Решение № 5361 от 20.8.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 4777/2024 г.

производство са писмените доказателства от историите на заболяването, съставяни във връзка с лечението на ищеца, както и изслушаното заключение на вещите лица по комплексната съдебно-медицинска експертиза. Последната е изготвена от трима специалисти: д-р М. Х. М. (ортопед и травматолог), д-р Р. Д. (ортопед и травматолог) и д-р С. Г. А. (микробиолог). Експертността на вещите лица е съответна на поставените въпроси и релевантните за изясняване обстоятелства. Заключението, което вещите лица са дали, е ясно, пълно, обективно и обосновано при всестранна оценка на доказателствения материал. Такива са и изключително подробните разяснения, дадени при изслушването на експертите в съдебното заседание, при предоставена възможност на всяка от страните за изчерпване на въпросите към вещите лица. От комплексната експертиза и от останалите събрани по делото доказателства (писмени, гласни и веществени – образни изследвания) се установи, че през 2001 г. К. Щ. Т. е пострадал при пътно-транспортно произшествие. При инцидента ищецът изпада от колата, като получава тежка съчетана травма – двуколонна фрактура на десния ацетабулум и тежка открита 2–3 степен фрактура на дясната бедрена кост. При това произшествие костта на бедрото е пробила над кожата. Тези увреждания са лекувани оперативно в гр. Бургас, като е извършена хирургична обработка на раната и метална фиксация с плаки на бедрената кост. Тазовата фрактура не е оперирана. Това първично замърсяване на раната е създало условия за развитие на първичен остър гноен остеит (възпаление на костта) в първите 2–3 седмици след травмата, което постепенно е премИ.ло в хронична фаза и развитие на хроничен остеомиелит. През 2004 г. възпалителният процес се е обострил. Ищецът е бил насочен към клиника по гнойно-септична хирургия на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, където е опериран поради изтичане на гноен секрет от раната на дясното бедро. При операцията са отстранени поставените метални импланти и е извършен дебридман (хирургическо почистване) на възпалените тъкани. Тогава (през 2004 г.) са констатирани и първите данни за инфекция на дясното бедро, т.е. три години след ПТП. След 2004 г. ищецът дълго време не е имал тласък на инфекцията. Чувствал се е сравнително добре, въпреки че десният му долен крайник е бил с около 2, 5 см по-къс, за което е носил стелка, повдигаща ходилото и компенсираща частично разликата в дължините на долните крайници. През месец октомври 2017 г. е отново приет в болница в гр. Бургас с оплаквания за болка и подутИ. на дясно бедро – над коляното. От това следва, че е постъпил в болницата с инфекция, а не я е получил по време на престоя си там. Състоянието на ищеца не се е подобрило след лечението в гр. Бургас, поради което през месец януари 2018 г. за първи път е приет в Клиника по ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия на ВМА със същите оплаквания – болки и подутИ. на дясното бедро от пет–шест месеца, заради което е бил инцизиран през октомври в гр. Бургас и оттогава е имал гноевиден секрет от раната. Във ВМА ищецът е лекуван от д-р Червеняков, който след почистване на раната и тъканите е поставил антибиотични перли на 19.01.2018 г. По време на извършената му интервенция е взет ранев секрет, от който е изолиран Staphylococcus aureus MRSA. Този микроорганизъм е причинител на инфекцията, с която пациентът е постъпил през 2018 г. във ВМА. Заключението на вещите лица е, че не е възможно пациентът да е заразен при първия престой в болница в Бургас, т.