Решение № 27 от 21.1.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 46/2025 г.

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 от НПК. Образувано е по частна жалба от осъдения И. А. П. срещу определение от 6.12.2024 г. на Окръжен съд - Враца по ЧНД № 780/2024 г., с което е оставена без уважение молбата на същия осъден за неговото предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 296/2024 г. на РС - Габрово. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение, като се поддържа, че са били налице предпоставките за предсрочно условно освобождаване на осъдения, тъй като той е дал доказателства за своето положително поправяне, осъзнал вината си и се разкайва за деянието. Жалбоподателят моли да бъде отменено определението на ОС – Враца и вместо него да бъде постановено ново, с което бъде предсрочно условно освободен. СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и от лице, което е легитимирано да обжалва първоинстанционното определение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. В съответствие със събраните в хода на делото доказателства – справка от затворническата администрация и приложените по досието на осъдения документи, първоинстанционният съд е приел за установено, че осъденият И. А. П. е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание от единадесет месеца лишаване от свобода по НОХД № 296/2024 г. по описа на Районен съд - Габрово, тъй като към датата на провеждане на съдебното заседание на Окръжен съд – Враца – 6.12.2024 г., е бил изтърпял наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца и седем дни фактически. Правилно и в съответствие с доказателствата по делото първата инстанция е счела, че не е налице другата предвидена в чл. 70, ал. 1 от НК предпоставка за предсрочно условно освобождаване на осъдения И. П., а именно той да е дал доказателства, че в резултат на така изтърпяната част от наказанието се е поправил. Въззивният съдебен състав счита, че от събраните по делото доказателства не може да се формира убедителен и еднозначен извод, че в достатъчна степен са били изпълнени целите на наказанието спрямо осъдения И. П. и най-вече неговото поправяне и превъзпитание, така че да не се налага той да изтърпява и остатъка от наказанието му. Сред приложените по делото доказателства, преценени по реда на чл. 439а, ал. 1 и следващите от НПК, са налице данни, че ангажираните пряко с надзора върху изпълнението на присъдата служители от затворническата администрация считат, че е необходимо да продължи изпълнението на наказанието за постигането в пълнота на неговите цели. Това становище е надлежно обосновано с конкретно посочени данни за поведението на осъдения по време на изтърпяването на наказанието му, нереализирането в пълен обем на принципа на прогресивната система при изпълнение на наказанието. Според настоящия въззивен състав, основно значение за формиране на преценката дали осъденият се е поправил в достатъчна степен, така че да не е необходимо да изтърпява остатъка от наказанието, има оценката на риска за рецидив. В процесния случай първоначалната оценка на риска от рецидив спрямо осъденият И. П. е била в рамките на ниските стойности – 31 т., като са били идентифицирани проблемни зони по отношение на уменията за мислене при отчетена липса на устойчива мотивация за промяна на досегашния му живот. В хода на първоинстанционното производство са били представени доказателства за положен труд от страна на осъдения, както и за участие в спортни мероприятия, и спазване на вътрешния ред в пенитенциарното заведение. Тези доказателства, обаче, както е посочил първоинстанционният съд, не обосновават категоричен извод за трайно настъпила положителна промяна у осъдения, която да е доказателство за негово поправяне и липса на необходимост от изтърпяване на остатъка от наказанието, предвид продължаващите да съществуват и нуждаещи от продължаване на корекционната работа с осъдения проблемна зона. Първоинстанционният съд правилно е отчел и че към момента на постановяване на обжалваното определение осъденият не е преминал през всички етапи на прогресивната система за изпълнение на наказанието, като не е заменен в по-лек първоначално определения режим за изтърпяването му. Въззивният съдебен състав се съгласява с първоинстанионния съд и за това, че независимост от констатираната положителна тенденция в развитието на осъдения, отчетената наличност на непреодолени в цялост проблемни зони, не позволява да бъде формиран категоричен извод за достигнат необратим процес на поправяне и превъзпитаване. В процесния случай наличието на данни за незавършеност на процеса на поправяне у осъдения е пречка за прилагане на института на предсрочното условно освобождаване по отношение на осъдения И. А. П., независимо от наличието на първата от предпоставките по чл. 70, ал. 1 от НК. Водим от горното и на основание чл. 345, ал. 1 от НПК, САС, НО, VІ състав