Решение № 1668 от 31.3.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 3501/2022 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 430 и сл. от ТЗ във вр. с чл. 79 ал. 1 ЗЗД. В исковата молба ищецът „А.Б.Б.“ АД с ЕИК •••••••, чрез адв. Д. Г. М. е предявил против С. А. Б., гражданин на Република Гърция роден на ••••••• г. с ЛН••••••• иск за заплащане на суми по Договор за потребителски кредит № 98464 от 28.01.2021 г., а именно: 68 574, 19 лв., представляваща главница ведно със законна лихва върху нея от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на задължението, сума в размер на 2898, 77 лв., представляваща дължима възнаградителна лихва върху главницата от 68 574, 19 лв. за периода от 26.04.2021 г. до 04.03.2022 г. включително, сума в размер на 1395, 85 лв., представляваща наказателна лихва за просрочена главница за период от 26.03.2021 г. до 04.04.2022 г. и сума в размер на 152, 31 лв., представляваща неустойка в полза на банката върху дължимата, но неплатена в срок възнаградителна лихва за период от 26.04.2021 г. до 04.04.2022 г. и суми по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги по банкова разплащателна сметка за издаване и използване на платежен инструмент международна кредитна банкова платежна карта и за кредитен лимит от 08.02.2021 г., както следва: сума в размер на 3000 лв., представляваща главница, ведно със законна лихва върху нея от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на задължението, сума в размер на 192, 01 лв., представляваща дължима просрочена възнаградителна лихва по тази главница за периода от 15.03.2021 г. до 28.02.2022 г. включително, сума в размер на 11, 67 лв., представляваща използван неразрешен овърдрафт и сума в размер на 27, 50 лв. – представляваща обезщетение за забава на основание чл. 18, т.1 от Договор за периода 01.03.2022 г. до 04.04.2022 г. включително. Съгласно доводите на ищеца между него и ответника има валидно договорно отношение- Договор за потребителски кредит № 98464 от 28.01.2021 г. С. А. Б. не е изпълнил задълженията си по този договор за кредит, свързани с неговото погасяване чрез изплащане на ежемесечни вноски. Сочи, че кредитополучателят е изпаднал в забава на 25.03.2021 г., вследствие на което изготвя покана с изх. № 9201- 0278/14.12.2021 г. и обявил кредита за предсрочно изискуем. Тази покана била получена от ответника на 18.01.2022 г. по новата му месторабота. Ето защо предявява настоящия иск и моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати изискуемото парично вземане, както е заявено по-горе и да му присъди разноските по делото. Ответникът С. А. Б. чрез адв. Ч. П. В. оспорва предявения иск като недопустим, евентуално като неоснователен, включително и по размер. Оспорва настъпилата предсрочна изискуемост на вземането. Аргументира се, че в изявлението по чл. 60 ал. 2 ЗКИ има конститутивен ефект от момента на получаването му. Кредиторът обаче недобросъвестно формирал лихви в пъти по-високи отколкото би следвало да бъдат, ако беше уведомил ответника по-рано, към датата на предсрочната изискуемост. Твърди, че в изявлението липсват и изискуемите реквизити и не може да се направи преценка дали отразеното удостоверява изискуемо и подлежащо на изпълнение вземане. Прави възражение за неравноправни клаузи в договора за кредит. Счита, че клаузите на чл. 9.1.1. от Общите условия на Договора за кредит са нищожни по смисъла на чл. 146 ал. 1 вр. ал. 2 ЗПП. Поради горепосоченото ответникът моли съда да постанови решение, с което да се отхвърлят изцяло претенциите на ищеца, като неоснователни и недоказани по размер. Доказателствата са гласни и писмени. Съдът, след като обсъди становищата на страните, събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното: Установено е и няма спор, че на 28.01.2021 г. между „А.Б.Б.“ АД, в качеството си на кредитор, и С. А. Б., като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № 98464, по силата на който на длъжника е предоставен кредит в размер на 70 000 лева. Неразделна част от Договора за потребителски кредит № 98464 е и Рамков договор за предоставяне на платежни услуги по банкова разплащателна сделка. Този извод е направен въз основа на задължението на ответника съгласно т.3.10. на Договор за потребителски кредит № 98464, както и съгласно чл. 43 на самия Рамков договор за предоставяне на платежни услуги от 08.02.2021 г., сключен между страните по настоящия спор. Видно от Погасителния план, генериран на 01.02.2021 г., към Договор за потребителски кредит № 98464 от 28.01.2021 г. усвоения размер по кредита е сумата от 70 000 лева и като начална дата е именно 29.01.2021 г. както твърди ищеца. За предоставения кредит длъжникът, съгласно уговореното в чл. 3 т. 1 от Договора за кредит, се задължава да заплащат на Банката годишен променлив лихвен процент. Съгласно тази клаузата лихвата представлява сбор от референтен лихвен процент (базов депозитен индекс за физически лица - БДИФЛ) и фиксирана надбавка от 4, 640 процентни пункта. Към 28.01.2021 г. лихвеният процент е в размер на 4, 75 %. Уговорено е, че крайният срок за изплащане на кредита е 25.01.2028 год. съгласно Погасителен план към Договор № 98464 (лист 17 от делото). Наред с всичко изброено дотук, с подписването на договора за кредит е учреден по реда на ЗЗД в полза на ищеца залог върху вземания, произтичащи от безсрочен трудов договор №7/11.06.2010 г. на С. А. Б. от Г.