е. тази първа инфекция не е вътреболнична. През цялата 2018 г. не е имало рецидив. През месец ноември 2018 г. ищецът отново е приет във ВМА, за да се извадят поставените антибиотични перли. Тогава е извършена операция, при която е отстранена броеницата от перли, извършено е кюретиране на канала, взет е материал за микробиологично изследване, извършен е лаваж, хемостаза, поставен е аспирационен дрен и стерилна мазева превръзка. По време на престоя си във ВМА ищецът е бил подложен на изследвания, които са били в норма. На 30.11.2018 г. е взет ранев секрет за изследване, който е показал липса на бактериален растеж. Това е видно от епикризата към ИЗ 41449/30.11.2018 г. Тя е официален документ, който не е бил оспорен от страните и съдът не е открил производство по чл. 193 ГПК. Поради това и поради липсата на противни данни по делото, на основание чл. 179, ал. 1 ГПК, съдът приема, че такова изследване е направено на посочената дата и неговият резултат е именно удостовереният в епикризата – а именно липса на бактериален растеж. Това означава, че в интервал от почти една годИ. между поставянето на перлите и изваждането им няма медицински данни за наличие на активна инфекция. Ето защо заключението на вещите лица по изслушаната СМЕ е, че от микробиологична гледна точка остеомиелитът на бедрената кост е в ремисия към 19.12.2018 г. След това ищецът е постъпил отново във ВМА на 13.07.2020 г. До този момент няма данни за възпалителни процеси в областта на бедрената му кост. При приемането му в болницата е отбелязано, че постъпва по повод болки в дясната тазобедрена става, датиращи от 2001 г. Констатирано е, че ищецът накуцва с десния крак, а крайникът е скъсен с 2, 5 см. След извършените изследвания е установено, че няма данни за зарастване на колоните на таза, като се е получила фиброзна псевдоартроза, дясната тазобедрена става е изместена медиално и проксимално. Променената ацетабуларна повърхност е довела до деформация и бедрената глава. Наблюдава се картИ. на болезнена постфрактурна артроза на дясната тазобедрена става. При приемането си в болничното заведение ищецът е подписал информирани съгласия за преливане на кръв и кръвни съставки, за извършване на изследвания, за извършване на оперативна интервенция и за лечение с неразрешени за употреба в Република България лекарствени продукти. В последното е декларирал, че е запознат с диагнозата си, с характера на заболяването си и провежданото лечение и неговия резултат. В информираното съгласие за извършване на оперативна интервенция ищецът е декларирал, че е получил необходимата му за вземане на решение информация относно различните хирургични методи на лечение, резултатите и възможните усложнения при тях и е съгласен да се подложи на предложената операция. Целта на операцията е била да се възстанови костната здравИ. на ацетабулума чрез костна пластика (използвана е кост от тъканна банка), позволяваща да се получи костно срастване, да се постави ендопротезна конструкция с ацетабуларен кейдж, за да се изгради наново дефектният ацетабулум и да се имплантира ацетабуларната чашка. Следвала е специална обработка на бедрения канал след остеотомия и отстраняване на част от бедрената шийка и глава и поставяне на безциментно стебло. Следващият етап е бил свързан с поставяне на бедрената глава и определяне на дължИ.та на бедрената шийка за изравняване на долните крайници. Тази операция е предварително планирана, обсъдена с пациента, който е доплатил стойността на протезата, която не се реимбурсира от НЗОК. Експертизата приема, че извършената оперативна интервенция отговаря на съвременните стандарти по ортопедия и травматология, извършена е прецизно и е постигнала целта си. Към момента на оперативното лечение не е имало данни за остеомиелит. Веднага след операцията на 15.07.2020 г. е предписана и започната антибиотична профилактика с Лифурокс (или Аксетин) 2 пъти по 1 грам и Амикацин по 1 грам дневно. Според графа „Наблюдение върху състоянието на пациента“ в ИЗ на 17.07.2020 г. двойната комбИ.ция е продължена, като дозата на Лифурокс (или Аксетин) е увеличена на 2 по 1, 5 грама. Тази профилактика е продължила 5 дни. Вещите лица отбелязват, че основно правило на антибиотичната профилактика е тя да не се извършва с антибиотици, с които би следвало да се проведе лечение при вече възникнала инфекция, и да покрива най-честите причинители на инфекция на конкретното място. За профилактика, когато няма признаци на инфекция, нито микробиологично доказан причинител и антибиограма, назначаването на стратегически антибиотик като Ванкомицин – антибиотик с тесен спектър, насочен само срещу Грам (+) бактерии – би било грубо нарушение на принципите на