Решение № 407 от 22.1.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 12854/2023 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. С наказателно постановление (НП) № К-002518 от 24.04.2023 година директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“ (ГД „КП“) при Комисията за защита на потребителите на „•••" ЕООД енд КО“ КД, с ЕИК ••• имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на осн. чл.200 от ЗЗП за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗЗП. Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното юридическо лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата се излагат оплаквания за неправилна оценка на обстоятелствата, като в частност се изтъква, че причина да не се извърши преетикиране на всяка отделна опаковка на продукта, а продажната цена да се обяви с ценова табела са специфичните температурни изисквания за съхранение на продукта, които не позволяват изваждане от хладилната витрина на всяка отделна опаковка, т.к. това носи завишен риск за безопасността на храната и нейното качество. Предвид на това и единствена възможност за отразяване промяната в цената се явява поставянето на ценова табела в близост до стоката, както и съответна информационна табела, указваща актуалната цена на продукта, както и възможността стойността на всеки артикул да бъде съответно проверена чрез монтираните в обекта устройства- "прайзчекъри". Предвид на това и доколкото в случая е отдаден приоритет на изискванията за безопасност на храните пред тези за обявяване на цена за единица мярка, се сочи, че от страна на търговската верига не е осъществено нарушение и наказателното постановление подлежи на отмяна. В условията на алтернативност се пледира за маловажност на случая и приложение на чл.28 ЗАНН. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не изпраща представител. По делото е депозирана молба, в която се поддържа искането за отмяна, като се акцентира върху маловажността на случая предвид факта, че се касае за първо нарушение, както и с оглед големия броя артикули, предлагани в магазина. В съдебно заседание въззиваемата страна- директор на Регионална дирекция към Главна дирекция "Контрол на пазар" при КЗП, редовно призована, не изпраща представител. По делото е депозирана нарочна молба от процесуален представител, в която се моли за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. В тази връзка най-напред се изтъква, че както АУАН, така и НП съдържат пълно и точно описание на нарушението, съответно на нарушената законова разпоредба- чл.20, ал.1 ЗЗП, предвид, на което отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Наред с това същите са издадени от надлежно овластени лица, видно от заповедите за компетентност, приложени по делото. На следващо място се излагат съображения, за материална законосъобразност на наказателното постановление, доколкото безспорно са установени всички елементи на нарушението по чл.20, ал.1 ЗЗП, като не е изпълнено изискването да се обозначи индивидуалната цена на опаковката на артикул "Варено-пушено пилешко бутче "Градус", и това обстоятелство не се спори от дружеството- жалбоподател. В заключение пък се излагат аргументи против довода за маловажност на случая, като се изтъква, че неизпълнението на задължението по чл.20, ал.1 ЗЗП нарушава правата на неограничен кръг потребители и води до неблагоприятни последици за тях. Освен това се сочи, че следва да се отчете, че се касае за субект, който по занятие осъществява търговска дейност, като задълженията му са стриктно регламентирани в защита на потребителите и в съответствие с европейското законодателства, поради което по естеството си нарушението не съставлява маловажен случай. Претендира се присъждане на възнаграждение за изготвяне на становището към преписката, както и се прави възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на жалбоподателя. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното: „••• ЕООД ЕНД КО" КД е дружество регистирано в Република България, с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление в с. •••, община Елин Пелин, ул. „3-ти март № 1, представлявано от управителя си. На 30.01.2023г., във връзка с постъпила жалба от потребител, била извършена проверка от контролни органи на КЗП в търговски обект, магазин за хранителни стоки, стопанисван от дружеството жалбоподател, находящ се в гр. София, бул. „Сливница” № 236. В проверката участвала и свидетелката Ж. Садразанова на длъжност старши инспектор в РД - София при КЗП. По време на проверката било установено, че в магазина се предлага за продажба различен асортимент хранителни стоки, между които и артикул "Варено-пушено пилешко бутче "Градус". Същият се предлагал в хладилна витрина във фабрично пакетирани разфасовки, с различен грамаж, като върху поставен пред артикула търговски етикет била обозначена цена 8, 49 лева за килограм. От друга страна върху конкретна разфасовка изследвана за целите на проверката бил открит друг етикет, с указание за нетно количество - 0, 268 кг, цена за килограм 7, 99 лева за килограм, и цена 2, 14 лева на артикула. Цената, на която се продавал продукта в магазина обаче, установена след контролно маркиране на касата била 2, 28 лева, изчислена съобразно поставената върху търговския етикет стойност. За извършената проверка бил съставен констативен протокол № К- 2756106/30.01.2023г., връчен на управителя на магазина. В същия на стр. 4 е обективирана покана за съставяне на АУАН. Във връзка с извършената проверка