Х.Б. ООД. От представените по делото писмени доказателства се установява, че „А.Б.Б.” АД е обявила кредита за предсрочно и изцяло изискуем и е поканила ответника да плати дълга си към банката със съдействие на Частен съдебен изпълнител Д. на основание чл. 18 ал. 5 ЗЧСИ. Направени са два опита за връчване на поканата. Връчването на поканата по постоянния адрес на С. Б. не било успешено, защото той не бил намерен на адреса. При втория опит на 18.02.2022 г. ответникът е получил лично поканата на адреса на своя работодателя „БЪЛГАРИЯ ЕР“ АД. По делото е изслушана съдебно счетоводна експертиза, чието заключение съдът възприема като обективно и професионално. От същото се установяват отпуснатата от банката суми /наведнъж е усвоена сумата в общ размер на 70 000 лв. от кредитополучателите/ и извършените плащания по договора за кредит. Ответникът е извършил две вноски – сумата в размер на 980, 66 (740, 52 лв. главница и 240, 14 лв. лихва) на 25.02.2021 г. и 1000 лв., постъпила на 03.08.2021 г. Последната сума включва стойността от 685, 29 лв. за погасяване на главница, 268, 14 лв. лихва, 37, 04 лв. за просрочена главница и 9, 53 лв. за просрочена неустойка. Установява се, че непогасената сума към 04.04.2022 г. е в размер 68 574, 19 лв. Видно от направената експертиза е още, че за периода от 10.02.2021 г. до 28.02.2021 г. е усвоен кредитен лимит в размер на 3 000 лв. След последното плащане по кредита извършено на 03.08.2021 год. задълженията по Договор за кредит са в общ размер на 72 033, 64 лв. както следва: 59 853, 54 лева редовна главница; 8 720, 65 лв. просрочени вноски за главница, 2 892, 60 лв. възнаградителна лихва за периода от 26.04.2021 г. до 04.03.2022 г., 412, 55 лв. наказателна лихва за периода от 26.03.2021 г. до 04.04.2022 г., 154, 30 лв. неустойка върху дължимата, но неплатена в срок възнаградителна лихва. По Рамков договор за предоставяне на платежни услуги задълженията за в общ на 3 232, 85 лв. както следва: 3000 лв. главния, 192, 01 лв. лихва върху главница за периода 15.03.2021 г. до 28.02.2022 г., 11, 67 лв. неразрешен овърдрафт по кредитната карта, 29, 17 лв. законна лихва за периода от 01.03.2022 г. до 04.04.2022 г. Предвид установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи: Предявения иск е с правно основание чл. 430 и сл. от ТЗ във вр. с чл. 79 ал. 1 ЗЗД. Категорично е установен фактът, че между „А.Б.Б.“ АД и С. А. Б. е бил сключен Договор за потребителски кредит, по силата на който на кредитополучателите е бил предоставен кредит в размер на 70 000 лв., който съгласно приетата експертиза по делото е усвоен изцяло, при уговорен краен срок за погасяване на кредита до 25.01.2028 г. Във връзка с този договор е сключено допълнително споразумение, неразделна част от същия, по силата на което ищеца се задължава да открие и води на името на ответника платежна разплащателна сметка, към която банката се е съгласила да издаде една или повече международни кредитни банкови платежни карти и да предостави кредитен лимит. Установено е, че от 03.08.2021 год. са преустановени всякакви плащания по кредита. Доколкото ищеца твърди отрицателен факт – липса на плащане по договора за кредит, в тежест на ответника е да установи осъществяването му, а именно, че са платили посочените вноски, респ. други факти, които погасяват, изключват или унищожават процесните вземания. Доказателства в тази насока по делото не са ангажирани. Съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че към датата на предявяване на иска по процесния договор за кредит се водят вземания / задълженията по Договора за потребителски кредит в общ размер 72 033, 64 лв. на представляващи сбор от непогасена главница, лихви, такси и застраховки, както и сума в общ размер на 3 232, 85 лв. по Рамков договор. По отношение на позоваването на неравноправност на клаузите, на които се основават действията на ищеца по обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, съдът го намира за неоснователно и недоказано. Въз основа на съдебната практиката се приема, че „неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай не се прилагат изключенията на чл.144, ал.3 ЗЗП.