антибиотичната политика. С оглед на това заключението на вещите лица по изслушаната СМЕ е, че антибиотичното лечение при това постъпване на ищеца във ВМА е било правилно. Ищецът е изписан на 23.07.2020 г. с отразяване, че е в подобрено локално и общо състояние, афебрилен, ходещ с помощни средства, за продължаване на лечението в амбулаторни условия. Препоръчани са срокове за сваляне на конците и контролни прегледи във ВМА. До момента на изписването не са били наблюдавани клинични прояви на усложнения; по време на наблюдението раната е била спокойна, а превръзката – суха. При изписването ищецът е получил епикриза, в която са посочени препоръки за свалянето на конците на 12–14-тия следоперативен ден амбулаторно, както и за контролните прегледи, а до 30-ия ден от изписването пациентът може да потърси консултации в клиниката при възникнали усложнения. В получената епикриза е посочена забележка: „забранява се на пациента и близките сами да сменят превръзките – възможно е да инфектират раната“. От отговора на вещите лица по четвърта задача, поставена от ищеца, е отчетено, че той не е спазил указанията за сваляне на конците в посочения в епикризата период. Това се установява и от данните в ИЗ № 15828/2020 на УМБАЛ – Бургас АД. К. Т. е потърсил медицинска помощ на 04.08.2020 г. – „около“ 10 дни след първите признаци за секреция от раната, видно от снетата му анамнеза, посочена в епикризата от престоя му в болницата в гр. Бургас. Липсват данни за извършени медицински дейности, заплащани от НЗОК между 20.07.2020 г. и 29.07.2020 г., когато е трябвало да се свалят конците. Първият регистриран преглед след изписването от ВМА е на 03.08.2020 г. – консултация с ОПЛ. След това той е приет в УМБАЛ – Бургас АД, където при приема е констатирано наличие на конци. В резултат на това раната се е инфектирала. Това е доказано, след като на 17.08.2020 г., т.е. 13 дни след приемането в УМБАЛ – гр. Бургас, е взет ранев секрет, от който е изолиран Staphylococcus aureus – MRSA. Според вещите лица, изготвили приетото по делото заключение, в случая бактерията най-вероятно е попаднала отвън в организма – от кожата и замърсените превръзки – и е продължила да се разпространява отвън навътре, като първоначално не е засегнала самата става. С оглед на всичко това вещите лица отхвърлят възможността за получаване на вътреболнична инфекция (ВБИ), тъй като пациентът постъпва в отделението с признаци на инфекция. При постъпването в УМБАЛ – Бургас АД на 04.08.2020 г. е започнато лечение с Ванкомицин инжекционно за 10 дни, до 13.08. На 19.08.2020 г. е извършена операция, при която е ревизирана оперативната рана, почистена е от гноевидните материи и е извършен лаваж. От тази дата антибиотичното лечение е с Клиндамицин инжекционно, като монотерапия. На 20.08.2020 г. от първата микробиология става ясно, че изолираният Staphylococcus aureus е резистентен и на групата антибиотици Макролиди/Линкозамиди/Стрептограмини, към която прИ.длежи Клиндамицин, но терапията не е коригирана. На 24.08.2020 г. пациентът е изписан от Бургас, за да постъпи, след 7 дни – на 01.09. във ВМА с активна инфекция с Staphylococcus aureus – MRSA. Това, според експертите, означава, че отново инфекцията не е придобита в ответното болнично заведение, а ищецът е постъпил с нея във ВМА. При приемането му е взет материал за микробиологично изследване от наличната фистула. Веднага е започнато емпирично лечение с Цефтриаксон, 2 пъти дневно по 1, 0 грам венозно. Даден е широкоспектърен антибиотик, с цел да покрие максимално различни видове бактерии, до излизане на резултат от микробиологията. При това свое постъпване във ВМА ищецът отново е подписал информирани съгласия, в които е декларирал, че е запознат с диагнозата си, характера на заболяването и провежданото лечение и резултата от него, както и че е получил необходимата му за вземане на решение информация относно различните хирургични методи на лечение, резултатите и възможните усложнения при тях, и е съгласен да се подложи на предложената операция. Пациентът е опериран на 08.09.2020 г. По време на операцията е направен пулс лаваж и промивка с антибиотичен разтвор на