болките на ищеца, нуждата от спазване на леглови режим, чужда помощ и т.н. се съдържат и в показанията на свидетеля М. А., който е брат на ищеца. В същите се споменава, че получените травми и усложненият от тях са станали причина пострадалият да спре да посещава училище и да се обучава онлайн като ходи само на индивидуални изпити по съответните предмети. Споменава се и за промени в психиката с оглед самото ПТП, травмите, трудното възстановяване, невъзможността за нормално предвижване и т.н.

На база изложеното при определяне на обезщетението следва да се вземе предвид, че от датата на катастрофата до края на 2023 г., т.е. за период от година и половина животът на един човек в юношеска възраст е бил основно свързан с влизания и излизания от болници, операции, първоначална невъзможност от предвижване и последваща такава само с две патерици. От значение за ПАС е и обстоятелството, че в тази година и половина особено след вяска от интервенциите той е имал нужда от чужда помощ и не е могъл сам да задоволява елементарните си потребности. Описаното състояние го е лишило от възможността да ходи като всяко едно нормално дете на неговата възраст на училище, да контактува с връстниците си и да играе. Усложненията породени от възникнали възпалителни процеси в травмираните места и проблеми със зарастването на костите е логично дори без използване на специални знания да доведат до извод за промени в психиката от страха, че възпаленията ще създадат опасност за живота му, а бавното зарастване може да го направи инвалид още от ранна възраст.

Ето защо с оглед на всичко изложено ПАС счита, че дължимото обезщетение на ищеца следва да е в размер по- голям от присъдените от ПОС 120 000 лв. Това обаче е без значение, а и е невъзможно с оглед на факта, че самият ищец не е обжалвал съдебния акт в отхвърлителната му част.

Така определените обезщетения следва да се присъдят в пълния им размер по причина, че направеното от ответника възражение за приложимост на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД поради съпричиняване е неоснователно.

В чл. 51, ал. 2 от ЗЗД от страна на законодателя е предвидено, че а ко увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. В тази норма за разлика от текста на чл. 45, ал. 1 на ЗЗД не се говори за виновно поведение, а само за допринасяне от увредения. По тази причина при преценката за наличие на такова е без значение какво е психичното отношение към извършените действия, а дали те са спомогнали за полученото от него увреждане, т.е. нужно е да са в причинна връзка със същото и да са противоправни. В този смисъл е и приетото в ТР № 88 от 1962 на ОСГК на ВС, ППВС № 17 от 1963 и ТР № 1 от 2015 г. на ОСТК на ВКС.

По конкретния казус увредено лице е пътуващия на седалката до шофьора ищец. Твърденето за съпричиняване се свързва с пътуване без поставен предпазен колан. Според КСМАТЕ ако това е било така ищецът е следвало да получи и травми в областта на лицето, гръдния кош и горните крайници. Такива не са получени и заключението на експертите е, че А. е бил с колан.

В посочения по- горе смисъл е и решението на ПОС, поради което следва да се потвърди.

Неоснователността на жалбата от своя страна налага дружеството жалбоподател да бъде осъдено да заплати на адвокат Я.Д.Д. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за осъщественото процесуално представителство на въззиваемата страна пред Пловдивския апелативен съд в размер на 4 930, 43 лв.

Водим от това съдът