на 29.03.2023г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 002518/29.03.2023 година от страна на свидетеля Ж. Садразанова, с който срещу „•••" ЕООД енд КО" КД било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че не е изпълнил изискването да обозначи продажната цена и цената за разфасовка на предлаган в търговския обект продукт, определено от актосъставителя като нарушение на чл.20, ал.1 ЗЗП, Актът бил съставен и връчен на представител на дружеството, служител, легитимирал се с трудов договор от 26.06.2009г. с работодател търговско дружество "Плюс-България Търговия" КД( нова фирма "Дискаунт Супермаркети България ЕООД и Ко" КД), преобразувано чрез вливане в „•••" ЕООД енд КО" КД, видно от публично достъпни вписвания в ТРРЮЛНЦ. На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление (НП) № К-002518 от 24.04.2023 година директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“ (ГД „КП“) при Комисията за защита на потребителите на „•••" ЕООД енд КО“ КД, с ЕИК ••• имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на осн. чл.200 от ЗЗП за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗЗП. Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетеля Ж. Садразанова, дадени в хода на съдебното следствие, и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН № 002518/29.03.2023 година; наказателно постановление (НП) № 00258 от 24.04.2023 година, Констативен протокол № К-2756106/30.01.2023г., жалба вх. № Ц-03-597/24.01.2023г., с приложени към същата документи, Заповед за компетентност на актосъставителя № 905 ЛС/29.09.2016г., Заповед за компетентност на наказващия орган № 365/30.03.2023г. Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетеля Ж. Садразанова, като същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства. В своите показания, свидетелката подробно разказва за извършената с нейно участие проверка на място в търговския обект, като показанията й по несъмнен начин установяват факти, включени в предмета на доказване по делото. Същевременно с това показанията й не са изолирани от доказателствената маса, а се подкрепят от същата, в частност от приложения констативен протокол. На следващо място съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници. Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна: Жалбата е подадена от легитимирано лице- адресат на административната санкция, в рамките на преклузивния срок, с оглед, на което се явява допустима. Разгледана по същество, в рамките на правомощията на съда по чл.314, ал.1 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН за извършване на цялостна проверка на атакувания акт, се явява неоснователна в искането за отмяна на наказателното постановление. Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № 002518/29.03.2023 година, който е съставен от компетентен орган, в рамките на материалната и териториална компетентност на последния. На основание чл. 233, ал.1 ЗЗП, свидетелката Ж. Садразанова е изрично оправомощена да съставя актове за констатираните от нея в качеството й на служител на КЗП, нарушения, видно от Заповед № 905 ЛС/29.09.2016г. на председателя на КЗП. Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен орган, съгласно Заповед № 365/30.03.2023г. на председателя на КЗП, издадена на основание чл.233, ал.2 ЗЗП. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията и специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на АУАН, и сроковете за издаването им. Следва единствено във връзка с реда за съставяне и връчване на АУАН да се отбележи, че още по време на проверката, в съставения констативен протокол, връчен на представител на дружеството е била надлежно обективирана покана за съставяне на АУАН. Наред с това същият е съставен с участието и връчен на представител на дружеството, по смисъла на чл.233, ал.4 ЗЗП, а именно лице, което се намира в трудово правоотношение с търговеца, срещу който е съставен акта, видно от изложеното по-горе. На следващо място при издаването на АУАН и НП са спазени изискванията за форма и съдържание на двата основни за административно наказателното производство акта, установени в чл.42 и чл.57 ЗАНН, като те съдържат всички необходими реквизити. Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и НП, регламентирани в чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН, както и специфичните правила за участие на свидетели и връчване на АУАН. С оглед на това съдът намира, че не се установяват нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, които да обусловят отмяна на наказателното постановление. С атакуваното наказателно постановление № 002518 от 24.04.2023г. на "•••" ЕООД енд Ко" ЕООД е наложена имуществена санкция за нарушение на чл.20, ал.1 ЗЗП. Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, приета за установена и от настоящия съдебен състав напълно кореспондира с посочената като нарушена законова разпоредба на чл.20, ал.1 ЗЗП. Съгласно същата търговецът е длъжен „едновременно да обозначи продажната цена и цената за единица мярка на предлаганите в търговския обект стоки чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг подходящ начин." Видно от събраните гласни и писмени доказателства, по време на извършената на 30.01.2023г. проверка в стопанисван от дружеството търговски обект- магазин, находящ се в гр. София, бул. "Сливница" № 236, от страна на търговеца е предлаган продукт "Варено- пушено пилешко бутче "Градус". За същото, на поставен пред хладилната витрина търговски етикет е обявена цена от 8, 49 лв/кг, която представлява цена за единица мярка по смисъла на §13, т.9 от ДР на ЗЗП. Същевременно отделните предварително опаковани разфасовки от продукта, съдържали, поставено от производителя означение на препоръчителна цена за килограм и на съответния артикул, но не и крайната цена, на която се продавала всяка от отделните разфасовки на продукта т.