Ванкомицин, поставени са антибиотични перли Гентамицин. Според вещите лица операцията е изпълнила задачите си за евакуиране на гнойната колекция и отстраняване на разхлабената протеза. Веднага след операцията е продължено лечение с Ванкомицин 3 пъти по 1, 0 грам, приложен венозно, следователно е проведено едновременно и локално, и системно антибиотично лечение. На следващия ден (09.09.2020 г.) е спрян Цефтриаксон, тъй като всички MRSA са резистентни към него. Пациентът е изписан с препоръка за сваляне на конците на 16-тия ден. В този случай, отново заключението на вещите лица е, че лечението е в съответствие с принципите на добра медицинска практика и препоръките на EUCAST (Европейската комисия за изследване на антибиотичната чувствителност). Целта на приложената антибиотична комбИ.ция е да осъществи синергичен ефект и така да се преодолее резистентността по антибиограма. Прониквайки в костта, Ванкомицин осъществява допълнителен синергичен ефект с намиращите се там перли Гентамицин, преодолявайки резистентността на последните. От 26.10. до 10.11.2020 г. ищецът отново е бил на лечение в УМБАЛ – Бургас АД. Веднага е започнато антибиотично лечение с Амикацин (1 път по 500 милиграма), което продължава 10 дни. На 30.10., четвърти ден от престоя, е извършена операция и е взет материал за микробиология. Отново е изолирана бактерия MRSA – нечувствителен на Амикацин. Пациентът е изписан с положително микробиологично изследване – MRSA, нечувствителен на Амикацин (материал №6840). След това, на 16.11.2020 г., ищецът отново е приет във ВМА с болки и гнойна секреция в областта на дясната тазобедрена става. Опериран е на 18.11.2020 г., като са извадени перлите Гентамицин, а по време на операцията е взет секрет за микробиологично изследване. Започнато елечение с Лифурокс венозно. След излизане на резултат от микробиологията – S. aureus MRSA – лечението продължава с Ванкомицин венозно 5 дни до 30.11. и след това още 6 дни Клиндамицин. Пациентът е изписан след сваляне на конците. Според вещите лица, операцията и последващото антибиотично лечение дават резултат – инфекцията е овладяна. Извод в тази насока се прави въз основа на липсата на инфекция през следващите 6 месеца, както и след това. През този период пациентът не е имал пролежаване в УМБАЛ – Бургас. След 6 месеца следва четвърто пролежаване във ВМА – от 21.06.2021 г. Тогава е направена ревизия на предишната операция. По време на ревизията са взети два броя секрети за микробиологично изследване, като и двата са без бактериален растеж. Така се приема, че тазобедрената става е спокойна и няма възпаление. Направена е профилактика с Лифурокс. След 1 месец следва пето пролежаване във ВМА – от 16.07.2021 г. с цел подготовка за реендопротезиране. На 22.07. и 10.08. е проведено оперативно лечение с повторно локално поставяне на антибиотични перли. Взетите материали за микробиология отново са без бактериален растеж. Направена е профилактика с Лифурокс. Докладвано е, че няма данни за бактериално възпаление. С оглед липсата на проявление на тази или друга инфекция за периода от месец ноември 2020 г. до месец юли 2021 г., вещите лица са заключили, че в резултат на проведеното комбинирано антибиотично и оперативно лечение във ВМА е овладяна стафилококовата инфекция, поради което лечението е правилно. Впоследствие ищецът е бил опериран още няколко пъти. Интервенциите са извършени в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД и в Република Турция. Проведеното преди това лечение, състоящо се в пластика на ацетабулума, извършена при първичното протезиране на дясната тазобедрена става, е довело до възстановяване на горната, долната и задната стена. Постигната здравИ. на ацетабулума е позволила да се постави капсула за безциментна фиксация и винтова синтеза с шест винта. Имплантирано е ревизионно безциментно стебло. Така изложените обстоятелства се установяват от заключението на вещите лица, техните показания и от приетите по делото писмени доказателства. Те се потвърждават също и от показанията на доведените от ответника свидетели. Част от техните показания касаят хода на лечението на ищеца, предприетите