Решение № 83 от 22.12.2025 г. на Районен съд - Царево по дело № 575/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по повод жалба на И. Д. Й., с ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес гр. •••••••••• против Наказателно постановление № 4635а-19/27.08.2025 г., издадено от Началника на РУ – Приморско при ОД на МВР-Бургас, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 1000.00 лева, за нарушение на чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК. С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на производствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, както и като неоснователно и недоказано. В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се представлява. Упълномощеният от жалбоподателя процесуален представител адв. С. Т. представя молба по хода на делото. Заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Поставя въпроси към актосъставителя. Развива доводи по същество на спора. Моли НП да бъде отменено. За административнонаказващия орган представител не се явява. Не представя становище по жалбата. Депозира становище, с която иска намаляне на адвокатския хонорар, в случай че жалбата бъде уважена и наказателното постановление отменено. Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: От фактическа страна: На 18.07.2025 г. актосъставителят М. Т. Т. – на длъжност ••••••• при РУ-Приморско при ОД на МВР-Бургас, заедно със свидетеля В. М. В. били на работа дневна смяна. При обход на района забелязали автомобил, който бил паркиран според тях на плаж „Младост-ММЦ“. Тъй като водачът не бил в или в близост до паркираното МПС, го установили чрез дежурния полицай в РУ- Приморско и го потърсили по телефона. Пред тях се явил жалбоподателят И. Д. Й., който бил собственик на установения лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с рег. № ••••••••• Непосредствено след явяването на жалбоподателя му е съставен акт, който му бил предявен и връчен лично на място. Против съставения акт жалбоподателят не възразил, което било вписано и в сами АУАН. АНО е възприел описаните в АУАН констатации и е издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 17б, ал. 1 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие на основание чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК наложил глоба в размер на 1000 лева. Тези обстоятелства съдът установи въз основа на събраните писмени доказателства и доказателствени средства, както и на събраните гласни доказателства. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 33, т. 9 от ЗУЧК съгласно Заповед УРИ: 251з- 1523/05.04.2022 г. на Директор ОД МВР Бургас. По делото е прието като доказателство и заповед № 251з-1937/27.05.2020 г. на директора на ОДМВР- Бургас, с която са определени полицейските органи да съставят актове по ЗУЧК. Съгласно чл. 32, ал. 11 от ЗУЧК актовете за установяване на нарушенията по чл. 30, ал. 3 се съставят от длъжностни лица, определени от директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи. Актосъставителят е с•••• в РУ-Приморско и от приетата като доказателство по делото заповед № 251з-1937/27.05.2020 г. на Директор ОД на МВР – Бургас, следва да се приеме, че на същия е възложено да съставя актове за извършени нарушения по ЗУЧК и следователно пряко ангажиран с изпълнението на посочената заповед, така както изисква т. 1.2 от приложения по делото индивидуален административен акт. Поради това настоящият състав счита, че при издаването на НП не е допуснато съществено нарушение, което е опорочило производството и е довело до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление. Обжалваното наказателно постановление подлежи на отмяна на друго основание. Съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК „Който в нарушение на закона премине или спре превозно средство за престой или за паркиране върху територията на морския плаж или върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв. или с имуществена санкция от 3000 до 5000 лв." Жалбоподателят е санкциониран за това, че е паркирал върху територия на морски плаж. От доказателствата и от показанията на разпитания по делото свидетел не се установява, жалбоподателят да е паркирал върху територия, която очевидно и несъмнено изглежда като морски плаж. Около автомобила се намирала растителност. Отделно от това на мястото където е бил паркиран автомобилът на Й. е имало паркирани и други МПС. От разпита на актосъставителя се установява, че на мястото където бил паркиран автомобила на жалбоподателя, имало табели указващи неговия статут. Такива табели имало и навътре в плажа и обозначавали наличието на „пясъчни дюни“. Наличието на богата растителност, както и наличието на други паркирани автомобили по никакъв начин не доказва, че това местоположение на автомобила попада някъде в очертанията на морския плаж. Освен това по делото липсва и схема, от която да е видно, че местоположението на автомобила попада някъде в очертанията на морски плаж „Младост-ММЦ“. При издаване на атакуваното наказателно постановление е допуснато нарушение на материалния закон. Настоящият състав счита, че жалбоподателя е осъществил състав на друго нарушение, тъй като е паркирал върху дюни, разположени непосредствено зад плажната ивица на морски плаж "Младост- ММЦ". Наличието на богата растителност, доказва, че територията, върху която е паркирал, е по-скоро територия на сиви или облесени дюни, отколкото на плаж. Обстоятелството, че жалбоподателят е паркирал върху дюни, а не върху територия на морски плаж се установи и от показанията на актосъставителя. Последният заяви, че теренът върху, който е установено паркиралото моторно превозно средство представлява дюни, като в района имало поставени и табели, указващи статута на терена. В този случай обаче жалбоподателят би следвало да бъде санкциониран за нарушение на чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК, а не на чл. 17б, ал. 1 от същия закон. Обстоятелството, че в санкционната норма на чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК са изброени множество хипотези, измежду които е и паркиране върху дюни (различните видове), не променя този извод, тъй като законодателят е регламентирал в тази разпоредба няколко изпълнителни деяния. В конкретния случай жалбоподателят е санкциониран за изпълнително деяние, което е обхванато от повелителната норма на чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК и касае паркиране върху територията на морски плаж. Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени. По разноските: Съгласно на чл. 63д от ЗАНН в производството по обжалване на НП съдът може да присъжда разноски на страните. По делото няма приложени доказателства за направени от жалбоподателя разноски, както и няма направено искане за присъждането на такива, поради което и съдът не следва да се произнася по тях. Предвид гореизложеното, Царевският районен съд