е. продажната за бройка по смисъла на §13, т.8 ЗЗП. С оглед на това се налага извода, че търговецът не е изпълнил императивно предвиденото в чл.20, ал.1 ЗЗП изискване за обозначаване цената на стоката, в компонента продажна цена, предвид на което правилно е ангажирана административната отговорност за извършено нарушения на ЗЗП в съответствие с нормата на чл.200 ЗЗП. Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице, не се налага изследване на субективната страна на деянието. Обстоятелството, че конкретния продукт следва да се съхранява при специфични температурни граници, не освобождава търговецът от задължението му за съответно етикиране на всяка от предварително подготвените разфасовки на артикула, като на същите е следвало да бъде съответно означена продажна цена, преди поставянето им в търговска зала. При липса на възможност това да се извърши в складово или друго помещение, артикулът просто не следва да се предлага на крайните потребители, а не това да става при нарушаване изискванията на ЗЗП, с оглед, на което изложените в жалбата доводи за липса на възможност за правомерно поведение от страна на търговеца не могат да бъдат споделени. За пълнота следва да се отбележи, и че правилно е определена нарушената законова разпоредба, като извършеното нарушение не следва да се субсимира под нормата на чл. 19, ал. 5 ЗЗП, съгласно която по правило обявяването на различни цени за един и същ вид стока в търговския обект е забранено. В случая не е налице продажба на стока на две различни цени, какъвто смисъл има забраната на чл. 19, ал. 5 ЗЗП, доколкото артикулът е продаван единствено на обявената върху търговския етикет цена за килограм от 8, 49 лв/кг. Налице е обаче пропуск на търговеца да посочи продажната цена на всяка разфасовка върху отделните опаковки според грамажа им, което съответства именно на неизпълнение на чл.20, ал.1, изр.1 ЗЗП. За това нарушение санкционната норма на чл. 200 ЗЗП предвижда на юридическите лица да бъде налагана имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лева. Наложената санкция е в размер равен на минимума, с оглед, на което и предвид правомощията на съда в настоящото производство не се нуждае от допълнително обсъждане. Именно чрез налагане на санкция в минимален размер наказващият орган е отчел факта, че се касае за първо по ред нарушение на жалбоподателя. Съдът намира, че настоящият случай не разкрива белезите на маловажност по смисъла на легалната дефиниция на ЗАНН, доколкото констатираното нарушение не се отличава от общия случай на административни нарушения от същия вид и не разкрива по- ниска степен на обществена опасност спрямо тях. Напротив общоизвестен факт е, че се касае за търговски обект със значителен обем на търговския оборот и множество потребители, т.е. обществената опасност на деянието се явява по-висока по степен. Не на последно място маловажност не се констатира и предвид характера на засегнатите обществени отношения, насочени към правото на потребителя да се информира за цената на предлаганата стока по недвусмислен, лесно разбираем и ясен начин. Касае се за формално по естеството си нарушение, от чието извършване не е необходимо да са настъпили вреди. Обстоятелството, че в настоящия случай проверката е извършена въз основа на конкретен сигнал от потребител, обаче сочи и на реално засягане на правата на последния, което е индиция в насока завишаване обществената опасност на извършеното, респективно неприложимост на маловажния случай. С оглед изложеното, съдът намира, че в хода на производството по административно наказване не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а материалният закон е правилно приложен към коректно установените факти, с оглед, на което издаденото НП следва да бъде потвърдено. При този изход на производството по правило право на разноски има въззиваемата страна. В приложена по делото писмена молба, изходяща от адвокат Каменова- процесуален представител на наказващия орган се прави искане за присъждане на разноски- възнаграждение за юрисконсулт, като основание за това се намира в изготвено по делото писмено становище, обективирано в съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл.63д, ал.1 или ал.4 ЗАНН. В производството по делото, развило се пред първоинстанционния съд, органът издал наказателното постановление е представляван от упълномощен адвокат. Липсват обаче доказателства за сторени в тази връзка разноски, които да подлежат на възстановяване. На следващо място не е налице и хипотезата на чл.63д, ал.4 ЗАНН, доколкото становището, включено в писмото по чл.60, ал.2 ЗАНН не съставлява процесуално представителство в частност защита в производството по оспорване на наказателното постановление, доколкото същото се развива по правилата на НПК, т.е. защитата се осъществява чрез участие в съдебното следствие и съдебните прения, а не в изпращане на окомплектованата преписка в съда. Предвид на това съдът намери, че не са налице основания за присъждане на разноски в полза на учреждението, към което се числи наказващия орган. Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, СЪДЪТ