действия, назначените изследвания и тяхната правилност. В тази част те касаят обстоятелства, за установяването на които са необходими специални знания, поради което е назначено и изслушано заключение на вещи лица. От друга страна, тези свидетели са служители на ответното лечебно заведение, поради което показанията им следва да се преценяват с оглед чл. 172 ГПК. С оглед на това съдът не обсъжда отделно изнесените от свидетелите данни, касаещи проведеното лечение. Освен горепосочените данни, в тези доказателства се съдържат и други – за обстоятелствата около информирането на пациента за неговото състояние, предстоящите интервенции и хода на лечението му. В тази връзка са показанията на свидетеля Н.Ц. – служител на ВМА. От тях се потвърждава, че лечението на К. Т. е планирано с активното му участие. Тези показания установяват, че още от 2018 г. е начертан подход за възстановяване на увредената част на ацетабулума, така че да бъде позволено последващо поставяне на тазобедрена става. Установява се още, че ищецът сам е избрал и се е съгласил с начИ. на лечение: „Преди постъпването на пациента в болницата сме говорили за цялата специфика на неговото състояние, какво следва да бъде направено, като този разговор сме го водили не един път. Първо говорехме, че трябва да направим скенер и да го планираме… След това се срещаме трети път, за да разговаряме каква ще бъде интервенцията. Давам му възможност той да си избере дата за постъпване. Провели сме 3 или 4 разговора.“; „Ние му обяснихме, че трябва да се постави спейсър, който струва еди-колко си на касата в болницата, той каза, че няма тази възможност. Попита какъв друг вариант има, като му беше обяснено, че другият вариант е това, което извършихме – с последователни 4 или 5 интервенции за почистване механически инфекцията, която пак постигнахме излекувана, но с няколко операции, а не с една, ако си беше сложил например спейсър.“ С оглед на това, че показанията на Н.Ц. кореспондират с останалите приети по делото доказателства, въпреки възможната му заинтересованост, съдът ги приема за достоверни. От показанията на разпитаните свидетели Н.Д., ЛИ. Д.И С.Ж. се установява, че след интервенциите К. Т. е изпитвал силни болки, както и големи затруднения в резултат на продължителното лечение. Той е имал нужда от помощ при придвижването си, защото не е можел да шофира сам и се е придвижвал с патерица. Поради това е имал нужда и от подкрепа от близки и приятели за ежедневното си обслужване. Освен това е изпитвал неудобство от раната, която е секретирала гной и от която се разнасяла неприятна миризма. Преди обострянето на състоянието на ищеца той е бил жизнерадостен човек, практикувал своето хоби, но след това К. Т. се е променил – станал е нервен, депресиран, изпитвал е неудобство от състоянието си. Съдът не кредитира показанията на свидетелите в частта, в която те дават сведения относно проведеното лечение при хоспитализациите на ищеца във ВМА, относно дадените му препоръки от лекарите и получената от тях информация. В тази им част показанията се основават не на преки впечатления, а на разкази на ищеца (Н.Д.: „По пътя той ми разказа, че операцията за смяна на ставата е била успешна, но след нея се е появило някакво усложнение“; ЛИ. Д.: „След като го препратиха във ВМА, аз мога да говоря това, което ми е предадено от него и каквото аз съм усетила“; С.Ж.: „… мисля, че беше около 2020 г., се срещнахме с него и той ми обясни“; „Просто тогава го питах необходимо ли е това да се направи, а той каза, че е разговарял с доктора и според него е крайно наложително тази операция да се извърши“; „Не мога да кажа кой лекар му е казал това, но мисля, че е в София, но пак не съм сигурен за това, което Ви казвам“). Във връзка с тези обстоятелства е допуснато и изслушано заключението на вещите лица, основано на обективни данни, а не на субективни възприятия за факти от предмета на доказване. На последно място, относно някои факти като например свалянето на превръзката след операцията във ВМА от юли 2020 г., има противоречие между показанията и останалите доказателства. Свидетелката ЛИ. Д. е заявила, че около 7 дни след изписването от ответната болница ищецът е посетил друго такова заведение, в което му е сменена превръзката, но за такова посещение липсват данни в справката на НЗОК. От писмените доказателства (фактури и фискални бонове) се установява, че ищецът е заплатил 9 496 лева за така описаното по-горе лечение на увреждането на ацетабулума и тазобедрената си става. От приетата по делото застрахователна полица се установява, че третото лице – помагач „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД и ответникът са страни по застраховка „Професионална отговорност“ със срок на действие от 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Съобразно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Фактическият състав на гаранционно- обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД включва следните елементи: неправомерно виновно извършено деяние от лице или лица, на които е възложено извършване на работа, в резултат на което деяние и в пряка причинно-следствена връзка от него са настъпили вредоносни последици. За възникване отговорността по чл. 49 ЗЗД се имат предвид два фактически състава, единият от които е, вредите да са причинени при изпълнение на възложената работа, а другият - вредите да са причинени по повод на същото. Вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа не само когато са резултат на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена работа. За възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила, и от характера на възложената работа. ВИ.та се изразява в умишленото или по непредпазливост причиняване на вредата. (ППВС № 9/28.12.1966 г.). Възложителят на работата може да се освободи от тази отговорност, ако се установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда; ако неговите действия не са противоправни и виновни (при проведено пълно обратно доказване за опровергаване на презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД) или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа (ППВС № 7/29.12.1958 г.). В практиката на Върховния касационен съд е изяснено какво се счита за противоправно поведение от страна на лекар или медицински специалист. Такова поведение е всяко действие или бездействие, което противоречи на установените от медицинската наука и практика методи и технологии за оказване на медицинска помощ (чл. 79, ал. 1 ЗЗ), на утвърдените медицински стандарти (чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ), на Правилата за добра медицинска практика, както и на основния принцип за качество на медицинската помощ, което включва своевременност и адекватност (чл. 80 ЗЗ). Противоправно е и неспазването на правата на пациента, например липсата на информирано съгласие или на безопасност на лечението (чл. 86, ал. 1 ЗЗ), както и нарушаването на етичните норми на медицинската професия, определени в Кодекса за професионална етика на лекарите (чл. 190, ал. 1 ЗЗ). Тези нарушения могат да се изразяват в различни форми: неправилно лечение, неточна диагноза, неправилно извършена манипулация или операция, липса на подходящо наблюдение след интервенция, забавено диагностициране или лечение и др. Членове 86, ал. 1, 88, ал. 1 и 92 ЗЗ очертават основните задължения на лекаря: да използва диагностични и лечебни методи, които са приети, съвременни, безопасни и по възможност безболезнени; да информира пациента за лечението и свързаните с него рискове, възможностите за избор между различни лечебни подходи, очакваните резултати и евентуалните неблагоприятни последици, а също така и за участващите в лечението лица. Спазването на тези изисквания гарантира правото на пациента на сигурност и информираност относно здравословното му състояние и възможностите за лечението му. Важен акцент на съдебната практика е върху реалното, не само формалното информиране на пациента – важно е дали пациентът би дал съгласие, ако е бил действително добре осведомен. Когато пациентът избере дадено лечение или процедура след получаване на цялата необходима информация (чл. 88, ал. 1 ЗЗ), рискът от настъпване на обичайни усложнения при тези медицински дейности премИ.