“ (Решение № 136 от 20.01.2021 г. по т. д. № 1467 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение, ). В тази връзка следва да поясним, че индивидуално уговорена клауза по смисъла на чл. 146 ЗЗП е такава клауза, която не е била изготвена предварително от търговеца, а потребителят от своя страна има възможността да получи достатъчно информация и да изрази становище по нейното съдържание, вследствие на което я е приел (В този смисъл Решение № 60058 от 04.11.2021 г. по т. д. № 2702 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение). Доколкото ответната страна се позовава на неравноправност на клаузите, свързани с обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, то съда следва да подчертае, че при настъпването на определените в чл. 423 ал. 1 ТЗ предпоставки кредитът може да бъде обявен за предсрочно изискуем, дори това да не е уговорено в договора за банков кредит. Това, че ищецът се позовава на т.9.1.1. от Общите условия за предоставяне на потребителски кредит, не означава, че фактическия състав, определен в закона: 1) спиране на плащанията по договора от кредитополучателя или всяко друго негово поведение, разкриващи признаци по т. 1 – 4 и 2) изрично волеизявление на банката, че прави кредита предсрочно и изцяло изискуем, което надлежно, по сигурен начин, да е било доведено до знанието на кредитополучателя, не е изпълнен. Видно от приложените писмени доказателства Покана с изх. № 9201-0278/14.12.2021 г. е получена от работодателя на С. А. Б. на 18.01.2022 г. със задължение да му я предаде. По отношение на доводите на ответника, че изявлението на ищеца по чл. 60 ал. 2 ЗКИ е следвало да съдържа „всички изискуеми реквизити на извлечението от счетоводните книги“. Доколкото в закона не се съдържа определение на понятието "извлечение от счетоводни книги", нито са поставени специфични изисквания към неговите реквизити, следва да се приеме, че такъв характер има всеки документ, който съдържа информация, базирана на записванията в счетоводните регистри (Определение № 207 от 15.02.2011 г. по ч.пр. д. № 970/2010 г. на Върховен касационен съд). В случая, представеният от заявителя документ отговаря на посочените изисквания, тъй като съдържа достатъчна информация за претендираното вземане - длъжник; основание за възникване на вземането; размер на главницата; размер и период на лихвата. Внимателният прочит на поканата ни води до извода, че вземането е достатъчно подробно описано. С оглед на гореизложеното и съобразно заключението на вещото лице по приетата ССЕ съдът приема, че иска, в частта, в която се претендира установяване задълженията по Договор за потребителски кредит № 98464 от 28.01.2021 г. за главница, възнаградителна лихва върху главницата, наказателна лихва за просрочена главница и неустойка в полза на банката върху дължимата, но неплатена в срок възнаградителна лихва, е основателен и доказан в установените от вещото лице размери от 72 033, 64 лв. както следва: 59 853, 54 лева редовна главница; 8 720, 65 лв. просрочени вноски за главница, 2 892, 60 лв. възнаградителна лихва за периода от 26.04.2021 г. до 04.03.2022 г., 412, 55 лв. наказателна лихва за периода от 26.03.2021 г. до 04.04.2022 г., 154, 30 лв. неустойка върху дължимата, но неплатена в срок възнаградителна лихва. Въз основа на експертизата става ясно, че ищецът претендира за някои от задълженията по договора за кредит по-високи суми, отколкото в действителност се дължат. За възнаградителната лихва за периода от 26.04.2021 г. до 04.03.2022 г. иска 6, 17 лв. повече, отколкото е изчислено в направената експертиза. Същото се отнася както и за наказателната лихва за периода от 26.03.2021 г. до 04.04.2022 г., при която има разлика от 983, 30 лв. От заключението е видно, че неустойката върху дължимата, но неплатена в срок възнаградителна лихва е по-голяма с 1.99 лв. от претендираната сума, но с оглед запраната да се произнася извън петитума съдът следва да уважи претенцията в тази част, така както е заявена. За разликите при тези три суми, съдът отхвърля иска на „А.Б.Б.“ АД. Що се отнася до иска за частта, в която се претендира установяване задълженията по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги по банкова разплащателна сметка за издаване и използване на платежен инструмент международна кредитна банкова платежна карта и за кредитен лимит от 08.02.2021 г., за главница, възнаградителна лихва по тази главница, обезщетение за неразрешен овърдрафт и обезщетение за забава, съда го счита за основателен и доказан в неговата цялост. Въпреки че в съдебно счетоводната експертиза сумата за законната лихва за периода от 01.03.2022 г. до 04.04.2022 г. е в по-висок размер, ще се присъди сумата, поискана в исковата молба, тъй като съдът не може да се произнася по въпроси, за които не е сезиран При този изход на делото ответникът С. А. Б. следва да заплати на ищеца разноски в общ размер от 6 381, 39 лв. на основание чл. 78 ал. 1 ГПК. Водим от изложенитесъображения, съдът: