Решение № 5489 от 11.12.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 2165/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.83, ал.6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Образувано е по жалба на А. И. К., с адрес: [населено място], общ. С., мах. „З.“ 1 против Решение УРИ 266р13894/16.05.2025 год. на Началника на Районно управление (РУ) – Гоце Делчев към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) гр. Благоевград. Изложени са съображения за незаконосъобразност на административния акт, като се твърди че не са налице законовите предпоставки за издаване на решението. Сочи се, че към датата на издаване на административният акт не е приложена окончателно мярката за защита по Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), а след издаване на заповедта за незабавна защита производството е било прекратено. Иска се отмяна на решението. В писмени бележки, жалбата се поддържа от упълномощен адвокат. Иска присъждане на разноски по делото. Административният орган Началника на РУ – Гоце Делчев в съдебно заседание не се явява, не изпраща представител и не взима отношение по жалбата. Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващия, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От приложените към административната преписка и допълнително приети по делото доказателства, безспорно се установява, следното: Оспорващия К. е подал заявление за издаване на разрешение за придобиване на един брой ловно (дългоцевно) оръжие с гладкостенна цев, заведено с УРИ 266000-2050/15.04.2025 год. Приложени са изискващите се декларация, копие от лична карта, копие от ловен билет, копие от членска карта, копие от свидетелство за основно образование, удостоверение и служебно приложена е справка за съдимост. По повод на заявлението е разпоредена проверка, при която е установено, че през последните три години срещу К. е издадена Заповед по ЗЗДН № 1/2024 год. на Районен съд – Гоце Делчев. На основание чл. 83, ал.5, във връзка с чл.83, ал.1 и 58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, Началника на РУ - Гоце Делчев с оспореното решение е отказал издаването на разрешение за придобиване на оръжие за ловни цели. Решението е връчено лично, срещу подпис на 23.09.2025 год. Със Заповед за незабавна защита № 1/10.01.2024 год., издадена от Районен съд – Гоце Делчев са постановени мерки за закрила на основание чл.18, ал.1 от ЗЗДН, като е задължен оспорващия К. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Л. Р. К. и е предупреден последния, че при неизпълнение незабавно ще бъде задържан и ще бъде уведомена прокуратурата. При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 и 169 от АПК съдът прави следните изводи: Оспорваното решение е издадено от компетентен по смисъла на чл. 83, ал. 5, пр. 2 от ЗОБВВПИ орган, в писмена форма, поради което съставлява валиден административен акт. В оспореното решение е посочено, че се издава на основание във връзка с чл. 83, ал.5, във връзка с чл.83, ал.1 и 58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, т. е. конкретизирано е правното основание за постановяването му. Посочено е и че се отказва издаване на исканото разрешително поради наложена по отношение на оспорващия мярка за защита по ЗЗДН, а именно със Заповед № 1/10.01.2024 год. Ето защо съдът намира, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден при съблюдаване изискванията на чл. 59, ал. 1 от АПК. Съдът намира, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а доводите на жалбоподателя за наличие на такива не се споделят. Преди издаване на оспорения акт органът е изяснил всички релевантни факти и обстоятелства по случая, като са приобщени необходимите писмени документи. Основният спорен по делото въпрос е издаден ли е оспореният акт в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ не се издава разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие, респективно с оглед на чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ издаденото се отнема, на лица, спрямо които през последните три години са налагани мерки за защита по реда на ЗЗДН. Мерките за защита от домашно насилие са изчерпателно посочени в чл. 5, ал. 1, т. 1 - 6 от ЗЗДН. Налагат се с два вида съдебни актове: със заповед за незабавна защита по чл. 18 от ЗЗДН като привременна мярка и със заповед за защита по чл. 15 от ЗЗДН след провеждане на съдебно производство в открито съдебно заседание. За законодателя е от значение да има наложена мярка за защита по Закона за защита от домашно насилие и не отдава значение с какъв съдебен акт е станало произнасянето от съда, нито за какъв период от време е действала мярката. Следователно при наличието на наложени мерки за защита с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 1 - 4 от ЗЗДН е налице основание по чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ да се откаже издаване на разрешение. В случая е наложена мярка за защита по чл. 18, ал.1 от ЗЗДН (заповед за незабавна защита) в рамките на предвидения в чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ три годишен срок, т.е. такава по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, което предпоставя наличието на хипотезата по чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ. Нормата на чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ е императивна и при наличието на визираните в същата предпоставки административният орган е длъжен да откаже издаване на разрешение за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, като същия действа, в условията на обвързана компетентност. В случая са без правно значение предпоставките като фактически обстоятелства обуславящи конкретния казус обосновали налагането на конкретната мярка за приложението на процесната норма, в частност дали конкретното домашно насилие е обоснован от акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, както и определения срок за защита. Следователно, аргументите за изтичане на срока за защита и прекратяване на производството пред Районен съд – Гоце Делчев, към датата на издаване на оспореното решение са неоснователни. Приложимостта на чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ е обоснована единствено от наличието на такава мярка, наложена по реда на ЗЗДН през последните три години, за да произведе регламентираното правно действие. Мерките за защита от домашно насилие, по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН, не са административно наказание за административно нарушение по смисъла на чл. 2, ал. 1, във връзка с чл. 12 и 6 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), а мерки за принудително въздействие върху правната сфера на извършителя на акт на домашно насилие, налагани с цел защита на пострадалото лице. Мерките за защита, определени в чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН, могат да бъдат приложени от съда със заповед за защита, издадена въз основа на постановено по реда на чл. 12 - 15 от ЗЗДН съдебно решение, но могат да бъдат приложени и със заповед по реда на чл. 18 от ЗЗДН. За приложимостта на чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ е ирелевантен видът на мярката по чл. 5 от ЗЗДН, както и дали тя е приложена със заповед за незабавна защита по смисъла на чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН или със заповед за защита по смисъла на чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН. Съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗЗДН заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта за защита или до постановяване на отказа на съда да издаде заповед за защита. Така, независимо от изхода на спора по гражданското дело, правните последици на заповедта за незабавна защита не се заличават с обратна сила. Аргумент в подкрепа на този извод съдът извежда от чл. 19 от ЗЗДН, съгласно нормата на ал. 2. Допълнителен аргумент е и нормата на ал. 3 от същия член, която регламентира обезсилване на заповедта при прекратяване на производството по делото, съдебният акт за което не би бил необходим, ако законът предвиждаше заличаване с обратна сила на действието й, т.е. обезсилването е занапред. По делото не е спорно, че е издадена заповед за незабавна защита по реда на чл. 18 от ЗЗДН, като спрямо К. е наложена конкретна ограничителна мярка. Без значение за законосъобразността на решението е дали гр. д. № 32 по описа на Районен съд – Гоце Делчев за 2024 год. е било прекратено и издадената заповед обезсилена, тъй като прекратяването на съдебното производство не заличава факта на наложената мярка. От изложеното е видно, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Благоевград