ва върху него. Това съгласие означава приемане на типичните рискове за процедурата, но не и приемане на лекарска грешка или вредите от нея. Следователно писменото съгласие от пациента не освобождава лекаря от отговорност при установено противоправно поведение. Ако обаче пациентът не е бил надлежно уведомен или информираното съгласие не е получено в съответствие със закона, рискът от самата интервенция не се прехвърля върху него и отговорността за неблагоприятните последици следва да понесе лекарят или лечебното заведение, дори вредата да не е причинена от друго противоправно деяние, като нарушаване на медицински стандарт или правило на добра практика. Между страните не е спорно и е установено от приетите по делото доказателства, че ищецът е бил опериран няколко пъти във ВМА, операциите са били извършени от служители на ответното дружество. За да бъдат уважени исковете следва да се установи, че тези служители на ответника виновно са извършили противоправни действия/бездействия, в причинна връзка с които ищецът е претърпял вреди. В настоящия случай и при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема, че извършените оперативни интервенции във ВМА са били проведени при стриктно спазване на всички утвърдени медицински стандарти и правила на добра медицинска практика. Твърденията на ищеца за непрецизирано и немарливо оперативно ендопротезиране, неинформираност относно потенциалните рискове от усложнения, твърдение за вътреболнична инфекция и неправилно антибиотично лечение не намират опора в събраните по делото доказателства. Не са налице данни за противоправно поведение, изразяващо се в отклонение от професионалния дълг или наличието на грешка от страна на медицинските специалисти, ангажирани с лечението. Настоящият съдебен състав споделя изводите на вещите лица, че всички прилагани лечебни подходи са били медицински обосновани, съобразени с актуалното състояние на пациента и с изискванията за добрата медицинска практика в рамките на осъществената дейност. Настъпилата инфекция не е с вътреболничен характер, а проведеното – включително и антибиотично – лечение е било адекватно и в съответствие със съвременните медицински принципи. Не се събраха доказателства и за настъпил обективен риск, при осъществяване на лечебната дейност, за който ищецът да не е бил надлежно писмено уведомен по смисъла на чл. 89 ЗЗ и който да предполага поемане на отговорността от настъпването му от лечебното заведение. В обобщение – всички действия на служителите на ответното лечебно заведение се отличават с необходимата професионална прецизност, съобразеност с медицинските стандарти и проявена дължима грижа, а претенциите за лекарска грешка остават недоказани в процеса.Предвид всичко изложено съдът приема, че съставът на чл. 49 ЗЗД не е осъществен и безпредметно се явява обсъждането на останалите предпоставки от посочената правна норма за ангажиране отговорността на ответника. Исковете за присъждане на имуществени и неимуществени вреди са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. По разноските: С оглед изхода от спора, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК право на разноски има единствено ответникът – ВМА. Той е заплатил 2 292, 83 лева за вещи лица, 5 лева за съдебно удостоверение и 9 960 лева – възнаграждение на адвокат. По отношение на последното процесуалният представител на ищеца е възразил, че е прекомерно. В тази връзка съдът съобрази, че делото е образувано за твърдени пропуски в няколко медицински операции и проведени преди и след тях лечения. Съдът отчита правната и фактическа сложност на делото, проведените съдебни заседания и активното участие на процесуалния представител на ответната страна в процеса на събиране на доказателства и изясняване на спора. Въпреки това възнаграждение от почти 10 000 лева е повече от 10 % от претендираното обезщетение, което според настоящият състав е прекомерно. С оглед на посочената фактическа и правна сложност съдът определя възнаграждение за процесуалния представител на ответника в размер на 5 000 лева. Затова съдът осъжда Констандин Т. да заплати на ВМА общо 7 297, 83 лева разноски за производството. Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд